Р Е Ш Е Н И Е

№

14.05.2008г. Гр. Варна

в името на народа

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на двадесет и пети април две хиляди и осма година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б.М.

ЧЛЕНОВЕ: Р.Л.

Ж.Д.

секретар С.Д.

прокурора И.А.,

като разгледа докладваното от съдия Р.Л.

ВНДОХ №108 по описа за 2008 год.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство пред въззивната инстанция е образувано по протест на Варненския окръжен прокурор и жалба на Д.К.Д., подсъдим по нохд № 1553/07г. по описа на Варненския окръжен съд, против присъдата на същия съд от 14.02.2008г., с която подсъдимият Д. е признат за виновен по чл.123 ал.4 вр.ал.1 НК и му е наложено наказание от десет месеца лишаване от свобода при условията на чл.66 НК с изпитателен срок от три години и е осъден да заплати по 30 000лв. на двамата граждански ищци.

В протеста се изразява становище за явна несправедливост на наложеното наказание и се прави искане за увеличаването му както и увеличаване на изпитателния срок оп чл.66 НК.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност поради нарушение на материалния закон и необоснованост на присъдата и се иска отмяна на същата и постановяване на оправдателна такава като се отхвърли и предявения граждански иск ведно със законните последици. Представено е и допълнително писмено изложение, в което се доразвива тезата за невиновност на подсъдимия. Представят се и писмени доказателства.

В с.з. прокурора не поддържа така подадения протест и изразява съгласие с постановената присъда като предлага тя да бъде потвърдена.

Защитата на подсъдимия изразява становище за неоснователност на протеста и моли жалбата му да бъде уважена като присъдата бъде отменена и бъде постановена оправдателна такава, тъй като липсвало нарушение на служебните му задължения и се касаело до случайно деяние.

Представителят на апелативната прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.

Протестът и жалбата са подадени в срок и са допустими.

Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.312 и 313 НПК намира за установено от фактическа страна следното:

С присъда от 14.02.08г. Варненският окръжен съд е признал подсъдимия Д.К.Д. за виновен в това, че на 21.06.07г. в гр.Аксаково, на стрелбище, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – в качеството си на инструктор на стрелбище, не провел задължителен инструктаж по мерки за безопасност при боравене с огнестрелно оръжие, в нарушение на задълженията си по т.15 раздел ІІ от Приложение №1 към чл.1 ал.2 т.1 от Наредба І-199 от 02.09.2003г. за условията и реда за провеждане на курсове за безопасно боравене с огнестрелно оръжие и не взел необходимите мерки за обезопасяването на огнестрелното оръжие, с което нарушил чл.48 ал.1 от ППЗКВВООБ като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия и на основание чл.123 ал.4 вр.ал.1 и чл.54 НК, му е наложил наказание от десет месеца лишаване от свобода като е отложил изпърпяването му с изпитателен срок от три години на основание чл.66 ал.1 НК. Осъдил е подсъдимия Д. *** И.Т. и П.Т. по 30 000лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди ведно с лихви и разноски. Произнесъл се е и по веществените доказателства.

За да стигне до този резултат окръжният съд е приел за установено, че на 21.06.07г. свидетелите А. М., Г.Т., Л.И., Е.М. и Д.И. решили да отидат на стрелбището в гр.Аксаково за да пострелят с пистолет. Стрелбището се стопанисвало от Спортен клуб „Варна 2002”, управляван и представляван от подс. Д.К.Д., който бил и назначен с трудов договор на длъжност „инструктор стрелбище”. Свидетелите изразили желанието си да стрелят и подсъдимия показал на компанията няколко вида късо бойно огнестрелно оръжие и съответните боеприпаси като поставил всичко на бюрото, намиращо се в ляво от входната врата, зад коридорите за стрелба. Така на бюрото били изложени пет бр. оръжия пистолети „Макаров”, „CZ75B” както и револвер „Таурус”. Стрелбата щяла да се осъществява в средния коридор като свидетелите трябвало да се изреждат един по един. Докато един стрелял останалите се намирали зад коридора, до бюрото, където били поставени оръжията и боеприпасите. Всички от компанията се изредили по няколко пъти като стреляли с различни оръжия. В един момент на мястото за стрелба застанал пострадалия Т.. Непосредствено зад него се намирал подсъдимия в ролята си на инструктор. Свидетелите И. и И. били до вратата, свид. М. се била подпряла на бюрото, където били оръжията и боеприпасите. Свид. М. бил в непосредствена близост до нея. Докато Т. стрелял, свид. М. взел револвера „Таурус”, отворил барабана и започнал да поставя патрони. След като го заредил го затворил и забелязал, че ударникът е запънат и решил да го спусне. Неволно натиснал спусъка и произвел изстрел. В този момент Т. тъкмо поставял оръжието върху поставката в коридора за стрелба. Проектилът минал през левия ръкав на подс. Д. и попаднал в тялото на постр. Т., който се свлякъл на земята. Свид. М. веднага извикала бърза помощ като до пристигането й тя и подсъдимия Д. правели всичко възможно за спасяването му. Пострадалия бил откаран в МБАЛ „Св.Анна” но въпреки интервенцията починал.

От СМЕ се установява, че смъртта на пострадалия е причинена от огнестрелно нараняване с входна рана по задната дясна повърхност на гръдния кош с раневи канал ангажиращ кожа, подкожие, долен полюс на дясна лопатка, осмо дясно ребро, долен лоб на десен бял дроб, околосърцева торбичка, дясно сърдечно ухо, дясно предсърдие и изходно нараняване в ляво от гръдната кост. Непосредствена причина за смъртта е разкъсване на дясното сърдечно ухо и дясно предсърдие като смъртта е била неизбежна.

Подс. Д. е получил разкъсно-контузна рана и ожулвания в областта на лявото рамо.

От съдебно-балистичната експертиза се установява, че и трите изследвани оръжия са технически изправни и е невъзможно произвеждане на изстрел без натискане на спусъка им. Намереният проектил е изстрелян от револвер „Таурус” с№TD807691 и по него не са установени следи от рикошет.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от всички събрани доказателства. Спор по нея няма. Спорът е доколко подс. Д. е сторил всичко необходимо съобразно задълженията си като инструктор за безопасността на свидетелите при боравенето с огнестрелни оръжия.

Правилно окръжният съд е приел, че отговорът на този въпрос е отрицателен. С оглед наличие на виновно поведение от негова страна следва да се прецени нарушил ли е той вменените му задължения и с кои действия или бездействия е допуснал такова нарушение, както и налице ли е причинна връзка между действията му и настъпилия противоправен резултат.

Съгласно разпоредбата на чл.41 ал.1 ППСКВВООБ, лицата придобили огнестрелни оръжия са длъжни да ги опазват от достъп на други лица, както и при боравене с оръжията да вземат мерки за недопускане на злополуки. Безспорно право да борави с поверените му оръжия има подсъдимия Д., който е бил назначен със заповед №1/25.07.05г. като отговорник по закупуването и съхранението на огнестрелно оръжие и боеприпаси и всички разрешителни от КОС са издавани на негово име. Отделно от това със заповед №15/25.07.05г. той е бил назначен и като „инструктор стрелбище”. Безспорно той не е изпълнил вменените му задължения. Съгласно законовите разпоредби той е следвало да съхранява оръжията и боеприпасите на място недостъпно за клиентите. Вместо това безспорно е установено,че няколко оръжия, включително и револвера „Таурус” и съответните им боеприпаси са се намирали върху бюрото, без всякакъв контрол и съвсем достъпни до присъстващите лица в стрелбището. Без съмнение е налице бездействие от страна на подсъдимия, което се е оказало в пряка причинна връзка с последвалите събития и вредоносния резултат.

На второ място е налице нарушение и на т.15 раздел ІІ от Приложение №1 към чл.1 ал.2 т.1 от Наредба №І-199/02.09.03г. за условията и реда за провеждане курсове за безопасно боравене с огнестрелно оръжие. Установено е, че инструктаж въобще не е бил провеждан. Липсват подписи на свидетелите в книгата за инструктаж. Там е вписано само името на свид. М., но дори и негов подпис липсва. Единствено свид. И. в показанията си заявява,че инструктора им е казал да не зареждат пистолета и да не го насочват към човек. Всички останали свидетели са категорични, че не са били запознати с мерките за безопасност. Подсъдимият, в съгласие с разпоредбите на Наредбата е следвало поне да прочете на свидетелите изброените там правила. Като не е сторил това подсъдимият е проявил нехайство към задълженията си.

Няма спор, че обвиняемият като съответно длъжностно лице в стрелбището е имал нормативно регламентирани задължения по контрола за спазване на мерките за безопасност и като такъв е субект на престъплението по чл.123 ал.1 НК.

Много подробно и обстоятелствено окръжният съд е изложил мотиви, които се споделят напълно и от настоящата инстанция, относно допуснатите нарушения на вменените задължения на подсъдимия. Съдът е направил пълен анализ на всяко от отделните действия на подсъдимия по изпълнение на задълженията му като е стигнал до единствения правилен извод, че той с бездействието си е нарушил задълженията си и е допуснал противоправния резултат. Анализът е обоснован с всички събрани доказателства по делото и настоящата инстанция няма да го повтаря. Подробно окръжният съд е описал всички действия, които подсъдимият е трябвало да извърши. Всички изводи на съда са абсолютно обосновани и подкрепени от събраните гласни доказателства.

Във въззивната жалба се твърди, че подсъдимия не е допуснал нарушения, че невписването на всички стрелящи лица и неполагането на техни подписи в книгата за инструктаж е „несъществен пропуск” Това не е така. Воденето на тази книга е задължително. Тя е доказателство за изпълнение на служебните задължения на длъжностното лице както и относно обстоятелствата кой и кога е имал достъп до оръжията. Невписването на всички стрелящи лица означава, че те не са стреляли и не са били в това стрелбище. Тя е и вид отчетен документ както и доказателство, че инструктаж е бил провеждан. Доколко там е имало залепени плакати с описани мерки за безопасност или не е без значение, защото тези плакати не отменят задълженията на инструктора.

Несериозно е и възражението за ненарушение на чл.48 ППЗКВВООБ. Твърди се, че тъй като подсъдимия е бил зает със стрелбата на постр. Т. не е бил в състояние да гледа и към масата с оръжията. Нямаше да има нужда да гледа и натам, ако оръжията и боеприпасите бяха прибрани на недостъпно място и се вадеха само при необходимост и то само по едно оръжие и съответния брой боеприпаси.

Вярно е, че по отношение на други лица може и да се касае до случайно деяние, но по отношение на подсъдимия, който е длъжностно лице и отговорен за всичко ставащо в стрелбището е налице престъпление извършено по непредпазливост поради небрежност по смисъла на чл.11 ал.3 пр.1 НК. Подсъдимият е бил длъжен и е могъл да предвиди общественоопасните последици още повече и поради опита и квалификацията си на инструктор и бивш военен – офицер от сухопътните войски.

Няма спор, че подсъдимият е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което и правилно квалификацията на деянието е по чл.123 ал.4 вр.ал.1 НК.

Що се касае до оплакването за явна несправедливост то също е неоснователно.

Доколкото протестът в този смисъл не се поддържа не са налице и основания за определяне на по-високо по размер наказание. Така определеното наказание е съобразено със степента на обществена опасност на деянието и дееца и с всички смекчаващи вината обстоятелства. Съдът е изложил мотиви и защо намира, че следва да се приложи разпоредбата на чл.66 НК.

По отношение жалбата на подсъдимия важи изложеното вече по-горе. Определеното наказание е в рамките към минимума и е съобразено както с личността на подсъдимия така и обществената опасност на деянието.

В този смисъл присъдата е обоснована правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена.

По отношение гражданските искове, те са основателни и са уважени по справедливост. Касае се до причинена смърт на млад човек, на 21 години – на прага на живота си. Несъстоятелно е твърдението на защитата, че не били представени никакви доказателства за начина на живот на пострадалия. Такива доказателства в конкретния случай не са необходими. Очевадно е, че за родителите това е особено тежък удар. Те никога няма да надживеят тази болка, тя ще ги съпътства през целия им живот.

Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени, поради което и на основание чл.336 НПК Варненският апелативен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата от 14.02.2008г. на Варненския окръжен съд, постановена по нохд №1553/2007г. по отношение на подсъдимия Д.К.Д. с ЕГ№ **********.

Решението подлежи на касационна жалба или протест в 15-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено, на основание чл.337а ал.2 НПК.

С Решение № 432/29.10.08 г. по КД № 414/08 г. по описа на ВКС е потвърдено решението на Апелативен съд – Варна.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.