Решение № 54 от 12.02.2008 г. по в.гр.д. № 95/2007 г. на Апелативен съд Варна.

Производство го е по реда на §2 ал.4 ПЗР на ГПК /обн. в ДВ бр. 59/07п/ и чл.218а ал.1 б."а" ГПК.

Образувано е по касационната жалба на СПИ "ИВАН

ВАЗОВ" с.Н. срещу решението на ВОС № 1048, постановено на 25.11.2005Г. по в.гр.д.№ 1298/2005 в частта му, с която е оставено в сила решение на ПРС, постановено на 1.06.2005. по гр.д.№ 547/2004г. за уважаване на предявените против него искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ, като се сочат касационни основания за отмяна по чл.218б ал.1 б."В" ГПК-незаконосъобразност и необоснованост. Моли за отмяната му и вместо него да бъде постановено решение за отхвърлянето на предявените искове.

В с.з. по същество не се изразява становище по жалбата.

Ответницата по касационната жалба Г.И.Г. оспорва жалбата и моли за оставяне в сила решението на ВОС.

След като прецени данните по делото и доводите на касатора с наведените основания по чл.218б б."в'ГПК, съдът приема следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и затова е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна поради следното:

Ищцата е предявила искове за отмяна на заповед № 795/ 14.10.2004г. за прекратяване на трудовото й правоотношение с касатора и възстановяването й на заеманата преди съкращаването длъжност "възпитател", както и за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение.

Не се констатират нарушения, обуславящи нищожността или недопустимостта на решението. Няма наведени оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения.

Въззивният съд е направил анализ на всички правнорелевантни факти, установени по делото от събраните доказателства. Не са допуснати грешки при формиране на

1

вътрешното убеждение на съда в резултат на нарушаване на норми от неюридически характер - на логиката, опита и научната теория.

Правилно е установена фактическата обстановка, която е следната: страните са били в трудово правоотношение, по силата на което ищцата последно е заемала длъжността "възпитател" /от 1999г/, от която е била уволнена със заповед № 795/14.10.2004г на Директора на СПИ поради съкращаване в щата, на осн.чл.328 ал.1 т.2 предл.2-ро КТ. Установено е от представените длъжностни и щатни разписания, че за учебните 2003/200 и 2004/2005 към ответния интернат е бил ангажиран както педагогически, така и непедагогически персонал по щат, одобрен от МОН и от Община В.

По силата на Заповед № РД-06-395/17.05.2004г. на Регионалния инспекторат по образованието-гр.В. е била извършена проверка в СПИ-с. и е било констатирано несъответствие на броя на учениците с действащите нормативи по Наредба № 7/29.12.2000г. на МОН за определяне броя на учениците и на децата в паралелките и в групите на училищата и по предложение на инспектиращия е извършено съкращаване на щата на педагогическия персонал за длъжността "възпитател" от МОН с 1бр. Това се установява и от Списък-образец № 1 за учебната 2004/2005г, утвърден от Началника на РИО-гр.В. Според длъжностно разписание от 1.10.2003г за учебната 2003/2004г. в раздел "Педагогически специалисти", общият брой възпитатели е бил 5, от които З бр. за възпитатели с висше образование и 2бр-за полувисше. Според длъжностно разписание от 1.10.2004г.за учебната 2004/2005г педагогическият персонал по щата включва 4 б р. възпитател и, от които за 1бр се предвижда висше образование, а за останалите З бр. полувисше. Ищцата има висше образование. От сравнителния анализ на поименните щатни разписания на СПИ "И.В.", за двете учебни години на ново разкритата 3-та щатна бройка за възпитатели с полувисше образование съобразно щатното разписание от 1.10.2004 е била назначена М. Ж. с полувисше образование. Съдът е приел за установено, че преди извършване на уволнението не е имало изготвени писмени критерии и не е бил извършен подбор, съгл. чл. 329 КТ. В тази връзка са обсъдени събраните гласни доказателства-показанията на свид.Г.М. като ирелевантни за спора.

Въз основа на горе установеното правилни са изводите на съда, че за учебната 2004/2005г. в СПИ "И. В.", с.Н. е било извършено реално съкращаване на щата, засягащо една от множеството еднородни длъжности в интерната, а именно - една от петте длъжности "възпитател", като бройките за следващата учебна 2004/2005г за лица с висше образование за посочената длъжност намалява на една за сметка на увеличението на бройките за полувисше образование.

По делото е останало недоказано обстоятелството за надлежно извършен подбор. Макар това да е субективно право на работодателя, когато длъжността засяга една или повече от множество еднородни трудови функции /длъжности/ в предприятието, правото на подбор е необходимо и става част от правото на уволнение. Затова в тежест на работодателя е да установи чрез допустимите доказателствени средства как е извършил подбора - по какви критерии и защо е предпочел друго лице пред уволненото. Главното и пълно доказване е за работодателя, който не е проявил достатъчна процесуална активност.

Основателността на главния иск обуславя основателност и на обективно съединения акцесорен иск по чл.344 ал.1 т. 2 КТ за възстановяването на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност.

Решението на ВОС в частта, с която е оставено в сила решението на ВРС за отхвърляне на претенцията по чл.225 КТ не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Като краен извод касационната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение-в сила.

Разноски в полза на ответната страна не следва да се присъждат поради липсата на искане за това.

Воден от горното и на осн.чл.218ж ал.1 ГПК, Варненски апелативен съд, Гражданско отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решението на ВОС № 1048, постановено на 25.11.2005г. по в.гр.д.№ 1298/2005 в частта му, с която е оставено в сила решението на ПРС, постановено на 1.06.2005. по гр.д.№ 547/2004г. за уважаване на предявените от Г. И. Г. против СПИ "И.В."-с.Н. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т. 2 КТ

Разноски не се присъждат. Решението е окончателно.