Р Е Ш Е Н И Е
Варна , 17 февруари 2012 год.
В името на народа
Варненският апелативен съд , наказателно отделение,в съдебно заседание на трети февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател:Божидар Манев
Павлина Д.а
Румяна Панталеева
при участието на секретаря С.Д. и прокурора Йорданка Стайкова разгледа наказателно дело № 466 по описа за 2011 година , докладвано от съдия Б.Манев
Производството е по чл.318 ал.2 , ал.3 и ал.6 от НПК.
Образувано е по протест на прокурора и по жалби на двамата подсъдими Х. и Ю. и на защитниците им против присъда № 28/18.11.2011 по наказателно дело № 318/2011 на Шуменския окръжен съд , с която на основание чл.116 ал.1 т.6 пр.2 и 3 вр. чл.115 и чл.20 ал.2 от НК на подсъдимите е наложено наказание доживотен затвор при първоначален строг режим.
Прокурорът пледира за изменение само на определения режим на изтърпяване на наказанието от строг в специален.
Според подсъдимите и защитниците им присъдата следва да бъде изцяло отменена и подсъдимите следва да бъдат оправдани.
Всички страни участват във въззивното заседание лично и поддържат вече депозираните становища без да излагат нови мотиви в подкрепа на направените искания.
Според прокурора всички жалби са неоснователни.
При направените искания в жалбите подсъдимите и защитата им не коментират протеста.
Варненският апелативен съд , за да се произнесе взе предвид :
С обжалваната присъда Шуменският окръжен съд признал подсъдимите В.Х. и Ю.Ю. за виновни в това,че на 10.10.2009 в град Велики Преслав в съучастие като съизвършители умишлено умъртвили М. Т. ***,като убийството е извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост и на основание чл.116 ал.1 т.6 пр.2 и 3 вр.чл.115 вр.чл.20 ал.2 и чл.38а от НК наложил на всеки от подсъдимите наказание доживотен затвор, което да изтърпят в затвор при строг режим.
Осъдил подсъдимите да заплатят солидарно на гражданския ищец Р.С. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лева със законната лихва,като отхвърлил иска до пълния му размер.
Извършил групиране на наказания на подсъдимия Ю. ,зачел предварителното задържане под стража само на подсъдимия Ю. и присъдил разноски по делото , като пропуснал да присъди държавна такса върху уважения иск.
Присъдата е постановена при следната фактическа обстановка:
След полунощ на 10.10.2009 г подсъдимите В.Х. и Ю.Ю. и З. Х., брат на първия подсъдим посетили дискотеката в град Велики Преслав , където заварили пострадалия М. Т.. Той бил много пиян , танцувал и падал на дансинга, а подсъдимият Х. го вдигал. Т. купил на двамата подсъдими и на З. Х. бутилка водка ,която те изпили.
Между 02,30 и 03,30 часа В.Х. и Т. излезли от дискотеката,за да извършат по предложение на пострадалия хомосексуален полов акт. Двамата отишли в парка и докато се търкаляли по земята и се прегръщали пристигнали останалите двама от компанията – подсъдимият Ю. и З. Х.. Те нанесли няколко удара с крак по главата на пострадалия ,след което В.Х. ги изгонил и те се върнали в дискотеката. Подсъдимият и пострадалият се преместили на площадката зад старото читалище и там Х. осъществил анален полов акт с Т.. Вместо да му даде пари,както предварително бил обещал пострадалият предложил на подсъдимия да извършат още един полов акт ,като си разменят местата.Това ядосало Х.,който нанесъл жесток побой на Т. с удари с крак в гърдите и главата му. След един ударите Т. паднал от площадката на по-долна площадка,а подсъдимият слязъл при него и продължил да му нанася удари. Оставил го да лежи в кръв и се върнал в дискотеката ,където се обадил на подсъдимия Ю. и му разказал какво е направил. Ю. му казал да го изчака пред дома му ,след което двамата да решат как да постъпят. Около 04,30 часа той напуснал дискотеката заедно със Зв.Х. и св.Ст.М. /К./, разделил се с тях в по-късен момент и се отправил към дома си ,пред който го чакал В.Х..
Двамата отишли да видят пострадалия и го заварили да лежи по гръб на площадката, облян в кръв. Подсъдимият Ю. предложил да го убият ,за да не бъдат разкрити и Х. се съгласил. Той извадил ножче, което носил у себе си и започнал да реже главата на Т. ,като направил 4-5 движения с ножа.След това предложил на Ю. да продължи и той направил това ,като отделил главата от тялото на пострадалия.След убийството двамата подсъдими около 05,30 часа се отправили към дискотеката и Х. измил кръвта от ножа, а Ю. го чакал на паркинга.След това се прибрали по домовете си,като междувременно подсъдимият Х. оставил ножа в джабката на товарния автомобил на св.М.А.,при когото работил. В дома си Х. съблякъл дрехите си, по които имало кръв и ги оставил за пране,а на сутринта майка му ги изпрала.Трупът и главата на Т. били намерени на следващия ден и подсъдимите били арестувани.
По отношение на така описаната фактическа обстановка се налагат някои уточнения и допълнения:
- Установено е по делото, но не е коментирано от съда,че докато подсъдимият Х. режел главата на Т. подсъдимият Ю. я държал, за да му помогне по този начин в обезглавяването. Значението на това обстоятелство ще бъде коментирано по-късно.
- Съдът не е коментирал същественото обстоятелство,че по обувките на В.Х. също е имало кръв и те са били изгорени от сестра му, за да не ги намери полицията.
- Колкото до окървавените панталони те са изпрани лично от подсъдимия, а не от майка му, както е приел съдът.
- Настоящият състав не кредитира твърденията на Х., възпроизведени в описаната фактическа обстановка,че идеята Т. да бъде убит е на Ю., ”за да не бъдат разкрити”, защото Х., а не Ю. е пребил жестоко пострадалия и точно Х. , а не Ю. е имал основание да се страхува, че ще бъде разкрит и изобличен. И поради това инициативата Т. да бъде убит според настоящата инстанция е на подсъдимия В.Х..
- От друга страна ,обаче точно на подсъдимия Ю. принадлежи идеята убийството да бъде извършено чрез обезглавянето на пострадалия и обясненията на Х. в това отношение също звучат достоверно, тъй като той уличава преди всичко себе си в извършването на убийството – „Ю. ,не помня как ,счупи прозореца. Вика със стъкло ще го заколим. Аз викам : имам нож. Ю. счупи прозореца, малък беше и вика: ще го режеш със стъкло. Аз казах: имам нож и го извадих. Не помня къде го намушках първия път…”
С тези уточнения и допълнения горната фактическа обстановка е установена правилно и се подкрепя от съвкупния анализ на доказателствата по делото.
Според заключението на Съдебно- медицинската експертиза- л.11–л.27 , том втори от ДП № 262/2009 , която е приобщена към доказателствата по делото , но не е коментирана от окръжния съд ,след жестокия побой , който подсъдимият Х. е нанесъл на пострадалия Т. е констатирано счупването на осем ребра , на гръдната кост и на бодилестия израстък на ІХ гръден прешлен , както и кръвонасядания около всички счупвания и по целия гръден кош. Всички увреждания са причинени прижизнено с обут с обувки крак ,или при скачане върху тялото на пострадалия и сами по себе си също са могли да доведат до смъртта му.
- Установено е импресионно счупване на черепни кости в резултат на удари с голяма сила с твърд тъп предмет,без да е възможно да се установи какъв е предмета и дали счупванията са причинени докато пострадалият е бил жив. Ако фрактурите са причинени прижизнено те също биха обусловили настъпването на смъртта му.
- Пряка причина за настъпването на смъртта, обаче е ”несъвместимо с живота съС.ие- обезглавяване” , за което съдебно-медицинските експерти са категорични , тъй като въпреки тежкото му съС.ие към момента на извършването му пострадалият е бил жив. Отрязването на главата е станало с предмет с режещ ръб чрез многократно извършени разрези от порядъка на десетки срязвания.
- По време на обезглавяването тялото на пострадалия е било в легнало положение.
- За извършване на обезглавяването по този начин е било необходимо „главата да бъде държана специално , да бъде вдигната, или завъртяна встрани”
- Установено е кръвонасядане в областта на аналния пръстен, което сочи,че с пострадалия е извършен полов акт.
- Между причиняването на констатираните травми по тялото на пострадалия Т. и настъпването на смъртта му е изминал известен период от време , поради което обезглавяването не е извършено непосредствено след нанесения побой.
Първоинстанционният съд е изложил свои събражения в подкрепа на направените изводи за фактическата обстановка и вината на всеки от подсъдимите , които въззивната инстанция поначало споделя. Доколкото те не са в достатъчна степен задълбочени настоящият въззивен състав ще изложи своите доводи ,основани на извършеното на основание чл.14 ал.1 от НПК пълно изследване на доказателствата по делото.
- Следва да се посочи преди всичко , че пряко доказателство за приетата фактическа обстановка от окръжния съд, с направените по-горе допълнения от апелативния съд са обясненията на подсъдимия В.Х. , депозирани пред съдия на 23.10.2009 г – л.25 и сл. , том трети на ДП ,които са приобщени към доказателствата по делото по надлежния процесуален ред.
- Косвени доказателства в подкрепа на тези обяснения са показанията на свидетелите А. Г. , К. К. , Н. Н., А.Я. , И. Г. , Д.М. , Н. Д. , М.В. , П.А., М.А., В.А. и др. , които установяват различни моменти от фактическата обстановка и по отношение на тези показания съдът е приложил и разпоредбата на чл.281 ал.1 т.т.1 и 2,ал.2 и сл. от НПК.
- Косвени доказателства в същата насока са и протоколите за оглед и фотоалбумите в том първи на ДП , протоколите за доброволно предаване и специално тези на л.112 и л.119 от том първи на ДП и пр.
- Пряко отношение към направените изводи за вината на двамата подсъдими имат е заключенията на ДНК експертизата , съдебно медицинската експертиза на веществени доказателства , научно техническата експертиза , съдебно психиатричните експертизи и пр.
- Останалите гласни и писмени доказателства не установяват релеванти обстоятелства и факти. Същественото е , че по делото няма доказателства , които да опровергават установената фактическа обстановка.
Макар деянието да е извършено от двамата подсъдими в съучастие , като съизвършители окръжният съд е осъдил всеки от тях с отделен диспозитив.
Поради това доказателствата по отношение на вината на подсъдимите Х. и Ю. ще бъдат анализирани поотделно.
Доказателствата за вината на подсъдимия В.Х. са следните :
На първо място това са обясненията на този подсъдим, депозирани на 23.10.2009 г – том трети от ДП пред съдия,прокурор и защитника на подсъдимия , в които на шестнадесет страници са записани много обстоятелствените му обяснения за всичко което се е случило вечерта на 09.10.2009 и през нощта на 10.10.2009. Обясненията звучат достоверно , тъй като съдържат изключително много факти и обстоятелства,които са напълно ирелевантни по отношение на обвиненията , но точно от това произтича тяхната достоверност. Подсъдимият е прекалено примитивен , за да бъде в съС.ие да си измисли многобройните подробности ,за които разказва ,ако те реално не са се случили и макар да уличава и Ю. в престъпление с обясненията си изобличава преди всичко себе си в извършването на жестокото убийство и поради това обясненията му следва да бъдат кредитирани. Наложително е да бъдат цитирани накратко някои основни моменти от тези обяснения:
- За ножа,с който е обезглавен Т.- той е собственост на подсъдимия и се е намирал в джабката на камиона на св.М.А., при който двамата подсъдими работили като товарачи. А. пратил Х. да вземе нещо от тази джабка на 09.10.2009 през деня и тогава той си взел ножа ,който останал у него. ”Ножът е един малък ,готварски ,със синя дръжка ,пластмасова, целият е около 30 см,дръжката бе синя пластмасова , ползвах го през деня салама да си режа-разказва Х..Точих го като извършихме престъплението и се връщахме от дискотеката и се прибирахме , тогава го точих на бордюра. Хем го точих ,хем го чистих. Мога да покажа на кой бордюр го точих/!/...седнах на стъпалата на черния път към М. и мислих какво да правя сега. Изпуших цигара, наточих ножа , оставих го в джабката на камиона , не от шофьорската, от другата врата. Вратата не беше затворена. Вратата само прави трак/!/…В дискотеката бяхме към 05,30 часа. Ю. чакаше пред дискотеката , докато аз се мих. В дискотеката аз влязох, имаше едни тоалетни , измих си ръцете и ножа…”
- За дрехите,с които е бил облечен по време на престъплението – „Бях с дънките , марката не знам , вие ги прибрахте тях. Извадих ножа от старите дънки и го сложих в новите дънки в левия джоб , нищо не съм слагал да не боде. Бях с черни остри обувки с ток. Чорапите не ги помня ,мисля черни бяха, полицията ги взе. Легнах да спя с чорапите. По чорапите имаше кръв. В полицията бяха на краката ми и ги събух…те миришеха, мръсни бяха. Обувките бяха у нас някой ги е запалил. Мисля,че сестра ми ги е запалила.Дънките бяха изцапани,по якето имаше две три капки кръв. Якето беше на мен,взеха го полицаите…Сутринта майка ми переше и оставих дънките да ги опере, якето беше върху мен. Вика :няма да ги опера.Ядосах се и ги бутнах в коритото , направих два три пъти , да не съм жена да пера аз/!/ Избърсах си обувките с черен чорап ли беше и по двете обувки имаше кръв
- За хомосексуалния акт с пострадалия – Вика:дай двамата да го направим , предложи на мен и ще ми даде пари. Викам добре. Държа го от дясната страна , прегърнал съм го,с лявата ръка държа единия крак,беше малко надигнат ,другият-на земята …прегръщахме се , разпасахме се и двамата..през това време дойде брат ми и Ю. , започнаха да го ритат , смееха се ,казах им: махайте се,ние ще се разберем…нагласих го , взех да си вдигам панталоните, той вика чакай малко. Викам:какво стана. Сега нямам пари , дай аз тебе сега,друг път пари ще дам. Аз не бях съгласен …ударих го с крак-каратистки , той падна,удари си главата,щеше да става,но втори път го ударих и остана седнал..ударих го 4-5 пъти с крака по раменете и по главата...улучих главата 2-3 пъти..като падна долу още около 10 удара му ударих, охкаше , хъркаше…застанах да слушам дали диша-не диша , пък хъркаше някак през носа. Като го ритам си удряше главата на терасата на пода. Направи”туп” и там остана, започнах да го ритам отгоре. Ритах го по гърдите,по главата. Тръгнах и го оставих , цялото му лице в кръв”
- За общия умисъл пострадалият да бъде обезглавен:
„Ю.,викам,какво ще правим. Не знам, вика, хайде да отидем да го видим. Отидохме по същия път , виждам го , той хърка. Ю. вика : ела за малко тук. Викам : какво ще правиш , вика : ще видиш сега. Удари го два пъти в корема,човекът спря да хърка. Стъпи отгоре му , спря да хърка….вика по-добре да го убием , да не ни разберат , ще ни вкарат в затвора…Да го убием да не разберат , вика Ю.. Той вика добре , аз викам добре….Изкарах ножа от задния ляв джоб , синия….Първо Ю. викаше: да го убием. Трупът ,както е така имаше една врата , имаше един малък прозорец. Ю. не помня как счупи прозореца , вика : със стъкло ще го заколим. Аз викам :имам нож. Беше счупил стъклото и вика : ще го режеш със стъкло, не взе стъклото. Аз казах : имам нож и го извадих”
Следва особено натуралистично описание на рязането на главата от страна на Х. с ненужни, но внушаващи достоверност подробности : „М. беше по гръб , краката му сочеха към вратата , главата – към църквата…Аз бях застанал към стената , гърбът ми към стената…Не бях стъпил върху него , бях наведен , не бях клекнал…обърнах си ръката, не ми беше удобно ,както го забих …наклоних малко ножа, за да върви….Ю. го държеше за косата , за главата по някакъв начин…”
Освен че много подробното и натуралистично описание и на предварителния побой и на самото убийство не поставят под съмнение достоверността на изложението на подсъдимия Х. детайлите в описаната фактическа обстановка се установяват и от редица косвени доказателства :
- По отношение на ножа,с който е извършено убийството: Той е иззет с протокол за доброволно предаване от 22.10.2009 г – л.119 от ДП-том първи от джабката на камиона на св.М.А. , който е обяснил,че този нож е на подсъдимия В.Х.. Същественото е , че изземването е извършено един ден преди Х. да депозира коментираните обяснения и към момента на разпита му на 23.10.2009 г подсъдимият не е знаел ,че ножът за който разказва , че е използвал за обезглавяването и след като го е изчистил го е оставил в джабката на камиона вече е намерен от разследващите. Този нож му е предявен в края на разпита – л.40 –ДП том трети и в присъствието на съдия,прокурор и защитника на Х. той заявява : „Това е моят нож , който взех от Газката, с който отрязах главата на турчина….Съжалявам за извършеното” Същият нож е предявен на подсъдимия Х. и от първоинстанционния съд и той отново е потвърдил, че ножът е негов. Съвкупната преценка дори само на цитираните самопризнания , на обстоятелствата , при които е намерен ножа и на обясненията на Х. при предявяването му установяват по несъмнен начин участието му в инкриминираното деяние.
Налице са,обаче и достатъчно други косвени доказателства , установяващи достоверността на самопризнанията на подсъдимия Х. :
- По отношение на дънковите панталони,с които е бил обут по време на убийството : те са иззети с протокол за доброволно предаване от 11.10.2009 – л.112 , ДП , том първи и при предаването им майката на Х. Т.Асенова е заявила следното : „Тези дънки са на сина ми В.….бяха в кръв…В. спеше ,аз отидох да вземам пране ,щях да пера…..Той стана и ми каза да взема да изпера панталоните…..Перях бяло пране и не можех да сложа и панталоните…В. взе дънките, изпра ги сам и ги сложи на телта да съхнат. Викаше ми да ги изпера преди да дойдат полицаите…Цялата замръзнах ,това най-много ме притесни. Панталоните са с надпис „Куси джинс” и с експертно заключение – л.53 , том втори на ДП е установено,че въпреки че са изпрани по тях е доказано наличие на кръв.
- За обувките,с които е бил обут по време на убийство : В коментирания протокол за доброволно предаване Т.Асенова обяснява невъзможността да ги предаде така: „Докато перях , къщата е зад гърба ми ,голямата ми дъщеря Елица изглежда е чула какво става , взела обувките на В. , той преди това ги миеше и ги хвърлила в печката. Бях я запалила , за да топля вода”В същия смисъл са обясненията на подсъдимия Х..
- За чорапите,с които е бил обут по време на убийството. Те са иззети с протокол за доброволно предаване – л.108 , том първи от ДП в полицията , тъй като по тях са констатирани зацапвания от кръв и Х. е потвърдил,че е бил с тях,когато е набил турчина. В същия смисъл са обясненията му пред съдия по този въпрос.
- Извършването на хомосексуален акт с пострадалия по повод на който започва инцидента през нощта на 10.10.2009 е установено по категоричен начин с коментираното заключение на тройната съдебно медицинска експертиза.
- От заключението на същата личи , че по време на обезглавяването пострадалият е бил в легнало положение , в какъвто смисъл са обясненията на Х. ,който няма как да знае това обстоятелство, ако не е бил на местопрестъплението – „М. беше по гръб , краката му сочеха към вратата , главата – към църквата”
- Отново от заключението на СМЕ личи,че между нанасянето на жестокия побой и обезглавяването на Т. е изминало известно време. Тази част от експертното заключение потвърждава разказаното от Х. , че е оставил Т. на площадката край църквата и е отишъл при подсъдимия Ю., за да се посъветва с него как да постъпи,а след това го е чакал пред дома му.
- Косвени доказателства в подкрепа на извода,че подсъдимият Х. е участвал в извършването на престъплението са показанията на свидетелите А.Я. , И. Г. и Защитен свидетел № 3, затворници,с които Х. е бил в една килия по време на предварителното му задържане. Според св.Я. :”Аз го питах,като дойдох в неговата килия „ За какво сте момчета?”. В. вика:за убийство…. Един път вика : извърших го , друг път вика: не съм го извършил…Каза , че рязали главата и я хвърлили в туй , на площада ли , къде…” А от показанията на св.Г. , депозирани пред съдия , приобщени към доказателствата по делото и потвърдени пред съда от свидетеля личи ,че Х. „отишъл до камиона ,взел ножа , извършил престъплението и после се връща в дискотеката ,за да си вземе якето. Под извършил престъплението имам предвид,че е извършил убийство. Каза , че отрязал главата на човека с ножа от камиона , но не каза къде е оставил после ножа” Последните показания звучат достоверно , т.к. св. Г. не може да знае цитираните подробности / ножа от камиона /,ако това не му е разказано от подсъдимия Х.. А в показанията на защитения свидетел се съдържа информация за участието в убийството не само на подсъдимия Х. , но и на подсъдимия Ю. и се цитират твърденията на Х., че е отрязал с нож гърлото на пострадалия,но не бил му отрязал цялата глава.
Специално внимание на основание чл.305 ал.3 изр.2 от НПК следва да бъде отделено на обстоятелството,че са разпитани и други затворници, с които Х. е бил по различно време в една килия и пред тях той не е разказал, че е извършил убийството. Това, според защитата е индикация, че Я. , Г. и Защитеният свидетел депозират неверни показания. Това разбиране не може да бъде споделено. Разказите на Х. пред съкилийниците му не са обяснения по смисъла на чл.115 от НПК , за да бъдат констатирани в тях противоречия. И той не е длъжен да признава пред никого,че е обезглавил Т.. А от това,че не е разказал за извършеното убийство пред всички,а само пред някои от свидетелите не могат да се правят изводи, че не го е извършил. Достатъчно е ,че има свидетели , пред които се е отпуснал и е разказал истината и това доказва косвено достоверността на останалите коментирани преки и косвени доказателства.
- След привличането на В.Х. , като обвиняем за извършването на престъпление по чл.116 ал.1 т.6 пр.2 и 3 вр.чл.20 ал.2 от НК на 11.10.2009 той е разпитан на основание чл.221 от НПК , при което е заявил дословно : „Разбирам в какво съм обвинен…Признавам се за виновен по повдигнатото обвинение. Съжалявам за стореното” Тези обяснения бяха приобщени към доказателствата по делото от апелативния съд.
- В разпита му като обвиняем ,проведен на 26.07.2010 – л.97 , том трети от ДП по повод обявена гладна стачка, тъй като не го премествали в друга килия Х. между другото заявява следното: ”Относно деянието,за което съм привлечен…нямам какво друго да кажа. Поддържам казаното в предишните разпити” И този протокол е приобщен към доказателствата по делото от апелативния съд, а „казаното в предишните разпити” включва обясненията пред съдия , коментирани по-горе , т.е десет месеца след убийството Х. все още няма промяна в позицията си.
Налага се специален коментар на процесуалното поведение на подсъдимия В.Х..
В рамките на досъдебното производство то е добросъвестно. В нито един момент от повдигането на обвинението до предявяване на разследването той не прави изявление, че не се признава за виновен. Единствено в първия си разпит пред съдия на 11.10.2009 той не говори за обезглавяването на Т.. Х. разказва с присъщите му подробности всичко , което се е случило през посочената нощ , вкл. хомосексуалния акт и жестокия побой, който е нанесъл на пострадалия. Признава , че се е прибрал окървавен , че полицията е иззела панталоните му с кръвта , които не успял да изпере добре и,че сестра му изгорила обувките. Поддържа, обаче че кръвта е в резултат от нанесения на Т. побой.
Само десетина дни по-късно във вече коментираните подробно втори обяснения , след като повтаря изцяло вече разказаното на 11.10.2009 Х. разказва и за самото обезглавяване и участието на втория подсъдим в извършването му.
На конкретен въпрос защо не е разказал всичко това още при първия си разпит подсъдимият Х. обяснява следното :
„Предният път не разказах за главата ,защото Ю. ми каза,че ако кажа на някого ще каже да ме изгонят от работа и да ме набият. Ю. ми го каза вечерта като се разделяхме. Ю. каза,че като отидем в гората на работа същото ще ти се случи и на теб. Страх ме беше ,че ще ме набие и заколи. Така разбрах.Сега не ме е страх от Ю.. Сега реших да призная,защото момчетата от килията викат, че никой не може да влезе там при мен. Казвай всичко , по-добре е за теб , момчетата от килията ми викат”
Колкото и наивно да звучи това обяснение то следва да бъде кредитирано, т.к. по вече изложените съображения категорично отговарящи на истината са самопризнанията във втория подробен разпит в рамките на досъдебното производство – от 23.10.2009 година.
След като заявява,че няма да дава обяснения пред окръжния съд , за първи път в съдебното заседание на 17.11.2011 година , точно две години след извършване на убийството подсъдимият В.Х. заявява :”Че съм го бил заклал не е верно, защото ме биха и заради това го казах. Биха ме и за София като тръгнахме…и в ареста са ме били старшините…Смятам,че съм невинен” Същата е позицията му, и пред въззивния съд , пред когото също отказва да дава обяснения.
Подсъдимият не е бит ,нито е принуждаван да прави самопризнания в нито един момент от Досъдебното производство. Той е разпитван в присъствието на съдия и прокурор и винаги , във всички случаи и в присъствието на защитника си и нито е било възможно да му бъде упражнен натиск ,нито е правил подобни оплаквания. Напротив – в разпита, в който прави пълни самопризнания той декларира изрично : „Никой не ме е заплашвал от предишния разпит до сега”! В разпита си от 26.07.2010 ,няколко месеца преди приключване на ДП той е заявил :”Нямам проблеми с престоя в ареста. Всичко е нормално”-л.98,том трети от ДП , а при предявяването на разследването –л.248 , том четвърти : „Нямам бележки и възражения по делото”
Колебливата му позиция по отношение на обвинението против него след приключването на ДП явно е свързана с предстоящото постановяване на присъдата и продължава и преди въззивното заседание. Тя личи от поредицата жалби и молби до апелативния съд ,в първата от които / 24.11.2011/ Х. заявява, че не е доволен от присъдата,тъй като му е даден тавана на наказанието , т.е. прави оплакване само за явна несправедливост. Четири дни по-късно / 28.11.2011 / в нова саморъчна жалба заявява, че не е извършил деянието за което е осъден , на 05.12.2011 вече твърди , че присъдата е необоснована, а в последната си молба от 10.01.2012 ,озаглавена „Саморъчно заявление” - че иска да направи пълни самопризнания „за смекчаващи обстоятелства” След разговор насаме преди въззивното заседание със защитника си,по молба на последния , Х. заяви,че няма да прави самопризнания и саморъчното му заявление не било писано от него.
Изключителният характер на инкриминираното деяние и противоречивите доказателства за извършването му от подсъдимия Х. наложиха твърде пространното изложение , в което настоящата инстанция изложи категоричното си становище,че деянието на подсъдимия Х. е доказано по несъмнен начин.
При безспорно установената от двете инстанции фактическа обстановка първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон и правната квалификация по чл.116 ал.1 т.6 пр.2 и 3 вр.чл.115 от НК не подлежи на съмнение.
Въззивният състав споделя изцяло всички доводи на първоинстанционния съд в подкрепа на определеното наказание-„Доживотен затвор” Действително Х. е лице с висока обществена опасност , тъй като макар и съвсем млад е осъждан многократно , той е инициаторът за извършване на убийството ,деянието му се отличава с изключителен садизъм , а преди извършването му е пребил жестоко и безпричинно до смърт пострадалия Т.. Направените на досъдебното производство самопризнания не могат да бъдат достатъчно основание за определяне на по-леко наказание , още повече,че пред съда подсъдимият се отказва от тях и не проявява никаква критичност към извършеното престъпление. Поради това изводът на ОС,че изявените престъпни и античовешки наклонности на подсъдимия Х. налагат изолирането му от обществото за цял живот е правилен и се споделя напълно от въззивната инстанция.
Макар и по ограничени по обем по делото са налице достатъчно доказателства и за участието на втория подсъдим Ю.Ю. в извършването на престъплението.
И в този случай пряко доказателство за участието на Ю. са обясненията на първия подсъдим В.Х. от 23.10.2009 година , тъй като самият Ю. в нито един момент от цялото наказателно производство не е давал обяснения.
И по отношение на Ю. цитираните обяснения са пълни с излишни подробности и се отличават с изключителен натурализъм , поради което звучат напълно достоверно. Още повече, че в нито един момент Х. не използва обясненията си ,за да се оневини и да прехвърли цялата отговорност на Ю. и не може да знае какво е разказал втория подсъдим , респ.,че не е дал никакви обяснения.
Според подсъдимия Х. :”Тръгнах ,влязох в дискотеката…..Видях Ю.. Ела малко, му викам....Викам: Набих оня турчин. Какво ще правим , целият в кръв. Той вика : отивай до нас и ме чакай пред нас, ще дойда бързо…Чаках , чаках пред тях. Ю. каза да го чакам.Чаках до тях,пуших цигари,изведнъж видях,че идва по правия път…Ю. ,викам,какво ще правим ? Не знам , вика, хайде да отидем да го видим. Двамата отиваме там , виждам той хърка….Викам :какво ще правиш? Вика : ще видиш сега.Удари го два пъти в корема , стъпи отгоре му….човекът спря да хърка…Да го убием ,да не ни разберат , вика Ю.. Той вика :Добре , аз викам : Добре! Изкарах ножа от задния ляв джоб , синия , отрязах гърлото….Ю. го държеше за косата , за главата по някакъв начин. Ю. не помня как счупи прозореца , вика : със стъкло ще го заколим. Аз казах : имам нож и го извадих…Тогава викам на Ю.: Давай и ти малко. Беше ми гадно. Викам:Гадно ми е. Режи и ти малко. Не съм го плашил , предложих му. Той отиде , вика : ела да го обърнем.Не знам как го обърна,аз гледах за хора , обърнах се и видях,че някак го върти наляво , надясно , режеше…..Рязането довърши Ю. сам. Аз рязах преди това. Като Ю. режеше,аз не му помагах…Гърлото беше отворено , стърчеше нагоре , главата беше настрани…….Като се изправи викам : Готов ли си , той вика : Да. Викам на Ю. : Хайде да се махаме,да не дойдат полицаите , да измия ножа , ръцете…Той вика : да не кажеш на някого.Аз викам няма да кажа.Той вика :ако искаш кажи , ако искаш ,не казвай , ти ще си виновен.Викам : добре , няма да кажа….Че Ю. беше с мен казах само на брат ми. На полицаите не съм казвал..не съм казал,че съм рязал главата , само , че го бих. Освен мен и Ю. други нямаше! Тогава заедно си тръгнахме с Ю. като го заклахме…Ю. предложи да му отрежем главата, да не разберат за мене , защото го помолих за помощ…Ю. ръчка с ножа около 15 минути , аз пуших цигара и гледах за хора….Не знам дали Ю. имаше нож. Той режеше , мърдаше , не знам с кой нож , с този ще е .Съжалявам за направеното.Днес , което казах , това е вярното…..Съгласен съм на очна ставка с Ю.. Готов съм да потвърдя пред Ю. казаното сега……”
Очна ставка ,така и не е извършена , но за настоящата инстанция , както и за първоинстанционния съд достоверността на разказаното не подлежи на съмнение.
Цитираните обяснения на подсъдимия Х. не представляват „оговор” , както поддържа защитника му най-малко на три основания:
На първо място , защото това не са единствените доказателства за участието на Ю. при извършване на престъплението.
На второ място , защото това не са първите гласни доказателства за участието му и
На трето място , защото с обясненията си подсъдимият Х. уличава в еднаква и дори в по-голяма степен себе си в извършване на обезглавяването.
На 11.10.2009 г с два отделни автомобила подсъдимите Х. и Ю. са отведени в Института по психология към МВР в София , за да бъдат проверени с полиграф във връзка с участието им в престъплението. След извършването на теста Ю. е разпитан от психолозите и признанието му, че е участвал в обезглавяването на неизвестно основание е записано със СРС , които са приложени като доказателство в отделна папка към делото. Изготвена е и Съдебно-психологична „експертиза” – л.45 , том втори , която установява , че „С голяма степен на вероятност Ю.Ю. е заклал М. Т.” Докато тези материали нямат никаква процесуална стойност такава имат показанията на тримата служители от МВР , свидетелите А. в. , К. К. и Н. Н. , пред които на връщане от София за Шумен Ю. разказва как е обезглавил пострадалия Т.. Тримата полицейски служители не са извършвали процесуално следствени действия в рамките на Досъдебното производство и на основание чл.117 от НПК могат да свидетелстват за разказаното от този подсъдим. Според свидетелите подсъдимият Ю. им е разказал , че двамата със З. Х. заварили В.Х. и пострадалия да вършат хомосексуален акт и по нареждане на двамата братя Ю. обезглавил Т..
Същественото в тези показания е признанието на този подсъдим,че е извършил обезглавяването , а по отношение на останалите подробности следва да бъдат кредитирани обясненията на В.Х.. Действително съществува съмнение ,че и З. Х. най-малкото е присъствал на убийството,но доколкото наказателното производство против него е прекратено този въпрос не може да бъде коментиран.
Разпитите на тримата полицаи са извършени от разследващ полицай на 12.10.2009 г непосредствено след завръщането им от София в Шумен. Следователно още към този момент разследващите вече са имали информация , че подсъдимият Ю. е извършител на престъплението, а подсъдимият Х. е участвал в престъплението поне като подбудител. Самият Х. е депозирал многократно коментираните обяснения едва на 23.10.2009 г , т.е. единадесет дни по-късно. Тъй като разпитът му е извършен пред съдия, пред прокурора по делото и пред защитника на подсъдимия е изключено да му е било внушено да прави самопризнания на базата на вече съществуващата информация. Поради това следва да се приеме , че направените самопризнания са на първо място по инициатива на Х. и те ,на второ място са обективни , тъй като в тях , освен че уличава Ю. в извършване на убийството подсъдимият уличава и себе си в извършването му и то не като подбудител, а като съизвършител на престъплението. И обясненията на Х.,които са преки доказателства вече потвърждават косвените доказателства , каквито са показанията на тримата свидетели , а не обратното и поради това не се касае до „оговор”
Впрочем по делото са налице и други косвени доказателства ,установяващи достоверността на самопризнанията на Х. по отношение на Ю. :
- Такива са на първо място показанията на св.С. М.-К., четвъртият участник в компанията на братята В. и З. Х. и Ю.Ю. през нощта на 10.10.2009 г. Тези показания са дадени пред разследващ полицай на 11.10.2009 г ,т.е. непосредствено след нощта, в която са се случили инкриминираните събития – л.50-52 ,том трети от ДП и са приобщени към доказателствата по делото, поради неявяването на свидетеля пред съда. Свидетелят установява ,че подсъдимият В.Х. и пострадалият М. Т. са напуснали през нощта дискотеката и пострадалият повече не се е завърнал в нея. Завърнал се е обаче В. , който после пак е изчезнал. По-късно свидетелят М. , З. Х. и подсъдимият Ю. са си тръгнали ,като първите двама се разделили с Ю. недалеч от дома му и не знаят дали той се е прибрал. Тези показания потвърждават косвено обясненията на Х., че е оставил пребития Т. на площадката зад старото читалище и се е върнал в дискотеката,за да говори с Ю.. /”Видя ме К., не помня казах ли му,че набих турчина !/ , че след това отново е напуснал дискотеката и е чакал дълго време Ю. пред дома му , където той най-после пристигнал сам. След това двамата се отправили към бъдещото местопрестъпление.
- Твърдението на подсъдимия Х.,че макар да е пребил жестоко Т. не го е обезглавил след побоя , а това е станало в по-късен момент с участието и на Ю. се потвърждава косвено от съдебно медицинския експерт д-р Д. , който при защитата в съда на заключението на тройната съдебно-медицинска експертиза е категоричен , че обезглавяването не е извършено непосредствено след побоя , а след като е изминало известно време, за което са налице обективни медицински находки.
- Според заключението на тройната СМЕ констатираната при аутопсията на трупа гръдната травма ,която сама по себе си би могла да причини смъртта на Т. е получена при скачане върху тялото му. При много обстоятелствените обяснения на Х. за това колко и какви удари е нанесъл по главата и по гърдите на пострадалия , вкл. и „каратистки” , той в нито един момент не твърди, че е скачал върху тялото му. А положително би разказал и това при охотата, с която описва бруталното си поведение. Според Х. , обаче върху тялото на Т. е стъпил подсъдимият Ю. , след което пострадалият спрял да хърка. Следователно тази част от обясненията му, която установява преди всичко присъствието на Ю. на мястото на убийството има косвено потвърждение в съдебно медицинската експертиза.
- Заключението на същата експертиза ,преценено съвкупно с обясненията на Х. вече установява и прякото участие на Ю. в обезглавяването, тъй като според експертите за извършването му по констатирания начин е било необходимо „Главата да бъде държана специално , да бъде вдигната, завъртяна встрани или поставена в друго положение”. Тази констатация потвърждава достоверността на твърдението на подсъдимия Х. , че докато „аз режех с дясната ръка , Ю. го държеше за косата , за главата по някакъв начин…”.От това , пък следва ,че е установено по безспорен начин прякото участие на подсъдимия Ю. в изпълнителното деяние на извършеното убийство дори и той лично да не бе рязал главата на Т..
- Същото заключение потвърждава и друга част от обясненията на Х. , свързани с кокретните действия на двамата подсъдими и конкретно на Ю. по обезглавяването на Т. – „Забих ножа, обръщам захвата и почвам да режа….Направих това движение 4-5 пъти. Тогава викам на Ю. : Давай и ти малко……Ю. ръчка с ножа около 15 минути да реже главата , аз пуших…” Действително , според съдебно-медицинските експерти : „отделянето на главата …е станало чрез многократно извършени разрези….с множество движения , десетки, може да се каже…”
Съвкупната преценка на преките и косвени гласни доказателства и на заключението на съдебно медицинската експертиза налага извода ,че е установено по несъмнен начин – чл.303 ал.2 от НПК , че подсъдимият Ю.Ю. също е участвал в умъртвяването на пострадалия Т..
Прави впечатление процесуалното поведение на подсъдимия Ю.Ю.. При привличането му като обвиняем – л.142 , том първи, той заявява, че разбира в какво е обвинен ,но няма да дава обяснения и такова е поведението му по време на цялото досъдебно и съдебно производство. При предявяване на разследването – л.254 , том четвърти той декларира само , че няма никакви възражения и бележки , а пред апелативния съд заявява дословно : „ Нямам какво да кажа в своя защита. Оставям съдът да реши”! ,въпреки току що направеното преди него заявление на подсъдимия Х., че е невинен. Следователно, подсъдимият Ю. се въздържа да прави изявления ,че е невинен , което може би е израз на някакви угризения, които , обаче не са обективирани по друг процесуално релевантен начин.
И по отношение на този подсъдим правната квалификация на деянието е приетата от съда по чл.116 ал.6 пр.2 е 3 вр.чл.115 от НК , а след като и двамата подсъдими са участвали пряко в изпълнителното деяние на престъплението те са го осъществили и при условията на чл.20 ал.2 от НК , при които са осъдени.
И за този подсъдим определеното наказание „Доживотен затвор” е съответно на изключително високата обществена опасност на конкретното деяние , на обстоятелствата по чл.54 от НК и на целите по чл.36 от НК. Доводите на ОС в тази насока се споделят изцяло от въззивната инстанция. За разлика от Х. подсъдимият Ю. не е осъждан към момента на престъплението ,но и той е с изявено антисоциално поведение . Достатъчно е да се коментира дори само поведението му по време на досъдебното производство по настоящото дело , когато при определена МНО”Домашен арест” извършва кражби по чл.195 ал.1 т.т.2 и 3 от НК ,за които междувременно е осъден и му е наложено съответно наказание. Като се отчете и обстоятелството , че идеята предложеното от Х. убийство да бъде извършено по такъв садистичен начин е на Ю. следва напълно да бъде споделен извода на ОС , че „ Принудителното изолиране и на този подсъдим до края на живота му е единственото средство обществото да бъде предпазено от престъпното му поведение „
Безспорно е , че гражданският ищец Р.Т.-баща на пострадалия М. Т. е претърпял неимуществени вреди от деянието. Присъденото обезщетение в размер на 100 000 лева е съответно и на принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД и на поС.ната съдебна практика и в тази част присъдата,която и без това не е обжалвана в гражданско-осъдителната й част е законосъобразна.
Присъдата е протестирана от прокурора с оплакване за нарушение на закона при определяне режима,при който следва да бъде изтърпяно наказанието „Доживотен затвор”
Протестът е основателен , тъй като на основание чл.61 т.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража първоначалният режим за изтърпяване на наказанието „Доживотен затвор” е специален а не строг и в този смисъл следва да бъде изменена присъдата в осъдителната й част.
Основното оплакване във всички жалби е ,че присъдата е необоснована, тъй като липсват доказателства , че двамата подсъдими са извършили престъплението.
Това оплакване не се споделя от въззивната инстанция и съображенията в подкрепа на обратния извод бяха изложени много подробно в настоящите Мотиви.
Неоснователни са и конкретните оплаквания на всеки от подсъдимите и защитниците му.
По жалбите на подсъдимия В.Х. и на защитника му :
- Твърди се ,че съдът неправилно е кредитирал показанията на свидетелите , които били три групи – полицейски служители , бармани и сервитьори и затворници и подсъдими и нито един от тях не е присъствал лично на престъплението. Макар последното обстоятелство да е верно то не изключва възможността всеки , който може да даде някаква информация по делото да бъде разпитан като свидетел и при условията на чл.290 ал.1 от НК да разкаже това ,което му е известно. Според настоящата инстанция никой от разпитаните „бармани и сервитьори” не е дал относима към предмета на доказване информация , а дадената от някои от останалите свидетели бе обсъдена в настоящите мотиви в съвкупност с останалите доказателства по делото.
Твърди се още ,че според св.П.А. , който е бил в една килия с Х. последният не бил разказвал,че е извършил обезглавяване. Подсъдимият Х., обаче има предварително задържане за срок около две години и половина ,през което време е бил и в други килии и с други задържани лица и достоверността на техните показания вече бе коментирана от въззивния съд
- Според защитата съществува непроверена версия,че убийството може да е извършено от трето лице , което да е „ревнив любовник видял извършения хомосексуален акт”. Теоретично такава възможност съществува , но не се е налагало подобна версия да бъде проверявана , тъй като са събрани достатъчно доказателства за вината на двамата подсъдими.
- Твърди се ,че не е установено оръжието ,с което е извършено обезглавяването. Това твърдение противоречи на доказателствата по делото по този въпрос , които бяха коментирани много подробно. Убийството е извършено с ножа със синя пластмасова дръжка на подсъдимия В.Х. , иззет от товарния автомобил на св.М.А..
- Твърди се също така , че по делото няма преки доказателства , а само косвени и те не водят до единствения извод, че Х. е извършил престъплението. И това твърдение не може да бъде споделено. На основание чл.115 от НПК обясненията на подсъдимия са и доказателствено средство в наказателното производство и информацията , която в конкретния случай се съдържа в тях е пряко доказателство за участието му в престъплението. И доколкото тя се подкрепя и от редица косвени доказателства за вината му не съществуват никакви съмнения , които да се тълкуват в негова полза и не сме изправени пред хипотезата на чл.116 ал.1 от НПК.
Поради това жалбата е неоснователна , а присъдата по отношение на първия подсъдим е законосъобразна.
По жалбите на подсъдимия Ю.Ю. и на защитата му:
Според защитника на този подсъдим постановяването на осъдителна присъда за Ю. „при липсата на каквито и да било доказателства е фрапираща несправедливост” , а в подкрепа на направения извод за неговата вина първоинстанционният съд е изложил „бланкетни мотиви с общи и формални констатации” Обвинителният акт от друга страна съдържал „общи формулировки , които бележат фундаментални правни дефицити и риторични въпроси ,на които не е даден отговор”. В подкрепа на тази теза се извършва некоректен коментар на доказателствата по делото ,от който се извежда извода, че”обвинението против Ю. е изградено само на улики , т.к няма очевидец на случилото се”
- Следва да се посочи на първо място,че предмет на въззивната проверка е присъдата на първоинстанционния съд,а не обвинителния акт по делото и , на второ място , че ако до някаква степен има основание оплакването за бланкетни мотиви към обжалвания съдебен акт, то въвзивната инстанция се постара да обоснове със свои мотиви поначало правилния и законосъобразен извод за вината и на двамата подсъдими
- Следва да се посочи на второ място , че не отговаря на доказателствата по делото твърдението , че са налице само улики и няма очевидец на престъплението. Очевидец на деянието на подсъдимия Ю. безспорно е другият подсъдим В.Х. и неговите обяснения са на общо основание доказателства и то не с характер на улики , а преки. А обясненията не представляват оговор, за което вече бяха изложени подробни съображения.
Изцяло неверно е твърдението в жалбите и на защитата и на подсъдимия Ю. , че защитната теза на подсъдимия Х. е променяна три пъти в различна насока. Между разпита от 11.10.09 и този от 23.10.09 няма междинен разпит , на който Х. да е отричал участието в престъплението ,а такъв разпит няма и в рамките на цялото Досъдебно производство. В нито един момент от Досъдебното производство подсъдимият Х. не се е отказвал от дадените обяснения и в нито един момент не е правил изявление , че е невинен и поради това обясненията , с които уличава и Ю. следва изцяло да се кредитират. Няма никакви противоречия и между обясненията на Х. в първите му два много подробни разпита пред съдия от 11.10.2009 и от 23.10.2009 г. Във втория разпит се приповтарят 100% обясненията от първия , като вече се разказва и за обстоятелствата , свързани с обезглавяването , които при първия разпит са премълчани. Причината за това е обяснена от Х. и вече бе коментирана. Достоверността на обясненията от 23.10.2009 произтича и от готовността на Х. да се яви веднага на очна ставка с Ю. и да повтори разказаното и пред него. А очна ставка не е извършена , т.к. при отказа на Ю. да дава обяснения не са били налице условията за извършването й по чл.143 ал.1 от НПК.
От промяната на МНО по отношение на Ю. от „Задържане под стража” в „Домашен арест”не могат да се правят никакви изводи за виновността или невинността му ,тъй като тези въпроси се решават в производството по Част четвърта от НПК на основание чл.7 ал.1 от НПК , а не в производството за изменение на мярката за неотклонение по чл.65 от НПК.
Верно е , че показанията на задържани и осъдени лица,на които ОС се е позовал не касаят подсъдимия Ю. и поради това настоящата инстанция не мотивира извода си за виновността му с такива показания. Същото се отнася и до оформените като „доказателство” действия на психолозите на МВР , които въззивната инстанция напълно игнорира и оспорването им от защита е основателно.
И показанията на свидетели от дискотеката , които ОС е обсъждал като доказателство за вината на Ю. бяха игнорирани от апелативния съд и поради това възраженията по този въпрос няма да се коментират
Показанията на свидетелите в. , К. и Н., обаче са доказателство по делото и поради това са кредитирани и от двете инстанции , а обстоятелството,че когато е говорил с полицаите Ю. не е бил привлечен като подсъдим е без всякакво значение и в случая изобщо не става дума за самопризнания по смисъла на чл.116 от НПК. Освен това тези показания не са единственото доказателство за вината на този подсъдим и затова въззивният съд ги обсъди в съвкупност с останалите доказателства. Установено е и оръжието на престъплението,въпреки обратното разбиране на защитата и по този въпрос вече бяха изложени съображения.
Много съществено възражение по принцип и на защитата и на самия подсъдим Ю. в лично изготвената жалба е , че ако е участвал в престъплението по дрехите му би следвало да има кръв ,а такава няма. Според защитата „Няма данни Ю. да е сменял дрехи, задържан е с това ,с което е бил облечен вечерта, което се подкрепя от показанията на свидетеля М.А.. При анализа на дрехите не е открита точица кръв” Същото възражение /”По дрехите и обувките на Ю., доброволно предадени ,с които е бил вечерта , не са установени следи от кръв”/ е направено и в пледоарията на защитата пред ОС ,но съдът в нарушение на задълженията си по чл.305 ал.3 изр. второ от НПК изобщо не го е коментирал.
Ако доказателствата по делото бяха действително такива ,каквито се твърди в жалбите би съществувало сериозно съмнение за участието на Ю. в инкриминираното деяние.
По делото, обаче няма нито едно доказателство , че предадените „доброволно” от Ю. дрехи са тези , с които е бил по време на убийството и това най-малко следва от показанията на св.А.. Напротив налице е некоментирано доказателство, че този подсъдим на следващата сутрин , не е бил с дрехите от вечерта и поради това по тях няма как да има следи от кръв.
Какви са показанията на св. А. , от които защитата и самия подсъдим извеждат направените в тяхна полза изводи.
Този свидетел , който е работодател на двамата подсъдими, които са товарачи на неговия камион е разпитан от съда в с.з. на 14.10.2011 г и е заявил по коментирания проблем дословно следното : „За дрехи и обувки не съм говорил с никого. Сутринта като отидох Ю. още спеше. Беше със същите дрехи. Той има един чифт анцузи, други няма и беше с тях. Става въпрос като нови и беше с тях и той дойде с тях до Шумен с мен. От там като се върнахме каза: ”Отивам да се преоблека , да не ги изцапам и повече не го видях” – л.299 от НОХД № 318/2011 по средата на стр.
Настоящият състав не поставя под съмнение добросъвестността на този свидетел ,който желае да даде правдива информация за обстоятелствата, които са му известни по делото. Няма никакъв спор, обаче, че той не е бил нито с подсъдимите , нито с друга компания през нощта на 10.10.2009 в дискотеката и поради това няма как да знае с какви дрехи е бил облечен Ю., за да направи извода , че сутринта е бил „със същите” дрехи. А твърдението му ,че анцузите /вероятно горна и долна част на един анцуг/ са единствените дрехи на Ю. свидетелят опровергава сам с цитираното изявление на Ю.,че отива да се преоблича.
Въззивният съдебен състав се запозна много внимателно с показанията на всички разпитани лица , които са били в дискотеката през посочената вечер и констатира,че никой извън компанията на подсъдимите не е обърнал внимание как те, и конкретно Ю. са били облечени. По този въпрос подсъдимият Х. не е разпитан в ДП , а по време на съдебното производство вече не желае да дава обяснения. Такава е позицията и на подсъдимия Ю. , както и на св.З. Х., на основание чл.121 ал.1 от НПК. Като единствен източник на инфрмация по този въпрос остават показанията на четвъртия участник в компанията св.С. М. –К. , от Досъдебното производство – л.50 -52 , които със съгласието и на подсъдимия Ю. са прочетени в с.з.на 14.10.2011 – л.302 от нак.дело на основание чл.281 ал.5 от НПК и вече бяха коментирани по друг повод. Този свидетел описва подробно облеклото и на приятелите си и на пострадалия Т. през посочената нощ /разпитан е след обед на следващия ден/ и освен това коментира поведението на Ю., който имал ”ножка” и се канил „да заколи”някакъв Станчо. Показанията на М. очевидно са достоверни, тъй като с протокол за претърсване и изземване / л.93 , том първи / от Ю. действително е иззет сгъваем нож , който е едно от веществените доказателства по делото. За разлика от ОС ,обаче въззивният състав не изгради изводите си за виновността на Ю. на описаното от свидетеля негово поведение през нощта. Същественото в случая е , че според св.М.: ”Ю. беше облечен с увиснал панталон , блузата му идваше голяма. Със сигурност не бяха светли, нещо като тъмно. Ю. имаше джобове на панталоните ,щото извади ножката оттам”
От тези показания следва , че когато сутринта на 10.10.2009 г св.А. е заварил Ю. да спи с анцуг това не е увисналият панталон и голямата блуза , с които е бил облечен през нощта , т.е. това не са „същите дрехи”
И поради това отговорът на въпроса защо по анцуга на подсъдимия Ю. , иззет с протокол на л.93 ,том първи от ДП няма следи от кръв е : защото през нощта на убийството Ю. не е бил облечен с този анцуг.
Поради това и това възражение във въззивните жалби на Ю. и на защитника му е неоснователно и твърдението ,че „няма данни Ю. да е сменял дрехи” не почива на задълбочен анализ на доказателствата по делото.
Макар алтернативните искания на жалбоподателите да са за постановяване на оправдателна присъда или за връщане на делото на ОС за ново разглеждане се прави и оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание.Твърди се ,че не са събрани достатъчно данни колко добро момче е Ю. и че ”особената жестокост” на убийството е квалифициращ признак на състава на чл.116 ал.1 т.6 от НК и не може да се обсъжда повторно като отегчаващо вината обстоятелство.
Апелативният съд не споделя и тези възражения.
По отношение законосъобразността и справедливостта на наложеното на Ю. наказание настоящият състав вече изрази становище. При данните за личността на този подсъдим до извършването на престъплението на него действително би могло да бъде наложено наказание лишаване от свобода , ако не бе изключително зверския и садистичен начин, по който без никаква причина и по негова лична инициатива е извършено убийството и който значително надхвърля изискуемото съставомерно съдържание на квалифициращия признак „особена жестокост”. Поради това и апелативният съд прие ,че е без значение колко добро момче е поначало Ю. , което впрочем дори не е верно.
По всички изложени по-горе съображения настоящата въззивна инстанция прие , че жалбите на подсъдимия Ю.Ю. и на защитника му са неоснователни.
Присъдата в наказателно осъдителната й част , следва да бъде изменена само по отношение на режима за изтърпяване на наказанието , в която част е незаконосъобразна , а в останалата й наказателно-осъдителна и в гражданско осъдителната й част следва да бъде потвърдена.
При извършената служебна проверка на присъдата на основание чл.314 от НПК бяха констатирани грешки и пропуски в заключителната и част , които също следва да бъдат отстранени.
На основание чл.59 ал.1 от НК съдът е зачел предварителното задържане само на подсъдимия Ю. , но не е бил достатъчно прецизен в посочените дати , а по отношение на задържането на подсъдимия Х. изобщо не се е произнесъл.
Поставя се поначало принципният въпрос следва ли на основание чл.59 ал.1 от НК да се зачита предварително задържане и домашен арест по отношение на лица с наказание „Доживотен затвор” , след като посочената разпоредба се отнася само до наказанието „Лишаване от свобода” по чл.39 от НК , което е различно от наказанието „Доживотен затвор” по чл.38а от НК. Според настоящата инстанция отговорът на този въпрос е положителен , доколкото Доживотният затвор представлява по съществото си доживотно лишаване от свобода и на основание чл.38а ал.3 и ал.5 от НК е възможно в един по-късен момент предварителното задържане на подсъдимите да има значение при евентуална замяна на наказанието.
Поради това Предварителното задържане на двамата подсъдими и Домашният арест на подсъдимия Ю. следва да бъдат зачетени , като присъдата в частта по чл.59 ал.1 от НК бъде отменена и съответното зачитане се извърши в съответствие с доказателствата по делото.
Макар да е осъдил всеки от подсъдимите да заплати по 5 лева за издаване на изпълнителен лист окръжният съд е пропуснал да присъди 4 000 лева държавна такса върху уважения иск от 100 000 лева. Поради това всеки от двамата подсъдими следва да бъде осъден да заплати на държавата и по 2 000 лева държавна такса.
По изложените съображения следва да бъде изменена , отменена и потвърдена в съответните части присъдата на Шуменския окръжен съд , поради което и на основание чл.335 ал.2 пр.2 , чл.337 ал.1 и чл.338 от НПК Варненският апелативен съд
Р Е Ш И
ИЗМЕНЯ присъда № 28/ 08.11.2011 по наказателно дело № 318/2011 на Шуменския окръжен съд в наказателно- осъдителната й част ,като ОПРЕДЕЛЯ първоначален СПЕЦИАЛЕН РЕЖИМ на изтърпяване на наказанието „ Доживотен затвор” от подсъдимите В.А.Х. и Ю.А.Ю..
ОТМЕНЯ присъдата в частта й по чл.59 ал.1 от НК за подсъдимия Ю.А.Ю..
На основание чл.59 ал.1 и ал.2 от НК ПРИСПАДА при изпълнение на наказанието „Доживотен затвор” предварителното задържане под стража на подсъдимия В.А.Х. от 10.10.2009 година до привеждане на присъдата в изпълнение.
На основание чл.59 ал.1 т.2 и ал.2 от НК ПРИСПАДА при изпълнение на наказанието „Доживотен затвор” предварителното задържане под стража на подсъдимия Ю.А.Ю. от 10.10.2009 до 21.06.2010 г. и от 06.04.2011 г до превеждане на присъдата в изпълнение , както и Домашния арест за периода 22.06.2010 до 05.04.2011 г , като два дни „Домашен арест” се зачитат за един ден „Лишаване от свобода”
ОСЪЖДА подсъдимите В.А.Х. и Ю.А.Ю. да заплатят на държавата по 2 000 лева /ДВЕ ХИЛЯДИ ЛЕВА/ държавна такса върху уважения иск за неимуществени вреди.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Председател:
Членове :