Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                Варна ,  08 ноември  2011 год.

                                     В името на народа

                 Варненският апелативен съд,наказателно отделение,в съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и единадесета година в състав :

                                              Председател:Божидар Манев

                                                      Членове:Живка Денева

                                                                   Павлина Димитрова

при участието на секретаря С.Д. и прокурора Иван Т. разгледа наказателно дело № 327 по описа за 2011 година , докладвано от съдия Б.Манев

Производството е по чл.318 ал.4 от НПК.

Образувано е по обща жалба на частните обвинители и граждански ищци А.А. ,А.А. , Г.С. и Д.А.,със съгласието на майка му Г.А. против присъда № 56/28.06.2011 по наказателно дело № 03/2010 на Варненския окръжен съд с искане да бъде отменена ,като бъде постановена нова осъдителна присъда по отношение на подсъдимия Ю.А.. С допълнителна молба се излагат и съображения в подкрепа на направеното искане.

Жалбоподателите не се явяват пред   въззивния съд и не се представляват от процесуален представител.  В писмена  молба заявяват,  че поддържат жалбата си и молят въззивното производство да се проведе в тяхно отсъствие.

Подсъдимият и защитникът му пледират за потвърждаване на присъдата.

Прокурорът изразява становище , че жалбата е неоснователна и оправдателната присъда следва да бъде потвърдена с оглед и на това,  че  прокурорът ,изготвил обвинителния акт не го е поддържал пред първоинстанционния съд.

Варненският апелативен съд,за да се произнесе взе предвид :

С обжалваната присъда състав на Варненския апелативен съд признал подсъдимия Ю.А. за невинен в това  на 23.08.2008 г.  по пътя от село Аврен за село Здравец, Варненска област , в пияно състояние ,при управление на МПС-лек автомобил”Москвич Алеко” с ДК№  В 47 89 СВ да е нарушил правилата за движение – чл.5 ал.2 т.3 , чл.8 ал.1 , чл.15 ал.1 и 4 ,чл.16 ал.1 т.1 и чл.20 ал.1 и 2  и чл.150 от ЗДП и да е причинил по непредпазливост смъртта на А.СТ. и на основание чл.304 от НПК го оправдал по обвинението по чл.343 ал.3 б”б” от НК ,като отхвърли изцяло предявените граждански искове.

Оправдателната присъда е постановена при следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Ю.А. и свидетелят Т.СТ.,  двамата от село Синдел, Варненска област ,  не били правоспособни водачи на МПС , но въпреки това управлявали автомобили. На 22.08.2008 СТ. си закупил лек автомобил ”Москвич Алеко” с рег.номер  В 47 89 СВ , с който на следващия  сутрин превозил до сметището на Девня подсъдимия А. и свидетелите Николай А. и Б. А.. Около обед Т.СТ. оставил свидетелите в Девня и се върнал с подсъдимия в Синдел  ,където заедно с пострадалия по-късно А.СТ. пили бира до около 15,30 часа.След това потеглили с автомобила за село Здравец , като управлявал подсъдимият , до него на предната седалка седял Т.СТ. , а зад него на задната седалка – А.СТ.. По време на пътуването двигателят прегрял над 100 градуса , което ядосало Т..  ”Ти не гледаш ли таблото”- се скарал той на подсъдимия , след което двамата си разменили местата и Т.СТ. подкарал автомобила. В района на село Аврен тримата се видели със св.Н.Я.,с когото поговорили набързо,след което продължили за село Здравец. След разклона за местността”Бялата вода” Т. СТ. управлявал автомобила със скорост 107 км/ч , при което загубил контрол и напуснал пътното платно- най-напред в десния банкет , след това в левия и накрая се ударил в крайпътно дърво.  В резултат на ПТП пътуващият на задната седалка А.СТ. загинал. Подсъдимият и Т. направили опит да го извадят от автомобила , като им помогнал и св.В.Г. , който минавал по пътя със своя автомобил. По-късно на мястото на катастрофата пристигнали коли на „Спешна помощ” и на полицията,както и близки и приятели на пътуващите в „Москвича”. Изобщо не станало дума кой е управлявал автомобила.

Така приетата от окръжния съд фактическа обстановка, според съда се установява от заключенията на назначените по делото съдебно медицинска експертиза , автотехническа експертиза, комплексна автотехническа експертиза, одорологично изследване и от химическия анализ на кръвта на подсъдимия и на собственика на автомобила. От заключенията се установява ,че смъртта на пострадалия е пряк резултат от ПТП,че автомобилът към момента на катастрофата се е движил със 107 км/ч,а е могъл да премине безпрепятствено през пътния участък със скорост от 89,86 км/ч , че вероятният водач на автомобила  ,според АТЕ  е бил подсъдимият Ю.  А. , но според одорологичното  изследване това е св.Т.СТ. , както и че в кръвта на двамата е имало алкохол – 1,17 промила в кръвта на подсъдимия и 1,41 промила в кръвта на Т.СТ..

Окръжният съд е направил задълбочен анализ на всички доказателства и е направил правилен извод , че :

- Всеки от двамата живи участници в ПТП – подсъдимият А. и собственикът на автомобила Т.СТ. твърди,че другият е управлявал автомобила и неизменно поддържа това при всички разпити на досъдебното и на съдебното производство и при извършената очна ставка. Очевидци на произшествието няма,  а от уврежданията по телата на двамата не е възможно да се установи кой е седял зад волана.

- Свидетелите по делото условно следва да се разпределят на три групи –  близки и приятели на всеки от двамата и независими свидетели.Всеки свидетел от първите две групи дава показания,които обслужват тезата на лицето,в чиито интерес се дават показанията.  Няма как да се кредитират обясненията на един от двамата заподозрени и на групата свидетели,които ги подкрепят, тъй като в такъв случай не могат да се дадат задоволителни обяснения ,защо не се кредитират другите показания.

- Независимите свидетели са малко и не могат да дадат релевантни показания , с изключение на св.Н.Я. , с когото пътуващите в „Москвич”-а са се срещнали в района на Аврен малко преди ПТП. Според съда са налице „категорични възприятия” на този свидетел  ,че „Т. е стоял зад волана и след срещата им отново се е качил да кара – показания на л.69 гърба от с.з.”

Като е коментирал тези доказателства и е отхвърлил като недостоверно доказателство за авторството на деянието намерената пет месеца след ПТП обувка на подсъдимия под волана на катастрофиралия автомобил съдът е приел ,че „Събраните доказателства по делото , анализирани поотделно и в тяхната съвкупност не водят до категоричен и единствен извод за извършено от подсъдимия А. престъпление по чл.343 ал.3 от НК и въз основа на тези доказателства не би могла да се постанови осъдителна присъда”

Направеният извод е правилен , макар съдът некоректно да се е позовал на показания на свидетеля Н.Я. , каквито той не е давал. Защото , нито „на л.69 ,гърба от с.з.”,нито при разпита му пред съдия на досъдебното производство този свидетел е заявявал , че „Т. след срещата им отново се качил да кара” Докато при разпита в съдебно заседание такъв въпрос изобщо не му е бил зададен /а е следвало това да стане задължително/ ,на ДП пред съдия – л.-120-117/?/ св.  Я. е заявил дословно :” Тъй като разстоянието беше 100-150 м не успях да видя кой се качи да управлява този автомобил”

                  И ако този свидетел действително бе дал цитираните от ОС  показания и след като ПТП  е станало на около два километра след срещата им, не само не би съществувало съмнение,че подсъдимият е управлявал автомобила ,но напротив – би било доказано по несъмнен начин , че зад волана е седял Т.СТ..

Въпреки всичко настоящият състав на въззивната инстанция след като извърши собствен анализ на изчерпателно събраните доказателства на основание чл.чл.13 , 14 ,16 и 107 ал.5 от НПК прие , че  по делото с тези доказателства е установено точно това –  в момента на ПТП автомобилът е управляван от свидетеля Т.СТ. ,   а не от подсъдимия Ю.А.. И обясненията на последния са не само израз на законоустановеното му право на защита , но и доказателствено средство за авторството на деянието ,а тези обяснения в релевантната им част се подкрепят и  от други преди всичко гласни доказателства.

Така подсъдимият разказва , че след като тримата с Т. и А. изпили значително количество бира в село  Синдел пострадалият А.СТ. предложил да ходят  на магистралата при проститутките.  ”След нашия разговор запалихме колата , аз управлявах от Синдел до средата на пътя посока Аврен. Колата загря на 110 градуса и почна да пуши. Т. ми каза: ”Ти не гледаш ли таблото”   Той седеше на предната дясна страна , а А. на дясната задна страна. Т. каза да спирам колата , като спряхме наляхме вода и тогава Т. се качи да кара, аз се прехвърлих на неговото място. Между Аврен и Здравец видяхме един Николай и спряхме да го видим. След като говорихме с Николай Т. се качи пак да кара.  Не можахме да стигнем до проститутките….”

Свидетелят Т.СТ. , който на основание чл.121 ал.1 от НПК не е длъжен да дава показания, които биха го уличили в престъпление , твърди ,че под влияние на алкохола е заспал ,автомобилът бил управляван само от подсъдимия, който предизвикал ПТП и едва след удара Т.СТ. се събудил.

Внимателният анализ на доказателствата по делото налага категоричният извод , че отговорящи на истината са обясненията  на подсъдимия ,а не показанията на свидетеля Т.СТ. , тъй като :

Според свидетелката Зина Стаматова  в ранния следобед на 23.08.08 подсъдимият А.  ,свидетелят Т.СТ. и загиналият А.СТ. са потеглили от Синдел с лекия автомобил на Т. , който е бил управляван от подсъдимия.

Свидетелят Н.Я. от своя страна установява,че по-късно същия следобед е видял в района на Аврен автомобила със същите лица , но зад волана вече е бил Т.СТ..Тримата са слезли ,за да разговарят с Я., но тъй като били видимо пияни той отказал да разговаря с тях. След това те отпътували ,но свидетелят не обърнал внимание кой е подкарал автомобила. Св.Я. е независим свидетел, който не е в близки отношения,нито с Ю.А. , нито с Т.СТ.  и отношението му  към двамата е негативно. Поради това показанията му /дадени и на ДП пред съдия  /следва да бъдат кредитирани.

След съпоставката на посочените гласни доказателства вече звучат правдоподобно обясненията на Ю.А.,защото от тях личи защо при потеглянето на автомобила от Синдел го е управлявал той , а непосредствено преди мястото на ПТП зад волана вече е бил Т.СТ..

Неговите обяснения се потвърждават не само от показанията на св.Я. , но и от резултатите на одорологичното изследване.  То е назначено от съдебния състав на окръжния съд и дава категоричното заключение , че мирисовата следа,иззета от волана на катастрофиралия автомобил след ПТП е идентична със сравнителния мирисов материал на Т.СТ. – л.236-239 от наказателно дело № 03/2010 на ВОС.  Според поясненията на експерта в с.з.на окръжния съд: „ Кучетата са реагирали на най-силната миризма и въпросният Т. е държал волана последен и най-дълго. Логично е последната миризма да е най-силна”

По делото са налице и други косвени доказателства за това,че именно свидетелят ,а не подсъдимият е управлявал автомобила по време на ПТП , които ОС не е коментирал.

Особено важни са показанията на св. Ю. ***. от 27.04.2010 г. л.104-ІІ от нак.дело,който твърди,че е брат на бащата на Т. / и сл.е вуйчо на свидетеля /и според когото на мястото на ПТП  ”Т. се блъскаше на земята и викаше:”Татко, убих те , татко ,убих те” и тогава баща му удари шамар и му каза да не вика”

Абсолютно същото твърди и свидетелят И.С. – в същото с.з. л.104 – „Т. се тръскаше на земята и говореше: ”Убих те,татко , убих те татко , не можах да те спася”

Двамата свидетели поддържат категорично показанията си при извършените очни ставки с бащата на Т.,  св.СТ. СТ. и не само възпроизвеждат ”на цигански” думите на Т. но св.С. заявява в очите на Ст.СТ. , че лъже , защото „Цялата махала чу какво каза Т. – татко , убих те…”

Достоверността и на тези показания , които следва също да бъдат кредитирани , произтича точно от възпроизведените от свидетелите  думи, защото Т.СТ. не е син на убития А.СТ. и не е нормално да говори за убития, като за татко . Т. , обаче  действително се е обръщал към А.СТ. като към свой баща и следователно двамата свидетели говорят истината. Същото  установява и абсолютно безпристрастния свидетел В.Г..  Той е минал край мястото на катастрофата случайно и е помогнал да бъде изваден от колата пострадалият А.СТ.. Според свидетеля на мястото са били две момчета – едното русо, което прилича на подсъдимия и друго , което викало :”помогни на баща ми , помогни на баща ми…” , т.е. св.Т.СТ..  Впрочем и самият Т.  в показанията си пред съда – л.66 , говори за пострадалия като за ”баща ми”

Всяко от цитираните доказателства – обяснения на подсъдимият Ю.А. , показания на свидетелите Н.Я., Ю.С.  ,И.С. и В.Г. и заключението от одорологичното изследване само по себе си не доказва по несъмнен начин  ,че ПТП е причинено от св.Т.СТ..  Съвкупният им анализ,обаче води до този единствен извод.

Против Т.СТ.  не е повдигнато обвинение и направеният извод има правно значение ,дотолкова  ,доколкото е установено също по несъмнен начин ,че подсъдимият Ю.А. не е извършил ПТП , респективно не е причинил смъртта на А.СТ. и не е извършил престъпление по чл.343 ал.3 б”б” от НК.

Аналогичният извод на окръжния съд , направен с малко по-различни доводи е правилен , а постановената оправдателна присъда е законосъобразна.

Това означава , че подадената от частните обвинители и граждански ищци въззивна жалба е неоснователна.

Поначало всички гласни доказателства в подкрепа на обратната теза -че подсъдимият Ю.А. е причинил катастрофата имат производен характер. Защото всички свидетели , депозиращи такива показания възпроизвеждат това,което са чули от свидетеля Т.СТ.. А той ,или ги е излъгал , че не е карал автомобила , или им е казал истината,  но по разбираеми причини те са я спестили пред съда. В този смисъл направеният в жалбата довод,че тези показания следва да бъдат кредитирани не може да бъде споделен.

Поддържа се на второ място ,че според вещите лица по комплексната автотехническа експертиза е „по-вероятно” подсъдимият да е управлявал автомобила по време на ПТП.  Действително експертите са дали такова заключение ,което поддържат в съдебно заседание. Според в.л.инж.З. :”По вероятен водач на автомобила би могъл да бъде Ю.”.Това уклончиво заключение почива на изходни данни,които са приети  отново със степен на вероятност и без експертите да са”абсолютно категорични” в тяхната достоверност. Заключението се обосновава и със свидетелски показания са уврежданията по тялото на Т.СТ. , „при условие , че се приемат за верни” , но тези показания не са верни , тъй като такива увреждания не са отразени във фиша за спешна медицинска помощ – л.76,77 от нак.дело и показания на св. Д-р П.Б.. Поради това заключението на комплексната АТЕ ,което и без това не установява по категоричен начин,че подсъдимият е извършил катастрофата не може да бъде кредитирано като доказателство за вината му.

Друг съществен довод на жалбоподателите в подкрепа на извода,че автомобилът е управляван от подсъдимия А. е намерената в автомобила под педалите обувка на подсъдимия.Тази обувка,обаче е намерена там пет месеца след ПТП и то от св.А.А. , който придружавал Т. при разпит в полицията и докато го чакал си вкарал главата през прозореца и видял обувката. Тази обувка,обаче не е била под волана след ПТП ,тъй като не е отразена в протокола за оглед от 23.08.2008 , не се вижда на снимка № 15 от фотоалбума към същия протокол и не е видяна,нито от полицейските служители,нито от поемните лица при снемане на миризмата от волана за одорологичното изследване.  Казано по друг начин – тя е поставена допълнително за да обслужи тезата за вината на подсъдимия. Впрочем към момента на намирането й – 14.01.2009 г Т.СТ. не е разпитван като свидетел по делото ,нито в РПУ Белослав,нито където и да било и,следователно няма как св.А.А. да е намерил обувката,докато чакал в двора на РПУ да разпитат Т..

Верно е,че св.Н.Я. не е дал цитираните от ОС показания и този въпрос вече бе коментиран.Независимо от това действителните показания на този свидетел са много съществено доказателствено средство , опровергаващо обвинението.

И накрая- твърди се миризмата по волана на Т.СТ. е оставена от него , не защото е управлявал автомобила,а защото като негов собственик го е управлявал много по-дълго.По този въпрос експертът е дал категорично заключение в съдебно заседание ,според което миризмата на СТ. е останала по волана,защото той”е държал волана последен”!

Поради това доводите на жалбоподателите не се споделят от въззивната инстанция , като основание за отмяна на оправдателната присъда и същата като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена.Това не ограничава правата на пострадалите , които следва да насочат претенциите си към действителния виновник за смъртта на техния съпруг и баща.

С оглед на всичко гореизложено и на основание чл.338 от НПК Варненският апелативен съд

                    Р     Е     Ш     И

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 56/28.06.2011 по наказателно дело № 03/2010 на Варненския окръжен съд.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в петнадесетдневен срок от съобщаването му.

                                     Председател:

                                        Членове: