Р Е Ш Е Н И Е

№

Гр.ВАРНА,20.04.2011 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд-наказателно отделение в открито съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди и единадесета година в състав:

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР МАНЕВ

                                                ЧЛЕНОВЕ:  ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

                                                                    ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

При секретар: Г.Н.

и в присъствието на прокурор: ИСКРА АТАНАСОВА,

 разгледа докладваното от съдия Димитров

 ВНОХД №485/2010 год. на ВАС

и за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на въззивното производство е присъда № 132 по НОХД №1909/2010 год. на Варненския окръжен съд, постановена на 03.12.2010 год.,с която, подсъдимия по делото: П.И.И., български гражданин, е признат за виновен по обвинението по чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.58а, ал. 1 от НК и му е наложено наказание – лишаване от свобода за срок от шест години, което да изтърпи при първоначален „строг” режим. Зачетено е предварителното задържане. Осъден е да заплати направените разноски по делото.

Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия- П.И.. В жалбата се моли да бъде изменена първоначалната присъда, като се сочат доводи за несправедливост на наложеното наказание. Според тъжителя, съда е завишил наложеното наказание и не е отчел всички смекчаващи вината обстоятелства. Молят съда да намали наложеното наказание.

Представителят на прокуратурата изразява становище ,че жалбата на подсъдимия е неоснователна.  Наложеното наказание е правилно и справедливо, като вид и размер. Моли съда, да потвърди първоинстанционната присъда.

Подсъдимия редовно призован се явява лично и с адв. С.Б.-***. Подържат жалбата, като развиват доводи за несправедливост на наложеното наказание. Молят съда да намали наложеното наказание.

Първоинстанционният съд е приел следната фактическа обстановка:

Подсъдимия живее в с. Л.К., обл. Варненска. Освободен от затвора –Варна от изтърпяване на наказание „лишаване от свобода” на 14.09.2010 год.

На 11.10.2010 год. св. К. П. отишла в спортен център „Ян Палах” в гр. Варна, където тренирала. Излязла от спортния център същия ден около 20,00 часа и се отправила пеша към дома си, намиращ се на ул.”Вяра” в кв.”Младост” в гр. Варна. Вървяла по бул.”Сливница”, като се движела по десния тротоар в посока  кв. „Младост”. По същото време в близост до пожарната в гр. Варна се намирал подсъдимия, който бил наркозависим и имал нужда от пари за наркотици. Видял П. и решил да и отнеме чантата със сила. Приближил се към свидетелката и я нападнал в гръб, като започнал силно да дърпа дамската и чанта, която тя носела на дясното рамо. Чантата съдържала лични документи, служебни пропуски, СУМПС, секретни ключове и дамско портмоне с налични 80 лева.  П. оказала съпротива, но подсъдимия успял да скъса презрамките на чантата, бутнал свидетелката на земята, взел чантата и хукнал да бяга към намиращото се наблизо дере. Там се скрил , заедно с отнетите вещи. П. започнала да вика за помощ . По същото време там се оказали св. Д.Х. и А.Д., които разбрали за грабежа и решили да потърсят извършителя. В дерето видели извършителя, който като ги видял побягнал, но двамата свидетели го настигнали и заловили. Подсъдимия показал мястото, където бил изхвърлил, току що отнетата чанта. Двамата взели чантата, задържали подсъдимия и излезли от дерето. В същото време на място пристигнали полицейските служители К. и С. от ІІІ РПУ-Варна. Свидетелите предали задържания и чантата на полицейските служители. Пострадалата установила ,че вещите са налице в чантата и с изключение на 80 лева.

Съгласно заключението на СОЕ ,стойността на отнетите вещи е 148,30 лева.

Съгласно заключението на СПЕ, подсъдимия страда от синдром на зависимост от наркотични вещества, но е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

ОТНОСНО ОБОСНОВАНОСТТА И ЗОКОНОСЪОБРАЗНОСТТА НА ПРИСЪДАТА:

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПРОТЕКЛО ПРИ УСЛОВИЯТА НА ГЛАВА 27 ОТ НПК.

Настоящият състав на съда намира, че първоинстанционния съд е събрал всички необходими доказателства, за изясняване на фактическата обстановка. Направил е анализ на събраните доказателства и неговите правни изводи са правилни и законосъобразни.

 Подсъдимия е признал всички факти и обстоятелства, така както са описани в обвинителния акт и се е признал за виновен.

От събраните доказателства по делото безспорно е установено и доказано, че подсъдимия е използвал сила и  е отнел чуждо движимо имущество, с намерение противозаконно да го присвои.

Намесата на св. А.Д. и Д.Х. ,е допринесла за залавянето на подсъдимия на местопрестъплението и предаването му на полицейските органи.

Неговите самопризнания се подкрепят напълно от останалите събрани по делото доказателства.

Деянието е извършено при условията на опасен рецидив, тъй като настоящото деяние е извършено на 11.10.2010 година и не е изтекъл срока по чл. 30 от НК , от изтърпяването на предишното наказание. Напротив това престъпление е извършено непосредствено след освобождаването му от затвора.

Показанията на пострадалата и останалите свидетели, от самото начало до край, са последователни и не са били променяни. Събраните доказателства на досъдебното производство, са съгласно изискванията на НПК и затова цененето и приемането им от първоинстанционния съд са правилни и законосъобразни.

Възприетата фактическа обстановка се доказва не само от направените самопризнания, но и от всички други събрани писмени и гласни доказателства на досъдебното производство, по законен ред.

Правилно първоинстанционния съд е приел ,че деянието е осъществено при форма на вината пряк умисъл ,тъй като подсъдимия е осъзнавал действията и е целял настъпването на престъпния резултат.

Направените самопризнания от подсъдимия при условията на глава 27 от НПК, се подкрепят изцяло от всички събрани в досъдебното производство доказателства.

Правилно и обосновано съда е приел и е осъдил подсъдимия за извършено от него престъпление по чл.199, ал.1 ,т.4, вр. чл.198, ал.1, от НК.

ОТНОСНО СПРАВЕДЛИВОСТТА НА ПРИСЪДАТА:

При определяне вида и размера на наложеното наказание, първоинстанционния съд е извършил анализ на всички обстоятелства, влияещи на решението на съда, при определяне на размера на наложеното наказание. Съда е отчел като смекчаващи вината обстоятелства: критичното отношение към извършеното.

Като отегчаващи вината обстоятелства съда правилно е отчел предишните му осъждания, до момента на извършване на престъплението по това дело, е осъждан осем пъти, като настоящото деяние извършва само двадесет и седем дни, след като е бил освободен от затвора.

Правилно съда е приложил разпоредбата на чл.58а от НК, тъй като съдебното производство е протекло при условията на глава 27 от НПК.

Определеното наказание е правилно определено като вид и размер, отговаря по степен на вината на подсъдимия и така определеното наказание, ще изиграе възпитателна роля върху поведението на подсъдимия, имайки предвид ,че последната му присъда преди да извърши това деяние, а именно присъдата по НОХД № 1738/2005 год., е също за извършен грабеж при условията на опасен рецидив, което прави дееца с висока обществена опасност. Съда при определяне на наказанието е определил същото под средния размер и според настоящият състав, няма място за по-голямо снизхождение. Направеното самопризнание по време на съдебното дирене, не трябва и правилно съда не го е отчел, като смекчаващо вината обстоятелство, тъй като самопризнанието е условие за разглеждане на делото по реда на глава 27 от НПК. Не следва да се отчита като смекчаващо вината обстоятелство и стойността на отнетото имущество. В това отношение константната практика на ВКС е постоянна, тъй като извършителя на деянието грабеж, не знае какво количество пари или ценности има в чантата на жертвата, когато решава и извършва грабежа. Явно предишните осъждания не са изиграли възпитателна роля върху подсъдимия.

Ето защо присъдата на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдена изцяло.

При извършената служебна проверка на присъдата от въззивната инстанция, не бяха констатирани пропуски или нарушения , водещи до отмяна на обжалваната присъда.

Водим от горното и на основание  чл.338  от НПК ,ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД

                               Р Е Ш И

ПОТВЪРЖДАВА присъда №132 на Варненския окръжен съд- постановена на 03.12.2010 год. по НОХД 1909/2010 год.,с подсъдим: П.И.И., ЕГН-**********.

Решението може да се обжалва или протестира в 15-дневен срок от получаване на съобщението по чл.340 ,ал.2 от НПК пред ВКС на Р. България.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                            2.