РЕШЕНИЕ № 87/09.12.2008 г. по касационно гр.д.№26 по описа за 2008 година на Апелативен съд – Варна:

Производството по делото е по реда на чл.218а,ал.1,б."а" от ГПК/отм./,във връзка с пар.2,ал.5 от ГПК/2007 г./.

Образувано е по к.жалба на П.Й.Б. от гр.Ш. против решение № от 02.07.2007 година на ШОС,постановено по в.гр.д.№345/2007 година,с което въззивната й жалба против р.№243/02.04.2007 година на ШРС,постановено по гр.д.№ 1877/2006 година е оставена без уважение.Твърди се,че обжалваното в.решение е постановено в нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила,както и че е необосновано,поради което се иска отмяната му и постановяване на друго,с което предявените на основание чл.344,ал.1,т.1-3 от КТ,във връзка с чл.225 от с.к. искове бъдат уважени.

Ответникът по касацията НАП-ТД гр.Ш. оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение,като претендира заплащането на юрисконсултско възнаграждение.

Касационната жалба е процесуално допустима,но разгледана по същество е неоснователна поради следното:

Направените оплаквания за неправилност на въззивното решение са неоснователни.Въззивният съд е приложил правилно материалния закон-КТ и обосновано е приел,че процесната заповед за прекратяване на трудовото правотношение поради съкращаване на щата е законосъобразна и е породила валидни правни последици,макар,че в нея не е посочено физическото лице,което упражнява правомощията на работодател.Като се изхожда обаче от обстоятелството,че заповедта съдържа всички реквизите за правилното й индивидуализиране,че е съгласувана със съответните длъжностни лица преди да бъде връчена на адресата и че в нея няма отбелязване титулярът-работодател да се замества от друго лице,то при условие,че не се оспорва истинността на самата заповед,правилния извод е,че заповедта материализира воляизявление на титуляра.До този извод е стигнал и първоинстанционния съд,макар и по пътя на сравняване на подписа на същото дл.лице положен върху други документи в личното трудово досие на касатора.Правилно е решението на въззивната инстанция и относно посоченото в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение основание за това-съкращаване на щата.Няма изискване за работодателя да мотивира по друг начин основанието за прекратяване на трудовия договор в случай като настоящия-да се съкращава единствената длъжност в някое структурно образование.Използвания в нея израз"съкращаване на щата"съответства на изискването на КТ,а същевременно е дадена и правната му квалификация-чл.328,ал.1,т.2 от КТ.По този начин са очертани фактическото и правно основание на прекратяването на трудовия договор и това е достатъчно за организиране на защитата при евентуално оспорване на уволнението пред съда. .Правилно е приложен материалния закон и във връзка с осъществяване на подбор.По делото е безспорно,че касатора е заемал една единствена длъжност „специалист" в отдел „ФС" и че след структурните промени тя е съкратена.В тази хипотеза за работодателя не възниква задължение за извършване на подбор,поради което и това оплакване се явява неоснователно.В това отношение подробни и изчерпателни са мотивите на първоинстанционния съд.

Оплакването за съществено нарушение на съдопроизводствените правила се свежда до това,че делото не е попълнено с необходимите данни относно получаваното през релевантен за случая период допълнително материално стимулиране от касатора.Но производния характера на правото на обезщетение от признаване на уволнението за незаконосъобразно превръща това нарушение в случая само формално,но не може да му предаде характер на касационно основание по смисъла на чл.218Б,ал.1,б."в"от ГПК.

По изложените съображения ВАпС счита,че не са налице основания за касиране на обжалваното решение,поради което то следва да остане в сила.

Направеното от процесуалния представител на ответната страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се остави без уважение с оглед императивната разпоредба на чл.359 от КТ.

Водим от горното,ВАпС

РЕШИ:

Оставя в сила решението на Шуменския окръжен съд от 02.07.2007 година,постановено по в.гр.д.№ 345 по описа му за 2007 година.,с което е оставено в сила решение № 243/02.04.2007 година на ШРС,постановено по гр.д.№1877/2006 година.

Решението е окончателно.

ЧЛЕНОВЕ:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: