Р Е Ш Е Н И Е

Номер ………………           Година  2010                      Град Варна

Варненският апелативен съд                 Наказателно отделение

На четвърти юни                            Година две хиляди и десета

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Румяна Панталеева

ЧЛЕНОВЕ:         Мара Х.

Пенка Х.

съдебен секретар Г.Н.

прокурор Искра Атанасова

като разгледа докладваното от съдия Панталеева

ВНОХД № 132 по описа на съда за 2010 г.,

за да се произнесе взе предвид:

Предмет на въззивното производство е присъда № 37/12.06.2009 г. по НОХД № 29/09 г. на Окръжен съд гр. Търговище, с която подсъдимият Е.П.И. е бил признат за виновен и осъден по чл.343а, ал.1, б.”г”, пр.1, вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК на лишаване от свобода за една година и два месеца, изпълнението на което, на основание чл.66, ал.1 от НК е било отложено за три години, а по чл.343г от НК е бил лишен от право да управлява МПС също за една година и два месеца.

За да вземе това решение, първоинстанционният съд е приел в съответствие с внесеното обвинение, че на 19.07.2003 г. в гр. Попово, при управление на лек автомобил “Трабант” с ДК№ Т 0745 АС, подсъдимият е нарушил чл.25, ал.1 и чл.36, ал.2 от ЗДвП, с което по непредпазливост причинил смъртта на Д.Н.И. и средна телесна повреда на Д.И.Д..

Въззивното производство е второ по ред, след отменително решение във ВКС на предходно изменително досежно наказанията в Апелативен съд Варна, и се инициира с две жалби:

- от адвокат И.И.,***, с искане подзащитният му – подсъдимия Е.И., да бъде оправдан поради необоснованост на присъдата, а алтернативно – наложените санкции да бъдат сведени до минималните предвидени в закона размери и

- от адвокат Р.Р.,***, представляващ частното обвинение, с искане за изменение на присъдата в частта на мотивите, където е прието съпричиняване от страна на пострадалия Д.Д., и съответно на това завишаване на наказанието на подсъдимия.

В съдебно заседание жалбоподателите поддържат направените писмено оплаквания, в последната си дума подсъдимият се счита за невинен, а становището на представителя на въззивната прокуратура е, че и двете жалби са само частично основателни, тъй като от една страна не е допуснато нарушение по чл.36, ал.2 от ЗДвП, от друга – изводите за съпричиняване са недопустими, но в останалата си част присъдата е обоснована и справедлива.

Чрез събраните и проверени в окръжния съд доказателства, от фактическа страна накратко се установява следното:

Като правоспособен водач с категория „В”, на 19.07.2003 г., в тъмната част на денонощието – около 22.00 часа, подсъдимият И. управлявал автомобил "Трабант" с ДК№ Т 0745 АС, по улиците на гр.Попово, а до него на предната седалка пътувала свидетелката М.К..

В същото време и район, на мотоциклет "М2-251", ДК№ Т 0053 Б, се возели Д.Н.И. и свидетелят Д.Д.. Машината управлявал последният, също правоспособен водач, както със съответна категория "А", така също и с "В", "С" и "Т". Каска имал само пътникът И..***, в участъка преди кръстовището с пресечка в ляво към Кооперативния пазар, най-отпред се движел подсъдимият с „Трабант”-а, а по-назад лек автомобил "Форд-Сиера", ДК№ Т 3738, управляван от свидетеля Н.Т., застиган от мотоциклета с пострадалите. Движението се осъществявало при нормална обстановка – платно за движение с ширина 9.70 метра, по една лента за движение във всяка от посоките, без надлъжна маркировка, суха асфалтова настилка, ефективно улично осветление и включени къси светлини от пътните превозни средства. Подсъдимият наближил кръстовището със скорост около 35  км/ч и подал мигач за ляв завой. В това време, назад от  кръстовището, водачът на мотоциклета - свидетелят Д.Д., при движение със скорост около 55 км/ч, започнал изпреварване  на  лекия автомобил "Форд  Сиера", при осъществяването на което скоростта му достигнала 78 км/ч, а след подминаването му останал в лявата пътна лента, като продължил да се движи със средна скорост 63 км/ч.

Подсъдимият започнал изпълнение на маневрата "завиване  на ляво", като  намалил скоростта и лекият автомобил пресякъл мислената надлъжна ос на пътя преди достигане на пресечката, при което мотоциклетът го застигнал и последвал удар. Мотоциклетът се отклонил в ляво и паднал на платното, а изпадналите от него И. и Д. получили наранявания от удари в прилежащи предмети и повърхности. Подсъдимият И. веднага сигнализирал КАТ и Бърза помощ и пострадалите били  откарани в болница, но въпреки проведеното там лечение, на 25.07.2003 г. пострадалият И. починал в следствие тежка мозъчна контузия – резултат от претърпяната при ПТП черепно-мозъчна травма. Свидетелят Д.Д. също пострадал от инцидента, като получил съчетана травма гърди – корем - долни крайници, включително затрудняване движението на лява ръка за около два месеца.

По жалбата на адвокат И.И., като защитник на подсъдимия Е.И..

Според тази жалба, присъдата е необоснована, защото е неправилен изводът на тройната автотехническа експертиза за скоростта на движение на мотоциклета в мястото на удара, и че по този въпрос следва да се възприеме заключението на единичната експертиза.

В мотивите на окръжния съд е направен последователен анализ на събраните доказателства, който включва и съпоставка на заключенията по първоначално изготвената единична и впоследствие тройна автотехнически експертизи, използвали за своите изводи данните от протоколите за оглед на местопроизшествие и на двете МПС с констатации за получените деформации, скици, фотоалбуми, резултати от следствен експеримент, с гласните доказателства. Заключението по тройната експертиза е кредитирано изцяло след мотивиран отговор на съда, защо приема, че скоростта на движение на мотоциклета е била 55 км/ч до момента на изпреварване, 78 км/ч в момента на изпреварване, а след него и до мястото на удара – средна скорост от 63 км/ч, която е възможно да бъде намалена без видими спирачни следи до установената скорост конкретно в момента на удара - 47 км/ч.

Няма основания да бъдат споделени възраженията от жалбата, че определени методи, послужили при изчисленията от тройната автотехническа експертиза, са неточни. При стриктно изпълнение на изискванията по чл.152, ал.1 от НПК, вещите лица са изложили по всеки раздел използваните научнотехнически способи и използваните материали. За определяне на скоростта на мотоциклета в момента на удара, срещу която е конкретното възражение, е бил използван „метод на „Sedrle” /въз основа на данните за изразходената кинетична енергия за транслация и ротация на мотоциклета и лицата на него/, очевидно възприет от доктрината съгласно изрично цитирания там, както и на много места в експертизата, български автор проф. Карапетков. Възможността тази скорост да не е абсолютно точна, е била разисквана в детайли и при разпита на вещите лица в съдебно заседание, дали подробни и задълбочени отговори на всички поставени им от страните въпроси, като в заключение се налагат два извода:

- че при наличните по делото данни не е възможно да бъде използван с по-голяма точност друг метод за определяне на тази скорост, и

- че именно единичната експертиза е използвала неправилно метода на отхвърляне на тяло при удар в друго тяло /по мястото, на което е било намерено странично огледало на лекия автомобил/, защото той не само се използва когато едното от тях е неподвижно, но и изисква точни данни относно мястото на падане, изключващи приплъзване, а както обстоятелството, че и двете МПС са били в движение при удара, така и фактът, че в района на ПТП има 7 % наклон, са безспорно установени по делото.

За това и настоящата инстанция възприема изводите на вещите лица от тройната експертиза като по–точни, и не споделя становището на жалбоподателя, че водачът на лекия автомобил е предприел маневрата завиване преди мотоциклетистът да предприеме изпреварването и да стане опасност за движението.

Същевременно не следва да се сподели и разбирането, че дори и при приетата скорост от тройната експертиза, първостепенният съд неправилно е приложил Закона за движение по пътищата. Конкретното нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, което обосновава ангажиране на отговорността на подсъдимия, е било, че преди да се отклони наляво по платното за движение, за да завие наляво за навлизане по друг път, не е изпълнил задължението си да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, както и да извърши маневрата си, като се съобрази с тяхното положение, посока и скорост на движение.

За това и въпросът с най-съществено значение за решаване на делото, е бил дали мотоциклетистът е бил видим за водача на лекия автомобил преди започване на маневрата, и този въпрос е намерил безспорно положителен отговор. Първоначално пречка за подсъдимия да възприеме визуално мотоциклета с пострадалите, е бил движещият се между тях лек автомобил „Форд”, докато и трите МПС са били в една и съща пътна лента. На отстояние 78 м преди мястото на удара, мотоциклетистът започнал изпреварване на автомобила пред него, при което се изнесъл в лявата лента и останал там до момента на удара. В този момент лекият автомобил „Трабант” е бил на 38 м от мястото на удара, следователно разстоянието между тях е било 40 м. В динамика това разстояние се е скъсявало, защото скоростта на мотоциклета е била по-висока от тази на автомобила, но през целия път, включително непосредствено преди промяна на траекторията на движение на „Трабант”-а, до момента, в който дистанцията е паднала под 20 м, а подсъдимият е насочил колата косо на надлъжната ос на пътя под ъгъл 10 градуса, видимостта не се е ограничавала от нищо и е била взаимна – изяснено безспорно в изложението по пунктове 5 и 7 на тройната експертиза. В междинното време той е имал достатъчна възможност за реакция, която е изключвала предприетото от него неправилно престрояване с цел последващо завиване в ляво.

Във връзка с последното не се споделя разбирането на жалбоподателя, че маневрата е започнала с включване на левите пътепоказатели и „преустрояването на самата осева линия”. Към този момент все още няма започната маневра, а подсъдимият само е сигнализирал намерението си да я изпълни. Самото отклоняване в ляво е започнало не на 51 м, а на 9.5 м от мястото на удара, и именно това е основаното на правилата по ЗДвП разбиране за извършване на конкретната маневра, защото „преустрояването”, което по израза на закона е престрояване, не включва преместване по ширина в рамките на една пътна лента. Престрояването има легална дефиниция, и съгласно чл.81, ал.1 от ППЗДвП представлява преминаване от една пътна лента в друга с определена цел, в случая, за да се завие наляво.

Възможността подсъдимият да възприеме движещия се в лявата лента мотоциклет е пораждала задължението му да се съобрази с него и отчете най-вече факта, че като сам премине в същата лента, създава опасност за движението. В случая правилото за съобразяване извършването на маневрата с положението, посоката и скоростта на движение на мотоциклета, го е задължавало не да се престроява в ляво в лентата за насрещно движение 10 метра преди да започне завиването, а да остане в дясната лента до безопасното преминаване на пострадалите. Защото допълнителната експертиза е установила, че от една страна мотоциклетът не е имал техническа възможност да довърши безопасно изпреварването на „Форд”-а - т.е. не се е очаквало, а и няма данни да е предприет дори опит за прибирането му в дясна лента пред последния, а от друга ПТП не би настъпило, ако подсъдимият първо беше пропуснал мотоциклета да премине по лява лента, и едва след това се бе изнесъл и изпълнил левия завой, което би бил и най-краткият път за изпълнение на тази маневра.

Неоснователни са както упрекът към първоинстанционния съд, че не отчита обстоятелството, че водачът на мотоциклета изпреварва не „Трабант”-а, а „Форд”-а, така и твърдението, че според показанията му след изпреварването се е насочил да завие наляво в същата улица, където се е насочил и подсъдимият. Обстоятелството, че пострадалият не е изпреварвал подсъдимия, е безспорно – установено е, че Д. започва изпреварване на движещия се пред него автомобил, което не довършва, защото остава в лява лента, при което вижда, че управлявания от И. автомобил навлиза в нея и застава на пътя му в момент, когато скоростта му не е позволявала да спре и избегне удара, за това подава газ и опитва да го заобиколи чрез допълнително изнасяне в ляво – в тази част са налице съвпадащите с неговите показания на свидетеля Н.Т., а обективно – мястото на удара по ширина на платното и мястото на удара по лекия автомобил – в най-предната му лява част. Поради това и са неотносими разсъжденията на база направен с допълнителната експертиза извод за експлоатационно-техническа невъзможност левият завой да бъде изпълнен със скоростта на мотоциклета.

Възраженията на жалбоподателя във връзка с вмененото във вина нарушение по чл.36, ал.2 от ЗДвП са законосъобразни, като правилно е отмерен акцентът на тази разпоредба чрез израза "дясната част на платното за движение", което при това задължително е двупосочно, докато по делото подсъдимият се е насочил за навлизане в еднопосочен път. Възражението в тази част е споделено и от представителя на апелативната прокуратура.

Настоящият съдебен състав също счита, че запълването на бланкетната норма с текста на чл.36, ал.2 от ЗДвП е незаконосъобразно, защото това правило охранява не правата на движещите се попътно или насрещно за извършителя на маневрата завиване на ляво, а на разположените на пътя, в който той навлиза, поради това и задължението за спазването му е неотносимо към конкретната пътна обстановка и в тази част се налага изменение на присъдата. Вярно е, а и не може да се очаква от законодателя, да указва на водачите конкретни параметри във връзка с това от къде да започват завиването, както е вярно и че чисто логически завиване може да има едва при навлизане в кръстовище. Но липсва каквато и да е доказателствена основа за твърдението на жалбоподателя, че в случая водачът на лекия автомобил е пресякъл мислената осева линия след като е навлязъл в кръстовището, защото по делото е установено тъкмо обратното.

Същевременно не са без значение изводите на допълнителната експертиза, направени по повод установяване на възможния най-кратък път за преминаване на подсъдимия през кръстовището. Разгледани в друг смисъл, те сочат на още едно негово нарушение, което се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия резултат, а именно на забраната по чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, защото ако подсъдимият не беше навлязъл без никаква експлоатационна /за нуждите на завиването на ляво/ необходимост преждевременно в лявата лента, още преди достигане на кръстовището, то не би последвало ПТП. Това обстоятелство, доколкото не се визира от прокуратурата при възведеното обвинение, е от значение при решаване на въпросите за наказанието.

В жалбата от подсъдимия се споделят изводите на окръжния съд за допуснати от водача на мотоциклета нарушения по Закона за движение по пътищата, като конкретното си становище по тях въззивната инстанция ще изложи по повод аналогичните възражения с обратен знак в жалбата на частното обвинение. Причината за настъпване на произшествието обаче не е изцяло виновното поведение на водача на мотоциклета, както счита жалбоподателят подсъдим, защото е безспорно, че ако последният сам не беше нарушил правилата за движение, би съумял да извърши маневрата безопасно.

В израз на своето окончателно отношение към обвинението, подсъдимият заявява, че е невинен, като в подкрепа прилага изготвени лично от него скица и писмени бележки. Скицата не представлява доказателствено средство, изготвено по реда на НПК, а бележките под тази им форма също не са процедурно предвидени като пораждащи задължение за обсъждане и отговор, отделно от това боравят с изчисления и разстояния, почерпени от същата скица. Виждането на подсъдимия, изразено в последната му дума, че изнасянето му в лявата лента преди достигане на кръстовището е било наложително поради оценката му за скоростта на движение на намиращия се след него „Форд”, не може да го освободи от задължението при изпълнение на маневрата да спазва относимите за нея правила.  

По жалбата на адвокат Р.Р., като повереник на частните обвинители Д.И.Д., Т.Д.Н. и Н.И.Н..

С тази жалба присъдата е определена като необоснована, постановена при съществени процесуални нарушения и несправедлива поради занижено наказание, вкл. неправилно приложение на чл.55, ал.1, т.1 от НК.

От твърдението на този жалбоподател за безкритично отношение на първостепенния съд към показанията на свидетелите М.К. и Н.Т., съчетано с игнориране тези на свидетелите Д.Д.и И. Т., не става ясно коя част от фактическата обстановка се оспорва. В изложението се твърди, че последните двама свидетели установяват, че когато мотоциклетът е започнал изпреварване, в лентата за насрещно движение не е имало други автомобили, че е започнал да се изнася срещу заведението „Алекса", че по време на изпреварването двата леки автомобила са били непосредствено един след друг и между тях не е можело да влезе мотоциклет – все факти, които са взети предвид при извършения следствен експеримент и послужили при изготвената въз основа и на него тройна автотехническа експертиза, дала възприетите от съда основно и допълнително заключения.

Това, че свидетелят Т. не е видял подаден от л.а."Трабант" мигач, и че същото твърдели неустановени по делото трети лица, дори съчетано с обстоятелството, че дошлият в последствие на местопроизшествието полицейски служител е установил, че само мигачът на мотоциклета работел, не може да формира убеждение у съда, че подсъдимият не е сигнализирал намерението си за извършване на маневра, при положение, че обратното му твърдение се подкрепя пряко от други двама свидетели. При съществуващото съмнение съдът е бил длъжен и е направил заключение в полза на подсъдимия, с което при това не се засягат пряко интересите на частното обвинение.

Пространното възражение в тази жалба срещу безусловното възприемане на изводите от тройната авто-техническа експертиза, всъщност се свежда до несъгласие с изчислената скорост на движение на мотоциклетиста. То обаче има за отправна точка твърдение, че „…в момента на изпреварване на л.а."Трабант" скоростта на мотоциклета е била 47 км/ч”, който е „момент на ускоряване”, което твърдение не се подкрепя от никакви доказателства, дори от показанията на самия мотоциклетист - свидетеля Д.Д.. Д. в никой момент не е изпреварвал автомобила на подсъдимия, защото преди навлизането на последния в лявата лента още не го е бил достигнал. В подробните си отговори при разпита им на съдебното следствие, включително на зададените от жалбоподателя въпроси, е станало ясно, че начинът, по който е определена скоростта на мотоциклетиста, е най-надежден и съответен на обективно възможното, като при това се е явил и по-благоприятен за него, защото ако са използвани данните от други свидетели, скоростта му би се оказала по-висока.

Не е било задължение на съда да обсъжда обстоятелствата, свързани с приключилото наказателно производство срещу свидетеля Д.Д., извън необходимостта от становище по чл.118, ал.1, т.1 от НПК. С мотивите си за пренебрегване и от пострадалия на правилата за движение, обуславящо извод за съпричиняване на съставомерния резултат, съдът не е нарушил чл.413, ал.1 от НПК, защото като независим орган, който взема решение по наказателно дело, на него нито може да му се припишат качествата учреждение, юридическо или длъжностно лица, визирани в този текст, нито може да му бъдат поставяни ограничения пред задължението да установи обективната истина в рамките на предмета на доказване.

Фактът, че воденото срещу пострадалия свидетел наказателно производство е приключено с влязла в сила оправдателна присъда, обуславя законова забрана за в бъдеще да се иска ангажиране на наказателната му отговорност, но тя не може да се противопоставя на задължението на наказателния съд да вземе необходимите обосновани и справедливи решения във връзка с наказателната отговорност на подсъдимия по това дело, на която пряко се отразяват изводите във връзка със съпричиняването.

Разбирането на първостепенния съд по тези въпроси го е довело до извод за независимо съпричинителство, при което свидетелят Д. е допринесъл в по-голяма степен за противоправния резултат.

След като е критикувал поведението на водача на мотоциклета поради движение със скорост, по-висока от разрешената и съобразената, поради неотчитане на подаден от водача на „Трабант”-а светлинен сигнал за маневра, както и поради предприемане на изпреварване без да се е убедил, че може да заеме мястото пред изпреварваното МПС без да го принуждава да намали скоростта или спре, в крайна сметка съдът е посочил в мотивите си, че в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП са били допуснати от него нарушения по чл.36, ал.2 и по чл.42, ал.1, т.2 е ал.2 от ЗДвП. От тях с жалбата се възразява изрично само срещу това по чл.42, ал.1, т.2 от ЗДвП.

Не може да има спор, и то без никакви условности в заключенията на вещите лица, че когато пострадалият е предприел изпреварване на движещия се пред него л.а."Форд", за нуждите на което е започнал изнасяне в ляво, видимостта му към лекия автомобил "Трабант" вече се е откривала, неограничавана от нищо. Факторите скорост - негова и на другите две МПС и дистанция между последните, са обуславяли извод за невъзможност маневрата да приключи с прибиране и заемане на място между тях, очевидно и за това свидетелят Д. е продължил движението си в лява лента /а не защото също е смятал да завива в ляво, което е било технически невъзможно без значително намаляване на скоростта/, но е бил изненадан от предприетото от подсъдимия косо навлизане в същата лента преди кръстовището. За това и към тази пътна ситуация не могат да се отнесат в пълен обем задълженията по възразения текст, които биха били важими при предприето прибиране и последвало между него и „Форд”-а ПТП.

Еднакво неотносими са и всички правила, визирани в трите точки на чл.42, ал.2 от ЗДвП, а и освен цифрово, в мотивите на проверяваната присъда съображения по тях не са развити.

По делото липсват каквито и да било данни, навеждащи на възможност за допуснато от пострадалия нарушение по чл.36, ал.2 от ЗДвП, тъй като самото твърдение, че и той е смятал да завива наляво, противоречи на събраните доказателства.

Становището на въззивната инстанция е, че допуснатото от пострадалия свидетел Д.Д. нарушение е това по чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като той е избрал скорост на движение, надвишаваща законоустановената в случая – 50 км/ч. Експертизата е установила, че при движение със скорост около 55 км/ч, той е започнал изпреварване на лекия автомобил "Форд Сиера", при осъществяването на което скоростта му достигнала 78 км/ч, а след подминаването му останал в лявата пътна лента, като продължил да се движи със средна скорост 63 км/ч и едва в момента на удара скоростта му е паднала на 47 км/ч. С това свое нарушение той не е причинил пряко, но е допринесъл значително за настъпването на вредоносния резултата, тъй като при движение с разрешената скорост изобщо не би могъл да предприеме критично усложнилото пътната обстановка изпреварване, и това е обстоятелството, което би следвало да се отчете в полза на подсъдимия, при решаване на въпросите за отговорността му.

По оплакването за несправедливост на присъдата, направено и в двете жалби.

С жалбата за подсъдимия се споделят мотивите на окръжния съд да наложи наказанието при условията на чл. 55 от НК, но се твърди, че освен наличието на приетото изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, едновременно са налице и многобройни такива, при което целите по чл.36 от НК ще бъдат постигнати и със санкции в минимален размер.

С жалбата от частните обвинители наказанието се определя като несправедливо занижено и неотговарящо на тежестта на извършеното престъпление и обществената опасност на подсъдимия с оглед справката от КАТ, оспорва се хипотезата на чл.55 във връзка с обстоятелството, приетото от съда като изключително смекчаващо и се иска увеличаването му.

В процеса на индивидуализацията първоинстанционният съд е приел, че отчетеното и възприето от него наличие на съпричиняване, и то в по голяма степен, на вредоносния резултат от страна на пострадалия Д., представлява изключително смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство, обуславящо несъразмерност на най-лекото предвидено в закона наказание. Предложената от прокурора в защитната реч и възприета от съда с присъдата правна квалификация по чл.343а, ал.1, б.”г”, пр.1 от НК, обуславя граници на наказанието лишаване от свобода от две до десет години. Макар и неправилно да е посочил в мотивите си, че най-лекото наказание лишаване от свобода по приложения закон е три години, съдът формално е слязъл под двегодишния минимум, тъй като определеното от него наказание е една година и два месеца лишаване от свобода.

Въззивната инстанция счита, че съдът неправилно е приложил чл.55 от НК, тъй като фактът, че без допуснатото от пострадалия Д. нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, пътният инцидент би бил предотвратим, наистина представлява изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, но липсват основания да се направи извод, че предвиденото минимално наказание две години лишаване от свобода е несъразмерно тежко. При независимото съпричинителство на даден престъпен резултат всеки от съпричителите отговаря за своето неправомерно поведение. Допуснатото от подсъдимия И. нарушение също е на едно от основните правила, гарантиращи безопасността на движението, защото маневрата завиване на ляво, изпълнявана в кръстовище в градски условия, в тъмната част на денонощието, носи потенциално висок риск за всички участници в движението, независимо от тяхната посока на движение, и поради това е следвало да се изпълни при стриктно изпълнение на задълженията по чл.25, ал.1 от ЗДвП. Нещо повече, поведението си на водач, подсъдимият е следвало да съобрази и с изискването от втората алинея на същия текст, като поради не включването му в обвинението, това нарушение следва да се отнесе към отегчаващите неговата отговорност, заедно с това по чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, коментирано по-горе.  

Твърдението на жалбоподателя подсъдим за наличие и на многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства не е подкрепено с посочването им. В мотивите на първоинстанционния съд, отделно от изключителното такова, макар и във връзка с приложението на чл.66 от НК, е посочено, че подсъдимият е с ниска обществена опасност. Основание за такъв извод е чистото му съдебно минало, но при корекция предвид данните за поведението му като водач на МПС – от справката на досъдебното производство се установява, че в рамките само на една проверка, извършена на 17.10.2002 г., той е санкциониран за допуснати едновременно три нарушения – превишаване на максимално допустимата скорост в населено място, неизползване на предпазен колан и използване на мобилен телефон. Неправилно е твърдението, че с оглед квалификацията „случаят е от по-леките”, защото обстоятелството, че съобразно фактите, съдът е приложил спрямо подсъдимия намалената отговорност по чл.343а, не представлява и отделно основание да се приеме по-ниска степен на обществена опасност на деянието.

Съобразно горното, становището на въззивната инстанция е, че при наличие на изключителното смекчаващо отговорността обстоятелство, което обаче не дава основание минималното предвидено в закона наказание две години лишаване от свобода да се счете за несъразмерно тежко, законосъобразното и справедливо решение е то да бъде наложено именно в този размер, както и лишаването от право да се управлява МПС по чл.343г от НК.

Изминалият продължителен период от време от датата на деянието до вземане на решение за търсене на наказателна отговорност от подсъдимия И. и значителната отдалеченост във времето на момента на реализиране на тази отговорност, изключват необходимостта от ефективно изтърпяване на наказанието с цел поправяне на подсъдимия, поради което правилно в първата инстанция е взето решение за прилагане на чл.66, ал.1 от НК с минимален изпитателен срок, което и не се оспорва от частните обвинители. 

По всички изложени до тук съображения, със своето решение въззивната инстанция изключва от нарушените правила за движение, вменени във вина на подсъдимия, това по чл.36, ал.2 от ЗДвП, възприема други мотиви във връзка със съпричиняването, отхвърля наличието на кумулативното изискване за несъразмерност на наказанието в хипотезата по чл.55, ал.1 от НК и счита, че лишаването от право да управлява моторно превозно средство на подсъдимия И. е несправедливо и несъответно на извършеното, поради което и на основание чл.337, ал.1, т.2, пр.1, ал.2, т.1 и ал.3, пр.1 от НПК, настоящият състав на Апелативен съд Варна

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ присъда № 37/12.06.2009 г. по НОХД № 29/09 г. на Окръжен съд гр. Търговище, като:

- прилага закон за същото наказуемо престъпление - по чл.343а, ал.1, б.”г”, пр.1, вр.чл.343, ал.4, вр.ал.3, б.”б”, пр.1 от НК, но като извършено поради нарушение само на чл.25, ал.1 от ЗДвП,

- в частта на мотивите за независимо съпричинителство приема, че пострадалият Д.И.Д. е имал неправомерно поведение, изразило се в нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, с което е допринесъл за настъпване на противоправния резултат,

- индивидуализира наказанието лишаване от свобода на подсъдимия Е.П.И. по чл.343а, ал.1, б.”г”, пр.1 от НК вр.чл.54 от НК в размер от ДВЕ ГОДИНИ,

- увеличава срока на наказанието му лишаване от право да управлява моторно превозно средство по чл.343г, вр.чл.37, ал.1, т.7 от НК на ДВЕ ГОДИНИ.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

Решението може да бъде обжалвано по касационен ред пред Върховния касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: