Р Е Ш Е Н И Е
№
17.06.2009г,
Град Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД
Наказателно
отделение
На двадесет и втори
май
Година две хиляди и
девета
В открито заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.П.
ЧЛЕНОВЕ: Р.Л.
П.Д.
При секретар С.Д. и
в присъствието на прокурор С.Я. като разгледа докладваното от съдия П.Д. ВНОХД № 107/09г. по описа на съда за 2009г., за да се произнесе взе
предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ГЛАВА ХХІ от НПК.
Добричкият Oкръжен съд, с присъда № 8 по НОХД № 398/08г. по описа на
същия съд, постановена на 09.03.2009г. е признал подсъдимия М.М.В. ЗА НЕВИНОВЕН в
това, че на 15.04.2002г. в гр. Добрич избегнал плащането на данъчни задължения
в големи размери – 10 657,90 лева, като не подал данъчна декларация,
изискуема по силата на чл.41 от ЗОДФЛ, поради което и на основание чл. 304 от
НПК го е оправдал по възведеното обвинение по чл. 255 ал. 1 във вр. с чл. 2 ал.2 от НК.
Със същата присъда е отхвърлил предявения от
Министъра на финансите, чрез представляващия пълномощник, граждански иск в
размер на 10 657, 90 лева, представляващ обезщетение ведно със законната
лихва за нанесени на бюджета имуществени вреди; налице е произнасяне и досежно
веществените доказателства.
Въззивното производство пред АС - Варна е образувано по протест
на Окръжен прокурор на ДОП, в който се оспорва
изцяло правилността на така постановената присъда, като се предлага на въззивния съд същата да бъде отменена и да бъде постановена
нова, с която подс. бъде признат за виновен по
предявеното му обвинение и му се наложи
наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, отложено по реда на чл.
66 от НК, както и глоба от 500 лева.
В с. з. пред състав на Варненския Апелативен съд
защитникът на подсъдимия оспорва протеста и моли да присъдата на първоинст. съд да бъде потвърдена.
Представителят на АП – Варна не поддържа протеста,
излага мотиви за това и моли за постановяване на съдебен акт в тази насока.
Въззивният съд, след като прецени доводите на страните и след
цялостна служебна проверка на присъдата на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК
констатира следното:
Протестът на
Окръжен прокурор на ДОП е неоснователен
по следните съображения:
В съответствие с всички събрани по делото
доказателства, относими към предмета на доказване,
Добричкият Окръжен съд е приел за
установено от фактическа страна следното: Към 1995г подс. М.В.
и С.В. били съпрузи. С Решение № 2610/06.11.1995г. на ДОС, в търговския
регистър бил вписан ЕТ „МСМ – С.В.” –
гр. Добрич, управляван и представляван от С.В.В., ЕГН:**********. Първоначално
фирмата извършвала дейност, свързана с търговия със селскостопанска и
животинска продукция, посредничество, представителство, агентство и други, а
към 07.11.1995г. била регистрирана в ТДД – гр. Добрич с основен предмет –
търговия с ел. материали и СМР. Тази дейност подлежала на облагане с патентен
данък по ЗОДФЛ.
До 1999г. ЕТ не развивал дейност, а след това от
името на фирмата, но без пълномощно, дейност осъществявал подс.
В., като неговите действия били извършвани със знанието и съгласието на бившата
му съпруга – св. В., но без нейно участие. Със съдебно решение № 94/
31.07.2008г. бракът между подс. В. и св. В. бил
прекратен.
При извършване на проверка от оперативен контрол
при ТДД – ДП – гр. Добрич на 25.02.2002г. било констатирано, че през 2001г.
ЕТ”МСМ” е осъществявал и други дейности,
подлежащи на облагане по общия ред. Била иззета счетоводна документация, ведно
с кочани с фактури, издадени от подс. В., който
обяснил, че същите са изготвени и подписани от него и че сделките са реални.
Пълномощно за тези действия от страна на св.В., като управител на ЕТ не било
издавано.
Впоследствие след извършена данъчна ревизия от ТДД
– гр. Добрич бил издаден ДРА №1 – 23 – 266/18.05.2002г., връчен на С. С. В. на
27.05.2002г., в качеството й на управител на ЕТ „МСМ – С. В.” – гр. Добрич.
Същият не е обжалван в законоустановения срок по реда на ДПК, поради което е
влязъл в законна сила. След изземването на счетоводната документация на
фирмата, същата е прекратила дейността си и не е извършвала такава.
За да достигне до тази фактология
по делото, първоинстанционният съд се е базирал на:
заключенията по съдебно–графическа и съдебно–счетоводна експертизи; показанията
на свидетелите К.Е., С.В., които с оглед на съвкупната преценка на всички
факти и обстоятелства, както и обективните данни по делото, са кредитирани
изцяло; веществените доказателства – 5 бр. кочани с фактури.
По
реда и със средствата на НПК, първоинстанционният съд е събрал всички необходими и относими към предмета на доказване фактически
данни, които допринасят за изясняване и разкриване на обективната истина. Установил
е една
подробна, точна и правилна фактическа обстановка. За да възприеме именно
тази фактическа обстановка ДОС е направил задълбочен и подробен анализ на
събраните доказателства – най-вече депозираните гласни такива пред него
/обяснения и свидетелски показания/, съпоставяйки ги със заключенията по СГЕ и
СЧЕ.
Настоящата инстанция възприема изводите, до които е достигнал първоинстанционния съд, отчитайки факта, че със
съставения ДРА от ревизиращите органи при ТДД - Добрич са определени данъчни
задължения за ЕТ „МСМ – С.В.” – гр.
Добрич, управляван и представляван от С.С.В., а не за физическото лице – М.В..
При тази хипотеза не може да се приеме, че той не е изпълнил свое задължение по
закон, следователно и че е
наказателно-отговорен субект за деяние по чл. 255 ал.1 от НК. Данъчно
задълженото лице по смисъла на ЗОДФЛ, визиран и в съставения ДРА е ЕТ, който се
управлява и представлява единствено от С.С.В. Ако ревизиращите органи бяха
установили факт, различен от този и по – точно, че именно подс.
В. в резултат на самостоятелна дейност като ЕТ е реализирал облагаем доход в
своя полза, без изискуемата регистрация по Закон, в този случай данъчните
задължения по ЗОДФЛ действително щяха да възникнат в негова тежест. Само при
това условие щеше да бъде осъществен състава на престъпление по чл. 255 ал.1 от
НК, а наказателно отговорно лице би бил именно подс.
В.. Освен това единствено ревизиращите органи са компетентните такива,
които могат да установяват задължения за
съответните лица, както и размера на тези задължения и това тяхно право не може
да бъде делегирано на други органи.
Видно от гласните доказателства,
събрани в хода на съдебното производство, подс. В. е
реализирал дейност, издавал е фактури от името на ЕТ, но получените суми от
реализираните сделки са отчитани на св.
В. Именно поради този факт доходите от реализирана дейност, които подлежат на облагане, са
в тежест не на физическото лице, което ги е реализирало, а възникват за ЕТ и за
неговия управляващ. Нещо повече, обстоятелството, че не е бил обжалван ДРА
навежда на извода, че св. В. мълчаливо се е съгласила, че именно ЕТ е получател
на сумите по фактурите, а не подс. В.. В този смисъл
той не е реализирал доход в своя полза и именно поради тази причина за него не
възниква задължение да декларира такъв по смисъла на ЗОДФЛ. Поради
гореизложеното, съставът на ВАС
приема, че подс. В. не е осъществил от обектива и
субективна страна състава на престъплението по
чл. 255 ал.1 от НК.
По
отношение на присъдата в гражданско - осъдителната й част: същата не е обжалвана или протестирана в законоустановения срок, поради което същата е влязла в законна
сила.
Предвид на всичко изложено по-горе, съставът на
ВАС достигна до извода, че присъдата на
ДОС като правилна, законосъобразна и справедлива следва на основание чл. 338 от
НПК да бъде потвърдена.
При
служебната проверка на присъдата, въззивният съд не констатира нарушения
/допуснати на досъдебното производство или в с. з., / които да се явяват
съществени по смисъла на НПК и да налагат отмяна на присъдата и връщане на
делото за ново разглеждане на прокурора или от друг състав на съда.
Водим от горното и на
основание чл. 338 от НПК, съставът на
ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 8 на ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД по
НОХД № 398/08г. по описа на същия съд, постановена на 09.03.2009г.
Решението
може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от получаване
на съобщението, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.