Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

                               Варна ,  01 юни  2010  година

                                    В  името  на  народа

                   Варненският апелативен съд,наказателно отделение,в съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и десета година в състав :

                                                  Председател:Божидар Манев

                                                        Членове:Росица Лолова

                                                                     Румяна Панталеева

при участието на секретаря С.Д. и прокурора Анна Помакова разгледа наказателно дело № 107 по описа за 2010 година,докладвано от съдия Б.Манев

Производството по чл.318 ал.2, ал.3 и ал.6 от НПК е образувано по протест на прокурор от Варненска окръжна прокуратура , по жалби на подсъдимите И.М. и М.П. и по жалби на защитниците им против присъда № 20/15.02.2010 г по НОХД № 1644/2009 г на Варненския окръжен съд.

С присъдата съдът е признал двамата подсъдими за виновни в това,че на 04.07.2008 в град Варна в съучастие като извършители умишлено умъртвили Ю.П. ,като деянието е извършено при условията на опА. рецидив и на основание чл.116 ал.1 т.12 вр.чл.20 ал.2 и чл.54 от НК им наложил наказание „Доживотен затвор”  при специален режим - на подсъдимия М. и „Лишаване от свобода” за срок от седемнадесет години при строг режим- на подсъдимия М.П.. На основание чл.304 от НПК оправдал подсъдимите  по обвинението по чл.116 ал.1 т.6 от НК.

В протеста се излагат съображения за допуснато нарушение на закона в оправдателната част на присъдата и се предлага на въззивния съд да я отмени в тази й част и да признае двамата подсъдими за виновни и по първоначалното обвинение по чл.116 ал.1 т.6 от НК. Протестът се поддържа пред съда от представителя на апелативна прокуратура , който развива доводи в подкрепа на неговата основателност. Според прокурора особената жестокост при извършване на деянието следва да се изведе освен от начина на извършването му,още и от хладнокръвното поведение на подсъдимите след убийството, свързано с укриването на трупа и унищожаване на следите от престъплението , което поведение „визира на проявена особена жестокост,като характеристика на личността на извършителите”. От друга страна , според прокурора особено мъчителният начин на умъртвяване на пострадалия следва да се изведе не само от претърпените болки на жертвата , но и от всички други страдания, произтичащи от чувството на безнадежност и от невъзможността да се защити.

Подсъдимият И.М. е сезирал въззивния съд със саморъчно изготвена жалба и подробно допълнение към нея,в които прави алтернативно искане за отмяна на присъдата и за връщане на делото за ново разглеждане от ОС,или за изменение на присъдата и за определяне на минимално наказание по първата алтернатива на чл.116 ал.1 от НК. Първото искане е мотивирано с приложението на чл.2 ал.2 от НК и с възможността за провеждане на съкратено производство по чл.371 т.2 от НПК  след отмяната на чл.269а от НПК ,тъй като е бил лишен от тази възможност  по време на първоинстанционното производство. Жалбата на служебния му защитник е бланкетна и съдържа оплакване само за явна несправедливост на наказанието.

В съдебното заседание на апелативния съд този подсъдим участва лично и с двама упълномощени защитници , които поддържат само оплакването по чл.348 ал.5 т.1 от НПК и пледират за определяне на наказание „Лишаване от свобода” , вм.наложеното от ОС „Доживотен затвор”. Излагат се доводи , че деянието не е с изключително висока степен на обществена опасност и не е извършено с користна цел , че подсъдимият М. е млад човек ,който е бил предизвикан от пострадалия, а освен това е направил самопризнания и е демонстрирал критично отношение към извършеното, поради което наказанието следва да се определи при баланс на отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства. М. изразява съгласие с тезата на защитниците си и моли наложеното наказание да бъде заменено с лишаване от свобода.

Вторият подсъдим М.П. също е сезирал апелативния съд със саморъчно изготвена жалба , с която пледира за „преразглеждане на делото”,тъй като „присъдата се явява завишена и несправедлива”.  Защитникът му , от своя страна,  я определя като неправилна, необоснована и незаконосъобразна,тъй като П. не е съизвършител на деянието , а е действал при условията на чл.20 ал.4 от НК.Според защитника този подсъдим е бил дрогиран и е действал под влияние на подсъдимия М. и под въздействие на стреса от видяното , а пред съда е направил самопризнания и е проявил критичност към извършеното. Защитникът пледира за  определяне на наказание под минимума по чл.116 ал.1 от НК , т.е. при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК.В съдебно заседание на въззивния съд П. и защитника му поддържат жалбата по изложените вече доводи.Защитникът му пледира вече и за отмяна на присъдата и за „постановяване на нова присъда на базата на наличните доказателства”

Защитата на двамата подсъдими намира протеста за неоснователен , а прокурорът предлага въззивните жалби да бъдат оставени без уважение.

Варненският апелативен съд , след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото , за да се произнесе взе предвид:

Атакуваната с протест и жалби присъда е постановена при следната фактическа обстановка:

Двамата подсъдими И.М. и М.П. и пострадалият Ю.П. се познавали от дълги години,като ги  свързвала употребата на наркотични вещества. Пострадалият дължал на подсъдимия М. около 600 лева.М. бил известен в своя кръг като”Дивия”,М.П. като”З.”,а пострадалият Ю.П. като „К.”

На 04.07.2008 г двамата подсъдими били в дома на подсъдимия  М. ***. В 19,02 ч М. позвънил по телефона на Ю.П. и го поканил в дома си,където последният пристигнал в 19,32 часа. У себе си Ю.П. носил торбичка , в която били двата му мобилни телефона ,ключове, пари и известно количество кокаин.След влизането му в апартамента двамата с домакина провели разговор на балкона,а подсъдимият М.П. стоял на диван до вратата.Разговорът между М. и Ю.П. бил по повод на парично задължение на втория към първия , във връзка с което те се скарали.Пострадалият взел дървена пръчка,замахнал с нея към М. и закачил носа му,от който протекла кръв.Тогава подсъдимият взел захвърлена на пода тесла и с нея  започнал да удря Ю.П..Той се опитал да напусне апартамента,но подсъдимият М.П. му препречил пътя и от своя страна му нанесъл удари с дърво от страничната облегалка на дивана.Общо двамата подсъдими нанесли на пострадалия множество удари по главата,а конкретно М. го ударил два пъти в тилната област с теслата.  Ю.П. паднал на земята и починал. Всичко се развило светкавично в рамките на минута.

След като го  убили  двамата подсъдими се заели да заличат следите от извършеното. Те увили трупа в черга,поставили го в сак , а сакът поставили в шкаф - кантонерка. Свалили от себе си окървавените си дрехи,  почистили с тях  кръвта от стаята и поставили и дрехите в кантонерката , а нея изнесли на терасата. Подсъдимите взели личните вещи на пострадалия , като изключили мобилните му телефони и ги изхвърлили заедно с дървените предмети в една шахта.

Св. Венцислав П. -брат на пострадалия Ю.П., след като не успял да се свърже по телефона с брат си тръгнал да го търси.Пред блока на подсъдимия М. В.П. видял паркиран автомобила,с който през посочената вечер се придвижвал Ю.П. и поради това позвънил в апартамента на М.,но отвътре  не се обадил никой.  След около десет минути към блока се приближил самият подсъдим. Той разказал на В.П.,че брат му Ю.П. е бил в апартамента му,но след това си бил заминал,като се качил в лек автомобил „Рено 19”. Св.Маринов , който живеел в същия блок потвърдил това обстоятелство по неустановени причини , но по-късно признал пред съда,че изобщо не е виждал Ю.П. през посочената вечер.

На следващия ден М. позвънил на св.П. и го помолил  да пренесат багаж с неговия микробус.На 05.04.2008 около обед двамата подсъдими и св.Н. натоварили в микробуса багаж , в който бил и шкафа с трупа на убития. След това четиримата отпътували с микробуса към селото на подсъдимия М.-***. Пред къщата му М.,*** и Н. разтоварили багажа ,като оставили в колата само кантонерката с трупа. След това двамата подсъдими и шофьорът  П.  се отправили с микробуса на няколко километра извън селото,където подсъдимите / в отсъствието на П./ изхвърлили трупа от шкафа в едно дере и го покрили с клони. Натоварили отново кантонерката в микробуса и потеглили обратно към с.Господиново.На зададения на шега въпрос от П. дали в шкафа не е имало труп М. отговорил утвърдително,но П. приел отговора като шега. По време на обратния път от с.Господиново за Варна шофьорът отново попитал действително ли са возили труп, при което М. потвърдил,че трупът е бил на Ю.П.,когото двамата с М.П. *** , в района на кв.Владиславово двамата подсъдими свалили шкафа,в който до изхвърлянето му  бил трупа на Ю.П.,залели го с бензин и го изгорили.

Няколко дни по-късно подсъдимите М. *** , св.Е. и лице на име П.,  с автомобила на последния се отправили към дерето край с.Господиново , за да заровят трупа , тъй като времето вече било много горещо. Св.Е. бил предупреден предварително каква е целта на пътуването,а на шофьора обяснили , че отиват да крадат кабел. В отсъствието на последния, който чакал в колата подсъдимите и Е. затрупали трупа с чували със строителни отпадъци.

Освен на свидетелите П. и Е. подсъдимият М. разказал за убийството и на защитен свидетел №2 , като му съобщил всички подробности за участието на всеки от двамата подсъдими в убийството ,както и действията им по укриването на трупа. Посочил на свидетеля и  мястото ,на което трупа бил  заровен.

В хода на проведеното досъдебно производство било установено авторството на деянието , като били извършени огледи, претърсвания и изземвания и следствени експерименти.

 Останките от трупа на убития  били намерени на 03.02.2009 година.

Със заключение на ДНК експертиза по веществени доказателства  било установено,че останките от трупа са на Ю.П. , а съдебно медицинска експертиза е установила счупвания по дясната теменна кост и вляво по тилната кост на убития ,които са причинени при удари с,или върху ,твърди тъпи предмети реализирани в посока отдясно наляво и отзад напред и наляво по отношение на тилната кост. Според заключението на същата експертиза в резултат на допълнително изследване  ударите отдясно  са поне два , а удари са нанесени и в лицевата част на черепа , които са довели до деструкцията му.  Смъртта на убития е резултат от причинената от всички удари черепно мозъчна травма.

Така описаната в мотивите към присъдата фактическа обстановка е установена правилно и се подкрепя от съвкупния анализ на всички събрани доказателства.

Подсъдимият М. признава вината си , но поддържа,че е извършил убийството сам.  В същия смисъл са и обясненията на подсъдимия М.П. пред окръжния съд , който признава само установените действия по заличаване на следите от убийството , но поддържа,че не е нанасял удари по главата на пострадалия, а такива е нанесъл само М..

Варненският апелативен съд извърши на основание чл.13 , 14 , 18 и 107 ал.3 и 5 от НПК проверка и анализ на всички релевантни доказателства , събрани в наказателното производство, като постави ударение на тези,които уличават подсъдимия М.П. в извършването на инкриминираното деяние, като съизвършител на подсъдимия М., както и на доказателствата,квалифициращи деянието на двамата подсъдими по чл.116 ал.1 т.6 от НК.

По несъмнен начин е установено,че на 04.07.2008 г  в град Варна пострадалият Ю.П. е убит в апартамента на подсъдимия М.. Безспорно са установени и всички действия на двамата подсъдими по заличаване следите на престъплението.Не се спори от подсъдимия М. и от защитата му,че той е единият извършител на инкриминираното деяние,        за което е осъден  ,а самопризнанията на този подсъдим от досъдебното и от съдебното производство се подкрепят от обясненията на подсъдимия М.П. , от показанията на свидетелите Е. , П. и защитен свидетел №2, както и от протоколите за оглед,претърсване и изземване и от заключенията на назначените експертизи. Поради това и след като АС споделя всички изводи за посочените обстоятелства , направени в мотивите към присъдата тези въпроси  няма да се обсъждат  повече в настоящото решение.

Подсъдимият М.П. неизменно поддържа,че не е участвал в изпълнителното деяние на престъплението по чл.116 ал.1 от НК и то е извършено само от подсъдимия М..

Преди да се направи на основание чл.339 ал.2 от НПК анализ на доказателствата за формата на участие в  престъплението  от страна на М.П. следва да се посочи , че той,дори без сам да съзнава депозира обяснения,в които се уличава като съизвършител на М.. Така при разпита си пред съдия на 03.02.2009 г – л.150 и сл. от том втори на ДП,приобщени в с.з на ОС Варна от 15.02.2010 П. обяснява,че след отправеното от подсъдимия М. към него нареждане да държи  Ю.П.,  за да не успее да избяга той  препречил  пътя на пострадалия ,преследван с тесла от подсъдимия М. в резултат на което Ю.П.  „политна към дивана”.  „Може и да съм го бутнал , може и да съм го хванал” допуска подсъдимия ,а  докато Ю.П. падал на дивана подсъдимият М. го ударил по главата с теслата. Дори и само в тези признати действия на подсъдимия М.П. да се изразяваше участието му в убийството / а в същия смисъл са показанията на защитен свидетел № 2 / те го легитимират като съизвършител на изпълнителното деяние, тъй като е хванал и съборил пострадалия,с което е дал възможност на преследващия го с теслата втори подсъдим да нанесе смъртоносните удари.С така описаното от самия него негово поведение  подсъдимият М. П. е допринесъл за сломяване съпротивата на пострадалия , спрямо когото М. е упражнил физическото насилие – Р-4-2001-ІІІ и е извършил такъв елемент от общата дейност по чл.20 ал.2 от НК  ,че тя като цяло е причинила съставомерните последици -  Р-119-2000-І

Всъщност   участието на втория подсъдим в убийството е много по-съществено , тъй като и той лично е нанесъл удар,или удари по главата на пострадалия.

- Първият пряк  източник на информация за поведението му са обясненията пред съдия на подсъдимия М. – л.112 – 116 от ДП ,приобщени в с.з.на ОС Варна от 15.02.2010 г. Тези обяснения са депозирани в деня на арестуването му,в който той все още не е изградил позицията си по повдигнатото обвинение.След като признава,че е ударил „с тъпото на теслата Ю.П. по главата” М. продължава – „М. / подс.П./  х в а н а  К.  /постр.Ю.П./ за фланелката , взе дръжката от фотьойла и започна и той да го удря….Като започнах да го  удрям с теслата К. се дърпаше назад през това време М. го хвана за ръката и също започна да го удря”

- На следващия ден М. разказва на К. – св.А. Е. , че двамата с М.П. „са оправили Ю., в смисъл,че са го убили” – обяснения на подсъдимия М. в същия разпит и показания на св.Е. пред окръжния съд. Тъй като е приятел със сестрата на подсъдимия М.П. този свидетел проявява пред съда известна амнезия по отношение на информацията,която има за участието на М.П. в убийството.ОС е приобщил показанията му пред съдия от ДП – л.184 , том втори , а в тях св.Е. заявява дословно : „Когато Ивелин /подсъдимия И.М./ говореше как са оправили К. в множествено число М. не е възразявал никога”!

- В показанията си пред съдия – л.195, том втори от ДП, прочетени в с.з. на ОС  и изрично потвърдени от св.Ж. П. той  заявява,че подсъдимият М. му е разказал , че „двамата със З. са убили Ю.П.….Възникнал скандал и го убили.”    Разказът на М.  пред този свидетел е  на следващия ден след убийството при пренасянето на шкафа с трупа до гората край село Господиново.

- Независимо от различните варианти в обясненията на двамата подсъдими за начина на извършване на убийството и формата на участие на всеки от тях те неизменно и на ДП и пред съда поддържат , че подсъдимият М. е нанесъл удари по главата на пострадалия единствено и само с тесла. Когато  ,обаче заличават следите от престъплението двамата изхвърлят „теслата и бухалката в един казан за буклук” според обясненията на подсъдимия М.. Не би се налагало да се изхвърля и „бухалката” /всъщност дървото от облегалката  на дивана/,ако и тя не бе оръдие на престъплението.   И след като М. го е удрял само с тесла , то остава с „бухалката”  да е нанесъл удар,или удари подсъдимият  М.П..

- В обясненията си пред първоинстанционния съд двамата подсъдими лансират окончателната си версия за начина,по който е убит Ю.П..

Подсъдимият М. заявява „Мисля,че го ударих два пъти.Ю.падна върху дивана и след няколко секунди беше мъртъв. Не съм го душил , нито съм имал сексуални контакти с него преди това.…Нанесъл съм му само два удара…След като нанесах двата удара на Ю.той падна на дивана и прихърка няколко секунди…М. се беше изправил и само гледаше”.   Това била истината за убийството , а не разказаното пред съдия на Досъдебното производство.

От своя страна и подсъдимият М.П. потвърждава , че „мислил” , че е стоял прав   ,но до него пострадалият не се доближил.   И. „го удари с теслата по главата мисля два пъти и той падна на леглото , изхърка 2-3 пъти и това беше”

- Следователно единодушното окончателно становище по обвинението и на двамата подсъдими е , че пострадалият Ю.П. е убит само от подсъдимия И.М. с два удара по главата с тъпата част на тесла.

- Според заключението на Съдебно – медицинската експертиза  ,обаче / л.36 , том трети на ДП / от изследването на черепа „се установяват данни за удари в слепоочната област, като вдясно ударите са поне два на брой….Нанасяни са обаче и удари в лицевата му част…” .Пред съда  съдебно-медицинският експерт доизяснява заключението си : „По костите има белези,които говорят за два удара вдясно. Вляво има данни за един удар,  като черепът е декомпозиран….Категорично можем да кажем,че има сигурни поне три удара и вероятно други в лицевата част.

И след като двамата подсъдими са единодушни,че М. е нанесъл „само” два удара по главата на пострадалия , а  

Съдебно – медицинската експертиза  категорично установява , че ударите са повече от два се налага изводът,че останалите „повече от два удара”са нанесени по главата на Ю.П. *** , каквито впрочем са първите обяснения на М. на ДП пред съдия.

Съвкупната преценка на посочените по-горе доказателства налагат според въззивния състав изводът ,че подсъдимият М.П. е участвал в изпълнителното деяние на престъплението по чл.116 ал.1 от НК  като извършител и е действал при условията на чл.20 ал.2 от НК , а не на чл.20 ал.4 от НК , каквато е позицията  на защитника му пред съда.

Аналогичният извод на първоинстанционния съд , който е обоснован  задълбочено в мотивите към присъдата е правилен.

След като е установил правилно фактическа обстановка окръжният съд е приложил правилно и материалния закон.

Подсъдимият И.М. / посочен в писмени документи по делото и като Ивелин Билянов / е осъждан осем пъти за различни престъпления от общ характер , като за четири от престъпленията е изтърпял ефективно наказание лишаване от свобода. Поради това за този подсъдим инкриминираното деяние представлява „опа. рецидив” по чл.29 ал.1 б”а” и „б” от НК. Наказанието лишаване от свобода по НОХД № 1464/2002 на РС Варна е изтърпяно на 03.07.2006 година , поради което не  е изтекъл срока по чл.30 ал.1 от НК.

Вторият подсъдим М.П. е осъждан само три пъти за тежки умишлени престъпления от общ характер. Изтърпял е наказание лишаване от свобода за срок от шест години и е освободен от затвора точно три години преди извършване на настоящото деяние – на 04.07.2005 г. Поради това и за него е налице „опА. рецидив” по чл.29 ал.1 б”а” и „б” от НК и също не е изтекъл срока по чл.30 ал.1 от НК.

При установената фактическа обстановка и обстоятелствата по чл.29 ал.1 от НК и за двамата подсъдими те са извършили престъпление по чл.116 ал.1 т.12 пр.1 от НК , за което са осъдени от Варненския окръжен съд.

По протеста на Варненска окръжна прокуратура:

Пледира се за осъждането на двамата подсъдими и по предявеното с обвинителния акт обвинение по чл.116 ал.1 т.6 от НК, т.е.  за извършване на убийството по особено мъчителен начин за жертвата и с особена жестокост.

Както посочва представителят на апелативна прокуратура , който поддържа протеста, касае се  до прецизност на присъдата , тъй като подсъдимите са осъдени за квалифицираното убийство по чл.116 ал.1 от НК и са им били наложени поисканите от прокурора наказания , поради което положението им фактически  няма да се промени с прилагането на закон за еднакво наказуемо престъпление.

Настоящият състав на въззивния съд,обаче прие,че не са налице достатъчно основания за прилагането и на посочения квалифициран състав на престъплението.

Поначало повдигнатото обвинение по чл.116 ал.1 т.6 пр.2 и 3 от НК е мотивирано в обвинителния акт с нанасянето и от двамата подсъдими на многобройни и силни удари по главата на пострадалия, от които „той започнал да издава хъркащи звуци през 4-5 минути и изпаднал в безпомощно състояние” ,а след това и т.к. продължил да издава стонове подсъдимият М. започнал да го души с кабел „в продължение на няколко минути  ,докато Ю.утихнал” Ако такава фактическа обстановка бе доказана ,  без всякакво съмнение биха били налице  и квалифициращите обстоятелства по чл.116 ал.1 т.6 от НК. В хода на съдебното следствие, обаче такива обстоятелства не са установени по несъмнен начин.

Не е установено и не може да бъде установено дали действително пострадалият е бил удушен и ако е бил - от кого.

В обясненията си от ДП пред съдия подсъдимият М. твърди,че пострадалият е бил душен и удушен от подсъдимия М.П. , а в показанията си пред съдия от ДП П. поддържа,че пострадалият е душен и удушен от подсъдимия М.. Пред съда М.  е категоричен , че не е душил пострадалия,  а П. – че „душене не е имало ,нямаше такова нещо”. От заключението на СМЕ личи, че не са налице медицински находки за причиняване на смъртта чрез удушаване , а ,че тя е причинена категорично само от черепно-мозъчната травма. Експертът не изключва „от медицинска гледна точка” пострадалият да е удушен ,но не намира никакви доказателства за това. Следователно, дори и да е имало душене, то не обосновава квалификация”особено мъчителен начин”, тъй като пострадалият вече е бил мъртъв и не е изпитвал болки и страдания. Доколкото , пък  от подобни действия на някого от подсъдимите може да се изведе извод за проявена особена жестокост ,то при противоречивите доказателства не е възможно да бъде установено по несъмнен начин,който от двамата  евентуално е душил жертвата.

За това колко време е продължила агонията на пострадалия може да се съди  отново единствено и само от противоречивите обяснения на двамата подсъдими, тъй като и по този въпрос СМЕ не е в състояние да даде категорично заключение. В обясненията си от ДП и двамата твърдят,че събитията са се развили бързо. М. не се ангажира с конкретно  време,а П. поддържа,че пострадалият е хъркал 4-5 минути и е бил душен/от М.!/ 6-7 минути. Пред съда, обаче П. твърди,че”всичко стана много бързо ,аз докато видя какво става и той падна…И. го удари по главата два пъти ,той падна , изхърка два три пъти и това беше” Според М. – „Мисля,че го ударих два пъти,Ю.падна върху дивана и след няколко секунди беше мъртъв….Всичко стана толкова бързо….той прихърка няколко секунди , нито дишаше, нито мърдаше и по това разбрахме,че е умрял”  Разбираемо е,че при бързо развилата се ситуация подсъдимите на са засичали времето в минути ,или в секунди , както е разбираемо и че се опитват да опростят и умаловажат поведението си. Не съществуват,обаче обективни доказателства, с които обясненията им да бъдат опровергани и те следва да се ценят в най-благоприятния за тях вариант, а именно , че смъртта на пострадалия е настъпила много бързо. Като се съобразят и изявленията на съдебно медицинския експерт пред съда – „Човек изпитва болки докато е в съзнание…имайки предвид получените удари в главата, той е изпаднал в безсъзнание и е престанал да чувства болка” - следва да се приеме,  че най-вероятно в конкретния случай смъртта на пострадалия не е причинена по”особено мъчителен начин” , или поне, че  това не може да се установи по несъмнен начин.

При бързо развилата се обстановка пострадалият не е имал време  да изпита  и чувство на безнадеждност и безпомощност , каквато е тезата на прокурора в с.з.Той е бил ударен по главата  от подсъдимия М. поне два пъти, пресрещнат е бил и е бил ударен по главата с дърво от М.П. поне веднъж , след което е паднал на дивана. Дори смъртта му да не е настъпила веднага,  той най-малкото е бил в безсъзнание и не е усещал и възприемал нищо.

Бързо нанесените удари в ситуация ,която е възникнала спонтанно и обстоятелството,че не е доказано,че ударите са многобройни , т.к СМЕ е категорична само за три удара поставят според настоящата инстанция под съмнение и извършването на деянието с особена жестокост и коравосърдечност. Не може да бъде споделено разбирането   в протеста,  че механизмът на умъртвяване сочи на една непредизвикана и неоправдана агресия. В мотивите към присъдата си окръжният съд  е приел , че пострадалият е предизвикал подсъдимия М. , като го е ударил по носа , при което е протекла кръв. Това обстоятелство не е оспорено от  прокуратурата в протеста , а  липсват и обективни факти , от които да се установи дали се касае до фактическо обстоятелство , или до защитна версия. Следователно не е възможно да се докаже, че поведението на двамата подсъдими е неоправдан изблик на особена жестокост и агресия  , а не  първосигнална реакция  на лица с много нисък интелект от неадекватното поведение на госта им. Верно е ,че двамата хладнокръвно заличават следите от престъплението , но последващото им поведение, с което те разгласяват пред широк кръг свои приятели ,че са извършили убийство сочи не толкова на особена жестокост като характеристика на техните личности ,колкото до проява на инфантилност и примитивност  от лица , които дори не са в състояние да оценят значението  на това,  което са направили. Макар прокуратурата да не навежда подобен довод особената жестокост на извършителите не може да се изведе и от оръдието на убийството, а именно теслата, тъй като според обясненията и на двамата подсъдими тя е била в ръцете на пострадалия, от когото я взел подсъдимият М., т.е той не е избирал средството,с което да нанесе ударите,а е действал според ситуацията. А достоверността на тези твърдения не е въъзможно да бъде опровергана. Колкото до съдебното им минало двамата макар и многократно осъждани са вършили преди всичко престъпления против само собствеността.

Поради това  настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд,че   в конкретния случай не може да се обоснове по реда на чл.303 ал.2 от НПК извършването на деянието по подчертано жесток и мъчителен начин , като основание за квалифицирането му и по чл.116 ал.1 т.6 от НК и ОС без това да има практическо значение за подсъдимите правилно ги е оправдал на основание чл.304 от НПК по това обвинение.

По жалбите на двамата подсъдими и защитниците им:

Вече бе изразено становище по неоснователността на оплакването на защитника на подсъдимия М.П.,че доверителят му е извършил деянието само като помагач.

Второто оплакване на този подсъдим и на защитника му е за явна несправедливост на наказанието,основание по чл.348 ал.5 т.1 от НПК ,според защитата  за определянето му под минимума по чл.116  ал. 1 от НК.

И това оплакване е неоснователно.На подсъдимия П. окръжният съд е определил наказание към минимума по най-леката алтернатива на чл.116 ал.1 от НК и то в никакъв случай не е явно несправедливо като оценка на степента на участие на този подсъдим в извършването на престъплението. Определяне на  наказанието  под законовия минимум е възможно само при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК , каквито в случая очевидно не са налице. Нещо повече -трудно могат да се изведат изобщо смекчаващи вината обстоятелства и най-малко като такова обстоятелство може да се цени „самопризнанието” на П.. Напротив – в хода на целия процес той се опитва да прехвърли цялата вина на подсъдимия М. и с благосклонното отношение на последния прави опит изобщо да се оневини. Не е налице и критично отношение към извършеното , тъй като израз на пълната  безкритичност и на двамата подсъдими е поведението им след извършване на престъплението.

Наложеното наказание на М.П. не е явно несправедливо и няма основание за намаляването му.

Подсъдимият М. в саморъчни жалби развива доводи в подкрепа на разбирането,че след като не е могъл да ползва привилегията на чл.371 т.2 от НПК поради забраната по чл.269а от НПК , след отмяната на разпоредбата с ДВ бр.32/2010 г. следва на основание чл.2 ал.2 от НК вече да ползва тази възможност. Поради това пледира за отмяна на присъдата и за връщане на делото за ново разглеждане.

Искането не се поддържа в съдебно заседание,а е и изцяло неоснователно.

Към датата на въззивното заседание – 21 май 2010 разпоредбата на чл.269а от НПК все още не е отменена, т.к. изменението е в сила от 28 май 2010 г. Освен това разпоредбата на чл.2 ал.2 от НК се прилага за престъпленията по НК , а не за процесуалните норми , които действат от влизането им в сила на основание чл.3 от НПК.

Основното оплакване е по чл.348 ал.5 т.1 от НПК и се поддържа пред въззивния съд от подсъдимия М. и от двамата му назначени защитници.

Излагат се многобройни доводи за явната несправедливост на наложеното наказание и се пледира за определяне на наказание лишаване от свобода в рамките на първата алтернатива  на чл.116 ал.1 от НК. Посочва се  ,че е неправилен изводът на ОС,че по отношение на М. не е налице нито едно смекчаващо вината обстоятелство и че той е личност с изключително висока степен на обществена опасност и поради това следва да му се наложи най-тежкото наказание,предвидено в закона. Според защитниците на този подсъдим той е бил предизвикан за извършване на убийството от пострадалия , от заключението на психиатричната експертиза,личи, че е с намалена волева устойчивост и лесна раздразнителност , което също е причина за поведението му, направил е пълни самопризнания и е улеснил разследването, а освен това съдията докладчик по първоинстанционното дело е разглеждал и други дела на М. и е предубеден към него.

Следва да се кредитират само възраженията,че са налице и някакви смекчаващи вината обстоятелства ,каквото единствено такова обстоятелство е  до известна степен  поводът за извършването на убийството. При положение,че не могат да се опровергаят твърденията и на двамата подсъдими,че пострадалият с поведението си ги е предизвикал следва да се приеме,че поведението му е отключило агресията им. Не е налице самопризнание , което да е способствало за разкриване на престъплението , тъй като към момента на задържането на М. то вече е разкрито. Не е налице и проявено критично отношение,тъй като поведението му по укриване на следите от убийството сочи на пълна липса на такова отношение.Намалената волева устойчивост на този подсъдим не може да му служи за оправдание при извършването на престъпления , а доказателства за предобуденост на докладчика от ОС не се установяват. Напротив-  съдът е направил  всичко възможно за установяване на обективната истина по чл.13 от НПК и макар да е приел липса на смекчаващи вината обстоятелства, въпреки това  е наложил на М. наказание по втората,вм.по третата алтернатива по чл.116 ал.1 от НК.

И според настоящата инстанция богатото съдебно минало на този подсъдим – на 28 години - осем присъди за престъпления от общ характер ,  трайно установените му престъпни навици и планирането на нови престъпления към момента на убийството,  липсата на каквито и да е усилия от негова страна за социална интеграция , данните за системна употреба на наркотици , активното му участие в извършването на убийството, в което е въвлякъл и подсъдимия М.П. и в заличаването на следите налага извода, че само с трайното  му изолиране от обществото могат да се реализират всички цели по чл.36 от НК.

Поради това и по отношение на подсъдимия И.М. присъдата е законосъобразна,а наложеното наказание е справедливо и няма основание за изменението му.

С оглед всичко гореизложено и на основание чл.338 от НПК Варненският апелативен съд

             Р     Е     Ш     И

ПОТВЪРЖДАВА  присъда № 20 / 15.02.2010 г. по наказателно дело № 1644/2009 на Варненския окръжен съд.

Решението подлежи на обжалване и протест пред Върховния касационен съд в петнадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

                              Председател:

                                  Членове: