Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр.ВАРНА,05.04.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският апелативен съд-наказателно отделение в открито съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЛОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА
При секретар: С.Д.
и в присъствието на прокурор: КРАСИМИР КОНОВ,
разгледа докладваното от съдия Димитров
ВНОХД №48/2011 год. на ВАС
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на въззивното производство е присъда № 127 по НОХД №1173/2010 год. на Варненския окръжен съд, постановена на 25.11.2010 год.,с което подсъдимия по делото: Ж.Т.Й., български гражданин, е признат за невинен по обвинението: по чл.123, ал.1 от НК и е оправдан по повдигнатото му обвинение.
Въззивното производство е образувано по протест на Варненската окръжна прокуратура. В протеста се сочат доводи, за необоснованост на присъдата и се твърди за неправилно тълкуване на закона и доказателствата по делото от първоинстанционния съд. Сочи се, че са нарушени разпоредби на Наредба І-209 от 22.11.2004 год., касаеща правилата и нормите за пожарна и аварийна безопасност на обектите в експлоатация, каквито обвинения липсват в обвинителния акт. Молят съда да отмени оправдателната присъда и постанови осъдителна такава.
Постъпили са писмени възражения против подадения протест, в които се развиват доводи за неоснователност на подадения протест и за правилност на постановената присъда.
Представителят на прокуратурата подържа протеста и в съдебно заседание сочи доводи за необоснованост на съдебния акт. Според него престъплението е доказано и съда неправилно е тълкувал събраните по делото доказателства. Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд и постанови осъдителна присъда.
Подсъдимия Й., редовно призован, се явява лично и с адв. М.Д. ***. Оспорват подадения протест. Сочат доводи на правилност и законосъобразност на постановената присъда от първоинстанционния съд. Изводите на съда били правилни и законосъобразни и молят съда да потвърди присъдата.
Първоинстанционния съд е приел следната фактическа обстановка:
От фактическа страна съдът прие за установени следните обстоятелства:
Подс.Ж.Й. работи от 03.01.1993 година на длъжност “експерт” в “Немо-90”ООД. Дружеството е подизпълнител по кораборемонт в “Терем-Флотски арсенал”ЕООД – Варна. Обемът на кораборемонтните работи се определял и договарял между двете търговски дружества. Работниците на “Немо-90”ООД извършвали дейността на територията на кораборемонтния завод, стопанисван от “Терем-Флотски арсенал” ЕООД. Първоначален инструктаж по безопасност на труда се извършвал от служител на “Терем-Флотски арсенал” ЕООД, а подсъдимият Й. отговарял за регулярните тримесечни инструктажи. Според длъжностната характеристика /л.183 и сл. от д.пр./, подсъдимият бил длъжен да ръководи организацията на труда и производството в групата, да контролира спазването на трудовата и технологична дисциплина и на правилата за безопасност на труд, да контролира техническата и оперативна подготовка на работата и осигуряването на техническа и технологична документация, инструменти, приспособления, материални и енергийни ресурси, да контролира и анализира оперативните производствени и икономически резултати от работата на групата и т.н.
Под прякото ръководство на подсъдимия работел СТ.П.. Последният бил в трудово правоотношение с “Немо-90”ООД /трудови договори л.39 и 41 от д.пр./. Видно от двата трудови договора е, че към момента на тяхното сключване П. е бил пенсиониран за осигурителен стаж и възраст. Основната му трудова дейност преди и след пенсиониране, е работа като заварчик с общ трудов стаж от 35 години. За заеманата длъжност “заварчик” в “Немо-90”ООД, П. е имал ясно определени права и задължения с длъжностна характеристика /л.36 от д.пр./. Видно от инструкцията за безопасна работа за длъжността “заварчик” /л.37 от д.пр./ е, че ясно са указани всички изисквания за безопасна работа по конкретни работни хипотези. Извън тази инструкция, П. бил регулярно инструктиран за безопазността на труда си от подс.Й. и от служител на “Терем-Флотски арсенал” ЕООД.
В началото на м.10.2008 година на територията на кораборемонтния завод в гр.Варна, собственост на “Терем-Флотски арсенал” ЕООД вече бил акостирал м/к “Паладий”. Технически ръководител на ремонтните дейности по този кораб бил св.С.П.. Обемът на кораборемонтната работа бил значителен, което наложило наемането на подизпълнител – “Немо-90”ЕООД. Сред възложените дейности бил ремонт на рулева дюза от кораб “Паладий”. Рулевата дюза била свалена от кораба и поставена на бетонна площадка пред кърмовата му част. На 01.10.2008 година оглед на нейното състояние и оценка на опасността от огневи дейности по нея бил извършен от множество длъжностни лица. Първият сред тях бил св.С.П.. Според неговите твърдения, огледът не се отличавал с особености. Разполагането на рулевата дюза навън, на проветриво място, а и нейният диаметър не предполагали някаква специфика в оценката на риска. Касаело се за рутинна работа, която по практика се извършвала на тази бетонна площадка. Рулевата дюза била огледана и от св.Н.А. – пожарникар в “Терем-Флотски арсенал”ЕООД. Той проверил лично вътрешността на дюзата, като следил дали няма остатъци от запалими течности или материали. В рулевата дюза влязъл и св.И.В.. Към процесната дата той работил като зам.началник на цех “Корпусен” в посоченото търговско дружество. Този свидетел обяснил на СТ.П. какво точно трябва да направи. Всичко това станало в присъствието на подс.Й.. Той от своя страна положил необходимите грижи да се увери, че рулевата дюза не съдържа петна или зацапвания, които могат да доведат до пожар. Проверил и облеклото на СТ.П., като се уверил че дрехите му са чисти.
Рулевата дюза била положена върху котвена верига и повдигната от земята на 10-20см. По този начин се осигурявал просвет, който се допълвал от наличните странични отвори в дюзата. СТ.П. заявил, че всичко му е ясно и влязъл в дюзата да работи. Подсъдимият се запътил към друг кораб, където имало негови работници. Отстоянието на този кораб било на около 1.5-2км от рулевата дюза. До този момент нито един от присъстващите около дюзата не възприел каквото и да е движение около намиращата се в близост кислородна станция.
Времето на 01.10.2008 година било ясно, с температура на въздуха около 20 градуса. В дневния диапазон духал слаб вятър от 2 до 4 м/сек в посока от морето към сушата.
Извършваната огнева работа била разрешена с акт за извършване на огневи работи от 01.10.2008 година. Този акт носи подписите на техническия ръководител С.П., на издалият разрешението И.В., на представител на кораб “Паладий”, на пожарникаря – св.А. и на подс.Ж.Й.. Подпис на СТ.П. не бил поставен. Практиката по изготвянето на този документ изисквала съставянето му в четири еднообразни екземпляра – всеки, който поставял подписа си вземал по един от тях, като един екземпляр оставал в лицето, извършващо огневата работа.
След като документът бил съставен и подписан, СТ.П. влязъл в дюзата и започнал да работи.
В това време /преди 10.00 часа/ на територията на кораборемонтния завод пристигнала цистерна, управлявана от св.А.К.. Цистерната транспортирала течен кислород, а той бил предназначен за зареждане на кислородна станция на “Терем-Флотски арсенал”ЕООД. На процесната дата на смяна като апаратчик в кислородната станция бил св.СТ.Р.. Преди началото на пълненето на станцията /същата представлява една цистерна/, тя се освобождавала от налягане. При това освобождаване се издигала кислородна пара. Ако нямало вятър парата се задържала над цистерната, в противен случай се разсейвала. При започване пълненето на цистерната свидетелите Р., К. и Г. /последният също е пътувал с пълната цистерна/ се намирали извън района на кислородната станция. Последната била оградена с мрежа, а на нея имало поставена предупредителна табела забраняваща пушенето или паленето на огън в района на станцията. Ремонтираната рулева дюза била разположена на повече от 10м от кислородната станция. Неочаквано св.Р. чул вик за помощ. Огледал се и не видял човек. Последвал втори вик и тогава св.Р. видял, че от дюзата излизал човек с огън по дрехите си. Когато видял огъня, св.Р. бързо извикал на св.св.К. и Г. да спират крановете на цистерната. Св. К. спрял течния кислород и откачил шланга, като после преместил цистерната по-напред. Св.Г. взел пожарогасител от автомобила и започнал да гаси горящия СТ.П.. След загасянето на огъня, пострадалият съблякъл обгорелите дрехи, а малко по-късно бил транспортиран в ББАЛ-Варна. Там пострадалият бил приет в ОТТПХ.
Видно от заключението на СМЕ№ІІ-31/08 година /изготвено на 27.10.2008 година/ е, че пострадалият П. бил получил изгаряния от първа до трета степен по кожата на лицето, шията, коремната стена, седалищните мускули и долните крайници – общо 53% от повърхността на тялото. От 01.10.2008 година и към 17.10.2008 година пострадалият бил под непрекъснато лекарско наблюдение в болничното заведение. При хоспитализацията били проведени седемкратни оперативни намеси за отстраняване на мъртви тъкани и пластика на дълбоко засегнати от изгарянето части. Към момента на изготвянето на тази експертиза оздравителният процес не бил приключил. След изписването на пострадалия от болничното заведение оздравителният процес продължил в домашни условия.
В периода от 01.10.2008 година до 06.10.2008 година трудовата злополука със СТ.П. била разследвана от комисия със смесен състав – представители на “Немо 90”ООД /сред тях е и подс.Й./ и служители на “Терем-Флотски арсенал”ЕООД. Изводите на комисията били обективирани в протокол /43 от д.пр./. Според съдържанието на този протокол пострадалият е допуснал изтичане на газ, в резултат на което е било предизвикано запалване. Според разследващата комисия пострадалият сам се е увредил в резултат на неправилното използване на работното оборудване.
На 10.12.2008 година бил издаден и протокол №49 за резултатите от извършено разследване на трудова злополука на 01.20.1008 година. Комисия с представители от отдел ТЗ при РУСО-Варна, Дирекция “ИТ”-Варна и ГУТ намерила, че вина за злополуката има пострадалият П., защото не е използвал правилно инструментите и апаратите, както и “Немо-90”№№Д, защото работодателят не е осигурил ефективен контрол за извършване на работа без риск за здравето и по безопасен начин.
Относно изводите на тази комисия свидетелства А.СТ.. Към датата на проверката той е работил като главен инспектор в дирекция “Инспекция по труда”-Варна. Според показанията на свидетеля вероятната причина за възникналата трудова злополука е обдухване на дрехите с кислород от страна на пострадалия.
На 15.02.2009 година СТ.П. починал. Причината за смъртта му е обект на анализ и изводи в заключението на СМЕ №38а/2009 година. Според вещите лица причината за смъртта на П. е комплексна – полиорганна недостатъчност, хепаторенален синдром, дисметаболитна и дисциркулаторна енцефалопатия, бронхопневмония, остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност с оток на белите дробове и мозъка. Според вещите лица болестните процеси са се развили в следствие на описаната по-горе трудова злополука, при която е настъпило термично изгаряне около 55% . По време на лечението се развили усложнения. Поради образуването на сраствания се получил паралитичен илеус, който наложил операция на червата с извеждане на цекостома, която по-късно била премахната. Всичко това обусловило развитието на тежък интоксикационен синдром, анемия, ускорена утайка и др. промени в лабораторните изследвания, които са прогресирали при последното пролежаване в токсикологична клиника. Според вещите лица между настъпилата смърт и термичното изгаряне от 01.08.2008 година има пряка причинна връзка. Настъпилият летален изход е разтеглен във времето в резултат на проведеното лечение. Според клиничната практика при изгаряния повече от 50% от телесната повърхност нерядко се стигало до фатален край независимо от лечението. При извършената аутопсия на трупа не били установени други увреждания освен белезите от изгарянията.
Психичното здраве на СТ.П. е обект на изследване и анализ на комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза. Според заключението към момента на освидетелстване СТ.П. е бил с разстройство адаптацията – протрахирана депресивна реакция. Към 01.10.2008г. и към 01.02.2009 година пострадалият П. е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
В хода на досъдебното производство била назначена СТЕ, изготвена от в.л.И.Н.. Според заключението на експерта, газопламъчният резач с който пострадалият П. е работил на 01.10.2008 година е бил изправен. Като условия за инцидента вещото лице дава две вероятни причини. Първата от тях я определя като малко вероятна. Свързва я с възможното спукване на кислороден шланг близо до мястото му на закрепване към самия резач. Като последица би било насищане на атмосферата в кортовата дюза с газ и при наличие на пламък е възможно той да се възпламени. Тази причина вещото лице почти я изключва, защото при такава хипотеза би последвал взрив в кортовата дюза, какъвто на практика не се е реализирал. По-вероятната причина за инцидента била съществуващата практика заварчиците да обдухват дрехите си с кислород с цел отстраняване на прах и пръски от шлака, при което те се пропивали с газ, след което при продължаване на заваряването искра от открития огън или искра от издухан метал попаднала по дрехите и те моментално са се възпламенили, горейки интензивно защото кислородът поддържал горивния процес. При изслушване в съдебно заседание, вещото лице поддържа заключението си, като на практика го детайлизира. Според становището на експерта, газопламъчния резач е бил в добро състояние. Специално за шланговете на апарата, вещото лице сочи, че дори и да не са били изправни и да е изтичал един или и двата газа, в дюзата не би могло да се получи такова локално горене на тялото. Ако имало изтичане в такова ограничено пространство и насищане на атмосферата, с който и да е от двата газа, би се получил взрив. Вещото лице изключва тази вероятност и по още един аргумент – пространството не е било затворено, а дюзата е била добре вентилирана. Според вещото лице единственото разумно обяснение на инцидента е свързано с установената практика за обдухване на дрехите /този процес е описан детайлно в писменото заключение на вещото лице/. В становището си в.л.И.Н. заявява, че ако е имало втори човек навън до дюзата, той би могъл да спре изтичането на газ от основния клапан и бързо да изтегли шланга заедно с резача от дюзата. Този втори човек би могъл при наличие на пожарогасител да спомогне за потушаване на пламъците, а оттам и да се преодолеят последиците от злополуката.
По делото е изготвена пожаро-техническа експертиза. Според заключението на вещото лице при наличие на втори човек в близост до дюзата пожарът е било възможно да се потуши по-бързо. Вещото лице анализира и възможната връзка между зареждането на кислородната станция и извършването на огневи работи в относителна близост до нея. В писменото си заключение е посочил, че винаги е възможно да се получи разхерметизиране на технологично оборудване в процес на експлоатация. Експертът обаче го приема за малко вероятно, защото при разхерметизиране се чувало “свистене”, за каквото не говорят тримата свидетели, намирали се в близост до кислородната станция. При наличие на достатъчно вятър, изпуснат кислород по време на зареждане на цистерната би могъл да достигне до дюзата и да насити атмосферата, като се концентрира в долната част на дюзата, респективно в долната част на тялото на пострадалия. Наличието на открит огън при тази комбинация от фактори би могла да предизвика процес на горене. В съдебно заседание в.л. поддържа заключението си. Според него причината за възникналия пожар е кислород. Детайлно се изяснява спецификата на казуса от гледна точка на пълненето на кислородна станция на разстояние около 10м от ремонтираната рулева дюза. Вещото лице описва, че преди да започне запълването на кислородната станция се освобождавало остатъчно количество кислород, който процес е съпроводен с издаването на звук подобен на пукане. Вещото лице изключва възможността освободеното остатъчно количество кислород да е причина за запалването на СТ.П.. Изразява експертно становище, че дори да беше имало пожарогасител и негорими одеала, ситуацията с термичните изгаряния при пострадалия не би била по-различна. Причината за това е, че е необходимо време от 1-2 секунди за задействане на тези противопожарни средства, а травмите на П. са били получени от лъчистата топлина на пламъка, като те се развивали за по-малко време от 1-2 секунди. Вещото лице е категорично, че докато пострадалият е бил вътре в дюзата нищо не би му помогнало. Противодействия на горенето са били възможни само извън дюзата. Този експерт също коментира практиката по обдухване на дрехите с кислород, като счита че това е вероятна причина за възникване на пожара.
По делото е била изготвена и СТЕ от в.л.Н.А.. Най-общо вещото лице приема, че пострадалият е извършил неправомерни действия по обдухване на дрехите си с кислород, като сам е станал причина за възникналия пожар.
В досъдебното производство е била изготвена и експертиза по безопасността на труда /л.181 и сл./. Последната съдържа изцяло правни изводи, поради което съдът я приема само и единствено като писмено доказателство.
ОТНОСНО ОБОСНОВАНОСТТА И ЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТТА НА ПРИСЪДАТА:
Първоинстанционният съд е провел съдебно производство, събрал е всички необходими доказателства по делото и е извършил анализ на събраните доказателства по делото и е направил своите правни изводи, които според настоящия съд са правилни и законосъобразни.
Срещу оправдателната присъда на първоинстанционния съд е подаден протест, който е допустим ,но е неоснователен и необоснован.
На първо място в обвинителния акт са повдигнати обвинения спрямо Й. , затова че е нарушил чл. 16 от ЗЗБУТ, не е изпълнил задълженията си по чл.18 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд и не е изпълнил задълженията си произтичащи от длъжностната характеристика на експерт в „Немо 90” ООД.
В мотивите към подадения протест,който в началния момент е бил бланкетен ,се развиват доводи ,че е била нарушена Наредба І-209 от 22.11.2004 год.- за правилата и нормите за пожарна и аварийна безопасност на обектите в експлоатация.Такива обвинения не са били повдигани спрямо подсъдимия и затова настоящата инстанция намира ,че не следва да ги коментира и обсъжда.
В края на същите мотиви се сочи ,че подсъдимия е нарушил чл.16 от ЗЗБУТ, и по точно ал.2а, ал.2а,т.5 и т.6 от същия закон.
От събраните доказателства по делото е видно ,че подсъдимия е бил назначен и работел към момента на злополуката като експерт в „Немо 90”ООД. Неговите задължения са били регламентирани в изготвената му длъжностна характеристика, съгласно която подсъдимия е бил длъжен да контролира техническата и оперативна подготовка на работата и да осигурява техническа и технологична документация, инструменти, приспособления, материали и енергийни ресурси. Едно от задълженията му е било, да контролира спазването на трудовата и технологична дисциплина и правилата за безопасност на труда.
На 01.10.2008 год. подсъдимия и ръководената от него група са се намирали на територията на кораборемонтен завод „Терем –Флотски арсенал”ЕООД. Фирма „Немо 90” е изпълнявала определи дейности, като подизпълнител на базата на сключен договор, между двете фирми. На този ден е следвало да се изреже допълнителен отвор в рулева дюза. За тази работа подсъдимия определил работата да бъде извършена от пострадалия СТ.П., който имал 35 годишен стаж като заварчик и бил най-подготвения за конкретната работа.
Такава работа е била извършвана и преди това и същата е била рутинна за групата на подсъдимия. За изпълнението и се изисквало дюзата да бъде свалена от кораба и самата работа се извършвала на бетонова площадка извън кораба. Преди започване на работата бил изготвен Акт за огневи работи, който бил типизиран образец.
Самата дюза била повдигната на котвена верига ,за да има просвет от долу и да се получава естествено движение на въздуха или т.наречения „просвет”. Група от специалисти св. П., св.А., св. В., подсъдимия и представител на кораба са извършили проверка на площадката , на дюзата, на оборудването и са изготвили Акт в четири екземпляра. Този акт се подписвал от всеки от изброените специалисти, които с подписа си гарантирали, че е проверил допустимостта на газопламъчното рязане в рулевата дюза. Всеки, който подпишел акта, вземал екземпляр от акта, като последен на акта се подписвал работника, който ще извърши самата работа. Ето защо представените екземпляри по делото липсва подпис на пострадалия. От показанията на горецитираните свидетели става ясно, че пострадалия също е подписал акта , един екземпляр е останал в него, но вероятно при инцидента е изгорял. От показанията на тези свидетели е видно, че пострадалия е бил много добре запознат с естеството на работата ,тъй като многократно преди това е извършвал такава и не е имал никакви въпроси към комисията.
Ето защо не може да се приеме ,че подсъдимия е нарушил чл.16, ал.2а от ЗЗБУТ-задължаващ го да възлага на работещите задачи, съобразени с техните компетентности, опит и възможности. Подсъдимия е възложил работата на най-опитния.
На въпросната дата пострадалия е бил облечен с работно облекло- син гащеризон, работни обувки, каска, очила и ръкавици. Дрехите на пострадалия са били чисти. Подсъдимия лично е проверил облеклото на пострадалия.
От събраните доказателства по делото, не се установява пострадалия да е бил облечен с анцуг. Под гащеризона е имал пуловер и риза. Правилен е извода на първоинстанционния съд ,че подсъдимия е изпълнил задължението си и е проверил работното облекло на пострадалия.
След това пострадалия е започнал работа по дюзата. Останалите лица подписали акта са си изпълнявали задълженията на територията на завода. В близост до работното място на пострадалия са се намирали св. Р., К. и Г.. В това време, тези трима свидетели са пълнени ведомствената цистерна с течен кислород. Преди пълненето се освобождавал останалия кислород в цистерната.
Тъй като причина за запалването е наслагването на кислород върху дрехите на пострадалия, е обсъждан и коментиран от съда варианта, такъв кислород да е попаднал от изпуснатия от ведомствената цистерна, за каквато възможност говори и вещото лице Й.П..
По делото обаче е приложена писмена справка от НИМХ-филиал Варна/ л.65 от НОХД/, от която е видно, че на 01.10.2008 год. през деня, вятъра е духал в посока от морето към сушата, поради което е невъзможно дори да е имало такова освободено количество кислород, да се е придвижило към мястото, където е работел пострадалия, тъй като самата дюза е била в обратна посока.
Предвид на гореизложеното правилно и обосновано съда е отхвърлил като възможна версия да има връзка между възникналия пожар и пълненето на кислородната станция.
След инцидента св. Р. е чул вик за помощ и видял пострадалия да излиза от дюзата , като са горели дрехите му. С пожарогасител на автоцистерната е било загасено горенето върху пострадалия.
Едно от обвиненията срещу подсъдимия е ,че на работното място където е работел пострадалия не е бил осигурен пожарогасител.
На първо място при огледа на работното място от св. А., който е бил пожарникар в завода ,същият не е изискал да има такъв пожарогасител.
Първоинстанционния съд е извършил анализ на заключението на пожаро-техническата експертиза. В писмения си вид същата експертиза дава заключение ,че при наличие на пожаро -обезопасяващи средства, огънят по тялото на пострадалия е щял по-бързо да бъде загасен.
В съдебно заседание обаче вещото лице Пенев, е заявил ,че дори и да е имало пожарогасител или негорими одеала, то времето за задействането и използването им е по-дълъг от самия процес на горене, който е много кратък. Съгласно същото вещо лице ,тези пожаротехнически средства биха били ефективни извън дюзата , но не и вътре в нея.
Другото обвинение на прокуратурата е ,че подсъдимия не бил осигурил трето лице, което да наблюдава работата на пострадалия.
Според първоинстанционния съд подсъдимия е направил всичко необходимо ,което се изисква от него за безопасно извършване на възложената работа.
Работното място е било огледано от група специалисти, които не са имали никакви забележки към подготовката за работа. Работа се е извършвала на открито , а не в закрито пространство. Била е осигурена естествена вентилация на дюзата ,чрез повдигането и на котвената верига.
Самата дюза е била огледана и не са били открити никакви запалими материали вътре в нея, или по самото тяло на дюзата, поради което опасността от възникване на пожар не е била дори предполагаема.
От събраните доказателства по делото се установява ,че подсъдимия е изпълнил своите задължения визирани в ЗЗБУТ, Наредба №7 и длъжностната му характеристика.
Пострадалия не е работел в закрито пространство, работел е на открито. Самата дюза е имала просвет отдолу и отвори отстрани, което дава основание да се приеме ,че не е извършвана работа на закрито.
От гореизложеното е видно, че подсъдимия не е нарушил изискванията на т.2,4 и 7 от длъжностната си характеристика, не е нарушил чл.18, ал.3 от Наредба № 7 и чл.16ал.1 от ЗЗБУТ.
Подсъдимия е направил всичко необходимо да осигури безопасни условия на труд на пострадалия при анализ на конкретната работна ситуация.
Осигурил лична проверка на работното място от екип от специалисти, където е присъствал служител по противопожарна безопасност, чиято проверка на работното място е задължително условие за започване на газорезни и заваръчни дейности. Всичко това е станало в присътвието на пострадалия, който е работел съгласно събраните доказателства по делото с изправни инструменти, бил е с чисто работно облекло и е бил инструктиран във връзка с предстоящата му работа.
Пострадалия е бил най- опитния работник ,същият е изпълнявал и друг път такава работа, поради което извода на съда, че подсъдимия е оценил всички предвидими рискове и е избрал най-опитния си работник да изпълни възложената работа.
Безспорно по делото е установено ,че пострадалия П. е пострадал при трудова злополука.Смъртта му е в пряко причинно следствена връзка с тази трудова злополука.
Правилен е извода на съда ,че причината за възникване на пожара , се дължи на поведението на самия пострадал.
До този извод съда е достигнал анализирайки целия доказателствен материал по делото и заключението на СТЕ и ПТЕ. И двете експертизи не дават конкретен отговор на причината за пожара. Двете експертизи съдържат вероятни причини за пожара.
Анализирайки доказателствата по делото ,става ясно че като причина за пожара, не може да бъде повреда по уреда, с който е работел пострадалия, не може да бъде причина за пожара и кислородната станция, която се е намирала на повече от 10 метра от дюзата и вятъра е духал в обратна посока.
Според настоящият състав на съда, правилно съда е приел, че единствената причина за възникване на пожара е обдухване на дрехите с кислород.
Тази възможност се развива от вещите лица изготвили двете експертизи- св. В. и Стоянов, че заварчиците подържат такава опасна практика, като обдухват дрехите си с кислород от горелката и при запалването на горелката и започване на работата, е прехвръкнала искра, която е възпламенила отложения кислород по дрехите на заварчика.
Правилен е извода на съда ,че пострадалия П. е подценил опасността от това обдухване на дрехите, предоверил се е на големия си опит, като сам е станал причина за възникване на трудовата злополука.
Подсъдимия е изпълнил своите задължения и не е нарушил текстовете на закона и нормативните актове посочени в обвинителния акт. Същият не може да носи отговорност за чужди неправомерни действия.
Предвид на гореизложеното , първоинстанционния съд правилно е признал подсъдимия за невиновен и го е оправдал по чл.123 от НК.
Водим от горното и на основание чл.338 от НПК , ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА присада №127 на Варненския окръжен съд- постановена на 25.11.2010 год. по НОХД 1173/2010 год.,с подсъдим: Ж.Т.Й., ЕГН-**********
Решението може да се обжалва или протестира в 15-дневен срок от получаване на съобщението по чл.340, ал.2 от НПК, пред ВКС на Р.България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.