Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.Варна 14.04.2008 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, на четиринадесети март през две хиляди и осма година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.Б.

ЧЛЕНОВЕ: З.З.

Ж.Д.

Секретар Г.Н.

Прокурор А.П.

Като разгледа докладваното от съдия Д.

ВНОХД №16 по описа за 2008 година.

Въззивното производство е образувано по протест на ОП-Шумен, против присъдата постановена на 19.12.2007 г. от ОС-Шумен по НОХД №620/2007 г., с която подс.М. А. О. е бил признат за виновен и на основание чл.149 ал.5 т.1 вр. чл.149 ал.2 вр. чл.149 ал.1 от НК вр. чл.55 от НК е осъден на две години лишаване от свобода, което наказание е постановено да бъде изтърпяно при първоначален общ затворнически режим.

Зачетено е предварителното задържане на подс.О..

Подсъдимият е бил осъден да заплати направените разноски по делото.

Съдът се е произнесъл относно веществените доказателства.

Недоволен от така постановената присъда е останал окръжен прокурор от ОП-Разград, като в подадения протест се сочи, че наложеното наказание на подс.О. е явно несправедливо, тъй като е определено в изключително нисък размер. Моли настоящата инстанция да измени присъдата, като определи по-висок размер на наказанието.

В с.з. подс.М.О. се явява лично и с адв.Ж.Ж., надлежно упълномощен от преди.

Представителят на АП-Варна поддържа протеста на ОП-Разград, като моли същия да бъде уважен.

Въззивната инстанция, като разгледа становището на страните и провери законността, обосноваността и справедливостта на протестираната присъда изцяло, на основание чл.313 и 314 от НПК, намира за установено, според обвинението, от фактическа страна следното:

През 2006 год. подсъдимият живеел в с.М., обл.Шуменска. В същото село живеели и двете пострадали-малолетните-М.Е.А./Д./, родена на 23.05.1996 г. и Г.Х.Х. /Ф./. Родена на 06.05.1994 г.

На 28.04.2006 г. подсъдимият бил по работа на полето и около 15.30 часа се прибрал в дома си. Пред дома му играели двете пострадали. Подс.О. ги извикал да му помогнат да напълни няколко чувала с царевица срещу заплащане. След като напълнили чувалите, подсъдимият казал на двете деца да отидат в гаража, за да им покажел снимки на певици.

А. и Х. се качили в автомобила, който се намирал в гаража и започнали да търсят снимки. Подсъдимият заключил вратата на гаража, качил се в автомобила и след като заключил вратите на автомобила принудил последователно Х., а и впоследствие А. да се съблекат, като в това действие той също вземал активно участие. Той също събул панталоните и бельото си, след което ги накарал да опипват половия му член. Ухапал А. за лявата гърда. Децата се съпротивлявали, но въпреки това той успял да извърши всичко по-горе описани действия.

Така описаната фактическа обстановка, която напълно се подкрепя от въззивната инстанция се базира, както на гласните доказателства по делото, така и от приложените писмени такива, които взаимно се допълват.

Изложеното от прокурора в подадения протест и изразеното от представителя на АП-Варна в с.з. съдът възприема изцяло.

Наложеното наказание от две години лишаване от свобода при минимум пет години в предвидения текст от закона за това престъпление е несправедливо занижено. Както с оглед целите на генералната превенция, така също и с оглед постигане целите на специалната превенция.

Въпреки, че не са налице отегчаващи вината обстоятелства, наказанието е определено в занижен размер, тъй като степента на обществена опасност на деянието е изключително висока, макар и на дееца да не е в такава степен.

Елементите осъществяващи съставомерността на деянието не би следвало да се отчитат и като отегчаващи вината обстоятелства.

Предвид гореизложеното съдът намира, че подаденият протест срещу присъдата на ОС-Шумен следва да бъде уважен. Размера на наложеното наказание на подс.О., за осъщественото от него деяние, следва да бъде увеличен с една година и два месеца-лишаване от свобода или той следва да изтърпи наказание-лишаване от свобода за срок от три години и два месеца, при първоначален общ режим.

При извършената служебна проверка на основание чл.313 и 314 от НПК, въззивната инстанция не констатира процесуални нарушения при постановяване на съдебния акт, които да водят до отмяна на присъдата.

Предвид гореизложеното и на основание чл.334 т.6 вр. чл.338 от НПК Варненският апелативен съд

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯВА присъдата на ОС-Шумен по НОХД №620/2007 г., постановена на 19.12.2007 г., като УВЕЛИЧАВА наложеното наказание-лишаване от свобода за срок от ДВЕ ГОДИНИ в РАЗМЕР на ТРИ ГОДИНИ И ДВА МЕСЕЦА, което на основание чл.46 б. „б” от ЗИН следва да бъде изтърпяно при първоначален общ затворнически режим

Решението може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от уведомяването на страните пред ВКС на РБ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.