26.04.2011г., гр. Варна
в името на народа
Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на петнадесети април през две хиляди и единадесета година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова
Румяна Панталеева
секретар С.Д.
прокурора Искра Атанасова,
като разгледа докладваното от съдия Р.Лолова
ВНДОХ №98 по описа за 2011 год.
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство пред въззивната инстанция е образувано по жалба на С.А.А., чрез защитника му адв. Ст.Д., подсъдим по нохд № 9/10г. по описа на Разградския окръжен съд, както и жалба на частните обвинители, чрез техния представител – адв. Й.Б., против присъдата на същия съд от 04.02.2011г., с която подсъдимият А. е признат за виновен за деяние по чл.343 ал.4 вр.ал.3 пр.3 и 4 б.”б” пр.1 вр.чл.342 ал.1 НК и чл.54 НК и му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от пет години и шест месеца при общ режим, както и лишаване от правоуправление на МПС за срок от пет години.
В жалбата на подсъдимия се сочат основания за необоснованост, незаконосъобразност, нарушения на материалния и процесуалния закон както и явна несправедливост на наложеното наказание като се прави искане съдът да отмени атакуваната присъда като постанови оправдателна такава или върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, както и алтернативно да намали размера на наложеното наказание лишаване от свобода и приложи разпоредбата на чл.66 НК.
В жалбата на частните обвинители се излагат основания за явна несправедливост на наложеното наказание с искане то да бъде завишено като се съобрази и размерът на наложеното наказание лишаване от права.
Представителят на апелативната прокуратура изразява становище за частична основателност на жалбата на подсъдимия по отношение причинения вредоносен резултат на пострадалата Д.С.. Излага съображения, че по отношение на нея е налице случайно деяние. Съобразно с това би последвала и промяна на квалификацията както и на определеното наказание както лишаване от свобода, така и лишаване от права, като последното следва да се съобрази с основното наказание.
Въззивните жалби са подадени в срок и са допустими.
Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и 314 НПК намира за установено от фактическа страна следното:
С присъда от 04.02.2011г. по нохд № 9/2011г. Разградският окръжен съд е признал подсъдимия С.А.А. /С.А./Р.А.М. за виновен в това, че на 07.11.2008г. в с.Китанчево, обл.Разград при управление на автомобил „Фолксваген Транспортер” с турска регистрация 34UM3429, нарушил правилата за движение – чл.20 ал.2 и чл.21 ал.1 ЗДП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Д.К.С., изразяващо се в закрито многофрагментно счупване на дясна подбедрица, довела до трайно затруднение движението на десен долен крайник както и смъртта на Р.О. Ш., настъпила на 08.11.08г., като е избягал от местопроизшествието и на основание чл.343 ал.4 вр. ал.3 пр.3 и 4, б.”б” пр.1 вр.чл.342 ал.1 НК вр.чл.54НК като му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от пет години и шест месеца, което наказание да се изтърпи при общ затворнически режим, както и лишаване от правоуправление на МПС за срок от пет години. Осъдил го е да заплати и съответните разноски. Произнесъл се е и по веществените доказателства.
За да стигне до този резултат съдът е приел за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият А. се занимавал с превоз на пътници и товари между България и Турция с собствения си микробус Фолксваген Транспортер с турска регистрация № 34UM3429, бял на цвят. Регулярно извършвал такива превози. На 07.11.08г. той, придружаван от съпругата си, Г. А. влезли в страната през ГКПП Кап. Андреево. Вечерта, около 17,30ч. пристигнали в с.Вокил Разградска обл. И се отбили за 10-тина минути в дома на сестрата на Г. А. – З.М.. Разговаряли на улицата, като Свид. М. заявява, че автомобила на подсъдимия е бил в изправност на външен вид като светели и двата му предни фара. След това подсъдимия и съпругата му се отправили към с.Тодорово, където живеели родителите на Г. А.. Там пристигнали между 18 и 18,30ч., останали около 20-тина минути, като подсъдимият въобще не слязъл от автомобила. Бащата на Г. А., свид. О. при разпита си също заявява, че и двата фара на микробуса са били изправни и светели. При преминаване през с.Тодорово, микробуса бил видян от свид. Б.С., който познавал от преди подсъдимия, видял че спрял пред дома на свид. О., че фаровете на микробуса светели и че след около 30-тина минути вече си бил тръгнал.
След като напуснали с. Тодорово, подсъдимият потеглил в посока гр.Исперих. Преминавайки през с.Китанчево със скорост от 77 кв/ч подсъдимият блъснал пресичащия пътя Р. Ш.. Ударът бил в предната дясна част на микробуса и съответно дясната страна на тялото на пострадалия, в гръбно –страничната област на гръдния кош. В следствие на удара тялото на пострадалия било пренесено върху предната дясна част на микробуса на 14,30м. от мястото на удара. При отхвърлянето му в страни, тялото на пострадалия се ударило в стоящата на тротоара свидетелка Д.С., която в това време придържала капака на багажника на лекия им автомобил, паркиран на тротоара пред дома й. В следствие на този удар тя паднала на земята, заедно с тялото на постр. Ш.. Синът й, свид. С. Н., който се намирал до нея и разтоварвал вещи от багажника се развикал, че майка му е блъсната. Видял, че на около 30м. напред спрял за няколко секунди бял микробус, но веднага потеглил и поради това не успял да види номера му. По същото време свид. Б., излизайки от магазина, в близост видял да се движи по пътя бял микробус в посока от с.Тодорово към гр.Исперих. Забелязал, че десния фар на микробуса не свети, а двигателя работи на високи обороти и се движел с около 60-70 км/ч. Забелязал и начални цифри 34 на регистрационния номер.
В 19,42ч. подсъдимият А. се обадил на домашния телефон на свид. Р. С., който бил женен за по-голямата му сестра, живеел в с. Ясенково и имал автосервиз. Помолил го да отиде в сервиза. Няколко минути след това подсъдимият пристигнал в сервиза и свидетеля видял, че са счупени десния фар и мигач на микробуса. Подсъдимият поискал веднага да бъдат сменени, тъй като трябвало да продължи незабавно за Турция, където имал други ангажименти. Свид. Р. С. се обадил на свой познат, свид. Р.Х., който се занимавал с автотенекеджийство и боядисване. Обадил се и на сина си, от когото поискал да намери фар и мигач. От своя страна синът на свид. С. се обадил на свид. Е.А., който имал същата марка микробус, но оранжев на цвят. Била организирана спешна ремонтна дейност, като свид. Х. боядисал с бяла боя деформираната в областта на десния фар и калник ламарина на микробуса. Свалени били от оранжевия микробус на свид. Е. фар, мигач и дясно странично огледало и били монтирани върху микробуса на подсъдимия. Ремонта приключил около 3ч. сутринта, подсъдимия прибрал счупените детайли и се отправил заедно със съпругата си към границата. В 9.00ч. на 08.11.08г. те напуснали страната като повече не се завърнали след тази дата.
Междувременно веднага след произшествието свид. Н. извикал Бърза помощ, която откарала постр. Ш., който починал на следващия ден в МБАЛ Исперих. Пострадалата С. била транспортирана от свои близки в болница в гр.Варна. На 07.11. от 21.15 до 23ч. бил извършен оглед на местопроизшествието като били изготвени снимки и иззети веществени доказателства. На 11.11. бил извършен оглед и на микробуса на свид. Е., на който междувременно били поставени нови фар, мигач и огледало, закупени от свид. С..
От изготвената СМЕ се установява, че постр. Ш. е получил травми по главата, гръдния кош, корема, таза и десния крак. Установени били оток на мозъка и на белия дроб. Непосредствена причина за настъпилата смърт е травматичния шок, развил се на базата на съчетаната травма. Уврежданията отговарят да са получени по посочения начин – удар от МПС с придадена кинетична енергия от предна дясна част на автомобила върху дясна гръбно странична част на пострадалия. Подсъдимият е предприел аварийно спиране, виждайки пострадалия пред себе си /наличие на спирачни следи/. Механизма на удара е бил – първоначално в дясната подбедрица, след това в тазовата област, последващ удар на главата в дясното странично огледало, напречно носене на тялото върху предницата на автомобила и последващо отхвърляне в страни.
Постр. С. е получила множествено счупване на дясна подбедрица – глезен, довело до трайно затруднение движението му.
От СТЕ е видно, че скоростта на микробуса преди удара е била от 77 до 83 км/ч като съдът е приел най-благоприятната за подсъдимия. На базата на така приетата скорост, при наличие на ограничение за населено място от 50/км/ч. ако подсъдимият се е движил с разрешената скорост , съгласно приетата АТЕ е имал възможност да реагира и спре преди мястото на удара като предотврати произшествието, тъй като опасната зона е по-голяма от зоната на осветеност. При скорост от 77 км/ч, зоната на осветеност /40м./ е по-малка от опасната зона на спиране и водача не е могъл да предотврати произшествието.
Защитата на подсъдимия възразява, че не са събрани преки доказателства, подзащитният му да е причинил ПТП. Заявява, че в Североизточна България имало множество автомобили с турска регистрация и вероятно много от тях са микробуси. Едва ли обаче в този отрязък от време, по този маршрут са се движили толкова много бели микробуси с турска регистрация, започваща с цифрата 34, със счупен десен фар, мигач и странично огледало и нуждаещи се от спешен ремонт.
Неоснователно е и възражението, че маршрута на подсъдимия те минавал през с. Китанчево. Съдът е изследвал почти ежеминутно местоположението на подсъдимия в отрязъка от време имащ отношение към деянието. Всички събрани гласни и писмени доказателства очертават една логична и последователна картина.
Безспорно е установено, че след посещението в с.Вокил, при сестрата на съпругата на подсъдимия, той се е отправил към с.Тодорово. В този смисъл са показанията на тъста му, свид. И. О., както и на свид. Б.С.. От техните показания се установява по безспорен начин, че подсъдимия е бил в с.Тодорово между 18 и 19ч. Установява се безспорно и превозното средство, с което той се е движил – бял микробус „Фолксваген Транспортер” с рег. № 34UM3429. Показанията на всички останали свидетели кореспондират помежду си, взаимно се допълват и очертават общата картина. Показанията на свидетелите относно мястото и времето на инцидента също се допълват взаимно. Така тези на пострадалата Д.С. се допълват от показанията на свид. Б., който по същото време видял микробус Фолксваген да се движи на високи обороти, идвайки от към мястото на инцидента в с.Китанчево, в посока към гр.Исперих, видял част от регистрационния номер – 34, както и че десния му фар не свети. Тези показания кореспондират, както по отношение обстоятелствата, така и по отношение времето с показанията на свидетелите Н. и С., така и с огледния протокол и заключенията на АТЕ и СМЕ. С огледния протокол се установява, че на местопроизшествието са намерени парченца от счупени стъкла на фар и мигач. Тъй като е установено, че удара върху пострадалия е от дясната предна част на автомобила, то е логично тези стъкла да са от автомобила причинил ПТП, а фара и мигача на микробуса на подсъдимия да са счупени именно по този начин. Друг факт подкрепящ показанията на свидетелите е проведения телефонен разговор от мобилния апарат на подсъдимия с домашния телефон в, с.Ясенково, на свид. Р. С. ***, което село се намира по пътя между гр.Исперих и с.Ясенково. Безспорно е установено че е бил организиран бърз ремонт на микробуса в късните часове около и след полунощ, като се е наложило да се свалят части от друг подобен микробус. Сменени са били именно десен фар, мигач и дясно странично огледало. Установено е и, че тръгвайки около 3.00ч сутринта, в 9.00ч. подсъдимият е преминал границата при КПП с.Лесово.
По отношение възражението на защитата, че подсъдимия е нямало защо да минава през с.Китанчево, отивайки към с.Ясенково, следва да се отбележи, че необходимостта да се отиде в с.Ясенково е възникнала след като са настъпили повреди по автомобила и е следвало те да се отстранят възможно най-бързо. Т.е. пътят на подсъдимия не е бил директно към с.Ясенково, а той се е отклонил натам по необходимост.
Следва да се отбележат още няколко факта от значение за заеманата от подсъдимия позиция – свид. Х., присъствал и извършвал част от ремонта в показанията си заявява, че му е било съобщено по повод повредите, че микробуса бил ударен в гаражна врата. Свид. Е.А. – предоставил частите за подмяна, заявява с показанията си, че разбрал че повредите по микробуса са в резултат на удар в крава. Разбрал, че са били подменени фар, мигач и огледало в дясната страна. Свид. Р. С., на когото се е обадил подсъдимия, пък от своя страна заявява, че е разбрал от подсъдимия, че микробуса е ударил кон. Свид. С. А. заявява, от своя страна, че разбрал, че подс. А. с микробуса е ударил нещо но не разбрал точно какво и не е питал.
Установено е още, че преди датата на инцидента, подсъдимият е влизал в РБългария многократно, дори по няколко пъти в един месец, в каквато посока на и показанията на свид. М., а след тази дата повече не е влизал в страната. Според близките му, основното му занятие е било да превозва пътници и товари между двете държави. Установено е, че подсъдимият е управлявал микробуса през цялото време на престоя им в България, а съпругата му дори е нямала свидетелство за правоуправление, други пътници в автомобила не е имало.
Друго възражение на защитата на подсъдимия е наличие на съвина от страна на пострадалия Ш., тъй като не бил пресякъл на „пешеходна пътека”. На първо място въобще няма данни в селото да има маркировка за „пешеходна пътека”, че пострадалия да я търси и да пресече там. Установено е, че той е пресичал непосредствено пред дома си и това е бил най-прекия път да се прибере, ударел е в лентата за движение на микробуса, което означава, че преди това е пресякъл лявата лента и е бил във видимостта на автомобила, не е изскочил внезапно. Не е установено наличие на алкохол в кръвта му. Т.е. няма никакво основание да се твърди, че пешеходеца е имал някакво неправомерно поведение.
Окръжния съд е направил подробен анализ на всички събрани макар и косвени доказателства по часове и по отрязъци от маршрута. Съпоставил е всички относими факти и обстоятелства и е стигнал до единствения правилен и обоснован извод, че вина за настъпилото ПТП има изцяло и единствено подсъдимия А.. Настоящата инстанция споделя напълно тези изводи. Същият е нарушил правилата за движение – чл.21 ал.1 ЗДП като се е движил със скорост по-висока от разрешената за населено място, чл.20 ал.2 ЗДП, задължаваща го да избере скорост съобразена с всички условия на пътя и на превозното средство, за да бъде в състояние са спре или намали скоростта при възникнала опасност на пътя. Тези нарушения са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат – причинена смърт на постр. Ш.. Подсъдимият е напуснал и местопроизшествието като е нарушил и разпоредбата на чл.30 ал.1 т.1 ЗДП, задължаваща го да остане на място до пристигане на контролните органи. Установен факт е, че той е спрял за около 30-тина секунди, но веднага след това е потеглил с висока скорост без да се поинтересува каква е била причината на ПТП и какво е състоянието на жертвата.
Що се отнася до пострадалата Д.С., то неправилно съдът е приел, че подсъдимия следва да отговаря за причинените й телесни увреждания. Установено е, че тя е е била блъсната директно от автомобила на подсъдимия а е пострадала при излитането на тялото на постр. Ш.. Налице е случайно деяние по отношение на тази пострадала, тъй като подсъдимия не би могъл да предполага, че тялото на постр. Ш. при падането си ще удари, стоящата на тротоара свидетелка. Вярно е, че има връзка между двете увреждания и ако не беше увреден постр Ш. в резултат на ПТП, нямаше да бъде увредена и постр. С., но те не са в пряка причинна връзка. Вероятността това да се случи не може да се вмени на подсъдимия. В този смисъл и жалбата му е основателна. Деянието следва да се преквалифицира, като се приложи закон за същото или еднакво наказуемо престъпление – чл.343 ал.3 пр.последно б.”б”, вр.ал.1 б.”в”, вр.чл.342 ал.1 НК и бъде оправдан по обвинението по чл.343 ал.4 НК.
Съответно следва да се намали и размера на наложеното наказание като му се определи такова в законовия минимум от пет години лишаване от свобода, а в останалата част присъдата бъде потвърдена, включително и по отношение наказанието лишаване от права, чийто размер ще бъде съобразен с основното наказание. Така определено при смекчаващи вината обстоятелства наказанието би изиграло своята възпитателна роля, както по отношение на подсъдимия, така и по отношение на останалите членове на обществото. Няма основания са преминаване под законовия минимум, тъй като не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи вината обстоятелства. Деянието е с много висока обществена опасност предвид изключително високият брой допускани ПТП по пътищата, най-често поради несъобразена скорост и неконтролиране на МПС.
По отношение жалбата на частните обвинители, тя е само по отношение явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода, както и по отношение несъответствие размера на наказанието лишаване от права спрямо наказанието лишаване от свобода.
По отношение наказанието лишаване от свобода по-горе бяха изложени съображения защо определено в такъв размер, наказанието е справедливо. Не са налице отегчаващи отговорността обстоятелства. Посоченото напускане на местопроизшествието в жалбата е част от квалификацията и не може да се отчита като отегчаващо такова. Неявяването му пред съда също не може да се отчита като отегчаващо обстоятелство. Подсъдимия има надлежно упълномощен адвокат и не е възпрепятствал с неявяването си правосъдието.
По отношение дисбаланса на наказанието лишаване от права спрямо лишаването от свобода, то с преквалификацията на деянието и съответно определяне на наказание в рамките на пет години лишаване от свобода, това оплакване не е актуално.
Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени, поради което и на основание чл.337ал.1 т.2 и чл.338 НПК Варненският апелативен съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА присъдата от 04.02.11г. на Разградския окръжен съд, постановена по нохд № 9/10 г. по отношение наказателно-осъдителната част като преквалифицира престъплението на подсъдимия С.А.А. /С.А./ с ЕГ№ ********** по чл. чл.343 ал.3 пр.последно б.”б”, вр.ал.1 б.”в”, вр.чл.342 ал.1 НК вр.чл.54 НК.
Намалява наложеното му наказание от ПЕТ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода при общ режим на ПЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода при общ режим
ОПРАВДАВА подсъдимия А. по първоначалното му обвинение по чл.343 ал.4 НК вр.ал.3 пр.3 и 4 б.”б” пр.1 вр.чл.342 ал.1 НК
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението подлежи на касационна жалба или протест в 15-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено, на основание чл.340 ал.2 НПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.