Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

№

Гр.ВАРНА,20.06.2008 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд-наказателно отделение в открито съдебно заседание на шести юни две хиляди и осма година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:И.П.

ЧЛЕНОВЕ:Ж.Д.

Д.Д.

При секретар С.Д.

и в присъствието на прокурор И.А.,

разгледа докладваното от съдия Д.

ВНОХД №158/2008 год. на ВАС

и за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на въззивното производство е присъда № 11 по НОХД №36/2008 год. на Варненския окръжен съд, постановена на 07.02.2008 год.,с която, подсъдимите по делото: К.К.В., български гражданин, е признат за виновен по обвинението по чл.152, ал.4, т.4, вр. ал.3, т.1 ,и т.5, вр. ал. 2, т.1,вр. ал.1, т.2,вр. чл.55 от НК и му е наложено наказание –лишаване от свобода за срок от девет години и по чл.150, вр. чл.20, ал.2 ,вр. чл.55 от НК- лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца. На основание чл.23 от НК е определено едно общо наказание от девет години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при “строг” режим. С.Р.Д., български гражданин, е признат за виновен по чл. 152, ал.4,т.4, вр. ал.3, т.1,вр. ал.2,т.1, вр. ал.1,т.2, вр. чл.55 от НК и му е наложено наказание –лишаване от свобода за срок от девет години и по чл.150,вр. чл.20 , ал.2 ,вр. чл.55 от НК – лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца. На основание чл.23 от НК му е определено едно общо наказание- в размер на девет години лишаване от свобода ,което да бъде изтърпяно при “ строг” режим. Двамата подсъдими са осъдени солидарно да заплатят на Д.А.С., със съгласието на майка и – Д.А.Т., обезщетение за неимуществени вреди от първото престъпление в размер на 35000 лева и за второто престъпление по чл.150 от НК, в размер на 20000 лева. Зачетено е предварителното им задържане, съда се е произнесъл по веществените доказателства. Съда е осъдил двамата подсъдими да заплатят държавна такса върху уважените граждански искове и направените разноски по делото.

Въззивното производство е образувано по жалба на адв. Е.Д. от ВАК- защитник на К.В.. В жалбата се оспорва размера на наложените наказания и размера на присъдените граждански искове, като се сочи ,че същите са завишени. Според защитника неправилно пострадалата е била конституирана, като частен обвинител. Моли делото да се върне за ново разглеждане или да се намали размера на наказанията и гражданските искове. Подадена е жалба и от самия подсъдими В., в която се сочи ,че липсва състав на престъпление по чл.152,ал.4,т.4 от НК. Липсвало ДНК експертиза и неправилно било прието ,че престъплението е продължило много време. Моли да бъде намалено наложеното наказание.

Подадена е жалба и от адв. Вл.Й. от ВАК- защитник на С.Д.. Твърди, че е допуснато съществено процесуално нарушение ,тъй като не било ясно кога подзащитния му е извършил престъплението по чл.150 от НК. Наложените наказания са несправедливи и присъдените граждански искове също са завишени. Моли да се намали наложеното наказание и присъдените граждански искове. Подадена е жалба и от самия подсъдим Д.. Сочи се ,че наложените наказания са завишени, предвид тежкото семейно положение, оспорва квалификацията на престъплението за особено тежък случай. Моли делото да се върне на досъдебното производство ,без да сочи доводи.

Подадена е жалба и от адв. Ю. Г. от ВАК- пълномощник на пострадалата. Считат ,че наложените наказания са занижени и молят наказанията да бъдат завишени, като се приложи чл.24 от НК. По отношение на гражданската част ,счита че присъдата е справедлива.

Представителят на прокуратурата изразява становище ,че присъдата е правилна. Изразява становище, че наложените наказания са справедливи . Жалбите на подсъдимите, техните защитници и жалбата на гражданския ищец и частен обвинител са неоснователни. Моли съда да потвърди присъдата на първоинстанционния съд.

Подсъдимия В., редовно призован се явява, за него се явява адв. Е. Д.. Подържат подадените жалби и развива същите доводи. Особено тежкия случай не бил доказан и наложените наказания и граждански искове са завишени. Не следва да се прилага чл.24 от НК.

Подсъдимия Д., редовно призован се явява със служебния защитник- адв. Й.. Подържат жалбите, считат ,че наложеното наказание на този подсъдими следва да бъде по-малко от наказанието на В.. Молят да се намали наказанието и да не се прилага чл.24 от НК.

Гражданския ищец и частен обвинител, редовно призован не се явява, за него се явява адв. Г.. Подържат подадената молба и сочат същите доводи.

Първоинстанционният съд е приел следната фактическа обстановка:

Двамата подсъдими живеели в с. Езерово, обл. Варненска, където били известни ,като конфликтни личности, проявявали непредизвикана агресия спрямо живущите в селото, децата се страхували от тях.

На 01.04.2007 год., Д.С., на 15 години, заедно със своите приятелки Д.М. на 13 год. и С. Д. на 14 години, влезли в двора на училище “Св. Св. Кирил и Методий”, където двамата подсъдими били с още две момчета. Момичетата застанали настрана от момчетата, тъй като се притеснили от тяхното присъствие.

Подсъдимите ги извикали при тях, като подс. Д. поискал С. да влезе с него в сградата на училището. Въпреки ,че тя отказала, той я взел на ръце и я внесъл въпреки протестите и. Подсъдимият В. поискал същото от св. Д., но тя категорично отказала. Малко след това С. излязла от училището, а Д. предложила на приятелките си да отидат до магазина и така да избягат от подсъдимите. Тръгнали да излизат от двора, но подсъдимите ги заплашили ,че ако до 15 минути не се върнат, ще ги хванат и ще им се случи нещо лошо. По пътя за магазина момичетата срещнали св. Кр.М., обяснили и какво се е случило. Св. С. и Д. предложили да настроят алармите на мобилните си телефони, за да симулират, че ги търсят родителите им и да си тръгнат. Св. М. предложила, тя да каже , че родителите им са я изпратили да ги извика. Объркани и изплашени ,така и не се уточнили кой вариант ще използуват, но се върнали в училището. След около 10 минути дошла М. и казала, че родителите им ги търсят и трябва да се прибират. Всички станали да си ходят, но подсъдимия В. хванал през кръста С. и не я пуснал да тръгне, въпреки че тя се дърпала. Подсъдимия Д. казал на другите момичета да си тръгват, а С. щяла да тръгне по-късно.

След това двамата подсъдими хванали за двете ръце С., повдигнали я във въздуха и започнали да я носят в посока канала на селото. Тя се дърпала, плачела и ги молела да я пуснат. Виковете и молбите и били чути от другите момичета. Въпреки съпротивата и, заплашвайки, че ще я бият, двамата подсъдими я довлачили до бетонния мост над канала, по който ТЕЦ Варна изхвърлял с голям напор отпадни производствени води. На същото място, подс. Д. преди време бил хвърлил две деца в канала, които едва се спасили. На този мост подсъдимите застанали от двете страни на пострадалата, свалили циповете на панталоните си и извадили пенисите си. Свидетелката плачела и ги молела да не и правят нищо, но двамата заповядали да започне да им прави фелацио, като я заплашили, че ако не се подчини, ще я убият и хвърлят в канала. Свидетелката била много уплашена и се подчинила. Първи в устата и сложил пениса си подс. В., държал я за главата и придържал я към тялото си. След около 5 минути Д.,я обърнал към себе си и сложил пениса си в устата и. В продължение на 15 минути двамата се редували и извършвали същите движения.

По същото време в близост минали братята Ст. и В. Ст., които чули гласове до шлюза, погледнали и разпознали три силуета, два от които на обвиняемите. Ст.Ст. им извикал да оставят момичето, на което Д. отговорил, че са приятели и ще си тръгват. Пострадалата стояла свита до парапета и тихо плачела, не посмяла да издаде нито звук, страхувайки се от подсъдимите. В. също се намесил и им казал да пуснат момичето. Преценявайки, че след като са ги предупредили, подсъдимите ще пуснат момичето, свидетелите си тръгнали.

След това подсъдимите отново накарали пострадалата да им прави фелацио. Докато пениса на подс. Д. бил в устата и, подс. В. минал зад нея, свалил и дънките и вкарал пениса си във вагината й, направил няколко тласъка и движения напред – назад, след което го вкарал в ануса и. Свидетелката била девствена, изпитала много силна болка, плачела със затворени учи и стенела от болка. Подсъдимия В. започнал последователно да вкарва и пръстите си в ануса и влагалището на пострадалата. В това време другият подсъдим и говорел, че тя е “неговата курва” и че отдавна я чакал, като и двамата я заплашвали. В един момент В. еякулирал и си разменили местата с другия подсъдим. Когато В. вкарал пениса си в устата и, пострадалата видяла и усетила, че в половия му член има имплантирани топчета. В същото време Д. вкарвал последователно пениса си във влагалището и ануса на пострадалата, пъхал и пръстите си, изразил “възмущението си”, че тя не успяла да го накара да еякулира. Подс. В. отново еякулирал на земята, след което подс. Д. я обърнал по гръб на земята, опитал се отново да вкара пениса си във влагалището й, не успял, изправил се и отново я накарал да му прави фелацио. Тя се подчинила, въпреки, че не преставала да плаче, от болка и отвращение повърнала в краката му, но това не му направило впечатление и продължил да държи пениса си в устата и, държейки я за главата.

След известно време В. предупредил, че видял полицейска кола и че трябва да тръгват. Чули се викове и от кмета на селото, св. Г., който възприемайки част от случващото се, викнал да я пуснат. Подс. Д. изправил пострадалата, вдигнал и дънките и избърсал размазания и грим, след което двамата я накарали да тръгне с тях към селото. Времето през което се развили описаните действия, било около час и половина.

Подсъдимите и пострадалата стигнали в селото, в близост до заведение “Тихия кът”, подс. Д. държейки я за ръката, я целунал по бузата, след което я пуснал да си ходи. Пострадалата отишла пред заведението при своите близки и приятели - св. Д.К., Д.Ст., на които свидетелките Д., М. и М. били казали, че е изнасилена. Пострадалата била видимо много разстроена, уплашена, плачейки им казала, че с нея се е случило най-лошото, като им разказала какво са правили с нея.

ОТНОСНО ОБОСНОВАНОСТТА И ЗОКОНОСЪОБРАЗНОСТТА НА ПРИСЪДАТА:

Настоящият състав на съда намира, че първоинстанционния съд е събрал всички необходими доказателства за изясняване на фактическата обстановка. Направил е анализ на събраните доказателства и неговите правни изводи са правилни и законосъобразни.

Производството пред Варненския окръжен съд е протекло при условията на глава 27 от НПК.

Подсъдимите са признали всички факти и обстоятелства, така както са описани в обвинителния акт и са се признали за виновни.

Направените самопризнания на двамата подсъдими в съдебно заседание, са в унисон със останалите събрани доказателства по делото. Доказателствата по делото са събрани съгласно изискванията на НПК и не страдат от пороци.

При анализа на събраните доказателства по делото, свидетелските показания, назначените и изготвени експертиза, веществени доказателства и други писмени доказателства, настоящият състав намира, че правните изводи относно квалификацията на извършените деяния е правилна и законосъобразна.

Като се има предвид, че и двамата подсъдими са се съгласили и съдебното производство е протекло при условията на глава 27 от НПК, възраженията които се правят в подадените жалби са неоснователни.

Не може в съдебно заседание да се даде съгласие и да се проведе съдебно следствие по съкратената процедура, признавайки всички факти и обстоятелства по обвинителния акт, за да се осигури една присъда определяща наказания при условията на чл.55 от НК и след това да се правят възражения пред следващите инстанции на всички основания, които закона предвижда.

Освен това възраженията са неоснователни въобще. Неоснователно е възражението на подс. В. и неговия защитник ,че липсвало ДНК експертиза ,че не било налице особено тежък случай, тъй като деянието не било продължило повече от тридесет минути. Независимо ,че не е назначавана ДНК експертиза във връзка с извършеното престъпление ,но престъпните деяния на двамата подсъдими са доказани по безспорен начин, чрез събраните доказателства по делото. ДНК експертизата не е единствения начин за доказване на тези престъпления. Деянията са доказани безспорно и категорично, не само от направените самопризнания ,но деянията са доказани по категоричен начин от събраните доказателства по делото.

Безспорно е доказано ,че двамата подсъдими ,първият при условията на опасен рецидивист, са се съвъкупили с лице от женски пол ,като я принудили към това със сила и заплашване, изнасилената не е навършила 18 години, изнасилването е извършено от две лица и деянието представлява особено тежък случай.

Безспорно също така е доказано ,че на същото място и по същото време двамата подсъдими при условията на съучастие ,извършили действия с цел да възбудят и удовлетворят полово желание без съвъкупление по отношение на лице навършило 14 годишна възраст, чрез употреба на сила и заплашване , като деянията представляват особено тежък случай.

Неоснователно е възражението на защитника на Д., че не било ясно кога е извършено блудството. Напротив в обвинителния акт много подробно е описано кога и как са извършени и двете престъпления. Категорично е доказано, че блудствени действия има извършвани и от двамата подсъдими, както преди изнасилването ,така и след изнасилването. Последователността на извършените две престъпления от двамата подсъдими много подробно са описани в обвинителния акт. Двамата подсъдими са признали ,всички факти и обстоятелства по обвинителния акт, поради което се явява и неоснователно възражението на подс. В., че деянията продължили само 30 минути. В обвинителния акт е записано ,че престъпните деяния продължили около час и половина.

Неоснователно е възражението на адв. Д., че съда незаконосъобразно е конституирал пострадалата като частен обвинител. Според настоящият състав няма допуснати процесуални нарушения при предявяването и конституирането на пострадалата. Същата е действувала със съгласието на майка си и е била представлявана от пълномощник- адвокат в съдебно заседание.

Неоснователни са възраженията на защитниците и подсъдимите ,че липсвали признаците на особено тежък случай. Правната квалификация на деянието е правилна по чл.152,ал.4, т.4 от НК, правните изводи на първоинстанционния съд са правилни и настоящия състав напълно ги възприема. Правилно съда е приел ,че вредните последици за пострадалата са били изключително тежки, пострадалата е изпаднала в състояние на остър стрес, което впоследствие е прерастнало в постравматично стресово разстройство, което е от типа на невротичните и е в пряка връзка със случилото се. Същата е била девствена, извършените насилствени действия са били извършени в един продължителен период от време, като извършеното се отличава с изключителна бруталност, наглост, с незачитане на личните свободи и достойнство на другите, особено на лицата от другия пол. Начина на отвличането, пред очите на нейните познати и приятелки, от двора на училището, под смаяния поглед на тези свидетелки. Извършеното представлява особено тежък случай и предвид обществения отзвук от извършеното в това малко селце.

Подсъдимия е извършил престъпленията при условията на опасен рецидивист, която квалификация се обуславя от предходните му осъждания по НОХД № 6031/05 и НОХД № 5747/06 по описа на ВРС.

Независимо ,че подс. Д. не е осъждан, той също е лице с висока обществена опасност, като се има предвид, че основния инициатор за това гнусно престъпление е бил този подсъдим, и че по-активния при осъществяването на насилието и заплахите също е той , може съвсем обосновано да се приеме, че не само деянията са с висока обществена опасност ,но и самите подсъдими са лица с висока обществена опасност ,поради което може законосъобразно да се приеме ,че е налице особено тежък случай. Деянието е било извършено посред бял ден, пред очите и при знанието на други лица ,които за съжаление не са се намесили ефективно, самите деяния продължили доста продължително време и не може да се направи паралел между тези гнусни и продължителни извратени престъпни деяния и едно едноактово обикновено изнасилване.

ОТНОСНО СПРАВЕДЛИВОСТТА НА ПРИСЪДАТА:

При определяне вида и размера на наложените наказания първоинстанционния съд е извършил анализ на всички обстоятелства, влияещи на решението на съда при определяне на размера на наложените наказания. Правилно и обосновано е приел ,че за двамата подсъдими са налице само отегчаващи вината обстоятелства: съдебното минало на В., обстоятелството ,че подс. Д. е основен инициатор на случилото се, бруталността на извършените деяния, обстоятелството ,че пострадалата с нищо не е предизвикала подсъдимите.

Правилно съда е приел и е определил еднакви наказания на двамата подсъдими, независимо ,че В. е извършил престъплението при условията на опасен рецидив. Независимо от чистото му съдебно минало на Д. ,неговата вина е много по голяма от тази на В. ,като се има ,предвид че той е бил инициатора на извършеното и е бил по активната страна в този случай, лошите характеристични данни за него.

Неоснователна е жалбата на пълномощника на гражданската ищца и частен обвинител, за увеличаване на наложените наказания и приложението на чл.24 от НК. Първоинстанционния съд се е съобразил с разпоредбите на чл.55 от НК при определяне на размера на наказанията ,те са правилни и справедливи и не е необходимо същите да бъдат завишавани. Не е необходимо и да бъде прилаган чл.24 от НК ,тъй като така определените размери на наказанията са правилни и справедливи и отговарят на обществения отзвук на извършеното. Неоснователно е становище на първоинстанционния съд и на представителя на прокуратурата пред въззивната инстанция ,че след като размера на наказанието се определя при условията на чл.55 от НК ,не може да бъде приложен чл.24. Настоящият състав намира ,че приложението на чл.55 от НК при условието на съкратеното производство, не е пречка за приложението на чл.24 от НК ,тъй като при съкратеното производство, чл. 55 от НК се прилага по закон , а не затова че са налице многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства и тогава когато са налице условията на чл.24 от НК няма процесуални пречки за приложението на чл.24 от НК. В настоящия случай обаче не са налице условия за завишаване на наложените наказания при условията на чл.24 от НК.

Така определените наказания като вид и размер правилно са определени, те ще изиграят възпитателна роля както към подсъдимите ,така и върху останалите членове на обществото и по този начин ще бъдат постигнати целите и задачите на чл.36 от НК.

Присъдените граждански искове за претърпените болка и страдание също са определени правилно и същите се явяват справедливи. Същите ще послужат като възмездие за претърпените болка и страдание.

При извършената служебна проверка на присъдата от въззивната инстанция не бяха констатирани пропуски или нарушения ,водещи до отмяна на обжалваната присъда.

Водим от горното и на основание чл.338 от НПК ,ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД

Р Е Ш И

ПОТВЪРЖДАВА присъда №11 на Варненския окръжен съд- постановена на 07.02.2008 год. по НОХД 36/2008 год.,с подсъдими: К. К.В., ЕГН-********** и С.Р.Д., ЕГН-**********

Решението е потвърдено с решение № 420/13.11.2008 г. по КД № 434/2008 г. на ВКС на Р България.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.