Р Е Ш Е Н И Е

 

                                               №

 

                        01.09.2011 година,град Варна

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение,на Двадесет и четвърти март,през две хиляди и единадесета година,в публично заседание в следния състав :

                                                              

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИЛИЯ ПАЧОЛОВ

 

ЧЛЕНОВЕ : ЖИВКА ДЕНЕВА                                                             

 

РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА

Секретар Г.Н.

Прокурор ИЛИЯ НИКОЛОВ

             Като разгледа докладваното от съдия ПАЧОЛОВ

ВНДОХ № 27 описа за 2011 година,за да се произнесе,взе предвид следното:

 

С присъда № 107 от 27.08.2010 година по НДОХ № 363/2010 година на ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД подсъдимият С.Д.Д.,ЕГН **********,***,Великотърновска област е бил признат за НЕВИНЕН в това,че:За времето от 17.11.2009 година до 24.11.2009 година в град Велико Търново и град Полски Тръмбеш,в съучастие с М.С.П. и Е.К.Й.,като извършители,с цел да набавят за себе си и за И. В. И. имотна облага,направили опит чрез сила - нанасяне на удари и заплашване - заплашили го с насилие и увреждане на здравето и имуществото му да принудят Г.М.А. да извърши нещо противно на волята му - да им заплати сумата от 5 000,00 лева и с това да му причинят имотна вреда в същия размер,като опитът останал недовършен поради независещи от тях причини и деянието е придружено с лека телесна повреда,изразена в охлузване в областта на челото в ляво,кръвонасядане в областта на лявата гръдна половина на ниво 7-8 ребро,контузия на гръдния кош,недислоцирана фрактура на проксимална фаланга на пети пръст на лява ръка,като тези увреждания са причинили на А. болки и страдания,с временно разстройство на здравето,без опасност за живота и деянието е извършено от три лица,като на основание член 304 от НПК е бил ОПРАВДАН по повдигнатото му обвинение по член 214 А.нея 2 точка 1 във връзка с А.нея 1 предложение първо от НК във връзка с член 213а А.нея 2 точки 2 и 4 от НК във връзка с член 20 А.нея 2 от НК във връзка с член 18 А.нея 1 от НК.

Със същата присъда подсъдимият М.С.П., ЕГН: **********,*** Търново е бил признат за НЕВИНЕН в това,че:

1.За времето от 17.11.2009 година до 24.11.2009 година в град Велико Търново и град Полски Тръмбеш,в съучастие с Е.К.Й. и С.Д.Д.,като извършители,с цел да набавят за себе си и за И. В. И. имотна облага,направили опит чрез сила - нанасяне на удари и заплашване - заплашили го с насилие и увреждане на здравето и имуществото му да принудят Г.М.А. да извърши нещо противно на волята му - да им заплати сумата от 5 000,00 лева и с това да му причинят имотна вреда в същия размер,като опитът останал недовършен поради независещи от тях причини и деянието е придружено с лека телесна повреда,изразена в охлузване в областта на челото в ляво,кръвонасядане в областта на лявата гръдна половина на ниво 7-8 ребро,контузия на гръдния кош,недислоцирана фрактура на проксимална фаланга на пети пръст на лява ръка,като тези увреждания са причинили на А. болки и страдания,с временно разстройство на здравето,без опасност за живота и деянието е извършено от три лица,като на основание член 304 от НПК е бил ОПРАВДАН по повдигнатото му обвинение по член 214 А.нея 2 точка 1 във връзка с А.нея 1 предложение първо от НК във връзка с член 213а А.нея 2 точки 2 и 4 от НК във връзка с член 20 А.нея 2 от НК във връзка с член 18 А.нея 1 от НК.,

2.На 24.11.2009 година в град Велико Търново,в района на търговски обект”Петрол”АД,находящ се на булевард”България”№ 74,в съучастие с Е.К.Й. като съизвършители,отвлякъл Г.М.А. с цел противозаконно да го лишат от свобода,като към отвлеченото лице е била проявена особена жестокост - нанесен му е побой и му е причинена лека телесна повреда,изразена в охлузване в областта на челото в ляво, кръвонасядане в областта на лявата гръдна половина на ниво 7-8 ребро,контузия на гръдния кош,недислоцирана фрактура на проксимална фаланга на пети пръст на лява ръка,като тези увреждания са причинили на А. болки и страдания,с временно разстройство на здравето,без опасност за живота и деянието е извършено от две лица и с користна цел,като на основание член 304 от НПК е бил ОПРАВДАН по повдигнатото му обвинение по член 142 А.нея 4 предложение второ във връзка с А.нея 2 точки 2 и 7 предложение първо във връзка с А.нея 1 от НК във връзка с член 20 А.нея 2 от НК.,

3.На 24.11.2009 г одина в град Велико Търново/западно от града/в съучастие с Е.К.Й. като извършители,отнел от владението на Г.М.А. сумата от 185,00 лева с намерение противозаконно да я присвои,като употребил за това сила и заплашване - нанесъл му побой и му причинил лека телесна повреда, изразена в охлузване в областта на челото в ляво,кръвонасядане в областта на лявата гръдна половина на ниво 7-8 ребро,контузия на гръдния кош,недислоцирана фрактура на проксимална фаланга на пети пръст на лява ръка и му отправил заплахи за живота и здравето на него и на семейството му,като на основание член 304 от НПК  е бил ОПРАВДАН по повдигнатото му обвинение по член 198 А.нея 1 от НК във връзка с член 20 А.нея 2 от НК.

Със същата присъда подсъдимият Е.К.Й., ЕГН: **********,*** Търново е бил признат за НЕВИНЕН в това,че:

1.За времето от 17.11.2009 година до 24.11.2009 година в град Велико Търново и град Полски Тръмбеш,в съучастие с М.С.П. и С.Д.Д.,като извършители,с цел да набавят за себе си и за И. В. И. имотна облага,направили опит чрез сила - нанасяне на удари и заплашване - заплашили го с насилие и увреждане на здравето и имуществото му да принудят Г.М.А. да извърши нещо противно на волята му - да им заплати сумата от 5 000,00 лева и с това да му причинят имотна вреда в същия размер,като опитът останал недовършен поради независещи от тях причини и деянието е придружено с лека телесна повреда,изразена в охлузване в областта на челото в ляво,кръвонасядане в областта на лявата гръдна половина на ниво 7-8 ребро,контузия на гръдния кош,недислоцирана фрактура на проксимална фаланга на пети пръст на лява ръка,като тези увреждания са причинили на А. болки и страдания,с временно разстройство на здравето,без опасност за живота и деянието е извършено от три лица,като на основание член 304 от НПК е бил ОПРАВДАН по повдигнатото му обвинение по член 214 А.нея 2 точка 1 във връзка с А.нея 1 предложение първо от НК във връзка с член 213а А.нея 2 точки 2 и 4 от НК във връзка с член 20 А.нея 2 от НК във връзка с член 18 А.нея 1 от НК.,

2.На 24.11.2009 година в град Велико Търново,в района на търговски обект”Петрол”АД,находящ се на булевард”България”№ 74,в съучастие с М.С.П. като съизвършители,отвлякъл Г.М.А. с цел противозаконно да го лишат от свобода,като към отвлеченото лице е била проявена особена жестокост - нанесен му е побой и му е причинена лека телесна повреда,изразена в охлузване в областта на челото в ляво, кръвонасядане в областта на лявата гръдна половина на ниво 7-8 ребро,контузия на гръдния кош,недислоцирана фрактура на проксимална фаланга на пети пръст на лява ръка,като тези увреждания са причинили на А. болки и страдания,с временно разстройство на здравето,без опасност за живота и деянието е извършено от две лица и с користна цел,като на основание член 304 от НПК е бил ОПРАВДАН по повдигнатото му обвинение по член 142 А.нея 4 предложение второ във връзка с А.нея 2 точки 2 и 7 предложение първо във връзка с А.нея 1 от НК във връзка с член 20 А.нея 2 от НК.,

3.На 24.11.2009 г одина в град Велико Търново/западно от града/в съучастие с М.С.П. като извършители,отнел от владението на Г.М.А. сумата от 185,00 лева с намерение противозаконно да я присвои,като употребил за това сила и заплашване - нанесъл му побой и му причинил лека телесна повреда, изразена в охлузване в областта на челото в ляво,кръвонасядане в областта на лявата гръдна половина на ниво 7-8 ребро,контузия на гръдния кош,недислоцирана фрактура на проксимална фаланга на пети пръст на лява ръка и му отправил заплахи за живота и здравето на него и на семейството му,като на основание член 304 от НПК  е бил ОПРАВДАН по повдигнатото му обвинение по член 198 А.нея 1 от НК във връзка с член 20 А.нея 2 от НК.

Със същата присъда първоинстанционният ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД се е произнесъл по веществените доказателства по делото.

Недоволен от така постановената присъда е останал прокурор от ВЕЛИКОТЪРНОВСКАТА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА,протестирал я е като неправилна,тъй като е била постановена в нарушение на закона и противно на събраните в хода на досъдебното и съдебно производство гласни,писмени и веществени доказателства и доказателствени средства.На основание член 318 А.нея 2 от НПК във връзка с член 319 от НПК във връзка с член 320 от НПК във връзка с член 334 точка 2 от НПК във връзка с член 336 А.нея 1 точка 2 от НПК се иска отмяна на присъдата и постановена нова такава,с която да бъдат осъдени подсъдимите:С.Д.Д.,М.С.П. и Е.К.Й. по възведените им обвинения.подробни съображения в тази насока са изложени в допълнително писмено изложение към протеста.

След направени самоотводи на съдии от ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,с Определение № 8 от 17.01.2011 година в з.з.по ЧНД № 8/2011 година ВКС на РБ-първо н.о. при условията на член 43 точка 3 от НПК е изпратил прекратеното ВНДОХ № 311/2010 година по описа на ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД за разглеждане от ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД.

В съдебно заседание,по съществото на делото пред ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,страните по протеста взеха следните становища :

Представителят на ВАРНЕНСКАТА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА дава заключение,че поддържа протеста на ВЕЛИКОТЪРНОВСКАТА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА.След изложени подробни съображения във връзка с установената по делото фактическа обстановка и направени правни изводи,се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова такава,с която да бъдат осъдени тримата подсъдими по възведените им обвинения

Защитата на подсъдимия С.Д.Д. моли да бъде оставен без уважение протеста на ВЕЛИКОТЪРНОВСКАТА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА.и потвърдена присъдата на първоинстанционния съд,тъй като не са нА.це основание  за нейното отменяване или изменяване.Излагат се подробни съображения в тази насока.

Защитата на подсъдимия М.С.П.,след като прави подробен анА.з на събраните по делото доказателства и правните изводи,направени от първоинстанционния съд,излага съображения,че обвиненията срещу неговия подзащитен не са доказани и присъдата,като правилна и законосъобразна,следва да бъде потвърдена.

Защитата на подсъдимия Е.К.Й. моли на основание член 338 от НПК да бъде потвърдена присъдата на ОКРЪЖЕН СЪД-ВЕЛИКО ТЪРНОВО,тъй като същата не страда от пороците,посочени в протеста и в допълнителното изложение към него,като се излагат подробни и обстоятелствени съображения в тази насока.

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,като взе предвид оплакванията в Протеста на ВЕЛИКОТЪРНОВСКАТА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА;становището на страните по протеста;както и служебно изцяло-с оглед разпоредбите на член 313 и член 314 А.нея 1 от НПК,прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Протестът на ВЕЛИКОТЪРНОВСКАТА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА е бил подаден в установения от НПК срок и е допустим за разглеждане от въззивната апелативна инстанция.

ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД е приел за установена следната фактическа обстановка :

На 27.11.2009 година свидетелят Г./по прякор:Г./ М. А. подал жалба в Районна прокуратура –град Велико Търново,която е била заведена с вх.№ 2737.В нея той твърдял:"Подавам сигнал за извършено срещу мен издевателство,а по точно изнудване, обой,грабеж,а последното което ми се случи и опит за палеж в къщата ми".В тази жалба свидетелят обстоятелствено и подробно обяснил,че имал задължение към лицето И. за заплащане на сумата 5000,00 лева,която не платил и за която имал сключен договор за заем,който бил заверил нотариално.След като не платил задължението си,бил извикан в офис в град Велико Търново от едно лице,което познавал-така наречения С..В офиса две лица му се представили като М."П." и Е."Ч." и му обяснили,че вече тези пари той дължи на тях и следва веднага да ги изплати.Твърдял е,че след като не ги платил в указания срок на 24.11.2009 година,те го отвлекли от едно кафене,намиращо се на бензиностанция на”Петрол"в град Велико Търново,разположена на булевард"България"№ 74.Според написаното в жалбата отвличането станало след като М. и Е. дошли на бензиностанцията с един джип със софийска регистрация с номер 5557.В жалбата се твърдяло още:"...От него излязоха двама Е."Ч." и М."П." и започнаха да ме дърпат насила и ме вкараха в джипа насила и ме закараха в някаква гора по пътя за София.Там започнаха да ме бият с бухалка,с ритници и с юмруци…"По нататък в жалбата си твърдяло,че:”…На 26 и 27.11.2009 година около 03.30 часа се събудили от силни гръмове и,чупене на стъкла,видели в двора пламъци и дори хамбара на комшията им горял.Предположил,че този случай можел да бъде свързан с отвличането му,тъй като никога в живота си никой не ни е заплашвал и посягал, а и особено в къщи…".В края на жалбата си твърдяло,че:”…По време на побоя ми претърсиха джобовете и ми взеха парите,които имах около 200,00 лева,мобилния ми телефон не ми взеха…".Като към жалбата е приложил медицинско свидетелство от 26.11.2009 година на д-р Й.Р...

Бащата на Г.М.А. се казвал М.С. А.,който по време на досъдебното и съдебно производство по делото,както и до датата на постановяване на присъдата от първоинстанционния съд,се намирал в затвора град Плевен,където изтърпявал няколко присъди за измами при строг режим за изтърпяване. Въпреки,че се е намирал в затвора при строг режим за изтърпяване на присъдите,е притежавал без разрешение на затворническите власти мобилен апарат,с който контактувал със семейството си.След като разбрал за случилото се,също е подал две жалби чрез ръководството на затвора до ОДП Велико Търново,с вх.№Ж-211/26.11.2009 година и с вх.№Ж-212/26.11.2009 година.В последната жалба той твърдял,че синът му Г. е”бил пребит от лицата Е. Ч. и С..”Твърдял е,че синът му бил със счупени ребра и счупен пръсти,че са му взели пари от джоба.Тъй като той бил в затвора,семейството му било беззащитно и затова търси помощта на полицията.В първата жалба също така твърдял,че синът му Г. е бит и заплашван от ОПГ,ръководена от Е. "Ч." от гр.В.Търново.

Тези жалби са бил присъединени към вече образуваното досъдебно производство по жалбата на Г.М.А..В досъдебното производство за били извършени разпити на подсъдимите;лицето-жалбоподател;свидетелите,посочени от двете страни; направени са били очни ставки,извършен е бил следствен експеримент; извършени са били огледи;претърсвания и изземвания на домовете на подсъдимите и други лица,на техни офиси и офис на фирма,в която е работил единия подсъдим преди да започне собствена дейност.Допуснати са били съдебно-медицински,съдебно-технически и други експертизи; събрани са били писмени доказателства:свидетелства за съдимост, характеристични справки за подсъдимите и тяхната фирмена дейност, писмени разпечатки от данни,издадени от телефонни оператори, действащи на територията на страната за проведени телефонни разговори от телефоните на подсъдимите,някои от свидетелите и пострадалото лице/без да има посочване на съдържанието на тези разговори т.е няма СРС за тях/;файлове на записаните данни от камерите на бензиностанция "Петрол" в град Велико Търново,улица"България" № 74 за посоченото време от пострадА.я,като такова по време на отвличането му.Тези доказателства са били проверени от първоинстанционния съд в съдебното следствие,като първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Свидетелят Г.М.А.,видно от свидетелството му за съдимост,е бил осъждан шест пъти.Имал четири присъди за извършени от него престъпления по член 343В,А.нея 2 от НК/управлява МПС без свидетелство за управление/,една присъда по член 316 от НК/управлявал МПС с подправено свидетелство за управление/и една присъда по член 209 от НК/за измама/.От началото на 2009 година бил безработен,но по делото липсвА. доказателства след като е станал на трудоспособна възраст,да е работил.Живеел в град Полски Тръмбеш в дома на баща си М.С. А./както е посочено по-горе:бащата изтърпявал присъди в Затвора-град Плевен.ОстанА.те лица в домакинството му:свидетелката Г. М.А А.А - сестра на свидетеля Г. А.,жената,с която живеел на съпружески начала свидетеля М. А.:свидетелката Д.В.И. също не работели.Свидетелката  Д.В.И. е била осъждана многократно:по член 316 от НК,по член 308,член 209,член211 от НК,като част от тези наказания тя е получила по разгледани наказателни дела,в които е бил подсъдим и свидетелят М. А..

Свидетелят И. В. И. ***,но се преместил,след като станал пълнолетен,да живее в град Полски Тръмбеш,където имал наследствен апартамент.След като навършил пълнолетие през месец Април 2009 година,решил да продаде апартамента, който бил получил в наследство.Извършил продажбата и тъй като градът бил малък,за продажбата разбрал свидетеля Г. А..Запознал се с него и започнА. заедно да излизат из града.Свидетелят И. твърдял,че свидетелят Г. А. започнал да му иска пари назаем.Сумите не били големи и той му давал,като съответно свидетелят Г. А. в последствие му ги връщал.През периода месец Април – Месец Май 2009 година последователно му поискал различни суми,които свидетелят И. му дал.Същите общо по размер били около 3 000,00-3 500,00 лева Свидетелят Г. твърдял,че сумите включвА. не само получени в заем пари в брой,но и стойността на закупени от него цигари”без бандерол",които купувал от свидетеля И..Последният отричал да е извършвал подобни продажби,а и по делото нямало доказателства,от които може да се направи извод,че той е продавал подобни цигари.

Тъй като срока за връщането му изтекъл поискал свидетелят Г. А. да му ги върне.Същият обещавал връщане,но твърдял,че в момента няма пари,затова ще ги върне баща му като се върне от Англия.Свидетелят |И. не познавал семейството на А., тьй като от скоро бил в града,но узнал, че бащата на Г. не е в Англия,а в затвора.За това настоятелно поискал сумите да му бъдат върнати.Отново поискал Г. да му ги върне,но той нямал пари.тогава двамата решили, за да се гарантира дълга,да сключат договор за заем.Уговорили се към главницата посочат по-голяма сума,която била нещо като лихва,нещо като обезщетение за забавата.Този договор за заем решили да заверят пред нотариус за по-сигурно.В материА.те на досъдебното производство е приложен”Договор за паричен заем",сключен на 21.05.2009г година между И. В. И. и Г.М.А..От договора се установява,че първият дал на втория сумата от 5000,00 лева в заем, която сума е следвало да бъде върната на 10.06.2009 година.Този договор е заверен с рег.№3861 на 21.05.2009 година от Димитър Джонов - нотариус, рег.№ 232 на Нотариална .камара с район на действие:Районен съд град Бяла.

След изтичането на указания срок за връщане:10.06.2009 година. Свидетелят Г. А. не му върнал парите въпреки,че изминА. 3-4 месеца от изтичане на този срок и многократните отправени към него искания от свидетеля И. за връщане.Дори отправил предложение на свидетеля Г. А. да му ги връща на части по 50-100 лева,но пак не получил и лев от парите си.До края на разглеждането на делото от първата съдебна инстанция парите не са издължени.

През месец Октомври 2009 година свидетелят И. споделил с приятелите си,че има проблем и че Г. не му връща парите,въпреки сключения договор за заем.Този негов проблем разбрал и свидетелят И.В.В. от град Полски Тръмбеш.СрещнА. се случайно на центъра на града и му казал,че знае за проблема му и след като има сключен писмен договор за заем,който е нотариално заверен, може да потърси съдействие на частна фирма,която се занимава със събиране на вземания именно от такива парични заеми,като неговия,която да му събере вземането от длъжника.Същият му заявил,че има познат,който работи в точно такава фирма и ако иска ще го заведе,за да му обяснят какво може да се направи по неговия случай.След като размислил и преценил,че не може сам да събере вземането си,свидетелят И. решил да се обърне към такава фирма.Свидетелят В. го закарал лично до офиса на фирма,в която работил неговия приятел и която се занимавала със събиране на вземания в град Велико Търново.

Видно от удостоверение изх.№20100825162353/25.08.2010 година и №20100825163130/25.08.2010 година,издадени от Агенцията по вписвания,приложените към тях Дружествен договор от 29.10.2009 година и Протокол от 01.12.2009 година,двамата подсъдими:М.С.П. и Е.К.Й. регистрирА. фирма”ИМПАИЪР"ООД, със седА.ще  и адрес на управление в град Велико Търново, улица "Краков"№ 9,офис 11 с обширен предмет на дейност,като част от който е бил:”…консултантска дейност по управление и придобиване на финансови вземания и дългови портфейли, факторинг..".Дружественият договор е от 29.10:2009 година,но самото вписване на фирмата в Агенцията по вписванията е с дата 04.11.2009 година.В тази фирма двамата съдружници имА. равни права и в последствие и двамата били вписани като управители на дружеството,което можели да представляват поотделно.

Тези две лица имал в предвид свидетелят И. В.,чрез тази фирма могат да съберат вземането на свидетеля И. от длъжника: свидетеля Г. А..

Свидетелят И. решил да ползва услугите на фирмата и поискал от свидетеля В. да го заведе в офиса.Последният се свързал с познатия си,който работел за тази фирма,а именно подсъдимият С.Д. и на другия ден отишли двамата във фирмата.Там той им показал сключения договор за' заем и провел разговор с двамата управители на фирмата:подсъдимите П. и Й..При проведения разговор му било обяснено,че ще прехвърли вземането си на фирмата,тя ще събере парите от длъжника,но за услугата ще заплати 50% от стойността на вземането.След като в договора му за заем е посочено задължение 5 000,00 лева,то след като бъде събрано половината от него е за фирмата,а половината за него.Затова му казА.,че следва да сключат договор за поръчка,както и да им даде нотариално сключения договор за заем и да им подпише и пълномощно,с което да действат от негово име.Свидетелят И. се съгласил с това,което му било обяснено и на 19.11.2009 година подписал договор за поръчка,а два дни по-рано:на 17.11.2009 година подписал нотариално заверено пълномощно рег.№ 14454 при нотариус Г.С.,нотариус в район ВТРС рег.№ 347 на Нотариалната камара,с което упълномощил фирмата да действа с широка представителна власт от негово име.След подписване на тези документи,фирмата се заела със събиране на вземането,като извикала длъжника на среща за уточняване на вземането и начина на връщането му.Срещата е следвало да бъде организирана от техническия сътрудник в офиса подсъдимия С.Д.,който постъпил на работа във фирмата след като същата била регистрирана.Подсъдимият Д. през 2009 година работил като охранител на дискотека в Полски Тръмбеш и от там познавал много от хората,живеещи в този район.Тъй като внезапно се разболял тежко се наложило да напусне работа,а по-късно през месец Октомври 2009 година се оженил в град Велико Търново и започнал да си търси работа в града.Познавал двамата подсъдими П. и Й. от работата си в дискотеката и като разбрал,че регистрират фирма,помолил за работа.Те му предложили такава,като го назначили за технически сътрудник на четири часа и то на граждански договор. Именно подсъдимият С.Д. се свързал със свидетеля Г. А. по телефона и поискал да се видят,като го поканил на среща в офиса,но не му обяснил по телефона за какво става въпрос,тъй като нямал такова задължение.Последният дал съгласие да се яви в офиса и уточнили дата, ден и час за срещата.

Срещата се състояла на 17.11.2009г. в офиса на фирма „Импайер"ООД град  Велико Търново,намиращ се на улица"Краков"№ 9.Свидетелят Г. А. твърди,че до офиса бил закаран от братовчед си А.,който имал лек автомобил" Фолксваген Голф"-тройка.Автомобилът спрял до Спортната зала -отгоре.Показанията му обаче са били оспорени от показанията,дадени от свидетеля К.П.Н.,който е съсобственик на фирма,която отдава МПС под наем за ползване.Свидетелят Г. А. бил клиент на фирмата му и многократно е наемал коли под наем от нея.В този ден му върнал един автомобил,който ползвал и го помолил,тъй като няма кола,да го закара по работа от офиса на фирмата на свидетеля К.П.,който се намирал в град Велико Търново,улица"Независимост" № 3 до магазина на”В+".Офисът се намирал на улица"Краков" в квартал”Триъгълника” във Велико Търново.Същият свидетел заявява,че познава и тримата подсъдими,но в този ден и час, когато е оставил през магазина на”В+" свидетеля Г. А.,видял само подсъдимия С.Д. да слиза от магазина.Свидетелят П. е депозирал показания,че”се видяха там"/имайки в предвид Г. и С.,но не знае какво е станало след това,тъй като той и съдружника му,който бил в колата,си тръгнА.,като оставили Г. пред магазина.

Подсъдимият С.Д. посрещнал свидетеля Г. А. и го поканил да влезнат в офиса.След като двамата влезнА. там, заварили подсъдимите П. и Й..Последните двама не били познати на А..Представили се като собственици на фирма за събиране на вземания.В офиса имало още две лица:свидетелите:И. В. и И.И..За последния А. твърди,че не видял в офиса,но останА.те четири лица и самият И. В. твърдят,че и той е бил в офиса и е присъствал на проведения разговор.

ПоследвА.те действия обаче опровергават твърденията на А., че И. не бил присъствал,а напротив:потвърждават, че той е бил там.Свидетелят А. обаче не отрича,че след като излезнал от офиса в град Полски Тръмбеш,се прибрал с една „маршрутка" заедно с кредитора си И.И..Всички свидетели твърдят,че с него са разговаряли собствениците на фирмата:подсъдимите П. и Й..Те му показА. подписания от А. договор за заем и даденото от свидетеля И.И. пълномощно на фирмата да извършват от негово име действия по събиране на вземанията им,както и потвърдили,че той сключва договор за това с тях.Свидетелят А. твърди пред съда,че не успял добре да види какви документи му показват и това може би е така,тъй като същият не е знаел по каква причина е уредена срещата и тъй като подсъдимият С.Д. бил го поканил само да се видят и там щял да разбере защо,но явно е разбрал смисъла на проведения разговор.Не отрекъл,че дължи сумата,но твърдял, че тя е по-малка от посочената в договора и посочил,че дължи 2 500,00 лева,а не 5 000,00 лева.Въпреки,че действително според свидетеля И. дължал около 3 500,00 лева,последният се съгласил да плати само 2 500,00 лева и да приключат случая.Следователно:след като е имало спор за сумата и след като е уточнено,че ще се заплати от свидетеля А. не посочената в договора сума от 5 000,00 лева, а 2 500,00 лева,то безспорно е,че И. е присъствал в офиса.Това уточняване на сумата е станало между тях двамата, тъй като останА.те присъстващи не са знаели при какви уговорки е сключен договора за заем.Тъй като събирането му вече било договорено да се извърши от фирмата на подсъдимите П. и Й..Подсъдимите и свидетелите И. и В. твърдят,че А. обещал да се разплати до 2-3 дни,но явно това обещание е дал”само за в момента",без да има подобно намерение,още повече,че и нямал парите.Свидетелят А. напуснал офиса и взел маршрутка,за да се прибере в град Полски Тръмбеш. С нея се прибирал и кредитора му свидетеля И..*** Тръмбеш,провели разговор,в който свидетелят А. изразил неодобрението си за начина на събиране на задължението им и дори по свидетелските показания на свидетеля И. го заплашил,като му казал, че и той може да му прати хора от Павликени.Свидетелят И. разбрал това изказване,като заплаха,лично отправена към него от А. и затова като пристигнал в град Полски Тръмбеш,се обадил по телефона на свидетеля В..Уведомил го за проведения разговор и запитал не може ли да се оттегли от договора,сключен с фирмата за събиране на вземания,но последния го уверил,че нищо не може да направи,тъй като вече има сключен договор за събиране на вземането.

Определените два-три дни,които свидетелят А. посочил като време в офиса пред подсъдимите и свидетелите,намиращи се там за връщане на парите изтекли,минала седмица,но той не се разплатил.Затова техническият сътрудник на фирмата - подсъдимият С.Д. му прозвънявал и го подсещал,че следва съгласно проведения разговор да заплати задължението си по сключения договор за заем.Според обясненията на подсъдимия Д. свидетелят А. обещавал,че ще се разплати,но твърдял,че е по дела в Русе,откъдето имал да получава пари или пък,че леля му ще си дойде от Холандия и тя ще му даде пари да се разплати,но не платил същите.По делото са приложени разпечатки от мобилните телефони на двамата и от тях се установява, че такива разговори са проведени,но без да се установи тяхното съдържание,тъй като липсват СРС за тях.Свидетелят А. твърди,че при провеждането на тези разговори бил заплашван от подсъдимия Д.,но от нито едно от доказателствата по делото не може да се направи подобен извод.

Свидетелят Г. А. познавал свидетеля Х. К.П.,както и двамата при проведената очна ставка пред съда твърдят че са и приятели от повече от четири години и последният през месец Ноември 2009 година му позвънил.Точната дата е била установена,че е 23.11.2009г година от направените телефонни разпечатки.И двамата твърдят,че са разговаряли за ремонт на апартамент.Свидетелят .Х. К. твърди, че родителите му имА. апартамент в град Велико Търново, улица"3еленка"№ 24,който ремонтирА. и имало довършителни работи в него.Искал да се извърши шпакловка,защото такава се налагала на стените около контактите.Затова поискал Г. да я извърши,тъй като знаел,че той се занимава със строителни работи.Определили си среща на бензиностанция,собственост на”Петрол",намираща се в град Велико Търново на булевард"България"№ 74 и”Беляковско шосе".На тази среща,която се провела на 24.11.2009 година към обяд заедно с Г. дошли още две момчета.Според показанията на свидетеля К.,като в едно от тях познал братовчеда на Г. - А., а другото не познавал.Според показанията на свидетеля Г. А. действително той дошъл с братовчед си А. и с приятеля си А..Свидетелят К. твърди,че той е поканил само Г. на срещата и само с него е искал да договаря ремонта,но защо двете момчета са били с него той не знае.Последните споделили,че нямат пари и искат да изкарат такива със строителни работи.

След като свидетеля Х. П. е получил уверение от свидетеля Г. А.,че ще се срещнат на 24.11.2009 година на бензиностанция”Петрол”АД в град Велико Търново,намираща се на бул."България"№74 и „Беляковскио шосе",отишъл там със собствения си автомобил”БМВ”.Часът на пристигане е бил установен от записите на камерите,действащи на бензиностанцията и които записи са били иззети от разследващите органи и същите изгледани от съда в присъствие на подсъдимите и свидетелите, които са били по време посочено в обвинителния акт на това място.Установено е било,че файловете на тези записи по време се различават с един час на обозначение,тъй като не са били уточнени с действащото към момента зимно часово време и ако в протоколи има посочен час на файла например:13.03 часа,следва да се чете 12.03 часа.Въпреки, че към делото няма писмен документ,издаден от ръководството на бензиностанцията за това различие,то часът е такъв,какъвто е посочен в обвинителния акт,тъй като всички участници в процеса:подсъдими и свидетели са били разпознати на камерите и не е бил оспорен часа на появяването им на бензиностанцията.Свидетелят П. е пристигнал на бензиностанцията в 11.26 часа и влязъл в кафе-аператива, където си поръчал кафе.Излязъл в 11.29 часа и седнал на една от външните маси.На записа е видно,къде си е оставил колата и че масите отвън на кафенето са разположени на два реда,че същите се разделят с ниска ограда,която е прозрачна и която разделя същите от пътя по който излизат МПС.След като са заредили гориво,свидетелят П. е седнал с гръб към колонките,от които се зарежда гориво,т.е.с гръб към колите,които .посещават бензиностанцията.В близост до витринното стъкло имал възможност да наблюдава изхода на бензиностанцията,а не нейния вход.Със сядането му на масата при него дошъл свидетеля Г. А. с още две лица.Свидетелят А. седнал до свидетеля  П.,а другите двама седнали. както следва:Свидетелят 3юрабов седнал срещу свидетеля Х. П. от другата страна на масата до витринното стъкло т.е.-той гледал към входа на бензиностанцията.До него седнал свидетеля А..Тъй като било установено,че масите са по-особени на вид,не са изцяло правоъгълни,а в единия си край са заоблени.Свидетелят А.,въпреки,че по разположение бил седнал до свидетеля П.,бил от заоблената страна на масата и фактически имал възможност да гледа към вътрешността на кафенето:т.е. към стъклената страна на същото.Видно от записите на камерите се установява,че докато те разговаряли,имало движение в кафенето от хора,които го посещавали и които преминавали по пътеката във вътрешността му.Това преминаване било спокойно и необезпокоявано от който да било.Свидетелите:А. и П. са потвърдиха пред съда това разположение,както и че се разпознал на записите.От записите на камерите е било установено,че в 11.40 часа на бензиностанцията пристигнал черен джип „Мерцедес Г 500" с рег.№ ВТ 5557 АК.Впоследствие било установено,че джипът се ползвал от подсъдимия П.,но не бил негова собственост,а на автокъща.Той управлявал автомобила,а до него се возил подсъдимия ИОРДАНОВ.Спрели джипа на пътя към изхода и слезли от него.Видяли свидетеля Г. А. и го извикали да отиде при тях.Свидетелят А. пред съда заявява,че подсъдимият Е.Й. му викал"Айде,айде,качвай се в джипа!Ела тук трябваш ми".Свидетелят А. твърди,че станал от стола си и направил няколко крачки към тях и ги запитал:”За какво ме викате? Какво става?".Твърди,че М. минал от лявата страна,а Е. от дясната.Освен това е заявил пред съда, че:"Качих се в колата,защото не можех да избягам.Всичко стана много бързо.Как да избягам,като те ме хванаха".Твърди,че бил натикан в джипа,не отрича че отзад бил сам,седнал от лявата страна зад шофьора.Уточнено е било от подсъдимия П.,че на другото место отдясно на Г. е имало поставено детско столче,тъй като в колата на това място се возела малката му дъщеря,когато се налага да пътува.Показания за начина на качването в джипа дадени от свидетеля А. си противоречат с показанията на останалите свидетели:Свидетелят А. Г. А. твърди,че чул поканата от подсъдимите:"Скачай през парапета",но същият твърди,че не са слезли двамата подсъдими.Единият от тях слезе, заобиколи парапета,грабна го и завлече в джипа.Твърди,че М.П. е вкарал свидетеля Г. А. в джипа от задната лява врата, а подсъдимият Й. стоял от дясната страна на джипа,като не идвал към тях.Този свидетел с показанията оспорва твърдяното от свидетеля А.,че двамата подсъдими са го вкарали в джипа,като той твърди,че само един от тях М.П. го вкарал в джипа,а другия стоял от дясната страна на джипа.Твърди,че свидетелят Г. А. седнал от лявата страна зад шофьора в джипа,а подсъдимият Й. бил застанал от дясната страна до шофьора и следователно той въобще не го е доближавал с оглед разположението на тези лица.Свидетелят А. З. твърди:”…От мястото,на което бях седнал,не се виждаше как стана влизането на Г. В джипа",но се виждало,че Г. бил качен от лявата страна на джипа.Свидетелят Х. П. твърди,че докато разговаряли,свидетелят Г. станал от масата и казал,че отива да види едни приятели-т.е. сам напуснал масата им.Обърнал се и видял черен джип и че свидетелят Г. стоял отстрани на джипа,не видял нищо обезпокоително.Те продължили разговора си и малко по-късно получил обаждане от свидетеля Р. А. по телефона,в което обаждане го запитал колко ще му плати за работата,тъй като не бил видял обекта му казал,че след като го огледа ще му уговорят цената.

По делото са разпитани в качеството на свидетели и всички работещи на бензиностанцията лица по това време:С.С.Г., М.В.Й.ОВА,К.П.П.,И.И.М. и Б.Н.Б..От показанията на тези свидетели било установено,че при тях най-натоварено с работа е сутрин и вечер.На обяд натоварено с работа било между 12-13 часа.Тези свидетели твърдят за този ден не е имало нищо особено,бил обикновен работен ден.На бензиностанцията имало камери, паникбутон и телефон.Не са видели да се случва нещо необичайно по това време на бензиностанцията.Нито един от петимата свидетели,работещи там :четири на бензиностанцията и един в кафето не са видели нещо,което да им направи впечатление за насилствено качване на някакво лице в МПС.

Първоинстанционният съд е приел,че по делото се оформили две групи свидетели:Едната група не е видяла как свидетелят Г. А. се е качил в джипа.Това са всички работещи на бензиностанцията:С.С.Г., М.В.Й., К.П.П., И.И.М. И Б.Н.Б..В тази група са и свидетелите:Х. П. и А. З..Тази група е по-многобройна и незаинтересована,като съдът е дал вяра на показанията на същата,а именно:че в този ден и час на бензиностанцията не е осъществено отвличане на лицето А..Втората група свидетели,състояща се от самият А., братовчед му А. твърдят за такова осъществено насилие при качването в джипа.Първоинстанционният съд е приел,че същата група е заинтересована от изхода на делото,не само защото първият свидетел твърди,че е пострадало лице,но вторият свидетел му е братовчед т.е. негов роднина.Последните обаче си противоречат за начина на качване в джипа, тъй като свидетелят А. твърди,че го вкарали двамата подсъдими,а братовчед му А. твърди,че бил само подсъдимия П..Но и двамата не описват действията на  насилие,а и не биха могли да опишат такива,тъй като такива действия не е имало.Сам свидетелят Г. А. твърди, че като станал от масата и тръгнал към джипа,бил пресрещнат от М.П..За него твърди:”…М. ме прегърна…", те. поставил ръката си на врата му,но то не било по-различно от обикновена прегръдка,тъй като на публичното място,на което е извършено,би направило впечатление.Последният не отрича,че го е прегърнал през врата и се отправил към джипа и започнали да говорят и че разговора продължил в колата,както и че същият бил за заплащането на парите по задължението на Г. по договора за заем.Твърденията на Г., че има насилие при качването му от страна на втория подсъдим Й. са били опровергани от показанията на свидетелите:П. и З..Първоинстанционният съд е направил извод,че по отношение на свидетеля А. не е упражнено насилие при качване в джипа,а това е само негова теза,която не се подкрепя от доказателствата по делото,тъй като нито свидетели,нито записи от камери потвърждават тези твърдения.Действието се е развило на обяд,на публично место,което е било охранявано с видео наблюдение от 10 камери, които са иззети и провери от разследващите органи и от които съдът не е установил насилствено качване в МПС на Г. А.,тъй като то въобще не е записано на тях.Работещите на бензиностанцията не са видели по това време нищо различно от това което се е случвало всеки ден и ако част от тях са били на обяд,то свидетелите:касиерката на кафето и зареждащият с бензин в този момент биха видели и чули,ако се извършва отвличане.Свидетелите П. и З. също не са видели насилствено качване в джипа,тъй като такова не е имало.В момента на качването в джипа те били видени и от свидетеля ЙОРДАН ВАЛЕНТИНОВ, който в този момент преминавал по улицата със собственото си МПС и се занимавал с ремонт на МПС.Този свидетел депозира показания,че преди три дни бил извършвал ремонт на джипа и решил да попита М.П. дали е доволен от ремонта.Видял,че той и”още някакво момче се качваха в джипа".Той видял да се отваря лявата задна врата и там да сяда това непознатото за него момче.Видял, че М.П. и това момче вървели един зад друг и момчето си влязло в джипа нормално.Същият свидетел твърди,че не е имало суматоха по бензиностанцията и ако е имало такава би се видяло.Според него всичко било нормално.Той се интересувал дали с джипа всичко е нормално и след като М.П. свалил стъклото и му обяснил,че всичко е наред с колата,си тръгнал.Като влязъл в джипа,същият видно от записа на камерите в 11.42 часа,тръгнал от мястото,на което се намирал заедно с двамата подсъдими и свидетеля Г. А.,а се завърнал на същото място в 11.59 часа т.е не е налице и противозаконно лишаване от свобода,тъй като са отсъствали само 17 минути от бензиностанцията.Джипът се управлявал от подсъдимия П., а до него бил седнал подсъдимия Й..Свидетелят А. бил седнал зад П.,а до него било разположено детското столче,което било трайно поставено и поради това явно Г. е влезнал в него от лявата страна,а не от дясната,към която  имал видимост от седящите около масите в бензиностанцията.Джипът се движил първоначално по бул. "България",преминал покрай магазин "Метро" и излязъл на главен път 1-4,в посока град София.След това на втория завой за село Леденик обърнал и се върнал по същия път на бензиностанция „Петрол"на бул."България"74. Докато пътувал видно от справката за проведени телефонни разговори подсъдимият Й. от личния си телефон №08855707077 звъннал на свидетеля П. на телефонния му номер 0893033030.По разпечатките, дадени от МТел с писмо вх.№С-227/23.02.2010 година е било установено,че в този момент са били проведени два кратки разговора в 11:44:41/46секунди/ и в 11:45:54/21 секунди/.Обажданията и продължителността им са били регистрирани от клетка Кашик.Свидетелят П. твърди,че бил запитан колко ще плати на Г. за работата, която щял да му върши по ремонта на апартамента.Той не могъл да отговори на този въпрос,тъй като за цената щели да се уговорят след като се види какво ще се работи и поради това била насрочена срещата им.Свидетелят А. твърди,че след като бил проведен този разговор,е бил свален от лекия автомобил,в гориста местност,след което бил бит и ограбен.Депозира показания,че го ритали и били с бухалка,че го заплашвал,че ще му отрежат пръста и че му взели около 200,00 лева,които се намирали в джоба на анцуга му,който бил затворен с пружина.За да бъдат извършени тези многобройни действия е необходимо да е налице време,през което те да бъдат осъществени.На камерите е засечено времето на тръгване и връщане на МПС.

По делото е назначена съдебно - техническа експертиза,на която е бил предоставен л.а."Мерцедес Г 500":такъв,какъвто е използван от подсъдимите,е отговорила на поставените и задачи.От тази експертиза е било установено,че този вид лек автомобил е оборудван с тъмни стъкла на задните врати,странични и задно стъкло на багажно отделение.Предното панорамно стъкло и стъклото на предни врати се светли,нормална видимост от вън и вътре и обратно през тях.Вещото лице твърди в експертизата си, че тъмните стъкла осигуряват нормална видимост от вътре навън,но затрудняват видимостта от вън на вътре и степента на видимост зависи от разположението на автомобила и осветеността на същия.С оглед обстоятелството така както той е бил разположен при тръгване от бензиностанцията,то въпреки,че затъмнителния му ефект е бил намален,то и в такива случаи разпознаването на лица намиращи се зад тъмните стъкла е невъзможно.Следователно свидетелите намиращи се на бензиностанцията не могат да имат видимост в автомобила и да установят по изражението на свидетеля А. дали същият при качването на автомобила е бил във вид различен от обикновеното му общо състояние.Оградата,която разделя кафенето на бензиностанцията,е изпълнена от прозрачни плоскости е и е с височина 1,00-1.15 метра.Същата не е била пречка за видимост на лицата,намиращи се на бензиностанцията към автомобила,но същите с оглед цвета на стъклата на джипа,не са могли да виждат какво става в него,докато обратното е възможно.

              Експертизата,извършена от вещото лице инженер С.,е    установила,че автомобилът се заключва автоматично на всички врати след потеглянето му е след достигане на определени параметри на скоростта на движение.Заключването може да бъде извършено и ръчно,чрез бутон, намиращ се на арматурното табло.Заключването може да се извърши и индивидуално на всяка врата,чрез натискане на бутон намиращ се в горната част на вратата.Независимо по кой начин е извършено заключването,отключването от вътре на автомобила е възможно да се извърши индивидуално за всяка врата,по желание на пътуващите в автомобила.Следователно:ако свидетелят А. твърди,че автомобилът е бил заключен и той не искал да пътува в автомобила,то е могъл да го отключи от вътре,тъй като е дадена индивидуална възможност за всяка от вратите му,както твърди вещото лице.Още повече,че свидетелят А. е управлявал различни МПС и същият е бил наясно за начина на отваряне на вратите от вътре навън,независимо от това дали са отключени или заключени,но същият не се е възползвал от тази възможност,за да слезе от автомобила в който твърди,че бил насила вкаран.

Експертът е изчислил,че за 15 минути,при спазване на знаците от вертикалната сигнализация на пътя,автомобилът ще измине разстояние от 6900 метра в посока от бензиностанцията и 7800 метра в обратна посока, което разстояние свидетелства на това,което са посочили подсъдимите и което,според заключението,започва от бензиностанцията,стига до втори разклон на село Леденик в едната посока и връщане обратно до бензиностанцията.Това заключение е било прието за компетентно,обосновано и непротиворечащо на закона и е било възприето от съда напълно.

Свидетелят М.Г. П. е депозирал показания,че същият ден,около обяд видял подсъдимите П. и Й. и свидетеля А. на втория разклон на село Леденик.Тримата ги познавал добре от преди този случай,който той разбрал от вестниците и от говореното из града,затова си го спомнил.Твърди,че джипът бил обърнат към град Велико Търново,а свидетелят Г. А. говорил спокойно по телефона и състоянието му било нормално.

За времето,през което МПС е отсъствало от бензиностанцията,освен двата разговора,проведени от телефона на подсъдимия Й. с този на свидетеля П.,има проведен още един телефонен разговор.В 11:57:21 часа на свидетеля А. се обадил по телефона брат му свидетеля С. А.,който провел разговора си с него от телефон номер 0898789326собственост на свидетеля АНГЕЛ И. Т.е.,ако свидетелят А. е бил отвлечен,едва ли е могъл да ползва телефона си и да говори по него,като след проведения разговор в 11.59 часа джипът се върнал на мястото,от където е тръгнал и свидетелят А. слязъл от него.

На записите на камерите е видно,че при завръщането му към него се е отправил свидетеля П. и след няколко минути се връщат на масата в кафенето,като по начина,по който вървят и говорят,не се установява,че се касае за лице,което само няколко минути преди това е бито.Свидетелят А. вървял с ръце в джобовете,като при наближаване на масата извадил едната си ръка-дясната от джоба и седнал на масата.

На бензиностанцията на обед дошъл и братът на свидетеля Г. А.-свидетелят  С. А. заедно със свидетеля  А.Ф..

Установено е било,че времето този ден е било добро:не е валял дъжд или сняг,поради което не може да се потвърди твърдението на свидетеля А..Свидетелят И.,който е дошъл заедно с брат му на бензиностанцията твърди:”…Когато го видях не беше изцапан.Не видях да има кал по него.Не видях дрехите му да са разкъсани.Г. не се е оплаквал,че му е счупен пръста и че го боли…".Той не се оплакал за последното на нито един от присъстващите включително и на брат си. Показанията на брат му,че бил изцапан Г. с кал противоречат на горе посочените.При депозиране на показанията си пред съда свидетелят С. А. е дал показания,които на четири места били различни от тези, които е дал на досъдебното производство и което наложило прочитане на същите от съда.Тези негови различия са явно са свързани с родствените отношения,които има със свидетеля Г. А..При прочитането той отговорил,че е било така,както е казал в досъдебното производство,а не пред съда.Още повече,че той е брат на подсъдимия и като негов близък,е заинтересован от изхода на делото,както и свидетелските показания на братовчед им А..Свидетелят П. също не е видял нищо по различно във външния вид на свидетеля Г. А.,затова заедно са отишли в апартамента,за който го е бил извикал да извършва довършителни работи.Свидетелят П. тръгнал с колата си първи,а след него с другата кола тръгнал Г., А. и А..Свидетелите С. и И. се върнали на работа.Пред нито един от тези свидетели Г. не казал,че е бит и още повече,че има счупен пръст.

Когато се прибрал в град Полски Тръмбеш,свидетелят Г. А. се оплакал,че са го били и им показал пръста си,който бил посинял-според твърденията на свидетелите А. А. и А. З.,а брат му-свидетелят С. А. твърдял,че вечерта като се прибрал, Г. му се оплакал,че пръста му е счупен.Цял ден стоял така и на другия ден му сложили гипс.Последното обаче противоречало от свидетелските показания на свидетеля ЙОРДАН Р.-хирург от болницата в град Полски Тръмбеш,който е свидетелствувал,че Г. А. бил дошъл при него не на 25.11.2009 година,а едва на 26.11.2009 година за медицинско и тогава го гипсирал,като преди това си бил направил снимка на пръста,която е приложена по делото като веществено доказателство.

По досъдебното производство са поискани от съда и той е допуснал извършване на претърсване и изземване от домовете на подсъдимите,на свидетеля И.:по точно там,където живее в дома на баба си,свидетеля И. В.,офисите на фирмата,както и офиса на фирма,в която е работил подсъдимия Й. и други,но в нито един от претърсените обекти не е намерена твърдяната бухалка от свидетеля Г. А. или притежание на забранени от закона вещества или вещи.

По делото са били събрани доказателства,че свидетелят Г. А. търсил възможност да намери пари да върне дълга си като е ходил при свидетеля П.Б., да поиска пари назаем.Същият твърди,че от време на време му давал по 5-10 лева,но по-голяма сума отказвал да му даде,тъй като знаел за големите дългове,който имал баща му към други лица и че няма от къде да ги върне.В обществото не само свидетелят Г. А.,но и неговите близки се ползват с недоверие по връщане на кредите.

Тази пространствена и обстоятелствена фактическа обстановка ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД е приел за установена след подробен,пълен и комплексен анализ на всички събрани по делото гласни,писмени и веществени доказателства.Изводите на първоинстанционния съд относно приетата за установена фактическа обстановка въззивната апелативна инстанция възприема изцяло,като законосъобразни,обосновани и в синхрон със събраните както на досъдебното производство,така и във фазата на съдебното следствие доказателства по делото.

А пространно и обстоятелствено изложената от първоинстанционния съд фактическа обстановка по делото в резюме се заключава в следното :

А/По безсъмнен,безспорен и категоричен начин по делото,както във фазата на досъдебното производство,във фазата на съдебното следствие пред първоинстанционния съд,а така също и пред въззивната апелативна инстанция е било установено,че:

1.На 27.11.2009 година свидетелят Г.М.А. е подал жалба до Великотърновската районна прокуратура,за това,че: заведена с вх.№ 2737.В жалбата си свидетелят твърдял,че:"…Подавам сигнал за извършено срещу мен издевателство,а по точно изнудване, обой,грабеж,а последното което ми се случи и опит за палеж в къщата ми…”.Освен това в жалбата свидетелят подробно обяснил,че имал задължение към лицето И. за заплащане на сумата 5000,00 лева-Тази сума свидетелят А. не платил и за която имал сключен нотариално заверен договор за заем.След като не платил задължението си,бил извикан в офис в град Велико Търново от едно лице,което познавал-така наречения С..В офиса две лица му се представили като М."П." и Е."Ч." и му обяснили,че вече тези пари той дължи на тях и следва веднага да ги изплати.;,

2.Бащата на свидетеля А.-М.С. А. чрез административното ръководство на ОЗ-Плевен/където изтърпявал наказание”Лишаване от свобода” също подал две жалби до ОДП-Велико Търново/вх.№ Ж-211/26.11.2009 година и вх.№ Ж-212/26.11.2009 година/,в които жалби твърдял,че синът му Г. бил пребит от лицата:Е. Ч. и С.;че имал счупени ребра и счупен пръст и че са му взели пари от джоба.,

3.Свидетелят И. В. И. през месец Април 2009 година продал наследствен апартамент в град Полски Тръмбеш.Същата година свидетелят И.И. се запознал със свидетеля Г. А.,излизали заедно. Започнал.След като последният разбрал,че свидетеля И. има пари,първоначално почнал да му иска малки суми назаем,след това връщал заемите си.Малко след това,през периода месец Април-месец Май 2009 година поискал и получил от свидетеля И.И. суми общо в размер на 3 000,00-3 500,00 лева.,

4.На 21.05.2009 година между свидетелите И.И. и Г. А. бил сключен нотариално заверен от нотариус ДИМИТЪР ДЖОНОВ-рег-№ 232 НА Нотариалната камара/договор за паричен заем,по силата на който договор до 10.06.2009 година А. е следвало да върне паричния заем,получен от И..След изтичането на този срок А. не върнал паричното си задължение,като предлагал връщането на парите по 50,00-100,00 лева,но и тази своя уговорка не изпълнил.,

5.През месец Октомври 2009 година,след като се убедил,че не може да си получи парите от свидетеля А.,свидетелят И. потърсил съдействие за връщане на дадените в заем парични средства и осъществил  контакт със собствениците на фирма”ЕМПАЙЪР”-ООД-град Велико Търново.Собственици на фирмата са били подсъдимите:М.С.П. и Е.К.Й.,а третият подсъдим:С.Д.Д. работел като технически сътрудник във фирмата.,

6.Фирма”ЕМПАЙЪР”-ООД-град Велико Търново имала широк диапазон на дейност,част от която била:”…консултантска дейност по управление и придобиване на финансови вземания и дългови портфейли,факторинг…”.,

7.На 17.11.2009 година свидетелят И.И. подписал нотариално заверено пълномощно:рег.№ 14454 при Г.С./нотариус в района на ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ РАЙОНЕН СЪД,рег № 347 на Нотариалната камара/,с което упълномощил фирма”ЕМПАЙЪР”-ООД-град Велико Търново да действува с широка представителна власт от негово име.,

8.След като свидетелят И. се уговорил преди това със собствениците на фирма”ЕМПАЙЪР”-ООД-град Велико Търново последната да събере дължимите суми по договора за заем,като за тази услуга заплати 50 % от стойността на вземането,на 19.11.2009 година,на 19.11.2009 година между страните  бил подписан Договор за поръчка.,

9.На 17.11.2009 година в офиса на фирма”ЕМПАЙЪР”-ООД-град Велико Търново се състояла среща между подсъдимите,свидетеля Г. А. и свидетеля И.И..На тази среща подсъдимите П. и Й. показали на свидетеля А. както подписания от него договор за заем,така и даденото на фирмата от свидетеля И. пълномощно фирмата да извършва от негово име действия по събиране на вземанията по договора за заем.Свидетелят А. не отрекъл,че дължи сумата,като твърдял,че дължимата сума е по-малка по размер и обещал да се издължи до два-три дни.Изминала обаче седмица,а свидетелят А. не предприел никакви реални действия за връщане на дължимата сума.,

10.До 24.11.2009 година не са събрани никакви доказателства,включая и от показанията на свидетеля А. за оказвана спрямо него физическа или психическа заплаха или упражняване на сила.,

Б/Спорни са обстоятелствата по делото дали и кога и от кого спрямо свидетеля А. от страна на тримата подсъдими или на някои от тях е била упражнявана физическа сила,физическа или психическа заплаха.

В тази насока въззивната апелативна инстанция прави изводите си/както и първоинстанционния съд/,че няма категорични и убедителни доказателства в тази насока,изключая противоречивите и неубедителни показания на свидетеля А. в тази насока.И ако трябва да се конкретизира спорното конкретно място и време за оказване на  каквато и да е принуда,заплаха или сила спрямо свидетеля А.,то това е:24.11.2009 година,град Велико Търново,района на бензиностанция”Петрол”АД-Велико Търново,намираща се на булевард”България”№ 74 и”Беляковско шосе”във времевия отрязък от 11,42 часа до 11,59 часа.

Законосъобразни,обосновани и в синхрон със събраните по делото доказателства са изводите на първоинстанционния съд,че липсват каквито и да е доказателства,изключая противоречивите,непоследователни и заинтересовани показания на свидетеля А.,че подсъдимите П. и Й. са оказали каквато и да е сила или заплашване както за качването му в Ч. джип”Мерцедес Г 500”,така и при слизането му.В тази насока първоинстанционният съд е подробно обсъдил както събраните гласни доказателства по делото,така и е обсъдил и записите на камерите в района на бензиностанцията,като тези изводи се възприемат изцяло от въззивната апелативна инстанция,като законосъобразни и обосновани.

При така законосъобразно и обосновано приетата за установена фактическа обстановка,ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД също така законосъобразно и обосновано е направил своите изводи,че:

1.Тримата подсъдими С.Д.Д.,М.С.П. и Е.К.Й. за времето от 17.11.2009 година до 24.11.2009 година в град Велико Търново и в град Полски Тръмбеш не  са осъществили от обективна и субективна страна престъпния състав на член214 А.нея 2 точка 1 във връзка с А.нея 1 предложение първо от НК във връзка с член 213а А.нея 2 точки 2 и 4 от НК във връзка с член 20 А.нея 2 от НК във връзка с член 18 А.нея 1 от НК.,

2.Двамата подсъдими М.С.П. и Е.К.Й. *** не  са осъществили от обективна и субективна страна престъпния състав на член 142 А.нея 4,предложение второ във връзка с А.нея 2 точки 2 и 7 предложение първо във връзка с А.нея 1 от НК във връзка с член 20 А.нея 2 от НК.,

3.Двамата подсъдими М.С.П. и Е.К.Й. ***/западно от града/не  са осъществили от обективна и субективна страна престъпния състав на член 198 А.нея 1 от НК във връзка с член 20 А.нея 2 от НК,

като при условията на член 304 от НПК ги е оправдал по така възведените им обвинения.

Възприемайки изцяло,като законосъобразни и обосновани изводите на първоинстанционния съд,че при условията на член 304 от НПК тримата подсъдими следва да бъдат признати за невинни и оправдани по така възведените им обвинения,ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД излага в допълнение следните съображения:

1.Относно повдигнатото обвинение против тримата подсъдими Д.,П. и Й. по член 214 А.нея 2 точка 1 във връзка с А.нея 1 предложение първо от НК във връзка с член 213а А.нея 2 точки 2 и 4 от НК във връзка с член 20 А.нея 2 от НК във връзка с член 18 А.нея 1 от НК:

А/По безсъмнен,безспорен и категоричен начин по делото е установено,че за периода от 17.11.2009 година до 23.11.2000 година нито един от тримата подсъдими не е принуждавал свидетеля А. чрез сила или заплашване да извърши нещо против волята си.,

Б/По безсъмнен,безспорен и категоричен начин по делото е било установено,че на 24.11.2009 година подсъдимият С.Д. не е виждал,не се е срещал и не е говорил със свидетеля Г. А. по какъвто и да е повод.,

В/Фирма”ЕМПАЙЪР”-ООД-град Велико Търново,собственост на подсъдимите П. и  имала широк диапазон на законосъобразна дейност,част от която била:”…Консултантска дейност по управление и придобиване на финансови вземания и дългови портфейли,факторинг…”.,

Г/Преди подсъдимите П. и Е. да поискат от свидетеля Г. А. да изпълни задължението си да върне взетите в заем пари,дадени му от свидетеля И.И.,се представили,показали са му на 17.11.2009 година в офиса на фирма”ЕМПАЙЪР”-ООД-град Велико Търново както подписания от него договор за заем,така и даденото на фирмата от свидетеля И. пълномощно фирмата да извършва от негово име действия по събиране на вземанията по договора за заем.Свидетелят Г. А. не отрекъл и признал,че дължи сумата по договора за заем,като е оспорил частично само неговия размер.Освен това свидетелят е поискал срок за изпълнение на задължението си,който му е бил даден.Свидетелят Г. А. обаче не изпълнил уговорката да върне дължимата сума.,

Д/По делото изобщо не са събрани никакви доказателства тримата подсъдими да са ходили в този инкриминиран период :от 17.11.2009 година до 24.11.2009 година до град Полски Тръмбеш и там да са осъществили от обективна или субективна страна един или различни състави на член 214 А.нея 2 точка 1 във връзка с А.нея 1 предложение първо от НК във връзка с член 213а А.нея 2 точки 2 и 4 от НК във връзка с член 20 А.нея 2 от НК във връзка с член 18 А.нея 1 от НК.

Вярно е,че в обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено,че на 27.11.2009 година около 03,30 часа ГЕОРГИ А.,З. и ИЛИЕВА се събудили от силен шум от счупени стъкла и свистене на гуми на автомобил;излезли навън на двора и видели,че циментовата пътека и хамбарът на съседа им са в пламъци.Тримата загасили огъня,съобщили на полицията,като на сутринта бил извършен оглед от ДОГ при РУ на МВР-град Полски Тръмбеш,като били иззети парчета от бутилки и парцали.

По делото обаче не са били събрани доказателства,установяващи авторството на деянието и в диспозитива на  обвинителния акт е посочен само периода от 17.11.2009 година до 24.11.2009 година,а датата 27.11.2009 година е след този времеви период.

  

 

2.Относно повдигнатото обвинение против двамата подсъдими П. и Й. по член 142 А.нея 4,предложение второ във връзка с А.нея 2 точки 2 и 7 предложение първо във връзка с А.нея 1 от НК във връзка с член 20 А.нея 2 от НК:

А/За да има отвличане на едно лице:по смисъла на член 142 А.нея 1 от НК,това отвличане следва да е било извършено от извършителя/или извършителите/против волята на отвлечения,както и това противоправно лишаване от свобода да е било за един по-продължителен период от време.

Б/В конкретния случай,както беше посочено по-горе,няма никакви доказателства за подсъдимите П. и Й. са оказали каквато и да е сила или заплашване както за качването му в Ч. джип”Мерцедес Г 500”,така и при слизането му.

В/Времето на нареченото отвличане/според обвинителния акт/е един много кратък период от време от 17 минути,за да се приеме,че свидетелят А. е бил противоправно лишен от свобода за един по-продължителен период от време.,

Г/И най-важното:Както доброволно и без упражнено насилие свидетелят Г. А. се е качил сам в джипа,в който са били подсъдимите П. и Й.,след 17 минути джипът с двамата подсъдими и свидетеля се е върнали пак в района на бензиностанцията и пак доброволно и без упражнено насилие свидетелят е слязъл от колата.

Д/ Отделен е и въпросът,че самото обвинение против подсъдимите П. и Й. по член 142 А.нея 4,предложение второ във връзка с А.нея 2 точки 2 и 7 предложение първо във връзка с А.нея 1 от НК във връзка с член 20 А.нея 2 от НК не е било съобразено със ЗиДНК-Държавен вестник брой 26/2010 година,тъй като:Материалите с доказателства по делото,ведно с обвинителния акт са били внесени във ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД с вх.№ 6219/08.06.2010 година,а към тази дата член 142 А.нея 4 от НК е бил отменен.

 

3.Относно повдигнатото обвинение против подсъдимите П. и Й. по член 198 А.нея 1 от НК във връзка с член 20 А.нея 2 от НК:

А/Както беше посочено по-горе:Няма събрани по делото категорични и убедителни доказателства за упражнено спрямо свидетеля Г. А. от подсъдимите П. и Й. насилие или заплаха.,

Вярно е,че по делото има събрани доказателства за констатирани леки телесни  повреди на свидетеля Г. А.,но няма категорични и убедителни доказателства тези телесни повреди да са му били причинени от подсъдимите.,

Б/Изолирани и некореспондиращи със събраните по делото доказателства са показанията на свидетеля А.,че след като насила бил качен в Ч. джип,бил закаран в гориста местност,където бил свален от колата,бил бит продължително време и ограбен от двамата подсъдими.Тези му показания противоречат най-вече на обстоятелството,че за 17 минути не е имало обективна възможност двамата подсъдими да излязат с джипа заедно със свидетеля А. от централната част на град Велико Търново,да отидат в безлюдна и гориста местност,да го свалят от джипа,да го бият и да му вземат парите,а след това отново да го качат в джипа и пак да го върнат в централната част на град Велико Търново.В тази насока са категорични,убедителни и неоспорени изводите на назначената и изслушана от съда експертиза на вещото лице инженер С.

В/Въззивната апелативна инстанция споделя напълно изводите на първоинстанционния съд,че по делото няма доказателства свидетелят А. да е имал у себе си значителна сума пари.Напротив:по безсъмнен и категоричен начин по делото е било установено,че свидетелят А. не работел,не притежавал парични средства,като както на 24.11.2009 година,така и в предходни времеви периоди не е имал пари,а е търсил назаем средства от други лица.И освен всичко посочено по-горе,е нелогично и абсурдно да се търси отговорност от двамата подсъдими П. и Й. за отнети от тях парични средства от свидетеля А.,след като последният не е имал такива у себе си.,

В допълнителното писмено изложение към протеста/входящ № 4376/12.11.2010 година/се правят оплаквания:

1.На първо място,че незаконосъобразно в мотивите към присъдата са били обсъждани и са се правели правни изводи на материали по делото,които нямали характер на доказателства,събрани и проверени по реда на НПК,каквито са били изложенията в жалбите на Г. А. и С. А..И в следващия абзац се сочи,че те би следвало да се обсъдят в цялост с показанията им,събрани по реда на НПК.

Това оплакване възивната апелативна инстанция приема за неоснователно и като такова,следва да бъде оставено без уважение,тъй като:Първото предложение на това оплакване противоречи на последващото второ такова.Освен това първоинстанционният съд е обсъждал тези две подадени жалби не изолирано,а при преценка на всички събрани по делото гласни доказателства,като е дал обосновани и задълбочени отговори кои свидетелски показания кредитира и защо и кои свидетелски показания не кредитира и защо.,

2.На следващо място в допълнителното писмено изложение към протеста са изложени съображения,че дейността на фирма ”ЕМПАЙЪР”-ООД-град Велико Търново е била противоправна,тъй като вписания предмет на дейност,която правела дружеството като финансова институция-по смисъла на член 3 А.нея 1 от ЗКИ,следвало да бъде вписана в регистъра на БНБ,а нямало такова вписване в регистъра.

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД прави изводите си,че това възражение се явява неоснователно и като такова,следва да бъде оставено без уважение,тъй като:дали трябва да бъде регистрирана или не дейността на фирмата в регистъра на БНБ не е предмет на доказване по настоящата наказателно дело,а евентуално на друго съдебно,но не наказателно производство.След като ВЕЛИКОТЪРНОВСКА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА счита,че тази дейността на фирма ”ЕМПАЙЪР”-ООД-град Велико Търново е незаконна,то,използувайки правомощията си,е следвало да повдигне този въпрос пред съответната съдебна инстанция.Но доказателства в тази насока до приключване на съдебното следствие пред въззивната апелативна инстанция не са представени или посочени.,

3.На следващо място в допълнителното писмено изложение към протеста са изложени съображения,че сключеният и нотариално заверен на 21.05.2009 година Договор за паричен заем бил нищожен-с оглед разпоредбите на член 26 от ЗЗД.

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД прави изводите си,че това възражение също се явява неоснователно и като такова,следва да бъде оставено без уважение,тъй като:Дали  Договорът за паричен заем е сключен при спазване изискванията на ЗЗД или не,дали е унищожаем или нищожен или не-не е предмет на доказване по настоящото наказателно дело.А ако този договор е нищожен,то няма доказателства за прогласяването му като такъв!

А както беше посочено многократно по-горе,по настоящото дело по безсъмнен,категоричен и безспорен начин е доказано,че:

Свидетелят И. е давал неколкократно пари в заем на свидетеля А..,

Свидетелят А. не е оспорвал обстоятелството,че е получавал пари в заем.,

Двамата свидетели И. и А. доброволно и при взаимно съгласие са отишли при нотариус и пред него са направили волеизявлението си за дадени парични средства,за размера,за връщането на тези средства и за сроковете за това връщане.,

4.На следващо място в допълнителното писмено изложение към протеста в няколко абзаца са изложени съображения са,че неправилно първоинстанционният съд е кредитирал показанията на една група свидетели,като същевременно незаконосъобразно не е кредитирал показанията на друга група свидетели относно обстоятелствата:за посещенията на свидетеля А. в офиса на фирма ”ЕМПАЙЪР”-ООД и в магазин”В+”в град Велико Търново;за отправени към свидетеля А. заплахи от подсъдимия Д.;относно начина на влизането на свидетеля А. в автомобила;относно обстоятелството,че колата е стигнала само до разклона за село Леденик.

 ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД прави изводите си,че и тези възражения се явяват неоснователни и като такова,следва да бъдат оставени без уважение,тъй като:В мотивите към присъдата си,при обсъждане на доказателствата по делото първоинстанционният съд се е ръководил и изпълнил напълно изискванията на разпоредбата на член 305 А.нея 3 от НПК,а именно:при констатиране на противоречия в доказателствените материали,да се изложат съображения кои от тях се приемат и кои се отхвърлят.Както беше посочено неколкократно по-горе,при обсъждане в тяхната съвокупност всички доказателства по делото,ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД е направил своите изводи за наличие на противоречия в някои от доказателствата,като законосъобразно,обосновано и много пространствено и задълбочено е изложил съображения кои доказателства кредитира и защо и кои доказателства не кредитира и защо.,

5.В допълнителното писмено изложение към протеста са изложени съображения,че неправилно съдът е възприел напълно заключението на съдебно-техническата експертиза относно във връзка с времевия обхват от 15 или 17 минути,тъй като в съдебно заседание вещото лице заявило,че 2 минути можело да се стигне и до село Момин сбор,като заключението следвало да бъде ценено с оглед обективните критерии.

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД прави изводите си,че и това възражение също се явява неоснователно и като такова,следва да бъде оставено без уважение,тъй като:Първоинстанционният съд не е кредитирал самостоятелно и отделно заключението на експертизата,а го е съпоставил както с друга обективна даденост:записите на камерите в бензиностанцията,а така също и показанията на свидетеля М. П..

Няма отговор обаче на въпроса,че при положение,че за 2 минути може да се стигне от разклона на пътя за село Леденик до село Момин сбор,то ще са необходими още 2 минути и за връщането от село Момин сбор.А тези допълнителни още две минути няма как да се вместят във времевия отрязък от 17 минути.

6.В допълнителното писмено изложение към протеста са изложени и съображения са,че:неправилно съдът е направил извод за наличие на противоречие в показанията на свидетеля А. и медицинското свидетелство,а от там и компроментиране на съдебномедицинската експертиза.

 ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД прави изводите си,че и това възражение също се явява неоснователно и като такова,следва да бъде оставено без уважение,тъй като:Вече неколкократно бяха изложени съображения относно съмненията за достоверността на показанията на  свидетеля А.,приети от първоинстанционния съд,както и подробните му съображения относно писмените доказателства по делото и които изводи се възприемат изцяло и от въззивната апелативна инстанция.

По гореизложените съображения ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД прави изводите си,че Протестът на ВЕЛИКОТЪРНОВСКАТА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА се явява изцяло неоснователен и като такъв,следва да бъде оставен без уважение,а присъдата на първоинстанционния ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,като законосъобразна и обоснована,да бъде потвърдена изцяло..

А що се касае до представените пред въззивната апелативна инстанция от представителя на държавното обвинение копия от Решения : № 214 от 20.04.2010 година по н.д. 121/2010 година на ВКС на РБ и по № 179 от 15.03.2010 година по н.д. 53/2010 година на ВКС на РБ:Тези решения разглеждат отделни казуси по член 142 от НК,член 214 от НК и други текстове от НК:Тези решения разглеждат казуси,различни от казуса по настоящото дело.Изводите на ВКС на РБ тези дела,че са осъществени от обективна и субективна страна престъпните състави на член 142 от НК и на член 214 от НК освен,че не са задължителни за съда по настоящото дело,не са и в противоречие с изводите на първоинстанционния съд относно нА.чие на съставомерностт или не по член 214 А.нея 2 точка 1 във връзка с А.нея 1 предложение първо от НК във връзка с член 213а А.нея 2 точки 2 и 4 от НК във връзка с член 20 А.нея 2 от НК във връзка с член 18 А.нея 1 от НК,както и по член по член 142 А.нея 4 предложение второ във връзка с А.нея 2 точки 2 и 7 предложение първо във връзка с А.нея 1 от НК във връзка с член 20 А.нея 2 от НК.

 При служебната проверка на присъдата от състава на  ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД не бяха констатирани пропуски или неточности,водещи до отменяването или изменяването на обжалваната присъда.

Водим горното и на основание на основание член 338 от НПК , ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД ,

        

                                           Р    Е    Ш    И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 107/27.08.2010 година по НДОХ № 363/2010 година на ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД с подсъдими: С.Д.Д.,ЕГН **********,***,Великотърновска област,М.С.П., ЕГН **********,*** Търново и Е.К.Й., ЕГН **********,*** Търново.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано или протестирано пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ в ПЕТНАДЕСЕТ ДНЕВЕН СРОК  от съобщението му до страните – на основание член 350 ал.1 от НПК във с член 340 ал.2 от НПК.  

         

 

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ: 1:                         2: