№
27.10.2010 година,град Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение,на Седемнадесети Септември,през две хиляди и десета година,в публично заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИЛИЯ ПАЧОЛОВ
Секретар Г.Н.
Прокурор ВИЛЕН МИЧЕВ
Като разгледа докладваното от съдия ПАЧОЛОВ
ВНДОХ № 144 описа за 2010 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 1 от 25.01.2010 година по НДОХ № 12182009 година на ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД подсъдимият А.Д.Ж.,ЕГН **********,*** е бил признат за виновен в това,че:За да избегне плащането на данък по член 41 от ЗОДФЛ в големи размери 9 287,36 лева в годишна данъчна декларация № К07182003 година,не е отчел приход за 2002 година от 34 544,67 лева и на основание член 255 алинея 1 от НК във връзка с член 54 от НК му е било наложено наказание”Лишаване от свобода”за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА,което наказание на основание член 66 алинея 1 от НК е било отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ,както и наказанието”Глоба”в размер на 200,00 лева.
Със същата присъда на основание член 304 от НПК подсъдимият А.Д.Ж.,ЕГН ********** е бил признат за невинен и О ПРАВДАН по първоначално повдигнатото му обвинение по член 257 алинея 1 от НК.
Със същата присъда подсъдимият А.Д.Ж.,ЕГН ********** е бил осъден да заплати в полза на държавата-чрез Министъра на финансите сумата от 9 287,36 лева,ведно със законната лихва от датата на деянието,като обезщетение за нанесени на бюджета имуществени вреди,представляващи дължимо за 2002 година задължение по ЗДОФЛ.
Със същата присъда подсъдимият А.Д.Ж.,ЕГН ********** е бил осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 987,00 лева-по сметка на ОСл.С-град Добрич и 735,00 лева-по сметка на ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД,както и д.т.върху уважения иск в размер на 371,50 лева.
Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият А.Д.Ж.,обжалвал го е чрез защитата си,като незаконосъобразна,тъй като липсва елемент на член 9 алинея 1 от НК за виновно поведение,което не представлява престъпление и при условията на член 334 точка 2 от НПК моли обжалваната присъда да бъде отменена и бъде постановена нова такава,с която да бъде признат за невиновен по така повдигнатото обвинение.
В съдебно заседание,по съществото на делото пред въззивната апелативна инстанция страните взеха следните становища :
Защитата на подсъдимия А.Д.Ж. излага съображения,че деянието на подзащитният му е несъставомерно и се иска оправдателна присъда.
Гражданският ищец-Министъра на финансите на Република България,редовно призован,не се явява,не се представлява и не се взема становище по жалбата на защитата на подсъдимия Ж..
Представителят на държавното обвинение дава заключение,че жалбата се явява неоснователна и като такава,следва да бъде оставена без уважение,а присъдата,като законосъобразна,тъй като е доказано извършеното от подсъдимия Ж. умишлено деяние,следва да бъде оставена в сила.
В последната си дума подсъдимият А.Д.Ж. заявява,че във фирмата били съдружници с още едно лице,което било икономист и навсякъде са слагали подписите си двамата;че повече се занимавал със строителството е накрая не разбрал как е станала тази работа;че нищо не е направил с умисъл е че поддържа жалбата си.
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,като взе предвид оплакванията в жалбата на защитата на подсъдимия Ж.;становището на страните по жалбата;становището на подсъдимия ЖУЛЯЗКОВ н последната му дума,както и служебно изцяло-с оглед разпоредбите на член 313 и член 314 алинея 1 от НПК,прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата на защитата на подсъдимия Ж. е била подадена в законовия срок и е допустима за разглеждане от въззивната апелативна инстанция.
Присъдата на ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД в наказателно-оправдателната й част не е била протестирана,не е била обжалвана и при условията на член 412 алинея 2 точка 3 от НПК е влязла в законна сила.
Първоинстанционният ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД е приел за установена следната фактическа обстановка :
С решение № 1639/30.12.1991 година ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД е регистрирал ЕТ”Амад-А.Ж.”.
ЕТ”Амад-А.Ж.”и ЕТ”Лар-Марин Костов”сключили договор за съвместна дейност под формата на неперсонифицирано дружество.Съгласно сключения договор счетоводното отчитане на съвместната им дейност щяла да се осъществява в счетоводството на ЕТ”Амад-А.Ж.”,като в края на всяка година резултатът да се разделя между двамата еднолични търговци.
На 31.05.1999 година ЕТ”А.-А.Ж.”и ЕТ”Л.-М.К.”сключили договор за съдружие и учредили консорциум с фирма”Жилстрой”с предмет на дейност:извършване на строителни услуги и продажба на готов строителен продукт.С Анекс от 31.05.1999 година двамата еднолични търговци уточнили изграждането на жилищни сгради в град Добрич,на ъгъла на булевард”Трети Март”и улица”Генерал Колев”.
През 2002 година продължила работата по строителството на сградата на булевард”Трети Март”№ 9,което начало било от 1997 година,като от месец Февруари двамата еднолични търговци започнали да продават части от сградата на трети лица при 75% завършеност на съответния обект.Така с нотариални актове,вписани в службата по вписванията при ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД е било осъществено прехвърляне право на собственост на:
1.№ 74 том І н.д.№ 35/2002 година на Й. И. и Д.Г.Д.на апартамент № 11,с изба,гараж,ведно с процента от общите части на сградата и правото на собственост върху дворното място за сумата,представляваща левовата равностойност на 12910 щатски долара при плащане на сумата на два пъти.Сделката е била сключена на 05.02.2002 година.,
2.№ 109 том ІІІ н.д.№ 258/2002 година на С.Ж.Т.и Я.С.К. на апартамент № 3,с изба,ведно с процента от общите части на сградата и правото на собственост върху дворното място за сумата,представляваща левовата равностойност на 17000 щатски долара,изплатена напълно в брой от купувачите.Сделката е била сключена на 22.05.2002 година.,
3.№ 120 том І н.д.№ 24/2002 година на Р.Р.Г.на апартамент № 13,с изба,гараж,ведно с процента от общите части на сградата и правото на собственост върху дворното място за сумата,представляваща левовата равностойност на 7140 щатски долара при плащане на сумата на два пъти.Сделката е била сключена на 07.06.2002 година.,
4.№ 121 том І н.д.№ 25/2002 година на А. И. А. на апартамент № 14,с изба,ведно с процента от общите части на сградата и правото на собственост върху дворното място за сумата,представляваща левовата равностойност на 6480,80 щатски долара при плащане на сумата в брой и левовата равностойност на 1615,20 щатски долара,платими на два пъти до 31.12.2002 година.Сделката е била сключена на 07.06.2002 година.,
5.№ 74 том ІV н.д.№ 348/2002 година на С.С.Н.на магазин № 3,ведно с процента от общите части на сградата и правото на собственост върху дворното място за сумата,65 000,00 лева,платени изцяло и в брой.Сделката е била сключена на 12.07.2002 година.,
6.№ 174 том ІV н.д.№ 395/2002 година на С.С.Н.на гараж № 5,ведно с процента от общите части на сградата и правото на собственост върху дворното място за сумата от 3 000,00 лева,платени изцяло и брой от купувача.Сделката е била сключена на 20.08.2002 година.,
7.№ 182 том VІІ н.д.№ 1304/2002 година на И.И.В.на апартамент № 9,с изба,ведно с процента от общите части на сградата и правото на собственост върху дворното място за сумата 18 200,00 лева,от които 8 200,00 платени в брой от купувача,а разликата от 10 000,00 лева-в срок до 0101.2003 година.Сделката е била сключена на 23.09.2002 година.,
8.№ 151 том ІХ н.д.№ 638/2002 година на С.А.С.на една стая-спалня от апартамент № 8,ведно с процента от общите части на сградата и правото на собственост върху дворното място за сумата от 2 600,00 лева,платени изцяло и в брой от купувача..Сделката е била сключена на 28.12.2002 година.
На ЕТ”Амад-А.Ж.”била извършена данъчна ревизия и съставени ревизионен акт № 1-23-932/05.12.2003 година,който отразявал цялостната му дейност като счетоводно отчитане на разходи и приходи за 2002 година,включително и декларираните и дължими данъци на основание ЗОДФЛ.
От заключението на вещите лица по тройната съдебно-счетоводна експертиза/поддържано от вещите лица в с.з.от 19.10.2009 година и неоспорено от страните по делото/е било установено,че:за авансово получените суми,представляваща стойността на продадените имоти,са били издадени данъчни фактури с начислен данък.
Изготвеният данъчно-ревизионен акт е бил предмет на съдебен контрол,като с влязло в сила Решение № 426/04.07.2006 година по адм.дело № 389/2004 ГОДИНА НА ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД е била отхвърлена жалбата на ЕТ”Амад-А.Ж.”срещу Решение № 30/16.02.2004 година на РДД-Варна.С последното решение директорът на ТДД-Варна е потвърдил установените данъчни задължения по ЗОДФЛ на едноличния търговец.Финансовият резултат за 2002 година за целите на данъчното облагане е бил увеличен като приходи със сумата от 34 544,67 лева.Тази сума е представлявала една втора от получените суми с посочените по-горе нотариални актове,като стойност на продадените недвижими имоти.С другата една втора от стойността на имотите е бил данъчно задължен другия едноличен търговец- ЕТ”Лар-Марин Костов”.
По данъчно-ревизионния акт и с оглед заключението на вещите лица по тройната съдебно-счетоводна експертиза дължимият данък по член 41 от ЗОДФЛ е бил в размер на 9 287,36 лева.Недекларираният от подсъдимия А.Ж. приход по ГДД № К-071/13.04.2003 година е бил в размер на 34 544,67 лева.
Първоинстанционният ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД е приел,че подсъдимият А.Ж. се е занимавал с организацията на строителството,като счетоводното отразяване на дейността си възложил на счетоводител,които изготвил подадената и подписана от подсъдимия Ж. данъчна декларация.
Гореописаната фактическа обстановка първоинстанционният ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД е приел за установена по безсъмнен,категоричен и безспорен начин от събраните по делото доказателства както във фазата досъдебното производство,така и във фазата на съдебното следствие.Тази фактическа обстановка не се оспорва и пред настоящата въззивна апелативна инстанция.
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД възприема изцяло изводите на първоинстанционния съд,като законосъобразни,обосновани,безспорни и в синхрон със събраните по делото доказателства.
При така безспорно,законосъобразно и обосновано приетата за установена фактическа обстановка по делото първоинстанционният ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД също така законосъобразно и обосновано е направил своите изводи,че подсъдимият А.Д.Ж. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на член 255 алинея 1 от НК,като: За да избегне плащането на данък по член 41 от ЗОДФЛ в големи размери от 9 287,36 лева,в годишна данъчна декларация № К07182003 година,не е отчел приход за 2002 година от 34 544,67 лева.
Първоинстанционният ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД също така законосъобразно и обосновано е направил своите изводи,че подсъдимият А.Д.Ж. е извършил престъплението при условията на евентуален умисъл-по смисъла на член 11 алинея 2 предложение последно от НК.
След като се признава изцяло и не се оспорва фактическата обстановка по делото,както пред първоинстанционния съд,така и пред въззивната апелативна инстанция се прави генерално възражение,че в случая подсъдимият Ж. не е извършил престъпление,тъй като липсва един от елементите на престъплението,а именно:виновно поведение-по смисъла на член 9 алинея 1 от НК.
Споделяйки напълно изводите на първоинстанционния съд за съставомерността на извършеното от подсъдимия Ж. престъпление,въззивната апелативна инстанция счита,че жалбата в тази насока се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение,тъй като:Подсъдимият Ж. е бил длъжен да декларира задълженията си за предходната 2002 година,като подаде декларация с вярно съдържание.Същият е изпълнил задължението си да подаде дължимата годишна декларация,но в тази декларация е затаил истината за всичките си данъчни задължения за 2002 година,като не е декларирал и прихода от 34 544,67 лева,за който допълнителен приход е бил задължен със сумата от 9 287,36 лева.В конкретния случай подсъдимият Ж. е нарушил разпоредбата на член 255 алинея 1 от НК/Редакция Д.В.брой 62/1997 година-действувала по време на инкриминацията,извършена от подсъдимия Ж. с подаването на ГДД № К-071 от 13.04.2003 година/,като е затаил истината с недеклариране на една втора от получените средства като стойности на продадени недвижими имоти в размер на сумата от 34 544,67 лева,за която сума дължимият данък се е явявал в размер на 9 287,36 лева.
А след като сумата от 9 287,36 лева се е явявала дължим данък от подсъдимия А.Ж. за 2002 година,то с присъдата си ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД законосъобразно и обосновано е уважил и гражданския иск в този му размер.Присъдата и в гражданско-осъдителната й част,като законосъобразна и обоснована,следва да бъде потвърдена,а жалбата,като неоснователна,да бъде оставена без уважение.
При служебната проверка на присъдата ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД констатира,че:Както в обвинителния акт,така и в присъдата на първоинстанционния съд не е посочено изрично мястото и датата на извършване на престъплението от подсъдимия А.Д.Ж..За прецизност - мястото е:град Добрич,а датата:13.04.2003 година/когато подсъдимият Ж. е подал ГДД № К-071/.Датата има значение и относно дължимата законна лихва върху уважения граждански иск за имуществени вреди.С тези пропуски обаче с нищо не са били накърнени правата на подсъдимия Ж. за защита и не са основания за изменяване или отменяване на присъдата на първоинстанционния съд.
При служебната проверка на присъдата не бяха констатирани други пропуски или неточности,даващи основание за изменяване или отменяване на присъдата на първоинстанционния ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД
Водим горното и на основание на основание член 338 от НПК , ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД ,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 1/25.01.2010 година по НДОХ № 121/2009 година на ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД с подсъдим А.Д.Ж.,ЕГН **********,***.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано или протестирано пред КАСАЦИОННИЯ СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ в ПЕТНАДЕСЕТ ДНЕВЕН СРОК от съобщението му до страните – на основание член 350 ал.1 от НПК във с член 340 ал.2 от НПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1:
ЧЛЕНОВЕ:
2: