13.10.2011г., гр. Варна
в името на народа
Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на шести октомври през две хиляди и единадесета година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Илия Пачолов
ЧЛЕНОВЕ: Росица Лолова
Румяна Панталеева
секретар С.Д.
прокурора Анна Помакова,
като разгледа докладваното от съдия Р.Лолова
ВНДОХ №309 по описа за 2011 год.
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство пред въззивната инстанция е образувано по въззивен протест от Добрички окръжен прокурор против присъдата на Добричкия окръжен съд от 30.06.2011г., с която подсъдимият С.Д.С. е признат за виновен за деяние по чл.343 ал.3 пр.1 б.”б” пр.1 вр.ал.1 б.”в” НК и чл.58а НК и му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от три години с приложение на чл.66 НК за срок от пет години и както и лишаване от правоуправление на МПС за срок от пет години.
Сочат се основания за явна несправедливост на наложеното наказание като се предлага да се намали размера на наказанието лишаване от свобода но се отмени приложението на условното осъждане.
Представителят на апелативната прокуратура заявява, че не поддържа протеста.
Защитата на подсъдимия изразява становище за неоснователност на протеста.
Въззивният протест е подаден в срок и е допустим.
Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и 314 НПК намира за установено от фактическа страна следното:
С присъда от 30.06.2011г. по нохд № 264/2011г. Добричкият окръжен съд е признал подсъдимия С.Д.С. за виновен в това, че на 19.10.2010г. по пътя с.Крушари – гр.Добрич, при управление на л.а. „Рено-Клио” рег.№ СА 7122 АН, в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта 2,38 промила нарушил правилата за движение – чл.20 ал.1 и 2 ЗДП и по непредпазливост причинил смъртта на Е. С.Я. и на основание чл.343 ал.3 пр.1 б.”б” вр.чл.343 ал.1 б.”в” НК вр.чл.58а НК като му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от четири години и шест месеца, което намалява с една трета и му определя наказание от три години лишаване от свобода като на основание чл.66 ал.1 НК го е отложил с изпитателен срок от пет години, както и лишаване от правоуправление на МПС за срок от пет години. Осъдил го е да заплати и съответните такси и разноски, произнесъл се е и по веществените доказателства.
Производството е протекло по реда на чл.372 ал.4 вр.чл.371 т.2 НПК като подсъдимият е признал изцяло фактите и обстоятелствата изложени в обвинителният акт.
Съдът е провел съкратено съдебно следствие след като се е уверил, че признанието на подсъдимия се подкрепя от събраните по делото доказателства на досъдебното производство и е обявил, че ще ползува самопризнанията без да събира допълнителни доказателства в с.з.
Протестът е само по отношение вида и размера на наложеното наказание. Излагат се съображения, че окръжният съд не е отчел завишената степен на обществена опасност на деянието и конкретно на дееца. Твърди се, че той е санкциониран многократно, а й установеното наличие на алкохол в кръвта му е в значителен размер. Предлага се да му се определи по-нисък размер на наказание лишаване от свобода, което след редукцията по чл.58а НК да е в рамките на две години, но същото да бъде изтърпяно ефективно.
Този протест не се поддържа от апелативният прокурор, който счита, че определеното на подсъдимия С. наказание е съобразено както със степента на вината му, така и с данните за личността му, а и по-продължителният период на условното осъждане ще изиграе по-голяма превъзпитателна роля. Същото се отнася и до наказанието лишаване от правоуправление.
Протестът е неоснователен
След като правилно, обосновано и законосъобразно окръжният съд е направил своя извод за виновното поведение на подс.С., определил причината за настъпилото ПТП, а именно нарушение на разпоредбите на чл.20 ал.1 и 2 ЗДвП, както и наличието на пияно състояние от страна на водача, подс. С..
По отношение определеното наказание на подсъдимия, съдът е преценил всички смекчаващи /чисто съдебно минало, добри характеристични данни, изразеното съжаление и разкаяние/ и отегчаващи вината обстоятелства – наличието на административни наказания по ЗДвП. Отчел е и тежестта на деянието – причинена смърт по непредпазливост на млад човек.
Тук следва да се отчете и поведението на пострадалия преди инцидента и че именно неговото поведение е инициирало това пътуване. Същия е бил превъзбуден от изпитото количество алкохол, не си е поставил предпазния колан, сядайки на предната седалка до шофьора. Следва да се имат предвид и отразените административни нарушения, които са по едно през 2002, 2004, 2005 и 2006г., като последните две наказания са за дребни нарушения. След 2006г. подсъдимият няма други нарушения на ЗДвП.
Определеното наказание, редуцирано с 1/3 от три години лишаване от свобода е справедливо с оглед причинения вредоносен резултат, още повече че подсъдимият вече е осъзнал последиците от деянието си.
Съдът е изложил и съображения защо счита, че следва да се приложи института на условното осъждане и те се споделят и от настоящата инстанция. В конкретния случай, въпреки тежестта на деянието, не е наложително за поправянето и превъзпитаването му той да бъде отделян от обществото и средата си. Определеният максимален изпитателен срок ще му въздейства възпиращо и предупреждаващо във всеки един момент и ще има много по-възпитаваща роля от една ефективно изтърпяна присъда с по-малък срок лишаване от свобода. Законосъобразно е и определеното наказание по чл.343г вр.чл.37 ал.1 т.7 НК.
В този смисъл протестът е неоснователен и следва да бъде оставен без уважение.
Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени, поради което и на основание чл.338 НПК Варненският апелативен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата от 30.06.11г. на Добричкия окръжен съд, постановена по нохд № 264/11г. по отношение на подсъдимия С.Д.С. с ЕГ№ **********.
Решението подлежи на касационна жалба или протест в 15-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено, на основание чл.340 ал.2 НПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.