Р Е Ш Е Н И Е

№

12.05.2008г., гр. Варна

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД наказателно отделение на 09.05.2008г., в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.Ж.

ЧЛЕНОВЕ: Р.Л.

Д.Д.

секретар Г.Н.

прокурор Л.Д.,

като разгледа докладваното от съдия И. Ж. ВНОХД № 140 по описа за 2008г. за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда № 31 от 10.03.2008г. по НОХД № 197/08г., Варненският окръжен съд е признал подсъдимият С.Т.Т. за виновен в това, че на 23.11.2007г. в с.Старо Оряхово, Варненско отнел 21.20лв. от владението на Т.Д., като употребил за това сила и заплашване и деянието е извършено при условията на опасен рецидив, поради което и на осн.чл.199 ал.1 т.4 вр.чл.55 ал.1 т.1 от НК му е наложил наказание от четири години и единадесет месеца лишаване от свобода.

Признал е за виновен същия подсъдим за това, че по същото време и място извършил действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление по отношение на навършилата 14 години Т.Д. чрез употреба на сила и заплашване, поради което и на осн.чл.150 вр.чл.55 ал.1 т.2 б”б” от НК му е наложил наказание – пробация – задължителна регистрация по настоящия адрес за срок от една година и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година.

Същият подсъдим е признат за виновен и в това, че на 23.11.2007г. нощем и въорьжен в с.Старо Оряхово влязъл в жилището на Т.Д., като употребил за това сила, поради което и на осн.чл.170 ал.2 и чл.55 ал.1 т.1 от НК му е наложил наказание от единадесет месеца лишаване от свобода.

На осн.чл.23 от НК съдът е наложил най тежкото от така определените наказания, а именно от четири години и единадесет месеца лишаване от свобода, което следва да се изтърпи при първоначален строг режим.

Недоволен от така произнесената присъда е останал подсъдимия, в чиято собственоръчно изготвена възивна жалба очевидно се прави оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание., макар и да не е упоменато. Жалбата е бланкетна. Заявява само, че има четири деца, които се гледат от неговата съпруга.

В съдебно заседание, по съществото на делото, защитата на подсъдимия, поддържайки жалбата, моли да се намали наказанието на три години лишаване от свобода, тъй като престоя на подзащитния му в затвора е оказал необходимото превъзпитателно въздействие. Представителят на Апелативна прокуратура Варна счита жалбата на подсъдимия за неоснователна при положение, че са извършени три тежки умишлени престъпления и моли присъдата да се потвърди.

В последната си дума, подсъдимият заяви, че съжалява за извършеното, че е сгрешил и че това му е първото влизане в затвора.

Варненският апелативен съд, като взе предвид подадената възивна жалба от подсъдимия Т. както и становището на страните в с.з. , и служебно и изцяло, с оглед изискванията на чл.313 от НПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е проведено по реда на чл.371 и сл. от НПК, като подсъдимият е заявил, че признава изцяло фактите и обстоятелствата по делото и прави пълни самопризнания. Въз основа на тези признания, подсъдимият се е ползвал от привилегията на чл.55 от НК. Поради това и тези факти и обстоятелства, изяснени в мотивите на първоинст.съд няма да се повтарят и от настоящата инстанция, но следва да се отбележи следното:

Установено е по един категоричен и безсъмнен начин, че подсъдимия само през нощта на 22 срещу 23.11.2007г. в дома на пострадалата Д., чиито съпруг е бил в чужбина е осъществил три престъпни деяния, тежки по смисъла на закона, а именно по чл.199 ал.1 т.4 от НК, по чл.150 от НК и по чл.170 ал.2 от НК и то в присъствие на плачещото и дете. При разкриване на деянията, подсъдимият бил намерен от полицаите скрит под едно легло.

Изложената фактическа обстановка е установена от първоинст.съд по един безсъмнен и категоричен начин, като са изложени мотиви не само използвайки самопризнанията на подсъдимия, който така или иначе е намерен на местопрестъплението и че е водено съкратено съдебно производство, но са анализирани всички събрани по делото на досъдебно производство доказателства – както гласни, така и писмени, включително и приложения огледен протокол, в който е отбелязано къде е намерен подсъдимия и от подробните показания на пострадалата, които взаимно се допълват.

По жалбата на подсъдимия Т.:

Същата е НЕОСНОВАТЕЛНА:

При определяне на наказанието, първоинст.съд е приложил разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК съгласно изискванията на чл.373 ал.3 от НПК, като правилно е определил наказания / по чл.199 ал.1 т.4 от НК /малко под минимума , а именно от четири години и единадесет месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим. Така определеното най тежко наказание е съобразено, най вече с високата обществена опасност на деянието и на дееца, като правилно първоинст.съд е отчел лошите характеристични данни за подсъдимия, вкоренените му престъпни навици и упоритостта за постигането им. В настоящия казус той е заявил на пострадалата ,че я преследва от три дни и отивайки в дома и е бил въорьжен с тесла, за да изпълни намеренията си., както и начина на извършването, със завързване на пострадалата пред нейното дете и т.н. Не са и налице смекчаващи отговорността обстоятелства, имайки предвид утежненото му съдебно минало , а минималния размер на грабежа не е от рода на смекчаващите вината обстоятелства. Без значение в случая е и семейното положение на подсъдимия, имайки предвид престъпния му начин на живот. Възивната инстанция счита ,че в настоящия случай възможността за по благоприятна наказателна отговорност, предоставена от закона при провеждане на съкратено съдебно следствие е РЕАЛИЗИРАНА в достатъчна степен за подсъдимия. Наказание, по ниско от наложеното би било несъответно на извършеното от него, както и от високата обществена опасност на деянията, а и не биха се изпълнили целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.

Предвид горните съображения, Варненският апелативен съд прави извода си, че подадената възивна жалба от подсъдимия Т., като неоснователни следва да се остави без уважение , а присъдата, като обоснована законосъобразна следва да се потвърди, поради което и на осн. чл.338 от НПК

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 31 от 10.03.2008г. по НОХД № 197/08г. по описа на Варненския окръжен съд с подсъдим С.Т.Т..

Решението подлежи на касационна жалба или протест в 15-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено на осн.чл.340 ал.2 от НПК.

Решението е потвърдено от ВКС на РБ.