МОТИВИ към присъдата по ВНОХД № 145 по описа за 2010 година на Варненски Апелативен съд, наказателно отделение

Предмет на въззивното производство е присъдата по НОХД № 1587/09г. на Окръжен съд гр. Варна, №37, постановена на 17.03.2010г., с която подс. И.И.И. бил признат за виновен в извършването на престъпления по чл.201, вр. чл.26 ал.1 от НК, за което по чл. 55, ал.1, т.2 буква „б” НК във вр. с чл.2 от НК му било наложено наказание глоба в размер на 1000 лева и по чл.311, ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК, за което по чл. 55, ал.1, т.2 буква „б” НК във вр. с чл.2 от НК му било наложено наказание глоба в размер на 1000 лева. Съдът по чл. 23 от НК групирал наложените на подсъдимия наказания „глоба”, като определил като общо най-тежкото от тях - а именно глоба в размер от 1000 /хиляда/ лева. На основание чл. 304 от НПК съдът признал подс. И. за невинен и го оправдал по повдигнатите обвинения за извършването на престъпления по чл. 202, ал.1, т.1, вр. чл.201, вр. чл.26, ал.1 от НК и по чл. 219 ал.4 вр. ал.1 от НК. Със същата присъда на основание чл. 304 от НПК съдът признал за невинни и оправдал по повдигнатите обвинения подс. Б.Г.Т. за престъпления по чл.219 ал.4 вр. ал.1 от НК и по чл. 311, ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.26 ал.1 от НК, а подс. В.Д.П. за извършено престъпление по чл.311, ал.1, чл.20 ал.2 вр. чл.26 ал.1 от НК. С присъдата били отхвърлени предявените граждански искове от ЗК"Единство" с. Черковна, обл. Варна, в размер на 19 230 250 неденоминирани лева за претърпени имуществени вреди в резултат от деянията по чл. 219 от НК срещу подсъдимите Т. и И., в размер на 2050 лева за претърпени имуществени вреди в резултат от деянията по чл.201 от НК срещу подс. И. и в размер на 914 052 неденоминирани лева за претърпени имуществени вреди в резултат от деянията по чл.202 от НК срещу подс. И. като неоснователни. На подс. И. били възложени направените по делото разноски.

Производството е образувано по протест на прокурор при Окръжна прокуратура Варна и по жалби на повереника на гражданския ищец и подс. И.И..

В протеста прокурорът прави искане постановената присъда да бъде отменена в частта, с която подс. И., Т. и П. са признати за невинни, като се постанови нова, с която същите да бъдат признати за виновни по повдигнатите им обвинения и им бъдат наложени съответните наказания и изменена в частта на определеното на подс. И. наказание за извършеното престъпление по чл. 201 вр. чл. 26 ал. 1 от НК с налагането на поисканото от прокурора наказание в с.з. В допълнително писмено изложение, прокурорът намира за неправилни изводите на ВОС, довели до оправдаването на подс. И. и Т. по обвинението за престъпление по чл. 219 ал. 4 вр. ал. 1 от НК. Излага конкретни аргументи и в заключение счита, че подсъдимите са се разпоредили с пшеницата по начин, по който осъществената сделка не е могла и не може да бъде защитена пред съдебен орган. Преценява, че по делото са налице безспорни доказателства за извършване на деянието от подсъдимите и че е следвало съдът да ги признае за виновни, но с оглед разпоредбата на чл. 1 ал. 1 от Закона за амнистията /ДВ бр. 26/07.04.2009г./ да ги освободи от наказателна отговорност. На следващо място счита, че е доказано обвинението по чл. 202 ал. 1 т. 1 вр. чл. 201 вр. чл. 26 ал. 1 от НК с предмет бензин, собственост на ЗК “Единство” на стойност 914 052лв., поверен му да го управлява. Коментира относимите доказателства и намира, че подс. И. е придобил количества бензин по-големи от необходимите за управляваното от него МПС, които е задържал и се е разпоредил с тях в своя полза. Обосновава обвинението срещу подс. Т. и П. за престъплението по чл. 311 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл. 26 ал. 1 от НК като приема, че съставените документи РКО, касова книга, сборна ведомост представляват официални по чл. 93 т. 5 от НК. Оспорва извода на съда, че извършеното от подсъдимите не е общественоопасно поради малозначителност, тъй като по този начин подсъдимите са осчетоводили изплащането на сума приблизително равна на 55 минимални работни заплати и са били прикрити дължими към фиска данъци в сума равняваща се на 48 минимални работни заплати.

В жалбата си повереникът на гражданския ищец намира, че присъдата относно отхвърлените граждански искове и разноските е неправилна и моли да бъде отменена и постановена друга, с която исканията им да бъдат уважени. В допълнителни съображения повереникът счита, че в наказателното производство съществуват специални срокове за предявяване на гражданския иск, свързани с изхода на процеса и съществува възможността да бъде предявен в петгодишен срок от влизане на присъдата в сила. Счита, че към момента на изтичане на изчисления от съда срок – 30.07.2004г. не са били налице предпоставките – изискуемост и ликвидност, за предявяване на граждански искове, както и че по обвиненията по чл. 219 ал. 4 вр. ал. 1 от НК и по чл. 202 ал. 1 т. 1 вр. чл. 201от НК са налице доказателства за виновността на подсъдимите, съответно и уважаването на исковете срещу тях. Според повереника не са налице мотиви за отхвърляне на иска срещу подс. И. за обезщетяване на вредите по обвинението, в което е бил признат за виновен.

В жалбата си подс. И. изразява недоволство срещу присъдата в частта, с която е признат за виновен в престъпление по чл. 201 вр. чл. 26 ал. 1 от НК и по чл. 311 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК и моли да бъде отменена, като бъде признат за невинен. Оспорват се изводите на ВОС по доказателствата, като се счита, че отношенията със свид. Щ. по договора от 15.07.1999г. са между възложител и изпълнител и имат частноправен характер, като свидетелят е извършил подготовка на документите за въвеждането им в компютър, но поради това, че е бил отстранен и изгонен не е довършил работата. Пътните листи, предмет на осъждането по чл. 311 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК, според подсъдимия имат вярно съдържание. Предвид установеното от в.л., че не е налице разминаване в пломбирания километропоказател на управлявания от подсъдимия л.т.а УАЗ счита, че не извършил престъплението. Оспорва присъдата и в частта на определените и възложени му разноски.

В хода на съдебното заседание по настоящото въззивно производство на подс. И. и Т. бе разяснено, че повдигнатото срещу всеки от тях обвинение за престъпление по чл. 219 ал. 4 вр. ал. 1 от НК е от кръга на включените по чл. 1 ал. 1 от Закона за амнистията в сила от 22.04.2009г. и наказателното производство в тази част подлежи на прекратяване по чл. 24 ал. 1 т. 2 от НПК. При предоставяне на възможността по чл. 24 ал. 2 от НПК подс. И. и подс. Т. в личните си изявления направиха искане делото да продължи.

В с.з. представителят на въззивната прокуратура поддържа протеста, излага аргументи по всяко от обвиненията. Подчертава, че спрямо обвинението по чл. 219 ал. 4 вр. ал. 1 от НК е приложим Закона за амнистията, като намира, че с деянието си всеки от подсъдимите е лишил от възможност кооперацията да търси своите права по съответния – в това число и съдебен ред. За деянието на подс. И. по чл. 202 ал. 1 т. 1 от НК счита, че съдът е допуснал противоречие в мотивите приемайки от една страна заключения по изготвени по делото експертизи, а от друга – достигайки до извод, че подсъдимият с оглед издадената от него заповед за промяна на нормата е реализирал излишък на гориво. Прокурорът преценява инкриминираните по чл. 311 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл. 26 ал. 1 от НК документи като взаимно обвързани счетоводни документи със съответната последователност във времето, които взаимно обуславят и доказват парични разходи. На тази основа намира за нелогични изводите на първоинстанционния съд, че разходните касови ордери не са предмет на престъплението, а вписването на същите в касовите книги осъществява деянието, но поради формалността и малозначителността му е приложен чл. 9 ал. 2 от НК. Спрямо жалбата на подс. И. прокурорът изразява становище, че не следва да бъде уважена. По отношение на жалбата от гражданския ищец посочва, че с оглед съдебната практика давността за предявяване на исковете не е изтекла, тъй като от момента на привличане на подс. И. към наказателна отговорност – 22.08.2001г. до първото съдебно заседание, в което са предявени исковете, не е бил изтекъл петгодишния срок за погасяването им.

В с.з. повереникът на ЗК “Единство” поддържа жалбата и счита, че погасителната давност не е била изтекла към момента на предявяването им. Моли след като подсъдимите бъдат признати за виновни – с оглед аргументите по протеста и изразени от прокурора в заседанието, да бъдат осъдени да заплатят гражданските искове ведно с разноските по делото, направени от земеделската кооперация.

Подс. И. поддържа жалбата си и изразява отношението си по протеста на прокуратурата.

Пред въззивната инстанция защитникът поддържа жалбата на подс. И. и в качеството си на защитник на тримата подсъдими коментира становището на прокуратурата по всяко от обвиненията. Преценява събраните доказателства и счита, че продажба на пшеницата де факто няма и поради това не е съставена фактура. Намира, че подсъдимият е изпълнил решението на УС за продажбата, като няма доказателства пшеницата да е отишла при този купувач, тъй като прокуратурата не обърнала внимание на водачите на автомобилите. По отношение на обвинението за присвоения бензин излага конкретни съображения по доказателствата, които според него следва да бъдат взети предвид. Като пропуск отчита, че не са били иззети всички пътни листи на л. т. а., първият от които е от м.02.1995г. и че при издаването му в него е имало 79л. Подчертава, че двата пътни листа, включени в диспозитива на присъдата като предмет на деянието по чл. 311 ал. 1 от НК са единствените, които подсъдимият не е подписал като получател и възложител. На следващо място счита протестът не е основателен и в частта относно договора със свид. Щ., като преценява фактите като гражданскоправен въпрос. Относно деветте разходно касови ордери твърди, че не са официални документи по чл. 93 от НК, тъй като не е спазен чл. 11 от Закона за счетоводството, а са бележки само с подписа на подс. П.. Подс. Т. не била поставила подписа си на никой от документите, а с оглед съдебната практика – липсва ли подпис, то няма официален документ с невярно съдържание. По отношение на гражданските искове счита, че са минали повече от пет години до предявяването им. Моли подс. И. да бъде оправдан, като протеста намира за неоснователен и необоснован от доказателствата по делото.

Подс. Т. в пренията по същество поддържа казаното от подс. И. и изцяло по делото. По отношение на обвинението за изготвяне на сборни ведомости посочва, че е използвала само такива бланки, като е правила опис на касовата книга.

Подс. П. сочи, че е изготвяла ордер и същите пари са били разнесени по книгите за заплати и хората са си ги получили.

В последната си дума подс. И. иска да бъде напълно оневинен, защото не е извършил никакво престъпление, не се признава за виновен.

Подс. Т. в последната си дума иска акта на Окръжния съд да се потвърди, смята че не е извършила никакво престъпление.

Подс. П. в последната си дума иска решението на Окръжния съд да се потвърди и да бъде оневинена.

І. За да обособи пределите на въззивната проверка по делото по чл. 314 от НПК и с оглед чл. 355 ал. 3 от НПК съставът съобрази следното:

1. По внесения за разглеждане обвинителен акт е било повдигнато обвинение и срещу А.Т.Щ. затова че за времето от 13.07.1999 г. до 30.07.1999 г. в село Черковна обл.Варна, при условията на продължавано престъпление, получил имотна облага - парична сума в размер на 2050 (две хиляди и петдесет) деноминирани лева - собственост на ЗК "Единство" - с.Черковна, изплатени му чрез РКО №№ 25/13.07.1999 г., 26/17.07.1999 г., 57/23.07.1999 г. и 59/30.07.1999 г., която не му се следвала за оказана услуга - финансова проверка на дейността на ЗК "Единство", като извършеното не съставлява по- тежко престъпление - престъпление по чл.225 Б ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК. В хода на съдебната фаза различни състави постановявали актове за прекратяване на производството по силата на изтеклата давност за посоченото престъпление и с оглед личното изявление на подсъдимия. С определение от 11.01.2010г. състав на ВОС по НОХД № 1587/09г. за пореден път постановил прекратяване на наказателното производство по отношение на подс. Щ. за извършено престъпление по чл. 225 Б ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК на основание чл. 24 ал. 1 т. 3 от НПК, потвърдено с решение по ЧНД № 23/10г. на ВАС. След това произнасяне Щ. участва в производството в качеството на свидетел.

2. Производството по НОХД № 1587/09г. на Окръжен съд гр. Варна обхваща съдебните производства по НОХД № 1193/04г. и НОХД № 1625/07г. по описа на ОС гр. Варна, ВНОХД № 26/09г. на Апелативен съд гр. Варна и КНД № 438/2009г. на ВКС на РБългария.

С присъдата по НОХД № 1625/07г. по описа на ВОС подс. И. и Т. били признати за виновни в извършването на престъпление по чл. 219 ал. 4 вр. ал. 1 от НК с последвали значителни щети за ЗК "Единство" с.Черковна, в размер на 15 762 500 (петнадесет милиона, седемстотин шестдесет и два и петстотин) неденоминирани лева. Всеки от двамата подсъдими бил частично оправдан до размера на щетите, посочен в обвинителния акт - 19 230 250 стари лева. Видно от мотивите на присъдата съдът счел, че се касае за сума над договорената цена на стоката представляваща размера на ДДС. Доколкото данъчна сделка не е била фактически осъществена от страна на кооперацията, този данък не е бил нито дължим, нито внесен в държавния бюджет. Недопустимо би било размера на данъка да се счете, като щета на кооперацията. Мотивите били споделени в решението на ВАС по ВНОХД № 26/09г.

Със същата присъда подс. И. бил признат за виновен и по обвинението чл.202, ал.1, т.1, вр. чл.201, вр. чл.26, ал.1 от НК досежно присвояване на чужди вещи-бензин, собственост на ЗК "Единство"-с.Черковна, на обща стойност 186 528,42 (сто осемдесет и шест хиляди, петстотин двадесет и осем лева и четиридесет и две стотинки) неденоминирани лева и оправдан до размера от 914 052 стари лева по първоначално възведеното обвинение. Становището на съда било мотивирано с пътните листове, по които подсъдимия И. е получил 186 528,42 стари лева за изминати 1312 км.

Срещу постановената присъда не бил подаден протест в оправдателните части, а само с искане за изменение в частта на определените на подсъдимите наказания. С постановеното решение на състав на АС Варна по ВНОХД № 26/09г. присъдата в посочените части била потвърдена.

С решение по КНД № 438/09г. на ВКС на РБългария решението по ВНОХД № 26/09г. на ВАС и присъдата на ВОС по НОХД № 1625/07г. били отменени на основание чл. 348 ал. 1 т. 2 от НПК и делото било върнато на Окръжен съд гр. Варна от стадия на съдебното заседание.

С оглед нормата на чл. 355 ал. 3 от НПК съдът, на когото делото е върнато за ново разглеждане може да осъди оправдания подсъдим, ако присъдата е била отменена по протест на прокурора, жалба на частния тъжител или на частния обвинител поради искане за осъждане.

В конкретния случай протест срещу оправдателните диспозитиви на присъдата по НОХД № 1625/07г. на ВОС не е бил подаден от прокурора и съставът на ОС Варна, постановил присъда по НОХД № 1587/09г. на ВОС, е бил обвързан от забраната да утежни положението на подс. И. по обвиненията по чл. 219 ал. 4 вр. ал. 1 от НК и чл.202, ал.1, т.1, вр. чл.201, вр. чл.26, ал.1 от НК на подс. Т. по чл. 219 ал. 4 вр. ал. 1 от НК. По тези обвинения ВОС е признал подсъдимите за невинни, като в диспозитивите е посочил стойностите по първоначалните им обвинения.

Забраната за влошаване положението на подсъдимите обвързва и настоящият състав, извършващ въззивната проверка по постановената по НОХД № 1587/09г. на ВОС присъда, поради което следва да бъде спазена досежно фактическите положения в основата на формираните правни изводи по посочените обвинения спрямо подс. И. и Т..

ІІ. С оглед събраните по делото доказателства въззивната инстанция счита за установена следната фактическа обстановка:

Земеделска кооперация "Единство" с. Черковна, общ. Провадия била учредена като Всестранна производствено-потребителна кооперация с решение на ОС - Варна - Фирмено отделение по ф.д. № 3994/94 г. С решение от 15.05.1995 г., по искане на Управителния съвет на ВППК, ОС -Варна вписал промени: относно наименованието на кооперацията - от ВППК - в Земеделска кооперация /ЗК/ "Единство" и в управлението и представителството на кооперацията - като председател и представляващ последната бил вписан подс. И.И. /т.VII л.4 от сл. дело/.

По силата на устава на кооперацията и съгласно Закона за кооперациите, Управителния съвет на ЗК изпълнявал решенията на Общото събрание и направлявал дейността на кооперацията, като членовете му носели солидарна отговорност, ако са причинили с решенията си вреди на ЗК. Председателят на кооперацията я представлявал, организирал изпълнението на решенията на Общото събрание и Управителния съвет, назначавал, освобождавал и наказвал работниците и специалистите на трудови договори със ЗК /т.VII л.8-9 от сл. дело/.

Подс. Б. Т. работела като главен счетоводител в кооперация "Единство" още от създаването й. С допълнително споразумение към трудовия й договор от 11.03.1998 г., тя била преназначена за неопределено време на въпросната длъжност /т.1 л.60 от сл. дело/, както и всички други служители в ЗК, чиито договори през годините до този момент били по чл.68 от КТ. В същото време, подс. Т. била и член на Контролния съвет на ЗК /т. V, л. 74 и т.VII л.41 от сл. дело/, чиято функция по Устав и Закон била да проверява дейността на кооперацията и да сигнализира Общото събрание при установени нарушения.

Подс. В. П. работела като касиер- счетоводител и деловодител в ЗК от 01.06.1995 г. на срочни трудови договори по чл.68 от КТ, като със споразумение от 11.03.1998 г., също била преназначена на длъжността за неопределено време - по чл.67 от КТ.

1. През лятото на 1998 г. финансовото състояние на ЗК "Единство" било тежко. Добивите били ниски, кооперацията дължала пари за закупени части, горива, заплати. За това продажбите на селскостопанската продукция – основен източник на приходи, били от огромно значение за приключване на жътвата и събирането на другата продукция, а и за покриване задълженията на ЗК.

С отмяната на Закона за защита на земеделските производители от 22.05.1998г. били премахнати защитните изкупни цени на зърното и търговията се ръководела от правилата на пазара. Минималните изкупни цени на хлебното зърно, които били в сила от 11.08.1997г. по силата на Постановление № 194/95г. на МС – 230 000лв. за реколта 97г. на обикновена пшеница ІІ група, през 1998г. не обвързвали пазара. Поради множество икономически фактори, цената на пшеницата значително спаднала и се появили сериозни рискове за зърнопроизводителите от недобросъвестни търговци. Случаите на сделки на кооперации с предмет -тяхна продукция сключени с отложено плащане, без впоследствие купувачът да заплати стоката, били множество, което налагало ръководствата, включително и органите на ЗК "Единство", да бъдат много предпазливи. Търгувало се предимно чрез борсата - Съюза на земеделските кооперации в гр. Варна или с вече познати контрахенти.

В тази връзка практиката в ЗК била - от една страна продукцията да се изнася от кооперацията само след заплащането й и от друга - сделките да се сключват от или в присъствие на комисия, член на която да е и представител на Контролния съвет (решения на УС и КС - протоколна книга на УС - решение в протокол № 6 от 24.VII.97 г. - л.11 – “Продажбата на пшеница да се извършва от комисия в състав И.И. – председател на кооперацията, Петър Н. – председател на КС, К.Д.– член на УС”; решение от 02.07.1998 г. - л.47 – да не се правят продажби чрез прекупвачи и да се извършват с участието на КС и др.).

На заседание на УС на кооперацията, проведено на 16.07.98 г., председателят - подс. И. докладвал, че до момента вече е добита около 1000 т пшеница. Цените, според него, съобразно качеството били 150, 140, 130 лв. за кг. съответно, като това били цени на мелницата, но не по-различни били и тези на борсата. Още тогава било взето решение кооперацията да продаде "известни количества пшеница (колкото трябва), като при продажбата има представител и от Контролния съвет - П.Г.". Парите били нужни за изплащане на взети заеми за горива, части и др.

На заседание от 31.07.98 г. (петък) било докладвано, че житото, което ще се продава е около 900 тона. Членовете на УС взели решения, "председателят отиде на разговор със С. Х.в" – ръководител на стоковата борса по това време, и “да се продаде сто тона пшеница”. В хода на обсъжданията по въпроса, подс. И. съобщил, че има кандидат - купувач на зърното - търговец от гр. Габрово, който предлагал 130 000 неденоминирани лв. на тон. Човекът бил навън и изчаквал края на заседанието. Офертата обаче не била задълбочено обсъдена и във връзка с нея не се взело решение. Търговецът бил непознат за ЗК и членовете гласували само решение за количеството, което може да се продаде на този етап, като се проведе горепосочената среща с председателя на СЗК в гр. Варна.

След заседанието подс. И. провел личен разговор с кандидата за пшеницата - Б.Т.К.- собственик и представляващ ЕТ "Б.К." гр.Габрово. Вследствие на същия, той решил зърното да се продаде на този търговец. Т.к. Б. К. бързал, председателят се съгласил пшеницата да се изнесе в неделния ден - 02.08.98 г., а плащането да стане до края на следващата работна седмица- 07.08.98 г.

В съботния ден Б. К. отишъл на пиацата за товарни автомобили на Пристанище - Варна и ангажирал извършващите с камиони транспортни услуги свидетели С.В., Мл. И., С.И., В.А.и К.Т., както и колегите им Ц.В. и С.И. за превоза на зърното. Обяснил на един - двама от тях, че рано сутринта в неделя трябва да са в стопанския двор на с. Черковна за товарене на около 120 т. пшеница, която ще се транспортира до гр. Свищов. Въпросните водачи се обадили на другите 5-6 свои колеги, за да поемат извозването на цялото количество.

Рано сутринта на 02.08.98 г. (неделя) подс. И. отишъл в дома на подс. Т., обяснил й, че зърното спешно ще се извозва и че тя трябва да помогне за организацията на работата. В около 6.00 ч. сутринта Т. извикала на работа св. С.И.- кантарджийка и отчетник в ЗК. Т.к. МОЛ - домакина в кооперацията св. Р.А.отсъствала, Ф. трябвало да я замести, като присъствува на товаренето и тегленето на камионите и изготвя пътно- прехвърлителните разписки (ППР) за всяка от колите. Товаренето почнало малко след този час и до около обяд седемте камиона били натоварени с общо 121 500 кг. пшеница на ЗК. Първите камиони били изтеглени на кантара в с. Черковна, а следващите - на този в с. Храброво. За всяка от колите св. Ф. оформяла ППР, в която визирала името на водача и паспортните му данни, ДК № на управляваното от него МПС, точните килограми на натовареното и мястото откъдето се взема, местоназначението на товара (гр.Свищов) и предназначението на последния - за ЕТ "Б.К." гр.Габрово /т.IV л.4-1 1 от сл. дело – копия от ППР от №51 до №57 от 02.08.98 г., видно от писмото в т. 5, л. 167 – оригинали не са открити в ЗК/. Под разписката полагали подписи - шофьорът и св. Ф. (макар ППР да били изготвяни от името на св. Р. А.).

Според подс. И. и Т. по времето на товаренето, в ЗК бил и купувачът Б. К. и с него бил оформен договор за покупко- продажбата (т.III л.24 от сл. дело). Той предоставил на Т. личния си паспорт и данните за фирмата си, а тя оформила собственоръчно договор №6 от 02.08.98 г. за покупко - продажба на пшеница. Като предмет на договора било вписано, че с този документ, продавачът - ЗК, представляван от подс. И., се "задължава да продаде на купувача около 120 т. пшеница, реколта 1998 г.". В дял “Цени и начин на плащане” било отразено, че "продавачът ще предаде на купувача около 120 т. пшеница на цена 130 лв. на кг. плюс ДДС", "Купувачът се задължавал да заплати пшеницата до седми август 1998 г." на посочената банкова сметка. *** “Предаване на стоката” било посочено, че извозването започва на 02.08.98 г. и транспортните разходи били за сметка на купувача. Договорът бил подписан и подпечатан от Ив. И. и Б. К..

С оформянето на горепосочения договор и ППР приключила и документацията за сделката. Зърното било изнесено, извозено от водачите на товарните автомобили до околностите на гр. Свищов и разтоварено там.

ЕТ не заплатил получената пшеница в продължение на месеци след 02.08.98 г. (и до приключване на производството). Още през следващите работни дни Управителният съвет и Контролният съвет на ЗК разбрали за стореното от И. и Т.. На следващите заседания, на Ив. И. бил поставян въпроса - кога ще се заплати пшеницата и какво се прави, за да се издължи купувача по сделката. На заседанието на УС от 04.09.1998г. подс. И. посочил, че за продаденото жито има договор, а свид. П.Г.отправил забележка, че продажбите продължават да се извършват от председателя без негово участие. Подсъдимият твърдял, че поддържа телефонна връзка с Б. К. и че той е обещал, когато му се издължат на него и той да заплати на ЗК.

Св. П.Г.- председател на КС на кооперацията поел инициативата по издирването на собственика на ЕТ. През м.VI.99 г. били депозирани жалби и сигнали до РПУ - Провадия, РДВР - Варна и Габрово, РП - Провадия (т.IV л.З и сл. от сл. дело). От отговорите на РДВР - Габрово по преписки № 1261 и № 1597/99 г. на РПУ - Провадия, станало ясно че Б. К. не живее на посочения адрес в гр. Габрово, както и че на 03.02.99 г. същият е напуснал страната в посока Чехия и са налице данни, че се намира в ЮАР. Видно от справки и карта за издирващо се лице (т.II л.37 от сл. дело), Б.К., по прякор "Боби Черния", бил обявен на издирване от РПУ - Провадия (без резултат до момента).

На заседание на УС от 02.08.1999г. свид. П.Г.бил против подс. И. да излиза в отпуск, като един от аргументите му бил, че председателят трябва “да търси търговеца от Габрово, който ни дължи пари.”. На заседание от 28.09.1999г. на въпрос от свид. П.Г.по време на заседание на УС – “И. поддържа ли връзка с габровския търговец?”, подсъдимият отговорил – “Не съм се интересувал от нищо.”.

Видно от назначената по делото Съдебно счетоводна експертиза (т.V л.48 и сл. от сл. дело), заключението по която е било потвърдено от вещото лице в с.з., вследствие на така взетото от подс. И. решение за продажбата на 121 500 кг. пшеница и начина на осъществяването му (неоформени при сделката документи) от подсъдимия и главния счетоводител и член на КС - подс. Т., кооперация "Единство" е претърпяла щети в размер на 19 230 250 неденоминирани лева, която сума е сбор от стойността на незаплатеното зърно - 15 762 500 неденоминирани лв. и ДДС в размер на 3 467 750 неденоминирани лв. Вещото лице (както и свид. К. - експерт при изготвения финансов анализ за ЗК през 1999 г. - т.III от сл. дело) подробно е визирало, че така оформеният като клаузи договор от Б. Т. и липсата на фактура и товарителници, установяващи получаването на продукцията от ЕТ "Б. К.", всъщност правят несъбираемо вземането на кооперацията. Бездействието на длъжностните лица през месеците след 07.08.98 г. (незаведен иск, недепозиран сигнал и т.н.) са позволили на купувача безпрепятствено да напусне Р България.

С неиздължението по сделката, ЗК е ощетена реално с парична сума в размер на 15 762 500лв., с която би могла свободно да оперира, покривайки задълженията си през периода и приключвайки събирането на продукция през лятото и есента.

Със сумата на дължимия ДДС е ощетен бюджетът, тъй като извършената облагаема сделка не е декларирана за данъчния период в който е възникнала и данъкът не е бил внесен.

2. На общо събрание на кооперация "Единство" в началото на 1999 г. било взето решение да се извърши ревизия на дейността й за петте години председателствуване на подс. И.. Причина за решението било влошаващото се финансово състояние на ЗК, а повод - загубените за ЗК пари, вследствие сделката с пшеницата от 98 г. Т.к. няколко месеца УС и председателят не направили нищо за изпълнение на решението, КС поел инициативата. Председателят му - св. П.Г.и още няколко члена на КС и УС отишли в ДФК Варна, за да осигурят ревизор. От там ги упътили към обществената организация - Съюз на финансовите ревизори в България – Първична организация Варна, чиито председател тогава бил св.И.А.. СФРБ с централа в гр. София бил сдружение с членове - лица, свързани с финансите, които по договор със Съюза и срещу заплащане, извършвали финансово - счетоводни услуги. С.А.обяснил на представителите на ЗК, че трябва да се сключи договор между ЗК и СФРБ - ПО Варна, че ревизията ще отнеме около 20 дни, заплащането е предварително, а ПО сключва с определен ревизор втори договор - въз основа на първия между ПО и клиента. Предложил за ревизор в ЗК члена на СФРБ А. Щ., който в момента извършвал ревизия в Техникум по селско стопанство в гр. Провадия.

Към 99 г. свид. Ат. Щ. бил финансов ревизор в ТУ ДФК Варна (т.1 л.36 и сл. от сл. дело). Като такъв той нямал право на одиторска и счетоводна дейност в подконтролните му обекти. Можел да извършва финансови проверки на фирми извън направлението, към което бил в ДФК и то само в извънработно време. През първите дни на м.07.99 г. св. П. Г., Б. Б. и др. посетили свид. Щ. в Техникума в гр. Провадия и той се съгласил да поеме ревизията в ЗК през лятната си отпуска.

На 05.07.99 г. бил сключен договор (т.Ш л.37 от сл. дело) между ЗК "Единство" и СФРБ - ПО Варна с предмет - счетоводно- финансова услуга срещу заплащане на възнаграждение, определено в чл.2 от договора - на 400 000 неденоминирани лева без ДДС, съответно 480 000неденоминирани лева с ДДС. Видно от клаузите на договора СФРБ трябвало да определи конкретния член на Съюза, който ще извърши услугата. Проверката трябвало да започне до три дни след заплащането на възнаграждението, а резултата от ревизията се връчвал на заявителя (ЗК) от СФРБ (не от конкретния ревизор) до три дни след приключването й.

На същата дата, била издадена фактура № 5594, видно от която кооперацията внесла в СФРБ сумата от 480 000 неденоминирани лв. с ДДС - за финансово- счетоводна услуга (т.III л.46 от сл. дело). Отново с дата 05.07.99 г. бил сключен и договор между СФРБ – възложител, и свид. Щ. – изпълнител, за извършване на финансово-счетоводна услуга на ЗК "Единство" (т.V л. 142 от сл. дело). Според клаузата на т.2 от договора, заплащането за труда на Щ. трябвало да се осъществи след отчитане на крайния резултат от възложената работа. Услугата на ревизора била оценена на 208 000 неденоминирани лева. Същите му били и платени с РКО (л. 140 т.V от сл. дело) № 42 от СФРБ.

В така сключените договори - на ЗК със СФРБ и на СФРБ със свид. Щ., липсвали клаузи касаещи сумите за командировка - пътни и дневни пари за ревизора. Според гласните доказателства по делото тези суми трябвало да бъдат за сметка на кооперацията.

Свид. Щ. се представил в ЗК още в дните около 13.07.99 г. и провел разговор с подс. И.. Запознал се най- общо с предстоящата работа - обем и начин на водене на счетоводството. Обяснил, че ще пътува от гр. Варна с влак, а председателят поел ангажимент да го транспортират от и до гр. Провадия с лек автомобил. Свид. Щ. към този момент бил на работа в ТУ ДФК Варна и уточнил, че отпускът му там започва едва на 19.07.99 г. (л. 143 т.V от сл. дело). С оглед напрежението в ръководните органи на кооперацията, упреците към работата му като председател и съзнавайки всички финансово-счетоводни нарушения и слабости в своята работа и тази на назначените от него и работили под негово ръководство служители, подс. И. предложил на члена на СФРБ кооперацията да му заплати допълнителна сума пари. Срещу това проверяващият трябвало да не се задълбочава при възложената му проверка: да пропусне някои от нарушенията, да не анализира други, само констатирайки ги. С една дума, крайната оценка за ръководството на ЗК вследствие ревизията, можело да не е отлична, но не трябвало да бъде лоша и във вид - даващ ясна представа за реалната ситуация в кооперацията. Свид. Щ. приел предложението.

В изпълнение на уговорката, още на 13.07.99 г. подс. И. наредил на касиера - подс. В. П. да изплати на Ат. Щ. с РКО сума от 350 деноминирани лева. Това било сторено, като бил подписан РКО № 25/13.07.99 г. за сумата от 350 000 неденоминирани лева за "ревизия -пътни - командировки" (т.III л.45 от сл. дело).

Четири дни по- късно, отново по нареждане на подс. И., на Щ. били изплатени още 350 000 неденоминирани лева от касата на ЗК с РКО № 26 от 17.07.99 г. за "ревизия - командировки".

Сумите били изплатени без да са дължими и в нарушение защото към този момент ревизията все още не била започнала, а всяка от тях значително надхвърляла дневните и пътните пари по Наредбата за командировките. В ЗК изобщо не били предоставени и отчетени никакви оправдателни документи – разписки, билети, отчети и др. от страна на свидетеля.

На 23.07.99 г. по идентичен начин на свид. Щ. били изплатени с РКО № 57 още 350 деноминирани лева за "ревизия".

Междувременно, на член- кооператорите и членовете на УС и КС направило впечатление, че Ат. Щ. почти не се явява в ЗК, а когато идва - предимно контактува с подс. И.. Това ги накарало да достигнат до извода, че той не си върши работата.

На 21.07.1999г. свид. Щ. присъствал на събрание на УС – обсъдени били въпроси като преразхода на гориво, реда на издаване на пътните листи, възможностите за наказване на председателя. На въпрос дали свидетеля ще пише писмо до фирмата за пшеницата, която не е изплатена, Щ. отговорил, че ще изпрати копие на ревизионния акт. Поставен му бил въпрос да провери защо парите на кооперацията са в различни банки и кой извършва тегления по тях, както и да провери документите за препаратите, фирата на ечемика и пшеницата. В хода на заседанието на част от въпросите отговарял подс. И.. /протокол л. 392 и следв. от НОХД № 1193/04г. на ВОС/

На 30.07.99 г. свид. Щ. дошъл в с. Черковна, прочел пред Ив. И. и свид. К.Д.и Х.Д.- членове на УС доклад от четири страници (л.106 и сл. т.П), връчил препис от него на Ив. И.. На заседанието присъствала и подс. Т., която посочила, че материалите са запазени при нея и който иска може да се запознае с резултатите от ревизията.

В касата на ЗК с четвърти РКО № 59/30.07.1999г. (л.42 т.III от сл. дело) му били заплатени 1000 деноминирани лева - за "командировки" и си отишъл.

ЗК изплатила на свид. Щ. общо 2050 деноминирани лева. Като основание за изплащанията в РКО се визирали - командировки - 1350 лв. и ревизия - 700 лв., за извършената счетоводна услуга от СФРБ му били платени и договорената сума от 208 000 неденоминирани лева (т.V л. 140 от сл. дело).

След доклада други документи от Щ. в ЗК не постъпили (анализи, счетоводни програми, отчети, билети и др.). От самият доклад, изготвен от името на СФРБ - ПО гр. Варна, ясно било видно, че извършената проверка е осъществена въз основа на сключения на 05.07.99 г. договор на СФРБ със ЗК и че провереният от члена на съюза финансов период е от 01.01.95 г. до 04.07.99 г.

На 02.08.99 г. в ЗК било насрочено от подс. И. заседание на УС, на което той заявил, че ще ползува отпуска си. Възникнало обсъждане, като членовете изразили недоволството си от извършената ревизия. Свид. П.Г.казал, че според него не може да се направи цялостна ревизия за десет дни и поставил въпроса колко пари е платил на ревизора подс. И.. Св. П.Г.научил същия ден за изплатените от касата на кооперацията 2050 деноминирани лева и съобщил за това на останалите членове на ръководството. Свид. К. Д. попитал на какво основание е броена сумата на ревизора. Подс. И. заявил – “Вие го доведохте, защо питате. Вие имате уговорка. … Вие го викате аз платих.” Свид. Н. Ч. отправил упрек към подс. И. – “как може да даваш пари без основание.”. Взето било решение да се направи запор върху заплатата на подсъдимия.

На 25.08.1999г. на заседание на УС, в отсъствие на подс. И. – който бил в отпуск, свид. Б. В.посочил, че са били във Варна и разбрали, че ревизорът е сключил договор с подс. И.. Поискал да чуе кога и при какви условия е сключен. Подс. Т. потвърдила, че има такъв договор и го прочела. Видно от договора с дата 15.07.99 г. между Ат. Щ. и председателя на ЗК И. (т.III, л.37а от сл. дело) кооперацията възлагала на свид. Щ. "извършване на финансово- счетоводна проверка и компютърна обработка на счетоводството на кооперацията за времето от 01.01.95 г. до 31.07.99 г.". В т.2 от договора се визирало, че заплащането за услугата ще се извърши след отчитането на крайния резултат от работата, като срокът за изпълнение съгласно т.З бил 15.11.99 г., а заплащането (т.4) -1350 деноминирани лева, но при "качествено и в срок изпълнение на задълженията по договора".

Свид. Н. Ч. поискал да разбере кога е дошъл този договор и предложил запорът на заплатата на подсъдимия да остане в сила и да се заведе жалба за възстановяване на сумата, да се консултират с юрист. Б. В. заявил, че на 06.08.1999г. договор е нямало и поискал да се впише кога е сложен в папките. На същото заседание станало ясно, че кооперацията дължи пари и на свид. В. В., който возил с автомобила си свид. Щ. от гр. Провадия до с. Черковна девет дни.

Недоволни от извършената от Ат. Щ. работа членове на УС и КС отишли в СФРБ при С.А.с молба да им изпрати друг ревизор. С.А.обяснил, че на Щ. вече е платено и той трябва да си довърши работата. Изчакали ревизора да се върне от отпуск и ръководството на ЗК си поискало от него парите. Първоначално, пред С.А.свид. Щ. обещал да върне сумата, но не го сторил, а 10-15 дни по- късно - категорично отказал да върне парите, дадени му, по негови думи, доброволно от председателя И..

Няколко месеца по- късно в ЗК бил изпратен друг ревизор - св. К., който изготвил анализ за финансовото състояние на кооперацията за същия период - от 95 г. до 99 г. Свидетелят установил, че неправомерно са изплатени на проверяващия суми от страна на подс. И.. Според свид. Cв, по Наредбата за служебните командировки в страната, на Щ. са се полагали по 6 лв. дневни пари за ден командировка, а билетите за пътя от гр. Варна до гр. Провадия и обратно с влак били на стойност 2,80 деноминирани лева (т.III л.4-5 от сл. дело). Така, при възможни 17 работни дни в ЗК (от 13 до 30.07.99 г.), според този свидетел, на Щ. са се полагали не повече от 149,60 деноминирани лева командировъчни пари.

Според вещото лице по назначената в хода на делото ССчЕ, потвърдило заключението си пред съда, неправомерно изплатена е цялата сума от 2050 лв. (т.V л.52 и сл. от сл. дело). Този свой извод вещото лице базира: от една страна на липсата на каквото и да било изпълнение по договора от 15.07.99 г., а от друга - на липсата на клаузи и в двата договора за командировъчните разходи, която липса следва да се тълкува в смисъл, че последните са за сметка на договорената сума.

Вещото лице сочи, че за да се заплатят командировъчни разходи, то свид. Щ. е следвало да представя при всяко свое идване в ЗК командировъчно, което да подпечатва, да посочва в него и оформя опис на направените транспортни разходи, които да докаже и с приложени документи. Липсата на каквито и да било отчетни книжа прави, според вещото лице, неправомерно изплатени всички суми за командировъчни разходи. Досежно договора от 15.07.99 г., вещото лице е визирало, че правоотношенията по него са извънтрудови и ЗК е следвало да удържи авансово данък от 15% и нормативно признати разходи - 35% от възнаграждението. Служебната бележка за това е била нужна на свид. Щ. при годишното деклариране на доходите му.

В хода на разследването, през м.01.02 г., свид. Щ. е представил на водещия разследването следовател копие от документ, предоставен му от подс. И. (т.1 л. 193 от сл. дело). Документът бил наименован "Протокол №1" от 21.07.99 г. Бил представен с оглед и в потвърждение на тезата, че УС и КС на ЗК били запознати с договора от 15.07.99г. Проведеното разследване по документа през 2004 г. с оглед престъпление по чл.315 от НК, е установило неистинността на наименованието и второизписания – между основното съдържание и подписите, в съобщението текст от документа. В тази връзка ОП -Варна е изготвила постановление за отказ да се образува предварително производство от 13.07.04 г., поради липсата на оригинал от въпросния "протокол". В хода на съдебната фаза по НОХД № 1193/04г. на ВОС било представено копие от заседанието на УС на ЗК от 21.07.1999г. – което както по-горе бе посочено е протекло в присъствието на свид. Щ., бил изготвен Протокол № 3. Видно е, че на това заседание действително подс. И. е заявил, че от 24.07. нямат нафта за стопанската дейност, но въпреки присъствието на свид. Щ. и проведените обсъждания – не е било коментирано, че между ЗК и него има втори договор.

В хода на НОХД № 1193/04г. на ВОС била назначена тройна съдебно графическа експертиза, която в протокол № 535/06г. – л. 420 от делото, дава заключение, че свид. Щ. е положил подписи по РКО № 26/17.07.99г. за “съставил”, в РКО № 57/9/30.07.99г. за “ръководител”, и в РКО № 57/23.07.99г. и № 25/13.07.99г. за “получил сумата”.

3. С фактура № 42/05.05.1997г. ТКЗС “Възраждане” с. Черковна продало автомобил УАЗ 452 Д с ДР № ВВ 79 55 за ЗК “Единство”, като договор за покупко продажба бил оформен на 28.10.1997г. На 21.11.1997г. в КАТ Варна била извършена пререгистрация на автомобила на името на ЗК “Единство” с нов ДР № В 6981 АК, с отразяване, че автомобила е модификация УАЗ 452 А /фургон – каквато конструкция няма, действителната е модификация Д – с бордова конструкция – установено при личния оглед от вещото лице по АТЕ по НОХД № 1625/07г. на ВОС./ С Удостоверение от КАТ Варна № 1367/10.11.2005г. на името на адв. Ч. било записано, че автомобил с ДР № ВВ 79 55 е марка УАЗ 452 Д – товарен бордови.

През годините докато бил председател на ЗК, единствено и само подс. И. управлявал лекотоварен автомобил УАЗ с ДК № В6981, собственост на ЗК. При това той създал порочна, привилегироваща го организация на отчетност на закупения от него за колата бензин, позволяваща му безконтролно да злоупотребява с горивото, заплащано от ЗК.

През периода 97-99 г. не била направена нито една инвентаризация на бензина, която би установила очевидните разлики между закупения такъв и отчетения пробег на колата. Срещу представена фактура и фискални бонове за закупуването му паричните суми за него се изплащали директно на подсъдимия с РКО. Горивото за останалите МПС на ЗК се заприхождавало.

Пътните листи, чрез които се отчитал разхода на гориво за другите автомобили на ЗК, се водели на отчет и се раздавали за конкретния маршрут от главния счетоводител или домакина. Отчитали се веднага след пробега. Само за лекотоварния автомобил УАЗ било различно. Подс. И. сам се снабдявал с бланката и отчитал пътните листи в края на месеца, без същите да се водят на отчет.

Проблемите с командировъчните на председателя били разисквани многократно на заседания на УС. Решение да се спазва Наредбата за командировките било взето на заседание още от 14.03.1995г. На заседание от 19.03.1998г. едновременно с обсъждане въпроса за назначаване на механик бил поставен и въпроса за размера на командировъчните на председателя и било решено – командировките от предния месец да се одобряват от УС следващия месец. По време на заседанието от 04.09.1998г. свид. П.Г.направил предложение УАЗ да бъде спрян от движение. На 21.07.1999г. по повод проверката от свид. Щ. въпросът с пътните листи също бил подробно обсъден. Свид. Щ. посочил, че трябва да се изчисли председателя колко км изминава и колко бензин изгаря. Свид. Ал. Р. припомнил решение от предходната година пътните листи да се издават от главния счетоводител и да са подписани от механика. Свид. Щ. заявил, че механикът трябва да засича километража всеки ден и че според него “всички листи са нагласени, оформени – нередности няма. Но всичко идва от слабия вътрешен контрол.”.

Възползвайки се от установената практика, слабия контрол и възможностите които имал като председател и единствен ползвател на посочения т.а., подс. И. в много случаи отчитал фискални бонове, които по време не отговаряли на записания в пътния лист за деня маршрут на УАЗ и време на същия, отразявали по 8 до 12 бр. зареждания за един ден, понякога на интервали през 2-3 до 10 мин. За някои от датите боновете фиксирали и 13-кратни зареждания, включително на количества от по 3 до 5 литра на зареждане, като сумарно, общият литраж на закупеното гориво не можел да се поеме от резервоара на колата. Подс. И. депозирал обяснения, че по негови молби гориво се е зареждало в туби от 2 лица - св.Х. В. от с.Черковна (л.38 т.У от сл. дело) и починалият на 07.08.01 г. Йордан Маринов (л.96 т.У от сл. дело). Горивото било зареждано основно в бензиностанцията на фирма "Свима" -гр.Провадия.

Безконтролното издаване на пътни листи от подс. И. - попълване на произволни, неосъществени реално маршрути по дати през изтеклия месец било с цел отчитане на бензин. Пътните листи от 17.06.1998г. и 18.06.1998г. имат един и същ начален километраж, като в първия ден има направен пробег от 64км. На 04.07.1998г. е посочен начален километраж с 1 км по-малък от крайния за предния ден. Установено е, че съществува засичане на времето по пътни листи с времето, през което подсъдимият е бил на заседание на УС – на 16.07.1998г. Съществуват пътни листи от 10.07.1999г. и от 12.07.1999г. по които е отразено, че подс. И. е превозвал ревизор – като от доказателствата е видно, че ревизорът е бил там на 19-23.07. и 28-30.07.1999г.

В дванадесет случая – в пътните листи приложени в т.VІ л.1-л.24, били вписани като реализирани от И. с лекотоварния УАЗ пробези, съвпадащи по време с други маршрути по пътни листи на товарен автомобил ГАЗ 53 с ДК № 6183 АК, управляван от шофьора на ЗК - св. В.Ф.(т.V л.46 и л. 128 от сл. дело, и в с.з. по НОХД № 1587/09г. на ВОС).

В пътни листи както следва: № 031279/14.01.98г., № 031290/23.02.98г., 031294/25.02.98г., № 034401/06.03.98г., № 034402/10.03.98г., № 034411/25.03.98г., № 034413/30.03.98г., № 034419/06.04.98г., № 034429/29.04.98г., № 0344../04.05.98г., № 03444./28.05.98г. и № 034443/10.06.98г. свид. Ф.посочил подс. И. като пътник. Водачът Ф.получавал от главния счетоводител или домакина конкретния пътен лист с попълнени дата, марка, ДК№ на МПС и неговите имена като водач. След това сам вписвал в графа "работници" придружаващия го пътник. Отзад в документа описвал маршрута и времето на осъществяването му, а много често - пак отзад визирал и целта на пътуването и отново - името на придружителя. Тези маршрути на ГАЗ обичайно били по- дълги - до гр. Попово, Шумен, Русе, Дибич и др. Обикновено пътуването, ангажиращо целия ден, било свързано с получаването на стока - слънчоглед, части, горива, отиване до банка и т.н., поради което с Ф.пътувал и подс. И.. В тези случаи като получател на транспорта и удостоверяващ извършването на курса в графата “подписана” на пътните листи се подписвал И. /изключение било допуснато на 25 и 30.03.98г./. След прибирането на автомобила пътният лист бил връщан за осчетоводяване.

В пътните листи на УАЗ - №№ 034226/14.01.1998г.,034253/23.02.1998г., 34255/25.02.1998 г., 034260/06.03.1998 г., 034263/10.03.1998 г., 034274/25.03.1998 г., 034277/30.03.1998 г., 034283/06.04.1998 г., 032219/29.04.1998 г., 032222/04.05.1998 г., 032242/28.05.1998 г., 032252/10.06.1998 г. като водач на колата подс. И. пишел името си и се подписвал, отразявал маршрути и часове на тръгване и прибиране на автомобила, които не били осъществени реално. Според съдържанието им И. бил пътувал - до блока /видно е, че тази дестинация има различно отстояние по различните пътни листи – от 8 до 19 км в едната посока/, до Провадия и др. Показанията на километража били вписвани от подсъдимия и по тях не била осъществявана надлежна проверка. Така, с неверни данни за осъществени пътувания и съответно - осъществен разход на бензин, подсъдимият отчел 12 бр. пътни листи за изминати 1312 км. Разполагайки с горивото, закупено за нуждите на ЗК, подс. И. не го използвал по предназначение, а за лични цели.

В хода на проверката в кооперацията дублирането на пътните листи било установено от свид. Щ. и било включено в т. 12 на неговия доклад. Констатациите били за 17 пътни листи с пропътувани 2041км и изразходвано гориво 373 л.

По време на обсъждане на констатациите на свид. Щ. в частта за пътните листи на заседанията от 21.07.1999г. и на 30.07.1999г. подс. И. присъствал и не отправил възражения.

При последващата ревизия свид. К. също установил нарушения по отношение на отчитаното от подс. И. гориво и по представените пътни листи, подробно описани в изготвения от него анализ – т. ІІІ от сл. д.

Видно от заключенията на ССЕ назначени в съдебната фаза при разходна норма, определена по Наредба 3/89г. на МТ - разход на бензин за 100 км пробег за този вид МПС -17 л на 100км, горивото по дублираните пътни листи за изминати 1312км е 230, 282л, възлизащо на 186 528, 42 нед. лева.

В заключението на ССЕ по НОХД № 1625/07г. и при формиране на отговори по поставените от съда по НОХД № 1587/09г. на ВОС въпроси вещите лица са съобразили възможността по чл. 22 ал. 1 и 2 от Наредбата допълнителните корекции в разходните норми да се утвърдят със заповед на ръководителя.

В хода на съдебното следствие по НОХД № 1193/04г. на ВОС – л. 281, на 03.04.06г., защитата представила Заповед № 1/11.01.1996г., издадена от Председателя на ЗК “Единство” за коригиране основната разходна норма на т.а. УАЗ 452 Д ДР № ВВ 79 55. На 22.06.2006г. бил изготвен констативен протокол за установяване от комисия в състав – вещите лица, председателя на ЗК и гл. счетоводител, че в заповедната книга за 1996г. няма заповеди, които да разглеждат въпроса за разходната норма на гориво за транспортните средства. На л. 375 е приложено копие от заповед № 1 от 1996г. – с дата 04.01.1996г., изготвена от името на председателя, която има различно съдържание.

В с.з. на 17.03.2010г. вещите лица по тройната ССЕ разяснили, че стойността на отчитаните от подс. И. горива била осчетоводявана по три начина – по счетоводна сметка 601 – “разходи за материали” – като е включена директно себестойността на разходите /пари за гориво, които са влезли директно в себестойността – в зареждане на бензиностанции/, по счетоводна сметка 302 “материали на склад”, както и по трето направление – без посочване къде е осчетоводено. В с.з. вещите лица са разяснили че подс. И. е получил сума за гориво в размер на 7 195 049лв., изхарчил 6 381 733,70лв. като за останалата част от 813 315,30лв. не е представил разходо-оправдателни документи. Други изчисления са направени за установяване разликите между полученото за гориво и изразходваното – по основната норма – сумата е 797 120,30лв., а по завишена – 106 862,90лв.

Видно от заключението по протокол № 181/18.03.05г. за извършена графическа експертиза, в графата “подписана – получ.” по пътните листи, отразяващи маршрутите на свид. Ф.за дублираните дати, поставените подписи са на подс. И.. При запознаване с документите в т. VІ се установява, че такива подписи не са положени за датите 25.03.1998г. и 30.03.1998г.

4. През м. март.98г., без решение на УС на ЗК "Единство", без техни молби и без друго основание, председателят - подс. И.И. променил трудовите договори на всички назначени в ЗК работници и служители - от такива по чл.68 от КТ в договори по чл.67 от същия - за неопределено време.

На заседание от 11.09.98 г. УС взел решение всички работници и служители поетапно "да преминат на борсата по труда". Решението било неизбежно, предвид "затрудненото финансово състояние на кооперацията, предизвикано от нереализираната продукция от пшеница", (л.54 протоколна книга за 97-98 и 99 г.).

В изпълнение на решението, председателят уволнил 13 механизатори и 4 служители в края на 98 г. (м.1 1 и 12) и същите получили общо близо 3000 деноминирани лева обезщетения по КТ.

Т.к. ЗК нямала достатъчно средства, заплати за м. декември 98г. на хората не били изплатени. Изплащането на възнаграждения станало възможно в края на м. януари 99 г.

С цел да спестят дължимите от ЗК суми по ДОО и ДОД във връзка със заплатите, подс.Т. и П. взели решение изплащането да се отчете под формата на стопанска операция по сметка 499 "Други кредитори", като се имитира изкупуване на царевица от трети лица.

За периода м.1 - м.V.99 г. (т.VI л.51 и сл. от сл. дело) – с РКО№ 17/29.01.1999 г. били изплатени заплатите на Е.С., С.С., К.П./за м.01.99г./, с РКО № 19/29.01.1999 г. – заплатата на Д. Ф., РКО № 23/04.03.1999 г. – на Р. А., РКО № 49/08.04.1999 г. – на Г. Х.в, Р.А., В.В., К.В., К.Н., К.П., Р.Д., Т. Д., РКО № 54/14.04.1999 г. – на подс. П. и свид. С. Х., РКО № 58/15.04.1999 г. – на К.Н., РКО № 59/16.04.1999 г. – на Т. Д., РКО № 60/16.04.1999 г. – на М.Р.и РКО № 77/05.05.1999 г. на подс. И., Р.А., В.В., К.В., К.П., подс. П. изплатила на работилите в ЗК чистите суми по съответните им възнаграждения на стойност общо над 3 211 488,49 неденоминирани лева. Самите РКО (оформени при липсата на редица изискуеми по ЗСч реквизити, каквато била обичайната практика на този счетоводен екип въобще) визирали само изплатената сума и основанието за плащането - "изплатена царевица" и имали подпис на съставителя. Липсвали данни за това кой е получателят на парите и негов подпис (с изключение на един РКО - от 04.03.99 г., върху който имало подпис за получател). На гърба на някои от РКО подс. П. била записала имена и суми, понякога били отразени само инициали на работниците.

На базата на тези документи с невярно съдържание, подс.П. направила и съответни неверни отразявания в сборните ведомости и касовата книга на ЗК, прехвърляйки невярната информация от РКО в книгата за съответните периоди (приложение последно в т.VII - касови записвания по дните на издаване на РКО).

Подс. Т., която като главен счетоводител оформяла сборните ведомости на ЗК по месеци на база първичните счетоводни документи, вписала в тези за месеците - 01, 03, 04 и 05.99 г. невярната информация постъпваща от касиера (т.VII л.46 и сл. от сл. дело), обобщавала касовата книга и изготвяла мемориалните ордери за съответните месеци – т. VІІ, л. 51 и следв. – по които били описани сумите по сметки.

Създавайки поредица свързани помежду си счетоводни документи с невярно съдържание и отчитайки недействителни стопански операции, подс.П. и Т. спестили на ЗК съответните вноски за ДОО и ДОД върху работни заплати общо на стойност 3211448 неденоминирани лева /анализ на св.К. - т.Ш л.6 от сл.дело, I ССчЕ - т.1 л. 138 от сл .дело, II ССчЕ и Допълнителна такава - т.V л.54 и сл. и л. 136 и сл. от сл.дело/. Видно от показанията на следващия гл. счетоводител Тодорова ДОО за заплати за м. 12.98г. били преведени на 29.09.1999г.

Инкриминираните 9 бр. РКО с №№: 17/29.01.1999 год., 19/29.01.1999 год., 23/04.03.1999 год., 49/08.04.1999 год., 54/14.04.1999 год., 58/15.04.1999 год., 59/16.04.1999 год., 60/16.04.1999 год. и 77/05.05.1999 год. и последващите ги вписвания по дни в касовата книга и сборните ведомости на ЗК за съответните месеци, са подробно коментирани от ССчЕ и допълнителната такава по сл.дело. Според ВЛ по ДССчЕ - л. 137 и сл. т.V сл.д., така записаната счетоводна операция върху РКО не отразява стопанската операция "изплащане на закупена царевица от частни лица". Тя не отразява и плащане на работна заплата като счетоводно оформяне. Счетоводното записване по РКО отразява закриване на задължение по сметка 499 – други кредитори, без да е посочена партида по сметката, как е възникнало и какво е основанието за това задължение. Именно с този номер на сметка сумите са били разнесени по счетоводните документи. Само вписаните на гърба на някои РКО записи на имена и суми визират действителния характер на плащането - изплатена чиста сума на трудово възнаграждение по платежна ведомост.

В съдебната фаза по НОХД № 1193/04г. на ВОС била назначена графическа експертиза. Видно от протокол № 181/18.03.05г. ръкописните текстове по изследваните 9 бр. РКО, касовата книга за м. 01, 03, 04, 05.99г. и в първите три графи на сборните ведомости за тези месеци са написани от подс. П., нейни са и подписите за съставил по РКО, а цифрите в сборните ведомости са изписани от подс. Т..

По Протокол №7/09.01.06г. била извършена комплексна съдебно-техническа и почеркова експертиза на Книгата ведомост за трудовото възнаграждение, водена в ЗК през 1998г. Установено било, че в крайната част на листите за м.12.98г. изрязани до колона 75, са залепени изрязани от друга книга ведомост части от лист с графи от 75 до 80. Ръкописните текстове с химикал и молив на листите за м.12.98г., без цифровия текст изписан с молив в колона 75 – допълнително залепена, са изписани от подс. П.. Цифровият текст с числата 1-14 с молив в колона 75 на допълнително залепената част на л. 28 е изписан от подс. Т..

ІІІ. Изложената фактическа обстановка се потвърждава от доказателствата по делото, извлечени чрез писмените и веществените доказателства, експертните заключения, показанията на свид. Н., Ч., К., В. Ф., Ст. Ф., Р. М., В. И., К. Ф., А. Р., частично от обясненията на подсъдимите, които формират съвкупност, позволяваща категорични изводи. При преценката на доказателствената основа съдът констатира известни противоречия за отстраняването на които провери както собствената достоверност на доказателствата и ги съпостави помежду им. Съставът внимателно прецени и анализа на първоинстанционния съд, като в някои части го подкрепи, а в други - формулира различни изводи.

Предвид естеството на предмета на доказване по всяко от повдигнатите обвинения и отдалечеността на съдебната фаза от момента на извършване на деянията, според настоящия състав изходната база за преценката на събраните доказателства са изготвените писмени и веществени доказателства. Както счетоводните документи, така и договорите, тетрадките с протоколи, водената кореспонденция – изготвени през инкриминирания период от различни служители на ЗК “Единство” и членове на УС, имат решаващо значение при изясняване хронологията на събитията, самите събития и мястото на всеки от участниците в наказателното производство в тях. Съставената и приобщена по делото документация има обективен характер, в голямата си част е изследвана от вещите лица досежно съдържанието и авторство и има превес при съпоставката с всяко от гласните доказателства.

При съобразяване на изложеното, за да изясни взетите решения от УС на ЗК от значение за извършената продажба на пшеница, съставът намира, че следва да се придържа към изготвените протоколи от заседанията в този период. Протоколите са изписвани добросъвестно от подс. П. – в качеството й на протоколчик, проверявани са били по съдържание от свид. П. Г./ председател на КС от м.03.1997г./ след изготвянето им.

В мотивите към разглежданата присъда е прието, че на заседанието на 31.07.98г. е било взето решение за продажбата на пшеницата на търговецът от Габрово на най-високата цена и че с действията си подс. И. е изпълнил именно това решение. Съдът намерил, че остатъкът от 100 до 120 т пшеница е била продадена по силата на решение от предходно заседание. На следващо място при преценката на свидетелските показания на останалите членове на УС – присъствали на същото заседание, съдът е отдал значение на известната им заинтересованост – доколкото като колективно взето решение те също следвало да носят отговорност за негативните последици за кооперацията. Съображенията не могат да бъдат споделени.

При проверката на тетР.та с протоколи на УС за 1997г. и 1998г. се установява, че на заседанието от 02.07.98г. е било взето решение незабавно да се продаде останалото около 20т старо количество пшеница. В заседанието на 16.07.98г. е подс. И. докладвал какъв е добивът до момента и какви са цените за първо, второ и трето качество – съответно 150, 140 и 130лв. за кг. По предложение на Ал. Р. било решено да се продадат известни количества – колкото трябва, като при продажбата присъства П. Г.. На 31.07.98г. от 10ч. членовете на УС съвместно с КС са провели заседание, на което е докладвано, че житото, което ще се продава е около 900 т, като единственото изказване е било от свид. Ч. – който дал съгласието си да се продаде около 100т пшеница, за да могат да се изплатят заплати, за нафта и други неотложни работи. В протокола са отразени решения – председателят да отиде на разговор със С. Х.в и да се продаде сто тона зърно – пшеница.

По тези факти – в хода на с.з. пред различните съдебни състави, са били правени различни интерпретации, както от подсъдимите, така и от свидетелите. Не би могло от дистанцията на времето да се очакват пълни и категорични показания от страна на присъствалите. Но не би могло и да се приеме, че на заседанието е присъствал и участвал търговеца от Габрово – който предлагал най-високата цена и това убедило УС да гласува такова решение. Напротив – в това заседание действително е присъствало външно за ръководството на кооперация лице – но това не е Б. К. – а Здравко Василев и неговото участие при изясняване проблемите с хляба е съвсем точно отразено във водения протокол – всички направени от него изказвания и становища могат да бъдат прочетени.

Видно е, че на 16.07.98г. е била докладвана друга най-висока цена на пшеница – 150лв. за кг, на базата на проверка по борси и мелницата, извършена от председателя и при обсъждане на продажбата на 31.07.98г. – въпросът за цената не е бил дискутиран изобщо, тъй като не е било необходимо. В друг случай – на 16.07.1996г. – УС е взел решение – “Да се продаде 100т пшеница по възможно най-висока цена с договаряне с предварително плащане”. Някой от свидетелите и подс. И. твърдят, че именно в този дух е било решението и по инкриминираната сделка, което не може да бъде споделено. Ако на заседанието от 31.07.98г. е имало постигнато решение за “най-високата цена” и / или “да се продаде на търговеца от Габрово” – тези обстоятелства биха били отразени в протокола.

Допълнително може да се посочи още един аргумент по посока на пълнотата на отразяване в протоколите – на 16.07.98г. по трета точка от дневния ред е записано – “председателя, който каза, че има една фирма, която иска да сключи предварително договор, като дава…. Тогава е било взето решение “Ако фирмата дава повече пари на декар засят слънчоглед да се сключи договор”. Следователно, ако на 31.07.98г. е било докладвано, че има конкуренция между купувачи и цени – то тези обстоятелства биха били отбелязани.

Заседанието на 31.07.98г. не е било приключено по-бързо от обикновеното, за да се отиде на дълбоката оран. Напротив – подробно са разгледани точките от дневния ред и са постигнати съответните решения.

Решението за продажба е било мотивирано от нуждата на кооперацията да получи цената на продукцията – тъй като тя е била необходима веднага за покриване на неотложни разходи. Следователно нито с оглед практиката на съвета, нито с оглед конкретната ситуация е оправдано твърдението, че е обсъждано и прието отложеното плащане.

Количеството пшеница, продадено на ЕТ “Б. К.” надхвърля приетото на заседанието с повече от 21т. Не се приема от състава тезата, че в това количество е включено и останалото от предходната година, тъй като видно от съдържанието на изготвения договор № 6 от 02.08.98г. – става дума за пшеница само от реколта 98г. В тази посока съдът съобразява и отразеното в протокола от 02.07.98г. относно мястото на съхранение на старата пшеница – в склада на ЗК, а по пътно прехвърлителните разписки натоварената на камионите на 02.08.98г. е била от “навеса” и от “площадката”. Следователно - пшеница от предходна реколта и съхранявана в склада не е била продадена на Б. К..

С оглед на изложеното – е налице излизане извън рамките на взетите от УС решения както относно количеството на подлежащата на продаване пшеница, така и относно начина на продажбата й – по цена, начин на плащане, и в отсъствие на председателя на КС – свид. Г..

Безспорно не са били съставени необходимите за сделката книжа. Не се приема от състава тезата на подс. Т., че не е знаела как да оформи договора. Видно от протоколните тетрадки подсъдимата има опит при изготвянето на договори за продажба на продукция с оглед решенията на УС от години – отразено в тетР.та за 1995г и 1996г. – л. 21, 23, 24-25, 26, 45, 52 и др., в тетР.та от 1997 и 1998г. – л. 19, л. 49 и 51 – в хода на заседанието от 31.07.98г. Самият договор за продажбата на пшеницата има пореден номер 6 – отразяващо броя на контрактите до момента. При изготвянето му подс. Т. не е изискала информация относно регистрацията на търговеца по ЗДДС, не е отбелязано решение по фирите. Не се оспорва, че не е била съставена и фактура за сделката – според защитата в с.з. това е така, за да не се платят излишно 4000лв. като ДДС.

За последващите действия по издирване на търговеца от страна на ЗК – съставът се придържа също към писмените доказателства и съставените протоколи. Видно е, че инициативата за това изхожда от свид. П.Г.– писмо до Началника на РПУ Провадия от 28.06.99г. Видно е също и че на 28.09.99г. подс. И. е заявил на УС, че не се е интересувал от нищо по случая. В обратната посока са обясненията му пред съда, но те не са подкрепени от обективни доказателства за поведението му след 07.08.98г. /в заседанието от 04.09.98г. на въпрос на свид. А. Р. “къде е житото?” подс. И. отговаря “всички знаем от кого бяха избрани тези хора… относно продаденото жито има направен договор.”/. От подс. И. по НОХД № 1193/04г. на ВОС е представено писмо с дата 20.07.99г. до Б. К., което би трябвало да е изпратено за връчване с обратна разписка. Видно от “известие” – л. 105, адресът на получателя е непълен – съдържа само името на улицата и номер, но не и вход, етаж, апартамент – необходими за пълната индивидуализация на адресата, което налага съмнение, че писмото е било изпратено по този ред.

При изясняване възраженията на подс. И. досежно изплащането на парични суми на свид. Щ. по договор от 15.07.99г., който не могъл да бъде изпълнен по вина на членовете на УС и изгонването на свидетеля, съставът прецени следното:

Правилно в мотивите на присъдата е прието, че не могат да бъдат кредитирани обясненията на подс. П., че е оформила РКО на лицето Щ. за компютърна обработка на документи, тъй като такъв ордер не приложен по делото. Съдът е отхвърлил показанията на св.А. Щ., за започване на ревизията на 02.07.1999г и че бил в процес на подготовка на документите за компютърна обработка.

В допълнение следва да се посочи, че безспорно е установено, че свидетелят е могъл да работи по “финансово – счетоводни услуги” възложени по договор от СФРБ или друг възложител само през периода на своята отпуска, което и той е сторил по време на ревизията в ЗК “Черковна. Не би могло да се твърди, че до 15.11.99г. същият ще е в отпуск, за да работи по допълнително “възложения” му обем работа.

Категорично е, че към този момент ЗК не е разполагала с компютърна техника и не се е нуждаела от такава форма на счетоводен архив. Придобитата от подс. Т. компютърна грамотност през м.07.94г. не налага други изводи.

Категорично не е доказана способността на свид. Щ. да изготви “компютърна обработка на счетоводството на кооперацията” – необходимите за това познания на компютърния софтуер и умения за приложението му не могат да се приемат априори. По делото не са налице доказателства за притежаване от свид. Щ. на такава правоспособност. В длъжностната му характеристика като финансов ревизор такива изисквания не са налице.

С оглед тежкото финансово състояние на кооперацията – и липсата на пари дори за гориво за събиране на реколтата – категорично изключва извършването на такъв разход – равняващ се на повече от 30 минимални работни заплати за страната /след 05.07.99г. – МРЗ е възлизала на 67лв./.

По този пункт от фактическата обстановка първоинстанционният съд не е обсъдил факта, че по съставените ордери свид. Щ. е положил подписи по РКО № 26/17.07.99г. за “съставил”, в РКО № 57/9/30.07.99г. за “ръководител”.

Не е поставено под съмнение обстоятелството, че свид. Щ. е присъствал на заседанието от 21.07.99г. на УС и не е било необходимо УС да бъде уведомяван с допълнителен протокол от същата дата за договора от 15.07.99г. Доказано е и дописването на текста между основното съдържание на Протокол № 1/21.07.99г. и подписите по документа. Появата на договора е била предизвикана от въпроса на свид. Ч. към подсъдимия как е могъл да плати пари без основание на 02.08.99г. и е бил прочетен на УС на 25.08.99г. – тоест е бил представен като документ между посочените две заседания и с цел търсенето на “основание” за изплатените суми.

Съставът намира за неоснователно възражението, че Щ. е бил изгонен и поради тази причина не е довършил работата си в кооперацията. Работа по компютърна обработка на информацията в помещенията на ЗК не е била възможна – поради липсата на компютър, а счетоводни книжа не са били пренасяни от свидетеля и съхранявани от него в домашни условия. Според състава, както бе посочено и по-горе, договорът от 15.07.99г. е бил съставен след заминаването на свид. Щ. от ЗК и само с цел оправдаване на дадените му парични суми. Свидетелят не е бил гонен от ЗК – налице са свидетелски показания по делото, напротив той е бил очакван – за да представи документи за разходи по командировката – билети, отчети и други.

Според въззивната жалба на 04.08.99г. подс. И. подал молба за отстраняването му. Представят се молба №7/04.08.99г. и Заповед № 22/30.12.99г. – позоваваща се на молба №7/04.08.99г. и протокол № 1 от 25.ІІІ.2000г. Посочената заповед съставът не намира като достоверен източник на доказателства, тъй като тя е издадена преди настъпването на обстоятелство, което би трябвало да я мотивира.

На следващо място видно от протокол № 6/02.08.99г. от заседание на УС подс. И. е искал да излезе в платен годишен отпуск от 04.08.99г. На заседанието от 28.09.99г. е бил обсъден въпросът, че подс. И. е бил назначен от събранието и не може да бъде освободен от УС.

Изложените факти категорично опровергават изявлението в жалбата на подсъдимия, че е бил освободен на 15.09.99г.

От фактическа страна по обвинителния акт се сочи, че подс. И. не отчитал горивото за управлявания от него УАЗ от председателя – “като излишъци, въобще неотчетено и съответно отчетен нереален разход чрез неверни документи”. Общото количество гориво според обвинението е 1266 л бензин, като с имитиран разход по пътни листи от 1998 год. са 285 л бензин.

С оглед горепосочената рамка – след постановения по НОХД № 1625/07г. на ВОС оправдателен диспозитив за разликата над 230, 282л /гориво по дублираните пътни листи за изминати 1312км/ - възлизащо на 186 528, 42 нед. лева, и заключението на ССчЕ за разходът на гориво по Наредба 3/89г. на МТ, съставът не обсъжда в останалата част внесеното обвинение. Отстоят извън този предел и констатациите на вещите лица в хода на с.з. по НОХД № 1587/09г. на ВОС относно разликите между получено от подсъдимия и отчетено гориво.

Съставът не приема като достоверно писмено доказателство представената от защитата Заповед № 1 от 1996г. – предвид установеното, че такава не е отразена в заповедната книга на кооперацията и с оглед факта на придобиването на т.а. УАЗ от ЗК много по-късно – 05.05.97г.

Анализът на свидетелските показания на свид. В. Ф.не е проведен в пълнота от първоинстанционния съд. Счетено е за безспорно доказано пътуването на подс. И. с т.а., управляван от свидетеля само на датите 25 и 30.03.98г. В с.з. пред ОС и в свободния си разказ и след прочитането на показанията му свидетелят е потвърждава, че са пътували заедно и на датите 23.02.98г., 06.03.98г., 10.03.98г., 04.05.98г., 28.05.98г. и 10.06.98г. – като се води от факти относно поводите на пътуването и от записаното в пътните му листи.

По отношение на пътуването на подс. И. със свид. Ф.на 10.03.98г. съдът приема, че предвид началния час на тръгване на свидетеля към Шумен – 07.30ч. и отбелязването, че курсът е “през Провадия с И. К. в банката”, позволява подсъдимият да е осъществил и своя курс за този ден. По пътния лист не е отразено връщане до с. Черковна. Видно от пътен лист № 034263/10.03.98г. т.а. УАЗ е тръгнал към блока в 09.30ч. Съобразявайки обаче показанията на свидетеля, че в един от случаите заедно с председателя са ходили до Русе и на другия ден му взели пътния лист и на следващото заседание на УС П. Н. – Г. казал, че и И. си е пуснал пътен лист и съпоставяйки ги с протокол от заседанието на УС от 19.03.98г. се налага противоположния извод. На посоченото заседание видно от протокола е обсъждано както назначаването на механик /в чиито задължения влиза проверката на пътните листи/, така и одобряването на командировките на председателя от УС. Вътрешната проверка, за която свидетелства свид. В. Ф., се потвърждава от протокола на заседанието. На базата на посочената поредица от факти съставът приема за доказано, че на 10.03.98г. подс. И. е придружавал свидетеля, като си е пуснал и самостоятелен пътен лист, и това е станало повод за повдигнатите на заседанието на УС въпроси.

По всички дублирани пътни листи на свид. Ф.е посочен като работник подс. И. – известен в кооперацията като И.К.. Присъствието на придружаващо лице по време на курса е следвало да бъде отразено както с оглед евентуална проверка, извършвана от контролните органи, така и предвид последиците при възможно пътно транспортно произшествие и обсега на застраховката.

Подписът в графата “подписана – получ.” – удостоверява извършването на определената част от маршрута, отбелязан по листа. Подс. И. се е подписвал на това място като получател на транспорта. Правят изключение пътните листи на 25 и 30.03.98г., но пътуването тогава съставът счита за доказано несъмнено на базата на гласните доказателства и основанието за курсовете. Подписите си подс. И. е поставял в хода на пътуванията с оглед необходимата отчетност при евентуална проверка на КАТ и ДАИ. След прибирането на т.а. ГАЗ в кооперацията водачът е връщал пътния лист – попълнен изцяло, включително с поставените от подс. И. подписи, в счетоводството. Именно поради рутинната заверка като получател с поставянето на посочените подписи – присъствието на подс. И. по време на курсовете на свидетеля е несъмнено – независимо от оправданата с отдалечеността във времето несигурност на свид. Ф.относно датите 14.01., 06.04., 29.04. 98г.

На основата на кредитирането на посочените гласни и писмени доказателства по делото съдът прие, че по всички отразени от свид. Ф.пътувания с него е пътувал подс. И., което изключва възможността му да е осъществил своите пробези за тези дни.

Възражението на подсъдимия, че отразените по километража данни съответстват на действителния пробег на колата не може да бъде счетено като доказано. Напротив – установено е по делото, че той сам е попълвал пътните листи – без друг да е проверявал действителните показатели на километража. В тази посока са и констатациите на експертите по ССчЕ, коментирани при изложението на фактите – относно неправилно посочените километри по пътните листи на подсъдимия.

Фактът на дублиране на пътните листи е бил установен непосредствено след пътуването на 10.03.98г. На 04.09.98г. свид. П.Г.предложил УАЗът да бъде спрян от движение, а свид. Ч. отново е поискал да се утвърждават командировките на председателя. Впоследствие в хода на финансовата проверка от свид. Щ. – който е установил дори 17 такива засичания. При обсъждането на 21.07. и на 30.07.99г. на констатациите на свид. Щ. – подс. И. не е отправил никакви възражения.

Обясненията, че отразеното по пътните листи на подсъдимия – в посочените 12 случая, отговаря на истината – не са подкрепени от събраните доказателства, преценени задълбочено от състава на въззивната инстанция.

Съставът счете, че през дните, за които са били изготвени пътни листи от подс. И. без да е извършван пробег, т.а. УАЗ е разполагал с гориво, което не било използвано по предназначението му. Горивото е било закупено от подсъдимия за нуждите на кооперацията, но не е било разходвано през тези дни. Необявяването на наличие на гориво в излишък пред органите на ЗК, косвено потвърждава факта, че с посочените количества подс. И. се е разпоредил в личен интерес.

При анализа на доказателствата по пункта за действията на подс. Т. и П. по изготвяне на деветте РКО за “изплатена царевица” вместо изплащане на полагаеми се заплати за м. 12. 98г. и в един от случаите – за свид. К.П. – и за м. 01. 99г., съставът съобрази възраженията на подсъдимите.

И двете подсъдими, макар и по различен начин, заявяват, че РКО нямат характер на счетоводни документи. Според подс. Т. – те били бележки, а според подс. П. – ордерите били написани за нея – за да знае какъв приход има за деня. Съставът не намира тези възражения за основателни. Както видът на ордерите, така и вписаните в тях обстоятелства имат фактическа и правна стойност. Тези документи са били издадени с цел да дадат основание за осчетоводяване на извършен разход, а не приход към кооперацията, и с посочването им в останалите счетоводни книжа е приета тяхната значимост. Липсата на определени реквизити не подронва установеното за авторството, предназначението им и постигнатия с тях ефект.

Подс. Т. сочи, че сборните ведомости, които са изготвяни нямат характер на самостоятелни документи, а съдържат опис на касовата книга, като просто са използвали такива бланки.

По силата на създадените от компетентните органи образци – за всеки счетоводен документ има създадена форма. За улесняване и уеднаквяване на документооборота са създадени типови регистри, книги, формуляри и бланки. При попълване на съответното съдържание типовия образец престава да бъде “бланка” и на изследване подлежат отразените в него обстоятелства.

Посочените ведомости са регистри за хронологично и систематично отразяване на еднородни стопански операции в стойностно отражение за определен отчетен период. Видно и от приложените книжа – макар и в изключително увредено състояние, е че оборотите са били отбелязани по сметки. Отразените обороти се разнасят по съответните счетоводни сметки, за да отразят активите и пасивите на субекта. Съставят се от счетоводителя и към тях се прилагат всички първични счетоводни документи, описани в тях. С оглед на изложеното съставът намира, че вида им като счетоводни документи и мястото им в последователността на необходимите за воденото счетоводство са несъмнени. Тези форми са били използвани в счетоводството на кооперацията и подсъдимите са имали опит – видно и от съставените по другия разследван в досъдебното производство случай относно изкореняването на лозята от бригадата на Х. А.. Ведомостите е следвало да бъдат подписани след изготвянето им, но това не е сторено от подс. Т.. Тя е нанесла цифрите след графата с наименования на фирмите и лицата – попълнени от подс. П.. Данните съответстват на мемориалните ордери с отбелязване на сметка 499 – други кредитори – равняващи се на сумите по РКО, ведомостите и касовата книга. Подс. Т. не оспорва факта, че тези мемориални ордери – т. VІІ, л. 51 и следв. са съставени от нея.

Следователно с изготвянето на инкриминираните РКО по решение на подс. Т. и П. се дава вид, че са извършени стопански операции – които не са били извършени и се прикриват други – изплащане на възнаграждения за положен труд. Информацията от РКО е била разнесена и посочена на съответните места и по другите счетоводни книжа.

Съставът счита, че действията си подс. Т. и П. са съгласували с подс. И. и са получили одобрение от негова страна. Действително по РКО той не е положил подпис в качеството си на ръководител – но видно от сродните ордери – приложени по делото – той обичайно не е изпълнявал това свое задължение. Фактът на знанието му е бил достатъчен за извършването на разплащането - както по отношение на изплатените заплати, така и спрямо сумите платени на свид. Щ.. По силата на един от ордерите - РКО № 77/05.05.1999 г. подсъдимият също е получил заплатата си, като лично се е възползвал от приложения за това ред.

ІV. След като прецени релевантните по делото доказателства от правна страна съдът прие, че с действията си описани по отделните пунктове на фактическата обстановка подсъдимите са осъществили съставите на престъпления от общ характер.

Съдът счете подс. И. за виновен в това че на 02.08.1998 г. в с.Черковна, обл.Варна, в качеството му на длъжностно лице - председател на ЗК "Единство"-с.Черковна, не положил достатъчно грижи за управлението и стопанисването на повереното му имущество - продал при отложено плащане 120 тона пшеница, собственост на ЗК "Единство" - с.Черковна, като за сделката не били оформени изискуеми по закон фактури и товарителници на името на купувача ЕТ ”Б.К." - Габрово и от това последвали значителни щети за ЗК "Единство" с.Черковна, в размер на 15 762 500 (петнадесет милиона, седемстотин шестдесет и два и петстотин) неденоминирани лева - особено големи размери, като случаят е особено тежък. Деянието, извършено от подсъдимия, осъществява обективните и субективни признаци на престъпление по чл.219, ал.4, вр.ал.1 от НК.

Съдът прие, че подс. Т. е виновна в това че на 02.08.1998 г. в с.Черковна, обл.Варна, в качеството й на длъжностно лице - главен счетоводител на ЗК "Единство"-с.Черковна и член на Контролния съвет на ЗК "Единство"-с.Черковна, не положила достатъчно грижи за възложената й работа - участвала в сделка за продажбата на 120 тона пшеница със страни ЗК "Единство"-с.Черковна и ЕТ "Б.К."- гр.Габрово, при която пшеницата била предадена на купувача - ЕТ "Б.К."-гр.Габрово при отложено плащане, без за сделката да се оформят каквито и да било счетоводни документи - фактури и товарителници на името на купувача ЕТ "Б.К."- гр.Габрово и от това последвали значителни щети за ЗК "Единство"- с.Черковна в размер на 15 762 500 (петнадесет милиона, седемстотин шестдесет и два и петстотин) неденоминирани лева - особено големи размери, като случаят е особено тежък. С действията си подсъдимата осъществила обективните и субективни признаци на съставите на престъпление по чл.219, ал.4, вр.ал.1 от НК.

Длъжностното качество на подс. И. е по чл. 93 т. 1 б. “Б” от НК доколкото същият е изпълнявал постоянно ръководна работа като председател на ЗК. Подс. Т. е била главен счетоводител и като такава е била включена в организационната структура на кооперацията и имала преки задължения, свързани с пазене и управление на имуществото й - чл. 93 т. 1 б. “Б” от НК.

Инкримираните действия и бездействия на двете длъжностни лица - всяко в неговите качества, преминават през няколко етапа в хронологичен порядък.

Подс. И. не е положил достатъчно грижи за управлението и стопанисването на имуществото на кооперацията, тъй като не е отдал значимото внимание на новите условия на пазара и потенциалните рискове. В поведението на съконтрахента на кооперацията е имало индикации за повишена несигурност – предвид новопоявяването му, предложената цена – равняваща се на най-ниската известна към момента на борсата и мелницата, бързината да сключи сделката и да изнесе незабавно стоката – без дори да се обсъдят възможните разлики при натоварване и разтоварване на пшеницата. Пренебрегнати са възможностите за проверка на състоянието на търговеца, регистрацията му по ЗДДС. Подс. И. не се е съобразил с практиката на кооперацията за изнасяне на стоката след получаването на цената, както и не е изпълнил решението да уведоми председателя на КС свид. П.Г.за продажбата.

При груба небрежност, е взето решение за избора на купувач, за параметрите на количеството пшеница и е допуснато отложено плащане. От фактическото отчуждаване на продукцията по този начин са произлезли значителни вреди (Р 103/87 г. ОСНК). Липсата на надлежно документиране на сделката и своя страна е довело до несъбираемост на вземането на кооперацията.

Съставът категорично не споделя становището на първоинстанционнния съд, че настъпването на щетата не е в причинна връзка с липсата на фактури и товарителници по сделката. От практиката на съдилищата по граждански и търговски дела, а и административни – досежно претенции за право на данъчен кредит, се установява, че отсъствието фактури и съпроводителни книжа лишава от основание твърдението за валидност на договора. /напр. Р №9623/24.09.08г. на ВАС, І о., Определение № 271/21.05.09г. на ВКС, ІІ т.о./

Подс. Т. е следвало да изготви договор и други книжа по продажбата на пшеницата. Макар и да не е предвиждала настъпването на общественоопасните последици е била длъжна и е могла да ги предвиди. Въпреки натрупания й опит по предходни сделки, изготвяйки съдържанието на договора тя е допуснала неясни и неточни формулировки – продавачът се “задължава да продаде”, “извозването започва”, които не дават категоричен отговор продава ли купувача стоката с този конкретен договор, предадено ли е на купувача цялото количество по договора. Подсъдимата не е фактурирала сделката, не е разпоредила и проследила съставянето на товарителници.

Относно фактурирането по делото е прието правилно, че данъчен документ по ЗДДС може да бъде издаден и без да е извършено плащането, с оглед законовото положение, че датата на данъчното събитие е по-ранната от двете дати – на прехвърлянето на собствеността или на плащането. След като е сключен договор, има изпълнение по него – установимо по ППР, е следвало да се издаде данъчна фактура – дори и без по нея да има положен подпис на купувач, тъй като данъчното събитие е настъпило и следва да бъде отразено в книжата, изготвяни по силата на ЗДДС – регистри и справка декларация за данъчния период – м.08.98г. По приложения по делото договор № 6 от 02.08.98г. датата на данъчното събитие е най-късно 07.08.98г., когато е определена датата на плащането. Съгласно действащите към момента правила издаването на данъчна фактура е до три дни след датата на събитието – тоест срокът е бил 10.08.98г. Твърдението на защитата, че фактура не е издадена, за да не се задължи ЗК да плати около 4000лв. напразно – води до извод, че от самото начало на подсъдимите е било известно, че плащане по сделката няма да има – което не е нито в интерес на защитната теза, нито е доказано безспорно по делото.

Попълнените от свид. Ф. пътно-прехвърлителни разписки са издадени от ЗК “Единство” и подпечатани с печата на кооперацията на мястото на “изпращач”, подписани са от свидетелката на мястото за “кантарджия”. Видно от съдържанието разписките са издадени за да удостоверят изпращане/прехвърляне от представителя на ЗК на шофьор на описаните материални ценности. Установява се, че в случая изпращач и товародател не е ЕТ “Б.К.”, а ЗК “Единство”. Следователно е било необходимо да се изготвят съответни товарителници, които ведно с ППР биха установили, че стоката действително е доставена на купувача. От прегледа на съдебната практика и относимите норми, съставът прецени, че товарителниците и ППР са първични счетоводни документи, съставяни по повод извършена доставка на материални ценности и услуги, но ППР е временен, междинен документ. Ведно с фактурите, ППР и товарителниците имат своето самостоятелно място в съвкупността на необходимите за доказване на сделката книжа.

Следва да се отчете от правна страна и обстоятелството, че авторството на единствените документи установяващи предаването на пшеницата документи – ППР - е спорно. Съставени са от името на свид. Р.А.– която не е била на работа, а фактически - от свид. Ф. и преценката им в хода на едно гражданско съдопроизводство би била еднозначна в разрез с интересите на ЗК.

При документирането на сделката от председателя и главния счетоводител са допуснати пропуски, направили последващата защита на интересите на ЗК невъзможна (Р 246/84 г. I НО, Р 166/83 г. II НО). На базата на Договор №6/02.08.98г. и ППР може да се правят само изводи за създаване на някакви подготвителни финализирането на сделката облигационни връзки, но не са достатъчни за гарантиране интересите на търговския субект ЗК “Единство”.

Не само размерът на настъпилите за кооперацията щети обосновава значимостта на неправомерното поведение на подсъдимите, но и момента в който са причинени – изключително тежък с оглед пазарните условия и конкретното състояние на ЗК. След грубата небрежност и неположената грижа за правилното сключване на договора и отсъствието на надлежни счетоводни документи, в продължение на една година никое от двете длъжностни лица не е проявена дължимата активност и мерки за възстановяването на щетата (Р 76/87 г. I НО), като през м.09.99г. подс. И. категорично е изразил дезинтересирането си от този проблем. Правилния прочит на доказателствата изключва тезата в мотивите на ВОС, че подсъдимият единствен е проявил активност за установяване на неизправния купувач, както и че от подс. И. никой от УС не бил търсил отговорност за тази сделка. Конкретните доказателства бяха посочени от състава при излагане на анализа от фактическа страна.

Стойността на щетата е в особено големи размери (граница към 02.08.98 г. - 7 131 600 неденоминирани лева). Имайки предвид факта, че реалната щета от престъплението надхвърля над два пъти стойността на особено големите размери по смисъла на съдебната практика, настъпилите други вредни последици за пострадалата кооперация (тежкият за нея период, взетите заеми, неизплатените заплати, уволнените вследствие на това деяние работници и др.), характерът на проявената небрежност за всеки от подсъдимите (разнолика, упорита, няколкоетапна, продължила във времето), грубото неизпълнение и нарушение на различни служебни задължения (за Т. - и в 2 качества) - водят до извод, че конкретният случай на безстопанственост е особено тежък по смисъла на чл.93 т.8 от НК.

Квалификацията на извършеното е безспорна. Вземането на решение от председателя - без такова на УС, в нарушение на практиката в ЗК и на решенията на УС (да не се продава на случайни прекупвачи, да не се изнася продукция без вече да е платена, да не се сключват сделки без присъствие на комисия, а по-късно и конкретно председателя на КС), бързото изнасяне на пшеницата в неделен ден, като не се оформят каквито и да било счетоводни документи за сделката, а е съставен само договор - с характер на предварителен такъв като съдържание, както и бездействието на подсъдимите И. и Т. след изнасянето на неплатената пшеница, са довели до изключително тежката щета за ЗК и са направили невъзможно събирането на вземането в нейна полза.

Съдът призна за виновен подс. И. и в това че за времето от месец август 1997 г. до месец юли 1999 г. в с.Черковна, обл.Варна, при условията на продължавано престъпление, в качеството му на длъжностно лице - председател на ЗК "Единство" - с.Черковна, присвоил чужди вещи - бензин, собственост на ЗК "Единство"-с.Черковна, на обща стойност 186 528,42 (сто осемдесет и шест хиляди, петстотин двадесет и осем лева и четиридесет и две стотинки) неденоминирани лева, поверени му да ги управлява, като за улесняване на престъплението е извършил и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание - по чл.311, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, като в кръга на службата си съставил официални документи - пътни листи за МПС "УАЗ" с ДР№ В 6981-12 броя с №№ 034226/14.01.1998г.,034253/23.02.1998г., 34255/25.02.1998 г., 034260/06.03.1998 г., 034263/10.03.1998 г., 034274/25.03.1998 г., 034277/30.03.1998 г., 034283/06.04.1998 г., 032219/29.04.1998 г., 032222/04.05.1998 г., 032242/28.05.1998 г., 032252/10.06.1998 г., в които удостоверил неверни обстоятелства и ги използвал като доказателство за тези обстоятелства. Действайки по описания начин подсъдимият е осъществил обективните и субективни признаци на състава на престъпление по чл.202, ал.1, т.1, вр.чл.201, вр.чл.26, ал.1 от НК.

Като председател и в частност МОЛ по отношение на горивото за конкретното МПС, подс. Ив.И. при пряк умисъл присвоил е 230, 282л бензин. С цел имитиране разход по дублираните пътни листи от 1998 год. за изминати 1312 км при условията на чл. 26 от НК, подсъдимият улеснил присвояването осъществявайки самостоятелните признаци на документно престъпление по чл.311 от НК.

Налице са несъмнени писмени доказателства за действията на подс. Ив.И., вследствие на които той се е обогатил за сметка на кооперацията, която представлявал. Не се приемат аргументите на ВОС, че подсъдимият не е присвоил гориво, а връчените му за управление финансови средства на кооперацията. Свеждайки предмета на доказване до действията на подс. И. по отношение на полагащото му се гориво за изминаване на курсовете по дублираните пътни листи и факта, че към посочените дати т.а. е бил снабден именно с гориво на ЗК / отчитано по установените от ССчЕ начини/, съставът приема, че присвоителните действия са извършени спрямо неразходваното по предназначение гориво. При уточняване на фактите – че бензинът не е потребен, тъй като информацията по инкриминираните пътни листи е невярна, и че е не деклариран излишък от подсъдимия, то се обосновава извод, че имуществото на ЗК в натура е било задържано от него и използвано за лични цели. Не следва да се изследва за какво са изразходвани присвоените количества бензин, след като по делото е доказан както механизма на извършване на деянието, така и стойността на причинената с него щета. /по арг. от Р 460-94-ВКС, І н.о./.

На следващо място съдът прие, че подс. Т. е виновна в това че за времето от месец януари 1999 г. до месец май 1999 г. в с.Черковна обл.Варна, при условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител с подсъдимата В.Д.П., като длъжностно лице - главен счетоводител на ЗК"Единство" с.Черковна, в кръга на службата си съставила официални документи: 9 броя РКО с №№ 17/29.01.1999 г., 19/29.01.1999 г., 23/04.03.1999 г., 49/08.04.1999 г., 54/14.04.1999 г., 58/15.04.1999 г., 59/16.04.1999 г., 60/16.04.1999 г. и 77/05.05.1999 г., касова книга на ЗК"Единство" с.Черковна за същия период и месечни сборни ведомости на ЗК "Единство" - с.Черковна за месеците януари, март, април и май 1999 г., в които удостоверила неверни обстоятелства, с цел тези документи да бъдат използвани като доказателства за тия обстоятелства. С действията си същата е осъществила обективните и субективни признаци на състава на престъпление по чл. З11, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК.

Съдът счете подс. П. за виновна в това че за времето от месец януари 1999 г. до месец май 1999 г. в с.Черковна, обл.Варна, при условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител с подсъдимата Б.Г.Т., като длъжностно лице - касиер на ЗК"Единство" с.Черковна, в кръга на службата си, съставила официални документи: 9 броя РКО с №№ 17/29.01.1999 г., 19/29.01.1999 г., 23/04.03.1999 г., 49/08.04.1999 г., 54/14.04.1999 г., 58/15.04.1999 г., 59/16.04.1999 г., 60/16.04.1999 г. и 77/05.05.1999 г., касова книга на ЗК "Единство" с.Черковна за същия период и месечни сборни ведомости на ЗК "Единство" - с.Черковна за месеците януари, март, април и май 1999 г., в които удостоверила неверни обстоятелства, с цел тези документи да бъдат използвани като доказателства за тия обстоятелства. Съдът прецени, че по описания начин подс. П. е осъществила обективните и субективни признаци на престъпление по чл.З11, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.26 ал.1 от НК.

Извършеното при условията на чл.26 ал.1 от НК и в съизвършителство престъпление по чл.311 ал.1 от НК от подсъдимите Т. и П. - всяка в нейното длъжностно качество произтичащо по силата на чл. 93 т. 1 б. “Б” от НК и по силата на възлагане от председателя, обхваща комплекс взаимосвързани хронологически съставени счетоводни документи – РКО, отметките в касовата книга, сборните ведомости, изготвени от двете обвиняеми при общност както на обективните им действия, така и на крайната цел - да се прикрие документално същинския предмет на разхода -изплатени трудови възнаграждения, да се спестят за ЗК данъци по ДОО и ДОД в размер на сума равняваща се на 48 минимални работни заплати.

В мотивите на ВОС правилно е приет механизма на извършване на деянието, сочещ на съзнателно съвместно обмисляне от двете подсъдими на вида на необходимите документи, основанието за издаването им и фактическото им съотнасяне. Съдът е установил невярното им съдържание. Коментирани са в съответствие с практиката необходимите реквизити на надлежния счетоводен документ и съпоставката с наказателноправните аспекти. Споделя се становището на съда, че за съставомерността на деянието е без значение дали документът е издаден в друга форма, дали е подписан от едно вместо от две лица, дали има изходящ номер, или няма такъв, дали има, или няма дата, и др. Достатъчно е той да може да се възприеме от лицето, на което е предявен, като редовен официален документ.

При приемането обаче, че РКО са диспозитивни и поради това не могат да бъдат обект на лъжливо документиране, съставът - при съблюдаване на относимата съдебна практика – намира, че ВОС не е извършил правилна оценка.

В мотивите на съда е счетено, че предназначението на волеизявлението по РКО е да се проследи само излизането на средства от касата, поради което деянието по чл. 311 от НК не е обективно съставомерно. За сборните ведомости – прави същия извод. Досежно касовата книга обаче съдът приема, че е удостоверителен документ, макар че следвайки изразената логика в мотивите – доколкото по касовата книга са вписват направени вече плащания – тя би следвало да има диспозитивен характер.

РКО е първичен счетоводен документ и има характер на официален удостоверителен документ. Вписаното в него съдържание отразява основание за изплащане на определена сума по силата на друга стопанска операция. Ведно с ведомостите и касовата книга – тъй като установяват съществуването на определени обстоятелства – за изплащането на парични суми на съответните основания, те са удостоверителни. / в този смисъл Р 118-09-ВКС, І н.о., Р 227-06-ВКС, І н.о. – за проверка на Р по НОХД № 1124/04г. на СГС, НК/. По силата на съвкупността от инкриминираните документи е придаден вид за извършването на фиктивна счетоводна операция, която би имала своите правни последици в случай на неразкриване на деянието на подсъдимите.

Обичайната за кооперацията практика на неполагане на подписи от страна на гл. счетоводител и председателя по счетоводните книжа не може да обоснове липсата на виновно поведение от страна на подс. Т. за изготвяне на инкриминираните документи. Според състава давайки указания по вида и съдържанието на РКО в момента на изготвянето му, приемайки го за адекватен на търсената цел и разнасяйки информацията по другите книжа /включително и по мемориалните ордери/, подс. Т. има качество на съизвършител на деянието. От графологичната експертиза е установено и прякото съставяне на сборните ведомости от нея.

В частта, с която ОС е приел, че подсъдимите могат да носят отговорност само досежно съставянето на касовата книга, но деянието им е малозначително, е налице неправилно прилагане на материалния закон. На базата на гореизложените изводи съставът на въззивната инстанция намери, че отговорността на подс. Т. и П. следва да бъде ангажирана по параметрите на внесения обвинителен акт.

Съдът обсъди задълбочено становището на подс. И. във въззивната жалба, че следва да бъде оправдан по обвинението за престъпление по чл. 201 вр. чл. 26 ал. 1 от НК досежно присвояване на 2050лв. собственост на ЗК “Единство”.

Фактическа основа към правилното решение на ВОС в тази част на обвинението настоящият състав добави в частта на анализа на събраните доказателства. Правните изводи намират опора в релевантните по делото доказателства. По отношение изплатените неправомерно на Ат.Щ. парични суми с които ЗК е ощетена, също е налице състава на престъпление по чл.201 от НК, осъществено при условията на чл.26 ал.1 от НК от Ив.И.. В тези случаи парите са се изплащали от касиера П., но по изричното разпореждане на председателя, ръководещ текущата работа на ЗК и опериращ съответно с касовите наличности. Решението тази деятелност на И. да се квалифицира по чл.201 от НК се базира на цялостната съдебна практика и на установените по делото факти, анализирани правилно и от първоинстанционния съд. Касае се за неправомерно разпореждане със собственост на ЗК, с оглед незаконното обогатяване на другиго и при пълното съзнание на незаконността на последното /Р 10/72 г., 133/77 г., 470/94 г., ТП ПлВС от 87 г. и др./. Изплатени са възнаграждения без основание при обективирано намерение за своене на сумите. Съставеният формално с оправдателни цели договор датиран от 15.07.1999 год., не променя по никакъв начин правните изводи /и реално не улеснява самото извършване на присвояването тъй като е изготвен след установяване на неправомерността на извършените разходи/.

V. При обсъждане на следващите се наказания на подсъдимите съдът прецени следното:

Спрямо подс. И. и Т. по обвинението за престъпление по чл.219, ал.4, вр.ал.1 от НК, на основание чл. 305 ал. 5 от НПК съдът приложи правилата на чл.83 от НК, вр.чл.1, ал.1 от Закон за амнистията от 22.04.2009 година като ги освободи от наказателна отговорност и не им наложи наказание.

По отношение на останалите обвинения съдът прецени степента обществена опасност на извършеното и всеки от подсъдимите, както и обстоятелствата от значение за наказателната отговорност. Като общи смекчаващи отговорността обстоятелства спрямо тримата подсъдими съдът отчете чистото съдебно минало към момента на извършване на деянията, възрастта, социално съобразения начин на живот и поведението в хода на производството, а като изключително такова – отдалечеността на извършване на деянията от момента на постановяване на присъдата по делото и продължителността на наказателното производство. Съдът счете, че при наличието на посочените многобройни и изключителни смекчаващи обстоятелства и най-лекото определено от закона наказание би се явило несъразмерно тежко спрямо извършеното, поради което определи наказанията при условията на чл. 55 ал. 1 от НК.

С оглед принципа на законоустановеност на наказанието и забраната за влошаване положението на подсъдимите, настоящият състав е обвързан от преценката на състава постановил първата осъдителна присъда. Поради изложеното не обсъжда и наказанията лишаване от права по чл. 37 т. 6 и 7 от НК – предвидено задължително в чл. 202 ал. 3 от НК и условно – в чл. 201 от НК и по чл. 311 от НК.

Степента на обществена опасност на извършеното чл.202, ал.1, т.1, вр.чл.201, вр.чл.26, ал.1 от НК от подс. И. съдът определи като завишена. Деянието е извършено от председателя на ЗК по отношение на повереното му гориво системно и чрез друго по-леко улесняващо престъпление. Действията си подс. И. е продължил независимо от критиките към него от страна на свид. Г. и желанието на УС да контролира пътуванията му. За осъществяване на присвояването подсъдимият се е възползвал от оказваното му доверие и уважение, като самостоятелно е разполагал с л.т.а. и е оформял дължимите за горивото книжа в нарушение на добрите практики. Личността на подсъдимия разкрива също завишена степен на обществена опасност – очертана от събраните характеристичните данни и поредицата решения довели до нарушаване на интересите на кооперацията. По отношение на отчетността на гориво са установени драстични нарушения – “нагласени” пътни листи, както ги е определил свид. Щ., пътни листи с невярно съдържание и непредставени документи за закупуване на гориво в разликите посочени от вещите лица пред съда. Нещо повече в хода на с.з. подс. И. се позовава на несъществуваща по заповедната на книга на кооперацията заповед, представя книжа, които няма причина да съхранява доколкото им е придаден вид да произхождат от ЗК. След съобразяване на изложеното съдът счете, че справедливо би било да му наложи наказание в размер под, но около минималния при приложението на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК. Както с оглед размера на присвоеното имущество, така и предвид изключително закъснялата санкция, съдът счете, че за поправянето и превъзпитаването на подсъдимия не се налага да бъде изолиран от обществото. Съдът намери, че отлагането на така определеното наказание при минималния изпитателен срок в достатъчна степен съответства на обществената и морална укоримост и на дефицитите на личността на подс. И.. Това наказание по вид, размер и начин на понасяне, според съда осъществява необходимия баланс за постигане целите по чл. 36 от НК.

Потвърждавайки присъдата на ВОС в частта с която подсъдимият е бил признат за виновен в престъпление по чл.201, вр.чл.26, ал.1 от НК за което по чл.55, ал.1, т.2, б.б от НК, вр.чл.2 от НК му било наложено наказание глоба в размер на хиляда лева, съставът групира на основание чл.23, ал.1 от НК наложените на подсъдимия наказания за деянията, извършени в реална съвкупност, като определи същия да изтърпи най-тежкото от тях - наказанието лишаване от свобода за срок от единадесет месеца, изтърпяването на което по гореизложените съображения и на основание чл. 66 от НК отложи с минимален изпитателен срок. По реда на чл.23, ал.3 от НК съдът счете, че следва да присъедини наказанието глоба, тъй като чрез съвкупността на двете санкции в максимална степен би се гарантирало осъзнаването на подсъдимия на извършеното от него и въздържането му от други неправомерни действия.

Съдът счете, че протестът с искане за увеличаване на определеното на подс. И. наказание за престъплението по чл. 201 вр. чл. 26 ал. 1 от НК е неоснователен. Предвид липсата на специален минимум по чл. 201 от НК – при прилагането на чл. 55 ал. 1 т. 2 б. “Б” от НК и чл. 2 от НК, спазвайки принципа на законоустановеност ОС е определил наказанието в максимален размер. Не е налице явна несправедливост на наложеното наказание.

В търсенето на съответност на санкциите по всяко от обвиненията и придържайки се към принципите на установеност и индивидуализация, настоящият състав изложи общите за всички подсъдими многобройни и изключителни смекчаващи обстоятелства. При отчитането на същите и най-вече неоправданата продължителност на съдебната фаза – постановяването на наказание, при спазване само на основанията на чл. 54 от НК – би довело до ненавременна и диаметрална на обществените потребности санкция. От друга страна, извеждайки общите положения от значение за наказателната отговорност и спазвайки логиката на определяне на наказанията за деянията на подсъдимите, съставът може само да потвърди така определеното от ОС наказание.

Степента на обществена опасност на деянието, извършено от подс. Т. и П. по чл.З11, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК съдът намери за завишена. Заобикаляйки изискванията на специалните закони и изготвяйки поредица от документи с невярно съдържание подсъдимите сериозно са засегнали обекта на защита от това престъпление. Настъпили са общественоопасни последици извън обхвата на нормата, доколкото са били укрити дължими данъци в размер на 48 МРЗ, гравитиращ около съставомерен за друго престъпление – 50 МРЗ по чл. 93 т. 14 от НК отнесен към чл. 256 от НК – в съдържанието към момента на извършване на деянието. Извършеното е станало достояние на широк кръг лица – част от които са се облагодетелствали лично. Извън обсега на обвинението по делото е доказано и подправянето на ведомостта за заплати, по която има текстове изписани от подс. Т., не са били включени сред инкриминираните документи съставените от нея мемориални ордери.

Личността на подс. Т. разкрива сравнително ниска степен на обществена опасност. Видно е, че в ЗК тя е имала ключова позиция, доколкото е контролирала целия документооборот и парични потоци. Голямата част от задълженията си подсъдимата е изпълнявала съвестно и стриктно, като сама е заявявала, че не се справя и е поискала на няколко от заседанията на УС да бъде сменена. Негативно проявление обаче се отчита към момента на заявяването пред БТ Провадия на обстоятелства, които не са били верни и на тази основа подсъдимата е получавала обезщетения за безработица едновременно с възнаграждение от ЗК.

Подс. П. разкрива ниска степен на обществена опасност. В хода на работата в кооперацията подсъдимата е изпълнявала съзнателно възложените й задължения. Налице са добри характеристични данни. При извършване на конкретното деяние нейният личен принос се оценява като по-незначителен при съпоставка с действията на подс. Т..

Наказанията на двете подсъдими съдът определи при приложение на чл.55, ал.1, т.2, б.б от НК, в по-благоприятната и относима към момента на извършване на деянието санкция по реда на чл.2 от НК.

Съдът наложи на подс. Т. наказание глоба в максимален размер. С така наложеното наказание, съобразено и с данните за материалното състояние на подсъдимата, според съда се постигат целите на общата и специалната превенция и се създават достатъчно гаранции за съобразяването на поведението на подс. Т. с правилния начин на живот и за предупредително-възпиращото отражение на наказанието спрямо обществото.

На подс. П. съдът наложи глоба в размер около средния, съобразявайки и данните за материалните й възможности. Това наказание съответства на мястото и приноса на подсъдимата за постигане на престъпния резултат, и напълно гарантира постигане целите по чл. 36 от НК. С цялостното си поведение в хода на наказателното производство подс. П. изразява, че напълно е осмислила случилото се и обосновава извод за постигане на лична мотивация за придържане към законовия ред.

VІ. По въззивната жалба на повереника на гражданския ищец.

В с.з. на 17.02.2010г. ВОС е приел за съвместно разглеждане в наказателното производство три граждански иска -

- срещу подс.И.К.И. и подс.Б.Г.Т. солидарно в размер на 19 230 250/неденоминирани/лева, ведно със законната лихва от деня на увреждането, до окончателното изплащане на сумата.

- срещу подс. И.К.И. в размер на 2050/деноминирани/ лева, ведно със законната лихва от деня на увреждането, до окончателното изплащане на сумата.

-срещу подс.И.К.И. в размер на 914 052/неденоминирани/лева, ведно със законната лихва от деня на увреждането, до окончателното изплащане на сумата,

които с присъдата си отхвърлил като неоснователни. Решението е мотивирано с извод, че погасителната давност спрямо вземането на ЗК спрямо подс. И. като обезщетение за причинени с деянието му по чл. 201 вр. чл. 26 ал. 1 от НК – по което е счетен за виновен, имуществени вреди в размер на 2050лв. е изтекла на 30.07.1999г. Като допълнително съображение съдът сочи, че другите искове имат самостоятелно основание да бъдат отхвърлени с оглед оправдаването на подсъдимите по обвиненията, от които произтичат имуществените вреди.

Във въззивната жалба повереникът развива аргументите си, че гражданският иск следва да бъде предявен до първото по делото заседание и ако не е бил предявен в този срок или не е бил приет от съда, може да бъде предявен в петгодишен срок от влизане на присъдата в сила. Становището не намира опора в законовите положения и известната съдебна практика. /напр. Р 338/25.11.09г. на ВКС, ІІІ н.о., ТР № 5/05г. на ОСГК и ОСТК на ВКС/.

На базата на посочените актове правилно ОС е приел, че вземането на пострадалия за обезщетение на вредите възниква от момента на увреждането и откриването на дееца и от този момент започва да тече погасителната давност, която не се влияе от висящото наказателно производство. В ТР е прието, че въпросът е фактически и следва да бъде решаван според всеки отделен случай.

В конкретния случай – според настоящия състав моментът на узнаване на престъпните действия от подс. И. по чл. 201 вр. чл. 26 ал. 1 от НК, е 02.08.1999г., когато на заседание на УС са обсъждани сумите, неправилно изплатени на свид. Щ. и е взето решение за запориране заплатата на председателя. С това решение УС е изразил активна позиция – едновременно за узнаване на увреждането и за търсенето на имуществената отговорност за възстановяване на причинените вреди от страна на подсъдимия. Давността за претендиране на щетите е изтекла на 02.08.2004г.

По отношение на претендирането на имуществени вреди като последица от деянието на всеки от подсъдимите И. и Т. по чл. 219 ал. 4 вр. ал. 1 от НК, видно от протокол № 14/04.09.98г. са били поставени въпросите къде е житото, защо продажбите продължават да бъдат извършвани от председателя в отсъствие на свид. П. Г.. Този момент от една страна фиксира узнаването на увреждането, а от друга – началото на погасителната давност – изтекла на 04.09.2003г.

По отношение на искът за възстановяване за имуществените вреди в резултат на присвояване на гориво от подс. И. – квалифицирано по чл. 202 ал. 1 т. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК. Първите констатации за дублиране на пътните листи на подсъдимия с тези на свид. Ф.са направени в анализа на свид. Щ. в т. 12 – констатирани са показателите километри и литри гориво. Анализът е бил прочетен от свидетеля на заседание на УС на 30.07.99г. В този момент е било обявено настъпването на щетата за ЗК, като е посочен и дееца, следователно е и започнал да тече погасителния срок – изтекъл на 30.07.2004г.

За първи път гражданските претенции на ЗК “Единство” са били предявени в с.з. на 22.11.2004г. по НОХД № 1193/04г. на ВОС.

Изложеното обосновава извод, че към момента на предявяването им давността и по трите иска е била изтекла и те не могат да бъдат уважени.

Представителят на въззивната прокуратура счете, че относим към началото на давността следва да бъде моментът на привличане към наказателна отговорност на подсъдимите и се позова на Р 6/25.03.2010г. на ВКС, ІІ н.о.. Видно от съдебният акт, там е разгледан случай, при който извършителят на увреждането не е бил известен дълго време, като при откриването му е бил привлечен към наказателна отговорност и този момент е започнала давността. Хипотезата е разгледана и в ТР № 5/06г. на ВКС – доколкото е указано, че ако откриването на дееца е станало по-късно, давностният срок тече от този по-късен момент. Фактите по настоящото дело не могат да бъдат отнесени към подобна правна оценка. На базата на писмените доказателства се установява кога са установени уврежданията и чие дело са, като подсъдимите са били известни на ЗК и не се е налагало да бъдат установявани в хода на производството.

С оглед на изложените съображения съставът потвърди постановената присъда по отношение на предявените граждански искове.

VІІ. Съдът постанови на основание чл.112, ал.4 от НПК след влизане на присъдата в сила счетоводната документация на ЗК “Единство” да бъде върната на Кооперация “Земеделска кооперация за производство и услуги Единство” със седалище с.Черковна, община Провадия, област Варна.

VІІІ. Като призна подсъдимите за виновни по внесените спрямо тях обвинение на основание чл. 189 ал. 3 от НПК съдът им възложи да заплатят съответно направените по делото разноски за възнаграждения на експерти и за пътни разходи на свидетели.

Водим от изложените съображения съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: