№
16.06.2010г. гр. Варна
в името на народа
Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на десети юни две хиляди и десета година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Божидар Манев
ЧЛЕНОВЕ: Росица Лолова
Живка Денева
секретар Г.Н.
прокурора Ружа Големанова,
като разгледа докладваното от съдия Р.Лолова
ВНДОХ №149 по описа за 2010 год.
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство пред въззивната инстанция е образувано по жалба от Н.Д.Я., подсъдим по нохд № 16/10г. на Добричкия окръжен съд против присъдата на същия съд от 08.03.2010г., с която е признат за виновен по обвинението му по чл.330 ал.3 пр.1,ал.2 т.1 и 2 НК и му е наложено наказание от две години и четири месеца лишаване от свобода при общ режим. В жалбата се излаган съображения за явна несправедливост на наложеното наказание и се прави искане за изменение на същата като се намали наложеното наказание и се приложи разпоредбата на чл.66 НК. Прави се искане и за намаление на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди.
Защитата на подсъдимия поддържа така депозираната жалба и излага съображения в нейна подкрепа.
Представителят на гражданския ищец изразява становище за частична основателност на жалбата, като счита, че може да се приложи разпоредбата на чл.66 НК спрямо подсъдимия Я..
Представителят на апелативната прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и 314 НПК намира за установено от фактическа страна следното:
С присъда от 08.03.10г. Добричкият окръжен съд е признал подсъдимия Н.Д.Я. за виновен в това, че на 29.03.09г. в гр.Ген.Тошево е запалил апартамент в жилищна сграда, находяща се на ул.” Ал.Д.” бл.3 вх.А, ет.2 ап.6, със значителна стойност – 18 012лв., като пожарът е представлявал опасност за живота на Й.К.Я. и е имало опасност пожарът да се разпростре и върху други имоти в жилищната сграда – три съседни апартамента, всеки със значителна стойност и са последвали значителни щети на обща стойност 8 140лв. и на основание чл.330 ал.3 пр.1 вр.ал.2 т.1 и 2 вр.ал.1 НК и чл.55 ал.1 т.1 НК му е наложил наказание от две години и четири месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при общ режим. Осъдил е подсъдимия Я. да заплати на Й.Я. сумата от 10 000лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и 8 140лв. имуществени вреди ведно със законната лихва от датата на увреждането. Осъдил го е да заплати и съответните такси и разноски.
Производството се е развило по реда на глава ХХVІІ НПК, по чл.371 ал.2 НПК, като подсъдимият е признал изцяло фактите и обстоятелствата изложени в обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти.
Съдът след като е изслушал самопризнанието на подсъдимия и е констатирал, че то се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства е обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползува от тях без да събира доказателства за фактите изложени в обв. акт.
Поради това и настоящата инстанция не излага съображения по фактическата обстановка.
Жалбата е само по отношение явна несправедливост на наложеното наказание.
При определяне на наказанието съобразно разпоредбата на чл.372 ал.4 НПК съдът се е съобразил със всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Отчел е чистото му съдебно минало. Следва да се отбележи, че при положение, че процеса се е развил при хипотезата на чл.371 ал.2 НПК, то няма как признанието да се отчита и като смекчаващо вината обстоятелство. Други смекчаващи вината обстоятелства не са констатирани. Като отегчаващи такива са приети недобрите му характеристични данни, злоупотребата с алкохол. Предвид и задължителното приложение на чл.55 ал.1 т.1 НК то определения размер на наказанието от две години и четири месеца е съобразено с тези обстоятелства и е справедливо.
Що се касае до искането за приложение на института на условното осъждане в жалбата на подсъдимия, то е неоснователно.
Макар в пледоарията си, представителят на гражданския ищец да се съгласи с така направеното искане, настоящата инстанция намира, че няма основания за това.
Окръжният съд не е изложил обстойни мотиви защо е отказал приложението на чл.66 НК, визирайки единствено целите на наказанието предвидени в чл.36 НК по отношение на генералната и специалната превенция.
При преценяване на обществената опасност на деянието и дееца в конкретния случай следва да се обсъди мотива за извършване на деянието, начина на осъществяването му. Следва да се отбележи факта, че подсъдимия по никакъв начин не е искал да се съобрази с влязло в сила решение на съд относно процесното жилище. Заканвал се е, че в никакъв случай няма да го напусне и че е по-добре да го запали отколкото да го предаде на бившата си съпруга. Т.е. у него е имало предварителна нагласа да извърши противоправни действия и ясно е изразил тези си намерения. Следва да се отбележи и факта, че осъществявайки намеренията си да запали апартамента, подсъдимият е заключил входната врата, лишавайки свид. Я. от възможност да напусне жилището. Единствено навременната намеса на противопожарната служба е осуетило настъпването на по-тежък резултат. Подсъдимият по никакъв начин не си е давал сметка, че по този начин вреди и на децата си, заслепен от желанието за отмъщение.
Всичко това характеризира подсъдимия като лице с висока обществена опасност. Що се касае до самото деяние, то без съмнение е също със завишена обществена опасност, тъй като освен запаления имот, където са причинени значителни щети, такива е могло да бъдат причинени и на няколко други имота, а е бил застрашен и живота на свид. Я..
Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че правилно, обосновано и законосъобразно окръжният съд е отказал приложение на чл.66 НК.
Що се касае до присъдените обезщетения, но това за неимуществени вреди е определено по справедливост и неговия размер в никакъв случай не е завишен предвид риска, на който е била изложената пострадалата. Колкото до присъдените имуществени вреди, те са съобразно приетата експертиза. Дали имуществото е било или не семейна имуществена общност, това не е предмет на това дело.
Водим от всичко изложено въззивната инстанция намира, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а присъдата като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена изцяло.
Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени, поради което и на основание чл.338 НПК Варненският апелативен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата от 08.03.2010г. на Добричкия окръжен съд, постановена по нохд № 16/2010г. в по отношение на подсъдимия Н.Д.Я. с ЕГ№ **********.
Решението подлежи на касационна жалба или протест в 15-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено, на основание чл.337а ал.2 НПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.