Р Е Ш Е Н И Е
Номер ……………… Година 2010 Град Варна
Варненският апелативен съд Наказателно отделение
На двадесет и осми май Година две хиляди и десета
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Божидар Манев
ЧЛЕНОВЕ: Живка Денева
Румяна Панталеева
Съдебен секретар Г.Н.
Прокурор Йорданка Стайкова
като разгледа докладваното от съдия Панталеева
ВНОХД № 119 по описа на съда за 2010 г.,
за да се произнесе взе предвид:
Предмет на въззивното производство е присъда № 30/15.03.2010 г. по НОХД № 31/10 г. на Окръжния съд в град Силистра, с която М.Т.М. е бил признат за невинен и оправдан по чл.255, ал.1, т.2 от НК. За да вземе това решение, първоинстанционният съд е приел за несъставомерно от субективна страна обвинението му, че за м. декември 2004 г. в гр.Силистра е избегнал плащане на данъчни задължЕ. в големи размери, като е потвърдил неистина – декларирал нулеви стойности при реално дължим ДДС за внасяне - в справка декларация по ЗДДС.
Въззивното производство е образувано по протест на прокурора, поддържан в тази инстанция, с искане подсъдимият да бъде осъден по възведеното обвинение, защото правилно установените факти водят до различен правен извод - за авторство на деянието, в което подсъдимият е обвинен. В съдебно заседание адвокат К., като негов пълномощник, счита присъдата за правилна и моли да бъде потвърдена.
Противно на становището по протеста и изложението на представителя на въззивната прокуратура, настоящият състав на съда счита, че взетото решение по чл.304 от НПК се подкрепя от събраните доказателства и последните не са тълкувани превратно.
По реда и със средствата на НПК, първоинстанционният съд е събрал всички налични фактически данни, свързани с обстоятелствата по делото, които допринасят за тяхното изясняване и за разкриване на обективната истина, при което се установяват като безспорни най-общо следните факти:
С решение от 17.10.2002 г. по ф.д. № 359/02 г. на Окръжен съд гр. Силистра било вписано в търговския регистър ЕООД „Е.” с управител подсъдимия М.Т.М.. Дружеството развивало дейност и било регистрирано по ДДС. В изпълнение на задължЕ. по отменЕ. чл.100 от ЗДДС, на 14.01.2005 г. в ТД НАП гр.Силистра била входирана под № 844 справка-декларация за данъчния период 01-31.12.2004 г., в която било отразено, че не се дължи данък за внасяне. При последваща данъчна ревизия било установено, че през този месец дружеството е сключило облагаема сделка с „М.” ООД, за която е издадена фактура № 28/27.12.2004 г., дължимият по нея ДДС в размер на 3662 лева е бил приведен на 28.12.2004 г. по сметка на доставчика, но тази фактура не е отразена в дневника за продажби на „Е.”.
Съгласно словесно отразеното в нея, инкриминираната справка-декларация вх. № 844/14.01.2005 г. е подписана от управителя М.М., но видно от заключението по графологичната експертиза, подписът не е негов.
Спор по така изложените до тук факти между страните няма и това е обяснимо, защото те се установяват безпротиворечиво чрез посочените и подробно коментирани от окръжния съд доказателствени средства, въз основа на които е безспорен правният извод, че е налице осъществено деяние, наказуемо по приложимия към времето на извършването му наказателен закон, но не са налице безспорни доказателства то да е извършено от подсъдимия, което, съгласно чл.304 от НПК императивно обуславя признаването му за невинен.
В протеста се твърди, че не следва да се кредитира твърдението на подсъдимия, че не е знаел за какво става въпрос и защо процесната фактура не е била отразена в дневниците на фирмата, защото умисълът на дееца се извлича от поведението му, а не от голословните му декларации след извършване на престъплението. Такава позиция /макар и правилна във втората си част/, не може да бъде споделена, защото първоинстанционният съд е мотивирал оправдателната си присъда именно с невъзможността да се установи по несъмнен начин престъпно поведение от страна на подсъдимия, а не се е основал единствено на неговите обяснЕ.. Няма спор, че субект на престъплението по чл. 255 и сл. НК може да бъде физическото лице, което управлява или представлява търговския субект като собственик, или по пълномощие, или развива дейност от негово име, с мълчаливото или изрично съгласие на собственика, но редом със субекта, престъпният състав има и субективна страна, каквато в случая, въпреки положените от страна на съда усилия за попълване на доказателствената основа, не може да бъде установена.
Съдът не е допуснал и смесване на понятията "данъчно задължено лице" и регистрирано лице по ЗДДС, довело до погрешни изводи за виновността, а всички изложени в протеста факти за издадените две поредни фактури, данъчно кредитното известие по първата от тях, споразумителния протокол между „М." ООД и „Е." ЕООД, привеждането на начислЕ. данък в размер на 3 662 лева, са изрично отбелязани, коментирани и взети предвид с проверявания съдебен акт. Но само обстоятелството, че те са били известни на подсъдимия, а от там – и задължението за деклариране и внасяне на съответното данъчно задължение, не е достатъчно да бъде ангажирана неговата наказателна отговорност, защото и в приложимата, и по сегашната редакция на чл.255 от НК, отговаря онова лице, което е потвърдило неистинския факт пред данъчния орган, което в случая не може да се твърди безспорно за подсъдимия. Поддържането на този довод в съдебно заседание чрез твърдението, че управителят не е изпълнил задължЕ.та си във връзка с ДДС, след като справката декларация е подадена от негово име с нулеви стойности, е неуспешно, и повече в полза на защитната теза, защото именно като се приеме, че декларацията не е подадена точно от него, се изключва възможността да му се вмени във вина личното потвърждаване на неистина по смисъла на чл.255 от НК.
Ако редом с изложеното във връзка с невъзможността да бъде установено участието на подсъдимия в извършване на престъплението, мотив за оправдателната присъда е било и изложеното виждане на съда, че обвинението досежно времето на извършване на деянието е повдигнатото неправилно, той не следва да бъде споделян. С обвинителния акт не се е твърдяло, както погрешно е счел окръжният съд, че подсъдимият е извършил престъпление в периода м. декември 2004 г., а че е избегнал плащане на данъчни задължЕ. за този период, като е потвърдил неистина в подадената на 14.01.2005 декларация, което твърдение е представяло адекватно фактическото обвинение.
По изложените съображЕ. и поради липса на други, служебно констатирани основания за отмяна на присъдата, на основание чл.338 от НПК, съставът на Варненския апелативен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 30/15.03.2010 г. по НОХД № 31/10 г. на Окръжния съд в град Силистра.
Решението подлежи на касационна проверка по протест, допустим в петнадесет дневен срок от съобщението за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: