Р Е Ш Е Н И Е

№

Гр.ВАРНА,11.06.2009 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд-наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б.М.

ЧЛЕНОВЕ: Ж.Д.

Д.Д.

При секретар С.Д.

и в присъствието на прокурор В.М.,

разгледа докладваното от съдия Д.

ВНОХД №109/2009 год. на ВАС

и за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на въззивното производство е присъда № 17 по НОХД №951/2008 год. на Варненския окръжен съд, постановена на 10.02.2009 год.,с която, подсъдимия по делото: С.С.С., български гражданин, е признат за невиновен по обвинението по чл.283А, т.1, вр. чл.282, ал.2, вр. ал.1 от НК и на основание чл.304 от НПК е оправдан.

Въззивното производство е образувано по протест на ВОП. Протеста е бланкетен ,като се твърди ,че присъдата е необоснована и се моли съда да отмени оправдателната присъда и да се постанови осъдителна такава. С допълнително писмено изложение към протеста, се сочат доводи: съда неправилно е приел ,че не можело да се установи нетипична бързина при решаването на сделката;неправилно съда е приел ,че общинската администрация е била длъжна да провери дали молбата е била комплектована; неправилно се приема ,че резолюцията”протокол за оценка и заповед”се отнася до заповед за назначаване на комисия по оценката; неправилно съда е коментирал и възприел показанията на св. Н.С., С., Б.Н. и С..Неправилно съда е приел ,че липсва субективен елемент при извършеното престъпление.

Постъпило е възражение от защитника на подсъдимия ,който оборва всички доводи на прокуратурата. Сочи доводи за обоснованост и законосъобразност на присъдата и моли съда да потвърди първоинстанционната присъда.

Представителят на прокуратурата, в съдебно заседание подържа протеста. Не оспорва приетата от съда фактическа обстановка ,но счита, че изводите на съда за липса на субективен елемент в действията на подсъдимия, са неправилни и грешни. Моли съда да отмени присъдата и постанови осъдителна такава.

Подсъдимия редовно призован се явява, за него се явява адв.Б. и адв. Д. от ВАК. Оспорват протеста и сочат доводи ,че същият е неоснователен и необоснован. Присъдата на съда е правилна и молят съда да потвърди първоинстанционната присъда.

Първоинстанционният съд е приел следната фактическа обстановка:

През 1970 година ППК „Бряст" била сред активно работещите кооперации. Тя развивала дейност на територията на с.Старо Оряхово, Варненска област. Неин член бил св.П.П., който от 1989 година председателства кооперацията. През 1983 - 1984 година имало обединение на ППК"Бряст" с кооперацията към гр.Д.Чифлик, Варненска област. През 1990 година ППК „Бряст" придобила отново самостоятелност. Неин счетоводител от 1984 година е св. К.К. Видно от показанията на св.П. е, че към 1970 година Кооперацията притежавала три обекта в местност „Мечо ухо" по плана на КК"Шкорпиловци". Става въпрос за сладкарница, магазин и стопанска сграда „Плод и зеленчук". Търговските обекти били изградени и експлоатирани от ППК"Бряст". В показанията си св.К. сочи, че когато започнал работа в Кооперацията през 1984 година трите обекта функционирали. По силата на Заповед №597/28.08.1990 година /т.З, л.88 от д.пр./ на Председателя на ИК на Община - гр.Д.Чифлик е бил одобрен ЗРП на КК"Шкорпиловци", в който попадал имот с пл.№00150, като част от УПИ I, кв.4.

Документите за изградените и въведени в експлоатация през седемдесетте години на миналия век сгради се съхранявали в архива на кооперацията и в архива на Община - Старо Оряхово. Двата архива обаче липсвали, което означава че към 1990 година, не е имало възможност да се установи, какви документи са били издавани за трите обекта на ППК"Бряст". Индиция за годината на изграждане и въвеждане на обектите в експлоатация дава единствено извлечение от баланса на ППК"Бряст", изготвено на 07.09.1993 година /л.110, т.ІV от д.пр./. В него е посочено, че сладкарницата е построена през 1975 година, „Мечо ухо" - през 1971 година, а сградата „Плод и зеленчук" -през 1975 година.

Липсата на документи за посочените сгради мотивирало свидетелите П. и К. да сезират Кмета на гр.Д.Чифлик за проблема. През 1993 година ППК „Бряст" е предприела процедура по „признаване на правото на строеж" относно трите обекта. Внесла е определената парична равностойност на правото на строеж, като на 06.10.1993 година са били сключени три договора за признато право на строеж между горепосочените две лица и Кмета на Община -Д.Чифлик. Това са договорите под №№10, 11 и 12 /приложени на л.54-56, т.1 от д.пр./. С тези договори е било признато право на строеж на ППК"Бряст" върху общинска земя, както следва:

- по договор №10 - върху 160 кв.м. общинска земя, находяща се в землището на с."Шкорпиловци", парцел I в кв.4 по регулационния план на КК"Шкорпиловци", в местност „Мечо ухо", върху която ППК имала построена сладкарница;

- по договор №11 - върху 320 кв.м. общинска земя, находяща се в землището на с."Шкорпиловци", парцел I в кв.4 по регулационния план на КК"Шкорпиловци", в местност „Мечо ухо", върху която ППК имала построена сграда с търговско предназначение;

- по договор №12 - върху 50 кв.м. общинска земя, находяща се в землището на с.Шкорпиловци, парцел I в кв.4 по регулационния план на КК"Шкорпиловци", в местност „Мечо ухо", върху която ППК имала построена сграда „Плод и зеленчук";

След 1993 година Кооперацията отдала под наем трите сгради. Наематели били св.М.М. и Н.П.

През 1999 година ППК"Бряст" провела търг за закупуване на трите търговски обекта. Същите били закупени от двамата наематели. В том четвърти от д.пр. са приложени НА №182/1999г. и №129/1999г. Видно от тяхното съдържание е, че предмет на сделката са били изградените постройки ведно с правото на строеж. В последствие Н.П. започнал работа в системата на МВР, като продал дела си в наличната съсобственост на св.К. Сделката е инкорпорирана в НА №116/2004 година /л.20, т.4 от д.пр./, видно от който М. М. и Н.П. продали на ЕТ"Н. К.а –Н.", пивница „Мечо ухо", сладкарница и плод-зеленчук заедно с отстъпеното право на строеж. Свидетелката К. е майка на св.М.

На 10.11.2003г. подс.С.С. встъпил в правомощията си на Кмет на Община - гр.Долни Чифлик. Св.М. бил избран за общински съветник в същата община, като оглавявал комисията по собственост в Общинския съвет. Правното обслужване на Община -гр.Д.Чифлик извършвала св.Ю.Й., адвокат по професия.

На 19.09.1996 година било прието ПМС №235 на МС за приемана на Правилник за прилагане на ЗС и Правилник за прилагане на ЗОС. По силата на §1 ал.1 от посочения правилник българските граждани придобили право на строеж върху държавна или общинска земя до 13.07.1991 година за построяване на жилищна сграда за задоволяване на жилищни нужди в границите на населените места и с действаща дворищна регулация...., могат да подадат молба за придобиване право на собственост върху земята до областния управител, съответно до кмета на общината по местонахождение на имота. Ал.З на същия параграф гласи „Лицата, придобили право на строеж върху държавна или общинска земя до 13.07.1991 година за друг вид обекти извън посочените в ал.1 и 2 , а също и правоприемниците на юридическите лица, на които е прехвърлено правото на строеж, могат да придобият правото на собственост върху земята, като подадат молба до областния управител, съответно до кмета на общината по местонахождение на имота”.

На 22.04.2004 година, земя с площ от 6.436 дка, вкл. В УПИ I, кв.4, КК"Шкорпиловци", представляваща имот №000150 била актувана като общинска собственост. Акт №847 бил подписан от поде.С. в качеството му на Кмет на Община - гр.Д.Чифлик. В този имот попадали трите сгради, собственост на ЕТ"Никол".

Подс.С. имал опит в прилагането на §1 ал.1 и 2 от ПМС №35 на МС. Видно от заключението на СТЕ по НОХД №1189/06г. по описа на ВОС е, че през 2003 г. е била извършена 1 сделка по цитираното ПМС„през 2004г.- 6 сделки, а през 2005 година - 9 сделки.

Една от сочените продажби е тази предмет на договор №114 от 08.04.2005 година /л. 101 и сл. от материалите по НОХД №1189 по описа на ВОС за 2006 година/. Видно от съдържанието на приложената преписка е, че на 07.04.2005 година в Община - Д.Чифлик, бащата на подсъдимия е депозирал молба за закупуване на общински парцел, поради реализиран строеж. Към молбата е бил приложен акт за общинска собственост №872, типов договор за отстъпено право на строеж от м. 10.1978година, нотариален акт, скица. На същата дата, в която е била входирана молбата, подс.С. като кмет на Общината е издал заповед №805 /л. 103/, с който е определил молителя за купувач на претендираната общинска земя. Нужно е да се отбележи, че на дата 07.04.2005 година е бил изготвен протокол за оценка на земята от Комисия в състав: Б.Н. - зам.кмет, Х.Х. на същата длъжност, Н.И. - юрист, Д.М. ст.сп."ОС" и К.Й. - финансов контрольор. Съставът на комисията е бил определен от зам.кмета Б.Н. по силата на писменото разпореждане на подс.С. /става въпрос за поставено писмено разпореждане върху молбата със съдържание „Г-н Б.Н., да се подготви оценка". С договор от 08.04.2005 година е бил извършен фактическият трансфер на собствеността.

На 15.06.2005 година в дневника за входящите документи на Община - Д.Чифлик била вписана молба с вх.№РД 9400 /Н-110/. Това е молба от ЕТ"Николинка Куликова-Никол", до Кмета на Община -гр.Д.Чифлик, в която пише че молителката имала надлежно учредено право на строеж върху пивница, сладкарница и плод-зеленчук в общински имот на праводателите й. Искането било за приложение на ал.З на §1, ПМС №235, т.е. да се разреши закупуването на имот №000150, находящ се в землището на с.Шкорпиловци, кв.V, целият с площ от 6.436дка, върху който били изградени описаните сгради. В левия ъгъл на молбата подсъдимият изписал разпореждане със съдържание „Г-жа Н.С.. Протокол за оценка и заповед". Датата на изготвянето му е 15.06.2005 година. За подс.С. това била първа молба по ал.З, §1 на ПМС №235. Към датата на постъпването на молбата юристката - св.Й. била в отпуск по болест. Това наложило подсъдимият да се посъветва със св.Г.С., която обслужвала правно съседната Община-Бяла. Видно от показанията на св.С. е, че в разговор по телефона подсъдимият й поискал „сламка" по ПМС№235. От своя страна свидетелката получила образци на договор, протокол за оценка и т.н. от гл.специалист на Община-Бяла, като те били записани на дискета, която предала на подс.С.. Тя му обяснила, че в договора трябвало подробно да се опише имота. Подробности по сделката не обсъждали.

В преписката за продажба на процесния имот се намира скица №Ф00320/03.06.2005 година в която изрично било изписано „В имота има построени с отстъпено право на строеж следните обекти: пивница „Мечо ухо", сладкарница и плод-зеленчук, собственост на ЕТ....". Скицата носи два печата - на Общинска служба по земеделие и гори при Община - Д.Чифлик и на „Батимекс"ООД. Към молбата била приложена и скица №492, подготвена за проектиране. Въпросната скица според показанията на св.А./управител на„Батимекс"ООД/ е била издадена от Община - Д.Чифлик, като в нея имот №000150 не бил очертан, съответно били отразени две сгради. Автор на скицата е св.Н.К. - бивш служител на Дирекция „Устройство на територията и екологията" при Община - Д.Чифлик.

Видно от показанията на св.Р.С. - зам.началник на Общинска служба „Земеделие и гори" е, че той лично бил заверил скица №320 /т.1, л.37/. В скицата нямало данни по чие искане е била изготвена. В нея не отразявал временните обекти по силата на чл. 120 от ЗТСУ /отменен/. Свидетелят сочи, че разликата между скица 320 и скица 492 от 26.03.2004 година /л.27,т.1/ произтичала от различното им предназначение.

По силата на писменото разпореждане на подсъдимия, св.Н.С. изготвила заповед за сформиране на комисия за оценка на имот №000150. Подсъдимият й посочил устно, кои лица да впише в заповедта. Към м.06.2005г. св.С. работила като секретар на Община-Д.Чифлик. Нужно е също да се отбележи, че до 17.06.2005г. св.Б.Н. бил в отпуск /л. 169 от НОХД №1189/2006 година/. Свидетелката Станчева възложила на св.Е.А. /гл.инспектор „Незаконно строителство" и лицензиран оценител/ да изготви оценката на имота. Видно от показанията на св.А. е, че оценката формирала само -по правилник за определяне на базисните цени на имотите /Става въпрос за глава VII на Правилник за прилагане на Закона за държавната собственост/. Третият член на комисията била св.Р.Ж. - гл.счетоводител на общината.

Според показанията на св.С., св.А. била изготвила протокола за оценка /л.41, т.1 от д.пр./, а тя и св.Ж. само го подписали. При проведена очна ставка в съдебното следствие по НОХД №1189/2006г. се установило, че свидетелките С. и А. не могат да си спомнят кой е изготвил протокола за оценка на земята.

На 30.06.2005 година била изготвена заповед №1370 /л.40, т.1 от д.пр./. С цитираната заповед, подсъдимият в длъжностното си качество определил за купувач на имот №000150, находящ се в с.Шкорпиловци, кв.V с площ 6.436дка молителя ЕТ"Никол". Стойността на имота възлизала на сумата от 34059.31лв., които били внесени по сметка на Община-Д.Чифлик. На 01.07.2005 година бил изготвен договор за покупко -продажба №280 /л.42, т.1 от д.пр./.

На 13.07.2005 година подс.С. издал Заповед №1445, с която възложил на св.Б.Н. контрол по вписване на сделката с процесния имот. Св.Н. вече бил на работа. Той се запознал с преписката и му направило впечатление, че не е комплектована. Свидетелят поискал от служителката М. да комплектова преписката, след което отишъл при подсъдимия и гласно изразил притесненията си от липсата на част от изискуемите документи по ПМС №235. Обяснил на подсъдимия, че в този имот се намирало управлението на КК"Шкорпиловци", полицейска барака и пр. Подсъдимият бил видимо изненадан. Според св.Н. редът за продажба на недвижимия имот не бил по ПМС №235, а по решение на ОбщС.

Свидетелите Щ.Х., Ф.Ч. и В.В. били общински съветници в ОбщС-Д.Чифлик. В летните месеци на 2005 година тримата независимо един от друг узнали за продажбата на имот №000150, който на практика представлявал централната част на КК"Шкорпиловци". Св.Щ.Х. отправил питане относно сделката на сесия на ОбщС. Незабавно било свикано заседание на Комисията по корупцията, а впоследствие и заседание на Общинския съвет. На това заседание бил изслушан подс.С., който продължавал да твърди, че сключената от него сделка е перфектна. Въпреки становището си, той бил задължен да извърши действия по разваляне на договора за покупко-продажба. Във връзка с изпълнение на това решение, подсъдимият изготвил искова молба до Районен съд- Варна /т.2, л. 19 от д.пр./. Основен аргумент на исковата молба е придобитото право на строеж от купувача след 13.07.1991 година.

По внесената искова молба, било образувано гр.д.№5126/05г. по описа на ВРС, тридесет и първи състав. Делото приключило с решение №2549 от 03.11.2006 година /л. 173 и сл. от материалите по НОХД №1189/07година/. В решението било прието, че договорът за покупко-продажба на процесния имот бил нищожен. Правните доводи на решаващият съд са свързани основно с трите заповеди на Кмета на Община - Д.Чифлик, с които на ППК „Бряст" е било признато правото на строеж през 1993 година. Става въпрос за индивидуални административни актове от 22.09.1993г. Съдът е посочил, че към датата 13.07.1991 година ППК „Бряст" не е разполагала с учредено право на строеж в процесния имот, поради което и §1 ал.З на ПМС №235 не е било приложимо. Спорът е бил пренесен във въззивната инстанция. С решение по въззивно дело №2320/2006 г. по описа на ОС-Варна е било отменено цитираното решение на ВРС, а предявеният иск от Община -Д.Чифлик е бил отхвърлен. Въззивната инстанция е приела, че в случая редът за продажба на спорния имот е по ПМС № 235, като подсъдимият е следвало да се позове на §3 ал.2, а не на §1 ал.З от ПМС-то. По случая се е произнесъл и ВКС. С решение№ 952/29.07.2008 година по гр.д.№4221/07г., ВКС, гр.отд. е отменил решението на ВОС и го е върнал на същия съд за ново разглеждане. Към настоящия момент новообразуваното въззивно дело е обявено за решаване.

В хода на досъдебното производство е била изготвена СТЕ /л.54, т.З от д.пр./, видно от която регулационният план на КК „Шкорпиловци" включвал имот №000150, кв.4, УПИ I. По плана за земеразделяне от 1999 година , имот №000150 представлявал т.нар."друга територия, заета от селско стопанство", като не е включен като селищно образование. Стойността на имота по пазарни цени възлизала на 290 000лв. В хода на съдебното следствие по НОХД №1189/06 година по описа на ВОС е била изготвена допълнителна СТЕ /л.81 и следващите/. Според заключението, сградите на плод-зеленчук и сладкарницата били обединени в общ обект с голяма покрита тераса. Застроената площ на сградата с терасата била 210 кв.м., а само на сградата - 41 кв.м. Застроената площ на пивницата „Мечо ухо" възлизала на 141.80 кв.м. Към нея имало прилежаща търговска площ от 143.40 кв.м. Относно сградите, находящи се в имот №000150, вещото лице е посочило че не били предвидени за изграждане по плана на КК"Шкорпиловци", поради което нямали постоянен градоустройствен статут. В имот №000150 освен посочените три обекта, попадали 17бр. площадки с обща площ 386.20 кв.м., сред които поща, медицински пункт, полицейско управление и пр. Касае се за т.нар. временни преместваеми обекти.

ОТНОСНО ОБОСНОВАНОСТТА И ЗОКОНОСЪОБРАЗНОСТТА НА ПРИСЪДАТА:

Настоящият състав на съда намира, че първоинстанционния съд е събрал всички необходими доказателства за изясняване на фактическата обстановка. Направил е анализ на събраните доказателства и неговите правни изводи са правилни и законосъобразни.

От събраните доказателства по делото безспорно е установено и доказано ,че подсъдимия е длъжностно лице по смисъла на закона.

Първоинстанционния съд е обсъдил всички обстоятелства от обвинителния акт и е направил своите изводи относно фактическата обстановка. Настоящият състав на съда напълно подкрепя изводите на съда в това отношение.

Основния спорен момент по това дело е с действията си подсъдимия, дали е превишил властта или правата си ,с цел да набави за другиго облага и от това могат да настъпят немаловажни последици.

В протеста се акцентира преди всичко на обстоятелства, че е липсвало основание за продажбата на имота по постановление №235, като действията на подсъдимия са били насочени и е целял да облагодетелства ЕТ „Никол”.В резултат на действията на подсъдимия имота бил продаден за 34059,31 лв., вместо за 290000 лв.

Първоинстанционния съд подробно е обсъдил решенията на гражданските съдилища по отношение на тази сделка и от анализа на съда е видно ,че становището на гражданските съдии по този казус е противоречива. В момента делото е върнато от ВКС за ново разглеждане и все още няма произнасяне на съда, което означава че спора е висящ. Във връзка с това първоинстанционният съд, се е опитал сам да обоснове своето решение и да приеме ,дали е следвало имота да се продаде по постановление х№ 235 или по общия ред ,след решение на Общинския съвет.

Съда в разсъжденията си е достигнал ,въпреки че няма произнасяне на гражданско правния спор ,до извода че не са налице основания за продажбата на имота съгласно разпоредбите на постановление № 235.
Настоящият състав не се ангажира да прави такъв анализ на доказателствата и в крайна сметка да реши спора по гражданското дело.

В крайна сметка съда е приел ,че липсва субективен елемент на деянието и поради това е оправдал подсъдимия.

Неоснователни са доводите на прокуратурата ,че съда неоснователно е приел, че от доказателствата по делото не може да се прави извод ,че подсъдимия е действал с нетипична бързина при решаването на сделката, което било довод да се приеме ,че той умишлено е бързал да се реши сделката по този ред.

От събраните доказателства по делото е видно и съда подробно е обсъдил ,че със същата бързина подсъдимия е решил и друга сделка касаеща имот продаден на баща му. Липсват доказателства с каква бързина е процедирано по другите сделки.

От доказателствата по делото е видно ,че на 15.06.2005 год. ЕТ „Никол „ е подала молба по постановление № 235 за закупуване на общинска земя. На същата дата подсъдимия е разпоредил с резолюция „протокол за оценка и заповед”, въз основа на която резолюция е била издадена заповед за комисия за изготвяне на оценка. Неоснователни са доводите на прокуратурата ,че членовете на комисията са били некомпетентни. Оценката е била възложена на служители от общината ,като единия от тях е лицензиран оценител. На базата на оценката и другите документи е била издадена заповед на подсъдимия за определяне на купувач- ЕТ”Никол” с дата 30.06.2005 год. ,а договорът за покупко продажбата е от 01.07.2005 год.

Настоящия състав намира ,че извода на съда ,че не може да се приеме ,че по тази сделка подсъдимия е действал с изключителна бързина ,съпоставяйки я с другата сделка/ за имота на баща му / сочена от прокуратурата, е правилен.
Освен това такива сделки не са били извършвани ежедневно в общината ,за да се приеме ,че е имало натоварване на службите занимаващи се с тези сделки и да се приеме ,че по тази е действано с изключителна бързина.

Правилни са доводите на първоинстанционния съд ,че не подсъдимия е виновен , а администрацията на общината е била длъжна да извърши проверка и да провери дали преписката е комплектована напълно.Не може един кмет да е вещ по всички въпроси . В противен случай администрацията на общината става излишна.

Неоснователни са доводите на прокуратурата ,че съда неправилно е приел ,че резолюцията на кмета касаела издаването на заповед за назначаване на комисия по оценката.Неоснователни са доводите на прокуратурата ,че от съдържанието на разпореждането, можело да се прави извод ,че подсъдимия предварително е бил взел решение за продажбата на този имот. Вярно е ,че разпореждането е лаконично ,но от това не могат да се правят изводи във реда на подсъдимия.

От показанията на св. Н.С. е видно ,че тя е получила молбата на ЕТ”Никол” незаведена ,като тя след това я завела ,което не било изключение в практиката на общината.

Не е вярно ,че кмета бил дал молбата на тази служителка предварително комплектована и тя затова не била извършила проверка по комплектоването и. От събраните доказателства по делото се установява ,че подсъдимия е дал на тази служителка проект на заповед за определяне на комисия за оценка. Тъй като подсъдимия и общината не били извършвали дотогава сделки по &1,ал.3 на ПМС №235, подсъдимия е провел консултация със св. С. ,която тогава обслужвала община Бяла и която свидетелка е дала на подсъдимия дискета с образци на необходимите документи във връзка с такава сделка. Именно тези образци подсъдимия е предал на свидетелката ,за да може да ги ползува при комплектоване на преписката. Така е станало, тъй като в този момент юриста на общината не е бил на работа.

На подсъдимия са били предоставени документи ,в които изрично пише ,че ЕТ”Никол” притежава три обекта в имот № 000150, ведно с отстъпено право на строеж. Идентичен текст се съдържа и в скица № 320. Правилен е извода на съда ,че това е дало основание подсъдимия да приеме,че е налице такова отстъпено право на строеж и именно ПМС №235 е приложимо по конкретната молба.

Настоящият състав на съда намира ,че действията на подсъдимия са били продиктувани от убедеността му ,че именно този е реда за сделката и действията му са били продиктувани, не от умисъл да облагодетелства трето лице и да сключи неизгодна сделка за общината , а от убедеността ,че именно този е редът за продажбата на имота и че сделката не противоречи на закона.

Когато сделката е била поставена на вниманието на Общинския съвет ,подсъдимия е продължил да защитава своята позиция ,но когато Общинския съвет е приел решение ,че сделката е нередовна и следва да се заведе дело за разваляне на сделката ,подсъдимия е изпълнил решението на съвета и е завел гражданско дело.

Самият казус, явно е сложен от юридическа правна страна ,след като и съдиите от гражданските отделения на Районен ,Окръжен и Върховен съд са на различни мнения по въпроса.

При това положение, едва ли може да се търси отговорност от един кмет ,че е нарушил закона при изповядването на тази сделка.

Неоснователни са доводите на прокуратурата ,че заради сделката подсъдимия освободил от работа св. Н. Самият Н. в показанията си твърди ,че когато казал на подсъдимия ,че в продадения имот има и други постройки ,същият останал много изненадан. Освен това от събраните доказателства по делото е видно ,че причината за уволнението е съвсем друга.

Неоснователни са доводите на прокуратурата ,относно „специалните” отношения между подсъдимия и св. М. и К. Такива доказателства по делото липсват и не могат да се правят изводи във вреда на подсъдимия на тази основа.

Първоинстанционния съд подробно е обсъдил показанията на св. Н.С.,С., Б.Н. и С. и е обосновал ,кои от тях кредитира и защо, с които изводи настоящият състав е съгласен.

Изводите на съда са правилни ,че липсва субективен елемент в извършеното деяние, което да обоснове наказателната отговорност на дееца.

Правилен е извода на съда , че дори да се приеме, че е нарушил нормативните актове уреждащи, такива по вид сделки ,това не е станало с цел подсъдимия да облагодетелства себе си или трето лице, или пък да е целял причиняването на вреди на общината.

Според настоящият състав подсъдимия през цялото време е съзнавал ,че той е прав във преценката си относно реда за извършване на сделката и тази своя позиция, той е отстоявал до момента, в който Общинския съвет е приел решение ,след което подсъдимия се е съобразил с това решение и е изпълнил неговите указания.

След като се вземе предвид и противоречивото мнение на съдиите от гражданските състави на съдилищата ,които са решавали гражданско правния спор във връзка със сделката, настоящият състав счита, че извода на първоинстанционния съд за липса на умисъл в действията на подсъдимия, за облагодетелстване на трето лице и за причиняване на вреди на общината , е правилен и правилно съда е постановил своята оправдателна присъда.

Не може само на базата на нарушаване на правилата за извършване на сделката, да се прави извод ,че същият е действал при условията на пряк умисъл.

Предвид на гореизложеното ,протеста на прокуратурата следва да се остави без уважение и да се потвърди присъдата на първоинстанционния съд.

При извършената служебна проверка на присъдата от въззивната инстанция не бяха констатирани пропуски или нарушения ,водещи до отмяна на протестираната присъда.

Водим от горното и на основание чл.338 от НПК ,ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД

Р Е Ш И

ПОТВЪРЖДАВА присъда №17 от 10.02.2009 год. на Варненския окръжен съд по НОХД № 951/2008 год. с подсъдим: С.С.С., ЕГН- **********.

Решението може да се обжалва или протестира в 15-дневен срок от получаване на съобщението по чл.340 , ал.2 от НПК пред ВКС на Р. България.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.

ВКС с решение от 12.11.2009 година ОСТАВЯ В СИЛА решение № 80 от 04.06.2009 г., постановено по внохд № 125/09 г. на Апелативния съд-гр.Варна.