РЕШЕНИЕ № 88/30.12.2008 год. по  к. гр. д. № 28 по описа на 2008 г. на Апелативен съд - Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по чл.218а б.”а” ГПК вр.пар.2, ал.4 ПЗР на ГПК.

            Образувано е по касационна жалба на „Ч. м.” АД гр.В.,, представлявано от изп. директор П.Й.М., чрез процесуалния си представител адв. Ц., срещу решение № 1281/03.12.07год. по в.гр.д. №1497/07год. по описа на ВОС в частта, с която се отменя решението на РС-В. по гр.д. № 8385/06год. и е  уважен иска на ищеца срещу дружеството касатор за разликата над 1080 лв. до размера от 1771,26лв. представляваща обезщетение за оставането му без работа поради незаконно уволнение, на осн. Чл.344 ал.1, т.3 вр.чл.225 ал.1 КТ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаването на ИМ до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 552,80лв. разноски на осн. чл.64 ал.1 ГПК: Обжалва решението в частта, с която е оставено в сила решението, с която е признато за незаконно и отменено уволнението на С.Т.Т. извършено със заповед № 428/05.09.06год. на изп.директор на „Ч. м.”АД гр.В., на осн. Чл.344 ал.1 т.1 КТ: с която С.Т.Т. е възстановен на заеманата  длъжност „монтьор” в участък „Антени”, цех „корпусен”, направление „РЛТ” в „Ч. М.”АД гр.В., на основание чл.344 ал.1 т.2 КТ: В частта, с която „Ч.м.” АД гр.В. е осъдено да заплати на С.Т. сумата от 1080лв., представляваща обезщетение за оставането му без работа  поради незаконното уволнение, на основание чл.344 ал.1 т.3 вр.чл.225 ал.1 КТ, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба-08.11.06год. до окончателното изплащане на сумата.

В жалбата са направени оплаквания за неправилност на решението поради незаконосъобразност и необоснованост.

            Твърди се, че неправилно съдът е приел, че работодателят не е въвел като изискване владението на английски език.  Налице е преминаване на предприятието към по-сложен функционален тип дейност, именно заради това са повишени и изискванията както по отношение на квалификацията, така и по отношение на доброто владеене на английски език.  Именно в тази връзка, незнанието и невладеенето на английски език и то в много добра степен, е достатъчно основание за уволнение. Претендира за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което се отхвърлят предявените искове.

Ответникът по касационната жалба в писмено изразено становище на процесуален представител, както  и становище на същия в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

 Касационната жалба е постъпила в срока по чл.218в ал.2 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.

За да се произнесе по основателността на жалбата, като взе в предвид доводите на касатора и данните по делото, Варненският апелативен съд намира следното:

            С решението-предмет на касационното обжалване, ОС-В.  е оставил в сила решение № 996 на ВРС РС от 04.04.07год. постановено по гр.д.№ 8385/06год. в частта с която са уважени предявените от С.Т.Т. *** искове по чл.344 ал.1 т.1 по който е признато за незаконно и отменено уволнението на ищеца: по чл.344 ал.1 т.2 по който същият е възстановен на заеманата от преди незаконното уволнение длъжност „Монтьор” в участък „Антени”, цех „Корпусен”, направление „РЛТ” в „Ч. м.”АД гр.В.,  и т.3 вр. Чл.225 ал.1,  от КТ за сумата от 1080лв., ведно със законната лихва, считано от 08.11.06год. до окончателното погасяване на задължението.

            Отменил е постановеното решение по гр.д. № 8385/06год. на ВРС в частта, с която е отхвърлен с което е отхвърлен иска на ищеца срещу дружеството касатор за разликата над 1080 лв. до размера от 1771,26лв. представляваща обезщетение за оставането му без работа поради незаконно уволнение, на осн. Чл.344 ал.1, т.3 вр.чл.225 ал.1 КТ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаването на ИМ до окончателното изплащане на задължението и е осъдил дружеството да заплати посочените суми, както и сумата от 552,80лв. разноски на осн. Чл.64 ал.1 ГПК.

            Въззивният съд въз основа на събраните доказателства е приел, от фактическа страна, че между страните е бил сключен безсрочен трудов договор, като по трудовото правоотношение ищецът е бил назначен на длъжност „Монтьор” в участък „Антени”, цех „Корпусен”. Съдът е приел, че трудовото правоотношение е прекратено със заповед № 428/05.09.06год. на Изпълнителния директор  на „Ч. м.”АД,  считано от 05.09.06год., на основание чл.328 ал.1, т.6 от КТ. Правните изводи са за незаконно извършено уволнение, поради непосочване в заповедта, на коя от двете предпоставки:-не притежаване на необходимото образование, или квалификация се позовава работодателят. Това представлява липса на мотиви, което в случаите по чл.328 ал.1 т.5 и по т.6 КТ е достатъчно основание за незаконосъобразност на заповедта.

В допълнение съдът е посочил, че да е законосъобразно уволнението на посоченото основание, следва да е налице настъпване на промени в работата, които да са довели до промяна в изискванията за образование, или професионална квалификация, като промените следва да са посочени  в нормативен акт, или в длъжностната характеристика и работникът да не отговаря на тези изисквания. Посочил е също, че не са представени доказателства, които да установяват, че е налице промяна относно горните обстоятелства.

            ВАпС намира решението на ОС  за правилно, като законосъобразно и обосновано и  в него не се констатират твърдените касационни основания.

            Преди  всичко, следва да се отбележи, че въз основа на горната фактическа установеност, въззивният съд е направил правилни правни изводи за незаконосъобразност на заповедта, поради липса на  мотиви в същата, както и недоказаност от страна на работодателя на визираните в хипотезата на чл.328 ал.1 т.6 КТ предпоставки.

            Видно от съдържанието на приложената в трудовото досие Заповед № 428/05.09.06год. на изп.директор на дружеството касатор,  като основание за прекратяване на трудовия договор е посочено: „Когато работникът не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа”-т.е. възпроизведен е текстово чл.328 ал.1 т.6 от КТ. Посочената разпоредба съдържа две самостоятелни основания за прекратяване на трудовото правоотношение, като в случая не е конкретизирано на коя разпоредба е издадена заповедта, освен това не е посочено и какви са съответно изискванията за образование и  квалификация, на които не отговаря работника. Предвид изложеното, следва да се направи извод, че в заповедта за уволнение липсват мотиви, които са довели до издаването й, което води до незаконосъобразност на същата.

            Следва да се отбележи също, че и при разглеждане на заповедта по същество, предпоставките на чл.328 ал.1 т.6 КТ не се установяват.  Видно от релевантните доказателства по делото, спрямо ищеца не е налице нито една от посочените предпоставки за прекратяване на трудовото правоотношение. Съобразно приложената длъжностна характеристика за длъжността на ищеца, утвърдена на 03.04.06год., същият безспорно отговаря на посочените в т.V. квалификационни изисквания за заемане на работното място, а именно: Ищецът има средно специално образование, притежава съответния разряд, отговаря и на изискването за професионален опит доколкото има повече стаж по специалността от посочения като изискване 4-5 год. Следва да се отбележи, че в длъжностната характеристика не е въведено като изискване владеенето на английски език. Предвид изложеното, посочените в заповедта предпоставки за прекратяване на трудовото правоотношение не се установяват спрямо ищеца. От това следва да се направи извод, че работодателят незаконосъобразно е упражнил предоставеното му право на уволнение, което налага неговата отмяна, какъвто е и крайният правен извод на въззивната инстанция.

            Като обусловени от основателността на главния иск, основателни са и  акцесорните претенции:- за възстановяването на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност, предвид  безсрочния характер на трудовото правоотношение, както и за присъждане на обезщетение по реда на чл.225 КТ в размер на 1771,26лв., изчислен на база трудово възнаграждение в размер на 295,21лв., съобразно заключението на ССЕ.

            По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като валидно постановено, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

            По изложените съображения и на основание чл.218 ж ал.1 ГПК, Варненският апелативен съд,

 

                                     Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ  в сила Решение № 1281 от 03.12.07год., постановено по в. гр.д.№ 1497 по описа на Варненски окръжен съд за 2007год.

            Решението е окончателно.

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.            

                                                                                                     

                                                                                                       2.