РЕШЕНИЕ № 70 от 27.03.2008 г. по к.гр.д. № 9/08 г. на Апелативен съд Варна

Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК вр. §2, ал.4 ПЗР на ГПК /ДВ бр. 59/20.07.2007 год./.

Образувано е по касационна жалба на П. В. Д., егн

от гр.В., срещу решение № 1209/15-11.2007 год. на ВОС по гр.д. 1596/2007 год., с което е оставено в сила решение на ВРС, IX с-в от 13.06.2007 год. по гр.д. 590/2007 год., с която са отхвърлени предявените от касатора срещу Регионална здравноосигурителна каса-гр.В., представлявана от М. Щ., искове с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ за отмяна на дисциплинарно уволнение, извършено със заповед № РД-О9-1858/12,12.2ООбг. на Директора на РЗОК-гр.Варна; за възстановяване на длъжност "Зам.директор", както и за заплащане на обезщетение за оставането му без работа в размер на 980 лева за срок от шест месеца, на основание чл.225, ал.1 от КТ и с което касаторът е осъден да заплати на Регионалната здравноосигурителна каса -гр.В. сумата от 400 лева сторени по делото съдебно-деловодни разноски, на основание чл.64, ал.2 от ГПК. В жалбата се съдържат оплаквания за нарушение на процесуалния и материалния закон и за необоснованост - основания за отмяна по чл. 2186, б. "в" ГПК. Твърди се в жалбата, че въззивният съд не е съобразил: липсата на мотиви в атакуваната заповед за уволнение по отношение на индивидуализация на дисциплинарното нарушение от субективна и обективна страна, по отношение на нарушението „злоупотреба с доверието на работодателя", липсата на мотиви по отношение на тежестта на нарушението, неспазването на сроковете по чл. 194? ^ал-! КТ, което трудно може да се установи, предвид липсата на ясни мотиви на

заповедта, неспазването на чл. 193, ал.1 КТ по отношение на конкретността на обстоятелствата, за които се иска обяснение от работника. Твърди се, че съдът не е съобразил прекратяването на трудовото правоотношение на друго основание, преди издаването на процесната заповед, тъй като от 01.08.2006 год. г-н Д. е назначен като директор на РЗОК Варна, на осн. чл. 68, ал.1, т.4 КТ, поради което и към момента на уволнението правоотношението му по длъжността „зам.-директор" вече е било прекратено. Твърди се, че едва след приключване на конкурса за директор и назначаването на спечелилото конкурса лице, на осн. чл.323, т.з КТ, г-н Д. е възстановил правоотношението си по длъжността „зам. Директор" на 16.10.2006 год. Оспорва се заповедта и по същество, като се твърди, че касаторът не е извършил вмененото му дисциплинарно нарушение. Претендира се отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове.

Ответникът по касационната жалба РЗОК Варна не е изразил становище.

Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК, отговаря на изискванията на чл. 218в, ал. 2 ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе по основателността на жалбата, като взе предвид доводите на касатора и данните по делото, Варненският апелативен съд намира следното:

С решението - предмет на касационно обсъждане, ВОС е оставил в сила решение на ВРС, с което са и отхвърлени искове по чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ за отмяна на дисциплинарно уволнение, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „зам. - директор" и за заплащане на обезщетение за принудителна безработица, вследствие незаконно уволнение.

Въззивният съд е приел, че между страните е съществувало трудово правоотношение, при липса на спор и съобразно представеното по делото трудово досие на ищеца се установява, считано от О1.И.2ОО4Г., като в Районна здравноосигурителна каса-гр.В. ищецът е заемал длъжността "заместник директор". Прието е, че със Заповед № РД-О9-1858/12.12.2оо6г. трудовото правоотношение на П. Д. за посочената длъжност е било прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6, вр. чл.188, т.3, вр.чл.19О, ал.1, т.4 от КТ, а именно поради злоупотреба с доверието на работодателя, при описано нарушение: в качеството си на длъжностно лице, в периода на договаряне с изпълнителите на медицинска помощ и магистър фармацевтите по НРД за 2ООбг., ищецът нерегламентирано е предлагал на договорните партньори на РЗОК да сключват договор с посочена от него фирма за счетоводни и други услуги, като им е обещавал, че сключилите

договор си гарантират безпроблемност при отчитане на дейността си. Излага се, че посочената от ищеца фирма-"Асет консулт" ЕООД се представлява и управлява от негов родственик-Б. Д. ВОС е приел, че е спазена разпоредбата на чл. 193, ал.1 КТ, като с писмо, изх. № 93-00-4/11.12.2оо6г. адресирано до ищеца се установява, че Директорът на РЗОК-Варна е изискал обяснения от П.Д. във връзка с извършено от последния дисциплинарно нарушение изразяващо се в злоупотреба с доверието на работодателя. ВОС е обсъдил Писмо, изх. № 2013/08.12.2ОО6 г.; Жалба, вх. № 297-2418/05.12.2ОО6 г. и Писмо, вх. № 2903-2619/07.12.2ОО6 г., с които фармацевти и изпълнители на медицинска помощ са сигнализирали Директора на РЗОК Д-р Щ. за неетични и нерегламентиран действия от Зам. директорът Д., изразяващи се в предлагане ползването на счетоводни услуги, осъществявани от посочван от ищеца извършител, събраните гласни доказателства - показанията на разпитаните в хода на първоинстанционното съдебно производство свидетели – Б. Н. и С. С., както и обясненията на ищеца по реда на чл.114 от ГПК, от които е направил извод, че последният е предлагал счетоводните услуги на фирмата на своята майка с обещанието, че ползващите услугите му няма да имат проблеми с проверките на РЗОК. ВОС е приел, че е спазено задължението, предвидено за работодателя в нормата на чл.193 от КТ, за изискване и приемане на писмените обяснения на работника от работодателя преди налагане на дисциплинарното наказание, тъй като в процесното уведомление до П. Д. са посочени фактическите основания, на база на които работодателят е взел решение за налагане на дисциплинарното наказание. Последните са конкретизирани в степен достатъчна, за да запознаят служителя с параметрите на твърдяното дисциплинарно нарушение, което не обуславя извод за нарушаване правото му на защита, във връзка с възможността да даде обяснения и да изложи възражения по повод нарушението. Прието е, че обжалваната заповед за уволнение отговаря на изискванията на чл.195 от КТ, предвиждаща определени изисквания към нейното съдържанието. Същата съдържа посочените задължителни реквизити: сведения относно нарушителя, конкретното нарушение, описано с обективните и субективните му признаци, времето на извършване на нарушението, видът на наложеното наказание и правното основание, въз основа на което се налага дисциплинарното наказание. При извод за спазена дисциплинарна процедура, ВОС се е произнесъл и по законосъобразността на наложеното със Заповед № РД-О9-1858/12.12.2ОО6г. на началника на Директора на РЗОК-Варна дисциплинарно наказание на Петър

Д. при съобразена тежест на доказване в съдебния процес по този въпрос върху работодателя. Прието е, че от анализа на събраните по делото доказателства обаче се установява, че при осъществяване на служебните си правомощия, ищецът се е възползвал от позицията си, осъществявайки действия несъвместими с интересите на работодателя, като е предлагал сключване на договори за счетоводно обслужване на договорните партньори на РЗОК с дружество-изпълнител "Асет консулт" ЕООД, собственост на родственик по права линия-неговата майка; при общост на интересите между ищеца и фирмата, сключване на договори с която той е предлагал на партньорите на ответника РЗКО-Варна, съдът е приел, че ищецът е преследвал постигането на цели некореспондиращи с интересите на работодателя. Изводът е, че с поведението си ищецът не само формално е нарушил правилата на трудовата дисциплина и законоустановените си задължения, но е извлякъл и съответни облаги-лични или в полза на свой родственик, поради което и е доказано, че с поведението си ищецът е злоупотребил с доверието на работодателя, като е подронил устойчивостта на структурата, чиито интереси е следвало да защитава от позицията си на заместник директор. Едновременно с това с действията си е довел до уронване доброто име на работодателя, изразяващо се в накърняване доверието на трети лица-изпълнителите на медицинска помощ към РЗОК-Варна. Това от своя страна обуславя извод за законосъобразност на наложеното дисциплинарно наказание, респективно за неоснователност на исковата претенция с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за отмяна на налагането му.

Разглеждането на исковите претенции по чл.344, ал.1, т.2 от КТ - за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и тази по т.3-за заплащане на ищеца на обезщетение за времето, през което е останал без работа в следствие на уволнението, но не повече от шест месеца, е обусловено от уважаване на иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ за отмяна на незаконното уволнение, каквото в настоящия случай не е налице, поради което съдът е приел, че без уважение следва да бъдат оставени и тези искове.

Въз основа на тези изводи ОС е оставил в сила решението на РС, с което са отхвърлени исковете по чл. 344, ал.1, т.1, т.2, и т.3 КТ.

Касационната жалба е неоснователна.

С исковата молба срещу бившия си работодател ищецът е потърсил съдебна защита срещу законността на наложеното му дисциплинарно наказание "уволнение", като се е позовал на съществуващо към момента на уволнението му трудово правоотношение с ответника от О1.и.2ОО4г., при когото е заемал длъжността "Зам.директор". Твърденията са, че със заповед № РД-

09-1858/12.12.2Оо6г. на Директора на РЗОК-гр.Варна му е било наложено дисциплинарно наказание "Уволнение" считано от 13.12.2006 г. Ищецът счита заповедта за незаконосъобразна, от друга страна за немотивирана. Твърди, че не е извършил твърдяното нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в злоупотреба с доверието на работодателя, чрез използване на служебно положение за извличане на облага-лично или за другиго. Излага също, че в писмото, с което е бил уведомен за необходимостта да даде писмени обяснения не са били описани твърдяните нарушенията с обективните и субективните им признаци, което е накърнило правото му на защита.

Фактическата обстановка е законосъобразно установена от ОС. Към момента на уволнението между страните е съществувало трудово правоотношение именно по длъжността „зам. Директор", което е било изменено ЗА ОПРЕДЕЛЕНО време по отношение на трудовата функция, но не и прекратено. Такова твърдение, за прекратяване на трудовото правоотношение преди уволнението, е въведено едва с КЖ и противоречи на твърденията в исковата молба, поради което и не следва да бъде разглеждано.

Изводите на ОС, че дисциплинарната процедура е спазена, са правилни - от представените по делото и подробно обсъдени от ОС писмени доказателства се установява, че в уволнителната заповед в достатъчна степен е индивидуализирано нарушението, за което се налага наказание и като деяние, и като време и място на извършване. В заповедта е посочено, че нарушението е извършвано многократно през 2006 год., открито е месец преди налагане на наказанието, поради което и заповедта е издадена при спазване на чл. 195 и чл. 194 КТ. Тази заповед е мотивирана в степен да индивидуализира безпогрешно нарушението, на това нарушение е дадена вярната правна квалификация, спазени са сроковете за налагането му.

По отношение на процедурата по чл. 193 ГПК, същата е стриктно спазена, като обяснения по отношение на описаното в заповедта деяние и именно за него са поискани от служителя преди налагане на наказанието.

По отношение на правната квалификация на нарушението -злоупотреба с доверието на работодателя, същата е прецизна и отговаря на фактите, индивидуализиращи нарушението.

За да се приеме наличието на дисциплинарно нарушение по чл. 187, т.8 КТ - злоупотреба с доверието на работодателя, следва да се установи, че описаните действия на работника в заповедта са целяли извличане на изгода за себе си или за другиго, при това те следва да са извършени само с умисъл като форма на вината. При непредпазливост е налице общо нарушение на трудовата

дисциплина, а съставът на чл. 187, т.8 КТ предполага преднамереност в извличането на облагата, чието доказване е в тежест на работодателя. В настоящия случай всички преки и косвени доказателства сочат на такава преднамереност, както правилно е преценил и въззивния съд: адресът и телефонът на дружеството, собственост на майката на касатора, установените с гласни доказателства факти за оказване на натиск за ползване услугите на тази фирма от зависещи от служебното положение на касатора лица и т.н. Ето защо, следва да се приеме, че и нарушението е доказано, и че фактическият му състав покрива дадената му правна квалификация.

В заключение, следва да се приеме, че обжалваното решение е правилно, постановено е при спазване на материалния и процесуалния закон и е обосновано, поради което следва да бъде потвърдено.

Водим от изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, ГПК, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2О9/15.11.2ОО7 год. на ОС Варна по гр.д. 1596/2007 год.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: