РЕШЕНИЕ № 48/01.02.2008 год. по к.гр.д. № 111 по опис на Варненски апелативен съд за 2007 год.:

Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК вр. § 2 , ал.4 ПЗР на ГПК /обн. в ДВ бр. 59/07г. / .

Образувано е по касационна жалба от „БДЖ"ЕАД Поделение за пътнически превози - гр.Г.О., представлявано от директора С. С., срещу въззивно Решение № 878 от 20.07.2007г. по в.гр. дело № 2310/200бг. на ВОС, с което е оставено в сила решение № 2161/20.08.200бг. по гр. д. № 2727/05г. на ВРС-ХХІVс.,в частта , с която е признато за незаконно уволнението на М.С.С. със заповед № 67/23.07.2003г. на осн. чл.344 , ал.1 , т.1 КТ, с което е възстановена М.С.С. на заеманата длъжност „Разносвач - известие" при „БДЖ"ЕАД - Поделение пътнически превози, гр.Г.О., на осн. чл.344 , ал.1 , т. 2 КТ и е осъдено последното да заплати на С. сумата от 1132,92лв.,представляваща обезщетение за оставяне без работа за срок от 6 м., на осн. чл.344 , ал.1 , т. З КТ , ведно със законната лихва , считано от 19.09.2003г. до окончателното й изплащане.

В касационната жалба се излагат оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Касаторът счита , че въззивният съд не е изложил собствени мотиви и не се е съобразил с доводите по въззивната жалба. По делото се установява наличие на визираното в процесната заповед основание за прекратяване на трудовото правоотношение между страните.Моли да се отмени обжалваното въззивно решение и се постанови друго , с което се отхвърлят исковете по чл.344 , ал.1 , т.1 и т.З КТ.

Ответницата по касационната жалба М.С.С. не изразява становище по жалбата.

Жалбата е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна, поради следните съображения:

ВОС е приел от фактическа страна, че М.С. е заемала длъжност „разносвач - известие" в предприятието на касатора. Съобразно длъжностната й характеристика в трудовите й задължения е включено уведомяване на клиенти за получени на тяхно име колетни пратки. Със заповед на компетентния орган от 25.06.2003г. тази дейност е разпоредено да се извършва по телефона или чрез телеграма от магазинер. Със заповед № 67/23.07.2003г. на директора на „БДЖ"ЕАД- ППД-гр.В. е прекратено трудовото правоотношение на работничката, считано от 24.07.2003г. на осн. чл.328, ал.1 , т. 4 КТ, поради спиране на работата за повече от 15 работни дни.От допълнителната ССЕ се установява, че по ведомости за изплатени трудови възнаграждения за м.юли 2003г. на С. е начислено възнаграждение за отработени два работни дни и възнаграждение за целодневни престои за 15 работни дни. Предвид настъпила промяна в организационната структура на „БДЖ"ЕАД настоящия касатор „БДЖ" ЕАД - ППД, гр. Г. О. се явява правоприемник на „БДЖ"ЕАД - ППД, гр.В.

Варненският апелативен съд намира , че въззивният съд в съответствие с чл.188, ал.1 ГПК е обсъдил всички доказателства относно релевантните за спора факти. Изложил е обосновани мотиви относно основното и единствено изрично възражение на работодателя по

въззивната му жалба , а именно - относно спорния въпрос дали е било налице спиране на работата за повече от 15 дни.

Правилно ВОС е приел , че изискването по чл.328 , ал.1 т. 4 КТ за „ спиране на работата" има предвид обективното състояние на преустановяване на осъществяваната дейност , включена в трудовите задължения на работника, което преустановява се отнася до цялото предприятие или отделно звено от него, като същата не се извършва от никой друг работник . В настоящия случай съобразно изрично разпореждане на работодателя изпълняваната до този момент от С. дейност се включва в трудовата функция на работниците на длъжността „магазинер" Т. е. не се преустановява тази дейност в рамките на предприятието, в което работи С. Не е налице преустановяване на осъществяваната дейност изобщо.

Поради недоказаност на елементите от фактическия състав на чл.328 , ал.1 , т. 4 КТ атакуваната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на М.С. се явява незаконосъобразна и искът по чл.344 , ал.1 , т.1 КТ следва да се уважи. А оттук и свързаните с главния иск искове по чл.344 , ал .1 , т . 2 и т . З КТ .

Касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение - в сила .

По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК, Варненският апелативен съд, г. о.,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 878 от 20.07„2007г. по в.гр. дело № 2310/2006 г. на ВОС.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: