Р Е Ш Е Н И Е

№..............

Варна , 8 май 2008 год.

В името на народа

Варненският апелативен съд,наказателно отделение,в съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди и осма година в състав :

Председател:Б.М.

Членове:Р.Л.

Ж.Д.

при участието на секретаря С.Д. и прокурора И.А. разгледа наказателно дело № 106 по описа за 2008 година , докладвано от съдия Б.М.

Производството е по чл.318 от НПК.

Образувано е по жалба на адвокат Д.Д. ***-защитник на подсъдимия С.М. против присъда № 3/21.01.2008 по наказателно дело № 2022/2007 на Варненския окръжен съд. Оплакванията са за нарушение на закона и явна несправедливост на наложените наказания.Иска се прилагане на закон за по-леко наказуемо деяние и намаляване на наказанията.

Подсъдимият М. не се явява пред въззивния съд,а защитникът му поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Прокурорът изразява становище , че е основателна.

Варненският апелативен съд , за да се произнесе взе предвид :

С обжалваната присъда Варненският окръжен съд признал подсъдимия Св.М. за виновен и на основание чл.214 ал.2 т.1 и т.2 вр.ал.1 вр.чл.213а ал.2 т.3 и т.4 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години , което на основание чл.66 от НК отложил с изпитателен срок от пет години,считано от влизане на присъдата в сила и глоба в размер на 5 000 лева.

Признал подсъдимия за невинен и го оправдал по обвинението по чл.195 ал.1 т.4 и т.5 от НК.

Със същата присъда съдът се е произнесъл и по вината на подсъдимите П.П.и Ф.Ф.,по отношение на които присъдата е влязла в сила.

Производството се е провело по реда на чл.371 т.2 от НПК , при което подсъдимите са признали , а съдът е приел за установена следната фактическа обстановка:

На 02.11.2004 г св.П.М. придобил владението на лек автомобил “Фолксваген голф” с ДК№ Н 70 22 АТ от собственика му Ф., с намерение да го закупи.Автомобилът се съхранявал в с.В.,Варненска област в двора на къщата на родителите на П.М. Тримата подсъдими решили да отнемат автомобила и да изнудят М. да им даде пари срещу връщането му. Изпълнили замисленото на 16.11.2004,като отнели автомобила и го укрили в гората край село Л.,Варненска област.След няколко дни тримата подсъдими се предвижили с лек автомобил, управляван от жалбоподателя Св.М. до мястото,където бил укрит “Фолксваген”-а и Парушев демонтирал две от гумите с колелата.След това тримата се върнали в с.С.,а гумите останали в П.. По-късно същият подсъдим отново посетил мястото на укриване на отнетия автовмобил и демонтирал от него нови части-фарове, стопове,радиокасетофон и пр.Тъй като целта на отнемането била да бъде изнуден М. да даде пари срещу връщането на автомобила с него се свързал жалбоподателя Св.М. по мобилен телефон и поискал сумата 2000 лева.М. заявил,че не може да даде такава сума ,тъй като не разполага с пари.Проведени били поредица от разговори по телефона между подсъдимия М. , св.М. и майка му,св.П., като подсъдимият се съгласил откупът да бъде в размер на 550 лева. М. оставил сумата от 500 лева на посочено от подсъдимите място.Въпреки това колата не му била върната,а подсъдимия М. го уведомил по телефона,че трябва да даде още 700 лева.След нови преговори и без да е дал допълнително поисканата сума М. получил автомобила си на 20.12.2004 г , като установил липсата на части и детайли общо на стойност 469,81 лева.

При така установената фактическа обстановка окръжният съд е приел , че подсъдимият М. е извършил престъпление по чл.214 ал.2 т.1 и т.2 вр.ал.1 вр.213а ал.2 т.3 и т.4 от НК, тъй като в съучастие като съизвършител с подсъдимия П., с цел да набави за себе си и за П. и Ф. имотна облага ,чрез заплашване,принудил Пл.Матев да извърши нещо противно на волята му- да предаде сумата 500 лева и с това му причинил вреда в този размер ,като деянието е придружено с отнемането и с повреждането на владения от него лек автомобил “Фолксваген Голф” , извършено е от две лица и са причинени значителни вреди в размер на 3 272 лв.

За това деяние съдът му наложил наказание две години лишаване от свобода,условно с петгодишен изпитателен срок и 5 000 лева глоба. Съдът не е посочил в присъдата основанието за определяне на първото наказание в размер под предвидения петгодишен минимум , но явно това е станало при условията на чл.373 ал.2 вр.чл.372 ал.4 вр.чл.55 ал.1 т.1 от НК. Въпреки,че на същото основание е следвало да намали,или изобщо да не наложи наказанието глоба съдът го е определил в минималния размер по чл.214 ал.2 т.2 от НК. Съдът не е наложил и кумулативно предвиденото наказание “Конфискация” и не е посочил причините за това , но присъдата не е протестирана и този въпрос не може да бъде обсъждан.

Първото оплакване в жалбата е за нарушение на закона при квалифицирането на деянието по чл.214 ал.2 т.2 от НК и то е основателно.

Окръжният съд не е изложил никакви мотиви в подкрепа на приетия квалифициращ признак , но очевидно е приел,че в размера на значителните имуществени вреди се включва и стойността на автомобила. Настоящият състав на апелативния съд възприе разбирането на защитата на подсъдимия М. и на прокурора , че щетата за св.М. е само стойността на отнетите части , чиито стойностен размер от 469 лева не представлява значителни имуществени вреди по смисъла на чл.213а ал.3 т.2 от НК. Поради това този подсъдим следва да бъде оправдан по обвинението по чл.214 ал.2 т.2 от НК,а наказанието му следва да бъде определено при условията на чл.55 от НК в рамките на правна квалификация по чл.214 ал.2 т.1 вр.ал.1 вр.чл.213а ал.2 т.3 и 4 от НК.

На основание чл. 314 ал.2 от НПК по същото обвинение би следвало да бъде оправдан и необжалвалият подсъдим П., който е действал в съучастие с подсъдимия М.. В присъдата на окръжния съд , обаче за П. не е посочена правна квалификация по чл.214 ал.2 т.2 вр.чл.213а ал.3 т.2 от НК, поради което не се налага оправдаването и на този подсъдим по това обвинение. Евентуалната промяна на квалификацията не засяга и размера на наложеното му наказание, тъй като същото е определено при условията на чл.214 ал.3 т.2 от НК.

Второто оплакване във въззивната жалба е за явна несправедливост на определените наказания.При промяната на правната квалификация за подсъдимия М. не се налага да бъдат обсъждани констатираните,или евентуално допуснатите нарушения при определяне на наказанието в рамките на квалификацията по чл.214 ал.2 т.2 вр.чл.213а ал.3 т.2 от НК.

За приетата от въззивната инстанция квалификация по чл.214 ал.2 т.1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода за срок от две до десет години , глоба в размер от 4 000 до 6 000 лева и , евентуално конфискация на имущество. Последното наказание не може да бъде наложено , тъй като въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия М. и положението му не може да бъде влошавано. Останалите две наказания следва да бъдат определени при условията на чл.55 ал.1 т.1 и ал.2 и ал.3 от НК.

По отношение на този подсъдим окръжният съд е приел,че са налице само смекчаващи вината обстоятелства – чисто съдебно минало , млада възраст , критично отношение към извършеното. Налице са , обаче и отегчаващи вината му обстоятелства,които ОС не е констатирал , а именно активното му участие в изпълнителното деяние на престъплението.М. не само е участвал лично в отнемането на автомобила , но точно той,а не П. е лицето ,което е определило цената на откупа и е изнудвало св.М. и майка му.А след като М. е заплатил исканата сума в продължение още на около месец е бил разиграван именно от подсъдимия Св.М. и е получил автомобила си едва на 20.12.2004 г.

С оглед посочените смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и на основание чл.373 ал.2 от НПК наказанието му в рамките на новата квалификация следва да бъде определено при условията на чл.55 ал.1 т.1 и ал.2 от НК – лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца и глоба в размер на 2 000 лева.Няма основание за приложение на разпоредбата на чл.55 ал.3 от НК, както поради активната роля на М. в изпълнителното деяние на престъплението, така и поради получения и без това бонус от ОС – не му е наложено наказание конфискация на имущество.С оглед намаляване размера на наказанието лишаване от свобода следва да бъде намален и изпитателния срок по чл.66 от НК на четири години.

В останалата обжалвана част присъдата следва да бъде потвърдена.

С оглед гореизложеното обжалваната присъда следва да бъде изменена по отношение на подсъдимия С.М. ,който следва да бъде оправдан за причиняването на значителни имуществени вреди с инкриминираното деяние и наложените наказания лишаване от свобода и глоба се намалят до посочените размери.

Водим от горното и на основание чл.337 ал.1 т.1 и т.2 пр.3 от НПК Варненският апелативен съд

Р Е Ш И

ИЗМЕНЯ присъда № 3/21.01.2008 г по наказателно дело № 2022/2007 на Варненския окръжен съд само в частта,в която подсъдимият С.Н.М. с ЕГ№ ********** е признат за виновен и на основание чл.214 ал.2 т.1 и т.2 вр.ал.1 вр.чл.213а ал.2 т.3 и т.4 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, условно, с изпитателен срок от пет години и глоба в размер на 5 000 лева , като го признава за невинен да е причинил значителни имуществени вреди в размер на 3 272,80 лева,оправдава го по обвинението по чл.214 ал.2 т.2 от НК и намалява наложените наказания ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА-на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА и ГЛОВА в размер на 2 000 / ДВЕ ХИЛЯДИ /лева , а изпитателния срок по чл.66 от НК – на четири години.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението подлежи на облжалване пред ВКС в петнадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

Председател: Членове: