Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

№

07.07.2010г.

град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,

НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ,

на седемнадесети юни през две хиляди и десета година,

в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА ДЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА

секретар С.Д.

прокурора Иван Тодоров,

като разгледа докладваното от съдия Димитрова ВНДОХ №156 по описа за 2010 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Варненският окръжен съд, с присъда № 48 по НОХД № 199/2010г. по описа на същия съд, постановена на 20.04.2010г. е признал подсъдимия Т.Д.Т. за ВИНОВЕН в това, че на 28.10.2008г. в гр. Варна, при условията на опасен рецидив, отнел чужда движима вещ - мобилен телефон „Сони Ериксон W800I" на стойност 399.60 лв., от владението на Александър Станимиров И., с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1 от НК, вр.чл.58а, ал.1 от НК му наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ПЕТ ГОДИНИ И ТРИ МЕСЕЦА, което на основание чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален “строг” режим в затвор.

Подс. е осъден да заплати направените по делото разноски;

Въззивното производство пред АС - Варна е образувано по жалба на подс. Т. (собственоръчно изписана), който намира, че така наложеното от ВОС наказание е определено неправилно и поради това се явява явно несправедливо, тъй като производството по делото е проведено по реда на съкратеното съдебно следствие; моли същото да бъде намалено.

В с.з. пред настоящата инстанция подс. се явява лично, представлява се и от служебен защитник. Последният поддържа жалбата, като намира, че при постановяване на съдебния акт, първоинстанционният съд не е отчел наличието на многобройните смекчаващи обстоятелства. Моли да бъде приложена разпоредбата на чл.55 от НК, с което да бъде намален размера на наложеното наказание.

Представителят на апелативната прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение, а присъдата на ВОС да бъде потвърдена.

След преценка на доводите на страните и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл.313 и 314 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна констатира следното: Въззивната жалба е подадена в срок и е допустима, като по същество се преценява като основателна, по следните съображения:

Съдебното производство пред ВОС е проведено по реда на глава XXVII от НПК, т.к.: 1.подсъдимият е направил подобно искане и е заявил, че признава фактите и обстоятелствата, изложени в обв. акт, не желае да се събират доказателства за тях или нови такива; 2. съдът е установил наличие на надлежно събрани в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепящи признатите факти. При констатиране на тези две предпоставки, правилно и законосъобразно първоинст. съд е приел, че самопризнанието на подс. се подкрепя от събраните по делото доказателства в досъд. пр-во, след което е провел съд. производство по диференцираната процедура по смисъла на чл. 371 т. 2 от НПК и е приел фактическата обстановка, изложена в обв. акт, а именно:

През м.октомври 2008г. св. Александър Станимиров И. бил ученик във втори клас на СОУ „Св. Св.Климент Охридски”. На 28.10.2008г. бил втора смяна и около 19,30ч се прибирал към дома си – бл.29 на бул.”Вл.Варненчик” в гр.Варна. Придружавала го баба му – св. Анка Златева Александрова. Преди да се приберат двамата влезли в магазина, находящ се между входовете ”Б” и ”В” на блока. Когато излезли покрай магазина минавал подс. Т.. Последният бил зависим към наркотици, а нямал доходи. Подс. забелязал, че на врата на свид. И. имало закачен мобилен телефон – марка ”Сони Ериксон” модел „800 І”. Подс. Т. го попитал за часа и когато свид.И. извадил апарата, подс. го издърпал от ръцете му и побягнал. Свид. И. се развикал и се опитал да го догони, но не успял. След като се отдалечил достатъчно, подс. отишъл в магазина на фирма „Елит-82”. Там работел свид. И.. Подс. му казал, че спешно се нуждае от пари и му предложил да закупи мобилния телефон за тридесет лева. Свид. И. се съгласил и закупил вещта. След около два месеца продал телефона на непознат мъж за сумата от 60 лева. С парите, които получил от продажбата на телефона, подс. Т. си закупил хероин.

Видно от заключение по назначена СПЕ към 28.10.2008 год. подс. Т. е страдал от синдром на зависимост към хероин, но е бил в състояние да разбира свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си.

От заключението по назначената оценителна експертиза се установява, че стойността на отнетата вещ, собственост на свид.Александър И. е 399,60 лева.

На досъдебното производство са събрани всички необходими и относими доказателства по отношение на фактите, подлежащи на доказване по смисъла на чл.102 от НПК, чрез допустимите от НПК способи и чрез съответните доказателствени средства, които от своя страна съставът на ВОС е приобщил към доказателствения материал по делото и въз основа на тях е достигнал до фактическите изводи на прокуратурата, отразени в обв. акт и приети изцяло от подс. За да направи това обаче, първоинст. съд е преценил и съобразил, че всички процесуално-следствени действия по разследването са извършени при спазване на реда и изискванията на НПК. Кредитираните от съда доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, свидетелстват за деянието на подс.Т., а именно, че е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.199, ал.1,т.4, вр.чл.198, ал.1 от НК.

Индивидуализирайки наказанието за установеното от обективна и субективна страна престъпление грабеж, извършен при условията на опасен рецидив, ВОС е изследвал пространно обремененото съдебно минало на дееца, отчитайки, че подс. Т. е осъждан многократно: С присъда по НОХД № 1791 /2003г. на ВРС, влязла в сила на 30.05.2003г. за престъпление по чл.195, ал.1,т.3 и т.7 от НК - лишаване от свобода за срок от една година; НОХД № 5488/2006 год. на ВРС - влязла в сила на 06.12.2006г. за престъпление по чл.195, ал.1, т.7 от НК - лишаване от свобода за срок от единадесет месеца; НОХД № 1108/2009 год. на ВРС,влязла в сила на 21.04.2009г.- за престъпление по чл.196, ал.1, т.1 от НК - лишаване от свобода за срок от една година; НОХД № 1921/09г. на ВРС, влязла в законна сила на 18.06.2009г. за престъпление по чл.196, ал.1 от НК -лишаване от свобода една година и шест месеца и по НОХД № 3661/09г. на ВРС, влязла в законна сила на 14.07.2009г. за престъпление по чл.196, ал.1, т.1 от НК - наложено наказание лишаване от свобода- 13 месеца.

От изложеното е видно, че са налице осъждания и то все за престъпления против собствеността, което е достатъчна характеристична данна за дееца и начина му на живот през последните седем години - престъпната дейност на подс.Т. е с висока степен на обществена опасност, наблюдава се една възходяща градация на развитие на деянията, която е доказателство единствено за нежеланието му да спазва установения законов ред, като очевидно твърде либералните наказания налагани до момента не са го превъзпитали и поправили. Самият подс. в жалбата си, както и процесуалния му представител в съдебно заседание пред ВАС заявяват, че последният е в тежко материално положение, а и също че има малко дете, но очевидно този факт не го е възпирал да върши престъпления и да се грижи за семейството си подобаващо.

Съставът на въззивната инстанция обаче не споделя направените от първоинст. съд изводи досежно приложимия материален закон във връзка с определяне на съответното наказание на подс. Т.. ВОС неоснователно е определил наказание лишаване от свобода за срок от ПЕТ ГОДИНИ И ТРИ МЕСЕЦА, с оглед императивната норма на чл. 373 ал. 2 от НПК вр. чл. 58-а от НК, като се е позовал на закон, който към момента на постановяване на присъдата не е бил в законна сила. Това е така, защото към 20.04.2010г. /датата на постановяване на присъдата/ действащата разпоредба на чл. 58а, (впоследствие изменена с ДВ бр.26 от 2010г., в сила от 28.05.2010г.), е предвиждала в случаите на проведено съкратено съдебно следствие, императивното задължение на съда да определи наказание при условията на чл.55 от НК, т.е. такова под законовия минимум. Всъщност, редуцирайки наказанието на подс. с 1/3, позовавайки се на не влязла в сила разпоредба, ВОС не е приложил правилно закона, с което се е стигнало действително до определянето на едно явно несправедливо наказание.

С изключение на визираното нарушение, ВОС е преценил всички обстоятелства, имащи значение при индивидуализацията на наказанието, взел е предвид степента на обществена опасност на подс. и на извършеното деяние, както и съдебното минало на дееца.

ВАС констатира, че с оглед постигане целите най – вече на специалната превенция, следва да бъде определено наказание макар и под минимума, предвиден в закона, при засилена наказателна репресия. За целта наказание в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ и 11 /единадесет/ месеца лишаване от свобода би било адекватно на извършеното от подс. Същото е осъществено с пряк умисъл, и то срещу дете, като подс. е съзнавал обществено опасния характер на деянието, неговите обществено опасни последици и е искал настъпването на тези последици. У подс. с течение на времето са се формирали трайни престъпни навици, както и стремеж за неправомерно материално облагодетелстване като начин на живот и само с едно засилено репресивно наказание могат да бъдат постигнати целите визирани в чл. 36 от НК.

Предвид на всичко изложено по-горе, съставът на ВАС достигна до извода, че присъдата на Окръжен съд – Варна в частта досежно наложеното наказание на подс. следва да бъде изменена, а в останалата като правилна и законосъобразна - да бъде потвърдена.

При служебната проверка на присъдата, на основание чл. 314 от НПК, въззивният съд не констатира други нарушения /допуснати на досъдебното производство или в с. з. / които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат друго изменение или отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или от друг състав на съда.

Водим от горното и на основание чл. 337 ал. 1 т. 1 и чл. 338 от НПК, съставът на ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД,

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ присъда № 48 на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД по НОХД № 199/2010г. по описа на същия съд, постановена на 20.04.2010г. в наказателно-осъдителната част като НАМАЛЯВА на основание чл. 58а от НК/стар/ вр. чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК определеното на подсъдимия Т.Д.Т. наказание лишаване от свобода от пет години и три месеца на ЧЕТИРИ ГОДИНИ и ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода при първоначален “строг” режим в затвор.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15 - дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.