РЕШЕНИЕ № 61/21.04.2009 г. по в.гр.д. № 80 по описа на 2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.196 от ГПК/отм./.
С решение № 1217/ 24.11.08 год., постановено по гр.д.№ 127/2008год., Варненският окръжен съд е отхвърлил предявените от Н.Д.Т. срещу Д.Т.Д. искове за отмяна на дарение, извършено по договор по нот.акт № 143, н.д. 2401/94год. на ВН, с предмет правото на собственост върху недвижим имот в гр.В******, представляващ ½ ид.ч. от жилищна сграда и стопански постройки, ведно с правото на строеж върху държавно дворно място с площ 295 кв.м. съставляващо имот пл.№ 331 в кв.24 по плана на 26-ти пдр. на града, основан на твърдения че и е отказал издръжка, на основание чл.227 ал.1 б.”в” от ЗЗД и заплащане на сумата от 218 572лв., представляваща обезщетение за онова с което ответникът се е обогатил вследствие договор за замяна от 28.04.06год. вписан на 05.05.06год., т.VІІІ, № 73, вх.рег.№ 10 284 по който е прехвърлил правото, отстъпено чрез гореописания договор за дарение, на основание чл.227 ал.5 ЗЗД, ведно със законната лихва, считане от предявяване на иска до окончателното й изплащане.
Недоволна от постановеното решение е останала ищцата, която го обжалва с въззивна жалба на процесуален представител с оплакване за отмяна на същото като неправилно поради незаконосъобразност и необоснованост, по изложени съображения.
Въззиваемата страна чрез писмени бележки на процесуален представител, както и с изразено становище на същия в съдебно заседание, счита жалбата за неоснователна и като такава да бъде оставена без уважение.
Съдът, взе в предвид следното:
В исковата и в уточняваща молба Н.Д.Т. е предявила против Д.Т.Д. иск за отмяна на дарение по чл.227 ал.1 б.”в” ЗЗД и за заплащане на сумата от 218 572лв. на основание чл.227 ал.5 ЗЗД. Твърди, че през 1994год. заедно със съпруга си дарили на сина си Д.Т.Д. ***, представляващ ½ ид.ч. от жилищна сграда и стопански постройки, ведно с правото на строеж върху държавно дворно място с площ 295 кв.м. съставляващо имот пл.№ 331 в кв.24 по плана на 26-ти п др. на града. Впоследствие дарения имот е бил заменен, като ответникът е получил в замяна три апартамента на ул.”Хр***, два от които е прехвърлил на трети лица.
Излага, че е възрастна, не е в състояние да се издържа, тъй като пенсията която получава е много малка-122лв., а болестите които има изискват ежемесечно средства за лекарства. Тъй като ответникът не искал да я вижда, нито да й изпраща суми за да може да преживява нормално, му е изпратила нотариална покана в която молела ответника да и изпраща издръжка в размер на 180 лв. На 17.10.07год. получила запис за сума от 100лв. Счита, че синът се е показал непризнателен за това, с което е бил надарен през 1994год., поради което счита, че са налице основанията на чл.227 ал.1 от ЗЗД за отмяна на дарението, а тъй като дарения имот не съществува, претендира заплащане на обезщетение в размер на ½ от онова, с което ответникът се е обогатил, а именно сумата от 218 572лв.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа чрез процесуален представител.
Ответникът чрез процесуален представител оспорва предявения иск. Заявява, че ищцата е имала средства, тъй като се е разпоредила с имотите си, както и че не е отказвана грижа на същата.
ВАпС като съобрази доказателствата по делото, изразените становища и съобрази приложимите към релевантните за спора факти нормативни актове, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съобразно представено копие договор по нот.акт № 143, н.д. 2401/94год. на ВН, ищцата и нейния съпруг Т. Д.Т. -/ поч.2006год./ са дарили сина си Д.Т.Д. със собствения си недвижим имот, находящ се в гр.В******, представляващ жилищна сграда и стопански постройки, ведно с правото на строеж върху държавно дворно място с площ 295 кв.м. съставляващо имот пл.№ 331 в кв.24 по плана на 26-ти пдр. на града, със запазване правото на дарителите да живеят в имота. С договор за замяна от 28.04.06год. вписан на 05.05.06год., т.VІІІ, № 73, вх.рег.№ 10 284 срещу гореописания имот, предмет на договора за дарение, ответникът е получил от Община Варна правото на собственост върху три апартамента на ул.”Х***.
Представени са договори за продажба-а именно девет нотариални акта чрез които ищцата чрез пълномощника си А. Т. ***І.2006год. се е разпоредила със земеделски имоти, находящи се в с.Д., община А.- /стр.96-104/. Пазарната оценка на имотите е в общ размер от 27 411лв. съобразно заключението на СТЕ.
С нотариална покана получена от ответника на 09.10.2007год. ищцата е поискала ищеца да и изплаща ежемесечна издръжка в размер на минималната работна заплата. В поканата е посочено, че ищцата е материално затруднена, тъй като получава малка пенсия, а тъй като е стара и болна, има нужда от лекарства, грижи и издръжка. Не се оспорва, че след получаване на поканата, ответникът е изпратил на ищцата сумата от 100лв.
Представени са доказателства относно здравословното състояние на ищцата, според които същата страда от хипертонична болест и диабет.
По съществото на спора съдът съобрази следното:
За признаване на основателността на иск с правно основание чл.227 ал.1 б.”в” ЗЗД е необходимо установяването на няколко кумулативни предпоставки:-изпадането на дарителя в трайна нужда от издръжка, отправяне на покана до надарения за заплащане на издръжка и отказ от страна на надарения за предоставяне на издръжка съобразно своите възможности.
Относно наличието на първата предпоставка:
За да се установи наличието на тази предпоставка, в тежест на ищеца е да установи, че е изпаднал в трайна нужда от издръжка, което означава, че не е в състояние да задоволява нуждите си със средствата с които разполага и то за немалък период. За това е нужно да се установи с какви средства разполага дарителя през процесния период и какъв е размерът на сумата, необходима за покриване на потребностите за един нормален начин на живот.
Съдът намира, че съобразно доказателствата по делото, ищцата не установява да е изпаднала в трайна нужда-т.е. за по-дълъг период от време от издръжка. Както се посочи, поканата е получена от ответника на 09.10.2007год., а исковата молба е предявена на 31.10.07год. Това е релевантния период, който следва да бъде изследван, а дори и да бъде установена нужда от средства, тъй като периода е твърде кратък, не би могло да се приеме, че нуждата е трайна.
Освен изложеното, съдът счита, че ищцата не е доказала и с какви средства е разполагала през процесния период. Същата не е представила доказателства за размера на пенсията която получава, но дори и да се приеме посочения от нея размер -112лв., ищцата въпреки дадената й възможност от настоящата инстанция, не е представила доказателства -статистически данни за размера на средномесечните разходи за процесния период. Предвид и което, не може да се извърши сравнение с доходите на въззивницата. Следва да се отбележи също, че въззивницата е реализирала допълнителни доходи от продажба на земеделски земи през периода юни-ноември 2006год. в размер според СТЕ в размер на 27 411лв. Безспорно тези средства, ведно с получаваната пенсия покриват потребностите на ищцата за осигуряване на един нормален начин на живот. Предвид изложеното, съдът намира, че ищцата не е доказала посочените предпоставки за уважаване на иска по чл.227 ал.1 б.”в” ЗЗД. В допълнение следва да се отбележи, че въпреки че ищцата е разполагала със средства, ответникът веднага е откликнал на поканата за издръжка, като в процесния период е изпратил сумата от 100лв. Предвид което не се установява и третата предпоставка за уважаване на иска-да е искана издръжка и такава да е била отказана.
С оглед на изложеното, не са налице предпоставките на чл.227 ал.1 б.”в”, респективно ал.5 ЗЗД за отмяна на направеното дарение. Исковете се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
Поради съвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения Варненският апелативен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1217 от 24.11.2008 г. постановено по гр.д.№ 127/2008 г. по описа на Варненски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО е влязло в сила.