Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

№

Гр.ВАРНА,01.06.2009 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд-наказателно отделение в открито съдебно заседание на осми май две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.П.

ЧЛЕНОВЕ: Р.Л.

Д.Д.

При секретар С.Д.

и в присъствието на прокурор СВЕТЛАНА К.,

разгледа докладваното от съдия Д.

ВНОХД №84/2009 год. на ВАС

и за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на въззивното производство е присъда № 4 по НОХД №579/2008 год. на Добричкия окръжен съд, постановена на 06.02.2009 год.,с която, подсъдимите по делото: С.Д.И., български гражданин, е признат за виновен по обвинението по чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198,ал.1, вр. чл.20,ал.2 от НК и му е наложено наказание – лишаване от свобода за срок от седем години, което наказание да изтърпи при „строг” режим. Оправдан е да е извършил престъплението в съучастие с Н.А.В.. Н.А.В., български гражданин е признат за невиновен и е оправдан по обвинението по чл.199,ал.1, т.4, вр. чл. 198, ал.1,вр. чл.20, ал.2 от НК. Д.Х.К., български гражданин, е признат за виновен по обвинението по чл.199, ал.1,т.4, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2,вр. чл.26, ал.1 от НК и му е наложено наказание – лишаване от свобода за срок от осем години и шест месеца, което да изтърпи при „строг” режим. Осъдил е подсъдимите С.И. и Д.К. , да заплатят на А.К. обезщетение за причинени имуществени вреди на стойност 210 лева и за причинени неимуществени вреди в размер на 1500 лева,ведно със законната лихва. Осъдил е подсъдимите да заплатят направените разноски по делото, както и държавна такса върху уважените граждански искове..

Въззивното производство е образувано по протест на ДОП. Сочат се доводи ,че съгласно събраните доказателства , в извършването на грабежа срещу А.К. , не е участвал Д.К. ,а Н.В.. Молят съда, да отмени осъдителната присъда за К. по отношение на втория грабеж и да се постанови осъдителна присъда за Н.В..

Подадена е жалба от С.И., в която жалба описва как извършител на втория грабеж е Н.В., как той се уплашил от действията на Н. и избягал от местопроизшествието.Обяснява как подс. В. го уговарял да не го издава ,когато са били в ареста. Моли съда да го оправдае.

Подадена е жалба и от подс. Д.К.. В жалбата се описва, как е извършил първото деяние със Н.В. , а за второто деяние описва ,че е извършено от С.И. и Н.В.. Моли съда да го оправдае.

Представителят на прокуратурата изразява становище ,че жалбата на подс. С.И. е неоснователна , а жалбата на Д.К. е частично основателна , по отношение искането ,което се припокрива с протеста, неоснователна е по отношение на размера на наложеното наказание. Подържа протеста . Счита ,че извършеното престъпление от страна на Н.В. е доказано и моли съда да постанови осъдителна присъда за него ,като оправдае К. за второто деяние.

Подсъдимия С.И., редовно призован се явява лично и с адв. Валери Тодоров от АК-Варна. Изразяват становище ,че протеста е неоснователен ,тъй като липсват безспорни доказателства за участието на В. в грабежа. Пледират ,че е извършена кражба от И. ,а не грабеж. Подсъдимия И. твърди ,че В. е извършил престъплението. Не го казал досега ,защото е бил заплашван.

Подсъдимия Д.К. ,редовно призован явява се лично и с адв. М.Д. ***.Подържат жалбата си и развиват доводи ,че второто деяние не е доказано за този подсъдими. Съда неправилно е кредитирал обясненията на В. и на защитения свидетел и неговите изводи са грешни. Молят съда да оправдае подсъдимия за второто деяние и да се намали наложеното наказание.

Подсъдимия Н.В. ,редовно призован ,се явява лично и с адв. М. ***. Оспорват подадения протест ,като сочат ,че обвинението спрямо него не е доказано. Присъдата на първоинстанционния съд е правилна и следва да бъде потвърдена.

Гражданския ищец и частен обвинител- А.К. ,редовно призован не се явява и не се представлява.

Първоинстанционният съд е приел следната фактическа обстановка:

Свидетелят Йордан Кръстев И. ***. Къщата имала два входа, първият от към улица „Отец Паисий”, а вторият –неизползваем, от към улица „Александър Кръстев”, постоянно заключен със синджир и катинар. На 18.03.2008 год. в ранните часове ,около 05,00 часа подс. Д.Х.К., заедно с неустановено лице прескочили металната портичка от към улица „Александър Кръстев”, счупили един от прозорците на къщата, но след като не успели да проникнат вътре, ритнали входната врата на къщата и влезли в антрето, а от там и в стаята където бил св. И..Последният се събудил и видял непознати лица в стаята. Единият от извършителите го затиснал с дрехи и възглавници, като не му давал възможност да мърда, а вторият от извършителите през това време ровел из стаята за пари. Подс. К. и неустановеното лице взели намерените на масата 2 лева и напуснали къщата и двора ,като минали по същия път.

От металната портичка са иззети дактилоскопни следи ,които съгласно заключението на вещите лица са оставени от подс. К..

Св. А.И.К. ***„Хаджи д. ***.На 28.03.08 год. след полунощ , около 0,30 часа, подс. С.И. и подс. Д.К. ,след като прескочили външната портичка, която била заключена ,влезли в двора на къщата на свидетеля. Подс. И. почукал на прозореца и извикал по име свидетеля. Свидетеля светнал лампата на двора и след като видял И. ,когото познавал ,отворил прозореца.Подс. И. помолил да се обади по телефона ,защото бил закъсал за пари. Подс. И. започнал да набира , като оставил на масата кафяв кожен портфейл, в който имало негова снимка, акт за установяване на административно нарушение и листче с телефонен номер.

В същото време прескачайки през прозореца в стаята нахлул подс. Д.К.. Съборил св. К. на леглото, затиснал го с лакет в областта на гърлото и гръдния кош, като няколко пъти му казал „давай парите иначе ще те заколя”. След това в стаята влязъл и подс. И. .Пострадалия чул ,че се рови и търси из стаята. Тъй като К. натискал пострадалия със сила, последният успял със знаци да посочи, че парите са в шкафа.След като се поосвободил ,пострадалия успял да вземе найлонов плик ,който бил на етажерката и в който имало 210 лева и им ги дал. В тъмнината не забелязал кой взел парите, а подсъдимите веднага напуснали дома му ,като в бързината И. забравил портфейла си.След грабежа ,К. се прибрал в дома си , а И. отишъл да спи при негов познат-Таир. На сутринта И. разбрал ,че е забравил портфейла си и отишъл да търси Д.К. ,но от брат му разбрал , че подс. К. ,заедно със съпругата си , децата и майка си отишли на гости на подс. Н.В.. Подс. И. се отправил към дома на В. и там провел разговор с подс. К..

Същият ден подс. И. бил задържан, останалите двама се укривали 10 дена.

ОТНОСНО ОБОСНОВАНОСТТА И ЗОКОНОСЪОБРАЗНОСТТА НА ПРИСЪДАТА:

Настоящият състав на съда намира, че първоинстанционния съд е събрал всички необходими доказателства за изясняване на фактическата обстановка. Направил е анализ на събраните доказателства и неговите правни изводи са правилни и законосъобразни.

От събраните доказателства по делото ,безспорно може да се направи извода ,че един от извършителите на грабежа спрямо Йордан И. е извършено от подс. Д.К.. Съда е извършил анализ на събраните доказателства и неговият извод е правилен и законосъобразен. От местопроизшествието са иззети дактилоскопни следи от портичката на двора на пострадалия. Необосновани са и неиздържани са твърденията на подсъдимия К., дадени на досъдебното производство и пред първоинстанционния съд , че случайно е оставил следата, допирайки се неволно до портичката. Изводите на експертите по назначената експертиза са категорични ,че това не е възможно. Следата е оставена от вътрешната страна на портичката и не е при случаен допир. Всички тези твърдения на подсъдимия се опровергават от заключението на експертите . Освен това правилно съда е дал вяра на дадените показания на подс. В., дадени пред съдия на досъдебното производство.

Освен това съда правилно е дал вяра и на показанията на защитения свидетел ,който също съобщава данни ,че на подс. Д.К. са му били намерени отпечатъци.Ако това не е било споделено от подсъдимия ,защитения свидетел няма откъде да знае тези факти.

Обстоятелството ,че следите са с давност не повече от 5-6 часа от момента на изземването им недвусмислено обвързват подс. К. с извършеното престъпление.

Съда не дава вяра на написаното от подс. К. в жалбата си ,че е извършил престъплението с Н.В. , тъй като счита че това е защитна позиция на този подсъдими и стремеж на двамата подсъдими И. и К. да „натопят” В. за извършените престъпления. Ако това, което се твърди в жалбата е вярно ,защо досега подсъдимия не го е споделил с разследващите органи или да го е заявил пред първоинстанционния съд.

Освен това пред въззивната инстанция защитата на този подсъдими твърди ,че подзащитния и се признава за виновен по това обвинение .

Основния спор по делото е, кой е вторият участник при извършването на втория грабеж над А.К..

Безспорно е установено и доказано участието на подс. И. при извършването на това деяние. Първоначално подсъдимия е твърдял ,че влязъл в двора на пострадалия и поискал да говори по телефона ,като в това време три неизвестни лица са го нападнали, набили и те са извършили грабежа над пострадалия.

Анализирайки събраните доказателства по делото ,настоящата инстанция счита ,че изводите на първоинстанционния съд са правилни и законосъобразни.

Пострадалия в обясненията си твърди и обяснява как И. му извикал ,как му дал телефона и как второ лице е прескочило през отворения прозорец и как е извършен грабежа над него, като описва действията на двете лица.

Правилно съда не е дал вяра на обясненията на подс. И. относно участието на трите непознати лица ,като е приел ,че това е негова защитна позиция.

Според настоящия състав на съда ,правилно първоинстанционния съд е дал вяра на обясненията на подс. В. дадени пред съдия на досъдебното производство. Разпита му пред съдия е бил непосредствено след задържането и тримата подсъдими не са имали време да се наговарят, какво да говорят. Освен това дадените обяснения на В. се подкрепят и от други факти и обстоятелства по делото.

Подс. В. е обяснил ,че подс. Д.К. е отправил искане към него „ да му стане свидетел”, затова, че през цялата нощ , /когато е бил извършен грабежа/ подс. К. е бил в дома на подс. В..
Според настоящия състав на съда ,първоинстанционния съд правилно е кредитирал тези обяснения, тъй като те се подкрепят и от следните факти.

От доказателствата по делото е видно ,че на сутринта ,когато подс. И. е разбрал ,че си е забравил портфейла в дома на пострадалия ,не е отишъл да търси подс. В. , а е отишъл да търси подсъдимия К.. Ако беше вярно твърдението на подс. И. ,че престъплението е извършил с В. ,а не със К. ,няма логика да търси сутрин рано именно К.. Обясненията на В. ,че К. го е молил да му осигури алиби за вечерта, се подкрепя и от факта ,че сутринта рано, подсъдимия К. е отишъл в дома му заедно със съпругата, децата и майка си. Като се има предвид ,че посещението е толкова представително и че друг път не се е случвало ,правилен е извода ,че посещението е било именно с тази цел.

Фактите и обстоятелствата по отношение действията на полицейските органи на следващия ден ,също дават основание да се приеме ,че изводите на съда са правилни. При извършването на полицейската проверка и опита за задържането на подс. К. и В., когато помолили двамата подсъдими да излязат навън , с което те се съгласили, когато излезли и К. видял И. в полицейската кола, казал нещо на турски на В. и отказали да влязат в автомобилите.

Освен това, на сутринта подс. И. след като е разбрал ,че си е забравил портфейла в дома на пострадалия ,не търси В. , а търси К.. Когато го намира в дома на В. ,отново не разговаря с В. , а е провел разговор с К. ,което не се отрича и от тримата подсъдими.

Предвид на гореизложеното ,настоящия състав намира ,че правилно съда е оправдал подс. В. ,тъй като липсват достатъчно данни за извършено от него престъпление и правилно е осъдил Д.К. ,тъй като извършеното престъпление не се доказва само от обясненията на В., който пред първоинстанционния съд е променил обясненията ,но съда правилно е дал вяра на дадените обяснения пред съдия , но и от гореобсъжданите факти и обстоятелства относно действията на тримата на следващия ден.

Относно извършеното разпознаване на досъдебното производство. Пострадалия К. безспорно и докрай подържа участието на подс. И. в извършването на престъплението ,тъй като го е познавал отпреди. При разпознаването на досъдебното производство е посочил като втори участник подс. В. ,докато в съдебно заседание сочи ту В. ,ту К..
Настоящият състав на съда намира ,че проведеното разпознаване на досъдебното производство е опорочено. Свидетеля сочи ,че втория нападател е бил с бяла блуза или фланела. Бил го разпознал по лицето, приличали си. В съдебно заседание уточнява ,че този нападател, бил с бяла блуза. Първо познаването по лице е много относително ,след като се вземе предвид ,че в стаята е било тъмно. Ако се приеме ,че го е познал по облеклото, то прави впечатление на показаните снимки ,че само подс. В. е с бяла блуза, което опорочава самото разпознаване. В съдебно заседание пострадалия сочи ту Красимилов ,ту В. ,но настоящият състав намира ,че тези негови показания вече не могат да бъдат обективни ,като се има предвид ,че същият почти не вижда и освен това при извършения грабеж същият е бил в достатъчна степен стресиран.

Относно показанията на защитения свидетел. Настоящият състав намира ,че правилно първоинстанционния съд е кредитирал само част от неговите показания ,касаещи фактология, как и къде са извършени престъпленията. Прави впечатление ,че показанията дадени на досъдебното производство, са били доста разширени пред първоинстанционния съд ,което говори за недостоверност на част от показанията му. Освен това той говори ,какво е чул от подсъдимите.

Правилно съда е оправдал подс. В. ,тъй като данни за неговото участие в престъплението има само в показанията на защитения свидетел. Но там този свидетел говори за участието и на тримата.Липсват каквито и да е други доказателства уличаващи подс. В. в извършването на грабежа.

Настоящият състав на съда не дава вяра и на жалбите на двамата подсъдими пред въззивната инстанция относно ,това че В. е участник в извършването на престъпленията. Имайки предвид съдебното минало на двамата осъдени подсъдими, опита им натрупан в арестите и затвора ,дава основание на съда да приеме ,че това е тяхна защитна позиция.

Неоснователни и необосновани са техните твърдения едва пред въззивната инстанция, за неговото участие . Липсват каквито и да е доказателства ,че В. е оказвал давление над другите двама подсъдими да го прикрият и да не го издават. Напротив налице са доказателства още на досъдебното производство ,че подс. К. е молел В. да му осигури алиби.

Съда не може да гадае на каква основа , са тези „обвинения” едва на този етап ,но определено счита ,че са неоснователни.Ако това ,което говорят сега е вярно ,те са имали възможност да го споделят пред разследващите органи и пред първоинстанционния съд. Липсват каквито и да е доказателства ,че да сторят това им е пречело нещо.
Ето защо жалбите и обясненията им пред въззивната инстанция ,съда приема за неверни и не почиващи на никакви други доказателства .

Правилно съда е дал вяра на показанията на защитения свидетел ,относно участието на подс. К. в извършването на грабежите и правилно го е осъдил ,тъй като тези показания се подкрепят и от останалите факти и обстоятелства коментирани по горе.

Правилно съда е оправдал подс. В. ,тъй като освен в показанията на защитения свидетел ,липсват каквито и да е други доказателства за неговото участие. Относно обясненията на К. и И. пред въвзивната инстанция и написаното в жалбите им ,съда не им дава вяра тъй като приема ,че това е тяхна защитна позиция и данните ,които сочат не се подкрепят от останалите доказателства по делото.

И двамата подсъдими са извършили престъпленията при условията на опасен рецидив ,като се имат предвид предишните им осъждания. Освен това подс. К. е извършил двете престъпления при условията на чл.26 от НК- продължавано престъпление.

При извършването и на двата грабежа е употребена сила и заплаха и от обективна и субективна страна са осъществени съставите на престъпленията ,за които подсъдимите са осъдени.

ОТНОСНО СПРАВЕДЛИВОСТТА НА ПРИСЪДАТА:

При определяне вида и размера на наложените наказания първоинстанционния съд е извършил анализ на всички обстоятелства, влияещи на решението на съда при определяне на размера на наложените наказания.

Правилно съда е отчел като отегчаващи вината обстоятелства за подсъдимия И.: съдебното му минало, лошите характеристични данни и високата обществена опасност на деянието имайки предвид ,че посегателството е срещу стари хора, живеещи самотно. Като смекчаващо вината обстоятелство може да се отчете само неговата младост.

При така установените факти определеното наказание в размер на седем години лишаване от свобода е правилно и справедливо.

По отношение на втория осъден –Д.К., правилно съда е отчел като отегчаващи вината обстоятелства неговото съдебно минало, обстоятелството ,че е участвал в извършването на два грабежа и лошите характеристични данни, както и високата обществена опасност предвид ,това че деянията са извършени срещу стари хора живеещи самотно. Като смекчаващо вината обстоятелство съда следва да отчете неговата младост.

Така определените наказания и на двамата подсъдими , са правилни ,справедливи и ще изиграят възпитателна роля, както спрямо подсъдимите ,така и срещу другите членове на обществото и ще бъдат постигнати целите и задачите визирани в чл.36 от НК.

Относно осъждането на подсъдимия Д.К. да заплати като обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 210 лева и неимуществени вреди в размер на 1500 лв. солидарно с другия подсъдим, настоящият състав намира ,че първоинстанционния съд неоснователно е осъдил този подсъдими затова ,тъй като спрямо него няма предявен и приет за съвместно разглеждане граждански иск.
Поради гореизложеното, присъдата следва да бъде изменена в гражданско осъдителната и част ,като се отмени осъждането в гражданската част за подс. К.. Присъдения граждански иск ,както за имуществени ,така и за неимуществени вреди следва да остане за подс. И. в този му размер, като спрямо подс. К. пострадалото лице може да предяви своите претенции по гражданско съдебен ред.

При извършената служебна проверка на присъдата от въззивната инстанция не бяха констатирани пропуски или нарушения ,водещи до отмяна на обжалваната присъда.

Водим от горното и на основание чл.337,ал.3 и чл.338 от НПК ,ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД

Р Е Ш И

ИЗМЕНЯВА присъда №4 на Добричкия окръжен съд- постановена на 06.02.2009 год. по НОХД 579/2007 год.,с подсъдими: С.Д.И., ЕГН-**********, Н.А.В., ЕГН-********** и Д.Х.К., ЕГН-********** в гражданско осъдителната и част като:

ОТМЕНЯВА на Д.Х.К. осъждането му да заплати солидарно със С.Д.И. сумата от 210 лева –имуществени вреди и сумата от 1500 лв.-неимуществени вреди на А.И.К., както и присъдената държавна такса по отношение на него.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата и част.

Решението може да се обжалва или протестира в 15-дневен срок от получаване на съобщението по чл.340 ,ал.2 от НПК пред ВКС на Р. България.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

С решение № 449 от 17.05.2010 г. ВКС е ОСТАВИЛ В СИЛА решение № 76 от 01.06.2009 г., постановено по ВНОХД № 84/2009 г. по описа на Варненския апелативен съд, с което е изменена присъда № 4 от 06.02.09 г. по НОХД № 579/07 г. на Добричкия окръжен съд.

Решението не подлежи на обжалване.