Р Е Ш Е Н И Е
№
28.10.2011 г. гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение на тридесети септември през две хиляди и единадесета година в публично заседание в следния състав:
СЕКРЕТАР С.Д.
ПРОКУРОР КРАСИМИР КОНОВ
Като разгледа докладваното от съдия Ж.Денева
ВНОХД №267 по описа за 2011 година
Въззивното производство е образувано по протест на ОП-Варна против присъда на ОС-Варна по НОХД №1106/2010 г., постановена на 11.04.2011 г. с което подс.И.Д.И. е бил признат невиновен за това, че на 08.07.2008 г. в гр.Варна, в качеството му на длъжностно лице-началник група ПП при ГПУ-Варна, поискал и приел дар от Ю. Жеков г., в размер на 400 лева, който не му следвал, за да не извърши действия по служба, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдал по обвинението по чл.301 ал.1 от НК.
Съдът се е произнесъл относно веществените доказателства по делото.
В подадения протест се сочи, че постановената присъда не отговаря на събраните по делото доказателства, поради което същата се явява неправилна, незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния и процесуален закон.
Представителят на АП-Варна поддържа подадения протест в с.з., моли настоящата инстанция да отмени присъдата на ВОС и да постанови друга, с която да признае подсъдимия за виновен по възведеното обвинение и определи наказание, такова каквото е поискано в допълнителните мотиви на протеста.
В с.з. защитата на подс.И. моли настоящата инстанция да остави без уважение подадения протест и да потвърди присъдата на ВОС.
Въззивната инстанция , като разгледа становището на страните и провери законността, обосноваността и справедливостта на протестираната присъда изцяло, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Подс.И.И. е дългогодишен служител в системата на МВР. На работа бил назначен със Заповед №120/03.02.1994 година на министъра на вътрешните работи, като последователно заемал различни длъжности в група “Икономическа полиция” при РУТП-Варна. В системата на НС “Гранична полиция”, подсъдимият бил назначен със заповед №526/22.04.1999 г. на директора на НСГП, считано от 06.05.1999 година. На последната си длъжност – началник група “Противодействие на престъпността през ГКПП” на ГПУ-Варна бил назначен със заповед №К-714/11.03.2008 година на Министъра на вътрешните работи, считано от 21.03.2008 година. По приложената кадрова справка се установява, че подсъдимият И. е повишавал постоянно квалификацията си, както и че е бил награждаван шест пъти в периода от 2000г. до 2007г. Отново по съдържание на кадровата справка е видно, че подс.И. не бил дисциплинарно наказван.
Като началник група “Противодействие на престъпността през ГКПП” на ГПУ-Варна подсъдимият И. бил длъжен да организира, контролира и координира цялостната работа на групата. Тази група работила по линия на контрабанда, трафик на хора и всякакви престъпни дейности и правонарушения в зоната на ГКПП. В изпълнение на целите, служителите на сочената група, както и подс.И. работили съвместно със служители на Агенция “Митници”. Действията им били подчинени на Инструкция № Із-1191 за взаимодействие между МВР и МФ от 04.06.2006 година. За изпълнение на указанията в Инструкцията се формирали ”мобилни групи” със смесен състав – служители на ГПУ и на Агенция “Митници”. Мобилните групи осъществявали проверки във връзка с придобита информация от служители на двете ведомства или по принципа на анализа на риска. В случай, че проверките се реализирали по инициатива на служител на ГПУ, заповедта за състава и контролния обхват на мобилната група се подписвала от св.Д. Д. – Началник на ГПУ Варна от 2002 година. Подс.И. имал правомощие единствено да предложи на св.Д. кои служители да се включат в състава на мобилната група. На практика единствено Началникът на ГПУ имал право със заповед да посочи ще участват ли гранични полицейски служители в конкретна мобилна група и кои точно да са те. Въпреки административната си длъжност, подс.И. не можел да влияе по никакъв начин върху създаването, участието и конкретната цел на мобилните групи. Административните му правомощия са били строго ограничени в рамките на самата група “Противодействие на престъпността през ГКПП” на ГПУ-Варна, като имал задължение да осъществява и взаимодействие с други оперативни служби на МВР по конкретни сигнали в зоната на ГКПП, с оглед длъжностната му характеристика.
Продължителността на проверките от т.нар.”мобилни групи” не била абсолютно дефинирана – времетраенето било от един до няколко дни. То зависило от обема на проверявания внос, като се сравнявали стоки по вид, количество, състояние, стойност с подаденото в митническата декларация. Във връзка със служебните си задължения, служителите на ГПУ имали достъп до карго-манифеста, в който били описани номерата на контейнерите, вид на стоките и фирмата- получател. Проверки от мобилните групи се извършвали в складовете на Митница-Варна, в района на пристанището във Варна и до 15 км навътре в националната територия. По отношение на последната хипотеза, следвало участие и на служители на ОД на МВР. Видно от показанията на св.Д. е, че разтоварването и проверката на 20 футов контейнер отнемало часове, а на 40 футов – цял ден.
За периода от 01.01.2008г. до 08.07.2008г. подс.И. активно участвал в изготвянето на справки по анализ на риска. За посоченият период служители на ГПУ-Варна взели участие в 13 мобилни групи за контрол и наблюдение, от които само 5 били сформирани по заповед на Началника на ГПУ-Варна. Подс.И. не е участвал в нито една мобилна група.
Подсъдимият И. *** Преслав. От същото село родом били и родителите на св.Ю. г.. По тази линия от 2000 година между двамата, както и семействата им се установили близки приятелски отношения. До лятото на 2008 година семействата празнували заедно празници, гостували си, както и придобили в съсобственост недвижими имоти. През 2004-2005 година подс.И. продал собствен недвижим имот на значителна стойност. В този период от време св.Г. му предложил да закупят къщи в с.Драгоево и земеделска земя в с.Приселци. Св.г. не разполагал с документи за самоличност, поради което имотите били закупени в полза на Ц.И. /съпруга на подсъдимия/ и А.Т. /фактически съжител на свидетеля/. По отношение на земеделския имот в с.Приселци свидетелят г. и подс.И. решили да започнат промяна на предназначението му. В тази връзка предприели действия по изготвяне на ПУП. Началото на процедурата било сложено от заявление за допускане изработка на проект за ПУП от 24.07.2007 година. На същата дата А.Т. внесла такса от 50лв в полза на МДТ”Аврен”. В административната преписка била приложена скица №4392/27.07.2007 година. Уговорката между подсъдимият И. и св.г. била да поделят разходите във връзка с начинанието си.
През м.май 2008 година подс.И. уведомил г., че ПУП бил изготвен, за което бил платил 760лв. По време на поредица от семейни и лични срещи подс.И. настоявал пред св.г. да му плати разходите по къщите в с.Драгоево, както и половината от парите за ПУП на имот в с.Приселци. Свидетелят непрекъснато се оплаквал, че няма пари и заявявал, че му се налагало да пътува до гр.София по две причини – да получи пари от продажбата на автомобил, както и да повиши цената за митническото агентиране на фирма “Естрея”.
От 1994 година св.г. се занимавал с митническо агентиране – тарифиране на позиции и митнически нарушения. От 1994 година до 2004 година свидетелят работил заедно със св.Живка В. в посочената област, като двамата били съуправители на дружеството “Варна Спед 1”ООД. След 2004 година се наложила регистрацията на “Варна Спед 2”ООД. Причината за това била задължения на първото дружество към НАП, резултат от косвено представителство на вносител-длъжник. До 2008 година св.г. нямал валидни документи за самоличност, притежавал единствено стар зелен паспорт. В дружеството “Варна спед 2”ООД работили св.СТ. Д. и св.Стоян Г.. Дружеството не е имало финансови затруднения, заплати били получавани редовно, включително и от св.г.. “Естрея-2003”ООД било клиент на “Варна Спед 2”ООД. Съдружници в “Естрея 2003”ООД са свидетелите Б. Ц. и Д. Д.а. Това дружество внасяло ядки. Свидетелите Ц. и Д.а са жители на гр.София, като брака им бил прекратен. Ориентировъчно от 2004 година митническото представителство по вноса на “Естрея 2003”ООД се извършвало от “Варна Спед 2”ООД. Основен контакт с двамата съдружници поддържал св.СТ. Д.. Той изготвял митническите декларации, той ги внасял в съответната администрация. Св.Б. Ц. плащал на “Варна Спед 2”ООД комисионна за представителната услуга по 50 лева на коносамент. В един коносамент било възможно да са включени до 15 контейнера. Парите били плащани на представителя срещу издаване на фактура.
Св.Живка В. и св.СТ. Д. познавали подс.И. във връзка с приятелството му със св.г.. Случвало се подс.И. ***ООД. Св.В. не знае да са били давани пари на И. във връзка с вноса на “Естрея 2003”ООД.
Св.СТ. Д. също бил дългогодишен колега на св.г.. Започнал работа във “Варна спед 1”ООД през 2000/2001 година, а през 2008 година напуснал “Варна спед 2” ООД. От 2002/2003 година св.Д. познавал свидетелите Б. Ц. и Д. Д.а. Според твърденията на Д. в 85% от случаите той лично се занимавал с вноса на “Естрея 2003”ООД. Парите за представителството били давани на св.Д., а той ги внасял в офиса на “Варна спед 2”ООД и за тях винаги бил издаван платежен документ.
Във връзка с работата си св.св.г. и Д. се познавали със св.В. Т. – разследващ полицай в ГПУ-Варна. Отношенията между тях съответствали на близко познанство. Св.Д. споделял общо хоби със св.Т. – риболов. Към тази група бил и св.Ж. М.. Последният също се занимавал със спедиция. Отношенията между св.М., подс.И. и св.г. с течение на годините /от 2004 година/ прерастнали от познанство в семейно приятелство. Св.М. бил по-близък със св.г.. Последният му показал общите къщи с подсъдимия в с.Драгоево, завел го и в черешовата градина в с.Приселци.
Междувременно в края на м.10.2007 година св.Т. по служба посетил служител в Окръжна прокуратура – Варна – младши прокурор Р.. Във връзка с проведен между двамата разговор у младши прокурора останало убеждение, че св.Т. й предлага подкуп в размер на 20000 лв. Мл.прокурор Р. изготвила сигнал до ВВОП по случая. С постановление от 28.01.2008 година прокурор във ВВОП образувал досъдебно производство срещу В. Т. с оглед престъпление по чл.304а от НК. За периода от 01.02.2008г до 01.04.2008г било направено искане и получено разрешение за използване на СРС спрямо св.Т. и подс.И.. На 27.03.2008 година това наказателно производство било спряно с постановление, защото от експлоатацията на мероприятието не се били събрали данни за извършителите на престъплението.
До м.06.2008 година отношенията между подс.И., св.Т., св.г., св.М. и св.Д. били напълно нормални. На 16.06.2008 година в заведение пред сградата на Митница-Варна се срещнали св.г., св.Ст.Д., св.В.Т. и св.М.. Св.Т. обяснил пред останалите, че води разследване срещу фирма “Интер юрист”. Св.Д. имал пряко отношение към митническото представителство на тази фирма, поради което св.Т. го извикал на разпит в служебния си кабинет. Разпитът отнел повече време, поради което св.М. позвънил на св.Т., за да разбере какво се случва. След края на разпита и отново в заведението пред сградата на Митница-Варна били същите лица. Говорили за разследването по митническата контрабанда на “Интер юрист”. Св.Т. споменал, че щетата е за около 600 000лв., а св.М. се пошегувал, че 10% от сумата ще стигнат да се оправи “Варна спед 2” ООД от проблемите на представителството на тази фирма. След тези реплики дошъл и подс.И.. По повод на питане на св.г., подсъдимият обяснил че разследването срещу “Интер юрист” се наблюдавало лично от Главния прокурор.
На 23.06.2008 година св.г. подал сигнал. В него свидетелят изложил собствената си версия във връзка с разследването по отношение на горепосоченото дружество, като изразил убеденост че му бил поискан подкуп. По този сигнал на 25.06.2008 година прокурор при ВВОП образувал ново досъдебно производство, като същото се водило срещу св.Т., св.М. и подс.И., защото на 16.06.2008 година в гр.Варна, в съучастие Т. като извършител, И.И. и Ж. М. като помагачи, поискали сумата от 60 000лв от Ю. г. – служител на фирма “Варна спед 2”, която не им се следвала, за да не извърши действия по служба В.Т..
С постановление от 09.07.2008 година това досъдебно производство и воденото срещу св.Т. за престъпление по чл.304а от НК били обединени.
Във връзка с това разследване било поискано прилагане на СРС по отношение на св.Т., св.М. и подс.И.. За това били получени съответните разрешения, като започнала експлоатация на технически средства и оперативни способи по тяхното прилагане.
На 27.06.2008година на пристанище “Варна-Запад” година “Естрея 2003”ООД осъществила внос на ядки – 2 контейнера по 40 тона сурови бадеми без черупки. От този документ е видно, че внесената стока е била обмитена по тарифно число 3.50 /колона 47 от митническата декларация/, както и че е бил начислен ДДС в размер на 20%. Като представител на вносителя се подписал св.Д., а на 30.06.2008 година било разрешено вдигането на стоката.
На 30.06.2008 година се състояла среща между подс.И. и св.г.. По време на срещата св.г. бил оборудван със записваща техника поради експлоатацията на СРС. Разговорът между подсъдимия и свидетеля се въртял около “Естрея 2003”ООД. Св.г. казал на подс., “С. ми каза за Д., че имали претенции...”, на което И. отговорил “Какви претенции...Чисто и просто митницата вдига на всички. Досега ако са давали 200 долара нали, които са 240лв, сега го правят 300лв... Защо вика тя цената на фъстъка в момента е 2000 на тон... Да и вика сега, извинявай, ама 200 долара навремето си бяха 400 лева, ама сега всичко се вдигна. Аз му казах на С., кажи викам на Д. .... нормалното било 300лв, другите неща си остават на същите цени нали бадема там и това... ама специално за фъстъка П. вика, той фъстъка вика от 1200лв скочи на 2000лв направо...... Аз му казах на С., удобен е, удобен момент... Сега нали 50 долара, то туй е смешно – 60лева, преди 50 долара бяха 100 лева.... На Б. да звънне да му... по някакъв начин, а пък според мен вие трябва да му кажете... Значи за всички други работи остава само за това, само за фъстъка...Ами аз мисля, че тя ще приеме.”.
На 30.06.2008 година св.г. предал доброволно във ВВОП 100 банкноти с номинал по 50лв.
На 03.07.2008 година отново “Естрея 2003”ООд осъществила внос на един контейнер от 20 тона сурово кашу. Вносът имал нулево мито, видно от колона 47 на данъчната декларация. Св.СТ. Д. отново бил представител на вносителя, който оформил вноса. Стоката била освободена на 03.07.2008 година.
През лятото на 2008 година св.Д.а била бременна . В този период и след раждането на детето тя не се занимавала с работата на “Естрея 2003”ООД. Основно търговските дела на фирмата били движени от св.Б. Ц.. Двамата контактували предимно със св.СТ. Д., като плащанията осъществявали чрез него. В период около година преди лятото на 2008 година между св.Ц. и св.г. имало преговори за увеличаване на цената за митническото представителство. Настояването за нейното повишение било от страна на св.г., а св.Ц. не намирал причина за това. Отношенията между “Естрея 2003”ООД и “Варна спед 2”ООД били прекратени ориентировъчно в края на 2008 година именно поради неразбиране относно цената на услугата. Св.св.Д.а и Ц. не знаят пари във връзка с техния внос да са били давани на подс.И.. Де факто познанството им с него било бегло, основно по линия на св.г., а и от случайни срещи в района на Митницата при издаването на пропуск за навлизане в зоната на ГКПП.
На 07.07.2008 година между подс.И. и св.г. отново имало среща, а разговорът между двамата бил записан. Св.г. казал на подсъдимия, че бил в София и се срещнал с Б.. Уведомил го, че Б. искал да се срещнат на четири очи в София. На фразата, че Б. имал много нереализирани контейнери, подсъдимият отговорил “Е как да ги продаде ве, дава ги на 2000лв тона... Аз ти казвам, той иска да ги вкара на 300лв и да ги продава на 2000 лева... Оня ден чукнали в това 2000лв... а другите на нас ни дава 240 лева, викат подиграва се, поне 300 лева да дава..”.
На 08.07.2008 година по настояване и под диктовката на св.г., св.Живка В. написала на малка жълта бележка “2 бадем, 1 кашу, 1 лешник, 2 фъстък”. Бележката предала на св.г.. непосредствено след това се наложило второ изписване на идентично съдържание на бележката, защото св.г. загубил първия екземпляр. Следва отново да се отбележи, че към дата 08.07.2008 година внесените от “Естрея 2003”ООД контейнери с ядки вече били минали митнически контрол и били напуснали територията на митницата.
На 08.07.2008 година в 10.25 часа от предадените на 30.06.2008 година били отделени 8 банкноти по 50лв.
По съдържанието на протокола за това действие отделените банкноти са със следните серийни номера - сер.АБ 3789212, сер.АИ 0563277, сер.АЗ 7244174, сер.БА 4402334, сер.АЗ 4833641, сер.АЗ 9024221, сер.АВ 6212440 и сер.БА 0790316.
На 08.07.2008 година в 10.45 часа с протокол св.г. предал на военен следовател жълта бележка. В протоколът посочил “Листа хартия е с нанесени данни от колежката ми Ж.В. В., на която е описала съдържанието на 6 бр. контейнери пълни с ядки, собственост на “Естрея 2003”ООД, предавам листа във връзка с подадена от мен жалба до ВВОП”.
На същата дата в 10.50 часа били опаковани осемте банкноти по 50лв и жълтата бележка, а в 11.20 часа св.г. ги получил срещу разписка.
На 08.07.2008 година в 14.39 часа, видно от протокол за ВДС се състояла среща между подс.И. и св.г.. Тя се реализирала в заведение пред сградата на Митница-Варна. Между двамата се състоял разговор. Св.г. казал “Има там 3 фъстъка, 2 фъстъка”, на което подс. отговорил “Нали СТ. щеше да ги оправи”. Свидетелят заявил “не СТ., СТ. се отказа...СТ. вдига пара, вика не ща да се занимавам с пари”. Подсъдимият попитал “И какво имаме да оправяме”, а св. казал “Три фъстъка”. Подсъдимият “3,4, 6 значи”, на което свидетелят отговорил “Шест значи без 25 лева в края на деня ще ги...Ти предният път ми даде 20лв в повече..” Подсъдимият заявил “Дадох ти 5 лева и сега трябва да ти върна 20 лева”. Св.г. казал “20 лева няма да ми връщаш нищо. И туй са по старата такова вече оттук нататък нали сме си казали...”. След тази фраза последвало предаване на описаните 8 броя банкноти на подс.И. и отдалечаването на свидетеля от мястото на срещата.
Към м.юли 2008 година св.Красимир К. работил като оперативен работник в отдел “Вътрешна сигурност” в НСП. По линия на възлагане от страна на разследващата прокуратура, полицейският служител осъществявал оперативен контрол по СРС по настоящето производство. На 08.07.2008 година този полицейски служител се намирал с група по задържане в непосредствена близост до мястото на срещата на св.г. и подс.И.. След предаването на парите се пристъпило към задържането на подсъдимия. Първи на мястото се озовали служители от сектор СППОР и ПОММБ. Сред тях бил св.Т. Г.. Подсъдимият И. бил задържан и поставен да легне с очи към земята. В момента на задържането си той държал в едната си ръка два мобилни телефона, а в другата – рентгенова снимка и рецепта. Св.Г. взел двата телефона от подсъдимия и ги поставил на земята. Непосредствено след задържането на местопроизшествието дошъл и св.К.. Той имал ангажимент да обезпечи същото до идването на военните следователи и поемните лица.
В 14.53 часа на 08.07.2008 година започнал оглед на местопроизшествието. Процесуално-следственото действие било извършено в присъствието на поемните лица П. П. и Е.Г.. Предмет на огледа била градинка и площадка пред офис. На местопроизшествието била фиксирана жълтата бележка, изготвена от св.В.. Тя се намирала на 0.7м от двата мобилни телефона на подсъдимия, рентгеновата снимка, рецепта и диаграма-отразено в протокол за оглед на местопроизшествие, но от приложения фотоалбум е видно, че съдържанието на протокола не отговаря на заснетото.
По време на огледа възникнал спор между подсъдимия И. и разследващите относно установената на местопроизшествието жълта бележка.
Непосредствено след задържането, И. бил поставен да седне, като му бил извършен и личен обиск. В преден десен джоб на панталона се намерили и иззели 73 банкноти от по 50 лева. Банкноти със сер.АБ 3789212, сер.АИ 0563277, сер.АЗ 7244174, сер.БА 4402334, сер.АЗ 4833641, сер.АЗ 9024221, сер.АВ 6212440 и сер.БА 0790316 /описани и предоставени на св.г. от органите на д.пр-во/ са се намирали сред тези 73 банкноти от по 50 лева и съответно описани в протокола за обиск от №37 до №44 включително.
В подсъдимия била намерена и сумата от 145 лева – 7 банкноти по 20лв и една с номинал 5лв.
От различни джобове по облеклото на подсъдимия били иззети служебна карта, карта за достъп до пристанището, фонокарта на “Булфон”, ключ за л.а. с логото на Опел. В протокола подсъдимият изписал “Част от парите са лично мои около 2300лв, останалите пари са мои и на други лица за ремонт и връщане на заем...”.
Било извършено претърсване на л.а. Опел Вектра” с ДК№В 6006 КК, а впоследствие и в дома на подс. От служебния кабинет на И. били иззети манифести, дискове и дискети, които не са от значение за предмета на доказване по настоящето дело.
На 25.07.2008 година с разписка военен следовател върнал на св.г. сумата от 4600 лева.
В хода на д.пр. били изготвени две експертизи. Първата била СТЕ. С цитираната експертиза се установило съдържанието на номера в сим-карта на тел.”Нокия 6500”, телефонен номер 0888844882 и тел.№0876202528. Втората експертиза изследвала осемте процесни банкноти с номинал от по 50 лева. Според нейното заключение /Протокол №406/ те са истински парични знаци на Република България.
Така описаната фактическа обстановка, която напълно се подкрепя от въззивната инстанция се базира, както на гласните доказателства по делото, така и от приложените писмени такива.
Основният въпрос на който следва да се отговори по настоящото дело е, е ли е налице съставомерност на извършеното деяние и осъществява ли то състава на чл.301 ал.1 от НК. За да се отговори на този въпрос би следвало да се посочат задълженията на подс.И., вменени му с оглед длъжностната му характеристика, именно: подс.И. бил назначен на длъжност началник група „Противодействие на престъпността през ГКПП” на ГПУ Варна. Като такъв бил длъжен да организира, координира, контрола и отговаря за цялостната дейност на група ПП през ГКПП, да планира, организира, ръководи и осъществява оперативно-издирвателна дейност за разкриване, предотвратяване и пресичане на дейността на лица и групи, извършващи престъпления в зоните и обектите на ГКПП, да събира анализира, систематизира и използва оперативно-значима информация за подготвяни, извършени и извършващи се престъпления. Тези задължения са обвързани с Инструкция Із-1191/04.08.2006 г. Тя касае взаимодействието между органите на МВР и МФ. Една от формите на взаимодействие между МВР и МФ с оглед установените правила в Инструкцията е формиране на съвместни мобилни групи. На регионално ниво компетентни да осъществяват взаимодействието са директора на РМД, директора на ОДП и началника на РГС.
Съвместните мобилни групи се използвали за предотвратяване на контрабанда и противодействие на нелегална миграция, задържане на лица извършили митнически нарушения. Компетентността за регионалното формиране на тези групи с оглед Инструкцията е на ръководителя на Агенция „Митница” и на началника на РГС. Всяка такава група имала конкретна задача на проверка. Подзаконовият нормативен акт предвижда общ регламент за работата и целите на тези групи. Единственото правомощие на служителите от РГС, участващи в този вид групи предвидено в Инструкцията е свързано с действия по запазване на местопроизшествие в случай, че мобилната група констатира данни за извършено престъпление. Следва да се направи извод, единствено св.Д. е можел да определя дали да одобри инициативата за организиране на мобилна група, кои свои служители да включи в състава й.
Подс.И. имал право само на служебна инициатива по оформяне на списъчния състав на групата и с това правомощията му се изчерпват. Той не е участвал в състава на нито една от сформираните мобилни групи, поради което не е могъл да влияе върху митническата проверка от гледна точка на длъжностното си качества. Подсъдимият няма задължения по служба във връзка с чието неизпълнение престъпно да бездейства. Субект на подкуп по чл.301 и 302 от НК е длъжностно лице по смисъла на чл.93 ал.1 б. „а” и „б” от НК, което може лично да извърши или да не извърши конкретно действие или бездействие по служба, произтичащо от служебната ме компетентност или възложена работа, за което да получи дар или друга имотна облага, изрично посочено в практиката на ВС. Обвинението по настоящото дело е за препятстване на митнически проверки на внос на „Естрея 2003 „ ООД, каквото той като длъжностно лице не би могъл да извърши, тъй като не е включено в правомощията му.
Извода на ОС-Варна, че подс.И. би могъл да отговаря за престъпление по чл.283 от НК споделя и настоящата инстанция с оглед гореизложените съображения. Отговорността за извършване на това деяние е налице при злоупотреба със служебно положение с цел лична или за другиго противозаконна облага. Би следвало да се докаже, че подс.И. е извършил деяние с което извън кръга на службата си е използвал длъжностното си качества, за да осуети митническа проверка на внос на стоки от „Естрея 2003” ООД, като за това е получил противозаконна лична облага.
С оглед до тук изложеното въззивната инстанция не намира за основателно да обсъжда останалите доказателства по делото, тъй като е безпредметно. Те би следвало да се обсъждат относно, е ли е налице извършено деяние съставомерно по чл.283 от НК, а такова обвинение не е повдигнато и не е налице по настоящото дело.
Възраженията направени в подадения протест и допълнителен такъв, както и същите възражения направени в с. з. от представителя на АП-Варна са неоснователни, тъй като са по доказване на извършено престъпление по чл.301 ал.1 от НК, а относно съставомерността на действително извършеното деяние по горе бяха изложени съображения.
Въззивната инстанция счита, че изводите на ВОС относно гореизложеното са правилни, поради което присъдата следва да бъде потвърдена.
При извършената служебна проверка на основание чл.313 и 314 от НПК, въззивната инстанция не констатира процесуални нарушения при постановяване на съдебния акт, които да водят до отмяна на присъдата.
Водим от горно и на основание чл.334 т.6 вр. чл.338 от НПК
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъдата на ОС-Варна по НОХД №1106/2010 г., постановена на 11.04.2011 г.
Решението може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: