Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

№

Гр.ВАРНА,13.03.2008 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд-наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и осма година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:И.П.

ЧЛЕНОВЕ:Р.Л.

Д.Д.

При секретар Г.Н.

и в присъствието на прокурор Р.Г.,

разгледа докладваното от съдия Д.

ВНОХД №11/2008 год. на ВАС

и за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на въззивното производство е присъда №44 по НОХД №593/2007 год. на Шуменския окръжен съд, постановена на 12.12.2007 год.,с която подсъдимият по делото: И.В.И. е признат за виновен по обвинението по чл.119 от НК и на основание чл.12, ал.4 от НК не му е наложено наказание. Осъден е да заплати граждански искове за претърпени неимуществени вреди на С.Н. и на Н. М. суми от по 2000 лв.,ведно със законната лихва, а на С.М. и Л.М.- граждански искове за претърпени неимуществени вреди от престъплението ,суми от по 3000 лв., ведно със законната лихва. Осъден е да заплати на гражданските ищци направените разноски по делото в размер на 1000 лв. Осъден е да заплати държавна такса върху уважените граждански искове и разноските по делото. Съда се е произнесъл по веществените доказателства.

Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия И. ,чрез защитника си ,адв. Ю. Г. от АК- Варна. В жалбата се иска подсъдимия да бъде оправдан ,тъй като деянието било извършено при неизбежна отбрана. Да се измени алтернативно присъдата в гражданско осъдителната и част ,като се отхвърлят гражданските искове , тъй като същите са предявени извън петгодишната давност.

Постъпила е жалба и от гражданските ищци и частни обвинители. Същите изразяват недоволство от това ,че не е наложено наказание на подсъдимия. Искат да се наложи наказание по чл.119 от НК и то да бъде ефективно и също така да бъдат уважени гражданските искове до пълния им размер на предявяване.

Представителят на прокуратурата изразява становище, че жалбата на подсъдимия е неоснователна. Постановената присъда е правилна и законосъобразна. Относно гражданските искове, прокурора изразява становище, че са подадени своевременно и не е изтекъл давностния срок. Счита ,че присъдените граждански искове следва да бъдат намалени.

Подсъдимият редовно призован, не се явява. За него се явява адв. Г.. Подържа жалбата и развива същите доводи. Защитника моли съда да постанови оправдателна присъда. Алтернативно иска присъдата да бъде отменена в гражданско осъдителната и част ,като се отхвърлят гражданските искове.

От гражданските ищци и частни обвинители се явяват С.Н. и С.М., а Н.М. и Л.М., редовно призовани не се явяват . За всички се явява адв. Х. Н. от АК- Разград. В съдебно заседание подържат жалбата само относно искането за увеличение на гражданските искове и не подържат жалбата в наказателно осъдителната и част.

Първоинстанционният съд е приел следната фактическа обстановка:

На 17.06.1998 год. пострадалия Н. Н. бил на гости на свои роднини в с. Костена река, обл. Шуменска. През целия ден, същият консумирал алкохол ,като след обяд посетили селската кръчма заедно със брат си Д.М.Н./ Д.Н./.

Същият ден подсъдимия наел работници за стригане на овцете и след работа отишли в същата кръчма за да ги почерпи. Около 15,30 часа подсъдимия отишъл при овцете си и се върнал в кръчмата около 21,30 часа. Тогава чул Д.Н., че настоява да бъде почерпен от А.А., който бил от хората на подсъдимия. А. отказал, тъй като Н. бил видимо пиян. Заради отказа, тръгнал да се саморазправя с А. и тогава подсъдимия се намесил, като попречил да се сбият и избутал Н. извън пивницата. Ядосан Н. ударил подсъдимия по лицето.

Навън излязъл и пострадалия. Н. бил агресивно настроен и налитал на бой. Подсъдимия и Н. се доближи до Н., който внезапно извадил нож и замахнал по посока на подсъдимия. И. успял да се отдръпне и Н. ударил с ножа перваза на прозореца. И. се отдръпнал малко встрани към улицата, но отново бил нападнат от двамата братя. Пострадалия хванал И. с ръка, а Н. посегнал отново с ножа към подсъдимия. Тогава И. извадил ножа ,който носел със себе си порязал Н. по челото. Н. паднал , но веднага се изправил. На помощ на подсъдимия се притекъл св. А.А., който се опитал да дръпне настрана Н.. В това време пострадалия отново хванал подсъдимия за ръкава на дрехата и при дърпането същата се скъсала. Н. не носел в себе си оръжие. За да се освободи от Н., И. под влияние на алкохола, раздразнен и уплашен, замахнал с извадения нож към Н. с лявата си ръка и го пробол в областта на гърдите вляво. В това време А. се опитвал да избие ножа от ръката на Н.

Съгласно заключението на СМЕ причина за смъртта на Н. се дължи на остра кръвозагуба, развила се вследствие на прободно порезно нараняване на гръдния кош и левия дроб. Пострадалия е с концентрация на алкохол- 4,4 промила.

Съгласно СПЕ подсъдимия е вменяем. Повод за конфликта се явява предизвикателното поведение на пострадалия и брат му. Това е довело до ескалиране на страхово- тревожен афект, допълнително усложнен от реалната конфликтна ситуация. В случая реакцията срещу опасността се проявява със страх и отбранително действие. Налице е било обективно ,непосредствено и противоправно нападение над подсъдимия, който е действувал при условията на неизбежната отбрана, обаче защитата явно е надхвърлила необходимото за отблъскване на нападението.

При така установената и възприета фактическа обстановка, съда е приел, че подсъдимия е осъществил състава на чл.119 от НК, като на основание чл12, ал.4 от НК, не му е наложил наказание.

ОТНОСНО ОБОСНОВАНОСТТА И ЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТТА НА ПРИСЪДАТА:

Съдебното производство е протекло при условията на глава 27 от НПК.

Възприетата фактическа обстановка от първоинстанционния съд се доказва от събраните доказателства по делото. Правните изводи на съда са правилни и законосъобразни и напълно се споделят от настоящия състав на съда.

Правилно и законосъобразно съда е приел, че към момента на деянието нападението не е било преустановено. Подсъдимия е бил нападнат от две лица, чието поведение е било видимо агресивно и силно повлияно от употребения алкохол. Пострадалия Н. е бил в състояние на действена агресия, а брат му Н. е нанесъл първия удар, използувайки нож. Независимо ,че в един момент се е намесил св. А. и е дръпнал Н. настрана, Н. не е престанал да бъде заплаха за подсъдимия. През цялото време към подсъдимия са били отправяни заплахи , псувни , употребена е сила и му е бил скъсан ръкава на дрехата. След като Н. е бил издърпан малко встрани и подсъдимия е бил хванат за ръкава от пострадалия, той е използувал ножа ,който е носел със себе си и независимо ,че Н. е бил невъоръжен и това е било очевидно за подсъдимия, го е пробол с ножа ,вследствие на което е настъпила смъртта.

Настоящият състав на съда счита ,че е било налице непосредствено и противоправно нападение над подсъдимия , но осъществената защита не съответствува на характера и опасността на нападението.

Неоснователни са доводите на защита, че подсъдимия следва да бъде оправдан тъй като е действувал при условията на неизбежната отбрана и според него няма превишаване на пределите на неизбежната отбрана.

От събраните доказателства по делото става ясно и настоящия състав споделя изводите на първоинстанционния съд ,че е налице превишаване пределите на неизбежната отбрана. Това е така поради следните обстоятелства:

Нападението е станало в населено място пред селската кръчма. Независимо ,че е бил нападнат от двамата братя, подсъдимия не есе е защитавал сам. В негова защита се е намесил и св. А.. Освен това в кръчмата са били работниците на подсъдимия ,които са можели да се намесят и да му помогнат. Голямото количество алкохол употребено от пострадалия- 4,4 промила е било видимо и е било ясно и за подсъдимия. Това опиване е отговаряло на смъртоносно алкохолно отравяне. В момента когато подсъдимия е пробол с ножа Н. ,брат му е бил на известно разстояние и независимо ,че се е дърпал и продължавал да се заканва, не е бил вече такава заплаха за подсъдимия. Освен това подсъдимия ясно е видял ,че пострадалия не е бил въоръжен и е бил с голи ръце. Подсъдимия е бил консумирал нищожно количество алкохол, което му е давало възможност да реагира адекватно на създалата се обстановка.

Преценени всичките тези доказателства в тяхната цялост ,както и направените самопризнания и провеждането на съдебното производство по реда на глава 27 от НПК, дават основание на съда да приеме ,че е налице превишаване пределите на неизбежната отбрана.

Правилно и законосъобразно първоинстанционния съд е приел ,че престъплението е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, дължащо се на уплаха и смущение и при условията на чл.12 ,ал.4 от НК, не му е наложил наказание.

От заключението на съдебните експерти е видно ,че не е налице физиологичен афект. Чувството на застрашеност много бързо е ескалирало в страх за живота. Интензивния страхов афект е направил прехода към действена агресия, с която подсъдимия е проявил своята защита. Повод за конфликта е било предизвикателното поведение на пострадалия и на брат му. Именно това е довело до ескалиране на страхово- тревожен афект. В случая реакцията срещу опасността се проявява със страх и отбранително действие. Изключително интензивните бързо ескалиращи предимно негативни емоции на страх, с елементи на паника резултатират в сложно афективно преживяване, кореспондиращо с правните критерии “уплаха и смущение”. Именно това състояние е попречило на подсъдимия правилно да прецени съответната ситуация и да отреагира с действия съответствуващи на конкретната обстановка.

Правилно съда е приел, че престъплението е извършено при условията на евентуален умисъл.

Неоснователни са доводите на защитника ,че неоснователно и незаконосъобразно първоинстанционния съд е приел за съвместно разглеждане и е присъдил граждански искове на наследниците на пострадалия за причинени неимуществени вреди, тъй като бил изтекъл петгодишния давностен срок.

Видно от събраните доказателства по делото е ,че още на 05.06.2000 год. при предявяване на предварителното производство на наследниците на пострадалия, същите са предявили граждански искове с конкретни размери. /л.54 от сл. д./. Това ,че делото е внесено в съда за разглеждане след толкова години, не е било по вина на наследниците на пострадалия и те са нямали никаква възможност да влияят върху хода на досъдебното производство. Обстоятелството ,че при предявяване на производството през 2000 год., същите са предявили граждански искове , дава основание на съда да приеме ,че те не са загубили своите права и правилно и законосъобразно, съда ги е приел за съвместно разглеждане и ги е присъдил.

Относно присъдените обезщетения за претърпените неимуществени вреди ,според настоящия състав същите са правилни и справедливи. Имайки предвид ,че пострадалия е предприел нападение на подсъдимия и той е един от основните виновници за инцидента, присъдените обезщетения са законосъобразни. Освен това правилно съда ги е определи в този им размер, отчитайки обстоятелството ,че наследниците не са представили никакви доказателства за претърпените болка и страдание в резултат на смъртта на пострадалия.

Неоснователни са жалбите на гражданските ищци и частни обвинители. Относно наказателно осъдителната част на присъдата, са изложени мотиви по горе, а относно гражданско осъдителната част ,присъдените граждански искове също са правилни и обосновани. Съда е преценил ,както агресивното поведение на пострадалия ,така и всички други обстоятелства, дали основание на съда да ги присъди в този им размер.

При извършената служебна проверка на присъдата от въззивната инстанция не бяха констатирани пропуски и нарушения, водещи до отмяна на обжалваната присъда.

Водим от горното и на основание чл.338 от НПК,ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД

Р Е Ш И

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 44 на Шуменския окръжен съд- постановена на 12.12.2007 год. по НОХД №593/2007 год.,с подсъдим- И.В.И., ЕГН-**********

Решението може да бъде обжалвано или протестирано в 15-дневен срок от получаване на съобщението по чл.340, ал.2 от НПК, пред ВКС на Р. България.

РЕШЕНИЕТО е потвърдено изцяло от ВКС на РБ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.