Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

№

02.06.2010г.

Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД

Наказателно отделение

На четиринадесети май

Година две хиляди и десета

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯ ПАЧОЛОВ

ЧЛЕНОВЕ:ЖИВКА ДЕНЕВА

ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

секретар С.Д.

Прокурор Илия Н.

като разгледа докладваното от съдия Павлина Димитрова ВНОХД № 134 по описа на съда за 2010г., за да се произнесе взе предвид:

Силистренският окръжен съд, с присъда № 85 по НОХД № 210/09г. по описа на същия съд, постановена на 12.11.2009г. е признал подсъдимия С.Р.М. за ВИНОВЕН в извършване на деяния по НК, както следва:

- по чл.116 ал. 1 т. 9 вр. чл. 115 от НК , за това, че на 26.03.2007г., в гр.Силистра, в кафе - бар „БГ - клуб" предумишлено умъртвил Марин Руменов М. от гр.Силистра. На основание чл.54 от НК му е наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ в затвор при първоначален „строг” режим;

- по чл.339, ал.1 от НК, за това, че на 26.03.2007г. в гр.Силистра е държал огнестрелно оръжие - гладкоцевна едноцевна пушка, тип „помпа", марка „US SAN", калибър 12, турско производство, с №0491, без да има за това надлежно разрешение. На основание чл.54 от НК му е наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА при първоначален „общ” режим, като го оправдал по обвинението за противозаконно придобиване.

На основание чл.23, ал.1 от НК СОС е групирал наложените наказания, като е определил най- тежкото от тях, а именно ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в затвор при „строг” режим.

Подс. е осъден да заплати на гр. ищец М.К., като майка и законна представителка на Р.Р. сумата от 80 000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, като до предявения размер иска е отхвърлен като неоснователен.

Със същата присъда СОС е осъдил подс. да заплати направените по делото разноски; зачетено е предв. задържане на подс. М., на основание чл. 59 ал. 1 от НК.

Въззивното производство пред АС - Варна е образувано по жалби на:

- подс. М., който в своята собственоръчно написана такава оспорва справедливостта на така наложеното наказание. Излага доводи за това, че неправилно деянието му е квалифицирано по см. на чл.116 ал.1 т.9 от НК; твърди, че основните свидетели по делото са дали противоречиви показания на д.п. и по време на с.з. пред първоинстанционния съд; нямало писмени доказателства в посока, че подс. дължал пари на постр. М.. Като цяло твърди, че има непълнота на доказателствения материал, на базата на който първоинстанционният съд е основал своите изводи. Прави се искане за отмяна на присъдата на СОС и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда или алтернативно постановяване на нова, с която подс. да бъде признат за виновен в извършване на деяние по см. на чл.115 от НК.

Към допълнително подадена молба до съда, е приложена защитна реч на подс., в която се излагат идентични съображения, както и показания, които да послужат пред АС- Варна.

- гр. ищец и ч. обвинител, който чрез повереника си обжалва присъдата в цялост. Намира, че така наложените наказания на подс. са несправедливи. Молбата е за изменение на първоинстанционната присъда досежно наложеното наказание, като бъде постановена доживотна такава. По отношение на гр. иск се настоява последния да бъде уважен до първоначално предявения размер - 120 000лв; прави се искане и за присъждане на разноски за адвокатски хонорар.

Повереникът на гр. ищец и ч.обвинител пледира пред настоящата инстанция в открито заседание присъдата на СОС да бъде изменена в частта досежно наложеното наказание, а именно „доживотен затвор”, а гр. иск да бъде уважен до първоначално предявения размер, като излага аргументи в тази насока.

В с.з. пред състава на Варненския апелативен съд подс. не се явява, представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата, депозирана от доверителя му. Сочи, че по делото не са събрани доказателства, за това, че действията на подс. по умъртвяване на постр. са били подготвени предварително. Не можел да бъде ценен в подкрепа на обвинението и факта, че оръжието е внесено от друго лице, а не именно от подс., ако е планувал покушението над постр. Конкретизира се, че деянието е извършено по елементарен начин, в дискотека, съответно не са били налице действия от страна на подс., с цел прикриване на престъплението – трупът е изоставен на мястото на местопроизшествието, оръжието - в склада, а непосредствено след деянието подс. е заявил: ”… направих беля, извърших убийство”. Разгледани в своята цялост тези реакции на подс. водили единствено до извода, че е извършено убийство, което съответно не е предварително планирано.

Представителят на АП – Варна намира жалбата на подс. за неоснователна, а тази на гр. ищец и обвинител за основателна и в двете й части. Твърди, че първиоинстанционния акт е мотивиран по отношение на съображенията за наличие на предумисъл. От друга страна сочи, че процесното деяние се отличава с дързост, поради факта, че е извършено с цел да не бъде заплащана крупна сума на постр. и че подс. може да бъда наказан именно с доживотна присъда. Предлага се също така да бъде уважен гр. иск в пълния му размер.

Въззивният съд, след преценка на доводите на страните, както и след цялостна служебна проверка на присъдата на основание чл.313 и чл.314 от НПК, констатира следното:

В съответствие с всички събрани по делото доказателства, относими към предмета на доказване, Силистренският окръжен съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

През 2006год. подс. М. бил заместник областен председател на ДПС - гр. Силистра и общински съветник. Предвид на това, че обещал на постр. М. съдействие за одобряването на проект на стойност от 800 000лв., той получил от него сума в размер на 90 хиляди лева. Това договорено съдействие обаче не дало резултат, при което М. започнал настоятелно да си иска от подс. парите обратно. Действията му били продиктувани и от обстоятелството, че същите му били дадени в заем от друго лице. М. се надявал да получи средства чрез проекта и така да погаси задълженията си по този заем.

На 26.03.2007 год., бил проведен поредния разговор между подс. и постр. М., в който подс. обещал до вечерта да върне парите. За целта подс. насрочил среща в 19.00часа в заведението си - „БГ клуб", находящо се в центъра на гр. Силистра. През деня подс. накарал св. Т. да отиде до банка „ДСК”, където да удребни в банкноти от по десет лева сумата от 40 000 лв.

Преди да отиде на уговорената среща, подс. М. се обадил на св.С. и го поканил да се почерпят в заведението. По пътя към заведението, той споделил със свидетеля, че има да връща много пари и е в безизходица. В това време М. чакал в заведението и пристигайки на мястото, подсъдимият седнал на неговата маса, а св.С. се настанил до бара.

Постр. М. и подс. М. провели спокоен разговор, по време на който си поръчали алкохол. Към 19.30часа св. Г. позвънил на М., така както се били разбрали предварително и го запитал, какво става с парите. М. бил намислил този допълнителен аргумент в настояването да му бъде върната дадената по - рано сума. На въпроса отговорил, че бил насреща с подсъдимия и че след получаването на парите щял да се разплати с кредиторите си. Дочувайки този разговор, подсъдимият накарал св. С. да отиде до джипа му, за да вземе намиращите се вътре две чанти, след което да ги занесе в офиса му, който се намирал в заведението. Малко след това поканил М. в същия офис, за да се разплатят. Влизайки в помещението, М. седнал на стола зад бюрото на подсъдимия и започнал да брои подадените му от него 1000лв. в банкноти от по 10 лева. Внезапно подс. М. извадил гладкоцевна ловна пушка тип „помпа" от едната от доставените по - рано от св.С. чанти и почти от упор прострелял в гърдите М.. Изстрелът попаднал в сърцето му и пострадалият паднал на дясната си страна. Подсъдимият опрял оръжието в тялото му, между лявата мишница и гръдния кош и произвел втори изстрел. След това с нож нанесъл три прободни рани в областта на корема му, две от които, със сила, достатъчна да наруши целостта на коремната стена на тялото. Веднага след това подс. се върнал обратно в заведението, като преди това заключил вратата на офиса. Същият бил видимо разстроен и пребледнял, като пред св. С. заявил, че бил „извършил глупост". На въпроса на свидетеля, какво точно е направил, той разяснил, че това ще стане ясно впоследствие. След като изпил една след друга 5 - 6 бутилки фанта - портокал, поискал ключовете за задния вход на заведението. Разпоредил на бармана да приключва с работата и да затваря. На св. С. предложил да го закара до дома му. Когато се качили в джипа му, подс. признал, че е убил М. заради паричния си дълг към него. Разяснил още, че ще се върне, за да скрие пушката, след което ще замине за София.

Рано сутринта на 27 март подсъдимият потеглил за гр. Варна, като по – късно пред деня се настанил в хотел „Света Елена", хотелски комплекс „Свети Константин и Елена". Джипа си паркирал на паркинга пред хотела. Към 17.00 часа, чрез такси достигнал гр. Шумен, където успял да обмени валута и да смени дрехите си. В 19.00часа се качил на автобус за Истанбул, с който преминал българо-турската граница и сутринта на 28 март слязъл на автогарата в града.

Междувременно роднините на М., притеснени от продължителното му отсъствие и от обстоятелството, че мобилния му телефон бил изключен, започнали издирването му. Подложили на разпит св. С., който заявил, че според него, пострадалият все още се намирал в заведението.

На 28 март полицейски служители разбили вратата в офиса на подс. М., където открили трупа на постр.М..

Подсъдимия бил обявен за международно издирване и на 30.01.2009 год. бил екстрадиран от Република Турция.

За да достигне до тази фактология по делото, първоинстанционният съд се е базирал частично на обясненията на подсъдимия, свидетелските показания, заключенията по изготвените СМЕ, комплексна СППЕ, балистична експертиза, техническа експертиза, съдебно – биологична експертиза, СМЕ на веществени доказателства, ДНК експертиза на веществени доказателства, дактилоскопична експертиза, както и на писмените доказателства по делото – протоколи и фотоалбуми, свидетелство за съдимост. Установил е по един безспорен и категоричен начин, че на 26.03.2007 год. подсъдимият, в изпълнение на предварително взето решение да умъртви пострадалия М., го прострелял от близко разстояние в сърцето. Куршумът, изстрелян от подготвената и държана без съответното разрешение пушка, при движението си причинил дупчест дефект, с липса на кост на гръдната кост с конусовидно избиване на вътрешната й ламина, експлозивно разрушил перикардната торбичка и сърцето, засегнал долния лоб на левия бял дроб и излязъл през задно - лявата повърхност на гръдния кош. Изстрелът е произведен в посока от пред назад, от дясно на ляво и отгоре надолу, при седнало половение на постр. Смъртта е била неизбежна и настъпила веднага, вследствие разкъсването на сърдечния мускул и свързаната с това масивна кръвозагуба. Що се каса е до нанесените удари с нож, същите следват огнестрелните наранявания и според вещото лице същите са нанесени послесмъртно.

Основният спорен въпрос, релевантен за делото, е дали деянието, извършено от подс. е предварително планирано или са налице предпоставки същото да бъде преквалифицирано по см. на чл.115 от НК, в което се състои и искането на защитата на подс.

ВАС намира за безспорно доказани всички елементи от обект. и суб. страна на възведения престъпен състав по см. на чл.116 ал.1 т.9 във вр.чл.115 от НК: престъплението е извършено предумишлено, тъй като подс. продължително време е обсъждал мотивите „за” и „против” извършването му, решението му е обмислено и взето в спокойна обстановка, предварително е набавил средството за извършването му – гладкоцевна, едноцевна пушка, която е транспортирал лично до заведението посредством автомобил си, избрал е начина и място за осъществяването му. Решението е взето в спокойно и хладнокръвно състояние, в момент когато отношенията между постр. и подс. да били изострени предвид финансовите неуредици между тях. Извършени са и подготвителни действия – инструктирането на св. С. да внесе оръжието в офиса му, измисления план – предварителна поканата за почерпка в заведението, манифестирането на действия по връщане на сумата, предоставянето й на постр. в удребнен вид, така че да се създаде погрешна представа у него, че сумата е набавена, както и произвеждането на фаталния изстрел в подходящия момент – докато вниманието на постр. е било съсредоточено в изброявани на парите.

Налице са многобройни свидетелски показания в тази насока: от показанията на майката на постр. става ясно, че на 26.03.2007г. е инициирано обаждане от страна на подс., с покана към постр. да се видят и да уредят финансовите си взаимоотношения. В същата насока са и показанията на съпругата на постр. От друга страна, за внасянето на оръжието в офиса на подс. свидетелства С., който пренасяйки чантите под давление на подс., е забелязал пушката. Друго важен факт, за който свидетелства С. е състоянието на подс. след извършването на бруталното убийство на постр. и завръщането му отново в бара: ”…започна да се върти нервно на бара…”, „…направи ми впечатление, че никога не е искал ключа за задния вход…”. Отново този свидетел заявява, че С. му е споделил, „…че е дължал пари на М., но сумата не ми е споменавал…”.

Всъщност, аргументите на защитата, оспорвайки наличието на предумисъл, се базират най-вече на несъвършенството на начертания план от подс., а именно, че оръжието е внесено от друго лице, а не от подс., че деянието е извършено по елементарен начин, в дискотека, когато има свидетели, че трупът е изоставен на мястото на местопроизшествието, оръжието - в склада, а непосредствено след деянието подс. е признал пред св.С.: ”…направих беля, извърших убийство”.

За да отхвърли тези аргументи на защитата, като неоснователни, в своите мотиви СОС е направил обстоен анализ на фактите по делото, позовавайки се най-вече на заключението по назначената и изготвена комплексна съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологическа експертиза. От заключението на вещите лица се установява, че при подс. се наблюдава липса на устойчиви положителни характерови черти и невисок интелект, които като цяло се явяват нисък личностов ресурс за самостоятелно справяне, рефлектиращо върху неговите възможности своевременно да изработва и прогнозира няколко разумни алтернативи за разрешаване на конфликт. С други думи, нелогичните действията на подсъдимия могат да бъдат обяснени не с липсата на предварително планиране, а с ограничения интелектуален потенциал на извършителя.

От друга страна безспорно е изяснен факта, че на инкриминираната дата е нямало създадена конфликтна ситуация и от страна на постр. не са установени действия, с които по някакъв начин да е предизвикал агресия у подс. Всъщност обаждането на св. Г., прието от постр., само е довело до затвърждаването на вече изготвения в съзнанието на дееца план да умъртви постр., като начин за прекратяване на неуредените им финансовите взаимоотношения. Освен това, според експертите, изготвили комплексната СППЕ, никой от свидетелите, които са видели подс. преди и след влизането в офиса му, не са описали симптоми на състояние на силно раздразнение, като напр. отмалялост, разтрепереност или психомоторна възбуда. Напротив, налице са систематични действия по организацията от страна на подс. - заключил е, наредил е на персонала да си отива и с ред подредени действия е преодолял критичната ситуация.

Правилно първоинстанционният съд не е кредитирал обясненията на подс. в частта, относно твърденията му за нанесения му по - рано побой. Не само, че липсват доказателства в тази насока, но и дори да се приеме, че такъв е бил осъществен над подс., то значителния период изминал от този момент може само да отхвърли версията на подс. за наличие на физиологичен афект.

За настоящата инстанция не се пораждат никакви съмнения относно факта, че именно подс. е дължал пари на постр., което от друга страна го е мотивирало да се „отърве физически”от последния чрез убийството му, за да ликвидира по този начин паричния си дълг към него. В този смисъл е неоснователно твърдението на подс., че дълга не е доказан, защото нямало писмени доказателства в тази насока. Действително писмени доказателства няма, но пък са налице достатъчно на брой свидетелски показания в тази насока. Св. Ганчев е категоричен за това, че постр. е дал пари на подс. : „сумата от 90 000лева предостави на С.Р., като при предаването присъствах лично аз”.; св. Г. Г. заявява: „… той сподели, че има да взема пари от С.Р.…”, св. Р.Х.: „Синът ми е споделял с мен, че е дал на С. ***: ” Зная, че М. се познава със С.. Казвал ми е, че му е дал пари в заем, тъй като щели да вземат обект и ще получават повече пари…”, св. Р.Х.:”… около 90000лева е дал на С.” и т.н.

Що се отнася до другото твърдение на подс., че са налице множество противоречия в показанията на цитираните по горе свидетели, следва да се отбележи, че действително такива са констатирани от първоинст. съд , но не при всички. Съвсем логично и резонно е такива да са налице, с оглед на изминалия период от време от извършването на самото деяние до провеждането на съд. следствие, но това само по себе си не е основание тези свидетелски показания да не бъдат кредитирани. Свидетелите са били разпитани непосредствено след образуването на д.п. от разследващ орган, пред съдия, т. е. при спазване изискванията на НПК по събиране и закрепване на гласни доказателства, поради което същите законосъобразно са приобщени от първоинст. съд по реда на чл.281 ал.1 т.1 и т.2 от НПК от СОС и съответно са били ползвани при постановяване на присъдата. Необходимо е да се отбележи, че тези доказателства са били ценени в съвкупност с целия доказателствен материал.

Настоящата инстанция намира за безспорно доказани извършените от подс. две деяния, т. к. на инкриминираната дата подсъдимият е държал, без да има надлежно разрешително за това, едноцевна пушка, тип „помпа" марка „118 8АМ" калибър 12, турско производство с № 0491, с която предумишлено е извършил убийството на постр. М., с което от обективна и субективна страна е осъществил съставите на възведените му обвинения по см. на чл.339, ал.1 и чл.116 ал.1 т.9 вр. чл. 115 от НК.

Според заключението на балистичната експертиза, средството на престъплението е изправно и годно да произведе изстрел огнестрелно оръжие, а намерените на местопроизшествието гилзи са изстреляни с нея. Отделно от това гилзите и представените за изследване проектили са съставни елементи на едни и същи патрони. От субективна страна подс. е съзнавал общественоопасния характер на деянията си, както и обществено опасните им последици, като е искал настъпването им.

Като цяло следва да се отбележи, че първоинстанционният съд е събрал всички необходими и относими към предмета на доказване фактически данни, които допринасят за изясняване и разкриване на обективната истина, установил е една подробна, точна и правилна фактическа обстановка. За да възприеме именно тази фактология, СОС е направил задълбочен и подробен анализ на събраните доказателства – най-вече депозираните гласни такива пред него - обяснения и свидетелски показания, съпоставяйки ги със заключенията по назначените експертизи, имащи отношение към обективните находки. Всички те са правилни и изцяло се споделят от въззиивния съд.

При така изясненото от фактическа и правна страна, няма основание да се твърди необоснованост или допуснати съществени процесуални нарушения в хода на провеждане на съдебното производство, а на тази база и при формиране на вътрешното съдийско убеждение. Защо приема за осъществени именно тези факти, съдът подробно се е мотивирал, след анализ на гласните доказателства, обсъждане на противоречията между тях и вътрешните такива, без да са допуснати процесуални нарушения при събирането и проверката на същите доказателства, а направените правни изводи са законосъобразни.

Всичко изложено по-горе обосновава извода за правилност на така постановената първоинст. присъда в нейната наказателна част, респективно жалбата на подс. се явява неоснователна.

По отношение справедливостта на наложеното наказание по чл. 116 от НК:

Настоящият състав на въззивния съд установи, че така определено, то е справедливо и не следва да бъде ревизирано. Първоинст. съд е наложил наказание от двадесет години лишаване от свобода при строг режим на подс. М., отчитайки изключително високата степен на обществена опасност на деянието, както и тази на самия подс., съобразена с данните от свидетелството му за съдимост. Правилно СОС е преценил, че изолираното на подс. до живот би било нецелесъобразно предвид изразеното съжаление за стореното, както и частичните признания за извършеното. Така определено наказанието на подс. ще обезпечи целите на наказанието предвидени в разпоредбата на чл.36 от НК. Следва да се подчертае, че така представените от подс. писмени документи във връзка с дейността му като общински съветник, публикации в пресата и неактуални мед. документи не могат да разколебаят изводите и на настоящата инстанция относно размера на наказанието лишаване от свобода. В този смисъл жалбата на ч. обвинител е неоснователна.

По отношение на гр. претенция: За да определи размера на дължимата искова претенеция СОС е отчел наличието на пряка причинна връзка между виновното поведение на подс. и настъпилия вредоносен резултат – смърт на постр. М. – най-ценното човешко благо. От друга страна обаче, първоиснт. съд не е дооценил възраста на детето на постр. – същото е малолетно. То е претърпяло морални болки и страдания, изгубвайки баща си. Последният е бил млад човек, с материални възможности, обезпечаващи развитието на детето си. Гореизложеното налага редуциране на така определеното обезщетение на 100 000 лева. В този смисъл жалбата на гр. ищец е основателна и следва да бъде уважена частично. Въззивния съд констатира и липса на произнасяне от страна на СОС във връзка с дължимата лихва върху така присъденото обезщетение.

Гр. претенция е била приета за съвместно разглеждане в наказателното производство от първоинст. съд ведно с дължимата законна лихва, считано от деня на увреждането – 26.03.2007г, но не се е произнесъл в присъдата /в диспозитива и мотивите/ по този въпрос. Горното налага настоящата инстанция да осъди подс. М. да заплати закона лихва, считано от деня на увреждането върху редуцираното вече обезщетение от 100 000 лева.

Относно искането на повереника на гр. ищец и ч.обвинител за присъждане на разноски за адвокатска защита: константната съдебна практика, е че като разноски по делото се присъждат реално извършените разходи, на база на неоспорими доказателства. ВАС констатира, че по делото e приложен договор за правна защита и съдействие, поради което искането следва да бъде уваженo до уговореното възнаграждение, а именно седемстотин лева.

Предвид на всичко изложено по-горе, съставът на АС-Варна достигна до извода, че присъдата на ОС-Силистра в наказателната й част не страда от пороци, същата като правилна, законосъобразна и справедлива в тази й част следва на основание чл. 338 от НПК да бъде потвърдена. Присъдата следва да се измени в гражд. й част, като бъде увеличен размера на присъденото обезщетение, респ. да бъде увеличена д. т. върху уважения гр. иск, както и да бъдат присъдени в полза на гр. ищец направените от него разходи за адв. хонорар.

При служебната проверка на присъдата, въззивният съд не констатира нарушения /допуснати на досъдебното производство или в с. з., / които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или от друг състав на съда.

Водим от горното и на основание чл. 337 ал. 2 пр. посл. и чл. 338 от НПК, съставът на ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД,

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ присъда № 85 на СИЛИСТРЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД по НОХД № 210/09г. по описа на същия съд, постановена на 12.11.2009г. в гражданско-осъдителната й част, като УВЕЛИЧАВА размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди по гражданския иск в полза на малолетната Р.Р. чрез нейната майка и законна представителка М.К. от 80 000 лева на 100 000 лева, ведно със законната лихва считано от 26.03.2007г до окончателното му изплащане.

ОСЪЖДА подсъдимия С.Р.М. да заплати д. т. върху уважения гр. иск /за разликата/ в размер на 800 /осемстотин/ лева, както и на гр. ищец и ч. обвинител чрез нейната майка и законна представителка М.К. сумата от седемстотин лева, представляваща разноски по делото за адвокатски хонорар.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.