Р Е Ш Е Н И Е

Номер ………………             Година  2010                      Град Варна

Варненският апелативен съд                   Наказателно отделение

На двадесет и осми май                    Година две хиляди и десета

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Божидар Манев

ЧЛЕНОВЕ:   Димитър Димитров

Румяна Панталеева

съдебен секретар Г.Н.

прокурор Йорданка Стайкова

като разгледа докладваното от съдия Панталеева

ВНОХД № 106 по описа на съда за 2010 г.,

за да се произнесе взе предвид:

Предмет на въззивното производство е присъда № 26/12.06.2009 г. по НОХД № 230/09 г. на Окръжния съд в гр.Шумен, с която подсъдимият Р.Й.М. е признат за виновен и осъден по чл.343, ал.3, пр.пр.1 и 4, б. „б”, вр.чл.54 от НК на три години лишаване от свобода, с отложено изпълнение на наказанието съгласно чл.66, ал.1 от НК за четири години, за който срок е лишен и от право да управлява МПС по чл.343г от НК, като е ангажирана и гражданската му отговорност със задължение да изплати на съпругата и синовете на пострадалия три обезщетения за неимуществени вреди, в размери съответно 10 000 лева и два по 1000 лева, а исковете за горницата до 80 000 лева са били отхвърлени. За да вземе тези осъдителни решения първоинстанционният съд е приел в съответствие с внесеното обвинение, че на 20.10.2005 г. в село Кюлевча, област Шумен, при управление на лек автомобил „Москвич” с ДК№ ША 9383, в пияно състояние, нарушил чл.70, ал.1 от ЗДвП, с което по непредпазливост причинил смъртта на Васил Х.В. и избягал от местопроизшествието.

Въззивното производство е второ по ред, след отменително решение във ВКС на предходно потвърдително такова от Апелативен съд Варна, и се инициира с две жалби:

- от защитника на подсъдимия, адвокат Георги Панайотов, АК Шумен, която е бланкетна и в нея немотивирано се иска оправдателна присъда и

- от частните обвинители и граждански ищци Б.В. и Д. и Х. Х., които, като се позовават на несправедливост както на наложеното наказание, така и на присъденото обезщетение, отправят искане за тяхното увеличаване и налагане на ефективно наказание лишаване от свобода.

В съдебно заседание подсъдимият не се явява и не се представлява, както и жалбоподателите Б.В. и Х.Х., жалбоподателят Д.Х. поддържа жалбата на посочените в нея основания, а представителят на въззивната прокуратурата се присъединява към исканията за отмяна на условното осъждане и увеличаване размера на присъденото обезщетение в полза на Б.В.

По жалбата на адвокат Панайотов, като защитник на подсъдимия Р.М..

В нея се сочи единствено, че присъдата е незаконосъобразна и необоснована, без да се развиват основания за това, и се твърди, отново декларативно, че подсъдимият М. не е виновен, поради което следва да бъде оправдан.

Жалбата е неоснователна, но като лишена от доводи, изключва и възможността за излагане на конкретни основания да не бъде приета. След изпълнение на задълженията си за цялостна проверка на правилността на обжалваната присъда и по чл.314 НПК, въззивната инстанция споделя изложените мотиви във връзка с нейната обоснованост и приложението на материалния закон.

Фактите и обстоятелствата от предмета на доказване, установени по реда и със средствата, предвидени в НПК, на съдебното дирене в първата инстанция, накратко са следните:

На 20.10.2005 г. следобед подсъдимият Р.Й.М. бил на гости в свидетелите А. и С. А.ови и пил вино. След 18.00 часа той си тръгнал, като закарал с колата си до дома му и свидетеля М.М.. В последствие се сетил, че си е забравил цигарите в А.ови и решил да си ги вземе. По пътя горивото му свършило и по улица „Георги М.” той вече се движел с лекия автомобил „Москвич” ДК№ ША 93 83, по инерция и без включени светлини.

В същото време – около 20.00 часа, и по същата улица, която не била осветена, пеша вървял пострадалият Васил Х.В., на 83 години и с увреден слух. Подсъдимият го застигнал пред дом № 4, не го възприел и го блъснал с десния край на предната броня в дясно отзад. Ударът отхвърлил пострадалия, и след падане на лявата си страна той получил множество травматични увреждания. Подсъдимият усетил удара, преустановил движението на автомобила, слязъл и се върнал, вдигнал пострадалия и го преместил към къщата, след което прибрал колата пред дома си. Отишъл в къщата на свидетелите А.ови за цигарите си, и споделил пред свидетеля А. А.ов, че по пътя е видял блъснат човек и го е преместил. За колата обяснил, че й е свършил бензина.

Междувременно пострадалият успял да привлече вниманието на живеещата в къщата свидетелка М.Г., която извикала съседката М.М., дошъл кмета на селото - свидетелката  Б.Д., а в последствие и близки на пострадалия. Пред тях последният съобщил, че го е блъснала кола без светлини, че шофьорът го е преместил до дънера-пейка, като дал и описание на облеклото му. Същите данни той дал в последствие и на съпругата и сина си – свидетелите Б.В. и Д.Х.. Макар и транспортиран за лечение в болнично заведение още същата вечер, на 22.10.2005 г. пострадалият починал вследствие на масивна вътрешна кръвозагуба, предизвикана от травматичните увреждания.

Като се изключат единствено обясненията на подсъдимия, и то само в частта им относно обстоятелството той ли е блъснал пострадалия, различните доказателствени източници установяват съвпадащи и без значими противоречия факти, поради това и правилно първоинстанционният съд се е позовал на всички събрани и проверени от него гласни и писмени доказателства и заключенията по относимите експертизи, подложил ги е на пространен анализ и е направил въз основа на тях правилни правни изводи.

Авторството на деянието също е установено по безспорен начин – пред свидетелите Й.М., Д.В.,А.А., както и пред сина и съпругата си, пострадалият неколкократно, последователно е твърдял едни и същи факти - че е бил блъснат от автомобил, който му е дошъл отзад, че този автомобил е бил без светлини, че шофьорът му е слязъл и го е преместил, както и че е бил облечен с яке с характерна емблема. Шума от преминаващия по улицата автомобил е бил възприет независимо от свидетелите В. и М.Г., който шум последната определя като приглушен, дори и след като е намалила телевизора, след това е последвало и чукането от страна на пострадалия по нейната порта. Свидетелката Й.К. е възприела бързо движещия се автомобил по същата улица, без светлини.  Показанията на тези свидетели категорично изключват защитната теза, че подсъдимият е минал пеш по улицата на местопроизшествието и е намерил пострадалият блъснат на пътя, а ДНК анализът не просто потвърждава, че по якето му е имало кръв от пострадалия, а безспорно установява, че по същото време е бил облечен именно с това яке, което пък е описано с характерния си белег от пострадалия като носено от водача на автомобила, който го е блъснал.

Механизма на ПТП и причините за смъртта са също безспорно установени чрез изготвените поредица от съдебномедицински и авто-технически експертизи, от които се установява, че травматичните увреждания на пострадалия са в резултат на удар с предната част на МПС в гръб на пострадалия, който е бил в изправено положение, и получени последващо от падне върху пътната настилка, както и че те са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата смърт.

Доколкото, макар и при липсата на аргументи, в тази жалба присъдата е определена не само като необоснована, но и като незаконосъобразна, въззивната проверка установява, че първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон. Деянието е било квалифицирано още от прокуратурата по чл.343, ал.3, пр.1 и 4, б.”б” от НК и тази правна квалификация е била възприета от съда в съответствие с безспорните обстоятелства, че подсъдимият е извършил деянието в пияно състояние, както и че не е останал на местопроизшествието. Тъй като в обвинителния акт не се е твърдяло, че случаят е особено тежък, макар и без да е уточнено в първата инстанция, точното изписване на приложимия закон следва да бъде чл.343, ал.3, б.”б”, пр.1 от НК.    

По жалбата на частните обвинители и граждански ищци.

В нея се твърди, че присъдата е неправилна, защото наложеното наказание е явно несправедливо, а присъдените обезщетения обидно ниски. Тези страни молят съда да наложи на подсъдимия М. наказание при превес на отегчаващите вината обстоятелства, без да посочват кои са те, и това наказание да бъде изтърпяно ефективно, наказанието лишаване от право да се управлява МПС да бъде определено в размер, надвишаващ с три години наказанието лишаване от свобода, а гражданските искове да бъдат уважени в пълен размер.

Жалбата е частично основателна – досежно справедливостта на наказанието и размера на обезщетението, присъдено на Б.В..

        Наложеното в първата инстанция наказание е в самия минимум на санкцията по чл.343, ал.3, б.”б”, пр.1 от НК, като в мотивите е посочено, че това решение се основава на превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, но същевременно като такова изрично е посочено само едно, макар и комплексно – „затруднено семейно социално и материално положение”, при наличието на отбелязани две отегчаващи – висока степен на обществена опасност на деянието и предходно реабилитирано осъждане.

В мотивите си окръжният съд правилно е изложил кои обстоятелства са от значение за индивидуализацията, като е акцентирал на високата степен на обществена опасност на пътно транспортните произшествия, извършвани в пияно състояние и с последвало бягство от местопроизшествието, съгласно практиката на ВКС, направил е точна характеристика на подсъдимия, съобразно наличните за това данни по делото, но въпреки това, по необясними причини, не е достигнал до правилния извод, че тези обстоятелства налагат определянето на наказание над предвидения минимум. Към решение в последния смисъл навежда и необсъденото от първостепенния съд обстоятелството, че подсъдимият е разбрал, че е наранил възрастния човек, и че той не може да се придвижва, въпреки това обаче го е изоставил сам на пътя в тъмната студена вечер. Същевременно обстоятелството, че обвинителен акт срещу подсъдимия е внесен почти пет години след деянието, не защото той се е укривал, а защото разследването се е водело на две различни места в страната, като са били извършвани множество ненужни действия по разследването, безсмислено са били преповтаряни такива, извършвана е ексхумация – красноречив сам по себе си факт, изисква от съда, съобразно практиката на ВКС и европейската такава, при решаване на въпросите във връзка с наказанието да отчета продължителността на периода, изминал от извършване на престъплението до санкционирането му с присъда. Именно това изтекло време, наред с всички изложени до тук основания,  мотивират въззивната инстанция да приеме, че за да е справедливо, наказанието лишаване от свобода следва да се определи малко над специалния минимум, а именно – в размер три години и шест месеца.

По отношение на наказанието лишаване от право да се управлява моторно превозно средство, с присъдата първоинстанционният съд е счел за справедливо то да надвишава с една година срока на лишаване от правоуправление, но въззивната инстанция счита за правилно искането на частните обвинители за неговото завишаване, предвид конкретните утежняващи квалификацията обстоятелства – пияното състояние и бягството от местопроизшествието, като приема, че за да е съответно на извършеното и достатъчно за постигане на целите по чл.36, ал.1 от НК, следва да се определи в размер от шест години.

При определяне размера на присъдените обезщетения, според мотивите си, окръжният съд е имал предвид следното:

- по отношение на съпругата В. – смъртта на спътника в живота й е предизвикала у нея депресия, узнаването на станалото е било травмиращо и е предизвикало ужас, погребала го е и е останала без опора и подкрепа в живота си в момент, когато е имала най-голяма нужда, лишена е занапред от обичта, грижите и издръжката му, тъй като той е работел и подкрепял семейството си, вършел е къщната и физическа работа – след тези сериозни констатации, подобно и в частта на наказанието, необяснимо остава решението на съда да присъди на съпругата обезщетение само от 10 000 лева и да отхвърли иска до претендирания размер от 80 000 лева, за това в тази част присъдата следва да бъде изменена, като го увеличи на 50 000 лева, в който размер то ще е справедливо и в съответствие с изискванията по ЗЗД и разбирането на съдебната практика,

- по отношение на синовете Д. и Х. Х. – безспорно те са лишени занапред от обичта и грижите на баща си, но това е и единственото основание да бъдат уважени претенциите им, предвид установените пред съда факти за упражняван от тяхна страна физически тормоз над баща им – за това и решението на съда да ги овъзмезди със суми от по 1000 лева е справедливо и не се нуждае от корекция – единственият принципно относим по въпроса довод от жалбата в тази част е, че липсва съпричиняване от страна на пострадалия       - и това е така, безспорно прието от съда, но размерът на обезщетенията е в този нисък спрямо претендирания размер не във връзка с въпроса налице ли е съпричиняване /който дори не се поставя от другите страни/, а като последица от липсата на обичайната синовна връзка, обективирана в тяхното поведение.

По реда на служебната проверка.

Констатира се отбелязаният и с решението на ВКС пропуск, с присъдата подсъдимият да бъде осъден да заплати и дължими по гражданските искове държавни такси, който е отстраним в първата инстанция по реда на чл.306, ал.1, т.4, пр.2 от НПК.

По всички изложени до тук съображения въззивната инстанция счита, че със своето решение следва да коригира първоинстанционната присъда, като завиши както наказанията лишаване от свобода и лишаване от право да управлява моторно превозно средство на подсъдимия Г., така и обезщетението за неимуществени вреди в полза на Б.В., поради което и на основание чл.337, ал.2, т.1 и ал.3 от НПК, настоящият състав на Апелативен съд Варна

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ присъда № 26/12.06.2009 г. по НОХД № 230/09 г. на Окръжния съд в гр.Шумен, като:

- увеличава наказанието лишаване от свобода на подсъдимия Р.Й.М. по чл.343, ал.3, б.”б”, пр.1, вр.чл.54 от НК на ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, което да изтърпи при първоначален ОБЩ режим в затворническо общежитие от открит тип,

- увеличава размера на наказанието му лишаване от право да управлява моторно превозно средство по чл.343г, вр.чл.37, ал.1, т.7 от НК на ШЕСТ ГОДИНИ,

- увеличава обезщетението за неимуществени вреди, присъдено на Б.Д.В., на 50 000 лева, което подсъдимият да й заплати ведно със законната лихва от датата на увреждането.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

Решението може да бъде обжалвано по касационен ред пред Върховния касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: