Решение № 84/13.04.2007 г. по в.гр.д.№ 57/2007 г. по описа на Апелативен съд Варна.

Производството е по реда на чл.196 от ГПК. С обжалваното решение № 1203 от 08.11.2006год., постановено по гр.д. № 604/2006 г. Варненският  окръжен съд е отхвърлил предявените от М. К. Т. против М.****гр.Д. искове за заплащане на сумата от 29 250лв.-претендирани като пропуснати ползи, представляващи дохода който би реализирал от отглеждането и продажбата на селскостопанска продукция-чубрица за периода 27.04.00год.-27.04.05год., за заплащане на сумата от 5 250лвм.-стойност на пропуснати от ищеца ползи от доход, който би се реализирал от влагане на главницата в панкова институция за процесния период: сумата от 20 000лв. претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, на основание чл.1 ал.1 ЗОДВПГ: Осъдил е ищеца да заплати в полза на държавата сумата от 2 260 лв. на основание чл.10 ал.2 ЗОДВПГ.

Недоволен от постановеното решение е останал ищецът, сега въззивник М. К. Т. който го обжалва с искане същото да бъде отменено като неправилно поради незаконосъобразност и необоснованост и постановено ново, с което предявените искове се уважат изцяло. По оплакванията са развити подробни съображения.

          В съдебно заседание жалбата се поддържа.

          Въззиваемите страни не са изразили становище по жалбата.

Представителят на  контролиращата страна-ВАпП изразява становище за неоснователност на жалбата.

По жалбата съдът съобрази следното: 

          Производството е образувано по искове с правно основание чл. 1 ал.1 ЗОДВПГ, предявени от М.К. Т., срещу М.**** и О.***гр.Д. за солидарно заплащане на сумата от 29 250 лв.-претендирани като пропуснати ползи, представляващи дохода който би реализирал от отглеждането и продажбата на селскостопанска продукция-чубрица за периода 27.04.00год.-27.04.05год., за заплащане на сумата от 5 250лвм.-стойност на пропуснати от ищеца ползи от доход, който би се реализирал от влагане на главницата в панкова институция за процесния период: сумата от 20 000лв. претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди изразяващи се в безпокойство, стрес и страх породени от водените съдебни дела при обжалване на действията и бездействията на ответниците по реализиране на реституцията на земеделски земи, находящи се в землището на с.Горен чифлик, на основание чл.1 ал.1 ЗОДВПГ:

В исковата молба и в уточняващи молби се излага, че с решение по гр.д. № 4642/94год. ВРС е признал в полза на наследодателя му К. П. правото на възстановяване на собствеността върху 13 дка земеделски земи в землището на с.Г. на основание чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ. Доколкото планът за земеразделяне към постановяване на решението е бил влязъл в сила, наследодателят му е обжалвал същия по реда на пар.31 ЗСПЗЗ с искане да бъде коригиран и възстановените имоти да се включат в него. В изменения план за земеразделяне имотите не били ситуирани, поради което наследодателят е обжалвал измененият план пред ВОС. С постановено решение по адм.д. № 125/02год. год. на ВОС е изменил плана за земеразделяне на с.Горен чифлик като е включил в него и възстановените земи съгласно изготвени от лицензиран изпълнител скици-проекти. С решение от 01.11.04год. постановено по адм.д. № 4596/04год. решението на ВОС е оставено в сила. Излага още, че наред със съдебните процедури, е отправил искане и до Министъра на МЗГ за изменение на влезлия в сила план за земеразделяне. Тъй като не е последвало произнасяне на молбата на ищеца, е обжалвал мълчаливия отказ пред ВАС. Така описаните незаконосъобразни действия и бездействия на ответниците, изразяващи се в неидентифициране на възстановените на наследодателя му земеделски земи и неотреждане на имоти за тях в преработения план за земеразделяне  са довели до необосновано забавена реституция на имотите. В резултат на това ищецът лично е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в пропусната възможност  да реализира доходи от отглеждането на чубрица за периода 27.04.00год.-27.04.05год. в размер на 29 250лв.: сумата от 5250 лв. пропуснати ползи от дохода, който би получил при влагане на сумата в банкова институция и неимуществени вреди-20 000лв. получени  вследствие преживеният във връзка  със съдебното обжалване стрес, безпокойство и страх от изхода на съдебните производства.

          В с.з. исковете се поддържат.

          Представител на ответниците оспорва исковете изцяло.

          Представител на Окръжна прокуратура в качеството си на контролираща страна също изразява становище за неоснователност на предявените искове.

          Съдът, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното:

          Видно е от представеното по делото решение по гр.д. № 4642/94год.  на основание чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ е признато правото на К. Т. П., наследодател на ищеца, поч. На 15.04.00год. да му бъде възстановено правото на собственост върху 13 дка земеделски земи, находящи  се в землището на с.Г.чифлик. С протоколно решение № 06-02 ПК-гр.Долни чифлик е определила възстановяването на собствеността да се осъществи чрез план за земеразделяне. С жалба от 26.11.97год. на основание пар.31/97год. ЗСПЗЗ, ищецът като пълномощник е обжалвал вече влезлия в сила план за земеразделяне. Жалбата е била разгледана с протокол от 12.02.98год. на нарочна комисия, която е изразила становище за основателност на жалбата. Същата е предложила частична преработка на земеразделителния план, след одобряване на протокола е изработен коригиран план за земеразделяне, обявен в ДВ бр.65/20.07.99год. Въпреки позитивното становище на комисията по жалбата на ищеца, възстановените имоти не са били включени в коригирания план за земеразделяне. С оглед на горното, К. П. е депозирал жалба срещу коригирания план за земеразделяне, по която е образувано адм.д. № 125/02год. по описа на ВОС. С постановеното решение жалбата е уважена, като е извършено изменение на коригирания план и за процесните три имота е отредена земя в размер отговарящ на възстановеното право на собственост. Решението е оставено в сила с решение, постановено по адм.д. № 4596/04год. по описа на ВАС. С молба от 30.05.01год. ищецът е поискал от Министъра на земеделието и  горите да издаде “облагоприятстващ административен акт” с който да разпореди частична преработка на плана за земеразделяне, относно възстановените имоти с обща площ от 13 дка.  Молбата е оставена без произнасяне, а жалбата на ищеца срещу  мълчаливия отказ на Министъра на МЗГ пред ВАС е оставена без разглеждане като недопустима.

          За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 1 ал.1 ЗОДВПГ  следва да са налице следните предпоставки: 1. Незаконен акт на административен орган; 2. Този акт да е отменен по административен или съдебен ред; 3. да са налице твърдяните в исковата молба вреди /в смисъла на всички неблагоприятни последици върху имуществените и неимуществените интереси на ищеца, изразяващи се в претърпени загуби и пропуснати ползи/; 3. Тези вреди да пряка и непосредствена последица от незаконния административен акт. Установяването на тези обстоятелства е в тежест на ищеца.

          Постановеното решение по адм.д. № 125/02год. на ВОС с което е изменен коригираният план за земеразделяне води до извода, че същият представлява незаконен акт, чрез който може да се ангажира отговорността на ответника, ако са налице и останалите предпоставки за това. 

          Следва да се приеме, съобразно изложеното по-горе, че ответникът ПК-Долни чифлик не е извършила дължимите по закон действия по отреждането на земи в плана за земеразделяне. Това е принудило носителя на правото на собственост да обжалва административния акт, което обжалване пък е довело до забавяне на възстановяването на собствеността до м.11.04год.

Относно основателността на исковете: Предпоставка за да възникне отговорност е да има нанесена вреда. В тежест на ищеца е да установи наличието на вреди, размера на причинените имуществени  и неимуществени вреди и причинната връзка между незаконният акт и вредоносния резултат. Имуществените вреди се делят на нанесени щети и неосъществени печалби, като съобразно въведения предмет на делото, претенцията е за неосъществени печалби.

Относно размера на причинените вреди:  Съгласно заключението на САЕ, при отглеждане на сочената от ищеца култура чубрица, не би се реализирала печалба /разходите са по-големи от приходите/. Предвид което и претенциите за заплащане от страна на ответника пропуснати от ищеца ползи се явява неоснователна.

Относно претенцията за овъзмездяване на претърпени неимуществени вреди:

Съобразно допуснатите от настоящата инстанция гласни доказателства-свидетелските показания на И.Николов се установява, че през 1995-96год. откогато познава въззивника, същият е бил спокоен. Впоследствие, при срещи въззивникът е измествал темата на разговора и почвал да говори само по този проблем-отказа на ПК да определи реалното местоположение на имотите. Според свидетеля, през 1998год. поради същата причина въззивникът е имал проблеми със съня и се наложило да го заведе на психиатър, който му е изписал сънотворни.

Предвид изложените свидетелски показания, съдът намира твърдяните претърпени неимуществени вреди за недоказани. От една страна, към посочения период въззивникът е бил пълномощник и е реализирал чужди права. Доколкото все пак е бил пълномощник на  баща си, може да се приеме, че актовете и поведението на административния орган са го засягали и лично. Все пак следва да се има в предвид, че искането до административния орган е било за реализиране на имуществени права и то признати със съдебен акт, съответно с незаконния акт са засегнати в известна степен имуществени права на бащата на въззивника. С незаконния акт-коригирания план за земеразделяне в който не са ситуирани имотите на  бащата на въззивника, не са засегнати, не са били и застрашени личните права и свободи на въззивника, както е в обичайните случаи на нанасяне на неимуществени вреди. В случая се касае за едно административно производство, и то за реализиране на признато по съдебен ред право. Притесненията за които говори свидетеля, дори и да са вследствие от невключването на имотите в плана за земеразделяне, следва да се приемат за не-поголеми от обичайните които всеки гражданин би изпитал от провеждане на едно административно производства. Предвид изложеното, претенцията за претърпени неимуществени вреди от незаконен акт на ответниците следва да се приеме за недоказана.

          В заключение, съдът намира предявените искове по чл. 1 ал.1 ЗОДВПГ за изцяло неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени като се осъди ищецът на осн. чл. 10 ал.2 ЗОДВПГ да заплати д.т. в размер на 1 090 лв.

Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

          По изложените съображения Варненският апелативен съд

                                               Р  Е  Ш  И :

            ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1203 от 08.11.2006 г. постановено по гр.д.№ 604/2006 г. по описа на Варненски окръжен съд.

          ОСЪЖДА М. К. Т. ЕГН 5709241066 да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сметка на ВСС сумата от 1090лв. на основание чл.10 ал.2 ЗОДВПГ.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 30 дневен срок от съобщението.

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.            

                                                                                                      2.

С решение № 907/02.10.2008 г. ВКС на РБ е оставило в сила решението на ВАпС.

Решението е влязло в сила.