Р Е Ш Е Н И Е

                   № 80

14.04.2016 Гр. Варна

в името на народа

 

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на осми април две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова

Ангелина Лазарова

секретар С.Д.

прокурора Вилен Мичев,

 като разгледа докладваното от съдия Р.Лолова

ВНДОХ №40 по описа за 2016 год.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство пред въззивната инстанция е образувано по протест на Силистренски окръжен прокурор против присъдата на Силистренски окръжен съд от 22.10.2015г., постановена по нохд№125/25, с която подсъдимият К.З.П. е признат за невиновен за деяние по чл.248а ал.3 вр.ал.1 и 2 НК както и за деяние по чл.248а ал.5 вр.ал.2 вр.ал.1 НК и е оправдан по тези обвинения.

Постъпила е и жалба от ДФ „Земеделие” срещу допълнителната присъда от 29.10.15г. постановена по същото дело, с която е отхвърлен изцяло като неоснователен предявения срещу подс. П. граждански иск за сумата от 64 931,55лв. представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди ведно със законната лихва от деня на увреждането.

 В протеста се твърди, че присъдата е необоснована. Излагат се съображения, че съдът е направил неправилни изводи тълкувайки доказателствата по делото.Прави се искане същата да бъде отменена като се постанови нова осъдителна, с която подсъдимия бъде признат за виновен по двете повдигнати му обвинения като му се определи наказание над минималния предвиден такъв лишаване от свобода, с приложение на чл.66 НК, както и наказание глоба В с.з. представителят на апелативната прокуратура поддържа протеста в две насоки. За осъждане на подс. П. или за отмяна на присъдата и връщане на делото на прокурора поради допуснати съществени процесуални нарушения – липса на обвиняемо лице в диспозитива на обв. акт.

В жалбата на ДФ „Земеделие” се прави искане за отмяна на допълнителната присъда и постановяване на друга, с която подсъдимия бъде осъден да заплати претендираната по гр. иск сума. В с.з. представителят на гр. ищец се присъединява към протеста и поддържа жалбата си.

Защитата на подсъдимия изразява становище за неоснователност на жалбата и протеста.

Жалбата и протеста са подадени  в срок и са допустими.

Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и 314 НПК намира за установено от фактическа страна следното:

С присъда от 22.10.15г. Силистренският окръжен съд е признал подсъдимия К.З.П. за невиновен в това, че на 29.03.2013г., в качеството си на управляващ и представляващ ЕТ „ЗДП-П.-*** представил пред Общ.служба „Земеделие” гр.Дулово и Обл. Дирекция, Разплащателна агенция към ДФ „Земеделие”гр.Силистра неверни сведения в Общо заявление за подпомагане за 2013г. с УИН 190401383799 и УРН 182441, ведно с таблица за използвани парцели по схема за единно плащане на площ за 2013г., Сема за национални доплащания на хектар земеделска земя по мярка 214 АЕП и по мярка Н2000 и плащания, свързани с директива 2000/60 ЕК като е посочил че ползува имот №019001 м-ст „Коджа Кору”в землището на с.Вокил, общ.Дулово с площ 750,911дка, за да получи средства от фондове по СЕПП в р-р на 22 848,55лв., по НДП – 705,52лв. Н2000 – 14 499,28 и по АЕП -26 878,21лв. или общо в р-р на 64 931,55лв. и на основание чл.304 НПК го е оправдал по обвинението му по чл.248а ал.5 вр. ал.3 и 26 НК.

Признал го е за невиновен и за това, че на 10.05.14г., в качеството си на управляващ и представляващ ЕТ „ЗДП-П. ***, представил пред Общ служба „Земеделие” гр.Дулово и Обл. Разплащателна агенция към ДФ „Земеделие” гр.Силистра, неверни сведения в Общо заявление за единно плащане на площ за 2014г. с УИН 1910061499727 и УРН182441, ведно с таблица за използвани парцели, като е посочил  че ползува имот №019001 м-ст „Коджа Кору”, в землището на с.Вокил, общ. Дулово с площ 750,911 дка за да получи средства от фондовете, принадлежащи на ЕС като на основание чл.304 НПК го е оправдал по обвинението му по чл.248а ал.3 вр.ал.2 и ал.1 НК .

С допълнителна присъда от 29.10.15г. е отхвърлил предявения от ДФ „Земеделие” иск срещу подс. П. в размер на 64 931,55лв., представляващ обезщетение за претърпени имуществени вреди, като неоснователен.

За да стигне до този резултат съдът е приел за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият П. се занимава с производство и реализация на земеделска продукция и обработвал около 17 хил.дка земя в землището на община Дулово. На 27.10.2012г. той сключил едногодишен договор със свид. Г. за наем на земеделска земя от 750,911 дка №019001 м-ст „Коджа Кору” в землището на с.Вокил., общ.Дулово. На 28.02.13г. подал анкетна карта и формуляр, в който заявил, че обработва този имот като част от него е засял с мека пшеница и ечемик, а през пролетта ще засее царевица на останалите 40,0911 ха. На 27.03.13г., в качеството си на управителна ЕТ „П.-К.П.”, подсъдимият подал заявление за регистрация за кампания 2013г.за очертаване на земеделските блокове, а на 29.03.13г. подал заявление пред ДФ „Земеделие”за подпомагане с УИН 1904041383799 с таблица на обработваемите земи, фотокарти, приложение за кандидатстване по АЕП и Натура 2000. За кампанията през 2013г. подс. П. е получил от Разплащателната агенция общо сумата 64 931,55лв.

Междувременно, свид. Г. е бил съдружник със свид. П. във фирма „Жоси”, с предмет на дейност производство на мляко и млечни продукти от 1995г. но отношенията им се влошили през последните години. Двамата били сключили договор през 2000г. за съвместна дейност – обработка на 2265 дка земя в землищата на различни общини за собствени нужди. От своя страна, свид. П. управлявал и регистрирана на името на съпругата му фирма-ЕТ „М.-87 –Н.П.” с.Окорш. Между тази фирма и съпругата на свид. Г. – Марийка Г.а, през 2009г. е бил сключен договор за наем на земя, в който била включена и нивата от 750,911дка под №019001. На 01.01.2012г. бил сключен нов едногодишен договор за наем на същите имоти.

На 03.06.2013г. свид. Г. сключил договор с ЕТ „М.-87” за аренда за процесния имот 019001 за срок от седем стопански години, считано от 1.10.13г. Според свид. Г. договора е бил сключен с цел възможност за свид. П. да „играе по някоя от програмите” за машини и съоръжения „…трябваше да се регистрира в един момент някакъв договор, с който те да кандидатстват за дадена програма” и имали „твърдата уговорка, че този договор няма да има продължение, твърдо исках да го анулират”. Същия заявява, че през това време е действал договора му с подс. П. и свидетелите П. са били уведомени за това – протокол от с.з. 26.06.15г. л.53-54. Свид. Г. е категоричен, че до 2012г. процесната земя се е обработвала от сем. П. и фирма „Жоси”, а след това се е обработвала от подс.К.П., който е извършвал всички плащания.

В подкрепа на тези показания на свид. Г. е и последващия анекс от 02.12.13г. за прекратяване на този договор за аренда. Подс. П. не е имал никаква информация за този договор и анекса към него. Той е сключил договор на 10.12.13г. за същия имот със свид. Г. за срок отново за една година.

На 25.02.14г. подс. П. е подал заявление за кампания 2014г. и анкетен формуляр в който е вписал, че е засял процесния имот с 25,0911 ха-пшеница и 50ха царевица. На 10.05.14г. е подал заявление за подпомагане, ведно с изискуемите се документи с УИН 1910061499727.

От своя страна, ЕТ”М.-87” е подала декларация на 26.07.13г.че обработва процесния имот през стопанската 2013/14г.позовавайки се на арендния договор от 03.06.13г. На 21.01.14г. /след подписването на анекса за прекратяване на арендния договор/, ЕТ „М.-87” е подала анкетен формуляр, в който е декларирала същото обстоятелство. Заявлението за подпомагане е подадено от пълномощника на ЕТ”М.-87” свид. Мехмед, на 03.04.14г. ведно с останалите документи.

След установяване на застъпването на имот 019001 за кампания 2014г., на 11.09.14г., подс. П. е подал декларация за изясняване принадлежността на площи, декларирани в повече от един земеделски стопанин, с което е потвърдил ползването на застъпения имот. Подобна декларация е подадена и от ЕТ „М.-87” на 12.09.14г., въпреки липсата на правно основание за ползване на земята.

До установяване на застъпването се е стигнало, когато в началото на м.август 2014г. ЕТ „М.-87” е започнала силажиране на царевицата в процесния имот. По сигнал на подсъдимия П., жътвата е била спряна до изясняване на случая. ЕТ”М.-87” е представила арендния договор от 03.06.13г., за да докаже правото си, но не и последващия анекс за прекратяването му.

Подс. П. сочи като доказателства, че е обработвал процесния имот както през 2013 така и през 2014г.- дневници за проведени агротехнически мероприятия, химически обработки и наторявания, в тази връзка са разпитани и редица свидетели установяващи твърденията му.

Пред въззивната инстанция е представено и писмо на ДФ „Земеделие” изх№02-1100/127-11.03.16г. към което е приложена справка за бенефициентите на процесния имот от 2007 до 2015г. В този списък ЕТ „М.-87” фигурира само през 2014г./когато е установено застъпването/. През 2008г.,2013,2014 и 2015г. като бенефициент е вписан подс. К.П. –ЕТ”ЗДП-П.-К.П.”, а през 2009, 2010,2011,2012г.- Цоло Г. – син на свид. Г..

Така отразените обстоятелства оборват твърденията на свид. П., че години наред е обработвал процесния имот и че той никога, до 2013-14г., не е бил заявяван за подпомагане.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от всички събрани по делото гласни и писмени доказателства.

Окръжният съд е изложил много обстойни мотиви, които се възприемат и споделят и от настоящата инстанция.

По протеста:

В протеста се излагат съображения, че съдът е направил неправилен анализ на доказателствата. Твърди се, че необосновано е дадена вяра на обясненията на подсъдимия и че същите представлявали защитна теза.

Тези твърдения не се подкрепят от събраните доказателства.

В случая е възникнал гражданско правен спор относно ползването /владението/ на процесния имот и не е без значение наличието на правно основание за това владение. Правното основание има значение и при представянето на набора от документи пред ОЗС. Без наличието на правно основание, ползвателя не би могъл да заяви имота. Правно основание е имал подс. П.. Същият е разполагал с валиден договор за наем както за 2013 така и за 2014г, а също така и за 2012г. Въз основа на този договор той е изплащал и наемна цена /рента/ на собственика – свид. Г.. Свид. П. отлично е знаел, че няма права върху имота. Сключеният аренден договор /формален/ е бил прекратен с анекс. Освен това отношенията между свид. П. и свид. Г. са били изострени и най-малкото не е логично свид. Г. да предоставя имотите си за ползване на човек, с когото има спорове вкл. и съдебни. Както вече беше посочено процесния имот не е бил заявяван от ЕТ „М.-87” за подпомагане, с изключение на спорната 2014г. Логично е да се зададе въпроса защо именно през 2014г. ЕТ”М.-87” заявява процесния имот. Свид. П., като управляващ, много добре знае, че няма валиден договор със собственика и че няма право да обработва имота. Отговорът е именно във влошените им отношения и стремежа да се разреши един гражданско-правен спор по друг начин. Факт е, че когато е възникнал спора, кой да прибере реколтата, свид. П. е показал невалидния аренден договор.

В случая не подс. П., а свид. П. е действал със съзнанието, че заявява имот, който няма право да обработва.

Освен правното основание са установени и фактическите действия на подс. П. относно ползването на процесния имот.

Необективно, в протеста се твърди, че било установено фактическото ползване на имота от страна на свид. П., чрез ЕТ „М.-87”. Точно неговите показания не са убедителни. В показанията си в с.з. от 26.06.15г. /л.47 гърба/свид. П. говори за „сключен договор през лятото на 2013г., нотариално заверен, за 6 години напред за въпросната нива от 750 дка” като отново пропуска факта, че този договор е анулиран. На въпроса дали му е известен анекса към този договор, заявява, че свид. Г. имал намерение за продава имота на гърци и поради тази причина не трябвало имота да има тежести. Този факт се отрича категорично от свид. Г.. На въпроса защо не е кандидатствал с този имот пред ДФЗ, свид. П. отговаря, че не е имал валиден договор – т.е. правно основание „Аз нямах договор с Г., който да мога да представя…иска се правно основание…” Очевидно, свид. П. е бил съвсем наясно има ли или не право да заявява, респ. да обработва имота. Свид. П. заявява, че обработва още два имота на свид. Г., но за тях няма възниквал конфликт, тъй като подс. П. не е имал правно основание да ги обработва – т.е. още веднъж се потвърждава извода за необходимостта от правно основание за ползването на земята. Фактически ЕТ”М.-87” е имала сключен договор за наем с Марийка Г. от 10.09.2009г.за срок от пет години и още един договор от 01.01.2012г.за срок от една година т.е. било е налице правно основание и възможност за заявяване пред ОСЗ – т.е. показанията на свид.П. отново са противоречиви и нелогични.

Установено е, че подс. П. лично ръководи фирмата си, като агроном лично участва във всички агротехнически мероприятия, от години се занимава с отглеждане и реализация на селскостопанска продукция, обработва над 17 х.дка земи. След като е сключил съответните договори от 27.10. 2012 и 02.12.2013г. ги е заявил пред ОСЗ. След процедурите по заявяването на имотите пред ОСЗ са извършвани проверки от експерт на ДФЗ – свид. М., свид. А.-по отношение агротехн. мероприятия.

В тази връзка е установено, че дневниците за агротехнически мероприятия на свид. П. не са заверявани от ОДХБ /л.170 и 202, т.1ДП/. Не е изплащана и рента на свид. Г. като свид. П. твърди, че са си уреждали отношенията чрез друг бизнес.

По отношение свидетелските показания се очертават две групи свидетели – работници към фирмата на подс. П. и работници на свид. П.. Окръжният съд е подложил на обстоен анализ показанията на тези две групи свидетели като е направил своите обосновани изводи. Тези изводи се споделят и от въззивната инстанция. Не е вярно твърдяното в протеста превратно тълкуване на свидетелските показания на част от свидетелите. Напр. свид. Фина сам заявява, че много рядко ходи на нивите, тъй като имал много работа във фермата, а за нивите си имало агроном, не съставял и не попълвал никакви документи и дневници. Логично е при това положение да няма точна представа какво, къде и колко се сее. Въпреки това заявява, че през 2013/2014г. са били засяти към 1300 дка с царевица за силаж, като основно говори за ниви в м-ст „Бейските”, а в м-ст „Мандра гьол” било засято с царевица през 2014г. Свид.К. от своя страна заявява, че не може да определи обработваните от П. ниви нито по местности нито по размер. Свид. О., извършвал услуги по прибирането на реколтата заявява, че е жънал и силажирал в ниви от по 20,30, 50 дка, заявява, че не знае са инцидент през 2014г. с присъствие на полицията, от което може да се направи извод, че не е жънал на процесната нива от 750 дка. Заявява, че не знае чии са нивите, а отива там където му посочат ръководителите. Свид. Хасан също заявява, че само довежда и отвежда работниците и техниката до нивата, която ще се обработва, като последната му се посочва от управителя на П. – Илмаз. Свид. Ахмед не може да посочи със сигурност кой реално обработва нивата, тъй като не ходи там, а разчита изцяло на работниците си. Не може да определи местността нито размера на собствената си нива.

Съдът е изложил и съображения защо не кредитира показанията на свидетелите Р., С. И М..

По отношение показанията на свид. Ю.А., съдът е допуснал да се прочетат тези дадени на ДП като свидетеля е заявил, че на ДП не са му били задавани конкретни въпроси: „каквото ме питаха там, така съм отговорил”. В с.з. на конкретно зададени въпроси отговаря, че е работил на процесната нива „…сял съм, пръскал съм на тези ниви”.

Съдът е ценил и показанията на абсолютно незаинтересованите свидетели А. и М., извършвали проверки във фирмата на подс. П..

Правилно съдът е приел, че въз основа на така събраните по делото доказателства не може да се направи категоричния и непротиворечив извод за виновно поведение от страна на подс. П.. Най-малкото е налице съмнение относно субективния състав на деянието. Тъй като присъдата не може да почива на предположения, а в случая точно обвинителната теза почива на такива предположения, съдът обосновано и законосъобразно е приел, че събраните доказателства, в своята съвкупност не представляват система от факти, водещи до единствено възможен изход,изключващ всички останали.

В този смисъл протестът е неоснователен, а присъдата се явява правилна, обоснована и законосъобразна.

Доколкото жалбата на гр. ищец ДФ „Земеделие” е обвързана с неоснователността на протеста и не е налице причинно следствена връзка между противоправно деяние и настъпил вредоносен резултат, то и тя се явява неоснователна.

Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени, поради което и на основание  чл.338 НПК Варненският апелативен съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата от 22.10.2015г. на Силистренския окръжен съд, постановена по нохд № 125/2015г., както и допълнителната присъда от 29.10.2015г.  в по отношение на подсъдимия  К.З.П. ЕГ№ **********

Решението подлежи на касационна жалба или протест в 15-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено, на основание чл.350 ал.2 НПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                             2.