М О Т И В И към присъдата по ВНОХД № 131 по описа на Варненския апелативен съд за 2010 г., наказателно отделение

Предмет на въззивното производство е присъда №39/24.03.2010 г. по НОХД № 193/2010г. на Окръжен съд Варна, с която подсъдимия Е.Л. И. е признат за ВИНОВЕН за това, че на 07.11.2009г. в гр. Варна умишлено причинил средни телесни повреди на М.Х.Н., изразяващи се в многофрагментна фрактура в лява челно-теменна слепоочна област с проникване в черепната кухина, контузия на мозъка средна степен и срязване на сухожилията на трети пръст на лявата ръка, обуславящи разстройство на здравето, временно опасно за живота, трайно затруднение на движенията на левия крайник, за срок от около 1,5 месеца и проникващо нараняване в черепната кухина, поради което и на основание чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК, вр.чл.19 от НК и чл.54 от НК му наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.

Със същата присъда подс. е оправдан по възведеното му обвинение по чл. 115, вр.чл. 18, ал.1 от НК, като е признат за НЕВИНЕН по същото време и място, да е направил опит умишлено да умъртви М.Х.Н., като деянието да не е довършено по независещи от дееца причини; зачетено е времето, през което подс. е бил задържан на осн. чл.59 от НК; подс. е осъден на сторените по делото разноски; налице е произнасяне досежно веществените доказателства по делото.

Въззивното производство е образувано по протест на прокурор при ВОП, останал недоволен от така постановения съдебен акт. Представителят на държавното обвинение намира присъдата за неправилна и моли същата да бъде отменена и постановена нова, с която подс. да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по см. на чл.115 вр. чл.18 ал.1 от НК. В протеста се излагат съображения за това, че мотивите на ВОС страдат от вътрешни противоречия. От една страна съдът бил приел, че подс. е направил всичко зависещо от него да умъртви постр., като деянието било извършено с пряк умисъл, а от друга страна поведението му сочело на доброволен отказ от извършване на деянието, като последващото му поведение, изразяващо се обаждане на телефон 112, както и съобщението в Полицията, било довело до предотвратяване на вредоносния резултат.

Сочи се още, че не ставало ясно, защо след като ВОС е приел, че на постр. била причинена тежка телесна повреда, то подс. е осъден за причиняването на средна телесна такава. На въззивния съд се предлага подс. И. да бъде осъден по см. на чл.115 вр. чл.18 ал.1 от НК, като му бъде наложено наказание лишаване от свобода при условията на чл.55 от НК.

Срещу така депозирания протест е подадено възражение от служебно ангажирания защитник на подс. И., с аргумент че същия е неоснователен. Твърди се, че съдебния акт на първоинстанционния съд е законосъобразен, обоснован и правилен. По фактическата обстановка не се спори, като се отчита, че в ОА има пропуск, поради факта, че не е посочено дали се касае за довършен или недовършен опит. Това от друга страна не било от съществено значение, тъй като не касаело квалификацията, вида и размера на наказанието. От друга страна обвинение срещу подс. за тежка телесна повреда не било предявявано и съответно, обсъждането на такова означавало да бъде допуснато процесуално нарушение. Акцентира се върху последващото поведение на подс., с което било предотвратено настъпването на съставомерния резултат.

Установените на съдебното дирене в първата инстанция факти и обстоятелства от предмета на доказване са следните:

Подсъдимия Е.Л.И. бил роден в Руската Федерация, но от около 30 години живеел с майка си в Р. България, със статут на постоянно пребиваващ чужденец. Двамата се установили в с. Войвода, обл. Шумен. През 2004г. подс. пристигнал в гр. Варна, за да си търси работа. Тъй като нямал постоянен адрес в града, той започнал да води скитнически начин на живот. Нощувал под тераси и изоставени помещения. Препитавал се, като събирал метал от контейнерите за смет и го предавал на изкупвателни пунктове.

Пострадалият М.Х.Н. също водел скитнически начин на живот. Нощувал на ул. „Пирин" №30 вх."А", под терасата на блока. Подс. и постр. се познавали и често употребявали заедно алкохол.

На 07.11.2009 г. след обяд подс. И. предал на пункт за отпадъци металите, които събрал и получил сумата от 6.40лв. С парите си закупил цигари и бутилка червено вино „Мераклийско", след което отишъл в гр. Варна на ул. „Пирин" №30 до вх."А". Под терасата на блока заварил постр. Н., който пиел спирт разреден с вода. Двамата седнали на щайги, които се намирали там, започнали да се черпят и разговаряли. В един момент постр. Н. обидил подс. И., като го напсувал. Последният го предупредил да не го псува, но постр. Н. продължил да псува. Тогава подс. И. се пресегнал и с дясната си ръка хванал сатър, който бил намерил преди това и се намирал до него. В този момент постр. Н. седял от ляво на подс. Както бил седнал, подс. И. нанесъл със значителна сила 3-4 удара със сатъра в лявата слепоочна област на главата на постр. Н.. Последният, опитвайки да се предпази с лявата си ръка, получил още един удар по ръката, при което получил порезна рана. Изплашен от случилото се подс. И. взел един шал, който се намирал на мчстото на инцидента, увил в него сатъра и побягнал. Когато се отдалечил се обадил на телефон 112 и съобщил, че е ударил със сатър друго лице. От РЦ „112" посъветвали подс. да отиде в най - близкото РУ на МВР и да се предаде. Веднага след проведения разговор, в 22.45ч. подсъдимият отишъл във II - РУ на МВР - Варна и съобщил на дежурния, че е нанесъл удари със сатър на друго лице, което най-вероятно било починало. С протокол за доброволно предаване, подс. предал сатъра, с който нанесъл ударите на постр. Н.. Придружен от служител на Полицията - св. В.Г., подс. се върнал на местопроизшествието, където заварили постр. Н.. Последният се намирал в безпомощно състояние и бил неконтактен. Спешна помощ откарала поср. Н. в болнично заведение за оказване на помощ. В следствие на проведеното оперативно лечение здравословното състояние на постр. Н. се подобрило и на 22.11.2009г., той самоволно напуснал болничното заведение.

От назначената по време на д.п. СМЕ 540/2009г., се установява, че в следствие на нанесените от подс. удари, постр. Н. е получил порезни рани в лява челно - теменна - слепоочна област, многофрагментна фрактура в същата област с проникване в черепната кухина, контузия на мозъка средна степен, срязване на сухожилията на трети пръст на лява ръка. В своята съвкупност тези травматичните увреждания са в пряка причинно -следствена връзка с нанесените от подс. удари със сатър и отговарят да са получени по описания начин.

Контузията на мозъка е обусловила разстройство на здравето временно опасно за живота на постр. Н. и същата е с характер на средна телесна повреда. Срязването на сухожилията на III пръст на лява ръка, е обусловило трайно затруднение в движението на крайника за продължителен период от време от около 1,5 месеца и също е с характер на средна телесна повреда.

От изготвената съдебно психиатрична и психологична експертиза се установява, че към момента на извършване на деянието подс. И. е бил психично здрав, като не се е намирал в състояние на физиологичен афект, разбирал е свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си.

Видно от протокола за СХЕ за определяне концентрацията на алкохол в кръвта 2096/09.11.2009г., към момента на деянието подсъдимият не е бил в алкохолно опиянение и наличието на етилов алкохол в кръвта му е било 0.00 %°.

Така възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка, която не се оспорва от страните, е изяснена от събраните по делото доказателства, а именно: обяснения на подс., показания на свидетелите, писмени доказателства - протокол за оглед на местопроизшествие, протокол за доброволно предаване, протокол за освидетелстване на лице, свидетелство за съдимост, заключенията по изготвените СМЕ, СППЕ, СХЕ и др.

Спорът е по отношение приложението на материалния закон. В тази връзка ВАС констатира, че протеста на държавното обвинение е основателен по изложените в него основания.

На първо място ВОС необосновано е приел, че държавното обвинение е достигнало до неверен правен извод, приемайки, че в конкретния казус се касае за недовършен опит. Така сформиран този извод не почива на данни по делото, а единствено и само на предположения, тъй като никъде в диспозитива на обвинението не се излагат доводи в такава насока.

Първоинстанционният съд в стремежа си да изложи правдиви мотиви, се е задоволил с излагането на две теоретични хипотези, за това кога е налице „опит”, цитирайки единствено разпоредбата на чл.18 ал.1 от НК. Противоречието, допуснато в акта на съда, прозира още в началните редове на собствения анализ, по повод приетата правната квалификация. От една страна правилно ВОС е приел че деецът, в лицето на подс., е направил всичко зависещо от него, за да настъпят исканите и целени общественоопасни последици - подбрал е средство, с което е нанесъл три силни и последователни удара в жизнено важна част от човешкото тяло – главата, като е съзнавал, че смъртта на постр. е неизбежна. От друга страна неправилно и нелогично, ВОС е констатирал, че по собствена подбуда, подс. е предотвратил настъпването на вредните последици, подавайки сигнал на тел.112. Финализирано обобщението на съда е, че се касае за „доброволен отказ” от довършване на изпълнителното деяние.

Ноторно известно е, че за да е налице визирания отказ, е необходимо да съществува пряка и непосредствена връзка между поведението на подс. и резултата от настъпилите вредни последици. От кредитираното заключение по изготвената СППЕ се установява, че разговора с оператора от спешния център от страна на подс., е иницииран от неговото объркване и стрес, в които се е намирал непосредствено след извършване на деянието, а не от вътрешно изразено желание да окаже своевременна помощ на постр. От данните по делото безспорно се установява, че само благодарение на адекватната и професионална мед. помощ не е се е стигнало до летален изход. В тази връзка не последващото поведението на подс. е допринесло за предотвратяването на общественоопасните последици. Същото безспорно следва да бъде охарактеризирано като добросъвестно, но то има значение само и единствено при конкретизиране на смекчаващите отговорността му обстоятелства, по повод на извършеното деяние. ВАС счита, че в конкретния казус се касае за опит за убийство от страна на подс. спрямо постр. За това свидетелстват както причинените увреждания на постр., така и подбраното средство за извършване на престъплението – сатър. Тук е момента да се окаже, че визираната от първоинстанционния съд „грешка” в средството, ВАС разграничи, като израз на защитна теза на подс., при реализиране на правото му на защита. Този извод на настоящия състав не е самоволен, а се базира на заявеното от самия подс. в последната му дума пред ВОС, в която разяснява на съда, че тръбата, за която по – рано твърди, че е искал да използва за реализирането на своето деяние, е дълга около 80см и за нея е „нямало място под терасата”. Оттук следва и логичния извод, че подс. е съзнавал, че средството на деянието му е именно сатъра, с който са реализирани уврежданията на постр.

Подс. е започнал и довършил изпълнителното деяние, като единствено лекарската намеса е предотвратила настъпването на исканите от дееца общественоопасни последици. Така иначе правилно констатирани фактите, е следвало да доведат първоинстанционния съд и до правилната правна квалификация, в рамките на възведеното обвинение по см. на чл.115 вр. чл.18 ал.1 от НК, а не до осъждане на дееца за причинени средни телесни повреди.

Направената корекция от въззивния съд е допустима, и не ограничава правата на подс. в процеса и по – специално правото му на защита.

По отношение на наложеното наказание: правилно ВОС е отчел като смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало, съдействието за разкриване на обективната истина, както и отправените от постр. към подс. обиди, без същите да са предизвикали състояние на физиологичен афект. От друга страна като отегчаващи такива следва да се приемат лошите характеристични данни за дееца, както и склонността му към агресия. Преди всичко следва да се отчете, че настоящия състав редуцира наказанието на подс. на осн. чл.55 от НК, въз основа на препращащата норма на чл. 58 б.”а” от НК, което обаче не означава, че са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Така определеното наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца, при първоначален общ режим на изтърпяване, ВАС прецени като справедливо и в съответствие с целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.

В този смисъл ВАС постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.