Р Е Ш Е Н И Е

№

12.05.2008г., гр. Варна

в името на народа

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на девети май през две хиляди и осма година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.Ж.

ЧЛЕНОВЕ: Р.Л.

Д.Д.

секретар Г.Н.

прокурор Л.Д.,

като разгледа докладваното от съдията Р.Л.

ВНОХД №133 по описа за 2008 год.

за да се произнесе взе предвид следното:

Производство пред въззивната инстанция е образувано по протест на Силистренския окръжен прокурор против присъдата, постановена от Силистренския окръжен съд по нохд № 211/07г. на 16.01.2008г., с която подсъдимият Н.Н.А. е признат за невинен и оправдан по обвинението му по чл.196а вр.чл.195 ал.1 т.3 и 4 вр.чл.29 ал.1 б.”а”НК, а подсъдимият А.Р.А. – за невинен и оправдан по обвинението по чл.215 ал.2 т.1 вр.ал.1 НК. Навеждат се основания за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваната присъда и се прави искане тя да бъде отменена като подсъдимите бъдат признати за виновни и осъдени по възведените им обвинения.

Жалба е подадена и от гражданския ищец по същото дело – „Каумет”АД Силистра, в гражданско-осъдителната част. Прави се искане за постановяване на осъдителна присъда и уважаване на иска за имуществени вреди.

Представителят на апелативната прокуратура в с.з. не поддържа протеста. Предлага присъдата да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

Въззивните протест и жалба са подадени в срок и са допустими.

Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и 314 НПК намира за установено от фактическа страна следното:

С присъда от 16.01.2008г., постановена по нохд № 211/2007г. Силистренският окръжен съд е признал подсъдимия Н.Н.А. ***, Силистренска обл., при условията на опасен рецидив, след разбиване на прегради здраво направени за защита на имот и използуване на МПС да е извършил кражба на чуждо движимо имущество, собственост на „Каумет”АД Силистра на обща стойност 48 332,49лв. от владението на собственика, по нохд № 483/2006г. по описа на Добричкия окръжен съд  негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е в особено големи размери, представляваща особено тежък случай и на основание чл.304 НПК го е оправдал по обвинението му по чл. 196а вр.чл.195 ал.1 т.3 и 4 вр.чл.29 ал.1 б.”а”

Със същата присъда е признал за невинен подсъдимия А. ***, с цел да си набави имотна облага да е укрил и спомогнал да бъдат отчуждени движими вещи, собственост на „Каумет” АД Силистра, на обща стойност 48 332,49лв. за които е знаел,че са придобити от другиго чрез престъпление, като укривателството е в големи размери и на основание чл.304 НПК го е оправдал по обвинението му по чл.215 ал.2 т.1 вр.ал.1 НК

Отхвърлил е изцяло предявения граждански иск от „Каумет”АД Силистра. Произнесъл се е по разноските.

За да стигне до този резултат Силистренският окръжен съд е приел за установено, че на 04.02.02г. свид.К. това установила кражба в склад на „Каумет”АД и уведомила ръководството на дружеството и полицията. Назначената ценова експертиза установила обща стойност на липсващи резервни части – контактори, лагери, хидравлични помпи в размер на 48 332,49 лв. Техническата експертиза установява, че общото тегло на тези части е било 1 061 кг. При огледа са установени следи от сизалови чували, което е довело до извода, че за пренасянето на всички части ще са били необходими не по-малко от 22 такива чувала. Според комплексната експертиза тези чували, така напълнени биха могли да се пренесат на разстоянието от склада до мястото, където е спряло превозно средство от двама души за не по-малко от 4 – 4,5 часа, а от четирима души – за 2-2,5 часа. Сам човек би трябвало да пренася повече от осем часа тези части. От показанията на свид. А., работещ като охрана в дружеството, разбития склад се е намирал на 10-тина метра от обичайния маршрут на охраната. При това положение, един и дори няколко човека, товарещи на сравнително голямо превозно средство с часове някакви чували едва ли би останало незабелязано.

При огледа са били установени редица следи, но според експертите нито една не е била годна за изземване и обработка. В огледния протокол единствено е отразено, че е иззета на 04.02.02 г. дактилоскопна следа, която в последствие се оказала от малкия пръст на лявата ръка на подс. А.. При изземването на следата обаче са допуснати редица нарушения. Не е индивидуализирана и фиксирана вещта, от която е снета следата. В протокола за оглед липсват каквито и да е било данни за предмета върху който е била следата, къде се е намирал, разположението му спрямо околни предмети и установени ориентир, външни белези на предмета, по които той да бъде идентифициран. Не е отразено иззет ли е бил този предмет, както и това дали е бил предявен на поемните лица. От показанията им в с.з. става ясно,че те са стояли до входната врата на склада, видели са че се изземват следи но от къде и какво се е установило не им е станало ясно. В последствие им бил представен протокола за подпис. В този смисъл са и показанията на свид. К., която заявява, че при огледа не са вземани никакви предмети, а едва седмица след това полицаите са отнесли кашон с различни части. В.л. Т. също заявява,че в последствие са му били предадени вещи като сравнителен материал в това число и контактор, но отново това не е било оформено процесуално. Всичко това недвусмислено говори,че при огледа са били допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до опорочаване на извършените действия. Такова е било становището и на следователя по делото , както и на наблюдаващия прокурор.

За да обоснова обвинението си прокуратурата е изложила съображения, че подс. А. е познавал района и обстановката в дружеството, както и че в един от складовете има точно лагери, контактори и хидравлични помпи. От къде вади прокуратурата това заключение обаче не става ясно. Това, че подс. А. е живеел „в района”не може да се направи такъв извод. А, ако той е имал някакъв достъп до въпросния склад, то това би могло да бъде обяснение и за оставената дактилоскопна следа – от малкия  пръст на лявата ръка!

На второ място обвинението твърди,че въпросните резервни части са били товарени на микробус, ползван от семейството на подс. А.. Не става ясно от къде се прави такъв извод, след като по никакъв начин не е идентифицирано превозното средство намирало се на въпросното място, както и дали е било само едно. Не се установява нито времето, нито датата на извършване на деянието. Обвинението приема, че това е станало през нощта, но защо точно тогава не става ясно. Установено е само, че през този период от време никой служител от дружеството не се е интересувал от склада и не го е наблюдавал. Едва, след връщане на завеждащия – свид. К., кражбата е била установена.

Не може само по един отпечатък, неизвестно как  и от къде иззет да се прави извод за виновно поведение на подс. А.. По никакъв начин той не може да бъде свързан и с другия подсъдим А..

Отново обвинението е направило предположение, че подс. А. предал на подс. А. чувалите с резервни части като двамата ги разтоварили във фургона, ползван от подс. А.. Дали това е било така също не е установено по безспорен и категоричен начин. Обвинението се позовава на свид. Иванов, който видял в същия фургон хидравлична помпа с надпис „Фесто”, лагери и контактори с надпис „Сименс”. При положение, че подс. А. развивал търговска дейност с покупко-продажба на стари резервни части, а свид. И. не може да уточни дали частите, които е видял са стари или нови, нито какво е било точното им количество това предположение също не се установява безспорно и категорично. В този смисъл са и показанията на свид. М., който също бил купувал резервни части от подс. А., но това били помпи втора употреба, използувани в селскостопанските машини.

От приложените ВДС, отнасящи се до сл.д. 139/02г. не се установяват никакви данни относно съпричастността на подсъдимите към възведените им обвинения. Останалите материали са по друго сл.д. №139/06г. и от тях също не може да се направи извод за престъпна дейност касаеща настоящото производство. Не е установено и разпитано лицето А. Й., за когото се твърди от обвинението, че е закупил процесните вещи, нито е установено по какъв начин те евентуално са били пренесени в Р.Турция. От извършените претърсвания в помещения към които имат отношения двамата подсъдими не са открити никакви следи от инкриминираните вещи.

При това положение, предвид и обстоятелството, че протеста не се поддържа от апелативния прокурор, същия се явява неоснователен. Правилно и законосъобразно окръжният съд е приел, че липсват безспорни и категорични доказателства за виновното поведение и на двамата подсъдими. Тъй като присъдата не може да почива на предположения, а обвинението се гради единствено на базата на такива предположения, единственият правилен извод е бил за невиновността на подсъдимите и за постановяване на оправдателна присъда.

Поради изложените съображения присъдата в наказателно-осъдителната й част  като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена.

Жалбата на гражданския ищец също е неоснователна по отношение гражданско-оправдателната част. При положение, че не установено по безспорен и категоричен начин участието на подсъдимите в предписуемата им се престъпна дейност, то и за тях няма задължение за репариране на претендираната щета от 22 332,49 лв.

Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени, поради което и на основание чл.338 НПК Варненският апелативен съд

Р  Е  Ш  И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата от 16.01.2008г. на Силистренския окръжен съд, постановена по нохд №211/2007г. по отношение на подсъдимите Н.Н.А. с ЕГ№********** и А.Р.А. с ЕГ№**********.

Решението подлежи на касационна жалба или протест в 15-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено, на основание чл.340 ал.2 НПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                                       2.