Р Е Ш Е Н И Е

                  №

09.05.2008г. гр. Варна,

в името на народа

 

 

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на двадесет и пети април през две хиляди и осма година в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б.М.

ЧЛЕНОВЕ: Р.Л.

Ж.Д.

 секретаря С.Д.

прокурора И.А.,

като разгледа докладваното от председателя на състава Р.Л. ВНДОХ №129 по описа за 2008 год.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство пред въззивната инстанция е образувано по въззивна жалба на М.М.А., подсъдим по нохд № 21/08г. по описа на Силистренския окръжен съд , срещу присъдата на същия съд от 22.02.08г., с която подсъдимият А. е признат за виновен по три престъпления по чл.149 ал.5 т.3 вр.ал.1  и чл.29 ал.1 б.”а” и чл.55 НК по отношение на едно и също лице като по всяко от тях му е наложено наказание от четири години и десет месеца лишаване от свобода. На основание чл.23 НК ал.1 НК му е определено едно общо наказание от четири години и десет месеца лишаване от свобода при строг режим. На основание чл.25 ал.1 вр.чл.23 ал.1 НК това наказание е групирано с наказанието  по присъда №48/07г. по нохд № 213/07г. на СОС и му е определено общо наказание от четири години и десет месеца лишаване от свобода. На основание чл.24 НК това наказание е завишено с една втора или общо му е определено наказание от седем години и три месеца лишаване от свобода при строг режим като е приспадната изтърпяната част от наказанието по присъда №48/07г. В жалбата на подсъдимия се излагат съображения за необоснованост, противоречие с материалния закон и процесуалния закон, както и явна несправедливост на наложеното наказание като се прави искане за отмяна на присъдата и постановяване на оправдателна такава или връщане на делото за ново разглеждане от съдебната фаза.

Представителят на апелативната прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата на подсъдимия

Жалбата е подадена в срок и е допустима.

Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и 314 НПК намира за установено от фактическа страна следното:

С присъда от 22.02.08г. Силистренският окръжен съд е признал подсъдимия М.М.А. виновен в това, че на 14.06. ,29.06 и 05.07.2006г. в с.К., обл. С., при условията на опасен рецидив, е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление, по отношение на ненавършилата 14 год. Д.В.М. от с.с. и на основание чл.149 ал.5 т.3 вр.ал.1 вр.-чл.29 ал.1 б.”а” и чл.55 НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от четири години и десет месеца за всяко едно от деянията. На основание чл.23 ал.1 НК му е определил едно общо наказание от четири години и десет месеца лишаване от свобода при строг режим, групирал е това наказание с наказанието по нохд № 213/07г. на СОС като е определил общо наказание по чл.25 ал.1 вр.чл.23 ал.1 НК от четири години и десет месеца лишаване от свобода и на основание чл.24 НК е завишил това наказание с една втора или две години и пет месеца лишаване от свобода като общото му наказание е определено на седем години и три месеца лишаване от свобода при строг режим. Зачетена е изтърпяваната част от наказанието по първата присъда. Осъдил го е да заплати  и  направените по делото разноски.

Делото се е разглеждало след връщането му с отменително решение на ВАС. При повторното разглеждане се е движило по реда на глава ХХVІІ НПК. При първоначалното разглеждане на делото по общия ред подсъдимият А. е получил присъда от седемнадесет години лишаване от свобода. Тази присъда е била отменена с решение на ВАС на процесуално основание – липса на мотиви. При новото разглеждане подс. А. е заявил, че признава изцяло фактите и обстоятелствата по обв. акт, признава изцяло вината си и не желае да се събират нови доказателства.

При това положение, доколкото вече са били събрани и обсъждани всички доказателства, се поставя въпроса дали би могло да се премине на разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ НПК и дали съдът не би следвало да откаже тази процедура и до колко не може да се говори за злоупотреба с право от страна на подсъдимия. При положение, че липсва протест в този смисъл обаче тази теза няма да се развива.

Остава въпроса доколко подсъдимият може да обжалва постановената присъда изцяло, след като е признал вината си, както и фактите и обстоятелствата и се е съгласил да не се събират допълнителни такива. Становището на съда е, че доколкото вината на подсъдимия се подкрепя изцяло от събраните доказателства той може да обжалва само размера на наложеното наказание, но не и да се позовава на липса на доказателства или необоснованост.

За да стигне до този резултат окръжният съд е приел за установено следното: Подсъдимият А. е вуйчо на пострадалата М. и след поредното си излизане от затвора наел квартира в с.К., обл. Силистра.  Пострадалата Д.М.след приключване на учебната 2006г. отишла на гости на свой братовчед в същото село. Подсъдимият А. като нейн близък роднина я помолил да му помогне в домакинската работа и момичето се съгласило. В дома му той започнал блудствени действия с пострадалата като след това й казал да не споделя с никого за извършеното. Така на три пъти той осъществявал такива действия в продължение на около месец. При последните действия бил заварен от свид. С.М. да си оправя панталона. Пострадалата след третия случай съобщила за извършеното с нея на свид. С.М., който от своя страна споделил със свид. Я.И., а той от своя страна съобщил на майката на момичето.

Съгласно СПЕ на подсъдимия той не страда от психично заболяване, с нормален интелект е, не е бил лишен от възможността да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Има асоциално поведение, с ниска адаптивна възможност. При разговора с експерта отрича  извършеното от него като изгражда защитна позиция. Личностовото разстройство не го лишава от възможността да разбира и ръководи постъпките си.

Пострадалата е с нормално психическо и интелектуално развитие, правилно възприема и запаметява факти, не страда от психично заболяване. Няма никаква причина съдът да не дава вяра на тази свидетелка. Освен това нейните показания са в синхрон и с останалите събрани гласни доказателства. Съдът е изложил достатъчно съображения защо е кредитирал тези показания и настоящата инстанция ги възприема изцяло.

Освен това подсъдимият е заявил, че възприема всички факти и обстоятелства изложени в обв. акт и не ги оспорва.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от всички събрани доказателства.

По жалбата на подсъдимия:

Подсъдимият е променил позицията си като в жалбата си е заявил, че присъдата се крепи единствено на показанията на свид. Д.М. и че няма никакви други доказателства доказващи вината му. При положение, че  делото е протекло по реда на глава ХХVІІ НПК и изрично в протокола от с.з. е отразено, че подсъдимия се съгласява с всички доказателства, приема ги, не ги оспорва, не желае събиране на нови такива и признава изцяло вината си, възползувал се е от привилегията на чл.55 НК без да са налице изискуемите се многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства то твърденията му в жалбата са изцяло безпочвени и неоснователни. Съдът е установил, съгласно задължението си, че признанието на подс. А. се подкрепя и от останалите доказателства и правилно и законосъобразно е постановил осъдителна присъда

Всички тези твърдения, изложени в жалбата, са абсолютно противоречиви, немотивирани и необосновани и не намират подкрепа в нито едно от доказателствата по делото  и следва да се приемат от съда като защитна теза.

Приемайки изцяло изявлението на подсъдимия, показанията на разпитаните свидетели и останалите доказателства, окръжният съд е стигнал обосновано до извода, че подсъдимият е извършил предписуемото му се престъпление.

Възражението на подсъдимия, че присъдата почива само на неговите самопризнания и в този смисъл е незаконосъобразна са безпочвени. Налице са, макар и косвени, но достатъчни други доказателства, които по безспорен и категоричен начин водят до единствения извод за виновното му поведение. С това си деяние подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.149 ал.5 т.3 вр.ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.”а” НК. Блудствените действия са установени по безспорен и категоричен начин, деянието е извършено след като подсъдимият е осъждан с осем слезли в сила присъди като от изтърпяването на последната – по нохд № 47/97г., не са изтекли пет години. По отношение квалифициращия състав по ал.1 на чл.149 НК, то подсъдимия е бил съвсем наясно с възрастта на пострадалата предвид роднинската им връзка.

При определяне престъпната дейност на подсъдимия А. съдът е допуснал нарушение като е приел, че се касае до три отделни деяния извършени на 14.06, 29.06 и 05.07. 2006г. и е постановил три отделни наказания с приложение на чл.23 ал.1 НК. В този вид обвинението е било повдигнато и поддържано от прокуратурата. В конкретния случай, макар деянията да са срещу личността, те са срещу едно и също лице, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща фактическа обстановка, при еднородност на вината и последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващото. В този случай разпоредбата на ал.6 на чл.26 НК не е приложима. Съдът е следвало да осъди подсъдимия А. за продължавана престъпна дейност при условията на чл.26 НК като му наложи едно наказание за цялостното деяние. В този смисъл и следва да се измени присъдата като се отмени приложението на чл.23 ал.1 НК и на подс. А. се определи едно наказание при условията на чл.26 ал.1 НК в размер на четири години и десет месеца лишаване от свобода при строг режим. По този начин положението му не се отежнява, напротив вместо три отделни наказания му се налага едно за цялостна престъпна дейност.

Така определеното наказание е съобразено със задължението за приложение на чл.55 ал.1 т.1 НК съобразно разпоредбата на чл.373 ал.2 НПК, като още веднъж се отбележи, че делото не е следвало да се разглежда по този ред.

Правилно и законосъобразно са групирани наказанията по настоящата присъда и това по нохд №213/07г. на СОС. от четири години лишаване от свобода за деяние отново по чл.149 ал.5 т.3 вр.чл.55 ал.1 т.1 НК., извършено на 18.12.06г.

Обосновано, правилно и законосъобразно съдът е приложил, след групирането на наказанията, разпоредбата на чл.24 НК като е завишил с една втора определеното общо най-тежко наказание. Деянията са извършени при условията на опасен рецидив, двете са за идентични  престъпления и отново с приложение на чл.55 ал.1 т.1 НК. Явно досегашните наказания не са изиграли никаква възпираща и предупреждаваща роля, напротив подсъдимия, разчитайки на облекчената процедура по глава ХХVІІ НПК продължава своята престъпна дейност.

Предвид изложеното въззивната инстанция намира, че присъдата на Силистренския окръжен съд следва да бъде изменена в частта относно приложението на чл.26 ал.1 НК и потвърдена в останалата част като правилна и законосъобразна.

Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени, поради което и на основание чл.337 ал.1 т.2 и чл.338 НПК Варненският апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ИЗМЕНЯВА присъдата от 22.02.08г. на Силистренския окръжен съд, постановена по нохд №21/08г. в ЧАСТТА, с която на подсъдимия М.М.А. са определени три отделни наказания от по четири години и десет месеца лишаване от свобода при строг режим като на основание чл.149 ал.5 т.3 вр.ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.”а”, вр.чл.26 ал.1 и чл.55 ал.1 т.1 НК му определя наказание от четири години и десет месеца лишаване от свобода при строг режим.

ОТМЕНЯВА присъдата в частта, с която на основание чл.23 ал.1 НК му е определено общо най-тежко наказание от четири години и десет месеца лишаване от свобода при строг режим.

ПОТВЪРЖДАВА  присъдата в останалата й част.

Решението подлежи на касационна жалба или протест в 15-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено, на основание чл.337а ал.2 НПК.

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                       2.