Решение № 75 от 18.04.2008 г. по в.гр.д. № 85/2008 г. по описа на Апелативен съд Варна.
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от С. З. И. от гр.Д. срещу решението на Окръжен съд-Добрич от 23.01.2008 г. по гр.д.№ 833/06 г. в отхвърлителните му части. Като се позовава на незаконосъобразност, моли за отмяната му и за постановяване на ново решение по съществото на спора, с което предявените искове бъдат уважени изцяло.
Въззиваемите оспорват жалбата и молят обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима.
След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:
Предявени са при условията на евентуалност искове от С. З. И. срещу „С.” ЕООД-Д. и срещу Г. П. Б. за присъждане на: обезщетение за неимуществени вреди в размер на 33000 лева, ведно със законната лихва и на обезщетение за имуществени вреди в размер на 500 лева, ведно със законната лихва, с правно основание чл.49, вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Не се спори между страните, установява се от приложените по делото писмени доказателства, че ответникът Б. е работел по трудово правоотношение в „С.” ЕООД-Д. като шофоьр.
С определение от 6.12.2005 г. по НОХД № 2274/05 г. е одобрено постигнатото между Районна прокуратура-Д. и Г. Б. споразумение. В рамките на цитираното НОХД той се е признал за виновен в това, че на 19.11.2004 г. в гр.Добрич при управление на товарен автомобил „Мерцедес-Бенц”, рег.№ *** е нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в затруднение на движението на долен ляв крайник за период от 2-3 месеца, като деянието е извършено в пияно състояние – престъпление по чл.343,ал.3,б.”а”, предл.2, вр. с ал.1,б.”б”, вр. с чл.342,ал.1 от НК.
Назначената съдебно-медицинска експертиза е уточнила характера на увреждането – счупване на таза с нарушаване целостта на тазовия пръстен по тип „Малген”.
Не се спори, че ищцата е била приета в Ортопедично отделение на „МБАЛ-Д.”, гр.Д., откъдето е била изписана на 17.12.2004 г. – престоят й там е бил около месец, като пострадалата се е нуждаела от придружител.
Събраните гласни доказателства – показанията на свид.Х.Д. и на свид.Н.И. установяват факта, че пострадалата е изпитвала силни болки и дълго време не е имала възможност да извършва самостоятелно обичайни действия и да поддържа личната си хигиена.
Назначената съдебно-медицинска експертиза представя заключение, прието от съда за обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, съобразно което намалената трудоспособност и ограничението на активните физически движения е била налице около три месеца.
Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите от него при или по повод изпълнението на тази работа - следователно, налице е основание за ангажиране на отговорността на ответното дружество по посочения текст.
При определяне на размера на претърпените неимуществени вреди съдът изхожда както от характера на увреждането, така и от принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД. С оглед на така приетата за установена фактическа обстановка, настоящата инстанция приема, че сума от 5000 лева би обезщетила претърпените от ищцата неимуществени вреди. Следователно, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта му, с която искът за присъждане на неимуществени вреди е отхвърлен за разликата от 3000 лева до 5000 лева и вместо него бъде постановено друго по съществото на спора, с което искът бъде уважен за посочения размер. Дължимата върху тази сума законна лихва е в размер на 466.06 лева, която следва да бъде присъдена с настоящото решение.
Неоснователна е претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за разликата над 24 лева. Приложените като доказателство по делото касови бележки не установяват, че закупените с тях стоки са свързани със здравословното състояние на ищцата, поради което съдът приема, че претенцията е недоказана, а решението в тази му обжалвана част следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения, Варненският апелативен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решението на Окръжен съд-Добрич от 23.01.2008 г. по гр.д.№ 833/06 г. В ЧАСТТА му, с която предявеният иск за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата от 3000 лева до 5000 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „С.” ЕООД-Д., ДА ЗАПЛАТИ на С. З. И. сумата от 2000 лева – неимуществени вреди, ведно с лихва за забава в размер на 466.06 лева, считано от 19.11.2004 г. до предявяване на иска.
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Окръжен съд-Добрич от 23.01.2008 г. по гр.д.№ 833/06 г. в останалите му обжалвани части. В необжалваните му части решението е влязло в сила.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в 30-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
РЕШЕНИЕТО Е ВЛЯЗЛО В СИЛА.
2.