РЕШЕНИЕ № 239/10.12.2007 г. по възз. гр. д. № 7 по описа за 2005 г. на Апелативен съд – Варна:

Производството е по реда на чл. 196 и сл. от ГПК.

Търговищкият окръжен съд с Решение № 80 от 24.11.2004 г., постановено по гр. д. № 368/2004 г., е осъдил на основание чл. 2, т. 2 от ЗОДОВ ОСС - гр. Р. при участието на РДВР - гр. Р. като трето лице помагач да заплати на Н. Й. К. от гр. Т. сумите от 1 500 лева и 200 лева - обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от 01.07.2004 г. до окончателното им плащане, и е отхвърлил иска за неимуществени вреди за разликата от 1 500 лева до пълния предявен размер. Със същото решение Търговищкият окръжен съд е осъдил ищцата да заплати на ТОС държавна такса върху отхвърлената част от исковете в размер на 340,04 лева.

От така постановеното решение са останали недоволни ищцата, ответникът и третото лице-помагач, поради което са го обжалвали пред настоящата съдебна инстанция в законоустановения срок.

С въззивната си жалба Н.Й.К., чрез процесуалния си представител адв. Д. К., изразява недоволство от решението в отхвърлителната му част, като счита, че същото е незаконосъобразно и моли то да бъде отменено в обжалваната му част вместо него да бъде постановено на ново решение, с което да бъде уважена изцяло предявеният иск за неимуществени вреди. В съдебно

заседание пред настоящата инстанция въззивницата поддържа жалбата и моли да й се присъдят направените по делото разноски.

С въззивната си жалба ОСС - гр. Р. изразява недоволство от първоинстанционното решение в частта, с която исковете са уважени. Счита, че при постановяването му съдът е допуснал нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и че същото е необосновано. Изложени са твърдения за липса на пряка и непосредствена връзка между евентуалните претърпени от ищеца вреди и действията на органи при ОСС - гр. Р. Моли се обезсилване на решението в обжалваната част или за неговата отмяна и отхвърляне на предявените срещу нея искове.

Във въззивната жалба, подадена от третото лице-помагач — РДВР-гр. Р., с която също е обжалвано първоинстанционното решение, с което частично са били уважени предявените искове, се твърди, че решението е недопустимо поради недопустимост на предявените искове поради липсата на влязъл в сила акт за прекратяване на наказателното преследване срещу ищцата. Твърди се също, че решението е незаконосъобразно с молба то да бъде обезсилено и производството по делото прекратено, или решението да бъде отменено и предявените искове изцяло отхвърлени.

Представителят на контролиращата страна - Апелативна прокуратура – В. изразява становище за неоснователност и на трите жалби срещу първоинстанционното решение.

Жалбите са подадени в срок от надлежни страни и са процесуално допустими.

Настоящото производство не е контролно-отменително, а въззивно, поради което съдът следва да направи свои фактически констатации и правни изводи. След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 188 от ГПК, Варненският апелативен съд приема за установено следното:

Предявените в обективно съединение искове са с правно основание чл. 2, т. 2 от ЗОДОВ. Н.Й.К. от гр. Т. излага в исковата си молба, че през м. април 2004 г. ОСС-гр. Р. повдигнала спрямо нея обвинение по чл. 244, ал. 1 от НК и срещу нея и лицето М. Ф. било образувано сл. д. № 266/2004 г. Твърди също, че с постановление от 30.06.2004 г. наказателното производство срещу нея било прекратено, но понесла много тежко това неоснователно обвинение и воденото срещу нея следствие - получила остра психоза и депресивни смущения; доброто й име и репутация като медицински работник пострадали много. Ето защо, ищцата претендира

от ОСС- гр. Р. да й заплати обезщетение за понесените неимуществени вреди в размер на 10 001 лева, както и 200 лева -имуществени вреди, от които 100 лева за адв. защита по сл. дело и 100 лева - за пътни разноски, направени от нея във връзка с воденото срещу нея наказателно производство. Претендира законната лихва от датата на повдигане на обвинението срещу нея - 13.04.2004 г. и направените по делото разноски.

Ответната ОСС - гр. Р. оспорва както допустимостта на предявените искове, така и тяхната основателност. Счита, че няма влязло в сила постановление за прекратяване на наказателното производство спрямо ищцата.

По молба на ответната страна е конституирано трето лице-помагач - РДВР - гр. Р., чийто представител се присъединява към становището на ответната страна по допустимостта и основателността на предявените искове.

Видно от приетото като доказателство от настоящата инстанция НОХд. № 350/2005 г. на Разградския окръжен съд и приложеното сл. д. № 266/2003 г. на ОСС - гр. Р. на 07.08.2003 г. срещу ищцата е започнало първоначално полицейско дознание № ЗМ-ЛЗ-133/2003 г., а впоследствие с постановление № 101/21.10.2003 г. спрямо ищцата е било образувано предварително наказателно производство с обвинение от следовател към ответната служба по чл. 244, ал. 1 от НК и с постановление от 13.04.2004 г. й е взета мярка за неотклонение "подписка". По повод на това обвинение ищцата на няколко пъти била призовавана за извършване на следствени действия, на които се явявала в гр. Р. със защитник, като за това е пътувала от гр. Т., където е живеела постоянно. Следственото дело приключило с обвинително постановление на 11.05.2004 г. с мнение за предаване на ищцата и другия обвиняем на съд. С постановление от 30.06.2004 г. прокурор от Окръжна прокуратура – Р. прекратява наказателното производство по отношение на ищцата поради недоказаност на обвинението. По сигнал на следовател при ответната ОСС-гр. Р. Апелативна прокуратура – В. с постановление от 04.11.2004 г. /л. 12 -16 от възз. дело/ е отменила постановлението на Окръжна прокуратура - гр. Р. за прекратяване на наказателното производство срещу ищцата и е върнала делото на ОСС-гр. Р. за допълнително разследване. След приключване на предварителното производство с постановление от 08.06.2005 г. следовател при ОСС-Р. е постановил делото да се изпрати на Окръжна прокуратура-Р. с мнение за предаването на ищцата на съд за носене на

наказателна отговорност. Последвали са изготвянето на обвинителен акт от 14.07.2005 г. по пр. Д. № 20/2005 г. и внасянето му в Окръжен съд-Р. за това, че като извършител заедно с друго лице - неин помагач на 06.082003 г. в 9 села в Общините Лозенец и Самуил при условията на продължавано престъпление си служили с неистински парични знаци - 7 бр. банкноти от по 20 лева - престъпление по чл. 244, ал. 1, вр. чл. 243, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Образуваното НОХдело приключило на 23.03.2006 г. с присъда, влязла в законна сила след потвърждаването й с решението на Варненския апелативен съд, постановено на 27.11.2006 г. по ВНОХд. № 146/2006 г., с която поде. Н.Й.К. е била призната за невиновна по повдигнатото й обвинение. Или, от приложените по делото писмени доказателства безспорно се установява, че срещу ищцата е било водено наказателно производство, продължило от 07.08.2003 г. до 13.12.2006 г. /датата, когато е влязла в сила оправдателната присъда/.

Разпитаните пред окръжния свидетели - Ив. Т. /психиатър от гр. Т./ и Р. К. - установяват, че в резултат на осъществената наказателна репресия срещу ищцата, нейното душевно и психическо равновесие е било нарушено. Същата била депресирана, подтисната, стресирана и неспокойна, за което е била лекувана медикаментозно. Ищцата, която се ползвала с уважение сред колегите си, променила поведението си - станала разсеяна, плачела, кръвното й налягане се повишило, дори един път по време на работа се наложило да й бъде оказана медицинска помощ. Образуваното срещу нея наказателно преследване я злепоставило пред колегите й, тъй като била неколкократно търсена от органите на следствието на работното й място. Свидетелските показания досежно психическото състояние на ищцата се подкрепят и от представената медицинска документация по първоинстанционното дело.

При тази установена фактическа обстановка следва да се направи извод за наличието на формалните предпоставки , визирани в чл. 2, т. 2 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на Държавата в лицето на ОСС - гр. Р. Нормата на чл. 2, т. 2 от ЗОДОВ има за обект на защита честта, достойнството и доброто име на гражданите. Това е така, защото всяко обвинение в извършването на престъпление неизбежно засяга тези ценности. Видно е от доказателствата по делото, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на държавата за действия на нейните органи, тъй като лицето е било признато за невиновно по повдигнатото му обвинение.

ЗОДОВ свързва обезщетяването за претърпяна неимуществена вреда с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 от ЗЗД. Естествено и житейски оправдано е обстоятелството, че във връзка с повдигнатото обвинение и продължилия много години процес, са били засегнати честта и достойнството на ищцата, предизвикани са били у нея негативни емоции и психологически проблеми, увредено е било здравето й. Размерът на неимуществените вреди, претендирани на основание чл. 2, т. 2 от ЗОДОВ, с оглед събраните по делото доказателства и съобразявайки се със степента и характера на претърпените от ищцата психически травми, стрес и унижение от воденото срещу нея наказателно производство, с оглед установената съдебна практика, съдът определя съобразно правилото на чл. 52 от ЗЗД на 5 000 лева. Искът за разликата до 10001 лева за обезщетение за претърпени неимуществени вреди съдът счита за неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Претенцията на ищцата за обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направените разходи за адв. защита и пътни от гр. Т. до гр. Р. във връзка с воденото срещу нея наказателно производство, се установява приложеното по сл. д. адв. пълномощно и от заключението на назначената от окръжния съд съдебно-счетоводна експертиза. Общо имуществените вреди на ищцата са в размер на 204 лева, но този иск следва да се уважи съобразно претенцията й в исковата молба за сумата от 200 лева.

На основание чл. 10, ал. 2 ищцата следва да заплати държавна такса върху отхвърлената част от исковете за първоинстанционното и въззивното производства общо в размер на 300,06 лева.

Поради това че, изводите на първоинстанционния съд не съответстват напълно с тези на настоящата съдебна инстанция, Варненският апелативен съд намира, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго съобразно гореизложеното.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 208, ал. 1 от ГПК, Варненският апелативен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА решение № 80 от 24-11.2004 г.на Търговищкия окръжен съд, постановено по гр. дело № 368/2004 г.САМО В ЧАСТИТЕ МУ, с които предявеният на основание чл. 2, т. 2 от ЗОДОВ от Н. Й. К., ЕГН***, срещу Окръжна

следствена служба - гр. Р. иск за неимуществени вреди за разликата над 1 500 лева до 5000 лева е отхвърлен, И Н. Й. К. е осъдена да заплати по сметка на ВСС държавна такса в размер на от 340,04 лева, както и частта, с която е определена началната дата на дължимата законна лихва върху присъдените обезщетения И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Окръжна следствена служба гр. Р. да заплати на Н. Й. К. с ЕГН-****, на осн. чл. 2, т. 2 от ЗОДОВ, сумата от 3 500 /три хиляди и петстотин/ лева обезщетение за неимуществени вреди, последица отводено срещу нея наказателно производство, приключило с оправдателна присъда, заедно със законната лихва, считано от 13.12.2006 г. до окончателното й плащане.

ОПРЕДЕЛЯ 13.12.2006 г. за начална дата на дължимата законна лихва върху присъдените от Търговищкия окръжен съд обезщетение за неимуществени и имуществени вреди общо в размер на 1 700 лева.

ОСЪЖДА Н.Й.К., ЕГН-*** да заплати по сметка на Варненския апелативен съд държавна такса в размер на 300,06 /триста и 0,06/ лева общо за първоинстанционното и въззивното производства.

ОСТАВЯ в сила същото решение в останалите му обжалвани части.

РЕШЕНИЕТО Е ОСТАВЕНО В СИЛА С РЕШЕНИЕ № 398/22.04.2009 г. по гр. д. № 927/2008 г. по опис на ВКС на РБ.