Р Е Ш Е Н И Е

Номер ………………               Година  2011                  Град Варна

Варненският апелативен съд                 Наказателно отделение

На осемнадесети март           Година две хиляди и единадесета

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:        Росица Лолова

ЧЛЕНОВЕ:  Димитър Димитров

Румяна Панталеева

съдебен секретар С.Д.

прокурор Красимир Конов

като разгледа докладваното от съдия Панталеева

ВНОХД № 28 по описа на съда за 2011 г.,

за да се произнесе взе предвид:

Предмет на въззивното производство е присъда № 114/29.10.2010 г. на Окръжен съд Варна по НОХД № 1089/10 г., с което Н.А.К. е бил признат за виновен и осъден по чл.123, ал.4, вр.ал.1, вр.чл.54 от НК на една година лишаване от свобода, изпълнението на което, по реда на чл.66, ал.1 от НК е било отложено с три годишен изпитателен срок, а кумулативно му е било наложено и наказание лишаване от право да упражнява дейност като „техник строителство и архитектура” за шест месеца.

За да вземе това решение, първоинстанционният съд е приел в частично съответствие с повдигнатото обвинение, че действайки като технически ръководител на строителен обект, поради немарливо изпълнение на извършвани строително-монтажни работи - източник на повишена опасност, на 16.10.2008 г. подсъдимият е допуснал нарушения по чл.20, ал.ал.1 и 2 и по чл.40 на Наредба № 2/2004 г. за минималните изисквания за здравословни безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, с което е причинил смъртта на Л.Ю.А., макар след деянието да направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия.

В отличие с обвинителния акт, съдът е приел, че следва да намери приложение привилегированият състав от чл.123 НК, относим в случаите на оказана помощ, както и че подсъдимият не е допуснал вменените му множество други нарушения по различни специални закони, съобразно което го е оправдал по съответните обвинения, и срещу тази част на присъдата не е подаден протест.

Въззивното производство е образувано по жалба от защитника на подсъдимия, адвокат Б.Ж., с искане да бъде признат за невинен, а в допълнението към нея, и алтернативно – да бъде отменено наказанието по чл.37, ал.1, т.7 от НК. Представителят на въззивната прокуратура счита жалбата за неоснователна и предлага обжалваната присъда да се потвърди.

Въззивната проверка констатира, че по реда и със средствата, предвидени в НПК, първоинстанционният съд е събрал всички налични фактически данни, свързани с обстоятелствата по делото, които допринасят за тяхното изясняване и за разкриване на обективната истина. Установил е без съществени отличия именно твърдените във фактическото обвинение обстоятелства, като накратко относимите по предмета на делото от тях са:

През 2008 г. подсъдимият Н.К. работел по трудов договор в търговско дружество „С.Б." ЕООД Варна и изпълнявал длъжността технически ръководител на строителен обект – новострояща се сграда на ул. „Вярност" № 23-25. По длъжностна характеристика той имал задължения да осигурява здравословни и безопасни условия на труд, да провежда инструктаж на работниците, да следи за правоспособността при изпълняване на специалните строително-монтажни работи, да осигурява ползването на необходимите предпазни средства във връзка с охраната на труда и да не допуска извършване на работа при опасни и вредни за здравето условия.

Към 16.10.2008 г. строежът продължавал на етап строителни дейности след изливане на четвърта етажна плоча. За осигуряване безопасността на работниците при предстоящите работи на площадката, следвало да бъдат поставени колективни предпазни средства - временни ограждения-парапети. Това задължение произтичало от разпоредбата на чл. 40 от Наредба № 2 за минималните изисквания за ЗБУТ при извършване на СМР, която изрично предписва отворите в строителни и конструктивни елементи /стени, етажни плочи, покриви и др./, които създават опасност за падане от височина, да се обезопасяват чрез парапети, ограждения или здраво покритие, които да понесат съответното натоварване, както и да се означават и сигнализират по подходящ начин. Подсъдимият К., който следвало да нареди и организира изграждането на предпазните съоръжения, не сторил нужното за да бъдат поставени те своевременно – преди предприемане на работа върху плочата на четвъртия етаж. Същевременно, на обекта имало четири обезопасителни колана, които се ползвали по преценка, без предоставянето им да се отразява документално.

На 15.10.2008 г. пострадалият Л.Ю.А. за първи път потърсил работа на обекта и бил приет и вписан в книгата за проведен инструктаж като строител. На следващия ден, след устен инструктаж, съгласно възприетата практика на обекта, подсъдимият разпределил задачите за деня между всички работници, като двама от тях следвало да започнат изграждането на парапети от всички страни на четвъртия етаж, за което получили обезопасителни колани. Едновременно, и съответно - преди тези парапети да са изградени, на останалите работници също била възложена работа на площадката, а пострадалият трябвало да декофрира стълбището между трети и четвърти етаж. Тъй като той приключил със задачата си до обяд, след почивката продължил работа на четвъртия етаж, в помощ на други работници, изграждащи кофража за таванната плоча.

Към 14:00 часа все още не била оградена цялата етажна плоча, като необезопасена оставала източната й страна. При работа върху изгражданата там кофражна конструкция, без каска и обезопасителен колан, пострадалият стъпил на незаковано платно, залитнал и паднал първо на пода, а след претъркаляне - и извън плочата на сградата, върху пътното платно до оградата на обекта.

Подсъдимият веднага сигнализирал Спешна помощ, а при пристигането на екипа помогнал за качването на пострадалия в специализирания автомобил на ЦСМП, имал и готовност при нужда да организира хората си за даряване на кръв, но въпреки незабавно започналото лечение в условията на болнично заведение, пострадалият починал от получените травми същия ден.

С жалбата не се оспорва установената и възприета от съда фактическа обстановка, а приложението на материалния закон.

Първоинстанционният съд е приел, че отговорността на подсъдимия следва да се ангажира поради допуснати от него нарушения на Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, и конкретно на разпоредбите в чл.24, ал.1 и 2 и чл.40, за което е изложил убедителни мотиви.

Изводът на съда, че подсъдимият е допуснал нарушение по чл.24, ал.1 от Наредбата: „На строителната площадка да се допускат до работа само работещи и други лица, които използват осигурените им лични предпазни средства и специални работни облекла”, се основава на установеното след подробен фактологичен анализ, че пострадалият е работел без каска и обезопасителен колан.

Въззивният съд не споделя твърдението в допълнението на жалбата, че няма нарушение по този текст, респ. изложената в подкрепа теза, че трябва да е налице бездействие от страна на подсъдимия, след като преди това е констатирал, че на работника не са подсигурени лични предпазни средства и въпреки това го е допуснал да извършва СМР. В мотивите е направен задълбочен доказателствен анализ с цел установяване отсъствието на каска, но следва да се отбележи, че този факт е без пряка връзка по приложението на закона, тъй като при разпита на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза е изключена пряката причинна връзка. По отношение липсата на обезопасителен колан доказателствените източници не са си противоречали и този факт не се оспорва от защитата.

Жалбоподателят не е прав в твърдението си, че за съставомерността е от значение деецът да е констатирал, че не са подсигурени лични предпазни средства, защото изразът, използван от законодателя в цитираната разпоредба, е: „На строителната площадка да се допускат до работа само работещи и други лица, които използват осигурените им ЛПС…”, т.е. предоставянето на такива се презумира по закон, а отговорността за задълженото лице е във връзка с предписанието да допуска до работа само тези работници, които ги използват.

Изискването от ал.1 продължава и има своето доразвитие в чл.24, ал.2 на относимата Наредба, с която изрично е вменено задължение за техническите ръководители да отстраняват работещите, които не използват осигурените им предпазни средства. Задължението за активно поведение – отстраняване от работа на работник, който не отговаря на условията в предписанието, действително, както твърди и жалбоподателят, изисква техническият ръководител да установи, че работникът не съблюдава правилата, но именно във връзка с това е и ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия, който по длъжностна характеристика и нормативни изисквания е бил длъжен, респективно отговорен, да не допуска извършване на работа при опасни и вредни за здравето условия, което включва и упражняването на контрол по време на работа, а не само в началото на деня. Установено е, че подсъдимият е бил през цялото време на обекта, включително към момента, когато пострадалият е приключил изпълнението на възложената му сутринта работа. Безспорно е също, че само подсъдимият е лицето, което е възлагало конкретните дейности на работниците, за това и предположението, че пострадалият сам, по своя инициатива и без знанието на техническия ръководител – който непрекъснато се движел между етажите - след обедната почивка е предприел кофражни работи в необезопасения район, противоречи на елементарната логика.

Жалбоподателят не възразява срещу безспорния в делото правен извод, че е налице нарушение по чл.40 на Наредбата, предвид установената липса на предпазни парапети, а срещу възприемането на това нарушение като причина, довела до смъртта на пострадалия. В подкрепа се твърди, че обезопасяване е било предприето, но е изисквало време, че работещите конкретно по обезопасяването са имали лични предпазни средства, и че работното място на пострадалия е било другаде. Тези аргументи не са убедителни. Предприетото обезопасяване е следвало първо да бъде финализирано, и едва след това да се пристъпи към друга строителна дейност на площадката, като времето, необходимо за поставяне на колективните предпазни средства е без значение – приоритетно е следвало да бъде тяхното изграждане. Фактът, че само двама от всички работници, са имали предпазни колани, не може да ползва защитната теза, след като е безспорно, че дори работниците, изпълняващи още от сутринта, т.е. от самото начало на работния ден, дейности по кофражната конструкция, разположена на по-малко от два метра от ръба на четвърта етажна плоча, не са получили и не са ползвали такива.

След пространен анализ и съпоставка на всички относими доказателствени средства, окръжният съд правилно е приел за установено, че работното място на пострадалия, за време поне един час преди инцидента, е била необезопасената площадка на ниво четвърти етаж на новостроящата се сграда /точно толкова необезопасен – също установено и отбелязано в мотивите, е бил и третият етаж, където пострадалият е работел до обяд/.

След като е установено по несъмнен начин, че:

- наличието на предпазни парапети, задължителни за извършваните на такава височина строителни работи, би препятствало падането на тялото извън етажната плоча,

- при ползването на обезопасителен колан тялото на пострадалия не би достигнало нивото на пътното платно и дори физически засегнат, той не би бил в такава степен увреден,

- длъжността на подсъдимия, съответстващата й длъжностна характеристика и възприетите с присъдата правни разпоредби, които той е нарушил, го правят пряко отговорен както за обстоятелството, че пострадалият е извършвал работа в района на необезопасена строителна площадка, така и за факта, че при извършваната работа в тези условия не е използвал обезопасителен колан,

 то изводът на съда, че следва да бъде ангажирана отговорността    му за причинената по непредпазливост смърт на работника, е правилен, а приложението на чл.123, ал.4 от НК – съответно на установеното. В допълнението към въззивната жалба само декларативно се твърди, че мотивите на първоинстанционния съд са противоречиви досежно нарушенията на нормите за безопасност и причинната връзка с настъпилия резултат, поради което, без изрично посочени противоречия, конкретен отговор не може да бъде даден, а служебната проверка констатира стриктно спазване от страна на този съд на изискванията по чл.305, ал.3 НПК.

С жалбата не се възразява срещу наложеното основно наказание лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК и въззивният състав също го приема за справедливо. Искането на жалбоподателя е за отмяна на кумулативно наложеното на подсъдимия лишаване от право да упражнява за шест месеца дейност като „техник строителство и архитектура”. Доколкото приложението на чл.160, ал.1 от НК е една правна възможност, в подкрепа на взетото решение първоинстанционният съд е посочил най-общо, че то се налага поради произтеклите от нарушаване на преките му служебни задължения последици и за постигане целите на индивидуалната превенция. Противостоящите аргументи от жалбата са, че качествата и характеристичните данни за личността на пострадалия изключват необходимостта от налагане на такова наказание, както и че с изпълнението му подсъдимият ще бъде „обречен на безработица”. Последното крайно твърдение не отговаря на действителните разнообразни други възможности за работа с оглед квалификацията и уменията на подсъдимия, при това в един съвсем кратък срок, какъвто е определеният от окръжния съд. В подкрепа на извода за съответността и на това наказание, което въззивният съд не счита за справедливо да отменя, са констатираните различни нарушения на трудови норми и такива за безопасност на строителния обект, макар и не стоящи в пряка връзка с инкриминирания общоопасен резултат. В мотивите правилно е отчетено общественото очакване за стриктно спазване на нормативната уредба, касаеща специфичните по своето естество строително-монтажни работи, и противостоящият им факт на създадена с поведението на подсъдимия висока и неоправдана степен на риск за всички работещи на необезопасения обект.      

По изложените съображения, и като не констатира служебно основания за отмяна или изменение на проверяваната присъда, на основание чл.338 от НПК, настоящият състав на Окръжния съд като въззивна инстанция

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 114/29.10.2010 г. на Окръжен съд Варна по НОХД № 1089/10 г.

Решението може да бъде обжалвано по касационен ред пред Върховния касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: