Р Е Ш Е Н И Е

№

13.07.2010. гр. Варна

в името на народа

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на двадесет и шести юни през две хиляди и десета година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Божидар Манев

ЧЛЕНОВЕ: Росица Лолова

Румяна Панталеева

секретар Г.Н.

прокурор Светла Курновска,

като разгледа докладваното от съдия Р.Лолова

ВНОХД №124 по описа за 2010 год.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство пред въззивната инстанция е образувано по протест на Варненския окръжен прокурор, жалба на Г.Ц.Ц., чрез защитниците му, подсъдим по нохд № 902/2009г. по описа на Варненския окръжен съд и жалба на Т.Д. Е. и Р.Т. Е., чрез повереника им, частни обвинители и граждански ищци, против присъдата постановена от същия съд на 26.02.2010г, с която подс. Ц. е признат за виновен за деяние по по чл.150 ал.1 НК и по чл.116 ал.1 т.6 пр.2 и 3 и т.8 пр.2 НК и му е наложено общо наказание доживотен затвор като е оправдан по обвинението му по чл.152 ал.4 т.4 вр.ал.1 т.2 пр.1 НК.

В протеста се излагат съображения за неправилност и необоснованост на присъдата по отношение на оправдателната й част, както и явна несправедливост на наложеното наказание. Предлага се присъдата да бъде изменена като подсъдимият Ц. бъде признат за виновен по първоначално възведеното му обвинение и за деянието по чл.116 НК му бъде наложено наказание „доживотен затвор без замяна”. Представено е допълнително писмено изложение към протеста, където се излагат подробни съображения по направените искания.

В жалбата на частните обвинители и граждански ищци също се излагат съображения за наличие на явна несправедливост на наложеното наказание, като се прави искане да му бъде определено наказание „доживотен затвор без замяна”. В допълнителни съображения се излагат подробни аргументи в тази насока.

В жалбата на подсъдимия се излагат съображения за допуснати съществени процесуални нарушения, нарушение на материалния закон. Прави се искане за отмяна на присъдата и постановяване на оправдателна такава. Представено е допълнение към жалбата от адв. Ил.В., в която на 19 страници се излагат съображения в подкрепа на защитаваната теза за невиновност и се правят доказателствени искания, на които съдът е отговорил с определение по чл.327 НПК, като е отказал събирането им и е приел, че фактите, за които се искат тези доказателства, са установени. В с.з. се представя още едно допълнение към жалбата от адв. Т.К. от 19 страници, в което отново се прави анализ на доказателствата по делото. Между изложението се повтарят и вече направени и оставени без уважение доказателствени искания. В заключение се поддържа искането за постановяване на оправдателна присъда.

В с.з. представителят на апелативната прокуратура не поддържа протеста и изразява становище за неоснователност на жалбите както на подсъдимия, така и на частните обвинители и граждански ищци. Предлага същите да бъдат оставена без уважение , а присъдата бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

Частните обвинители и граждански ищци поддържат изцяло жалбата си и представят допълнителни съображения по нея като молят жалбата на подсъдимия да бъде оставена без уважение.

Защитата на подсъдимия излага съображения за неоснователност на протеста и жалбата на частните обвинители и граждански ищци и поддържа тезата за невиновност и искането за постановяване на оправдателна присъда.

Протестът и въззивните жалби са подадени в срок и са допустими.

Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и 314 НПК намира за установено от фактическа страна следното:

С присъда от 26.02.2010г., постановена по нохд № 902/2009г. Варненският окръжен съд е признал подсъдимия Г.Ц.Ц. за виновен в това, че на 06.03.2009г. в гр.Варна, 1.извършил действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление по отношение на Р.Радославова Е. чрез употреба на сила и на основание чл.150 ал.1 вр.чл.54 НК му е наложил наказание от две години лишаване от свобода, като го е оправдал по обвинението му по чл.152 ал.4 т.4 вр.ал.1 т.2 пр.1 НК; по същото време и място умишлено умъртвил Р.Радославова Е., като деянието е извършено по особено мъчителен начин и с особена жестокост, като деянието е било извършено с цел да бъде прикрито престъплението по чл.150 ал.1 НК и на основание чл.116 ал.1 т.6 пр.2,3 и т.8 пр.2 вр.чл.54 НК, му е определил наказание доживотен затвор при специален режим. На основание чл.23 НК е определил на подсъдимия да изтърпи най-тежкото от наказанията, а именно – доживотен затвор при специален режим. Зачел е предварителното му задържане по мярка за неотклонение.

Осъдил го е да заплати на Т.Д.Е. и Р.Т.Е. по 100 000лв. обезщетения за претърпени неимуществени вреди за деянието по чл.116 НК ведно със законната лихва. Осъдил го е да заплати направените по делото разноски и държавни такси, зачел е предварителното му задържане по мярка за неотклонение. Произнесъл се е и по веществените доказателства.

За да стигне до този резултат Варненският окръжен съд е приел за установено следното:

Подсъдимият Ц. и пострадалата Е. били студенти в Икономическия университет и били в един курс и една група. Познавали се от около 2,5 години. Отношенията им били приятелски като Е. често помагала на Ц. с учебния материал.

На 05.03.2009г. било организирано парти в дискотека „Тра-ла-ла” от Студентския съвет. Партито било тематично – „Ангели и дяволи” като на входа се раздавали съответни символи. Тъй като партито било за всички студенти от ИУ, дискотеката била пълна. Съкурсниците на подсъдимия и пострадалата били се разположили около диджея, като мястото било разделено от подиум като били обособени няколко компании. Разпитаните свидетели не установяват по категоричен начин кой, кога и с кого е пристигнал в дискотеката. Там подсъдимия Ц. обикалял между компаниите. Е. била в една от компаниите като по-късно, около полунощ към тях се присъединила и сестра й Т. заедно с приятелката си – свид. Г.П.. Според Т., тя намерила сестра си в долната част на бара, а подс. Ц., когото също познавала, се намирал в горната част – зад подиума. Настроението в заведението било приповдигнато, студентите се забавлявали като не е имало никакви инциденти по време на цялото парти. Свид. И. О. е съобщил в показанията си, че той, подсъдимият и още един техен приятел си купили бутилка от 700гр. водка „Абсолют”, която си разделили, като подсъдимия не бил изпил повече от 200гр. алкохол.

Около 02,30ч. свидетелките Т. Е. и Г.П. решили да си тръгват и Т. попитала сестра си, Р., дали ще тръгне с тях. Тя отговорила, че ще остане и че „Г.”/подс. Ц./ ще я изпрати, тъй като живее в близост. /По това време постр. Р.Е. обитавала заедно със свид. Ж.И., апартамента на приятеля си П. Г., който учел в Англия/.

Между 01.00 и 02.00ч. Р.изпратила СМС на приятеля си П. Г., че й е скучно и ще си тръгва от дискотеката. След 02,30 ч. и преди 03,24ч. тя си тръгнала заедно с подс. Ц.. В 03,24ч., на 06.03.09г. се включила в СКАЙП и започнала чат разговор със свид. П. Г. /Приложение №1 от СТЕ л.111 делото/. Съобщила му, че „joro e tuka”, като обяснила, че се бил скарал с баща си за някакви пари и я помолил да спи у тях, защото приятеля, с когото се бил уговорил преди това, си бил тръгнал пиян от дискотеката. Не й се искало, но го съжалила и го оставила да спи в хола. В 03.36.18ч. написала, че отива да си измие „крилцата и муцунчето” и си ляга, в 03.36.38ч. написала „ей сега идвам” като едва в 04.16.36ч. от нейния ник-нейм е написано „ок”. Последвало от страна на свид. П. Г. „какво ок” и „къде отиде” и чак в 05.07.09ч. от нейна страна „tjuka sam”, след което до 05.27ч. свид. Г. се е опитвал да се свърже безрезултатно с нея. Направил опит да се свърже по телефона с нея, но никой не вдигнал. Около обяд на същия ден отново позвънил и на двата й телефона /М-тел и Глобул/ но и двата били изключени.

На 06.03.09г., след обяд, близките на Р.започнали да се тревожат, тъй като тя не се обадила до този момент. Започнали да я търсят, но телефоните й били изключени. Майката, Т.Е., позвънила на свид. П. Г. за да го пита дали не знае нещо. Той й казал, че са си говорили през нощта по скайп и предположил, че още спи. Въпреки това и той се притеснил и се обадил на брат си С. да отиде до апартамента и види какво става. Той отишъл, позвънил на вратата продължително и след като никой не отворил си тръгнал без да провери бравата. Свид. Г. позвънил и на свид. Ж.И., от която поискал номера на подсъдимия Ц.. Позвънил му , но последния не отговорил. Свид. Т. Е. повикала приятелката си Г. и двете заедно отишли, около 19ч. в апартамента на Г., находящ се на ул.”Мир” № 17, на втория етаж, за да проверят какво става. Звънили много но никой не отворил. Т. натиснала бравата и вратата се отворила. В коридора било тъмно и на повикванията им никой не се обадил. Виждали се разхвърляни вещи и те се уплашили. Г. повикала случаен човек да им помогне. Той се съгласил, влязъл пръв навътре в апартамента, светнал лампата в спалнята, след което избягал ужасен. Г. влязла втора и видяла цялата спалня разхвърляна, а Р.на срещуположния край на леглото, като само горната част на тялото й била върху спалнята, с колене на пода, гола, с ръце извити отзад, лице захлупено на леглото и много кръв наоколо. Веднага след нея влязла и Т., пипнала сестра си, установила, че е студена и видяла няколко рани по гърба й. Започнала да крещи и й прилошало. Г. се обадила на тел.150. Т. съобщава, че видяла кръв още и в банята, в хола – на една от малките табуретки, както и че има фас в тоалетната. Малко след като се обадили пристигнала линейка и полиция и двете били изведени навън. Около 19,20ч. свид. Т.Е. позвънила на дъщеря си Т. да разбере какво става, последната само повтаряла „студена е”. Майката, а малко след това и бащата на пострадалата отишли на място, но там вече имало полиция и не ги допуснали вътре в апартамента.

В 21.15ч. започнал огледа на местопроизшествието като били установени множество кървави следи от дръжката от вътрешната страна на входната врата, ключалката, прага, изтривалката, през целия коридор, в банята – по стените, по тоалетната чиния, по мивката, в хола и най-много в спалнята. На около 1м. от входната врата бил установен отпечатък от дясно ходило, обуто в чорап, с размери 27см. дължина и най-голяма ширина 10см., а на 1,80м. от вратата – стъпка със същите размери с характерни елементи на подметката. Вратите и прозорците в жилището са намерени без следи от насилствено отваряне. Извършен е външен оглед на трупа на пострадалата като са установени общо 54 прободни рани, множество кръвонасядания, охлузвания по тялото, главата и крайниците, счупени носни кости и части от предните зъби, обгаряне на окосмяването на пубиса и зеещ анус до 7-8 см.. Под леглото е намерена празна кутия от преносим компютър „ACER”. Иззети са следи и веществени доказателства, подробно описани в огледния протокол.

Огледа, според протокола е завършил в 03.20ч. като след края му входната врата е била заключена и запечатана. На следващия ден – 07.03. в 11ч. е извършен допълнителен оглед на местопрестъплението като са иззети веществени доказателства – от петна червено-кафяви от различни предмети и части на жилището. Изготвен е снимков материал от първия оглед.

На 06.03.09г. от 22.00ч. е започнал оглед и съставен протокол за претърсване и изземване от жилище находящо се на ул.”Дубровник” №21 ет.1 ап.2 на Г. И.Ц., майка на подс. Г.Ц.. Там, между дрехи в гардероб в детската стая е бил намерен мобилен компютър „ACER”, бял на цвят с червеникави зацапвания. На същото място е намерен черен револвер /сувенир/, три броя тъмносини кадифени торбички с различни накити, сива торбичка с епилатор „Ровента”, мобилен телефон, „Нокия” черен на цвят. Под бюро в същата стая е намерен черен сак, а в него черна кожена дамска чанта с вещи, вкл. лична карта на Р.Е., кафеникави бикини с червеникави зацапвания, червено-черен сутиен, отвертка, ютия, паспорт на П. Г., студентски книжки на Р.Е. и Ж.И., нож с черна пластмасова дръжка и извито острие от 12 см. зацапано с червеникава течност, мартеница и множество други вещи, подробно описани в протокола, както и бели маратонки „Лигер”, два чифта черни маратонки и черни обувки, собственост на подсъдимия. Протоколът е приключен в 01.20ч. на 07.03.09. като екипът, който го е изготвял е различен от този извършвал огледа на местопрестъплението.

На 07.03.09г. в 00.20ч. е извършен обиск, от екип, различен от предните два, на подсъдимия Г.Ц., който е приключил в 00.50ч. При този обиск от него са иззети СИМ-карта на м-тел, мобилен телефон „Нокия 3250” със сим-карта, кутийка с 21 бр. различни обици, USB с розова обвивка и надпис „на бебето”, чифт черни маратонки „Пума”. Подсъдимият собственоръчно е отбелязал, че вещите са негови с изключение на флашката, която била на Р.– негова приятелка от курса. На същата дата от 00.55ч. до 01.20ч. е извършен оглед на веществено доказателство мобилен телефон „Нокия 3250” като след отваряне на подменю „Имаж” се отваря подменю с умален размер на фотоснимка, която при отваряне представлява голо тяло снимано в гръб, на колене, от таза нагоре полегнало върху легло, застлано с червена завивка. При отваряне на подменю „формат”се вижда дата 06/03/2009 и час 06:14. За снимката подсъдимият е дал обяснение, че му била изпратена чрез блутут от момче, чието име забравил в 06.14ч.

На същата дата от 02.50ч. до 03.10ч. е извършено освидетелстване на подс. Ц., с негово съгласие, с изготвени и фотоснимки. По ръцете – длани и гръб, предимно на дясната ръка са установени редица ожулвания и наранявания, по гърба на дясната длан, на нивото на четвърта и пета дланна кост – оток и кръвонасядане с диаметър около 4-5 см., кръвонасядания по двете предмишници, по предно-вътрешната повърхност на дясното коляно – рана с гладки ръбове, хирургически обработена с един конец, точковидни кръвоизливи по предновътрешната повърхност на лявото коляно и задната повърхност на лявото бедро, ожулвания по двете подбедрици и др. описани подробно в протокола. Били са иззети и образци за сравнително изследване – косми и нокти. В момента на задържането на подсъдимия от него са иззети ръчен часовник от бял метал, без стъкло, с червено-кафяви петна по него и обеца от жълт метал с висулка от бял метал. След предаването на ръчния часовник на разследващия орган, на 13.03.09г., е бил извършен допълнителен оглед на местопрестъплението, започнал в 11.30ч. като в спалнята върху леглото се е намерил пластмасов ринг /пръстен/ и 2 парченца стъкло с червеникави зацапвания. На пода, върху мокета, между леглото и прозореца са намерени още седем парченца стъкло също с червеникави зацапвания.

На 17.03.09г. с протокол за претърсване и изземване е била иззета цифрова снимка „06032009” от мобилен телефон „Нокия 3250”, собственост на подсъдимия на хартиен и оптичен носител.

Междувременно, на 6.03.09г., през деня, подс. Ц. се чул и срещнал с приятелите си, свидетелите Г.С. и Й.Т.. Разхождайки се с тях, той им обяснил, че вечерта се е сбил пред дискотеката с трима души и е получил наранявания с нож по крака и ръцете. Показал им и мобилен телефон „Нокия 8600”, по който още имало кръв, като им казал, че единият от нападателите го е изгубил./Телефона е разпознат в последствие като собственост на постр. Е./. Разпитани, приятелите му заявяват, че не са му повярвали на разказа. Подсъдимия предложил на свид. Н. да отидат с неговата кола до Аспарухов мост, за да изхвърли нещо, без да уточнява какво. Свидетелят предположил, че става въпрос за дънките му, които били изцапани с кръв. По-късно тримата отишли до МБАЛ „Св.Анна” за да превържат раната на крака на подсъдимия. Тъй като имало доста хора двамата свидетели си тръгнали, като оставили Ц. да чака пред Спешния кабинет. През това време там пристигнала приятелката на Ц. – свид. П.Ж., с която подсъдимият се бил чул около обяд. На нея той обяснил, че е получил нараняванията като е прескачал някаква ограда. Докато разговаряли й казал, че спечелил 2000лв. от „Еврошанш” и имал намерение да й подали лаптоп и че й е купил часовник с камъни за 8-ми март. На дежурният лекар, свид. Д., подс.Ц. обяснил, че се е сбил в дискотеката. Свидетелят обработил раните, направил шев на раната на коляното и го превързал, след което го изпратил за рентгенография на дясна китка и длан. Повод за това му дала т.нар. „боксьорска травма” – отток и кръвонасядане в основата на пръстите /кокалчетата/.

В хода на разследването, в ареста, било установено инфектиране на дясната ръка на подсъдимия като му било предписано антибиотично лечение.

В хода на разследването са били допуснати и извършени множество експертизи, които са изслушани и приети и в с.з.

Така от снетите дактилоскопни следи се установява, че следа №1 от длан, зацапана с червено-кафява течност по вътрешната страна на входната врата, на 20 см. от горната ключалка е оставена от лявата длан на подс.Ц., пръстова следа №2 на същото място е оставена от левия показалец на подсъдимия. Следа №3 снета от порцеланова чаша намерена на масата в хола е от десен палец на Р.Е., следа №5 от същата чаша – от десен палец на Ж.И., дактилоскопни следи №№4,6,7,8,9 и 10 са били негодни за идентификация. От бял лаптоп „ACER” са снети 7бр. дактилоскопни следи като е установено, че следи №№1 до 5 са идентични с дактилоскопни отпечатъци на десен палец, ляв среден, ляв показалец, десен среден и лв среден пръст на подс. Ц.. Следи 6 и 7 са били негодни за идентификация.

Иззета е одорологична следа от стъпало в чорап, намерена на пода в коридора, но поради наличието на кръв о отпечатъка одорологична експертиза не е могло да бъде извършена.

Иззетата следа от подметка, намерена на пода в коридора, на 180 см. от входа, съвпада по форма, размери и разположение на подметъчната част с тези от лявата маратонка „Пума”, иззета при личния обиск на подсъдимия. При сравнителното изследване на следата, обект на експертизата и огледалното изображение на ходилните части на иззетите маратонки се установява съвпадение на части от фигурите на следата с ходилната част на лявата обувка по строеж, форма, размер и разположение на съставните елементи. Съвпадение на стилизираното изображение на пума в трапецовидния издатък в долната лява част на ходилото на лявата обувка - №1 от пр.3 с неоцветената малка фигурка - №1 на пр.1. Заключението е, че е възможно намерената следа да е оставена от лявата обувка, иззета от подс.Ц..

От СМЕ за оглед и аутопсия на трупа на постр. Р.Е. е видно, че тя е получила прободно-порезни наранявания:1. в областта на гръдния кош –лява гръдна половина по страничната й повърхност – рана №23, проникваща в гръдната кухина, околосърцевата торбичка, преминаваща през междукамерната преграда, достигаща до задната стена на лявата камера; рана №24 –с раневи канал навлизащ в гръдната кухина; рана №25 – с раневи канал около 3см., проникващ в гръдната кухина; рана №26 – с раневи канал преминаващ през целия долен лоб на левия бял дроб, диафрагма и слезка до хилуса; 2. задната повърхност на лявата гръдна половина – рана №49 с раневи канал преминаващ през вътрешния страничен ръб на лявата лопатка и проникващ в лявата плеврална кухина и горния бол на левия бял дроб; рана №50 с раневи канал достигащ до горния бол на левия бял дроб; рана №53 с раневи канал, навлизащ в задперитонеалното пространство и достигащ до горния полюс на левия бъбрек, с 350-400 мл кръв и сгъстаци в лявата плеврална кухина; 3. страничната дясна повърхност на гръдния кош – рана №20 , проникваща в гръдната кухина, преминаваща през цялата дебелина на средния лоб на десния бял дроб и проникваща в долния лоб на същия дроб; рана № 21 и 22 с раневи канали проникващи в дясната плеврална кухина, десния диафрагмен купол, коремната кухина, десния чернодробен дял с две наранявания и 400мл.кръв и сгъстаци в дясната плеврална кухина. Намерени са множество прободно порезни и порезни наранявания по лицето, шията, горни и долни крайници – общо 54 на брой, довели до остра кръвоизливна анемия, изтискана слезка, бледост на вътрешните органи, кожата и видимите лигавици, слабо изразени послесмъртни петна, вдишване на стомашно съдържимо в трахеята, бронхи и бели дробове; многофрагментарно счупване на носните кости с вдишана кръв в белите дробове; точковидни кръвоизливи по очните лигавици, кръвонапълнени мозъчни съдове, кръвоизливи под меките черепни обвивки; ожулвания по лицето, кръвонасядания в областта на лявото бедро, входа на влагалището, в областта на дясната срамна устна; линейни ожулвания по шията, корема,задната повърхност на лявата предмишница; разкъсно-контузна рана в областта на ануса и междиницата, лигавицата на правото черво, кръвопопиване в областта на правото дебело черво.

Като причина за смъртта на пострадалата се сочи остра кръвоизливна анемия, дължаща се предимно на рани №№20,21,22,23,26,49, 50,53, излива на значително количество кръв в двете плеврални кухини; механичната асфиксия в следствие вдишване на кръв и стомашно съдържимо в белите дробове. След получаване на раните в областта на гръдния кош, смъртта е настъпила сравнително бързо и е била неизбежна.

Разкъсно-контузните рани по горна устна /№5/, кръвонасяданията по лигавицата на двете устни, счупването на короните на централни горни резци, кръвонасядания по лицето, главата, кръвоизливи под меките мозъчни обвивки, многофрагментарно счупване на носните кости, ожулвания по лицето, кръвонасядане по лявото бедро са в резултат на удари с твърди тъпи предмети като удари с юмруци, ритници, в областта на лицето в посока отпред-назад, по окосмената част на главата – отгоре-надолу. Кръвонасядането по предно-страничната част на бедрото е в резултат на действие на предмет с цилиндрична форма, притежаващ задебеляване в единия край с посока нагоре-надясно. Линейните ожулвания по задната повърхност на шията, корема,задната повърхност на лявата предмишница са резултат от действие на предмети с остър връх. Рани №№ 1,3,6,12,32,33,44,45,47,48 са порезни наранявания от предмет с режещ ръб. Всички останали наранявания по лицето, шията, гръдния кош и крайниците са прободно-порезни наранявания в резултат на действието на предмет с остър връх и един режещ ръб. Тези увреждания са в резултат на не по-малко от 42 удара с едноостър нож. Рани 2 и 4 и 36 и 37 са с общи раневи канали но от различни удари с такъв предмет. Описаните прободно-порезни и порезни рани и линейни ожулвания биха могли да се получат от представеното ВД – едноостър нож с черна пластмасова дръжка, с обща дължина 24см. и дължина на острието 11,5см., стесняващо се и изкривено в края, с червеникави зацапвания по него.

Вещите лица установяват, че при травматичните увреждания по лицето, предната повърхност на шията, гръдния кош, корема и долните крайници пострадалата и извършителя са били лице в лице, като пострадалата е била относително неподвижна. При уврежданията по задната повърхност на шията и на задната повърхност на гръдния кош, взаимното разположение е било лице – в гръб, реализирани отзад напред като пострадалата е била неподвижна. Порезните и прободно-порезните наранявания в областта на двете предмишници, длани и пръсти на двете ръце са защитни, като пострадалата е противопоставяла горните си крайници на действията на извършителя. Всички описани травми, без тези в ануса и междиницата, са получени приживе. Съпоставяйки разположението, броя, морфорогията и дълбочината на всички увреждания, вещите лица приемат, че тези в областта на гръдния кош са последвали всички останали. При получаване на травмите по главата, лицето, шията и крайниците пострадалата е била в съзнание и е осъзнавала действията и намеренията на извършителя като е чувствала болки и страдания.

Описаните кръвонасядания по вътрешната повърхност на дясната срамна устна, задния полюс на влагалищния вход са получени приживе от действието на твърд тъп предмет и биха могли да се получат при полов акт или вкарване на други предмети във влагалището.

Описаната голяма разкъсно-контузна рана в областта на ануса, достигаща до задния полюс на влагалището, ангажираща цялата междиница, кръвопопиването по предната повърхност на правото черво в дълбочина са резултат на многократно действие на твърд тъп предмет със значителни размери, послесмъртно.

Описаните изменения по окосмяването в областта на пубиса са резултат от действието на висока температура и могат да се получат при пламъково изгаряне, най-вероятно послесмъртно.

Извършена е СМЕ на доказателствени средства – обекти иззети при огледа на местопроизшествието за наличие на кръв и кръвногрупова принадлежност./л.116-122, т.2 ДП/. От експертизата следва да се отбележи изрично, че не е установен произходът на кръвта по обект №29 – пръски от червено-кафява течност по дясната стена на банята и обект №21 – бели маратонки №43 с надпис „LIGGER”. От установената човешка кръв по описаните обекти, кръвногруповата принадлежност е само на група А/бета/, по останалите обекти, за които има установена човешка кръв, се установява „А” аглутиноген и не се установява аглутинини, а по други обекти се установяват „бета” аглутинини и не се доказват аглутиногени. Не се е установила кръвногруповата принадлежност на установена човешка кръв по мъжки часовник, сребрист на цвят марка „SINBI”.

Изготвена е експертна справка от експерт биолог за установяване на човешка кръв по изброени обекти, иззети при огледа на местопрестъплението /л.132-134 т.2 ДП/. По част от обектите, подробно описани, вкл. нож с черна пластмасова дръжка и закривено острие, черен сутиен, бикини, лаптоп „ACER”, мъжки часовник „SINBI” е установена човешка кръв. По бели маратонки и други описани обекти не е установен произхода на кръвта, а по други обекти, вкл. черни маратонки „Пума” не се е доказало наличие на кръв.

Извършена е ДНК експертиза за определяне на ДНК профил на биологичен материал по представени ВД и да бъде сравнен с този на пострадалата и подсъдимия. От експертизата се установява, че кръвта по ножа, лаптопа, сутиена, часовника- обекти №№1,3,4 и 5, както и биологичния материал по отвертката и ноктите от лява ръка-обекти №№6 и 8 напълно съвпадат с ДНК профила на Р.Е. – об.№10.. По часовника и ноктите от лявата ръка се наблюдават допълнителна алели с ниски нива, показващи съвпадение с профила на Г.Ц. – об.№9. Кръвта по теракота – об.№2 напълно съвпада с ДНК профила на подс. Ц. – об.№9. По ноктите от дясната ръка – об.№7 се е определил ДНК профил, който представлява смес от биологичен материал на две лица в различно съотношение като по-високите нива съвпадат напълно с профила на Р.Е. – об.№10, а по-ниските съвпадат напълно с този на Г.Ц. – об.№9.

Извършена е СМЕ относно установените наранявания на подс. Ц. с оглед техния характер, механизъм на получаване. Установена е прободно-порезна рана в областта на дясното коляно, която е резултат от удар с или върху предмет с остър връх е един режещ ръб,като би могла да бъде получена от представеното ВД- нож с черна пластмасова дръжка. Установени са порезни наранявания в областта на двете длани и пръсти, които са в резултат на удари с или върху предмети с режещ ръб; кръвонасядания по дясна длан, дясна предмишница, лява мишница – резултат от удари с или върху твърди тъпи предмети, като тези в лявата мишница са с давност повече от 10 дни.; ожулвания по дясна длан и лява подбедрица – резултат от удари с или върху предмет с остър връх. Всички увреждания без тези с по-голяма давност биха могли да бъдат получени във времето 06.03.09г.

Извършена е трасологична експертиза относно стъклени частици с различна големина, покрити с червеникаво-кафяво вещество, черен, кръгъл, разграфен пластмасов детайл, иззети при огледа на 13.03.09г. от местопрестъплението и ръчен часовник от бял метал марка „SINFBI” ф.№21346, иззет при личен обиск от подс. Ц.. Заключението на експертизата е, че стъклените частици и черния разграфен кръгъл пластмасов детайл е възможно да са съставни части от ръчен часовник от бял метал ф.№21346, иззет от подс. Ц..

Назначена е СМЕ, която да даде заключение дали иззетата снимка от мобилен телефон „Нокия”, собственост на подс. Ц. отразява момент от причиняването на коментираните в СМЕ за аутопсия прободно порезни рани и отразява ли обстановката, в която е разположено тялото на пострадалата по време на огледа. Отговорът на експертите е, че двете наранявания по задната повърхност на тялото, заснето с м.тел. „Нокия” са идентични с рани №№53 и 54 от СМЕ за аутопсия и че снимката отразява обстановката, в която е разположено тялото на пострадалата по време на огледа.

Назначена е СМЕ по свидетелски показания относно наличието на алкохол в кръвта на подсъдимия, която е дала заключение, че изчислените концентрации алкохол в кръвта на подсъдимия са в границите на субкриничната степен на алкохолно повлияване.

Назначена е СМЕ, която да отговори как и с какво е причинена травмата в областта на ануса на пострадалата и възможно ли е предвид развилата се бактериална инфекция по дясната ръка на подсъдимия, тя да е причинена вследствие проникване с ръка. Отговорът в експертизата е, че представената отвертка е била в съприкосновение с биологични материи на пострадалата. При вкарване и движение на дръжката на отвертката в хоризонтална и вертикална равнини или кръгово, в диаметър в порядъка на описаната рана или по-голям би могла да се получи описаната травма. Такива травматични увреждания биха могли да се получат и при вкарване на ръка, вкл. юмрук в областта на ануса. Възможно е инфектиране на получените предварително рани от бактериална инфекция от анално съдържимо.

Извършена е и съдебно-психиатрична и психологична експертиза на подс. Ц. която дава заключение, че подсъдимия не е известен и не се е лекувал в психиатрично заведение при МБАЛ”Св.Марина”,към момента на извършване на деяние е бил психично здрав и е могъл да разбира и ръководи постъпките си, не е бил в състояние на физиологичен афект, не се диагностицира разстройство на чувствителността, като повишената раздразнителност няма патологична основа. Уринният тест за наличие на ПАВ от 09.03.09г. дава положителен резултата за марихуана. Психологичното обсъждане сочи на стресово състояние на освидетелствания, с несъответно в известна степен поведение на ситуацията, в която се намира. Служи си с някои защитни психологични механизми, цитирани в обсъждането за да се справи с дълбоко неосъзнатата критична самооценка, с ниски адаптивни възможности и недостатъчно саморазбиране, Екстраверт, опитващ се да затвърждава лидерски позиции, очертава значима потребност от внимание, одобрение, харесване. Има проблем с контролиране на импулсивността. В ситуации на фрустрация поведението му е изискващо, с чувство за превъзходство, със скрита емоционална резистентност. Завоалираната агресия се долавя при използуването на ирония. Болезнено чувствителен към критична информация от действителността или други лица, като реагира на нея чрез отричане и допуска само положителна информация. Експертите приемат, че може да се говори за болезнена чувствителност по отношение на своя АЗ образ, но не и болестно разстроена.

Извършен е оглед на веществени доказателства – три броя сини кадифени торбички с накити, подробно описани, които в последствие за разпознати от свидетелите П. Г., Т. Е., Ж.И. като принадлежащи на пострадалата Р.Е..

В хода на разследването, свид. П. Г. е предал собствения си лаптоп, черен на цвят, модел „HP” компакт, документ удостоверяващ закупуването на мобилен телефон „Нокия 8600”, подарен от него на Р.Е. и иззет в последствие от подсъдимия Ц..

От приложената разпечатка за тел. Аб.№0886088654 на подс. Ц. за периода 01.01.-06.03.09г. е видно, че има два входящи SMS и общо девет входящи разговора, два от които на 05.03. в 20.30ч. и 21.42ч. от аб. №0888259354 на постр.Р.Е.

В хода на съдебното следствие е допусната експертиза със задача кога и как е направена снимката и моб. тел. на подсъдимия „Нокия”3250, с този телефон ли е направена или е прехвърлена чрез блутут, параметрите на тази снимка, има ли други снимки, каква е хронологията им, как се номерират. За телефона собственост на пострадалата „Нокия 8600” - да се установят последните разговори и СМС. Експертизата е дала подробно заключение /л.27-56 делото/ ведно с приложения. В телефона на подсъдимия са установени 128 файла във формат jpg – снимки, 10 от които са прехвърлени, останалите, сред които и снимката от 06.03.09г., заснета в 6.14.42ч. са заснети с камерата на процесния телефон. От същата дата е възстановен един файл от 02.05.26ч. представящ подсъдимия и пострадалата на място с музика и светлини. В телефона на пострадалата са установени разговори към П. на 05.03.09г. в 16.26.49ч. входящо и изходящо обаждане към лице на име Коко и пропуснати повиквания от П. в 04.56.47ч., 05.05.10ч., 06.08.36ч. входящи текстови съобщения 4 на П. преди 2,30ч. и едно от 06.09.48ч. с текст „обади ми се веднага”, както и две изходящи съобщения към П.. Двата смс-а към подсъдимия посочени и по-горе са с текст „честита нова година, здраве, щастие и успехи” и „идвам”

Изготвени да допълнителни дактилоскопни експертизи за иззети следи от външната страна на капака на лаптоп „ACER”като са установени, че принадлежат на подсъдимия.

Допусната е и съдебно-техническа експертиза на лаптоп марка „ACER” относно съдържащата се информация да скайп разговори /л.95-115 делото/. Експертизата дава изчерпателни отговори на поставените й въпроси както и разпечатка на въпросния скайп разговор от нощта на 06.03.09г.

По делото е приет като доказателство диск с фотоснимки от процесното тържество на 05-06.03.09г.

Извършен е и следствен експеримент с два предоставени от защитата телефона идентични с този на подс. Ц. с цел с какво наименование се запазва втора по време направена снимка след изтриване на първата като се установява, че снимките запазват наименованието си и че то би могло да бъде променено само при използване функция „преименуване”.

Горната фактическа обстановка се установява от всички събрани по делото гласни, писмени и веществени доказателства.

Въз основа на така установената фактическа обстановка окръжният съд е направил своя извод за виновното поведение на подсъдимия като е изложил подробни мотиви за това. Тези мотиви се споделят и от настоящата инстанция.

Позицията на подсъдимия е, че няма нищо общо с престъпния резултат. На досъдебното производство, освен, че не се признава за виновен, не е дал никакви обяснения. Пред първата инстанция е решил да даде обяснения в края на съдебното дирене.

Според него, в продължение на около година и половина, той е поддържал сексуална връзка с пострадалата Е.. Връзката е била пазена в дълбока тайна предвид обвързаността й със свид. П.Г.. Тя е била тази, която го е търсела, когато „е имала нужда от ласки”. Звъняла му е по телефона често, дори прекалено често. При срещите им той е преспивал в процесния апартамент като са спели на дивана, тъй като пострадалата смятала, че не е редно да спят на спалнята, където спяла с приятеля си. На 05.03.09г. му е звъняла няколко пъти, срещнали се по-рано от началото на партито и се разходили. След това отишли заедно в дискотеката и заедно си тръгнали от там. Първоначално той нямал желание да ходи на дискотека, но като разбрал, че има възможност да останат сами в жилището й се скарал за нещо с приятелката си Пламена и тръгнал с Р.за дискотеката. Бил облечен с черна фланелка с дълъг ръкав, дънки с бели кантове, кафяво кожено яке и бели спортни обувки „LIGGER”. Заявил е, че „ с маратонки, с които хвърлям боклука на дискотека не ходя” имайки предвид маратонките „Пума”, иззети при задържането му. В дискотеката пил водка и уиски и пушил трева. През цялото време бил с впечатлението, че ще спи у Р.като тя 2-3 пъти му намеквала, че ще правят нещо. След 02.30ч. си тръгнали от партито и отишли в жилището на ул.”Мир”№17. Подсъдимият влязъл в хола където намерил дивана оправен като за лягане, седнал там и изчакал Р., която отишла в тоалетната. Като се върнала от там му съобщила, че цикълът й дошъл. Известно време си приказвали като лежали на дивана след което той отишъл до тоалетната, където се забавил няколко минути. Като се върнал не я намерил в хола и предположил, че е в спалнята и разговаря с приятеля си. Не искал да я смущава и не почукал на спалнята, а изпушил една цигара в кухнята. След известно време Р.излязла от спалнята, казала му, че ще си вземе душ след което двамата си легнали в спалнята. /Според подсъдимия поради това, че няма да правят секс тази нощ./ Приказвали си прегърнати и заспали. В един момент подс. Ц. се събудил от пареща болка в коляното и „от една суматоха”. В стаята било тъмно, вратата била леко отворена като влизало малко светлина от коридора. Видял мъжки силует и рефлективно за да се защити вдигнал ръце пред лицето си като усетил пареща болка и по ръцете. Хванал остър предмет, който в последствие преценил като нож, защото видял и раната на крака си: ”разтвореното и…няма да е вилица или…”. Чул от към лявата си страна някакъв звук, вещо като хъркане като предположил, че е Р., тъй като „мъжа” бил от дясната страна, от към прозореца. В следващия момент станал, но краката не го държали, не успял да се съпротивлява, тъй като „нападателя” бил по-силен физически и получил удар в тилната област зад дясното ухо. Станало му черно и загубил съзнание. Опомнил се на земята, в страни от леглото, намерил ключа за осветлението и светнал. Било разхвърляно навсякъде и имало много кръв. Видял, че целия матрак е в кръв, вдигнал чаршаф или завивка и видял Р.окървавена и в положение както е на снимките от огледния протокол – с ръце на гърба, с колене на земята и тяло на леглото. Не я докоснал, но разбрал, че не е жива. Не викал защото не знаел дали убиеца не е в съседната стая и няма да дойде. Ослушал се и след като не чул шум излязъл в коридора. Искал да „изхвърчи” но не могъл, тъй като на вратата нямало ключове, а той бил по чорапи и „даже не бил обут”. Влязъл в хола от където си взел мобилния телефон, проверил вратата и тогава видял обувките си и се обул, вратата не била заключена. Пушил цигара и размишлявал, че никой няма да му повярва, не знаел дали някой го е видял да влиза в жилището, дали някой знаел, че ще спи там и дали има на кого да обясни. Докато търсел ключовете бил в „пълна паника” и събрал някакви работи като не знаел дали ги е бил пипал преди това или не. Гледал бързо да си тръгне от там, защото не му било приятно. Видял чанта в коридора и сложил вътре лаптопа и 5-6 неща, които предположил, че е пипал, нямал спомен как телефона на пострадалата се е оказал в него. След това напуснал жилището, отнесъл сака с вещите в дома си с намерението по-късно да ги изхвърли. По-късно предложил на свид. Г. Н. да отидат и изхвърлят тези неща, но след това решил, че няма смисъл, тъй като било възможно да има отпечатъци и на убиеца. Погрижил се за раните си като правел планове за по-нататъшните си действия. Вечерта обаче родителите му се прибрали заедно с полицията и той бил задържан, а вещите намерени и иззети. Отрича да е правил каквито и да е било снимки с телефона си през този ден.

Обясненията на подс.Ц. са кратки, фрагментарни и абсолютно нелогични. Съпоставени с останалия доказателствен материал те са вътрешно противоречиви и правилно е прието, че представляват защитна теза. В подкрепа на това е и удобната позиция на пълна липса на спомен манифестирана от него.

Какво, в същност е прието от съда, че се е случило между 02.30ч. и 06.14ч. на 06.03.09г.:

Подсъдимият и пострадалата си тръгват от дискотеката след 02.30ч., тъй като живеят в една и съща посока и близо един до друг. Р.– със съзнанието, че подс. Ц. ще я изпрати до дома й, подс. Ц. – с намерението да прекара една нощ с нея. Под предлог, че няма къде да преспи, тъй като се скарал с баща си, а приятеля, у когото щял да прекара нощта, си заминал по-рано от дискотеката пиян, а имал само 10лв. у себе си, подс. Ц. помолил Р.да го пусне да преспи у тях. Тъй като били в приятелски отношения, тя решила, че няма от какво да се притеснява и се съгласила. В апартамента, който се състои от коридор, баня, спалня и хол с пригодена кухня, тя оставила подсъдимия да спи в хола и се прибрала в спалнята като започнала чат разговор по скайп с приятеля си П. в 03.24.25ч.. Съобщила му, че Г., когото и той познавал, ще спи в апартамента като му обяснила защо. Свид. Г. проявил разбиране и не възразил. Р.му писала, че се е заключила в спалнята, защото е предпазлива, въпреки че няма от какво да се тревожи. Правела това понякога дори когато съквартирантката й Живка била там за да не бъде обезпокоявана. Оплакала се от главоболие и казала, че ще се измие и си ляга в 03.36.38ч. След като отишла в банята, там е била нападната от подсъдимия, явно с намерения да осъществи сексуалните си желания спрямо нея. Тя се е възпротивила в резултат на което е получила множество удари по лицето и главата – установени множество капки и стичания на кръв по стените и пода на банята, мивката и тоалетната чиния. Била е измъкната от банята и повлечена в спалнята – следи от кръв в коридора. Побоя е продължил в спалнята, тъй като е продължила да се съпротивлява като е била повалена на леглото. В резултат на този побой пострадалата е получила многофрагментарно счупване на носните кости, короните на централни горни резци, кръвонасядания по лицето, предмишнищите, меките обвивки на главата, кръвоизливи под меките мозъчни обвивки. Подсъдимият от своя страна е получил т.нар. „боксьорска травма” по кокълчетата на дясната ръка. Целта на сломяване съпротивата й е била сексуален контакт и това се установява от кръвонасядането по предно-страничната повърхност на лявото бедро, кръвонасядане по вътрешната повърхност на дясна малка срамна устна и задния полюс на влагалищния вход, причинени от действие на твърд тъп предмет, като за увреждането по бедрото е уточнено, че е в резултат на въздействие на предмет с цилиндрична форма, притежаващ задебеляване в единия край, ориентирано нагоре и надясно. Явно поради ударите в главата, кръвта която се е стичала от носа и устата й гърлото и трахеята, пострадалата не е имала възможност активно да реагира и в един момент подсъдимият, раздразнен от упорството й, е взел нож от кухнята – намерени следи от негова кръв до кухненския плот, върнал се е и е започнал да й нанася удари с ножа. Пострадалата е правила опити да се защити, включително и с хващане на ножа, в резултат на което е получила т-нар. защитни рани по ръцете. Опитвала се е да отклони ножа като най-вероятно тогава подсъдимият е получил раната в коляното, както и кръвонасяданията по другото коляно, както и порязванията по ръцете. Според тази инстанция, най-вероятния начин за получаване на тези рани е ако подсъдимия е бил „възседнал” пострадалата, лице в лице, с прегънати колена. Така колената му са близо до тялото й и при едно отклоняване на пореден удар е много вероятно ножа да попадне именно в вътрешната страна на дясното коляно. По време на борбата най-вероятно се е счупило и стъклото на ръчния часовник на подсъдимия.

Подсъдимият е продължил да нанася удари с ножа, като в един момент пострадалата е била обърната и по корем, като тогава тя е била неподвижна. Според експертите последни са били нараняванията попаднали в задната лява повърхност на гръдния кош и по-конкретно рани №№49-54. В момента, когато е била обърната по лице, пострадалата е повърнала и аспирирала и стомашно съдържимо. През цялото време тя е била в съзнание, чувствата е много силни болки и е съзнавала намеренията на подсъдимия и крайния резултат.

Всички прободно порезни и порезни наранявания могат да се получат с приложения като ВД нож с черна пластмасова дръжка. Закривяването на върха му вещите лица обясняват с попадане на последния на кост и това е рана №49 с ранев канал преминаващ през външния страничен ръб на лявата лопатка и достигащ до горния лоб на левия бял дроб.

След като пострадалата е издъхнала подсъдимият е продължил да се гаври с трупа й като е вкарвал многократно дръжката на отвертка /иззета при обиска от дома на подсъдимия/ в ануса й, проникнал е там и с юмрук като се е получило разкъсване с диаметър 6-7 см., ангажиращо цялата междиница и достигащо до влагалището, обгорил е и окосмяването й в областта на пубиса.

В 04.16.36ч. в чата по скайп линията със свид. П.Г., от името на пострадалата с ник-нейм „r0dito”, е изписано „ок”, което е без всякаква връзка с предходния разговор и според него изписано не по начин, по който се изразява Р.. Поради това и той е продължил да пита „какво ок”, „бебее”, „къде отиде” като в 05.07.09ч. получава отговор „tjuka sam”. До 05.27.00ч. се опитва да продължи връзката, но така и не успява. По отношение начина на изписване на думите „tjuka sam”, от предходния чат става ясно, че постр. Р.изписва буквата „ъ” на латиница като „у” – „sym”, а буквата „у” – на латиница като „u” – „drugo”. Очевидно не тя е писала тези последни съобщения, а подсъдимия Ц..

След като е умъртвил пострадалата, подсъдимият е решил да запечата гледката като е нагласил трупа в сексуална поза, с разтворени крака, с колене на земята и торс опрян по очи на леглото, поставил в близост до тялото мартеница и заснел сцената с камерата на мобилния си телефон „Нокия”3250 в 06.14ч., иззет от него в последствие при обиска./мартеницата също е установена сред вещите, иззети от дома му/ Че това е тялото на постр. Р.Е. се установява не само визуално от самата снимка и направените снимки при огледа на местопрестъплението, но и от заключението на експертизата. Според нея виждащите се на снимката рани по гърба на заснетото тяло, съответстват на рани №№53 и 54 описани в СМЕ.

След това подсъдимия решил да инсценира обир като разхвърлял множество вещи из стаята и коридора, а други поставил в намерен там сак и след това отнесъл в дома си. Поставил трупа в друга поза като й обул чисти бикини, сложил на краката й къси чорапки, извил ръцете й назад „като вързани”.

През деня, на 06.03.09г. решил, че трябва да изхвърли вещите взети от дома на пострадалата като за тази цел помолил свид. Г. Н. да го закара с автомобил на Аспарухов мост за да изхвърлел нещо без да уточнява какво, показал на него и на свид. Й.Т. отнетия мобилен телефон „Нокия”8600, собственост на пострадалата, обяснил им че се сбил с неизвестни лица и получил описаните наранявания, а телефона бил на един от нападателите. По-късно бил задържан от полицията, а вещите намерени в гардероб в стаята му.

Освен многобройни дактилоскопни следи, оставил в коридора отпечатък от дясно ходило, обуто в чорап и следа от стъпка на ляв крак обут в маратонка „Пума”/маратонките иззети при личен обиск/.

Няколко дни сред това, в условията на ареста, подсъдимия получил бактериално възпаление на раните по дясната си ръка. Вещите лица дават обяснение по повод това възпаление, че може да бъде получено от бактериалната флора в дебелото черво на пострадалата, но е възможно и по всякакъв друг начин при досег с такава флора. На въпроса, дали може да се получи тази инфекция от мастилото, с което му са снети отпечатъци, категоричният отговор на експертите е – да, ако мастилото съдържа сходна флора с тази на дебелото черво. Т.е. не е възможна бактериална инфекция от въздействие на мастило, още повече, че тези рани вече са били обработени с антисептични средства няколко дни преди това. Инфекцията би могла да се развие само, ако бактериите са попаднали дълбоко в прясно отворените рани.

В подкрепа на тези изводи на съда за начина на развитие на събитията са всички събрани по делото доказателства, освен разбира се обясненията на подсъдимия извън кредитираните части касаещи престоя му в дискотеката и факта на пребиваване в жилището на пострадалата.

Защитата на подсъдимия се гради много усърдно, наблягайки на личността на пострадалата, активната й роля в поддържане на предполагаемата им връзка и неговото безразличие.

Каква е била пострадалата, дали е имала сериозна връзка, дали е имала някакви други връзки, дали е имала конкретни взаимоотношения с подсъдимия, дори как и защо подсъдимия се е оказал в апартамента й са без никакво значение за факта на извършване на жестокото убийство. Факт е че убийството е извършено, факт е, че в апартамента са били само пострадалата и подсъдимия, че няма никакви следи от насилие по входната врата или по балконски врати и прозорци, че няма никакви материални следи от пребиваване на друго лице по същото време там. Факт е че подсъдимия е оставил редица отпечатъци, включително и кървави по различни места в жилището и по лаптопа, че там е намерена негова кръв, както и следи от чорап и маратонка, идентична с тази иззета при обиска. Факт е и, че вещи на пострадалата включително оръжието, с което е извършено деянието, отвертката, с която е прониквано в тялото й, окървавеното й бельо, мартеницата, отразена на снимката, лаптопа й, телефона й са намерени скрити в дома на подсъдимия, факт е и, че в неговия телефон съществува режисирана снимка на трупа на пострадалата.

Освен всичко това обясненията и твърденията на подсъдимия се оборват от всички събрани доказателства.

Така например всички разпитани свидетели, познаващи пострадалата я описват като приятна, възпитана, сериозна, отлична ученичка, лъчезарна, усмихната и добра, състрадателна, хуманна, положително настроена към хората. Близките й споделят, че тя не е имала никакви тайни от тях, била е достатъчно близка както с майка си, така и със сестра си, споделяла е всичко с тях. Всички са категорични, че е имала само един интимен и сериозен приятел и това е бил П. и много колеги, с които е контактувала на приятелска основа, оказвала им е помощ с учебния материал. Състудентите й за категорични, че не са я виждали да интимничи с други мъже, въпреки че е присъствала на събирания в заведения или в квартири. Показни в това отношение са и съдържанието на разговорите й в скайп с приятеля й П., както и намерените снимки в телефона й – повечето от тях с П., а останалите на красиви предмети, животни и деца.

За разлика от пострадалата Р.Е., подсъдимият Г.Ц. е охарактеризиран от колегите и приятелите си освен като забавен и общителен в компания и като арогантен, вулгарен, незачитащ чуждо мнение, склонен да „разкрасява” нещата и „да се прави на герой”, „бройкаджия”, „лъже прекалено много”, известни били негови посегателства над момичета. Свидетелите съобщават, че той е имал аспирации към Р., но тя го отблъснала, изказвал съжаление, че могъл да спи с нея. Предтекстът скарване с родителите като повод за преспиване на друго място се появява поне още веднъж в кориците на делото и това са показанията на свид. Ж.И., която заявява, че именно под този претекст е била помолена от подсъдимия да остане да спи в нейната стая, година преди инцидента. /л.27 т.2 ДП/.

Пак за разлика от снимките в телефона на Р., измежду снимките в телефона на подсъдимия Ц. съществуват доста снимки на размазани на уличното платно котки, мъртви човешки ембриони и др. подобни.

Никой от разпитаните свидетели не говори за връзка между двамата, а ако такава връзка е продължила повече от година и половина, тя няма как да остане тайна, особено за най-близките й хора. Явно отчитайки, че една връзка в продължение на година и половина няма как да не бъде забелязана, подсъдимия заявява, че са имали само 9-10 сексуални контакта за целия твърдян период. Това твърдение от своя страна противоречи на следващото, че Р.му се обаждала, когато имала нужда от ласки. Необяснимо остава и твърдението за дълбоко законспирираната връзка при положение, че двамата били отишли заедно на партито, като преди това се разходили, а след това отново заедно си тръгнали пред очите на всички, защо пострадалата е поканила там и сестра си и след това й е казала, че подсъдимия ще я изпрати, защо се съобщава в разговора си по скайп на приятеля си, че го е поканила да спи у тях. Всичко това установява нелогичността на обясненията на подсъдимия за предполагаемата им връзка и намеренията им за прекарване на въпросната нощ.

В стремежа си да внесе съмнения в поведението и морала на пострадалата защитата на подсъдимия представя снимки от купон за осми март 2008г., състоял се в процесния апартамент, афиширайки обстоятелството, че там подсъдимия е с блуза, принадлежаща на свид. П. Г., за която твърди, че му била подарена от Р., понеже я харесал. По повод този купон, преди представянето на снимките, е била разпитана свид. Ж.И., присъствала също там, която обяснява за този купон и допълнително разпитана разказва, че подс. Ц. е поискал някаква дреха за да не се изпотят неговите дрехи. Съдът няма никакви основания да се съмнява в показанията на тази свидетелка, още повече, че подсъдимия обяснява, че е трябвало да върне блузата, когато П. се прибере. Съвсем нелогично и неправдоподобно е вещта, уж подарена в знак на интимност да бъде под условие за връщане или пък да бъде носена на място, където има хора, които познават дрехите на свид. Г. – свид. Ж.И.. Имайки предвид чувствителността на подсъдимия на тема „дрехи”, отбелязана и от първата инстанция, е логично да се приеме за нормално той да поиска дреха за преобличане.

Пак с целта посочена по-горе защитата представя и снимки на пострадалата по сутиен и бикини, за които твърди, че са изплащани от нея на подсъдимия по Интернет. Твърди, че освен тези е имало и голи нейни снимки, но ги бил изтрил. Като причина за това посочва обстоятелството, че приятелката му Пламена имала достъп до компютъра му и можела да ги види. Не обяснява обаче, защо е запазил представените снимки, след като те също биха могли да бъдат повод за конфликт. Правилно съдът е кредитирал тези снимки доколкото това са снимки на пострадалата. От там нататък не ясно нито по какъв начин подсъдимия се е сдобил с тях, нито пък дали са били предназначени за него. Тези ВД не са проверени чрез никакви процесуални способи, поради което и нямат стойност.

Още един факт оборващ тезата на подсъдимия за наличие на връзка с подсъдимата е този, че от общо 840 СМС-а в телефона му само два са от Р., от които единия е поздравление за Нова година, а другия - с текст „идвам”. И двата СМС-а не дават никакво основание да се предполага някаква интимна връзка.

Въпреки, че както беше посочено по-горе, няма никакво значение за деянието липсата или наличието на интимна връзка между двамата, всичко отразено по-горе дава представа за личността на подсъдимия и стремежа му да постави под съмнение репутацията на пострадалата.

Доколкото защитата е правила редица възражения и искания по отношение съдържанието на информацията в лаптопа на пострадалата , а и тази в лаптопа на свид. Г. е била назначена техническа експертиза. Чат разговора между Р.и П. е представян два пъти по искане на защитата, свалян от двата компютъра, съпоставян, съобразяван с часовата разлика и какво ли още не. Експертизата е категорична, че е действителен, че няма никаква външна намеса или поправки и изменения в съдържанието му. Чата е воден от двете страни, съответно от България и от Великобритания /поради съмнения на защитата на подсъдимия, че свид. Г. не се е намирал по това време в Англия/, часовата разлика е точно отразена в текстовите съобщения, общо 87 на брой и съответства на действителната. А, че свидетеля е бил в Англия се установява и от безспорни доказателства като резервацията му за пътуване от Лондон до Варна на 07.03.09г., съответно потвърдена от писмо на супервайзъра на офис на Британските авиолинии за бордиране в самолета в 09.15ч. местно време.

По отношение самото деяние:

Изводите на съда са изцяло въз основа на обективните находки в жилището.

Безспорно е, че нападението е станало след 03.36.38ч. и то точно в банята, когато пострадалата е отключила вратата на спалнята и е влязла там. Ясно е и какви са били намеренията на подсъдимия. Едва ли е искал да води разговор с нея. Известно е, че той я е харесвал, „оплаквал се е” на приятели че не може да я има. Изведнъж, намирайки се в дома й той е видял възможност да осъществи намеренията си, но тя се заключила в стаята си без да му обръща повече внимание. В банята са намерени множество кървави следи – пръски, капки с установена кръвногрупова принадлежност съответна на пострадалата. Очевидно тя е оказвала яростна съпротива, при което пръски от нейната кръв са попадали навсякъде. В този смисъл защитата прави възражение, че кръв била установена по стената на банята на височина по-голяма от височината на Р.. Това е напълно възможно, тъй като тези следи са описани като „пръски”, а при активно движение на нападателя и жертвата, при установените жестоки удари по лицето на жертвата, кръвта буквално е пръскала навсякъде.

След това пострадалата е била завлечена в спалнята, като преминавайки през коридора също са оставени многобройни кървави следи, подробно описани в огледния протокол. Събаряйки я на леглото, подсъдимия е продължил да й нанася удари докато е сломил съпротивата й и е осъществил блудствените действия, установени от обективните находки по тялото й. Първоначално неговите намерения са били определено сексуални, но след извършването на тези действия, явно повлиян от състоянието на пострадалата, следите от борба навсякъде е решил да прикрие действията си като убие жертвата си. Послужил си с нож част от комплект в кухнята, а в последствие иззет при обиска в дома му. Че това е било оръжието на престъплението се установява по безспорен и категоричен начин от намерената по него кръв и ДНК на пострадалата. Как се е получило закривяването на острието беше обяснено по-горе. Ножа е разпознат и от свид. П. Г., който го описва като един от комплект ножове, стоящи в кухнята. Установявайки липсата на нож от този комплект след деянието, свидетеля изхвърлил останалите по емоционални съображения.

С ножа са нанесени общо 54 прободно-порезни и порезни рани, някои от които с голяма дълбочина и явно нанесени с голяма сила. Следи от кръв има из цялата спалня, което говори за борбата за живот, която е водела пострадалата. Човешка кръв от кръвна група А/бета/ е установена по матрака и всички чаршафи и завивки и възглавници по леглото, дрехи на пострадалата, хавлиена кърпа, по вратата на гардероба, по нощните шкафчета. Кръв е установена и в хола и в кухнята-долната част на сив фотьойл срещу вратата на кухнята, теракота под най-долното средно чекмедже под мивката в кухнята, по страничната част на пералнята, по кухненската гъба. При борбата подсъдимия също е получил наранявания. Особено характерно е това по гърба на дясната длан – оток известен като „боксьорска травма”, която се получава при съприкосновение с кост от тялото на противника. В случая това може да бъде носа, челюстта или главата на пострадалата. Получил е и порезни наранявания и ожулвания по ръцете, което предполага нееднократно съприкосновение с ножа, отново с резултат на борбата. Получил е и прободно нараняване по предно-вътрешната страна на дясното коляно, очевидно при отблъскване от страна на пострадалата на поредния удар към нея.

Множеството пропити с кръв дрехи и завивки, както и кухненската гъба говорят за почистване кръвта както от трупа, подготвен след това за снимка, така и от жилището, с цел заличаване на следи.

След като е умъртвил жертвата си, подсъдимият Ц. не се задоволил с това, а е продължил гаврата си като е извършил действия поругавайки трупа по изключително брутален начин, вкарвайки дръжката на отвертка и най-вероятно юмрук в ануса на жертвата, обгорил окосмяването на пубиса след което аранжирал трупа и го заснел с камерата на телефона си.

Особено много възражения и искания е правила защитата по повод процесната снимка, стигайки до там да обвини в манипулация органа по разследването.

Установено е, че снимката е направена в 06.14ч. на 06.03.09г. Телефона на подсъдимия „Нокия”3250 IMEI 353252011366788 е бил иззет при обиска му на 07.03.09г. с протокол за обиск започнал в 00.20ч. и завършил в 00.50ч. В 00.55ч. до 01.20ч. е бил извършен оглед на това веществено доказателство и процесната снимка е била намерена и съответно свалена на оптичен и книжен носител. През това време – до 03.20ч. друг екип е извършвал оглед на местопрестъплението. Обективно невъзможно е, както твърди защитата, че след приключване на огледа в жилището на ул.”Мир”№17, екипа, разполагащ с телефона на подсъдимия е направил снимката като е почистил и подредил трупа с цел да провокира признания. Защитата пропуска още един факт – на снимката се вижда мартеница. Същата мартеница е намерена и иззета от трети екип, извършващ обиск в дома на подсъдимия, наред с останалите вещи и това е било от 22.00ч. до 01.20ч. Интересно е как би попаднала мартеницата иззета до 01.20ч. на снимка установена като налична в телефона към 01.20ч., при условие, че снимката е заснета след приключване на огледа след 03.20ч. От къде взе екипа мартеницата, та да я сложи до трупа и защо именно тази мартеница, а не някой друг предмет и каква би била целта на същия този екип да поставя въобще някакъв предмет до трупа-все въпроси, на които защитата едва ли би могла да даде смислен отговор.

Защитата набляга особено много на обстоятелството, че на снимката гърба на заснетото тяло е чист, без зацапвания, а на снимките от огледния протокол личат такива. От този факт защитата отново вади извода за манипулация на ВД снимка. Окръжният съд много подробно и точно е изследвал този момент. На снимката тялото е голо, коленете са раздалечени, единият крак опира в издърпаното чекмедже, вижда се средната част на гърба , под плешките, ръцете не се виждат, чаршафите и завивките са разчистени. На снимката от огледа тялото и обуто в бикини, краката са събрани и с обути къси чорапки, ръцете са кръстосани на гърба, зацапвания се виждан в частта под плешките и около кръста / там няма рани/. Обуването на бикините и чорапките при това състояние на тялото е било трудно и очевидно е налагало обръщането му. Това обръщане обяснява и зацапванията по гърба, там където няма рани но тялото се е опирало в подгизналия от кръв матрак. Целта на тази манипулация може да бъде обяснена единствено от подсъдимия. Поставянето в такава поза „на подчинение” издава единствено маниакално чувство за превъзходство и задоволство от постигнатата цел.

Запитан за снимката, при задържането му, подсъдимия е заявил, че тя му е прехвърлена от момче, чието име забравил в 06.14ч.- обяснение също толкова нелогично, както и възражението за манипулация. По повод безкрайните възражения и искания относно телефона и снимката съда е допуснал и изслушал редица експертизи и дори е провел следствен експеримент, който между другото не установява никакъв факт касаещ деянието. Експертизите са категорични, че въпросната снимка не е прехвърлена, заснета е от камерата на този телефон, в този час. Без значение е дали е имало и други снимки или клипове заснимани преди това, дали са трити и защо не можело да бъдат възстановени.

Повод за възражения и искания е дал и иззетия при личния обиск часовник на подсъдимия. Защитата отново твърди манипулация от страна на разследващия орган, създаване на доказателства с цел изтръгване на самопризнания. Едва ли не разследващите са счупили стъклото на часовника, отишли са на 13.03.09г. в апартамента на ул.”Мир”№17 и там „са намерили” парченцата стъкла и пластмасовия разграфен ринг. Забравя се обаче от защитата, че в протокол за доброволно предаване от 07.03.09г., веднага след изземването, лицето което е извършило личния обиск е предало на разследващия орган 1бр. ръчен часовник от бял метал ф№21346 с червено кафяви петна по него и без стъкло. Това обстоятелство е дало повод за извършване на допълнителния оглед и откриването на частиците стъкла и черния ринг. Твърде вероятно е тези обекти да са били между чаршафите и при изземването им да са изпаднали и да са останали незабелязани. Факт е, че по стъклата, както и по часовника е открита кръв и то на пострадалата. Вещото лице заявява, че е иззело кръвта „под стъклото” имайки предвид мястото където обичайно се закрепва стъклото за капака на часовника, т.е. от вътрешната страна под ръба, предназначен да държи стъклото. Това означава, че стъклото се е счупило в момента на извършване на деянието, за да може кръв от жертвата на попадне на това място. Извършена е и трасологична експертиза установяваща принадлежността на стъклото към процесния часовник, както и че черния ринг съвпада с канала на часовника предназначен за такъв детайл.

Фотоалбума при този оглед е дал поредния повод за спекулация от страна на защитата, твърдяща манипулация – а именно вдигнатите щори, виждащи се на снимките. От протокола за оглед е видно, че при влизане са разлепени слепващите лепенки по входната врата, намерени в цялост, а огледа е извършен на дневна светлина, обстоятелство обясняващо вдигането на щорите. Първият оглед се е извършвал през нощта, на изкуствено осветление, при затворени врати и прозорци и дръпнати пердета и щори, както е намерено местопрестъплението. При предявяването на това ВД в с.з. съдът е констатирал лично трудна забележимост на липсващото стъкло, обстоятелство констатирано и от вещото лице по ДНК експертизата. Това обстоятелство обяснява факта, че подсъдимия също не е забелязал липсата на стъклото иначе би се освободил от компрометираща го вещ.

ДНК експертизата има отношение и към още едно доказателство: В ДНК профила, определен за часовника и ноктите от лявата ръка на Р., в отделни локуси се наблюдават алели с ниски нива, които показват съвпадение с алелите в съответните покуси на ДНК профила на подс.Ц.. ДНК профилът по ноктите на дясната ръка на Р., представлява смес на биологичен материал от две лица в различно съотношение, като профила в по-високи нива напълно съвпада с ДНК профила на Р.Е., а този с по-ниски нива показва пълно съвпадение с ДНК профила на подс. Г.Ц.. Това доказва още веднъж, че между двамата е имало борба и опровергава обясненията на подсъдимия, че не е докосвал пострадалата.

Във връзка с ДНК експертизата, защитата прави възражение, че подсъдимия не бил давал съгласие за вземане на кръвна проба и поради опорочаването на това действие, ДНК експертизата била опорочена също и не следвало да се цени. Това възражение би имало смисъл, ако от подсъдимия е взета кръв без негово съгласие. Това обаче не е налице. Чл.146 ал.1 НПК е категоричен, че органът, който назначава експертизата, може да изисква от обвиняемия образци за сравнително изследване, когато не е възможно да се набавят по друг начин. Набавянето на сравнителен материал в случая е било по друг начин и не е било свързано с интервенция, проникваща в тялото му.

Следващата група възражения и искания на защитата са относно средата от маратонка, оставена на местопрестъплението, иззетите маратонки „Пума” от подсъдимия при задържането му и твърдението, че въпросната вечер е бил с други – бели маратонки, ерго следата не е оставена от него. Защитата изразява учудване, че при наличието на толкова хора при огледа е намерена само една следа и то точно такава, уличаваща подсъдимия. Огледа е започнал от входната врата, като извършващия го се предвижва постепенно навътре в коридора. Средата е установена на 1.80м. от входната врата и е съответно фиксирана и иззета. Според вещото лице –съдържа достатъчно елементи, по които може да се направи съпоставяне. Съпоставена с иззетите маратонки „Пума” от подсъдимия се установява съвпадение на части от фигурите на следата с ходилната част на представената лява обувка по строеж, форма, размер и разположение на съставните елементи, както и съвпадение на стилизираното изображение на пума в трапецовидния издатък, намиращ се в долната лява част на ходилото на обувката, обозначен с №1 на приложение №3 и неоцветената малка фигурка, обозначена с №1 на приложение №1. Разпитани са и членовете на мед. екип посетил местопроизшествието, с цел установяване, с какво са били обути.

По повод възражението, че подсъдимия вечерта е бил с бели маратонки „LIGGER”, тъй като бил с дънки с бели кантове и никога не би обул за дискотека обувки, с които хвърлял боклука е била назначена експертиза и цел установяване на следи по тези маратонки. Вещото лице е категорично, че по тях не са установени следи от човешка кръв. Поради това и ВД не е било изпратено за ДНК анализ. Не е установено от какво са зацапванията по обувката, но е установено, че не са от човешка кръв. Това оборва тезата на подсъдимия, че не е бил с маратонките „Пума”, а по тях няма кръв, тъй като са били събути в коридора, както и сам подсъдимия казва в обясненията си. Възразява се и че след като е бил по чорапи и е оставил кървава следа от тях, защо по стелките на обувките няма кръв. Кръв обаче няма и по стелките на белите маратонки, а какво е направил с чорапите, може само той да каже. Стига се до там, че да изразява съмнение, че са подменени стелките в маратонките „Пума”, само че не е ясно с каква цел – по тях няма следи от кръв.

Категорично е установено, че петното от кръв, намерено на теракота под мивката в кухнята е с пълно съвпадение на ДНК профила на подсъдимия. При положение, че в обясненията си не съобщава да е ходил там, единственото възможно обяснение е, че е заличавал следи, имайки предвид и кухненската гъба със следи от кръв. Въпреки това, обаче е оставил достатъчно дактилоскопни и кървави следи, потвърдени с ДНК анализ, уличаващи го в извършване на престъплението.

Заличаването на следите е продължило като множество вещи са били разхвърляни в безпорядък с цел имитиране грабеж. От показанията на близките на Р.и нейната съквартирантка Живка се установява, че жилището винаги е било почистено и подредено т.е обстановката е създадена преднамерено, а не е била обичайна. Пак с тази цел е взел от жилището множество вещи /според него - 5-6/. Само че е взел освен вещи, до които евентуално се е докосвал и редица други, за които според неговата версия не би следвало да предполага, че имат нещо общо с деянието.

Така например е взел лаптопа на пострадалата. Според разказа му няма нищо общо с него. Когато си лягат в спалнята Р.не е разговаряла по скайп и следователно той е бил прибран. Само че дактилоскопната експертиза установява редица отпечатъци идентични с тези на подсъдимия. Това означава, че той се е докосвал до него /писал е в скайп/ и е знаел много добре това за да го прибере. Телефона „Нокия 8600” на Р.–според разказа му, също е нямало защо да е в ръцете му. Той обаче го е взел, защото е знаел, че го е държал, а именно когато го е изключил. Ножа, с кръвта на Р.по него също се е оказал сред вещите, намерени в дома му, също така и отвертката, за която пък въобще не би могъл да предполага, че се намира там и че по нея има следи от жертвата, ако не я е използвал лично. Същото се отнася и за кървавото бельо – бикини и сутиен на Р.– след като според него въобще не се е докосвал до нея, защо е трябвало да ги прибира, въпросната мартеница появила се на снимката. Ако той не е знаел, че съществува такава снимка и че мартеницата се вижда на нея и че той я е сложил до трупа именно с цел заснимане, защо ще я прибира . Наред с тези уличаващи го ВД, той е прибрал и редица други предмети – сувенирен пистолет, разпознат от свид. П.Г. и свид. Р.Е., три торбички с различни бижута, разпознати от Т. Е. и Ж.И. като принадлежащи на Р., епилатор, ютия, флаш памет с надпис „на бебето”, взел е абсолютно необяснимо по каква причина невалидния паспорт на П. Г., студентските книжки на Р.и Живка, чантата на Р.с личната й карта и други вещи, включително и два дамски тампона „ОВ”.

По повод вещите подсъдимия не дава смислен отговор в светлината на своите обяснения за непричастност.

Непотвърден с никакви доказателства остава и твърдяния от него удар, който е получил в задната част на главата, зад ухото. Такова увреждане не е установено при извършения личен оглед, нито при последвалата експертиза.

Следва да се посочи и защо съдът не възприема тезата за присъствие на друго лице на местопрестъплението.

На първо място, както вече беше отразено, никъде в апартамента не са установени каквито и да е било следи от присъствие на друг човек. Няма нито една следа от разбиване било на врата-входна или балконска, било на прозорец. Защитата на подсъдимия много остро реагира на факта защо никой от съседите не е чул шум от борба или викове и прави искания за разпит на съседи, домоуправители, за издирване на наематели –чужденци. Следва да се запитаме защо, след като подсъдимия заявява, че нищо не чул, в продължение на повече от час, имайки предвид отразяванията в скайп, при положение, че е установена продължителна борба, нанасяни удари с ръце, крака, чупене на носове, зъби, 54 бр. удари с нож, нанасяни на пострадалата на леглото, до него, последващо поругаване на трупа, разхвърляне на вещи из апартамента, преглеждане на чата и писане там - и се е събудил от бодване със същия този нож в коляното му, и то от вътрешната му страна, какво остава да са чули съседите. Събудил се, чул хъркане от страна, където е лежала Р., видял силуета на убиеца. Кой тогава поруга трупа, ако при събуждането му Р.е била жива? Защо жестокия, извратен убиец, изпотрошил лицето на жертвата и нанесъл й безброй удари с нож, бодна свидетеля /подс. Ц./ по крака, събуди го и го остави жив, задоволи се да го удари по главата, обърна се и си замина? Освен това не следва да се забравя, че убиеца случайно е обут в точно такива маратонки и точно същия номер, каквито са и иззетите от подсъдимия. Може би обаче се е събул като е влязъл, тъй като в противен случай щеше да остави кървави следи от маратонки навсякъде.

Тук на помощ на подсъдимия идва невероятната теза за мюсюлманина-отмъстител, дошъл незнайно от къде и как за да накаже разпътната Р.. Тъй като те наказвали само жените за изневерите, той милостиво е бил оставен жив. Защо обаче мюсюлманин, от къде и как влезе и защо убива точно Р.– това остава пълна загадка.

Прокрадва се в защитата и още една теза – приятеля на Р., П., въобще не е бил в Англия. Разбирайки от чата, че Ц. е в дома му, обезумял от ревност нахълтал, убил неверницата, но незнайно защо не е убил и любовника й /след като определено не е мюсюлманин/. След като се установило по безспорен начин, че П. действително е бил в Англия, версията се променя като на местопрестъплението се изпраща брат му, със същата задача – да въздаде възмездие. В това отношение защитата е правила искания и възражения да се установи колко ключа има от бравата на входната врата на апартамента и кой разполага с тях. Въпреки, че това няма отношение към извършеното съдът е събрал и такива доказателства. От снимките към огледния протокол е видно, че бравата на входната врата, от вътрешната страна има заключващо устройство. Ключове са намерени сред вещите в сака в дома на подсъдимия при обиска, ключове е имал и бащата на свид. П.Г..

Всичко това щеше да бъде смешно, ако не беше толкова ужасно. В стремежа си да отрече всякаква връзка с деянието, подсъдимия/респ. неговата защита/ стига до абсурди. Това е отразено и от експерта психолог в изследването му, където при теста с картина с т.нар.„шоков ефект” е посочено, че реакцията на подсъдимия при виждането на картината се получава при афектогенен дразнител; дразнител, който докосва силно заредена емоционална зона, предимно с негативно съдържание, със страхове и опасения за лицето, с лично отношение към случилото се. В с.з. на 23.02.10г. /л.256 делото/, в.л. д-р Георгиева заявява, че картината със „шоковия ефект” е била много поразителна и впечатляваща, каквато рядко е срещала в продължителната си практика. Категорично според нея отхвърлянето на картината е показател за съпричастност на лицето към изображението, т.е. засяга една силно заредена афективна зона, емоционална зона, към която лицето има съпричастност.

Тук следва да се коментира и поведението на подсъдимия, след като е установил извършването на деянието. Къде са твърдяните ужас и уплаха в реакциите му? Защо виждайки прободената Р.не е предприел никакви действия да повика помощ, да се обади в полицията?. Напротив, заявява, че дори не я е докоснал, защото разбрал, че е мъртва, обиколил апартамента, прибрал телефона си от хола, пушил цигара, размишлявал, започнал да прибира вещи, свързани и несвързани с деянието, след което си тръгнал тихомълком. Дори след това не известил за станалото, а твърди, че чакал да се приберат родителите му за да се решало какво да се предприеме – повече от 12 часа след напускането на апартамента. Всичко това още веднъж потвърждава нелогичността и нелепостта на обясненията му и потвърждава изводите за съвсем обмислени и целенасочени действия по прикриване на извършеното.

Изводите на съда се подкрепят и от следващите действия на подсъдимия, при срещата му със свидетелите Г. Н., Й.Т. и П.Ж., на които той съобщава различни версии. На първите двама казва, че е получил нараняванията си от сбиване, като им показва и телефон, уж принадлежал на единия от нападателите, а на последната – че е прескачал някаква ограда и че ще й купи лаптоп,/очевидно иззетия при обиска/ с някакви пари спечелени от „Еврошанс”. Показания в този смисъл дава и свид. М. С., който преразказва думите на другите свидетели и че е разбрал, че подс. Ц. е искал от свид. Н. да го закара с колата си до Аспарухов мост за да хвърли нещо. Това се потвърждава и от другите трима, макар и неохотно.

Освен обсъдените по-горе възражения, защитата на подсъдимия е правила редица възражения и по отношение СМЕ установяваща наличието на кръв и кръвногрупова принадлежност върху иззетите вещи ВД, с цел да се допусне наличие на кръв по ВД от кръвна група различна от тази на подсъдимия и пострадалата. В с.з. от 23.02.10.г. /л.236-242 от делото/ вещото лице д-р Й. е дал подробно отговори на всички поставени му въпроси. Изяснил е метода на изследване и резултатите, които са били получени. Обяснил е много подробно защо, когато се установяват само аглутиноген и не се доказват аглутинини, не може да се посочи определена кръвна група. Посоченото кой аглутиноген в коя кръвна група се съдържа не означава, че такива кръвни групи са установени по обектите. Категорично е заключението само по отношение наличието на кръв от кръвна група „А”/бета/ по обекти №№1, 2, 3, 4, 5, 6, 8, 9, 11, 12,13,14,22,25,27,30,31,32,33,39,41, както и по лаптоп, черен сутиен и бикини. /експертиза л.120 т.2 ДП/. По обекти №№ І-10,15,16,36,37,38,43,ІІ-1,18 се доказва „А” аглутиноген и не се доказват аглутинини като се уточнява, че „А” аглутиноген се съдържа в кръвта на лица от кръвна група „а”/бета/ и заедно с „В” аглутиноген- и в кръвта на лица от кръвна група АВ/0/. По обекти №№І-7,26, ІІ-6 се доказват „бета” аглутинини и не се доказват аглутиногени. Уточнява се, че „бета” аглутинини се съдържат в кръвта на лица от кръвна група „А”/бета/, а заедно с „алфа” аглутинини – в кръвта на лица от кръвна група 0/алфа, бета/ По други 9 обекта не се установява кръвногруповата принадлежност на човешката кръв. Вещото лице уточнява, че установяването на аглутинини и аглутиногени зависи от много фактори – работило се е с изсушена кръв, престояла определено време, попаднала върху обекти, които следва да се съхраняват и пренасят по определен начин. Посочва и защо при недоказването на аглутиноген, това не означава задължително, че се касае до кръвна група 0/алфа, бета/.

За част от обектите изследвани за кръвногрупова принадлежност има и ДНК експертиза, установяваща по категоричен начин принадлежността на кръвта.

От всичко изложено следва обосноваността на законосъобразността на направения от окръжния съд извод за виновност на подсъдимия Ц..

В случая са налице две деяния – едното – на 06.03.09г. че е извършил действия с цел да възбуди полово желание, по отношение на Р.Е., като я е принудил към това със сила – престъпление по чл.150 ал.1 НК и второто - деяние по чл.116 ал.1 т.6 пр.2 и 3 и т.8 пр.2 НК, тъй като по същото време и място умишлено умъртвил Р.Е. като убийството е извършено по особено мъчителен начин за жертвата и с особена жестокост – с петдесет и четири прободно-порезни рани, нанесени с кухненски нож със значителна сила имайки предвид дълбочината на проникване, както и причинената деформация на ножа.

По отношение деянието по чл.150 ал.1 НК защитата възразява, че това обвинение е повдигнато само с цел да се намери мотив за извършването на убийството и нямало никакви доказателства за извършването му.

Деянието се извежда от обективните находки по тялото на пострадалата –кръвонасядане по вътрешната страна на лявото бедро, в областта на дясна срамна устна и входа на влагалището. Тези наранявания могат да се получат единствено и само чрез активни действия на твърд тъп предмет или при полов акт или при вкарване на предмети във влагалището. Тъй като няма несъмнени доказателства за извършване на полов акт, правилно съдът е приел, че се касае до блудствени действия чрез вкарване предмети във влагалището, допринесли за получаването на констатираните травми.

По отношение на второто деяние са установени активни действия по умишленото умъртвяване на жертвата – многобройни удари с нож в жизнено важни области на тялото и проникващи в коремна и гръдна кухина, със засягане на сърце, бели дробове, бъбреци, слезка, черен дроб.

Особената жестокост се извежда от интензитета на ударите, надхвърлящи многократно необходимото за причиняване на смърт и се отличава с отмъстителност, ярост и съдизъм.

Особено мъчителния начин за убитата се извежда от характеристиката на деянието – множеството рани с различна дълбочина. Пострадалата е търпяла изключителни физически болки като през цялото време е съзнавала какво се извършва с нея и какъв ще е крайния резултат.

Квалификацията – с цел да бъде прикрито друго престъпление се извежда пряко от обективните действия на подсъдимия. Извършвайки блудството и виждайки резултата от действията си, за да прикрие авторството, решава да лиши от живот жертвата. По този начин се освобождава от единствения свидетел, който би могъл да го разобличи.

Пред втората инстанция защитата прави нови възражения с допълнение към жалбата като първо: отново набляга на предполагаемата любовна връзка между подсъдимия и пострадалата и мотива за оставането на подсъдимия в дома й.

Както вече беше посочено дали двамата са имали или не някаква връзка и какъв е пил поводът за пребиваването му в апартамента няма никакво отношение към извършеното престъпление. То не става по-леко или оправдано, ако е имало такава връзка.

Второ: дали вратата на спалнята е била заключена и от къде съдът е направил извода, че нападението е започнало в банята.

Отново, дали вратата е била заключена или не също няма отношение към убийството. Нападението логично е започнало в банята, тъй като в спалнята жертвата вече е била с доста ограничена възможност за извършване на активни движения. Не е ясно от къде защитата си вади извода, че „комплекса от веществени доказателства е приобщен по делото по крайно съмнителен и алогичен начин”, като за всяко действие има съответно отразяване по предвидения в НПК начин. Иззети са следи от банята и то по съответния начин, установено е наличие на човешка кръв като неустановяването на кръвната група на някои от следите не означава, че те не са такива.

За височината на пръските и наличието или не на шум вече беше взето отношение по-горе.

Трето: че не било установено наличие на блудствени действия докато пострадалата била жива.

Това възражение е меко казано несъстоятелно. Описаните от вещото лице следи по бедрото, входа на влагалището и срамните устни представлява „кръвонасядания”. Такива се получават само приживе, при циркулация на кръвта. Останалите разкъсвания, обгаряния и др. са послесмъртни. При тях има „кръвопопиване” и никой, никога не е твърдял, че представляват блудствени действия.

Четвърто: Не било установено, че кухненския нож бил от комплект.

Какво значение има дали е от комплект или не, след като е установено, че убийството е извършено именно с него и по него е кръвта на убитата, разпознат е от собственика му. По механизма на получаване на уврежданията вече бяха изложени съображения. Въобще не е нелогично нападнатата с нож жертва да не се отбранява. Както е посочено и в експертизата най-силните и проникващи дълбоко наранявания са били последни, така че до този момент пострадалата е била в състояние да оказва някаква съпротива. Че тя не е била достатъчно ефикасна се вижда от крайния резултат. Дискутира се и по въпроса в кой момент е изкривен ножа като са правени и искания за отливки на раните и измерване на раневи канали проникващи в кухини. По този въпрос също бяха изложени съображения по-горе. Следва да се допълни, че не може ножа да е бил закривен при нараняване на коляното на подсъдимия. Силата на удара в тази част не е бил, а и не би могъл да бъде достатъчно силен, тъй като пострадалата се е намирала по гръб на леглото и най-вероятно затисната като амплитудата при движението на ръката й в това положение е силно ограничена. Най вероятния момент е именно нанасяне на рана №49, когато тя е била по лице, подсъдимият е имал възможност да замахне и нанесе удара с голяма сила и това е така, защото раневия канал е дълбок и преминава през редица тъкани – кожа, подкожие, прилежаща мускулатура, преминава през външния страничен ръб на лявата лопатка, през междуребрената мускулатура, през лявата плеврална кухина и достига до горния лоб на левия бял дроб. Това е може би най-дълбоката рана и вероятно последна.

Пето: относно заличаването на следи – съображения вече бяха посочени.

Шесто: кой се гаври с трупа – на въпроса беше отговорено по-горе. Най-малкото, след като по никакъв начин не е установено присъствие на трето лице, то единствения възможен е подсъдимия.

Седмо: аранжирането на трупа и заснимането му, както и счупването на часовника на подсъдимия – подробни съображения вече бяха изложени.

По отношение обувките на подсъдимия също бяха изложени подробни съображения, а за представените снимки по бельо на пострадалата, те отново се сочат единствено с цел очерняне репутацията й и нямат никакво отношение към извършеното убийство

Във второто допълнение към жалбата се правят още възражения: първо, че клетките с ДНК профила на подсъдимия били иззети не под а по ноктите на пострадалата и това била ОГРОМНАТА разлика. Разликата въобще не е „огромна”, тъй като вещото лице в с.з. уточнява, че под израза „по ноктите” има предвид горния край на ноктите, които са изрязани и така предадени за изследване. Точно по този горен край на ноктите остават клетки при борба от драскане, одиране и др. подобни. По отношение липсата на съгласие за вземане на образци за сравнителен материал вече беше взето отношение. Кръв не е вземана чрез проникване по някакъв начин в тялото на подсъдимия, за да дава съгласие.

Второ – по отношение телефонните обаждания. Твърди се, че липсвал всякакъв анализ. Това не е така, тъй като изрично са посочени последните обаждания и повиквания както и СМС-и. Разпечатка на телефоните на пострадалата не е била необходима, тъй като от разпечатката на телефона на подсъдимия личат нейните обаждания. В другата разпечатка те щяха да са идентични. Ясно е, че тя не е звънила от другия си телефон – на Глобул, на подсъдимия, тъй като това щеше да бъде отразено в неговата разпечатка. А дали са отишли заедно или не на купона също няма никакво отношение към деянието по-късно. Между другото е направено и едно искане да се установяло кога за последно са ползвани двата телефона и дали се ползват в момента, което е абсолютно безсмислено – единия телефон е ВД по делото. Не е ясно и какво значение имат обажданията на свид. П. Г., колко били на брой, колко СМС-а бил изпратил, след като се прекратил разговора в чата, след като е установено, че и двата телефона са били изключени.

Трето: Изтъква се, че нямало мотив подсъдимия да извърши престъплението. Мотив има и това е неудовлетвореното му сексуално щение спрямо пострадалата, последвалото насилие и желанието да се заличат следите от това насилие. Защитата възкликва, че извършените след смъртта на пострадалата действия по поругаване на трупа не можело да се свържат с нормална човешка психика, а подсъдимия бил нормален. Съдът също изразява огромното си учудване докъде може да стигне яростта от накърненото себелюбие, неспособността да приемеш „не” за отговор. Да, той е психически здрав, но в психологичното изследване се съдържат достатъчно обяснения какво представлява личността му. Факта на поставяне на трупа на колене, в поза на подчинение, гол и обруган говори достатъчно красноречиво –ти ми отказа, ето какво ти се случи, какво ме накара да направя!

Четвърто:По нататък в допълнението към жалбата, отново, от защитата се прави опит блудствените действия да се изместят след смъртта на пострадалата. Този въпрос вече беше обсъден – има както блудствени действия преди смъртта, така и поругаване след смъртта. Отново се изтъкват на преден план предполагаемите им любовни отношения като от това се прави заключение за липсата на мотив.

Пето:Защитата се пита кой нормален човек щял да стои два часа на мястото на убийството, ако то е станало в 04.16ч. А имайки предвид позицията на подсъдимия, кой нормален човек ще стане, ще види лежащ в кръв човек и ще тръгне да обикаля из апартамента да си търси вещите, ще започне да прибира множество предмети и ще си тръгне, а след това цял ден ще се разхожда и ще сипе небивалици пред приятелите си. Подсъдимия е имал доста „работа” след като е умъртвил жертвата си – на два пъти е писал в чата, събирал е вещи, нагласил е трупа за снимка, променил е след това позата му, обул му е бикини и чорапки, разхвърлял е вещи, инсценирайки безпорядък.

Шесто:По отношение последващите твърдения за манипулация на снимката в телефона също беше взето отношение по-горе. Същото се отнася и за възражението относно стъклото на часовника на подсъдимия, както и за ножа. Стига се до там, че да се заявява, че това не бил ножа, с който е извършено престъплението. Правят се фантастични догадки, че били правени отливки на раните на пострадалата, но тъй като не отговаряли на формата на ножа - те били скрити, криели се снимки от аутопсията, снимки от огледите, наред с останалите твърдяни манипулации, подхвърляне на ВД, създаване на ВД като се стигне дори до твърдения за липсата на легитимност на катедрата по Съдебна медицина. Атакува се неоснователно и свидетелката Илияна Пенчева. След като не се установи снимка запечатваща белите маратонки на подсъдимия на партито тя също е обвинена в манипулация. Всичко това се прави с цел дискредитиране на разследването и разколебаване достоверността на събраните доказателства.

Седмо: Отново се прави възражение по отношение биологичната експертиза като се цели създаване впечатление за присъствие и на трето лице с примерно нулева кръвна група. Вещото лице биолог е категорично в разпита си пред съда, че неустановяването на аглутинини или аглутиноген не е равнозначно на присъствие на нулева кръвна група.

Вярно е, че е била назначена експертиза на косми и угарка от цигара и такава не е извършена. Не е ясно от къде защитата черпи сведения, че е била отменена от прокурора при лична среща с експерта в София.

Не е вярно обаче, че подсъдимия не бил пушил. Сам той в обясненията си заявява, че се е разхождал из апартамента, пушил и размишлявал какво да прави. Не вярно и това, че Р.била влязла с чорапки в банята, тъй като никой не се къпел с чорапи, а от там и се опровергавало обстоятелството, че нападението е започнало в банята. Чорапките са обути след като е направена снимката и трупа е поставен в друга поза. Те, както и бикините, с които е намерено тялото не са зацапани с кръв, което говори, че са обути след деянието.

Видно е, че има допуснати грешки и неточности от разследващия орган, но те в никакъв случай не водят до игнориране на извършените следствени действия, на събраните гласни и веществени доказателства. Не съществуват никакви манипулирани, укрити, създадени и прочие доказателства. От всички тези доказателства, преценени както по отделно така и в тяхната съвкупност се очертава една безспорна фактическа обстановка и се установява безспорен извършител на престъпленията – подсъдимият Ц..

Преценявайки всички тези доказателства, съдът е стигнал до единственият обоснован и правилен и несъмнен извод за виновното поведение на подсъдимия. Деянията са извършени при пряк умисъл. Съзнавал е естеството на извършеното посегателства, както и е предвиждал неизбежния резултат за деянието по чл.116 НК - броят и силата на ударите, както и областите от тялото, където са били са насочени. Това още веднъж говори, че целта му не е била причиняване на някаква телесна повреда, а именно причиняване на смърт, елиминиране на свидетел, заличаване на следите от извършени преди това действия.

Второто оплакване в жалбата е по отношение допуснати съществени процесуални нарушения както на досъдебното производство така и в съдебната фаза, с които били ограничени процесуалните права на подсъдимия и защитата му. Видно от съдебните протоколи на първата инстанция, защитата никога не е била ограничавана в правата си. Напротив, дори е злоупотребявала /видно от глобите, които са налагани за неуважение на съда/. Допускани са множество доказателства и експертизи дори следствен експеримент, но нито едно от тях не е внесло дори съмнение в крайния извод на съда. Съдът е отговорил мотивирано на всяко едно от неуважените искания и тези мотиви се споделят и от настоящата инстанция. Пред настоящата инстанция се посочва от защитата като основание – липса на мотиви в „определени части”, както и такива почиващи на предположения. Такова отменително основание не е налице. Окръжният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви относно всички необходими факти и обстоятелства за установяване вината на подсъдимия. Обосновал е тезата си като е посочил кои факти и обстоятелства приема и кои не и е посочил причините за това. Тези съображения са споделят напълно и от настоящата инстанция.

В този смисъл жалбата на подсъдимия изцяло е неоснователна.

По протеста: Той касае оправдателната част на присъдата по отношение престъплението по чл.152 НК, както и явната несправедливост на определеното наказание по чл.116 НК и съответно определеното общо наказание.

Протеста не се поддържа от представителя на апелативната прокуратура като се излагат съображения за това.

По отношение деянието по чл.152 НК прокуратурата приема изводите на съда за недоказаност по категоричен начин на изнасилване. При липсата на установена семенна течност в половият орган на пострадалата и вероятността уврежданията да се получат както при полов акт така и при проникване с друг предмет, правилно е прието, че деянието по чл.152 НК не е доказано. Доказателства и то безспорни обаче има за деянието по чл.150 НК и това беше обсъдено подробно по-горе.

По отношение оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание, от представителя на прокуратурата се приема, че въпреки уникалното по своята жестокост и тежест убийство, все пак съществуват смекчаващи обстоятелства и те са отчетени от първата инстанция при индивидуализацията на наказанието.

Оплакването в жалбата на частните обвинители и граждански ищци също е по отношение явната несправедливост на определеното наказание. Изтъква се, че подсъдимият е извършил деянието с ясно съзнание и конкретен план, удовлетворявайки по безчовечен начин своето его. Причинил е послесмъртно отново жестоки травми и отново със сексуален подтекст. Аранжирането и снимането на тялото се определя като продължение на гаврата и като своеобразен връх на удовлетворяването на най-низши страсти, проявление на изключителната му жестокост. Считат, че с тези си личностни качества и поведение той представалява опасност за обществото и не съществува възможност да се ресоциализира, не може да бъде превъзпитан и поправен. Предвид на това молят на подсъдимия Ц. да бъде определено най-тежкото съществуващо в НК наказание – „доживотен затвор без замяна” за деянието по чл.116 НК и му се определи същото като общо най-тежко наказание.

При индивидуализацията на наказанието съдът е взел предвид всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, както и високата степен на обществена опасност на деянията. За деянието по чл.150 НК съдът е отчел както отегчаващите /прекомерното насилие упражнено за сломяване съпротивата на жертвата/ както и смекчаващите такива. Отчетени са както чистото му съдебно минало, така и възрастта му. Съдът е определил за това деяние наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства доста под следния размер.

За деянието по чл.116 НК съдът е преценил изключително високата степен на обществена опасност – деяние, наказуемо с най-тежкото наказание и свързано с най-тежкия резултат – умишлено отнемане на живот с три квалифициращи признака. Преценил е като висока и обществената опасност на дееца. Оценил е противоречивите данни за личността му – от една страна добра характеристика от учебното заведение, наличие на награди от конкурси, от друга страна недобрите характеристични данни посочени от разпитаните свидетели- арогантно поведение, актове на насилие, склонност към визуализиране на насилие – намерените снимки на убити животни и мъртви ембриони, както и особено действията на поругаване на трупа на жертвата.

Съдът е отчел две смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото му съдебно минало и възрастта му, почти граничеща със законовата забрана по чл.38 ал.2 НК

Отчетени са и редица особено отегчаващи отговорността обстоятелства несвързани с квалификацията – послесмъртно нанесените травми на пострадалата, снимката направена след убийството, хладнокръвното ограбване на редица вещи, някои със значителна стойност.

Настоящата инстанция намира, че изложеното от частните обвинители в допълнението към жалбата им отговаря на действителността. Деянието е изключително жестоко и обществено нетърпимо. Всичко това обаче е отчетено от първата инстанция. Наличието макар и на едно смекчаващо обстоятелство задължава съда да го отчете при определяне на наказанието. Това и съдът е сторил определяйки второто по тежест наказание предвидено в НК – „доживотен затвор”. По този начин дееца е изолиран от обществото за един много продължителен период от време и само наличието на коренна промяна в поведението му, в мисленето му, в представата му за добро и зло, му дава възможност за преосмисляне на това наказание, по предвидения за това ред.

По отношение на гражданско осъдителната част, няма изрично оплакване в жалбите, доколкото от защитата на подсъдимия се иска постановяване на оправдателна присъда. Доколкото присъдата се проверява изцяло то следва да се отбележи, че гражданските искове са основателни и размерът им е определен по справедливост. Присъдените обезщетения не са завишени както предвид причинения престъпен резултат, така и постоянната практика на съдилищата. Гражданските ищци са загубили дъщеря си в много млада възраст, на прага на живота. Претърпените от тях болки и страдания както до сега, така и занапред са огромни. Тя е определяна от всички свои познати като изключително лъчезарно, добронамерено, сърдечно, надарено в много отношения момиче, с изключителен авторитет както в учебното заведение, така и сред приятелите си. Установено е че родителите са поддържали изключително близки отношения с дъщеря си, в семейството е царяла атмосфера на приятелство, грижи и взаимопомощ.

Водима от всичко изложено въззивната инстанция намира, че протеста и жалбата на частните обвинители също са неоснователни, а присъдата като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена и в тази й част.

Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени, поради което и на основание чл.338 НПК Варненският апелативен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата от 26.02.2010г. на Варненския окръжен съд, постановена по нохд № 902/2009г. в по отношение на подсъдимия Г.Ц.Ц. ЕГ№ **********.

Решението подлежи на касационна жалба или протест в 15-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено, на основание чл.337а ал.2 НПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.