Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 74/12.04.            Година  2016                  Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд                                   Наказателно отделение

На двадесет и първи март                      Година две хиляди и шестнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

                            ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова

Ангелина Лазарова

Секретар С.Д.

Прокурор И. Тодоров

като разгледа докладваното от съдия Лазарова

ВНОХД № 11 по описа на съда за 2016 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивното производство е присъда № 32, постановена на 11.12.2015 г. по НОХД № 281/15 на Окръжен съд гр. Силистра, с което подс. В.П.В. бил признат за виновен по обвинения за извършени престъпления и по правилата на чл. 54 от НК му били наложени наказания, както следва: по чл. 202 ал. 2 т. 1 вр. чл. 201 от НК – лишаване от свобода за срок от три години, по чл. 253 ал. 1 от НК – лишаване от свобода за срок една година и глоба в размер на 3000лв., по чл. 201 от НК – лишаване от свобода за срок от осем месеца и по чл. 206 ал. 1 от НК – лишаване от свобода за срок от осем месеца. Съдът групирал наказанията и наложил по чл. 23 ал. 1 и 3 от НК – най-тежкото от така определените, което отложил с максимален изпитателен срок, и присъединил към него глобата. Общото наказание съдът групирал по чл. 25 от НК с предходно осъждане и определил за понасяне по-тежкото – а именно наложеното по настоящото производство, към което присъединил и глобата. С присъдата подс. В. бил частично оправдан по квалифициращи извършеното по пунктове 1, 2 и 3 обективни признаци. Съдът постановил подсъдимият да заплати равностойността на предмета  по чл. 253 от НК и направените по делото разноски във всяка от фазите на производството.

         Въззивното производство е образувано по жалба на защитник на подсъдимия, в която се счита, че присъдата е неправилна, необоснована, постановена в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и при явна несправедливост по отношение на наложените наказания. Защитникът намира, че съдебният акт почива на предположения, тъй като не е налице устойчива съвкупност от взаимосвързани и допълващи се доказателства. Изложено е становище, че обвинителният акт страда от съществени непълноти досежно характеристики на престъпленията, не са съобразени указанията на ТР 2/2002г. на ВКС, довело до съществено процесуално нарушение по чл. 246 ал. 2 и 3 от НПК и попречило на подсъдимия да узнае предмета на обвинението в неговата цялост и пълнота. Оспорва преценката на съда по представените незаведени разходни касови ордери. По обвинението по чл. 253 от НК сочи, че не е установена вината по предикатното престъпление по чл. 202 ал. 2 от НК и субективната страна, свързана с ясна представа за произхода на средствата, използвани за постигане на престъпния резултат. Счита, се че посочените пропуски са в резултат на неизяснена фактическа обстановка в хода на досъдебното производство, липса на необходимите доказателства за всестранно и обективно изясняване на фактите. Иска се отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия, а при условията на алтернативност – връщане на делото на прокурора с цел формулиране на становище как е извършено присвояването и отразяване на начина в обвинителния акт. В пренията пред въззивната инстанция защитникът поддържа жалбата. Коментира, че представил ново писмено доказателство пред настоящата инстанция – декларация от 29.04.14г., тъй като нямали доверие на първоинстанционния съд, в първото с.з. поискали отвод на съдията, участвала в друго производство срещу подсъдимия, по което бил осъден по чл. 201 от НК, което по-късно било възобновено от ВКС. Твърди се, че започнало състезание между защитата и докладчика в търсене на по-силните основания подзащитният му да получи възмездие и наказание, което се случило. С оглед представеното писмено доказателство, защитникът намира, че е доказано съгласието между съдружниците В. да получи сумата от 175 000лв. Поставя отново въпроса за разликата между задълженията на ликвидатора и задълженията на управителя на едно търговско дружество, значим за съставомерността по чл. 202 от НК. Сумата била получена от В. като дял от полагащото му се имущество на дружеството в ликвидация, потвърдено от свид. И. П., за което имал право, а дори при договарянето сам със себе си законът не поставя изискване за писмено съгласие на съдружниците, което определя липсата на състав по чл. 202 от НК. Защитникът намира, че показанията на свид. П. не следва да се приемат безкритично, тъй като той е знаел за приведената сума и не е предприел действия, което го прави съучастник в престъплението по чл. 253 от НК., а и за сумата от 85 000лв. е налице влязло в сила решение на граждански съд, че В. има такова вземане. Неосчетоводените ордери, изследвани от експертизата, установяват, че счетоводството е било нередовно водено, потвърдено и в протокол от 26.07.09г. от свид. П.. Неправилно съдът подходил и към ордерите, издадени от „С.” ООД, за които подс. В. пояснил, че се е подписал по две празни бланки по молба на управителя му, но били лишени от възможността да докажат, че по ордерите има различни химикални пасти по дописванията. Защитникът сочи, че субективната страна на престъпленията не е разгледана в изготвените мотиви, необходимо и с оглед изявлението на подсъдимия от самото начало - че не разбира обвиненията и не може да краде сам от себе си. Съдът не обсъдил доказателствата, че дружеството е нямало задължения към НАП, другият кредитор бил обезпечен и по-късно си получил парите. С оглед изложените съображения моли жалбата им да бъде уважена.

Представителят на въззивната прокуратура счита жалбата за неоснователна и моли да бъде потвърдена разглежданата присъда. Прокурорът отчита факта, че подсъдимият е осъждан за престъпление от този вид, извършено по-късно, което сочи, че не спазва законите на страната. Разглежда търговските и облигационни отношения между дружествата, свидетелските показания на свид. П., М.. Подчертава, че след получаване на сумата подсъдимият я е превел по своя лична сметка, в неговия патримониум, след което е източил парите. Намира, че обвинението по п. 3 и 4 е доказано по безспорен начин, а обясненията на подсъдимия са без всякаква стойност, тъй като за автентичността на документите са налице експертизи. Счита, че мотивите са пространни и обосновани и моли на основание чл. 338 от НПК присъдата да бъде потвърдена.

В последната си дума подс. В. счита, че отправените обвинения са неверни, съвестта му е чиста и призовава да бъде оправдан.

Настоящият състав на въззивната инстанция извърши пълна и задълбочена проверка на присъдата в пределите по чл. 314 от НПК и с оглед доказателствата по делото счита следното:

І. По възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения.

1. Във въззивната жалба защитникът на подс. В. допълва аргументите си защо счита, че обвинителният акт не удовлетворява изискванията на закона и задължителната съдебна практика. Възражения в тази насока, обосновани по различен начин, са били отправени и към първоинстанционния съд в с.з. на 30.10.15г. Според жалбата, налице е създадена с обвинителния акт фактическа непълнота, която препятства възможността на подсъдимия за ефективно упражняване на процесуалните му права в съдебната фаза и води до ограничаването им.

Проверката, извършена от настоящия състав отчете следното:

Съдържанието на обстоятелствената и диспозитивна част на обвинителният акт са законово уредени в чл. 246 ал. 2 и 3 от НПК. Тълкувателната дейност на ВКС е довела и до постановяване на ТР 2/02г. на ОСНК, чиито задължителни за правоприлагането указания /доколкото единствената разлика между обсъждания в ТР чл. 235 ал. 2 от НПК – отм. и чл. 246 ал. 2 от действащия НПК се състои в отпадане от съдържанието на обвинителния акт на “причините и условията, способствали за извършване на престъплението”/ акцентират върху необходимото и достатъчно съдържание на заключителния акт на досъдебното производство – “да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита… В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му. Към тях се отнасят и времето и мястото на извършване на престъплението и пълните данни за личността на обвиняемия.”.

Съпоставката между чл. 246 ал. 2 от НПК и чл. 305 ал. 3 от НПК – относими към съдържанието на обстоятелствената част/мотивите на двата заключителни /досъдебното и първоинстанционното производство/ акта позволява открояване на основната разлика. Докато в обвинителния акт акцентът е поставен на “фактите”, към съдебния акт изискванията налагат и изводи “по правото”. Затова и в съдебната практика е посочено, че актът на прокурора поставя основните рамки, а главната съдебна фаза следва да гарантира пълноценно приключване на процеса на доказване и да постигне съответни на фактическите положения правни оценки. Неоправдано е на заключителния подготвителната фаза на производството документ да се придава правно значение като на окончателен и да се изисква максимална обоснованост, обсъждане на признаците на отделното деяние, анализ на относима практика и т.н. Целта на обвинителния акт е да даде ясен отговор от страна на ръководно-решаващия орган по отношение на въпросите – какво е решението след приключване на първата фаза на производството, има ли деяние, има ли отговорни за него лица, следва ли да бъде ангажирана тяхната отговорност и по какъв начин.

Видно от внесения на 12.09.2015г. обвинителен акт прокурорът е описал фактическите положения относно всеки от четирите пункта на обвинението. Словесните средства, използвани от прокурора позволяват да бъде възприето в пълнота инкриминираното поведение, времето на осъществяването му и настъпилите съответно престъпни резултати. За всеки от пунктовете е обективирана различна съвкупност от факти, период на неправомерна дейност, начинът на осъществяването й /стр.5-7/ и доказателствените източници в основата на фактическите изводи. В изложението не се установява „липса на фактическа рамка”, а напротив - обстоятелствената част съдържа дори повече от необходимите с оглед обема на обвиненията факти, отчетено и в определението на първоинстанционния съд от с.з. на 30.10.15г. Не се установяват несъответствия и противоречия между диспозитивна и обстоятелствена част.

Становището на защитата, че в разглеждания акт липсват значими факти, връзките между отделни фрагменти, начин на осъществяване на деянията – е напълно необосновано. Спазени са изискванията на чл. 246 от НПК, не са накърнени правата и законните интереси на подсъдимия. Изложено е достатъчно пълно и ясно описание на инкриминираните факти, което позволява на подсъдимия да разбере в какво точно е обвинен, да подготви защитата си и ефективно да я осъществи в съдебната фаза.

Изявленията на подсъдимия в обратния смисъл са част от средствата на личната му защита. Всяко от повдиганите в хода на ДП обвинения му е било надлежно разяснявано и той е изразявал позиция по тях. Инкорпорирани обаче в съдържанието на обвинителния акт, ведно с описание на веригата от факти по всеки пункт и доказателствените източници, същите обвинения подс. В. твърди, че не може да разбере.

Не съществува основание за съмнение в интелектуалните качества на подсъдимия, което да осуетява пълноценността на личността му, респ. субективните му възможности да прочете и осмисли съдържането на обвинителния акт. Видно от процесуалното му поведение, той дава обяснения по всеки от пунктовете, представя относими доказателства, оспорва елементи на престъпните състави. Активното му участие в производството отразява съзнание за параметрите на ангажираност на наказателната му отговорност. С оглед на изложеното, твърдението, че не му е ясно в какво е обвинен, не е обосновано предвид съдържанието на обвинителния акт и противоречи на заетата лична позиция по съществото на всяко от обвиненията. 

Поради изложеното не се установява основание за прекратяване на съдебното производство поради допуснато от съдията докладчик съществено процесуално нарушение по чл. 248 ал. 2 т. 3 от НПК вр. чл. 246 ал. 2 и 3 от НПК. Не се поражда и съмнение, че с начина на изготвянето си и обективираното съдържание обвинителният акт е засегнал правото на подс. В. да разбере в какво е обвинен и да е била ограничена възможността му да организира съответната защита.

 

2. В пренията по същество защитникът на подс. В. изразява оценката си за отделни действия на съдията – докладчик от първоинстанционния съд, която наложи проверка за наличието на основание по чл. 348 ал. 3 т. 3 от НПК. След поискан и неуважен от съда отвод на съдията-докладчик, последвало отхвърляне на искането за връщане на делото на прокуратурата и „започна едно състезание между защитата и докладчика по време на целия процес и търсене на по-силните основания с цел В.В., моят подзащитен да получи възмездие, съответно наказание и това и се случи”. Макар и необвързано с твърдение за предубеденост на един от членовете на съдебния състав, това изявление ведно с изразеното недоверие към съдията /причина да не се представи писменото доказателство – декларация от свид. И. П./ и оценката на стила на съдията „ще извади от контекста на защитата ми определени факти, изречения и ще ги обърне по начин за да обоснове своята теза и това се и случи” предопредели въззивният състав да съобрази следното:

Известно е от постоянната и непротиворечива практика на върховните съдилища, че участието на съдия при разглеждането на друго наказателно производство срещу същия подсъдим не е сред условните основания за отвод на съдия по чл. 29 ал. 2 от НПК. Конкретното искане от с.з. на 30.10.15г. е било незабавно разгледано от съдебния състав и отхвърлено по съображения, които могат да бъдат напълно споделени. Съвпаденията между двете производства от фактическа страна - дружеството и подсъдимия, е редом с обективни различия – период, суми, естество и обем на обвиненията.

Само участието на съдията като член на предходния съдебен състав не го прави предубеден или заинтересован пряко или косвено от изхода на воденото наказателно производство. При обсъждането дали е било налице основание за отвод, свързано със съществуването на други обстоятелства, извън безусловните по чл. 29 ал. 1 от НПК, е подходяща съпоставката с приетото в практиката и на ЕСПЧ разграничение между субективното и обективното възприемане на съда като независим. Подобно съмнение може да бъде установено при наличието на обективни данни, поставящи фигурата на съдията в полза на определени пристрастия спрямо подсъдимия и изхода на делото.

При внимателното обсъждане на действията по администриране на производството, по водене на съдебното заседание и предоставянето на страните и участниците в процеса на надлежните процесуални гаранции, в конкретното производство не се установява основа за съмнения в безпристрастността на съдията-председател на състава. Становището за водено състезание, превратно изследване на тезата на защитата и субективно провеждан несъответен на доказателствата прочит е напълно необосновано с оглед изготвените съдебни протоколи, неоспорени по съответния процесуален ред, източник на доказателства за протичането на първоинстанционното производство, и мотивите към присъдата. Процесът е протекъл при спазване на законовите изисквания, на страните са били предоставени възможности за равностойно участие, при обсъждането на позициите им са били изложени съображения в съответствие със съществените им аргументи.

Поради изложеното и съставът не установи обективни данни за проявени от председателя на състава пристрастие, тенденциозност и предубеждение спрямо подсъдимия и неговия защитник, които да дискредитират и опорочат изграждането на вътрешното убеждение и да съставляват абсолютно съществено процесуално нарушение по чл. 348 ал. 3 т. 3 от НПК.

 

3. От защитата се сочат съществени недостатъци и непълноти на мотивите към присъдата, което се оценява като абсолютно процесуално нарушение - липса на мотиви. В тази насока съставът на въззивната инстанция прецени следното:

 Подобно нарушение и основание за отмяна на присъдата по чл. 348 ал. 3 т. 2 от НПК би могло да се констатира при ограниченост, недостатъчност или груба вътрешна противоречивост на мотивите към присъдата, които да доведат до невъзможност да се изясни волята на съда, респ. да попречат на страните да получат правосъдие.

В разглежданият съдебен акт не се установяват подобни слабости. Изложена е позиция по фактите, по източниците на доказателства, които са кредитирани от съда, респ. отразени са съображенията за изключените от съвкупността, формулирани са изводи по правната оценка на установените фактически положения. Необосновано от съдържанието на мотивите е становището, че не са изложени никакви съображения за субективната страна на отделните деяния, а само едно общо изречение, че подсъдимият е съзнавал извършеното. Видно е, че съдът е коментирал личното отношение на подсъдимия по отделните пунктове, субективните му представи и целените с действията му правни последици.

По въззивната жалба и в пренията защитата сочи множество, необосновани изводи във връзка с оценката на отделни доказателствени източници и връзката им с останалите. Настоящият състав не установи нарушение на правилата по чл. 13, 14 и чл. 107 от НПК, следователно, формалната основа за изграждане на вътрешното убеждение на съда е процесуално издържана. Оценъчната дейност на първоинстационния съд не е била съществено опорочена, поради което по така формулираната в мотивите фактическа и аналитична база е възможно пълноценно извършване на въззивната проверка с оглед конкретните възражения по съществото на взетите с присъдата решения.

 

ІІ. По възраженията от фактическа страна и анализа на доказателствата.

Решаващият съд в съответствие с процесуалните изисквания, относими към съдебното производство по общия процесуален ред е провел няколко съдебни заседания, събрал редица доказателства. На тази основа и след приобщаване на писмено доказателство по чл. 315 от НПК, по реда на чл. 314 ал. 1 и чл. 316 от НПК въззивната инстанция прие следните фактически положения:

 

1. С протокол от 10.01.2005г. събранието на съдружниците на „Вега-В“ООД взело решение за прекратяване дейността на дружеството. Избраният ликвидатор - подс.В., бил натоварен със съответните задължения - да покани кредиторите да представят вземанията, да уведоми ДА за ликвидацията, да довърши текущите сделки и събере вземанията, да представлява дружеството и след удовлетворяване на кредиторите да разпредели останалите средства между съдружниците.

С решение № 1032/14.02.05г. по ф.д.№2459/04г. по описа на ВОС било вписано прекратяването и обявяването в ликвидация на дружеството със срок-12 месеца, и неговия ликвидатор. На 9.11.2005г. постъпил наложен запор върху дружествените дялове собственост на подсъдимия от съдия изпълнител по изп.д.№349/05г. по описа на СРС, с кредитор ЕТ“М.Г.“-Силистра. Запорът бил вписан по партида №15 том 364 рег.1 стр.58/15.11.2005г. на ВОС-ФО.

След заявление на ликвидатора В. по партидата на дружеството била вписана промяна в седалището, прехвърлено в гр.Силистра. С решение №191/07.03.2006г. по ф.д.№470/05г. по описа на СОС срокът на ликвидацията бил удължен с 2 години.

С решение № 15/04.07.2006г. ВКС на РБ оставил в сила решение № 70/01.04.2005г. на ВАпС, с което „Вега-В” ООД било осъдено да заплати на ЕТ „МИГ – М.Г.” сумата от 25 965лв., ведно със законната лихва, и разноски в размер на 2 970лв.

През 2006г. „Е.М.“ ЕООД-с.Г.Кантарджиево било обявено в несъстоятелност. С определение №458/06г.  т.д.№301/05г. по описа на ВОС бил одобрен списъка на кредиторите, като „Вега-В“ООД бил втори по ред кредитор. Във връзка с производството по несъстоятелността били и:

-т.д.№213/06г.- по обективно съединени искове, предявени от Г.С., като синдик на „Е.М.“ ЕООД и от „Вега-В“ ООД/в ликвидация/ срещу „Е.М.“ ЕООД/в несъстоятелност/ и „М. 2003“ ЕООД, за приемане на установено по отношение на кредиторите на несъстоятелносттта по т.д.301/05г. на нищожността на апорта на недвижимо имущество, извършено от първия в капитала на втория ответник, и

-т.д.№212/06г.- по обективно съединени искове, предявени от Г.С., като синдик на „Е.М.“ ЕООД и от „Вега-В“ ООД/в ликвидация/ срещу „Е.М.“ ЕООД/в несъстоятелност/ и „Булема“ ООД, за обявяване на нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността по т.д.№301/05г. извършените разпоредителни сделки с недвижимо имущество.

В хода на горепосочените търговски дела подс. В. решил да прехвърли вземането на „Вега –В” ООД с длъжник „Е.М.” ЕООД и да се облагодетелства лично от получената за него цена за сметка на кредиторите на своето дружество и съдружника си свид. П.. След проведени преговори, на 02.03.2007г. в качеството си на ликвидатор на „Вега-В” ООД, като цедент, прехвърлил на „Б. Ф.И.“ ЛТД, представлявана от свид. Р., вземането си в размер на 369 793.38лв, включващи главница, лихви до представяне на списъка на приетите вземания по т.д.№301/05г. на ВОС, както и всички останали лихви и разноски по споразумение от 28.07.03г. между „Е.М.“ ЕООД и „Вега“-В ООД и 11бр.фактури, както и вземането си за всички разноски по т.д.№301/05г. по описа на ВОС. С подписване на договора цедентът упълномощавал посочен от цесионера процесуален представител-адв. Николай Костадинов, да го представлява по т.д.№№ 301/05г.; 212/06г., 213/06г. и 363/06г. по описа на ВОС и се задължавал да не извършва правни и фактически действия по тези дела и да не оттегля пълномощните до приключване на делата, като оттеглял пълномощните от дотогавашните си процесуалните представители адв.Милен Сутев, адв.Р.Жеков и адв.И.Първанов. Цесионерът се задължавал да заплати за придобиване на вземането цена от 175 000лв, като:

-в деня на подписване на договора сума от 76 694 евро се превеждала по банкова сметка *** ***”Ейч Ви Би Биохим”АД, офис Силистра, с титуляр В.П.В., посочена по изрично нареждане на цедента, с която сума титулярът на сметката имал право да се разпореди незабавно и безусловно;

-в деня на подписване на договора цесионерът превеждал по особена банкова сметка ***”Ейч Ви Би Биохим”АД - BG64BACX96601446945904, с титуляр В.П.В., сума от 12 781 евро. По силата на четиристранен договор за откриване и обслужване на сметката, със страни- „Б. Ф.И.“ ЛТД, като наредител-цесионер; ТБ”Ейч Ви Би Биохим”АД; „Вега-В“ ООД, представлявано от ликвидатора В., като трето лице-цедент, и В.П.В., като трето лице-титуляр на сметката, по искане на наредителя-цесионер, с безусловното съгласие на третото лице-цедент, банката откривала специална сметка в евро на титуляра. Сумата 12 781 евро била поставена в разпореждане на титуляра при изпълнение на посочено в договора условие - да представи пред банката заверени преписи от влезли в сила съдебни решения, удостоверяващи, че исковете по т.дела 213 и 212 по описа на ВОС за 2006г. са отхвърлени или при представяне на заверени преписи от влезли в сила определения за прекратяване на същите съдебни дела. Определено било, че ако в срок до 01.03.2011г. титулярът на сметката не представи заверени преписи на такива съдебни актове сумата от особената сметка ще бъде върната на цесионера, без цедентът да има насрещни претенции или искания спрямо тази сума. Съгласувано било и трето условие-при представяне на банката на допълнително споразумение между наредителя-цесионер, трето лице-цедент и трето лице-титуляр, сумата се освобождава съгласно споразумението.

На 02.03.2007г. в спестовната сметка на подсъдимия IBAN ***та от 149 606.99лв, равностойност на 76694евро по платежно нареждане, с основание по договор за прехвърляне на вземане от 02.03.2007г., от „Б.Ф.И.“ ЛТД. Последвало разпореждане от страна на подс. В..

По сметката в евро BG64BACX96601446945904 постъпила и сума в размер на 12 781 евро, или 25 393лв по курса на банката, с основание-по договор за прехвърляне на вземане от 02.03.2007г., „Б.Ф.И.“ ЛТД.

На 03.04.2007г. било проведено Общо събрание на съдружниците от „Вего – В” ООД, на което било взето решение за смяна на ликвидатора подс. В. от свид. П., вписано с Решение № 391/21.04.2007г. по фд 470/05г. на СОС.

При спазване на задълженията по договора за цесия от страна на дружеството-цедент били приключени водените търговски дела. С решение №99/25.02.2008г. по т.д.№213/06г. съдът отхвърлил като неоснователни предявените искове, потвърдено от ВАпС с решение № 157/15.10.2008г. по в.т.д.№228/08г., в сила от 12.01.2009г. С решението т.д.№212/06г. - № 98/22.02.2008г., съдът отхвърлил като неоснователни предявените искове, потвърдено от ВАпС с решение № 160/20.10.2008г. по в.т.д.№230/08г., в сила от 12.01.2009г.

Особената сметка в ТБ”Ейч Ви Би Биохим”АД - BG64BACX96601446945904 била закрита на 12.12.2008г. по искане на „клиента“, като сумата била получена от подсъдимия.

Цената на вземането на „Вега-В” ООД по договора за цесия – в размер на 175 000лв., не постъпила в приход и не била осчетоводена в дружеството.

 

2. В процеса на преговорите по сключване на договора за цесия от 02.03.2007г. с „Б.Ф.И.“ ЛТД подс. В. преценил, че по-голямата част от сумата, с която може да се разпореди незабавно след получаването й следва да бъде прехвърлена по друга негова сметка. По този начин предвиждал да затвърди личните си права по разпореждането с нея. За да я официализира счел за необходимо да я внесе като приход в друго дружество със свое участие - „В.“ ООД-Силистра. Предупредил своя съдружник свид. В.П., че на 2 март 2007г. ще постъпят средства по сметката на „В.“ ООД, тъй като „Вега - В“ ООД има задължения и ако парите „вкара там, ще има проблеми, ще бъде осъден и ще му ги приберат“.

С оглед на това, на 02.03.07г. подс. В. превел от личната си спестовна сметка IBAN ***”Ейч Ви Би Биохим”АД офис Силистра, в разплащателната си сметка IBAN ***фис Варна, част от получената от цесионера сумата – 149010лв. с посочено основание „превод от спестовна сметка”. След това насочил към банковата сметка на „В.” ООД-Силистра при БДСК офис Силистра - BG38STSA93000000582861 сумата – 149000лв. на основание „плащане, вноска по сметка”.

Преведената на „В.“ ООД сума от 149 000лв била осчетоводена в сметка 498 – „други кредитори”. Впоследствие подс. В. пристъпил към усвояване на сумата, като по негово нареждане свид. Андреева издавала РКО и изплащала сумите по тях лично на подсъдимия и на свид. М. Вълчева – касиер в друга негова фирма „Вариант” ООД. Свид. Вълчева внасяла получените с РКО пари в касата на „Вариант” ООД.

 

3. Свид. П. и подс. В. били съдружници и управители, заедно и поотделно, на „В.“ООД-Силистра.

Между „В.“ ООД и „С.“ ЕООД бил сключен договор за доставка на горива, по който доставчик било „В.“ ООД. Доставките били извършвани периодично, като фактурите за тях се съставяли общо за няколко доставки около два пъти в месеца. Дружеството „С.“ обичайно забавяло плащанията, но ги извършвало винаги по банков път, като всяко следващо плащане се отнасяло към най-старата неразплатена фактура.

На 01.04.2009г. подс. В. посетил управителя на „С.“ ЕООД – свид. П. с искане да му бъдат предоставени спешно пари назаем. Свидетелят отказал, но обяснил, че може да плати частично по някоя неплатена до момента фактура за доставка от „В.” ООД. Подсъдимият казал, че няма време за превеждането им по банков път и свидетелят дал съгласие да му бъде изплатена сумата 2000лв. касово, като плащане по неразплатени фактури.

По разпореждане на свид. П., който представил подс. В. като другия управител на дружеството доставчик, свид. С. издала РКО №118/01.04.2009г. от „С.“ ЕООД. Посочено било, че се изплаща сума от 2000лв на „В.“ ООД чрез В.В.-частично по фактура. Ордерът бил подписан от свид. С. /и в графата броил сума/, от получателя подс. В., от главния счетоводител и в графа ръководител. РКО 118/09г. бил осчетоводен като била дебитирана см. 4011-доставчици /аналитична партида на „В.“ ООД/ и кредитирана см.501-каса в лв. със сумата от 2 000лв. Счетоводната статия била номер 1022. Плащането било отнесено към фактура 30771/31.03.2009г. Сумата била отразена в касовата книга на дата 1 април.

Сумата по РКО не била осчетоводена като приход във „В.“ООД, а била усвоена от подсъдимия.

 

4. Подс.В. бил длъжник по изп.д.№20097670400860 по описа на ЧСИ Г. Г. с район на действие СОС. Със съобщение с изх.№ от 26.06.09г. ЧСИ е изпратил на „В.” ООД заявление от „Агростил“ООД-Разград, за прекратяване членството на длъжника В., на основание чл.517 ал.3 ГПК. Агенцията по вписвания на 13.07.2009г. отказала вписване на това обстоятелство. По жалба на П. срещу този отказ било образувано ч.т.д.№126/09г. по описа на СОС. По делото постъпила молба от подсъдимия за потвърждаване на отказа на АВп, която съдът с определение №263 по т.д.№126/09г. оставил без разглеждане. По делото СОС постановил решение №264/07.08.2009г., с което отменил отказа на АВп за вписване на промяна в обстоятелства подлежащи на вписване, върнал преписката и указал да се впишат тези обстоятелства. В това влязло в сила решение, съдът е приел, че членственото правоотношение на В. във „В.“ ООД било прекратено на 26.06.2009г. с връчването на изявлението на взискателя, на основание чл.517 ал.3 ГПК.

На 06.07.2009г. било проведено заседание на дружеството – вече с едноличен собственик на капитала свид. П., като едно от взетите решения било за освобождаване от длъжност на управителя подс. В.. Промяната във формата на дружеството била отразена по фактурите, издавани от ЕООД „В.”едва след 31.08.2009г.

На 09.09.2009г. подс. В. отново посетил офиса на „С.” ЕООД и обяснил на свид. П., че има нужда от пари. Свидетелят не знаел за настъпилата промяна в управлението на „В.” ООД и изразил съгласие, както в предходния случай, да разпореди касово плащане на част от стари задължения на представляваното от него дружество към „В.” ООД. 

Издаден бил РКО №323/09.09.09г. от „С.“ ЕООД за изплащане сума от 8000лв. на „В.“ ООД чрез В.В.- „по фактури”. Ордерът бил съставен и подписан от свид. С. /и в графа броил сума/, от получателя В., главния счетоводител и в графа ръководител.

Свид. С. изплатила сумата, за което по-късно била уведомена и свид. Тодорова. РКО 323/09г. бил осчетоводен като била дебитирана см.4011 -доставчици /аналитична партида на „В.“ ООД/ и кредитирана см.501-каса в лв. със сумата с две счетоводни статии - 1. Със сч.№639 за 1776.08лв. плащането било отнесено към фактура 42045/16.06.2009г. и 2. Със сч.№640 за 6223.92лв. плащането било отнесено към фактура 30862/31.05.2009г. Издаването на ордера било отразено и в касовата книга на дружеството при операциите по каса за периода 7-9.09.09г.

Сумата от 8000лв. не била осчетоводена като приход във „В.“ЕООД, а усвоена от подс. В..

В края на 2009г. при счетоводно засичане било установено несъответствие между дължими и платени от „С.” ЕООД на „В.” ЕООД суми по фактури за доставка. Представените от „С.“ ЕООД два броя РКО за плащанията, получени от подс. В. били осчетоводени като вземания от подс.В., тъй като парите не постъпили в касата.

По иск на „В.“ ООД, по гр.д.№2041/13г., Силистренски районен съд постановил решение №224/23.05.2014г., потвърдено с решение №1/2015г. на СОС, с което осъдил В.П.В. да заплати на „В.“ ООД сумата от 10 000лв., получена от „С.“ ЕООД по РКО №118/09г. и №323/09г., с която неоснователно се обогатил.

 

Изложената фактическа обстановка съответства на съвкупността от писмените и гласните доказателства, експертните заключения по делото, в чиято достоверност при анализа съдът се убеди. Процесът на доказване е улеснен с оглед изобилието на писмени източници – съдебни актове по водените между участници в наказателното производство и други лица граждански, търговски и изпълнителни дела, банкови и счетоводни книжа, документи представени пред данъчните служби, които са надлежно изготвени, изразяват официална информация от съответните учреждения, институции и органи на власт, позволяват пълноценно изследване на значими за обективната истина по делото факти и обстоятелства. Първоинстанционният съд е формулирал подробни съображения относно оценката на отделните доказателствени средства, като е изключил  обясненията на подс. В. по фактите и обстоятелствата, стоящи в противоречие със съвкупността и изразяващи лична защита – относно основанието за превод на сумата от 149 000лв., причините за подписване на двата РКО издадени от „С.” ЕООД.

Видно е по делото, че между подс. В., свид. Р., Д., П., Ганев в хронологията на изследвания период са възникнали различни гражданскоправни отношения, протекли са процедури по уреждане на спорове, засягащи и други търговски и граждански субекти, приключили са редица съдебни производства. Част от отношенията са били в резултат на предходни по време правнозначими събития, друга част все още не са безспорни по силата на окончателно произнасяне. По чл. 297 от ГПК влезлите в сила решения са задължителни за всички съдилища в страната и приетото с тях не подлежи на оспорване. Неприключилите с окончателен съдебен акт производства по ГПК, ТЗ дават информация за инициативата, активността и обема на претенции на страните по тях, като имат значението на контролни факти в процеса на проверка на доказателствата по настоящото производство.

Съставът счете, че подс. В. е имал ясна представа за задълженията си като ликвидатор на „Вега-В” ООД. Видно от исканията му до съдилищата с оглед водените граждански производства било обосновано искането за продължаване срока на ликвидацията. В рамките на своите задължения той представлявал дружеството по делата срещу длъжника „Е.М.” ЕООД.

Твърденията му, че бил принуден да сключи договорът за цесия с представляваното от свид. Р. дружество са нелогични и вътрешно противоречиви. От банковите книжа се установява, че спестовната сметка, по която са били преведени 149 606, 99лв. – първи транш от цената на вземането, платена от дружеството на свид. Р., била открита от подс. В. на 28.02.2007г. Личната му разплащателна сметка в тази банка била открита значително преди това - на 05.06.1995г. Установява се, че подс. В. предприел необходимите действия да подготви получаването на сумата. Свид. П. бил уведомен за необходимостта тази сума да бъде изведена от патримониума на „Вега-В” ООД, за да не бъде ощетен подсъдимия – да не му я вземат.

Следователно, не се касае за формално поставяне на подпис по въпросната цесия /по думите му - „даже не знам за какво беше”/ от страна на подсъдимия в състояние на страх и принуда от страна на свид. Р. и придружаващите го лица. Обясненията на подс. В., че в същия ден цесионерите били взели решенията каква сметка да му открият са недостоверни, тъй като спестовната сметка, посочена по номер в договора и изрично от страна на подс. В. като представител на цедента – била открита лично от него в предходните дни в офис Силистра. Последващите действия на подсъдимия – по движението на сумата от сметка в сметка също сочат на самостоятелно и доброволно взети решения.

Подс. В. сочи, че е получил и двете суми – 149000лв. и след това около 20000лв. Бил говорил със свид. П. и мъжа й – предходния съдружник на подсъдимия, че „ако вземем някакви пари от въпросните мутри, е по-добре да си възвърна и възстановя вложените лични мои и на колегата ми пари във „Вега”. Веднага след това обаче, сочи, че поискал да му разрешат да си възстанови тези средства, които счита за свои лични, и хората нямали нищо против. Допълва, че в качеството си на ликвидатор имал правомощия да събира вземания от длъжници, особено съдебно признати.

Проявява се съществено вътрешно противоречие, доколкото със своите действия, подс. В. не само не е отчел дела на съдружника си, но всъщност се е отказал от воденето на делата и от голяма част от дължимите на дружеството вземания. Заместил е процесуалните си представители по тези дела и е имал пасивното поведение, което е довело до постановяването на отхвърлящи исковете решения – след които е получил втората част от сумата по цесията.

Според обясненията му и възражението на защитника му, той не е отклонил сумата от „Вега-В” ООД, защото не можел да открадне от себе си. Всъщност, постъпването на такава значима сума по сметката на дружеството не само би могла да удовлетвори съществуващите към момента негови задължения, но и да промени статута на дружеството, обявено в ликвидация. Видно е, че интересите на подсъдимия не са били в посока укрепване финансовото състояние на дружеството, а напротив – да се възползва от качеството си на ликвидатор, да продаде вземанията и да се обогати за сметка на кредиторите и съдружника си, притежаващ 33 % от капитала на дружеството. Получаването на полагащият му се дял от имуществото на дружеството задължително е следвало удовлетворяването на интересите на кредиторите – факт, който подсъдимият напълно е съзнавал и заобиколил. Запорът върху дружествените му дялове и задълженията към фирмата на свид. Ганев са били с предимство при постъпване на парична сума по сметките на дружеството „Вега-В” ООД. Остатъкът след удовлетворяването на задълженията подлежал на разпределение пропорционално на дяловете на съдружниците.

С оглед показанията на свид. П. от с.з. от 30.10.15г. – тя не е разбрала за цесията, не знаела нищо за финансовото състояние /задължения, вземания/ на дружеството, няма лични и като ликвидатор претенции към подс. В..

В хода на досъдебното производство свидетелката дала показания на 02.06.14г. /в присъствието на защитник – защитникът на подс. В./, като посочила, че не било нужно подс. В. да й казва, че е получил 175000лв., които са си били  негови пари. 

В разрез с тези си твърдения, на 29.04.2014г. свид. П. изготвила нотариално заверена декларация, представена пред въззивната инстанция. С оглед съдържанието й, свидетелката декларира, че към началото на 2007г. със съдружника й подс. В. приели решение на Общо събрание на дружеството той да получи дял от имуществото на „Вега-В” ООД в ликвидация под формата на парични средства в размер на 175 000лв., представляващи вземания от клиенти – съдебно признати. Изпълнението на това решение било възложено на вписания ликвидатор на дружеството към момента на плащането.

Видно от текста на декларацията свид. П. е знаела за конкретен размер на вземания от клиенти от 175000лв. и към началото на 2007г. по решение на Общото събрание получаването на тази сума било предоставено на съдружника й подс. В..

Към началото на 2007г., обаче, цесията на вземането от „Е.М.” ЕООД не е била сключена, следователно цената на вземането по цесията – 175 000лв., е нямало как да бъде обсъждана на Общо събрание на дружеството. Този размер на цената бил формиран на 02.03.07г., като в договора за цесия не е било отразено предходно решение на Общото събрание на „Вега-В” ООД, по силата на което сумата да бъде насочена именно към подс. В.. Цената на вземането не е била съдебно определена, а по волята на страните по договора за цесия. Съдебните производства са приключили с отхвърляне на исковете на „Вега-В” ООД, а не с признаване на съществуващи вземания. Видно от текста на декларацията изпълнението на това решение е било възложено на ликвидатора към момента на плащането. Към 02.03.07г., когато сумите са постъпили по двете сметки с титуляр подс. В. – той е бил и ликвидатор, но месец по-късно и към момента на изтеглянето на втората сума от специалната сметка – тези задължения вече е имала свид. П..

С оглед на всичко изложено, съставът не кредитира представената във въззивното производство декларация от 29.04.14г. Съдържащата се в нея информация не е била заявена от свидетелката при последвалите разпити пред разследващите и първоинстанционния съд, когато тя е давала своите показания след предупреждение за носената наказателна отговорност. По делото са приложени протоколите от проведените в процеса на ликвидация общи събрания на съдружниците на „Вега-В” ООД и сред тях не фигурира такъв с описаното в декларацията решение. Същината на отразената в декларацията информация е в противоречие с хронологията на водените дела, формирането на размера на цената на вземането по цесията. Видно е, че декларацията няма никаква доказателствена стойност и представлява пореден документ, подписан от свидетелката повече от седем години след отразените в него факти и без съзнание за съдържанието и правното му значение. По същия начин тя е подписала Годишния отчет за финансовите предприятия за 2007г. и документи по процедурата по ликвидация до съда – без изцяло да разбира своите задължения като ликвидатор на дружеството. Предвид възрастта си и трайното си местоживеене в Обединеното Кралство свид. П. обективно се е дистанцирала и дезинтересирала от делата на дружеството.

По отношение на разпорежданията с паричната сума от 149 000лв. доказателствената основа на делото е несъмнена – с оглед писмените доказателства и експертно заключение. Финансовите операции, осъществени от подс. В. са били в един и същ ден, в резултат на съзнанието му за необходимостта да раздвижи присвоената сума и да я въведе като „свежи пари” по сметката на друго дружество, на което е съуправител. Последвалото разпореждане с отделни РКО е позволило да си възстанови сумата обратно, като част от нея е постъпила в друго негово дружество – в „особени” /по обясненията му пред СОС/ отношения с „В.” ООД.

От паралелните граждански и търговски процеси между свид. П. като едноличен собственик на капитала на „В.” ЕООД, подс. В., свид. Д. като представител на „Стил дизайн 08”, за изследване на фактите по наказателното производство има значение и влязлото в сила определение/недопуснато до касационно обжалване/ от 2012г. по в.ч.т.д.773/11г. на Варненски апелативен съд за потвърждаване определение №695/11г. по т.д.122/09г. по описа на СОС, с което производството по делото е прекратено. От съдържанието на въззивното определение е видно, че търговското дело е образувано по иск от В. срещу „В.“ ООД, на основание чл.74 ТЗ, за отмяна решение на ОСС на дружеството като недопустимо, с което е прекратено членството му. Коментирано е и че три месеца след този иск, В. е подал и искова молба /т.д.№178/09г. по описа на СОС/ за уреждане на имуществените отношения вследствие на прекратяване на членството му в ответното дружество, считано от 26.06.2009г., с петитум - „В.“ ООД да бъде осъдена да му заплати сумата от 200 000лв, част от 330 000лв, представляващи равностойността на дружествените му дялове, която му се дължи на основание чл.125 ал.3 ТЗ, което дело е приключило с одобрена от СОС спогодба.

Действително по т.д.№178/09г. между подс. В. и, „В.“ ЕООД е сключено споразумение. С протоколно определение № 35/04.11.2009г. спогодбата е одобрена и производството по делото е прекратено. По силата на тази спогодба „В.” ЕООД признава правото на В.В., в качеството му на бивш съдружник, на дял от имуществото на дружеството в следствие на прекратяване на участието му в размер на 200 000лв, а В.В. се съгласява тази сума, като част от общо 330 000лв, представляваща равностойността на притежаваните от него 333 дяла от капитала на дружеството, „да бъде прихваната  срещу получавани суми с разходни касови ордери, представляващи неразпределена печалба от учредяване на дружеството до прекратяване на участието му”. И двете страни декларирали, че с това споразумение уреждат окончателно отношенията си по повод прекратяване участието в дружеството на съдружника В.В. и че след подписването му няма да имат претенции една към друга  по същия повод. Определението за прекратяване влязло в сила на 11.11.2009г.

От своя страна подсъдимият В. депозирал искова молба по гр.д.№38/12г. по описа на СОС срещу „В.“ ООД с петитум ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 149 000лв. преведена му на 02.03.2007г. без основание по банков път. Изрично в исковата претенция е посочено, че този превод е извършен без наличие на правоотношение за извършване на плащането. С договор за цесия подс. В. прехвърлил вземането от 149 000лв на „Стил Дизайн 08“ ООД,  представлявано от свид. Д. и въз основа на този договор направил изменение в петитума на иска. С Решение №12/22.04.2013г. по гр.д.№38/12г. СОС осъжда „В.“ ООД да заплати на „Стил Дизайн 08“ ООД сумата от 149 000лв, представляваща извършено плащане без основание от В.В., по банкова сметка *** „В.“ ООД. Решението било обжалвано.

Видно от договора за цесия от 28.02.12г. подс. В. като цедент прехвърлил на „Стил дизайн 08” ООД, представлявано от свид. Д., две свои вземания: това за неоснователно обогатяване на „В.” ООД в размер на 149 000лв., произтичащо от сумата, прехвърлена на 02.03.07г. за сумата от 30000лв., и цялото си вземане за равностойността на дружествения дял на цедента, дължимо вследствие вписаното прекратяване на членството на цедента във „В.” ООД и определяемо по чл. 125 ал. 3 от ТЗ за продажна цена за придобиване на вземането от 25000лв.

Водено е и т.д.№220/2012г. по описа на СОС, по иск на „Стил Дизайн 08“ ООД срещу „В.“ ООД, по което като трето лице помагач на ищеца е конституиран подс. В.. С решение от 25.11.2014г. съдът осъжда „В.“ ООД да заплати на „Стил Дизайн 08“ ООД сумата от 330 000лв, представляваща част от придобито от ищеца чрез договор за цесия, сключен на 28.12.2012г. с В.П.В., вземане на последния за равностойността на дружествения му дял в ответното дружество, определен съобразно чл.125 ал.3 ТЗ. Решението било обжалвано.

Цесията от 28.02.12г. и производствата по гр.д.№38/12г. по описа на СОС срещу „В.“  и т.д.№220/2012г. по описа на СОС, безспорно поставят под съмнение приетото по споразумението по т.д. 178/09г. на СОС – уреждащо отношенията между подс. В. и „В.” ООД, възникнали по повод участието му като съдружник. Видно е, че претенциите на подс. В. не са удовлетворени въпреки твърдението му пред първоинстанционния съд по НОХД № 281/15г., че „тези суми, каквито и да са те, без значение, влязоха в това споразумение, което подписахме по ТД № 178/09г. на СОС. Стиснахме си ръцете с В.П. да забравим лошото и да вървим напред.”. С оглед подновяването на споровете, тезата на защитата на подсъдимия, че сумите, получени с РКО от „С.” ЕООД следва да бъдат считани като част от постигнатата спогодба се явява необосновано.

Обясненията на подсъдимия относно съставянето на тези два РКО не са били кредитирани от първоинстанционния съд. Подс. В. обяснява, че и по двата се е подписал на празна бланка. Причините за това били различни:

Първият ордер бил подписан от него в съответствие с установена между двете дружества неправомерна практика. При грешка от метрологичните органи се получавала складова наличност, за която няма фактура и която свид. П. продавал без документи, като така се пълнела „черната каса”. На свид. П. били носени фактури, и комисионна за изминалия период. На 01.04.09г. в касата на „В.” ООД нямало пари и когато подс. В. отишъл при свид. П., взел да чупи пръсти, но свидетелят казал че има пари в брой. Подсъдимият подписал празен ордер и свидетелят си взел парите.

Тези обяснения противоречат на показанията на свид. П., С. и Тодорова, на писмените доказателства и експертното заключение по допълнителната експертиза, назначена в хода на първоинстанционното производство. Поради изложеното и не могат да бъдат кредитирани. Нещо повече, при подобно негласно споразумение между двете дружества не би се стигнало до неуравнено салдо по сметките им в края на годината. Видно е, че сумите по договора за доставка са се движили по банков път и този случай е бил изключение с оглед желанието на свид. П. да помогне на подс. В..

За втория ордер, подс. В. обяснява, че е подписал по молба на свид. П.. Управителят на „С.” ООД искал да си уреди финансовите отношения с фирмата на жената на свид. П., като знаел, че свид. П. вече е едноличен собственик на „В.” ЕООД. Като добър приятел на свид. П. подс. В. подписал празната бланка.

Твърденията на подсъдимия не могат да бъдат кредитирани, тъй като подобен документ, издаден от лице, което не е съдружник, не могат да обвържат правно валидно дружеството, в разрез с интересите на свид. П. по предложената хипотеза. На следващо място, обясненията на подсъдимия противоречат на отнасянето на сумата от 8000лв. към конкретни стари фактури, по които „С.” ЕООД е дължало плащане на „В.” ООД. Чрез показанията на свид. С. – изписала съдържанието на РКО, главният счетоводител – свид. Тодорова и свид. П. се установяват действителните елементи в хронологията по изготвяне на ордера. Експертно е доказано, че съдържанието на РКО е в съответствие със системата на воденото счетоводство, фигурира в касовата книга.

Тези обстоятелства са били изследвани и по гр.д.№2041/13г., като Силистренски районен съд постановил решение №224/23.05.2014г., с което осъдил В.П.В. да заплати на „В.“ ООД сумата от 10 000лв, получена от „С.“ ЕООД по РКО №118/09г. и №323/09г., с която неоснователно се обогатил, потвърдено с решение №1/2015г. на СОС.

В мотивите към разглежданата присъда са коментирани изводите на извършена по гр.д. 2041/13г. графическа експертиза и нейното заключение – без то да е част от доказателствения материал по наказателното дело. Налице е нарушение в процеса на събиране и оценка на доказателствата, което обаче не е съществено. Видно от писменото доказателство – съдебното решение, влязло в сила и имащо сила на пресъдено нещо, анализът на приетите факти включва позоваване на посоченото заключение. От друга страна по настоящото производство са събрани убедителни доказателства относно съвпадението на посоченото по касовата книга с другите счетоводни отразявания във връзка с ордера от 09.09.09г. и не е било наложително назначаването на самостоятелна графологична експертиза.

Обременяването на отношенията между подс. В. и свид. П. рефлектира върху дължимата оценка на доказателствените източници. В мотивите към присъдата е отдадено необходимото внимание, довело до правилно кредитиране на показанията на свидетеля. Точното измерение на дружествените им отношения е търсимо в произнасянията на съдебните състави по водените паралелни граждански и търговски дела. По конкретното наказателно производство показанията на свидетеля са проверени както сами за себе си, така и спрямо останалите източници, включително и спрямо обясненията на подсъдимия. Свид. П. не оспорва практиката в дружеството да са били съставяни РКО, потвърдено и от клаузата по сключената спогодба за прихващане на получените от подсъдимия по този начин суми от дължимия му дял от неразпределана печалба. В този смисъл са и показанията на свид. Андреева и Вълчева. Видно е, че такива РКО са били съставяни и преди 02.03.07г. – приложени по делото са копия от ордери от м.02.07г.

Преливането на сумата от 149 000лв. в сметката на „В.” ООД и последващото й усвояване чрез РКО съвпада с получаването на суми от подсъдимия от неразпределената печалба, призната по т.д.178/09г. В показанията си свид. П. сочи, че подсъдимият е получил през 2007г. повече от половината сума от 149 000лв., а останалата част е получена от цесионера на неговото вземане „Стил дизайн 08” след воденото гр.д.№38/12г. по описа на СОС. С оглед на доказателствата следва да бъде прието, че претенциите на подс. В. постъпилата във „В.” ООД на 02.03.07г. парична сума в размер на 149 000лв. към момента на наказателното производство му е възстановена лично и по силата на сключения от него договор за цесия със свид. Д..

 

При допълнително посочените фактически положения от настоящата инстанция, с оглед и на прецизния и законосъобразен анализ на първоинстанционния съд, се формира съвкупност от доказателства, които са взаимнодопълващи се и безпротиворечиви, без да са допуснати съществени слабости в процеса на събиране и проверката им.

 

ІІІ. От правна страна.

Съдът признал подс. В. за виновен по четири обвинения за извършени престъпления от общ характер, а именно, в това, че:

1. На 02.03.2007г., в гр. Варна, в качеството си на длъжностно лице-ликвидатор на „Вега-В”ООД-Силистра/в ликвидация/, присвоил чужди пари в размер на 175 000  лв/левовата равностойност на 89 475 евро/, собственост на „Вега-В”ООД, връчени в това му качество, като сумата по негово разпореждане била приведена по личната му спестовна сметка IBAN ***”Ейч Ви Би Биохим”АД офис Силистра и в специална сметка в евро на негово име-BG64BACX96601446945904 в същата банка офис Варна, като присвоеното имущество е в големи размери, престъпление по чл.202 ал.2 т.1 вр. чл.201 НК;

2. На 02.03.2007г., в гр.Силистра, извършил финансови операции със сумата от  149 000лв, превеждайки я от личната си спестовна сметка IBAN ***”Ейч Ви Би Биохим”АД офис Силистра, в разплащателната си сметка IBAN ***фис Варна и оттам в банковата сметка на „В.”ООД-Силистра при БДСК офис Силистра- BG38STSA93000000582861 и сумата е постъпила до края на работното време, като е съзнавал, че това имущество той е присвоил в качеството си на ликвидатор на „Вега В”ООД –Силистра, престъпление по чл.253 ал.1 от НК;

3.На 01.04.2009г., в гр.Силистра, в качеството си на длъжностно лице- управител на „В.”ООД-Силистра, присвоил чужди пари-сумата от 2000лв, собственост на „В.”ООД, връчени в това му качество по РКО №118/01.04.2009г. издаден от „С.”ЕООД-Силистра, с правно основание фактура №30771/31.03.2009г. по договор за покупко-продажба на горива от 05.01.2009г., престъпление по чл.201 от НК.

4. На 09.09.2009г., в гр.Силистра, противозаконно присвоил сумата от 8 000 лв, по РКО №323/09.09.2009г., издаден от „С.”ЕООД-Силистра, която владеел за „В.“ООД-Силистра, престъпление по чл.206 ал.1от НК.

Подсъдимият бил частично оправдан в това, присвоените парични средства по пункт 1 и по пункт 3 да е  пазил и управлявал, както и в това да е извършил престъплението по чл.253 ал.1 НК прикривайки произхода и действителните права върху посочената в обвинението сума.

Съображенията на състава по възраженията на защитата ще бъдат разгледани по пунктове:

1. Като ликвидатор на търговското дружество „Вега-В“ООД подс.В. имал качеството на длъжностно лице по чл.93 т.1 б.“б“НК /в съответствие и с приетото по Решение № 295 от 1.07.2009 г. на ВКС по н. д. № 284/2009 г., I н. о., Решение № 604 от 20.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 1951/2012 г., I н. о. и др./. В мотивите към присъдата са отчетени значимите за дейността му правни норми - съгласно изискванията на ТЗ /ДВ 105/06г./ чл.268 – ликвидаторите са длъжни да довършат текущите сделки, да съберат вземанията, да превърнат имуществото в пари и да удоволетворят кредиторите, по алинея втора „ликвидаторите могат по съгласие със съдружниците, да им прехвърлят отделни обекти от ликвидационното имущество ако с това не се увреждат правата на останалите съдружници и кредитори“, а по чл. 271-имуществото, което остава след удоволетворяване на кредиторите се разпределя между съдружниците.

Видно е, че подс.В. е познавал и нарушил задълженията си като ликвидатор, като превел сумата по договора за цесия не по сметка на „Вега-В“ ООД, а по своя лична спестовна сметка /съобразено и Постановление 3/70г. на ВС на РБ, т. 5/. Действията му са били предприети в разрез с интересите на кредиторите и другия съдружник, на които са се дължали по предимство и разпределение съответните части от получената от цесията като цена вземането сума. Волята му парите да постъпят по двете сметки, на които е титуляр е отразена в съдържанието на сключения договор за цесия. Средствата са му били преведени в качеството на ликвидатор на „Вега – В” ООД – кредитор, втори по ред в производството по несъстоятелността на „Е.М.” ООД, цедент на вземането, прехвърлено на „Б.Ф.И.” ЛТД. „Установяването на фактическа власт над чуждото имущество чрез фактическото му или юридическо "връчване" на длъжностното лице с посочената в чл. 201 от НК цел означава то да получи реалната възможност в рамките на възложената му функция, работа, да може да извършва правомерни действия на фактическо или юридическо разпореждане с него за постигане на тази цел в интерес на собственика му. Всяко отклоняване на чуждото имущество от патримониума на последния в личен интерес на длъжностното лице или на всякакъв друг чужд интерес, при наличие на субективния елемент за своенето му, представлява длъжностно присвояване” - Решение № 604 от 20.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 1951/2012 г., I н. о.

Недопускайки до патримониума на правоимащото дружество сумата от 175 000лв., попълваща критерия „големи размери”, като длъжностно лице – единствено овластено да се разпореди с нея, и насочвайки я в своя полза, подсъдимият обективно осъществил признаците на състава по чл.202 ал.2 т.1 НК. От значение е извършеното общо юридическо разпореждане от 02.03.2007г., независимо, че сумата по особената сметка е усвоена в по-късен момент. Обогатяването на подсъдимия не е пряка, а възможна последица от извършеното. Важният обективен елемент е установяването на настъпилата за дружеството вреда – безспорно уточнена по делото в размер на 175 000лв. /съобразено и Решение 414/10.12.2009г. на ВКС, І н.о./. Фактът на настъпилата имуществена вреда не се влияе от заетата от свид. П. в хода на наказателното производство позиция. Имуществената сфера на търговското дружество, като самостоятелен правен субект, има своите активи и пасиви, върху които правомерното навлизане на дължимата на дружеството сума би повлияло категорично.

Субективната страна на извършеното се установява от обективно предприетите от подс. В. действия – в хода на водени граждански и търговски дела срещу „Е.М.” ООД с по-големи имуществени претенции от страна на представляваното от него дружество в ликвидация, подсъдимият е решил да се облагодетелства в личен интерес чрез получаване на цената на цедираното вземане. Съзнавал е, че чрез договора за цесия получава от името на дружеството като негов ликвидатор значителна сума и решил да пренебрегне задълженията си като я насочи към личната си имуществена сфера. Това е и изискал като страна по договора, отразено в съдържанието му. Получил е по сметките, на които е титуляр сумата и по този начин я е отклонил от сметките на дружеството, респективно от кредиторите и съдружника си. Изложеното сочи, че подс. В. е съзнавал общественоопасните последици от своето решение и е искал настъпването им. Деянието е извършено при пряк умисъл.

Не се установява в процеса на формиране на субективните представи на подсъдимия да са взели участие други фактори, да е бил поставен в състояние на принуда и лишен от възможност да избере как да постъпи. Напротив, обсъдил е предварително със свид. П. създалата се възможност да вземе парите, без някой да посегне на тях, открил е спестовната си сметка в края на м. 02.07г. и на 02.03.07г. е осъществил замисленото.

С оглед на изложеното съставът счете възраженията на защитата на подсъдимия за несъставомерност на извършеното за неоснователни.

 ССсс

 

 

 

 

2. С присъдата си съдът счел, че подсъдимият осъществил състав на престъпление по чл. 253 ал.1 НК чрез превеждане на присвоената сума от 149 000лв. между своите спестовна и разплащателна сметки, след което по сметката на „В.“ ООД, при форма на изпълнително деяние – „извършил финансова операция”. Обективните действия са установени от фактическа страна категорично.

Защитата на подсъдимия счита, че не е доказана субективната страна на деянието, навежда и аргументи, че предикатното престъпление не е установено с влязла в сила присъда.

Съставът счете, че в действията на подс. В. безспорно е налице субективна увереност, че средствата които “раздвижва”, „вкарва и изкарва” по различните банкови сметки са от предикатното престъпление по чл. 202 ал. 2 т. 1 от НК. Съмнение не би могло да съществува доколкото в този ден и по този начин в спестовната му сметка е постъпила само тази значителна сума от 149 606, 99лв.  С нея последвало двукратно разпореждане, чрез което подс. В. затвърдил правата си върху сумата, която влял като „друг кредитор” по сметката на управлявано от него паралелно дружество. И в случая чисто фактическото обогатяване на дееца е несъставомерно, но по делото е установено че такова е настъпило - чрез РКО-ри и договора за цесия подс. В. възстановил сумата и реализирал вземането си. Видно е, че част от сумата насочил и към друго дружество – „Вариант” ООД, в което също е извършвал действия на управление и разпореждане .

Предикатната дейност на подс. В. осъществява състав на престъпление по чл. 202 ал. 2 т. 1 от НК. С оглед трайно приеманото от съдебната практика не е необходимо да има влязла в сила присъда по тази дейност. По аргумент на по-силното основание – деянието по чл. 253 ал. 1 от НК може да бъде извършено и при предхождащо го „друго общественоопасно деяние”, различно от престъпление, като в този случай извън обсъждане е влизането в сила на присъда по предикатната дейност.

Връзката между предикатно и вторичното престъпление по чл. 253 от НК и прекият умисъл на подс. В. се обосновават от фактическа страна.

При така установените по делото фактически положения и конкретната специфика на деянието по чл. 253 ал. 1 от НК свид. П. не би могъл да бъде съучастник на подс. В. – както счита защитата. Само подсъдимият е бил титуляр на двете си сметки като физическо лице, по които парите са били придвижени и е могъл да извърши финансови операции от такова естество по тях. Знанието на свидетеля за намеренията на съдружника му не е включвало представа /знае или предполага/ за престъпния характер на придобиването на паричните средства, поради което не е достатъчно да бъде ангажирана наказателната му отговорност.

Като последица от признаването на подсъдимия за виновен по чл. 253 ал.1 от НК е постановеното присъждане в полза на държавата на равностойността на липсващия към момента предмет на престъплението – правомощие по чл. 253 ал. 6 от НК.

 

3. С деянието си от 01.04.2009 подс. В. е присвоил сумата от 2000лв., връчена му в качеството на длъжностно лице по чл.93 т.1 б.“б“НК - управител на „В.“ ООД. Подсъдимият съзнавал, че му се изплащат парични средства като частично плащане по фактура за доставка на горива, дължими на дружеството, на което е управител. Подписал ордер за получаването им, взел парите и ги усвоил за личните си нужди, от което настъпила щета за „В.” ООД.

Прекият умисъл за извършване на деянието се установява и с оглед показанията на свид. П., че подсъдимият настоятелно търсил начин да се сдобие с пари в брой. Приел да получи част от дължимо плащане по фактура. Сумата от 2000лв. му е била връчена именно в качеството на „другия управител” на „В.” ООД, той е съзнавал, че от действията му ще настъпил щета за дружеството, но е искал този престъпен резултат.

4. Измененото обвинение по пункт 4 има същата конструкция като предходното присвоително престъпление, отчитайки отсъствието на длъжностно качество на подс. В. към 09.09.09г. Съществената разлика между обсебването и измамата е в чия фактическа власт се намира предметът на престъплението към момента на разпореждането с него /и в Решение № 51 от 29.ХII.1981 г. по н. д. № 39/81, ОСНК/. Предавайки на подсъдимия сумата от 8000лв. като пращане по фактури от м.05 и 06.2009г., издадени от „В.” ООД, свид. П. е изпълнил договорно задължение на „С.” ООД. От своя страна подс. В. установил владение и получил сумата, за да я предаде на дружеството-доставчик. Разпореждането му е настъпило след правомерно прехвърляне на фактическата власт върху движимите вещи. Подсъдимият, като държател на паричните средства, е имал ясни субективни представи, че ги е получил, за да ги внесе в счетоводството на дружеството, където да бъде отразено плащане по партидата на дължимите от „С.” ООД. Въпреки това е взел решение да ги отклони и използва за себе си.

Институтът „водене на чужда работа без пълномощие” – чл. 60 и следв. от ЗЗД, действително дава възможност едно лице да извърши чужда работа, без да е натоварено с това. В случая обаче подс. В. не е действал в интерес на „В.” ООД, изобщо не е уведомил свид. П. и служителите на счетоводството на „В.” ООД, че от името на дружеството е получил паричните суми по п. 3 и 4 от обвинението – нито към момента на получаването им, нито по-късно. Напротив, предприел „събирането” на чуждите средства в своя полза. Това било установено и при воденото гражданско дело между свид. П. и подс. В., приключило с окончателно признание на факта, че получавайки сума в общ размер от 10000лв. чрез двата РКО подсъдимият се е обогатил неоснователно за сметка на „В.” ООД.

Поради изложените съображения съставът на въззивната инстанция подкрепи изводите на първоинстанционния съд по приложението на материалния закон и правната квалификация на извършеното по всеки пункт на обвинението.

 

ІV. По въпросите на наказанието.

 

Във въззивната жалба е декларирано, че наложените на подсъдимия наказания са явно несправедливи. Конкретни аргументи по това оплакване не са изложени. Независимо от отсъствието им, съставът разгледа постановената присъда и в частите на определените за отделните деяния и групираното по чл. 23 и чл. 25 от НК наказание.

Видно е, че в съответствие със съществуващите смекчаващи обстоятелства – като брой и тежест, съдът е определил наказанията по чл. 54 от НК. Мотивите към присъдата в тази част са лаконични.

Установено е по делото, че подс. В. е извършил три присвоителни по характер престъпни деяния, като се е възползвал пряко от длъжностното си качество при две от тях. Степента на обществена опасност на извършеното по п. 1 е най-сериозно откроена при сравнителното изследване – не само с оглед размера на отклонената от „Вега-В” ООД сума, надхвърлящ повече от 13 пъти законовата граница по квалифициращия елемент „големи размери”, но и с оглед характера и обема на нарушените от подс. В. задължения като ликвидатор. Категорично е, че подсъдимият от години е изпълнявал функции на управител на търговски дружества, встъпил е в позицията на ликвидатор, като е разграничавал спецификата на ролята си по отношение на търговските дела на дружеството в ликвидация. Активното упражняване на правомощията като ликвидатор е установимо с оглед книжата по приложените фирмено, търговски и граждански дела. Имал е поне четири процесуални представители с юридическо образование и адвокатска практика. Деянието е извършено в процеса на текущи съдебни спорове. Чрез използване на правни инструменти, улесняващи търговските отношения, подс. В. е встъпил в договора за цесия, който е използвал в свой личен интерес. Безспорно са настъпили несъставомерни имуществени вреди спрямо сферата на субектите, пред които дружеството е било длъжник.

Деянията, извършени в качеството на управител на „В.” ООД /п. 3/ и по силата на знанията му като бивш управител на същото дружество /п. 4/, имат по-ниска степен на обществена опасност. Но са рефлектирали върху договорните отношения със „С.” ООД, ангажирали са счетоводствата на дружествата, наложили са провеждането на съдебни процедури.

Извършеното по п.2 има сравнително висока степен на обществена опасност. Самото привеждане на една парична сума по различни сметки няма престъпен характер, но начинът на придобиване на сумата и съзнателните действия с нея очертават засягането на обществените отношения, гарантиращи правилното функциониране на финансовата система. Официализирането на такава значителна сума, придобита чрез присвояване, едновременно постига и дистанцирането й от правоотношението с „Б.Ф.И.” ЛТД. В имуществената сфера на „В.” ООД са били въведени формално „свежи” парични средства, върху които „кредитор” е бил подс. В. – потвърдено и от последващите му действия и произнасяне на граждански съд.

 

Спецификата на обществена опасност на личността на подсъдимия е изцяло свързана с познаване на възможностите на търговския оборот и задълженията на овластените с него длъжностни лица и използването им за заобикаляне на чуждите интереси за сметка на личните. Придобитата от него фактическа компетентност, ведно с интелектуалните му качества са подпомогнали разработването на приложените схеми за извличане на неправомерни материални ползи.

В съответствие с вида и тежестта на деянията първоинстанционният съд е наложил минималния законоустановен размер на санкцията лишаване от свобода за деянията по чл. 202 ал. 2 т. 1 вр. чл. 201 от НК и по чл. 253 ал. 1 от НК, еднакво е определил санкцията по чл. 201 от НК и по чл. 206 ал. 1 от НК. Кумулативното наказание глоба по чл. 253 ал. 1 от НК също е в минимален размер, съобразено и с изискванията на чл. 57 ал. 2 от НК.

Служебната проверка установи, че съдът е пропуснал на наложи кумулативното наказание лишаване от права и да изложи аргументи по възможното наказание конфискация - по чл. 202 ал. 3 от НК. В отсъствието на протест, пропускът не може да бъде отстранен от въззивния съд.

Правилата по чл. 23 и чл. 25 от НК са приложени съобразно определените по делото и по НОХД № 957/13г. на СРС наказания. Постановеният максимален изпитателен срок позволява едновременното постигане на целите на индивидуалната и генерална превенции без изолиране на подсъдимия от обществото. Присъединеното наказание глоба има своето значение в комплекса от санкции.

С оглед на изложеното не се установява несправедливо и несъответно санкциониране на престъпната дейност на подс. В.. Проява на по-голяма снизходителност е необоснована от значимите за параметрите на наказателната му отговорност обстоятелства.

         По изложените съображения и на основание чл. 338 от НПК, въззивният съд

 

р е ш и :

        

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 32 от 11.12.2015г. на Окръжен съд гр. Силистра, по НОХД № 281/2015 г.

 

Решението подлежи на обжалване в петнадесетдневен срок от връчването на съобщението за изготвянето му по реда на глава ХХІІІ от НПК пред ВКС на Р България.

 

 

председател :                                   членове :