Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

№

08.04.2011г.,

Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД

Наказателно отделение

На четвърти февруари

Година две хиляди и единадесета

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЖИДАР МАНЕВ

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА ЛОЛОВА

ЖИВКА ДЕНЕВА

Секретар С.Д.

Прокурор Искра Атанасова

като разгледа докладваното от съдия Денева ВНОХД № 476 по описа на съда за 2010г., за да се произнесе взе предвид:

Предмет на въззивното производство е присъда № 21/26.11.2010г. по НОХД № 200/2010г. на Окръжен съд Разград, с която подсъдимият Д.М.Г. е признат за ВИНОВЕН за това, че на 17.03.2007г. в гр. Разград, на кръстовището на околовръстен път от бензиностанция „ШЕЛ” към ж.к. „Орел", в близост до бл. №27, при управлението на лек автомобил „Ауди 80" с ДК№ Т 0271 ТТ, нарушил правилата за движение - чл.21, ал.1 ЗДвП и чл.73, ал. 1 ППЗДвП и при условията на независимо съпричиняване с И. А.Н., която при управление л. а. "Пежо 205" с ДКН С 5330 НХ нарушила правилата на чл. 16, ал.1, т.1 ЗДвП във вр. с чл.68 т.1 ППЗДвП, по непредпазливост причинил смъртта на И. А.Н., поради което и на основание чл.343, ал.1, б.”в”, вр. чл. 342, ал.1 и чл.54 от НК, го осъдил на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК, отложил с изпитателен срок от три години, а по чл.343г от НК го лишил от право да управлява МПС за две години.

Със същата присъда подсъдимият е осъден на сторените по делото разноски.

Въззивното производство пред ВАС е образувано по жалба на защитника на подсъдимия, в която се излага становище за допуснати съществени нарушение на материалния закон, на процесуалните правила и за явна несправедливост на наложеното наказание.

В с.з. подс. Г. се явява лично и се представлява от редовно упълномощен от преди. Защитникът поддържа жалбата си, доразвивайки доводите си, като акцентира че съдът неправилно е кредитирал заключението на втората САТЕ, като правилна и обоснована. Счита, че обвинението срещу подзащитния му е недоказано, поради което моли същият да бъде оправдан. От друга страна твърди, че наложеното му наказание е завишено, особено в частта на кумулативно определеното -лишаване от право да управлява МПС. Алтернативно на въззивния съд се предлага отмяна и връщане на делото за ново разглеждане на РОС или намаляне размера на наложеното наказание.

Пр. представител на ч.обвинители счита, че жалбата на подс. Г. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Намира, че присъдата е справедлива и моли да бъде оставена в сила.

Представителят на Апелативна прокуратура моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена. Същата била подробно мотивирана, вкл. и по отношение на втората по ред САТЕ. Допуснатите нарушения от подс. били в пряка – причинно следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат, като също така било отчетено и съпричиняването от страна на пострадалата.

В последната си дума подс. Г. заявява, че е невинен, като счита, че не е възможно да е развил скоростта, посочена в заключението на втората експертиза.

След преценка на доводите на страните, както и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна констатира, че жалбата на подс. Г. е неоснователна.

В съответствие с всички събрани по делото доказателства, относими към предмета на доказване, Разградският окръжен съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

На 17.03.2007г. около 15,40 часа подс. Г. се движел с л.а. „Ауди 80" с ДК № Т 0271 ТТ в гр.Разград от ж.к."Орел" по посока бензиностанция "Шел". В близост до бл.№ 24 спрял на знак "Стоп", след което предприел ляв завой и продължил движението си по околовръстния път към бензиностанцията. Времето било ясно и сухо. Пътното платно било с ширина 7,3 метра, двупосочно, с по една лента за движение в двете посоки, без хоризонтална пътна маркировка, с променлив низходящ наклон. Пътната настилка била нормално износена, в добро състояние, без повреди и неравности. С подсъдимия пътували брат му - св.г. Г. - на предната дясна седалка, синът му - св.М.М. - на задната седалка зад подсъдимия и съпругата на подсъдимия - св.М. Г. на задната седалка вдясно и техния син Д. - по средата отзад. Подс. Г. се движел плътно вляво в своята пътна лента, като левият габарит на автомобила бил в насрещната лента. Скоростта му достигнала 92 км/ч. По същото време в противоположна посока от бензиностанция „Шел" към ж.к."Орел" се движел лек автомобил „Пежо 205" с ДК № С 5330 НХ, управляван от И. А.Н.. Автомобилът изкачвал пътя с възходящ наклон със скорост от около 51км/ч. Пострадалата Н. пътувала сама. В близост до бл.№ 27 на ж.к."Орел" , тя навлязла в ляв за нея завой, след който автомобилът плавно преминал в насрещната пътна лента като изцяло се разположил в нея. Когато подс.Г. забелязал движещия се в неговата лента автомобил предприел аварийно спиране. Въпреки това двата автомобила се блъснали челно. В резултат на удара подс. Г. и неговите спътници получили различни травматични увреждания, а постр. Н. починала.

От заключението на СМЕ се установява, че постр. Н. получила съчетана механична травма - гърди и корем; хематоми и охлузвания на кожата в дясната челна част на главата, гръдната кост, корема, дясното бедро, двете колена; счупване на гръдната кост; счупване на ребра двустранно - от 4-то до 9-то вдясно и на 4-то и 5-то вляво по предната мишнична линия, с кръвонасядане на меките тъкани около счупванията; контузия на белите дробове; руптура –разкъсване на стената на дясното стомахче и предсърдие на сърцето; разкъсване на околосърцевата торбичка; разкъсване на стената на аортата над аортната клапа; пропиване с кръв на меките тъкани в средностението; излив на кръв в двете гръдни кухини/хемоторакс - вдясно 1,6л, в ляво - 350 мл/; разкъсвания на десния лоб на черния дроб, умерено изразена обща бледост на вътрешните органи; оток на мозъка.

Смъртта й е резултат от остра кръвозагуба след получените масивни разкъсвания на сърцето и аортата. Описаните увреждания, са резултат от нанесени силни удари с или върху твърди тъпи предмети в областта на гърдите и горната част на корема и в своята съвкупност отговарят да са получени при т.нар. воланна травма при транспортно произшествие. Всички увреждания са получени приживе, били са тежки и несъвместими с живота, смъртта е настъпила много бързо и е била неизбежна. При изследванията на кръв и урина не е установено наличие на алкохол. Не са констатирани болестни увреждания на мозъка или сърцето, които биха могли да доведат до рязко смущение в кормуването, съответно до произшествието.

ВАС констатира, че по реда и със средствата на НПК, първоинстанционният съд е събрал всички необходими и относими към предмета на доказване фактически данни, които разкриват и изясняват обективната истина. За да достигне до тези фактически изводи РОС е направил собствен и задълбочен анализ на събраните доказателства – съпоставяйки най-вече заключенията на изготвените две САТЕ с гласните доказателства – свид. показания и обясненията на подс.

Според заключението на първоначално изготвената автотехническа експертиза, механизмът на възникване и протичане на ПТП бил челен фронтален сблъсък, след навлизане на л.а."Пежо 205" в лентата за насрещно движещи се ППС. Скоростта на движение на лекия автомобил „Ауди 80", непосредствено преди удара била определена на 80,9 км/ч, а тази на л.а. „Пежо"- 60,2 км/ч. ВЛ изготвило експертизата е приело, че подс. не е имал техническа възможност да избегне сблъсъка. Като основна причина за настъпване на произшествието била посочена загубата на контрол върху управлението на л.а. "Пежо 205" от страна на пострадалата. В същото време, експертът изготвил тази експертиза въз основа на материалите от досъдебното производство, не е могъл да установи в кой точно момент л.а. "Пежо 205" е навлязъл в лентата за насрещно движение и в кой момент водачът на л.а. "Ауди 80" го е възприел като опасност. Именно този релевантен за делото въпрос е следвало да бъде изяснен, поради което е последвало извършването на следствен експеримент, съпроводен с допълнителен оглед на местопроизшествието и с повторно измерване на параметрите на пътното платно и наклона на пътя в отделните му участъци, а в последствие била назначена и нова САТЕ. В резултат на тези изчисления било категорично установено, че видимост между двата автомобила е възникнала, в момента когато л.а. "Ауди 80" се намирал на 60м, а л.а."Пежо 205" на 50м до мястото на удара. Взаимната видимост започнала, когато разстоянието между водачите на двете МПС-та е било 110 м. Въз основа на прецизните изчисления, е установено, че в момента на удара л.а."Ауди 80" се движил в своята пътна лента до осовата линия, като левият му габарит е бил в насрещната пътна лента, а л.а. "Пежо 205" се е движил в насрещната пътна лента спрямо неговата посока на около 0,5м от осовата линия, като водачът е започнал завиване надясно.

Според втората по ред експертиза, скоростта на движение на л.а. "Ауди 80" непосредствено преди удара била около 92 км/ч, а на л.а."Пежо 205" - около 51 км /ч. И повторната експертиза приема, че двамата водачи не са имали техническа възможност да предотвратят сблъсъка помежду си. При горните скорости опасната зона за спиране на л.а."Ауди" била 74 метра, а на л.а. "Пежо" - 29 метра. Сумата от опасните зони е 103 метра, която е по-голяма от разстоянието между тях - 91 м, т.е. не е съществувала техническа възможност за предотвратяване на произшествието.

ВАС намира, че втората по ред експертиза като обоснована и компетентно изготвена почива на точни данни, получени при съответните замервания на мястото на местопроизшествието, поради което няма основание да се твърди, че същата не е обективна и правилно първоинстанционният съд е кредитирал именно тази експертиза.

Безспорно е установен и механизмът на произшествието. Според експертът, изготвил заключението по втората САТЕ причината за възникване на произшествието е движението на л.а. "Пежо 205" в насрещната пътна лента и движението на л. а. "Ауди 80" до осовата линия с превишена скорост от 92км/ч. Установено е също, че ако водачът на л. а. "Ауди" е управлявал автомобила с максимално допустимата скорост за населено място от 50 км/ч, опасната му зона на спиране би била около 30 м и при предприемане на спиране в момента, в който водачът му реално е реагирал за спиране, би спрял на 23м преди мястото на удара. Следователно за подс. Г. е съществувала техническа възможност да предотврати произшествието, а водачът на л.а."Пежо 205" е имал възможност да се върне в своята лента или да спре.

За изясняване на въпроса какво е разстоянието от знака „стоп” до мястото на удара и каква скорост съответно е могъл да достигне л.а., управляван от подс. Г., в хода на съдебното следствие била назначена допълнителна САТЕ. Според заключението й, разстоянието от знака "Стоп" до мястото на удара е 350 метра, а от знака до началото на спирачните следи, оставени от л.а. "Ауди 80" - 330 метра. Установено било още, че при нормално ускорение и с отчитане на наклона на пътя – спускане, скоростта, която може да достигне л.а."Ауди 80", е 94 км/ч. Това заключение е формирано на база на точни данни от изчисления, но и въз основа на личните възприятия на ВЛ, което установило, че след излизане на главния път, автомобилът се спуска по инерция и без подаване на газ развива скорост от 67 км/ч.

Неоснователно е твърдението на защитата, че неправилно първоинстанционният съд е дал кредит именно на втората по ред САТЕ. И двете ВЛ са използвали един и същ метод за определяне на скоростите, но при различни изходни величини. Вещото лице Жеков обаче е базирал изводите си на международния стандарт за леки автомобили и за техните спирачни възможности, с оглед на който е коригирал спирачното закъснение като го е намалил със съответния наклон на пътя. Съвсем убедително този експерт е разяснил на съдебния състав за риска от изчисляване на занижени стойности на скоростта и за вероятността по-високата скорост да е реалната.

Независимо от определените различни стойности на скоростите на двата автомобила, и двете експертизи са еднопосочни в заключенията си, че ударът е бил непредотвратим. Въпреки това различието е относно възможността на подсъдимия да избегне сблъсъка. Този въпрос е изяснен категорично, в следствие на извършения следствен експеримент, с по-добро проучване на местопроизшествието и отчитане релефа на пътния участък, разстоянията на видимост. При изготвянето на заключението си вещото лице Д. не е разполагал с всички необходими данни и сам е приел, че последното има недостатъци и че в тази му част търпи промени.

Относно начина, по който Н. е преминала в насрещната лента за движение, всички свидетели установяват, че това е станало постепенно, плавно, следователно не е било изненадващо за подсъдимия, поради което ВАС също приема, че ако се е движил с разрешена скорост той е имал възможност да избегне сблъсъка.

Правилно РОС не е кредитирал обясненията на подс. и на неговите съпруга и племенник относно спирането на подсъдимия преди удара, т.к. те не кореспондират с цялата доказателствена съвкупност. В тази им част те се преценяват като предубедени и заинтересовани, с оглед процесуалното качество на Г. в наказателния процес. Освен това същите противоречат на др. група показания - на брат му и на св.А.С., както и експертите, изготвили заключенията по САТЕ. Л.а."Ауди80" не е бил намерен на спирачните си следи, а е бил преместен напред около 1 м, т.к. е продължил да се движи. Разяснено е още, че често при пътните инциденти водачите изпитвали чувството, че са спрели. В действителност автомобилът на подсъдимия е бил в края на спирачните си следи, но не е бил спрял. Имал е достатъчно кинетична енергия, за да се блъсне с другия автомобил и да го придвижи напред.

ВАС констатира, че по делото категорично е установена причинно – следствената връзка между неправомерното поведение на подс. Г. и настъпилия резултат – смъртта на пострадалата. Безспорно се установяват нарушенията, допуснати от подс., а именно че се е движил с превишена скорост и плътно в ляво, в нарушение на разпоредбите на 21 ал.1 от ЗДвП и чл.15 ал.1 ЗДвП. На практика подс. сам се е поставил в невъзможност да реагира своевременно при появата на автомобила на пострадалата и в резултат на неговото поведение настъпило ПТП, с последвала смърт. Подс. е действал непредпазливо, тъй като не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на възведено му обвинение – чл.343 ал.1. б.”в” във вр. чл.342 ал.1 от НК.

От друга страна безспорно е установено, че пострадалата с поведението си също е допринесла за настъпването на съставомерния резултат – движейки се неправомерно изцяло в лентата за насрещно движение тя е нарушила чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП.

По отношение наложеното наказание: ВАС намира, че при индивидуализацията му първоинстанционният съд е изложил убедителни мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя. Съдът е взел предвид смекчаващите вината обстоятелства, сред които чистото съдебно минало на дееца, съпричиняването на съставомерния резултат от страна на пострадалата.

Като отегчаващо такова е възприето характера на деянието и неговата виосока обществена опасност.

РОС правилно е приел, че наказанието на подс. Г. следва да се определи при условията на чл.54 НК. Преценката на наличните смекчаващи обстоятелства не сочи на извод за тяхната многобройност, а и никое от тях няма характера на изключително. От друга страна, съобразно целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК, както и на принципа за съответствие на наказанието с извършеното престъпление, залегнал в нормата на чл. 35, ал. 3 НК, първата инстанция резонно е приложила привилегированата разпоредба на чл.66, ал.1 от НК, преценявайки, че за поправянето на дееца не е необходимо последният да бъде изолиран от обществото. При съобразяване и с разпоредбата на чл.343г, вр. чл.37 т.7 от НК подс. правилно е бил лишен и от право да упражнява дейността водач на МПС в подходящ срок, а именно –две години и няма основание да се твърди че тази кумулативна санкция е завишена. При отчитане на всички релевантни фактори, наложеното наказание е съответно на критериите по чл. 54 НК и няма основание да се твърди, че последното е явно несправедливо.

По изложените съображения и предвид липсата на служебно констатирани други основания за отмяна или изменение на присъдата, на основание чл.338 от НПК, съставът на Апелативния съд в гр.Варна

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 21/26.11.2010г. по НОХД № 200/2010г. на Окръжен съд Разград.

Решението може да бъде обжалвано по касационен ред пред Върховния касационен съд на Република България в петнадесет дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.