Р Е Ш Е Н И Е

№

14.04.2010г.

Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД

Наказателно отделение

На двадесет и пети февруари

Година две хиляди и десета

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА ДЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

ПЕНКА ХРИСТОВА

секретар Г.Н.

Прокурор Илия Николов

като разгледа докладваното от съдия Живка Денева ВНОХД № 13 по описа на съда за 2010г., за да се произнесе взе предвид:

Варненският окръжен съд, с присъда №118 по НОХД № 1123/09г. по описа на същия съд, постановена на 23.10.2009г. е признал подсъдимият А.С.С. за ВИНОВЕН в извършване на деяния по НК, както следва:

- по чл. 257 ал.1 пр.1, вр. чл.255 ал.1 от НК за това, че на 17.04.2001г. в гр. Варна, като управител и собственик на „Млекком” ЕООД- гр. Варна избегнал плащане на данъчни задължения за м.март 2001г. в особено големи размери – 72 480.83лв, като потвърдил неистина в СД по ЗДДС №03.04-901075, подадена пред ТДД - гр. Варна. Наложено е наказание при условията на чл. 55 ал.1 т.1 от НК - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ДЕСЕТ МЕСЕЦА;

- по чл. 257 ал.1 пр.1, вр. чл.255 ал.1 от НК за това, че на 14.05.2001г. в гр. Варна, като управител и собственик на „Млекком” ЕООД- гр. Варна избегнал плащане на данъчни задължения за м. април 2001г. в особено големи размери – 36 545.03лв, като потвърдил неистина в СД по ЗДДС №03.04-902069, подадена пред ТДД- гр. Варна. Наложено е наказание при условията на чл. 55 ал.1 т.1 от НК - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА;

- по чл. 257 ал.1 пр.1, вр. чл.255 ал.1 от НК за това, че на 14.06.2001г. в гр. Варна, като управител и собственик на „Млекком” ЕООД- гр. Варна избегнал плащане на данъчни задължения за м. април 2001г. в особено големи размери – 26 474.29лв, като потвърдил неистина в СД по ЗДДС №03.04-903130, подадена пред ТДД- гр. Варна. Наложено е наказание при условията на чл. 55 ал.1 т.1 от НК - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА;

На основание чл. 23 ал.1 от НК на подс. С. е наложено да изтърпи най - тежкото наказание от ЕДНА ГОДИНА И ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при ОБЩ режим в затворническо общежитие от открит тип.

На основание чл. 25 ал.1, вр. чл.23 ал.1 от НК е извършено групиране на наложеното на подс. наказание с това по НОХД №39/2002г. на РС- Павликени, като ВОС е постановил да бъде изтърпяно най-тежкото от тях, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ при ОБЩ режим в затворническо общежитие от открит тип.

Със същата присъда ВОС е отхвърлил предявения гр. иск от МФ за сумата от 141 480лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на деянията, ведно със законната лихва от деня на увреждането. Подс. е осъден да заплати направените по делото разноски;

Въззивното производство пред АС - Варна е образувано по жалба на гр. ищец – Министъра на финансите на РБ, който чрез проц. представител оспорва постановената присъда, като неправилна в частта относно отхвърления граждански иск. Твърди се, че с не уважаването му, се накърняват държавните интереси, тъй като с не плащането на данъчните задължения по ЗДДС били настъпили вреди - елемент от обективната страна на реализирания престъпен състав, но и основание за търсене на деликтна отговорност от подс. Моли, да бъде изменена първоинстанционната присъда, като бъде уважен гр. иск до предявения от МФ размер.

В с.з. пред състав на Варненския апелативен съд подс. се явява лично, като счита, че така предявен гр. иск е незаконосъобразен и моли като такъв същия да бъде отхвърлен.

Повереникът на гр. ищец поддържа жалбата, претендирайки сумата от 141 480лв, ведно със законната лихва от деня на увреждането.

Представителят на АП – Варна намира, че жалбата е основателна, тъй като право на ищеца било да определи размера на гр. претенция.

В последната си дума пред настоящата инстанция подс. моли да бъде потвърдена първоинстанционната присъда.

Въззивният съд, преценявайки доводите на страните, изложени в жалбата и доразвити в съдебно заседание, констатира, че жалбата на гр. ищец е основателна по следните съображения:

Тъй като присъдата на ВОС не е обжалвана в осъдителната й част, поради това в частта относно наложеното наказание същата е влязла в сила. За настоящата инстанция възниква задължението да се произнесе единствено по отношение на неуважения граждански иск.

Следва да се отбележи, че първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил присъждането на претендираната сума. По своето основание предявения иск е безспорно доказан и е в пряка причинна връзка с виновното поведение на подс. и настъпилия вредоносен резултат за държавния бюджет в размер на 141 480лв. (сумата е сформирана, като неизплатени задължения по ЗДДС).

ВОС е коментирал в своите мотиви, че подс. бил едноличен собственик на „Млекком” ЕООД - данъчен субект, срещу който били издадени последователно два броя ДРА, влезли в сила. Отменения ДПК предвиждал специален ред за събиране на данъчните вземания, като длъжник се явявало дружеството, а в случай, че същото няма имущество, то тогава принудителното изпълнение можело да се насочи към негови членове или органи. Т.е. ВОС на практика е приел, че влезлите в сила ДРА са основание да се започне принудително изпълнение срещу длъжника - „Млекком” ЕООД и тъй като по ревизионните актове определената сумата е по – голяма, то Държавата няма интерес да претендира по – малка сума, поради което е отхвърлил гр. претенция. Този извод на съда е незаконосъобразен. С отхвърлянето на гр. иск, ВОС е ограничил правата на гр. ищец за обезвреда в рамките на предявения и допуснат от същия този съд иск за имуществени вреди, настъпили за Държавата от избягване плащането на данъци от данъчнозадълженото лице, което в случая е подс. С.. Те произтичат пряко и непосредствено от действията на подс. и по своята същност са не само данъчно нарушение по ЗДДС, санкционирано по реда на ДОПК, но и вреди от непозволено увреждане. Те не са последица от дейността на юридическото лице, а от виновните действия на физическото такова, поради което гр. иск е отхвърлен неоснователно. Всъщност изводите на съда почиват на неправилно тълкуване на съставите на данъчните престъпления в НК, които се различават от данъчните нарушения, както по реда за тяхното санкциониране, така и по реда за събирането им от неизправните данъчно задължени лица. За това когато от обективна страна инкриминираната дейност се изразява в неплащане на данъчни задължения в големи или особено големи размери, те от нарушения по ЗДДС придобиват и качествата на престъпления. По този начин за извършителите им възниква и деликтна отговорност, наред с наказателната. В този смисъл престъпно укритите данъци могат да бъдат претендирани от Държавата, освен ако не са събрани по реда на ДОПК, което в настоящото производство не е сторено. По делото няма данни подс. доброволно да е внесъл исковата сума в държавния бюджет, нито принудително, нито по реда на ДОПК, поради което сумата се явява изискуема. Съществен е и въпроса, че именно ищеца е този, който преценява какъв да е размера на претендираната гр. претенция и никой, още по – малко пък съда, може да указва дали така определена, същата би задоволила държавния интерес. Отхвърляйки гр. претенция, с основанието, че Държавата няма интерес да претендира по – малка сума, ВОС е нарушил правото на пострадалия от престъплението, в случая – Министъра на финансите, да претендира обезщетение, съобразено с причинените на държавата от престъплението имуществени вреди. И макар неплатените данъчни задължения да са от дейността на юридическото лице, те са причинени от виновното поведение на подс, който следователно е отговорен лично за възстановяването им, съгласно чл.45 ЗЗД.

Предвид на всичко изложено по-горе, съставът на АС-Варна достигна до извода, че присъдата на ОС-Варна в гражданко – осъдителната й част следва да бъде изменена, досежно присъждането на обезщетение за претърпените от гр. ищец имуществени вреди.

Водим от горното и на основание чл. 338 и чл. 337 ал. 3 пр. посл. от НПК, съставът на ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД,

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ присъда № 118 на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД по НОХД № 1123/09г. по описа на същия съд, постановена на 23.10.2009г. в гражданско-осъдителната й част, като ОСЪЖДА ПОДСЪДИМИЯ А.С.С. да заплати в полза на Министерството на финансите СУМА ОТ 141 480лв /сто четиридесет и една хиляди четиристотин и осемдесет/лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането – 17.04.01г., до окончателно й изплащане.

ОСЪЖДА подсъдимия да заплати д.т. върху уважения гр.иск в размер на 5659лв.

Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15 дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.