РЕШЕНИЕ № 75/20.04.2007 г. по в.гр.дело № 98 по описа за 2007 година на Апелативен съд – Варна:

Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба от Д.К.К. от гр.В. против решение № 2/4.01.2007Г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, постановено по гр.д. № 2033/05г., с което е отхвърлен предявения от него иск против Т.Д.А. от гр.В. за заплащане на сумата от 15 451,06лв, представляваща левовата равностойност на сумата от 7 900 евро към датата на предявяване на иска 24.10.2005г., твърдяна, че е получена без основание от ответницата на 6.01.2005г. на осн.чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постановяване на решението до окончателното й изплащане. По съображения, изложени във въззивната жалба и поддържани в пледоария по същество, моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да уважи предявения от него иск в пълен размер, като осъди ответницата да му заплати равностойността в български лева на сумата от 7 900 евро, с която тя се е обогатила неоснователно, както и законна лихва от 6.01.2005г. върху сумата от 7 900 евро до датата на постановяване на решението. При условията на евентуалност моли съда да осъди ответницата да му заплати разликата сумата от 9 865,87лв до претендираната от него сума до равностойността на 7 900 евро от датата на неоснователното обогатяване 6.01.2005г. до датата на постановяване на съдебното решение.

Въззиваемата страна счита жалбата за неснователна и моли съда да остави в сила обжалваното решение.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

Предявеният иск е с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД. Иск по чл.86 ЗЗД , видно от исковата молба, не е предявяван.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка :

Бракът между ищеца и ответницата, сключен на 22.05.1982г, е прекратен с развод съгласно решение от 9.03.2000г. на ВРС, XVII състав, постановено по гр.д. № 304/99г. , влязло в сила на 31.03.2000г.

Процесният недвижим имот, представляващ семейното жилище -апартамент № 74, находящ се в гр.В., ул.*** е бил закупен от ищеца с договор за покупко-продажба по нот.акт № 70/97г. на ВН от "И. и." ЕООД, гр.В. за сумата от 440 500лв, изплатена в брой. В нотариалния акт изрично е посочено, че продажбата на имота се извършва по реда и условията на пар.16 ал.1 ППЗУЖВГМЖВ. Не се спори, че в това жилище ищецът е бил настанен първоначално под наем със Заповед № 86:23.01.1987г. на директора на ПБКС "И.", гр.В. по реда на чл.З и чл.5 от ЗН /отм./ и чл.35 и 38 от ППЗН / отм./

С влязло в сила на 23.07.2003г. решение, постановено по в.гр.д. № 261/02г. на ВОС имотът е допуснат до съдебна делба между ищеца и ответницата при квоти съответно 260 205/537 410 ид.части / за ищеца/ и 277 205 /537 410 ид.части /за ответницата/.

С влязло в сила решение по извършване на делбата от 20.05.2004г. по гр.д. № 785/00 на ВРС, XVI състав е допуснато изнасянето на публична продан на имота, за което е издаден и изпълнителен лист. Ищецът твърди, че проданта е извършена, той е бил обявен за купувач и по този повод е изплатил на ответницата претендираната от него сума от 7 900 евро, представляващи нейния дял. Тези твърдения не се оспорват.

Така изяснената фактическа обстановка налага извода за неоснователност на предявения иск, по следните съображения :

Налице е влязло в сила решение по делбеното дело, установяващо със сила на пресъдено нещо, че имотът е бил съсобствен между страните при квоти 277 205/537 410 ид.части за ответницата Атанасова и 260 205/537 410 ид.части за ищеца Киров. Този въпрос не може да бъде пререшаван. Сумата от 7 900 евро ищецът е заплатил на ответницата не без основание, както твърди той, а на основание влязъл в сила съдебен акт - по допускане и извършване на делбата. Ето защо сумата не се явява платена при хипотезата на чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД , поради което и искът му е неоснователен. СПН по делбеното дело не се разпростира върху облигационния му иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, в противен случай настоящото производство би било недопустимо и подлежащо на прекратяване. Но в настоящото производство по предявения от ищеца облигационен иск съдът следва да зачете СПН на решението по делбеното дело по допускане на

делбата и да приеме, че страните по спора са притежавали посочените в това решение квоти в съсобствената вещ, поради което твърдението на ищеца, че въз основа на изложените в исковата му молба факти семейното жилище е "негова лична собственост на осн.чл.20 ал.1 СК и ТР № 691 на ВС на РБ по гр.д. № 224/85г. на I ГО" не може да бъде предмет на доказване. Ето защо искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Евентуалната претенция за разликата между вписаната в нот.акт № 2,т.1, д.№2 на нотариус Димова сума от 9 865,87лв и получените от нея 7 900 евро, равняваща се на 5 585,19лв също е неоснователна. Първо - такъв иск не е предявен с исковата молба, и второ - тази разлика, като част от сумата 7 900 евро, също се дължи на правно основание - влязлото в сила съдебно решение по допускане и извършване на делбата. След като по-голямата сума не се дължи, то по аргумент за по-силното основание - и по-малката сума, като част от по-голямата, също не се дължи.

Дори и да се приеме, че иск по чл.86 ЗЗД е бил надлежно предявен, той като акцесорен по своя характер следва съдбата на главния иск, явява се неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Като е направил същите фактически констатации и правни изводи първоинстанционният съд е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Въззиваемата страна не е направила искане аз присъждане на разноски за водене на делото в настоящата инстанция, поради което съдът не присъжда такива.

Водим от горното, съдът