Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

№

14.06.2010г.,

Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД

Наказателно отделение

На двадесет и седми май

Година две хиляди и десета

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЛОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:Д.Д.

ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

секретар С.Д.

Прокурор Илия Николов

като разгледа докладваното от съдия П. Димитрова ВНОХД № 133 по описа на съда за 2010г., за да се произнесе взе предвид:

Варненският окръжен съд, с присъда № 18 по НОХД № 747/09г. по описа на същия съд, постановена на 12.02.2010г. е признал подсъдимите:

- Г.Д.Д. за ВИНОВЕН в това, че на 30.06.2006г. в гр. Девня, обл. Варна, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, като технически ръководител на “Микромет” АД, при разрушаване на корпус, основен ремонт и ремонт периферия на варова пещ /ВП/ № 10 на територията на “Соловей Соди” АД, нарушил изискванията на чл.6, чл.20 ал.1 и ал.3 от Наредба №3 от 14.05.1996г. за инструктажа на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана; чл.26 т.8 б.б. от Наредба №2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР /ЗБУТ/ и причинил смъртта на Иван Николов К., поради което и на основание чл. 123 ал. 1 от НК вр. 78а, НК вр. чл. 2 ал. 2 от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 лв. Със същата присъда е осъдил подс. да запати направените по делото разноски;

- Н.Д.Г. за НЕВИНЕН в това, че на 30.06.2006г. в гр. Девня, обл. Варна, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност представляваща източник на повишена опасност, като изпълнителен директор на “Микромет” АД, в качеството на работодател и изпълнител на разрушаване на корпус, основен ремонт и ремонт периферия на варова пещ /ВП/ № 10 на територията на възложителя “Соловей Соди” АД, нарушил изискванията на чл.247 ал. 1 от Наредба № 7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при използване на работното оборудване; чл.17 ал. 1 от Наредба № 3 от 19.04.2001г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работниците при използване на лични предпазни средства на работното място; чл. 284 ал. 1 от Кодекса на труда и причинил смъртта на Иван Николов К., поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по повдигнатото му обвинение по чл.123 ал. 1 от НК.

Отхвърлил е предявения само срещу подс. Г. от наследниците на постр. К. ***.

Налице е произнасяне досежно веществените доказателства по делото.

Въззивното производство пред АС - Варна е образувано по:

- протест на прокурор при ВОП, в който се излагат съображения за неправилност на присъдата по отношение на подс. Г., тъй като от събраните доказателства по делото се установява безспорно неговата вина. Същият бил длъжен в качеството си на работодател да предостави на всеки работник ЛПС, в изпълнение на чл.284 ал.1 от КТ, като неспазването на това изискване било в пряка причинна връзка с вредоносния резултат. На АС - Варна се предлага отмяна на първоинстанционната присъда в тази й част и постановяване на нова, с която подс. Г. да бъде признат за виновен по възведеното му обвинение.

- жалба на подс. Д., който чрез защитника си оспорва присъдата като неправилна и прави искане за отмяна и постановяване на оправдателна такава.

Постъпило е писмено становище от защитника на подс., като допълнение към депозираната въззивна жалба. В него се сочи, че ВОС не е обсъдил свидетелските показания, в частта относно твърденията за извършен инструктаж от страна на подзащитния му в деня на злополуката относно начина, по който е следвало да се извършат СМР. Другият аргумент на защитата е в посока, че подс. е спазил минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд - той се е намирал на обекта във време на инцидента. Не ставало ясно от кой нормативен акт ВОС е констатирал, че последния следвало да бъде на кота 37,9 метра, след като нарушената наредба, визирана в АО ангажира контрола, монтажа и демонтажа на определени елементи. Нямало анализ на СТЕ, даваща отговори по какъв начин се е случило инкриминираното деяние, за да се ангажира отговорността на подс. и в тази връзка не е изяснена причинно-следствената връзка между приетите за извършени нарушения от страна на подс. и настъпилия съставомерен резултат;

- жалба на частните обвинители и гр. ищци, които чрез своя повереник обжалват частично присъдата на ВОС в нейната оправдателна част по отношение на подс. Г., както и в частта относно отхвърления гр. иск.

Представителят на апелативната прокуратура поддържа протеста на ВОП по изложените в него съображения, като счита че именно не осигуряването на ЛПС от работодателя е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, тъй като същите са се ползвали колективно, износили са се и това е довело до аварията. Настоява подс. Г. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, а в останалата част присъдата да бъде потвърдена.

Повереникът на частните обвинители се придържа към визираните в протеста основания, намира жалбата на подс. за неоснователна и поддържа исканията, изложени писмено до ВАС.

В с.з. пред състав на Варненския апелативен съд двамата подс. се явяват лично и с упълномощени защитници. Процесуалният представител на подс. Д. поддържа жалбата, доразвивайки подробно доводите си.

Въззивният съд, след като прецени доводите на страните, изложени в жалбите и доразвити в съдебно заседание, както и след цялостна служебна проверка на присъдата на основание чл.313 и чл. 314 от НПК констатира, че жалбите и протеста, разгледани по същество са неоснователни.

В съответствие с всички събрани по делото доказателства, относими към предмета на доказване, Варненският окръжен съд е приел за установено от фактическа страна следното:

Подс. Д. бил назначен на длъжност технически ръководител в АД “Микромет” – Варна на 26.06.2006г. и като такъв веднага започнал да замества техническия ръководител, който по това време бил в платен годишен отпуск.

Подс. Г. изпълнявал длъжността – изпълнителен директор на дружеството“Микромет”.

Въз основа на договорни отношения “Микромет” АД, чрез изп. директор подс. Г., в качеството си на Изпълнител следвало да извърши разрушаване на корпус, основен ремонт механичен и ремонт периферия на Варова пещ №10(ВП10) на територията на възложителя, “Солвей соди” АД – гр. Девня, съобразно договореното по поръчки за доставка №№ 4510509799/18.05.2006г., 4510520568/09.06.2006г., 4510524706/ 20.06.2006г. Задължително условие за осъществяване на тази дейност било запознаването на Изпълнителя с “Правилника за работа на външни фирми, извършващи дейности на територията на “Солвей соди” АД –гр. Девня” и “Инструкция за безопасна работа при извършване на СМР”. Запознаването с изискуемите документи било удостоверено чрез Двустранен протокол от 26.06.2006г. Издаден бил и съответния акт №400/28.06.2006г., за предаване на машини и съоръжения за ремонт. Като неразделна част от него бил приложен списък с ремонтната бригада, в която фигурирал и постр. К..

По това време дружество Изпълнител било консултирано по охрана на труда, по здравословни и безопасни условия на труд от ЕТ “Алекс – Г.Г.”, собственост на св.Григорова, въз основа на сключен договор между двете фирми. От страна на търговеца изпълнителната част и фактическото осъществяване на консултантската услуга се извършвали от св.Г., който в изпълнение на задълженията си консултирал фирмата относно договори за трудова дисциплина, провеждал начален и периодичен инструктаж на всички служители като база. Изготвял документация по безопасни условия на труд, която липсвала, вкл. нови инструкции спрямо изискванията на Инспекцията на труда. Разработил нови инструкции, въвел дневник за проверка на ръчните ел.инструменти, без задължение от негова страна за проверка изправността и годността на ЛПС. Изготвените от него инструкции по безопасност били задължителни и се утвърждавали от изпълнителния директор. В утвърдения от подс. Г. „Списък на професиите и длъжностите, при които работниците и служителите следва да ползват специално работно облекло и лични предпазни средства” на фирма „Микромет"АД не били посочени работните места и видове работа, при които да се ползват предпазни колани, както и вида наименованието, условията на ползване, точната идентификация на ползваните предпазни колани при работа на височина, на предпазното въже за колана и на товарния колан от полиестерна лента, за която било вързано предпазното въже на опорния колан на постр. К.. Освен това в списъка не бил посочен предпазен колан - тип “сбруя” и предпазен амортизатор по БДС - EN 354 и 355. Към този момент обаче освен с предпазни колани дружеството разполагало и с 4бр. колани тип “сбруя”, закупени по фактура № 2000002356/10.01.2006г. и заприходени със съответните счетоводни и складови документи от началник склада - св. Ж.. В последствие на 28.02.2006г. същите били предадени на техническия ръководител на бригадата –св.С. за използването им от работниците на фирмата, когато работят на високи обекти. Всички колани се съхранявали в шкаф на кота 37, и достъп до него имали всички работници. Личните предпазни средства (ЛПС) каска, ръкавици и очила били задължителни и се ползвали индивидуално, а предпазните колани - общо и само когато се работило на голяма височина. В тази връзка и при задължителните ежедневни инструктажи следвало да се указва, че е необходим колан при работа на височина. Според заповед №02-016/13.12.2002г. на изпълнителния директор на дружеството ежедневните инструктажи следвало да се извършват на самото работно място в рамките на 15 минути, съобразно изискванията на “Наредба №3 за инструктажа на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана”, като задължението за извършване на инструктажите било на подс. Д..

По това време в бригадата на св. А. работел постр. К. като „монтажник”, назначен във фирма “Микромет” АД с трудов договор №00000010/26.01.2004г., първоначално на длъжност “шофьор” за срок от три месеца. Впоследствие с допълнително споразумение от 26.04.2006г. договорът му станал безсрочен, а от 04.01.2006г. бил назначен на длъжността “монтажник”. Той бил запознат с длъжностната си характеристика, което обстоятелство било удостоверено с подпис. Според характеристиката монтажникът следвало непосредствено да участва в изпълнението на монтажните работи; да извършва подготовка и качествено изпълнение на монтажните работи в определените договорни срокове; да съблюдава спазването на технологичната последователност на процесите; изпълнява и други конкретно възложени задачи свързани с длъжността в т.ч. по разпореждане на изпълнителния директор или прекия ръководител изпълнява и други функции в интерес на фирмата. Проведен му бил първоначален инструктаж, а последния периодичен такъв във връзка с длъжността “монтажник” бил проведен в периода 01.04.2006г. – 30.06.2006г., което било удостоверено с подписа на пострадалия в съответните книги по ред и начин съобразно изискванията на “Наредба № 3 за инструктажа на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана”.

На 30.06.2006г. на постр. К. и св. Д., св.С., също монтажници в “Микромет” АД, било възложено да демонтират спомагателна стълба от Варова пещ №10. Тримата били от едно звено. В този ден постр. К. бил допуснат до работа от подс. Д., без проведен ежедневен инструктаж и без документиране в специалната “Книга за ежедневен инструктаж”. Изпълнението на това ежедневно задължение за подс. Д. било предвидено в длъжностната му характеристика като технически ръководител, с която подс. бил запознат, удостоверявайки това с подписа си.

Сутринта на 30.06.2006г. бил проведен курс за работа с повдигателни съоръжения – ел. телфери на общо седем работника от фирма “Микромет” в т.ч. на пострадалия К., св. Д. и св.С.. Преди началото на ремонтната дейност били извършени изпразване на зидарията от обекта ВП10 и почистването й. Пострадалият К. и свидетелите Д. и С. огледали стълбата около 11.45 часа, като решили да я демонтират след обяда.

Около 13.00часа тримата се качили на кота 37,9 и започнали подготовка по обезопасяване на стълбата. Постр. К. бил екипиран с каска, ръкавици и опорен предпазен колан, с предпазно въже от полиестерна лента. Тримата монтажници започнали работа по демонтажа на стълбата. За целта трябвало св.Д. и св.С. да обезопасят и вържат стълбата, да я подготвят, а К. да я отреже и след това да я спуснат с въжета надолу към основата на ВП10, която била на 14 метра от нивото на земята. К. започнал да приготвя газовата горелка - “резак”, с която щял да отреже стълбата. Св. С. се качил на кота 49м до телфера и започнал окомплектоването му с въжета, за да може след демонтажа стълбата да бъде свалена с въжета. Той изпратил св. Д. да донесе шегел. Св. С. видял, че К. си поставил колана, приготвил резка и се насочил към отвора на площадката, през която се минавало за стълбата. Тогава чул силен шум на падащо желязо. Погледнал надолу, видял облак прах и разбрал, че К. бил паднал. Тръгнал надолу, минавайки през командната зала, където съобщил за случилото се, за да бъде извикана линейка. Пострадалият К. паднал на кота 14м между варовата пещ и работното скеле за ремонта, където починал на място. По това време техническият ръководител се намирал на кота 0.

Според заключението по изготвената СМЕ, причината за смъртта на постр. К. се дължи на несъвместима с живота съчетана травма на глава, гръбначен стълб, гръден кош, корем и крайници. Всички механични увреждания са причинени по общия механизъм на удари с или върху твърди тъпи и ръбести предмети, като в своята съвкупност е било възможно до са получени при падане от немалка височина. Всички травми били получени прижизнено, като смъртта е била неизбежна.

За да достигне до тази фактология по делото, първоинстанционният съд се е базирал на: заключенията по изготвените СМЕ, СТЕ, СЧЕ; обясненията на двамата подс.; показанията на разпитаните свидетелите; писмените доказателства по делото – протокол за оглед, протоколи за доброволно предаване; протоколи за оглед на местопроизшествие; протокол № 23/22.08.2006г. на РУ”СО”- Варна; счетоводни и складови документи на “Микромет” АД; длъжностни характеристики; инструкция за безопасна работа, двустранен протокол; заповеди №№ 02-016/13.12.02г.,06-021/26.06.06г.; акт №400; стандарти по БДС; периодичен инструктаж; утвърден списък на професиите и длъжностите при които се изисква специално работно облекло; наредби№№ 3/19.04.01г., 7/23.09.99г., 3/14.05.96г., 2/22.03.04г., трудови договори; удостоверения за наследници, свидетелства за съдимост.

По реда и със средствата на НПК, първоинстанционният съд е събрал всички необходими и относими към предмета на доказване фактически данни, които допринасят за изясняване и разкриване на обективната истина. Установил е една подробна, точна и правилна фактическа обстановка на базата на задълбочен и подробен анализ на събраните доказателства – най-вече депозираните гласни такива пред него /обяснения и свидетелски показания/, съпоставяйки ги със заключенията по СТЕ. Последната установява причините за скъсването на ЛПС - въже и техническата изправност на спомагателната стълба, като сочи, че непосредствената причина за разрушаване на процесното въже и основен дефект в неговата фрактогенеза, е топлинното натоварване на полиамидния материал, с последващи масирани термични разрушения (подрязвания)на дилките (снопчетата с влакна) от пламък и оксидни продукти. От заключението се установява още, че разрушаването на въжето не е следствие на механично прекъсване на елементите на движещата се при падането спомагателна стълба. Същото се различава от необходимия вид - предпазна „сбруя” предпазен колан за цялото тяло, посочен в Протокол №23/22.08.2006г. на РУСО – Варна. Процесната спомагателна стълба не е била технически изправна и безопасна за използване, но това не е причинен фактор за разрушаването на технически неизправното въже и между доказаните технически неизправности не е налице права или обратна причинно-следствена връзка; върху външната повърхност на наплавения метал от разрушената дясна, челна опорна връзка, микроскопски са установени оксидни продукти, следствие термично разрушаване (рязане) на черен метал чрез инструмент от тип газокислородна горелка - резач.

В частта относно механизма на настъпване на произшествието експертизата сочи, че при създадените работни условия били използвани ЛПС - предпазно въже с масирано термично въздействие от инструмент тип горелка - “резак”, като същото било с разрушени полиамидни влакна преди механичното му натоварване от телесната маса на починалия К.. Допълнителното механично натоварване на същото от телесната маса на пострадалия при слизането по технически неизправната стълба на ВП10 създало сложно напрегнато състояние в остатъчната неразрушена опорна връзка на дясна челна опора на площадката и доразрушило опорната връзка в условията на сложна съпротива. Последвало свободно падане на стълбата и механично натоварване на технически неизправното въже. В следствие на натоварването въжето се доразрушило и доразплело, от което е последвало свободно падане на пострадалия К. и удар в дървените дъски на помощното скеле в основата на ВП10.

Допълнителната СТЕ е анализирала всички технически изисквания и определения, които са посочени в нормативните документи и стандарти, касаещи ЛПС срещу падане от височина, както и при извършване на огневи работи.

Видно от заключенията на ССЕ, че движението на закупените по фактура № 2000002356/10.01.2006г. стоки е отразено в картон за номенклатурен номер 20075 с наименование на материалната ценност (запас) “колани за височинна защита комплект”. Отразено е както постъпването (заприхождаването) на коланите, така и тяхното отписване – предаване в употреба.

Заключението на изготвената по делото СТЕ установява, че в “Микромет” АД има създадена организация за доставяне, съхраняване и използване на СРО и ЛПС от работниците й; има утвърден списък, който определя на кои професии и длъжности да се даде такова и с какъв срок на ползване; контрола по ползването се осъществява ефективно от техническия ръководител. Наред с това експертизата сочи за нарушения от изп. директор на “Микромет” на нормативни документи, като в утвърдения списък на ЛПС не са посочени работните места, а само професиите и видовете робота; непълно са определени вида и точната идентификация на всяко ЛПС; непълно са определени условията на ползване и конкретните опасности, за които се прилагат ЛПС.

Акцентирайки върху въпроса, дали са спазени условията за осигуряване на безопасен труд при извършване на СМР и осигурен ли е бил пряк контрол от техническия ръководител в деня на инцидента с постр. К., първоинстанционният съд е достигнал до извод за допуснати нарушения именно от страна на подс. Д.. Правилно е възприето, че са налице нарушения на изискванията, визирани в Наредбите №2/22.03.2004г. и №3/14.05.96г., свързани с осигуряване на безопасността при извършване на съответните видове СМР и осъществяването на инструктажи. Безспорно установено е по делото, че когато постр. се е намирал на кота 39,7, подс. Д. е бил на кота 0, т.е. той не е контролирал пряко монтажните и демонтажни дейности. Бидейки на 14 метра по – ниско той не е имал обективната възможност да стори това. Контролът от страна на подс. е бил дистанционен, а не пряк, какъвто е следвало да бъде, във връзка с монтажа и демонтажа на процесното съоръжение, с оглед изискванията на чл.26 т.8 от Наредба 2/22.03.04г. (за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи).
Не е било достатъчно единствено наличието на предпазен колан, с който е бил оборудван постр., необходимо е било обезпечаването на работния процес от подс. чрез изпълнение на неговите контролни функции, за да бъде осигурена безопасността на работниците. Освен това в разрез с нормите на чл.6, чл. 20, ал.1 и ал. 3 от Наредба №3 /14.05.1996г., подс. не е провел ежедневен инструктаж за реда и техническата последователност по предстоящото мероприятие за монтаж и демонтаж на съоръжението. Не са били съгласувани и действията и мястото, което е следвало да заема всеки един от работниците при обезопасяването, връзването и последващото рязане на стълбата. Именно безотговорното отношение на подс. към извършването на СМР на ВП10, изразено в омаловажаването на риска по отношение на конкретната дейност, възприета като не попадаща в категорията на висок производствен риск, е довело до игнорирането на нормативно установените задължения за подс., в качеството му на технически ръководител.

Защитата на подс. Д. излага доводи, че от свидетелските показания се установява безспорно, че в деня на злополуката е бил извършен инструктаж от страна на подзащитния му, относно начина, по който е следвало да се извършат конкретните СМР. В тази връзка се твърди, че ВОС не е обсъдил в мотивите си тези показания.

ВАС констатира, че първоинстанционния съд е сторил това и то чрез един обстоен анализ: именно поради твърдението, че е бил извършен такъв инструктаж срещу положен подпис в съответната книга, ВОС е дал кредит частично на показанията на св. С., като не ги е ценил като обективни във връзка с този факт. От друга страна, св. Д. е споделил, че няма спомен за провеждането на такъв инструктаж, а подс. Д. е заявил, че е извършвал инструктажи периодично, но не и на работното място. Разбира се, за да достигне до извода, че е налице нарушение от страна на подс., ВОС е констатирал обективната липса на писм. документ в тази насока, поради което и съвсем обосновано е приел, че такъв не е извършен непосредствено преди осъществяването на СМР на ВП10.

Безспорен е фактът, който се потвърждава и от заключението на СТЕ, че дори и с предпазен колан „сбруя”, какъвто е следвало да бъде употребен от постр., съгласно изискванията на РУСО – Варна за работа на височина, отново е щял да настъпи съставомерния резулат, но нарушението допуснато от подс., изразено в не даването на напътствия какво и по какъв начин следва да бъде извършено в процеса на работа, е в пряка причинно следствена връзка с настъпилата смърт на постр. Това е така, защото постр. е следвало да бъде инструктиран по какъв начин да пристъпи към изпълнението на поставената рискова задача, защото именно в това се е изразявала работата на техническия ръководител, да съблюдава осигуряването на безопасността при извършване на съответните видове СМР. Това че постр. К. е бил запознат срещу подпис със задълженията си относно спазването на технологичната последователност на процеса, не означава, че в конкретния случай той е бил инструктиран относно последната. Още повече, работата свързана с извършването на СМР е касаела различни обекти, била е динамична, т.е. във всеки е един случай инструкциите на техническия ръководител е следвало да бъдат съобразени с конкретното съоръжение, с неговите индивидуални характеристики и особености и не може да се твърди, че полагайки подпис постр. е поел своята отговорност сам да преценява етапността и техническите параметри на работата. За това е отговорен техническия ръководител, който е следвало и да бъде на конкретното място, където е бил постр., за да се избегне всякакъв риск, свързан с живота и здравето на работника. По този въпрос защитата в пледоария си пред настоящата инстанция сочи, че няма допуснато нарушение от страна на подс., защото той е бил на мястото. Това не така, защото стоейки 14 метра по-ниско от постр., подс. Д. е бил обективно възпрепятстван да извърши контрол по демонтажа и техническото изпълнение по връзването, обезопасяването, рязането и спускането на стълбата.

Поради гореописаното ВАС намира за законосъобразен извода на първоинст. съд, че е налице причинно-следствената връзка между допуснатите нарушения от страна на подс. и настъпилия съставомерен резултат. Неспазването на разпоредбите на чл.6, чл.20 ал.1 и ал.3 от Наредба №3 от 14.05.1996г. за инструктажа на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана и чл.26 т.8 б.б. от Наредба №2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР, са довели до настъпване на вредоносния резултат - смъртта на постр. К.. Подс. е съзнавал риска, съществувал при техническото изпълнение на СМР на височина, за която са се изисквали специален инструктаж и контрол поради естеството на работа, като е могъл и е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасния резултат. Законосъобразен е и направеният правен извод за осъществен от подс. от обективна и субективна страна състав на престъплението по чл. 123 ал. 1 от НК.

По отношение на подс. Г.: същият е бил оправдан по възведеното му обвинение, да е извършил престъпление по см. на чл. 123 ал.1 от НК в качеството си на изпълнителен директор на „Микромет” АД: по делото е установено безспорно, че като изпълнителен директор, той е изпълнил задължението си по чл. 284 ал. 1 от КТ, закупувайки и предоставяйки специално работно облекло и ЛПС, сред които и колани тип “сбруя”. Установено е че този подс. е изготвил и утвърдил списък за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на ЛПС на работното място. Сключил е дори Договор за консултантска услуга по охрана на труда, който се е изпълнявал. Представител на фирмата в лицето на св.Г., е бил пряко ангажиран с провеждането на инструктажи. Действително, са установени непълноти в изготвения списък, досежно точните наименования на предпазните средства и пропуски по определяне на работните места, но ЛПС са били осигурени и те са се ползвали от работниците. Тези непълнотите обаче не са в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. С оглед изяснения механизъм на злополуката е без значение, дали е налице пълен или непълен утвърден списък, т.к. липсва причинно следствена връзка при извършеното нарушение и настъпилия съставомерен резултат - смъртта на К.. Установено е, че постр. е бил оборудван с необходимата екипировка по време на злополуката. Следователно, не може да се обоснове извода, че подс. Г. е причинил смъртта на пострадалия поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, за което му е възведено обвинение и в тази връзка както протеста, така и жалбата на гр. ищци са неоснователни. Правилно ВОС е приел, че подс. Г. не следва да носи наказателна отговорност, с оглед на което законосъобразно го е оправдал по възведеното обвинение по смисъла на чл. 123 ал. 1 от НК, отхвърляйки и изцяло предявеният срещу него гр. иск.

При така установената фактическа обстановка и направените законосъобразни правни изводи от страна на първоинст. съд, твърденията на жалбоподателите, както и на държавното обвинение за неправилност на присъдата, са абсолютно неоснователни. Защо приема за установени именно тези факти, съдът подробно се е мотивирал, след анализ и проверката на всички доказателства по делото, след което логично е достигнал и до съответните правни изводи.

Първоинст. съд е изложил убедителни мотиви и във връзка с индивидуализацията на наказанието на подс. Д., освобождавайки го от наказателна отговорност и налагайки му адм. наказание по смисъла на чл. 78А от НК вр. чл. 2 ал. 2 от НК. При определяне размера на глобата правилно е било отчетено че подс. е допуснал нарушения на редица разпоредби на подзаконови нормативни актове, ниската обществена опасност на деянието и дееца, чистото му съдебно минало, като и добрите характеристични данни. Практически липсват отегчаващи отговорността обстоятелства. Освен всичко изложено, правилно съдът е констатирал и отчел и друго важно обстоятелство, имащо отношение към въпроса за наказанието – липсата на съпричиняване от страна на постр. С оглед целите на чл. 36 от НК, настоящата инстанция счита, че наложеното наказание се явява справедливо по отношение на подс. Д. и не следва да се коригира.

Предвид на всичко изложено по-горе, съставът на ВАС достигна до извода, че присъдата на ВОС като правилна, законосъобразна и справедлива следва на основание чл. 338 от НПК да бъде изцяло потвърдена.

При служебната проверка на присъдата, въззивният съд не констатира нарушения /допуснати на досъдебното производство или в с. з./, които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или от друг състав на съда.

Водим от горното и на основание чл.338 от НПК, съставът на ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД,

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 18 на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД по НОХД № 747/09г. по описа на същия съд, постановена на 12.02.2010г.

Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.