РЕШЕНИЕ №67от 05.03.2008 г. по касационно гр.д. № 6 по описа за 2ОО8 година по описа на Апелативен съд Варна

Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК вр. §2, ал.4 ПЗР на ГПК /ДВ бр. 59/20.07.2007 год./.

Образувано е по касационна жалба на СОУ „Тр. С.", гр. Ш., представлявано от директора М. Т., срещу решение на ОСШ от 11.10.2007 год. по гр.д. 412/2007 год., с което е оставено в сила решението на РСШ № 157/02.04.2007 год. по гр.д. 2877/2006 год., с което са уважени предявените от В. И. Т. искове срещу СОУ „Тр. С.", гр. Ш., за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със заповед №17/26.09.2006 год. на директора на СОУ, на чл. 328, ал, т.6 и т. 11 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „учител ФКС" и за заплащане на обезщетение ПО ЧЛ. 225, АЛ.2 КТ за периода 27.09.2006 год. - 27.03.2007 год. в размер на 1524,05 лв., ведно със законната лихва от завеждане на иска и ведно с разноските по делото, като е определена и д.т. по чл. 6з, ал.з ГПК.

В жалбата са направени оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението. Твърди се, че съдът не е приложил правилно разпоредбите на чл. 326, ал.2 КТ, чл. 333 КТ, чл. 329 КТ, чл. 328, т.6 КТ. Претендира се за отмяна на решението и отхвърляне на исковете.

Насрещната страна оспорва касационната жалба в писмен отговор.

Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 218в, ал. 1

ГПК, отговаря на изискванията на чл. 218в, ал. 2 ГПК, и е

допустима.

За да се произнесе по основателността на жалбата, като взе

предвид доводите на касатора и данните по делото,

Варненският апелативен съд намира следното:

С решението - предмет на касационно обсъждане, ШОС е оставил в сила цитираното решение на ШРС, с което СА уважени исковете по чл. 344> ал. т.1, т.2 и т.з КТ вр. чл. 225, ал.2 КТ.

Въззивният съд е приел, че между страните е съществувало трудово правоотношение относно длъжността "учител ФКС", прекратено на осн.чл.328 ал.1 т.6 и т.п от КТ поради липса на нужната професионална квалификация и образование и промяна в изискванията за заемане на длъжността със Заповед № 17/26.09.2006 г. на Директора на СОУ.

Прието е, че заповедта не е мотивирана, тъй като в мотивите й не се съдържат фактически обстоятелства, които да обосновават посочената правна квалификация на уволнението, което препятства преценката за законност на съда.

Независимо от изложеното се сочи, че не е налице нито едно от посочените основания за уволнение, тъй като по делото има данни, от 4 бр. учители по физическо възпитание и спорт, една от тези длъжности е трансформирана в „учител по физическо възпитание и спорт и треньорска квалификация за баскетбол", с което е извършено съкращение на щата чрез трансформация на длъжността, а не промяна на изискванията за заемане на длъжността при нейното запазване. Липсват доводи, както се твърди в КЖ, че не е спазена закрила по чл. 333> ал.4 КТ или за незаконосъобразен подбор, посочено е само, че за трансформацията са уведомени синдикатите, а изискването за подбор е посочено като довод за разликата между посоченото в заповедта основание за уволнение и действително наличното такова. Прието е, че тежестта на доказване на законността за уволнение е у работодателя. Изводите са за основателност на исковете за отмяна на незаконно уволнение и възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. Въз основа на представените писмени доказателства е прието, че след уволнението ищецът е преминал на по-ниско платена работа, от което е претърпял вреди в размер на разликата между двете трудови възнаграждения, които следва да му се обезщетят на осн. чл. 225, ал.2 КТ.

Въз основа на тези изводи ОС е оставил в сила решението на РС, с което са уважени исковете по чл. 344? ал.1, тл КТ, по чл. 344> ал.1, т.2 и т.з КТ срещу работодателя.

Касационната жалба е неоснователна.

ОС е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност всички доказателства по делото, от които е установил законосъобразно фактическата обстановка. Съществуването на трудово правоотношение между страните относно длъжността „учител по ФКС" е било безспорно по делото. Установено е, че за тази длъжност по щатното разписание на училището касатор са били предвидени 4 бройки, от които една, съобразно приложените по личното трудово досие примерен учебен план, писмо на Директора до СО от 26.09.2006 год., и утвърдена на 27.09.2006 год.от Директора, но невръчена на ищеца длъжностна характеристика, е следвало да бъде закрита, а на нейно място да бъде създадена нова длъжност - учител по ФКС, треньор,с изискване за квалификация на треньор по баскетбол. Правилно ОС е преценил, че в тежест на работодателя е да докаже законосъобразността на извършеното от него уволнение, което в случая включва наличие на предпоставките за двете посочени в уволнителната заповед основания - т.6 и т.и от чл. 328, ал.1 КТ. Такова доказване в хода на процеса изобщо не е проведено.

На първо място, в самата уволнителна заповед липсват мотиви какви именно изисквания за заемане на длъжността са променени конкретно като факти, което прави невъзможна защитата на ищеца срещу извършеното от него уволнение.

На второ място, работодателят не е доказал с какъв акт на кой компетентен орган е утвърдено щатно разписание или е утвърдена длъжностна характеристика, с която, при запазване на длъжността, т.е. на същите трудови функции, е въведено ново изискване за образование или квалификация /т.6/ или друго изискване, извън посочените /т.н/, с което да се обосновава уволнението.

На трето място, въпреки липсата на представени по делото утвърдени от компетентен орган щатни разписания, от които безспорно да се установяват изнесените в писмо от 26.09.2006 год. твърдения за промяна в разпределението на длъжностите на учителите по ФКС, ако се приеме, че действително бройките са били 4 и една от тях се трансформира от „учител по ФКС" в „учител по ФКС и треньорска квалификация по баскетбол", то това не е промяна в изискванията за заемане на длъжността, а промяна в трудовите функции чрез добавяне на нови такива, т.е. това би било съкращение на щата чрез трансформиране на една длъжност в друга, което е различно от посоченото в заповедта за уволнение основание по КТ за прекратяване на трудовото правоотношение.

При това положение, не е доказано наличието на което и да било основание, посочено в атакуваната заповед за уволнение, което прави това уволнение незаконосъобразно и подлежащо на отмяна.

При успешно проведен иск по чл. 344, ал.1 т. 1КТ, на уважаване подлежи и иска по чл. 344, ал.1, т.2 КТ, при липса на общи основания за прекратяване на трудовото правоотношение, настъпили в хода на съдебното производство. Уважаването на иска по чл. 225, ал.2 КТ е извършено при доказани предпоставки за това.

Изложеното налага извод за неоснователност на касационната жалба, тъй като не се установяват твърдените в нея касационни основания, поради което тя следва да се остави без уважение, а решението на въззивния съд - в сила.

Водим от изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изречение второ, ГПК, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение на ШОС от 11.10.2007 год. по гр.д. 412/2007 год., с което е оставено в сила решението на ШРС № 157/02.04.2007 год. по гр.д. 2877/2006 год.

Решението е окончателно.