Решение № 49/17.03.2008 г. по в.гр.д. № 559/2007 г. по описа на Апелативен съд Варна.

Производството е въззивно, образувано по жалбата на М. И. Н. и Г. Д. Н. срещу решението на ТОС, постановено на 2.11.2007г по гр.д.№ 244/2007,в частта му, с която са осъдени М. И. Н. и Г. Д. Н. да заплатят на С. Й. Д. и Б. Й. Д. сумата от 10 534,50 лв., представляваща заплатена цена по договор от 9.09.1999 г. на осн.чл.55 ал.1, вр.чл.87, ал.1 ЗЗД, както и сумата от 714.70 лв.-разноски по компенсация.

Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на постановеното решение поради неправилното прилагане на материалния закон. Поддържат се наведените материалноправни възражения пред първата инстнация, а именно:

1. че предвратиленият договор е недействителен, тъй като липсва годен обект за прехвърлителната сделка. Признава се от въззивниците, че е имало изготвени архитектурен проект и строително разрешение от 24.06.1998г, но към момента на сключването на договора не е бил изграден апартамент № 5 по архит.проект до степен груб строеж. Затова договорът няма белезите на предварителен договор за продажба, а само на договор за изработка.

2. договорът е нищожен и на осн.чл.22 СК поради липсата на съгласие от съпругата /втората жалбоподателка/, която не го е подписала.

3. позовава е на изтекла погасителна давност с начален момент- 31.12.1999г, откогато вземането е станало изискуемо

Моли за отмяна на решението на ОС и вместо него да бъде постановено друго за отхвърлянето на претенцията.

В с.з., редовно призовани, не се явяват. В писмено становище възивникът В.Иванов заявява, че поддържа жалбата.

Въззиваемата страна С.Й. Д. и Б. Й. Д. оспорват жалбата чрез процесуалния си представител и молят за оставяне в сила решението на ОС, което становище се поддържа и в с.з. по същество.

Предявен е иск за сумата от 10 534,50лв от въззиваемите С. Д. и Б. Д. против въззивниците, като се твърди, че

са имали сключен помежду си предварителен договор от 9.09.1999г. за продажба на апартамент № 5 в гр.Т., находящ се на ул."Б." № 3, който договор са вписали по надлежния ред в ТщРС. Едновременно с него на отв.М.Н. било възложено и строителството на процесния апартамент със срок на извършване на строителните работи и предаване на обекта 31.12.1999г. Уговорената цена била 11000лв, от която при подписване на договора са заплатени 5468лв, а остатъкът-след издаване на акт № 16. Твърди се още, че първият ищец е превел на първия ответник и 2986,50лв. на 6.03.2000г. и 2080лв. на 27.02.2001г или общо сумата от 10 534.50лв. Между страните била направена уговорка, че остатъкът до 11000лв. се удържа като неустойка за неспазен срок на изпълнение съгласно чл.7 и чл.17 от договора. Ищците влезли във владение на апартамента през есента на 2000г., но въпреки уговорката за снабдяване с нот.акт в 3-месечен срок след предаване на обекта, това задължение не било изпълнено, дори и след изпращането на нот.покана до ответниците от 19.07.2002г. Ищците завели иск по чл.19 ал.З от ЗЗД през м.август 2002г., а ответниците междувременно /2 дни преди първото по делото с.з./ продали процесния апартамент на дъщеря си с нот.акт № 66/2002 г. Искът за обявяване на предварителния договор за окончателен бил отхвърлен. Позовавайки се на неизпълнение от страна на ответниците на задължението им за прехвърляне на имота по нот.ред, претендират връщането на исковата сума от 10534.50лв.

Ответниците М. Н. и Г. Н. са оспорили изцяло исковете с възражения за изтекла погасителна давност, а в евентуалност-че претендираните суми произтичат от недействителен договор, тъй като същият е сключен без участието на съпругата, а се касае за имот-съпружеска имуществена общност.

Така предявеният иск е с правно осн.чл.55 ал.1 във вр. с чл.87 ал.1 от ЗЗД., която правна квалификация се определя въз основа на наведените в исковата молба фактически обстоятелства и уточняването, направено от упълномощения процесуален представител на ищците в първото по делото с.з. на 5.07.2007г.

Решението на ТОС в частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от С. Й. Д. и Б. Й. Д. срещу М. И. Н. и Г. Д. Н. за сумата от 5000лв., претендирана като неустойка /в общ размер от 20 500лв./ по чл.7 от договор от 09.09.1999г. като погасен по давност, не е обжалвано и е влязло в законна сила.

СЪДЪТ, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, съобразно чл.188 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

На 9.09.1999г между първия ищец и първия ответник е бил сключен предварителен договор за продажба на имот, ведно с уговорка за строителството, поета от отв.Н., на апартамент № 5 от 59.60кв.м. и маза № 10 от 11,79кв.м. в сутерена на ЖБ на ул."Б.",намиращ се в

парцел 4113 в кв.199 в гр.Т, в срок до 31.12.1999г. във вид, определен в договора. Съгласно р-л И т.З от договора първият ищец в качеството му на купувач-възложител е поел задължение да заплати на първия ответник „стойностната цена на посочения имот - апартамент в размер на 11 000лв.", от която в деня на подписване на договора- 50%, а останалата сума- след подписване на акт № 16. В р-л IV страните са уговорили отговорностите при неизпълнение на насрещните си задължения: в т.6 - при неизпълнение от страна на ищеца, в т.7 - при неизпълнение от страна на ответника. Според р-л V т. 11 е договорено, че ответникът ще снабди ищеца с нот.акт в срок от 3 месеца след подписване на двустранния приемателен протокол. Договорът е вписан в службата по вписванията при ТРС на 30.05.2002г под № 90 т.1У вх.№2391. Не е спорно между страните, а и от приложените писмени доказателства /л. 11-13/ е видно, че в деня на подписване на договора ищецът е превел на ответника по банков път сумата от 5468.00лв; на 6.03.2000-2986,50лв и на 27.02.2001-2080лв, или общо 10 534,50лв. Като основание за внасяне в платежните документи е вписано „покупка на недв.имот".

Приложеното по делото гр.д.№ 663/7.08.2002г. е образувано по искова молба от първия ищец, депозирана на 7.08.2002г. по предявен срещу първия ответник иск по чл.19 ал.З от ЗЗД за обявяване за окончателен сключения между страните предварителен договор от 9.09.1999г. Преди първото по делото с.з. от 11.09.02г, на 9.09.2002г. с НА № 76 т.Ш н.д.№ 589/2002г. на нотариус рег.№ 164, ответниците продали на дъщеря си С. И. процесния недвижим имот, предмет на сключения предварителен договор от 9.09.1999г. С решение № 777/2.01.2003г. ТРС е отхвърлил иска /в хода на производството като ответник е конституирана и втората отв.Г. Др.Н./. Решението е потвърдено с решение № 91/3.05.2005 по в.гр.д. № 125/ 2005г. на ТОС, оставено в сила с решение № 1146/16.01.2006 по гр.д.№ 1043/2005гна ВКС, II ГО.

Няма спор между страните, че сградата с процесния апартамент е била изградена по одобрен архит.проект и разрешително за строеж, като е издаден и констативен акт обр.16 на 30.01.2002г и разрешение за ползване на строеж от 8.02.02г „жилищна сграда на три етажа с гаражи и магазин", находящ се в УПИ парцел I 4113 кв.199 на ул."Б." 3, с инвеститор М. И. Н. /данни за това се съдържат и по гр.д.№ 663/02 -л.22-

С нот.покана от 16.07.2002г ищ.Ст.Д. е поканил отв.М. Н. в седемдневен срок от уведомяването му да извърши прехвърлянето на процесния имот по нотариален ред. Поканата е връчена на 19.07.2002г.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Предварителният договор за покупко-продажба на недв.имот поради липсата на вещно-прехвърлителен ефект, не подлежи на разваляне по

съдебен ред, арг. от чл.87 ал.З ЗЗД.

Възражението им за изтекла погасителна давност е неоснователно; вземането на ищците става изискуемо от деня, в който е отпаднало основанието /вж. ППВС 1/1979г.-т.7/. В случая това е моментът на влизане в сила отхвърлителното решение по чл.19 ал.З ЗЗД по гр.д.№ 626/ОЗг, а именно датата на постановяване на решението на ВКС -16.01.2006г, а исковата молба е вписана на 6.06.2007г. От датата на влизане в сила решението възниква правото на вземане за ищците за връщане на даденото на отпаднало основание.

Безспорен е фактът, че ответниците са получили от ищеца сумата от общо 10 534.50лв., представляваща заплащане на цената по договора от 9.09.1999 за извършването на строителството и за продажбата на апартамента.

С развалянето на предварителния договор за продажба всяка от страните следва да върне престираното от нея и затова предявеният иск се явява основателен и доказан и като такъв следва да се уважи изцяло.

Що се отнася до възраженията за недействителност, същите са неоснователни поради следното: от писмените доказателства е видно, че плащането е извършено от първия ищец на първия ответник, но това е станало по време на браковете и на двамата. Затова по правилото на чл.19 ал.1 СК придобитата парична сума от отв.Н. и съпругата му е станала СИО и двамата заедно дължат връщането й съобразно разпоредбата на чл.25 ал.2 СК. Поради изложеното неоснователно е и възражението за недействителност на предварителния поради липсата на съгласие за сключването му от съпругата-отв. Н. В процесния случай предварителният договор се разглежда от неговата облигационна страна, а не досежно вещно-прехвърлителното действие, свързано с обявяването му за окончателен. Затова неучастието на съпругата не го прави недействителен.

Гореизложеното мотивира съда за уважаването на иска като основателен. Поради съвпадащите правни изводи на настоящата инстанция с тези на ТОС, постановеното първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила.

Разноски в полза на въззиваемите за настоящата инстанция не следва да се присъждат поради липсата на искане и доказателства за това.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решението на ТОС, постановено на 2.11.2007Г по гр.д.№ 244/2007, в частта му, с която са осъдени М. И. Н. и Г. Д. Н. да заплатят на С. Й. Д. и Б. Й. Д. сумата от 10 534,50лв., представляваща заплатена цена по договор от 9.09.1999г. на осн.чл.55

ал.1 вр.чл.87 ал.1 ЗЗД, както и сумата от 714.70лв.- разноски по компенсация.

В останалата част, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от С. Й. Д. и Б. Й. Д. срещу М. И. Н. и Г. Д. Н. за сумата от 5000 лв., претендирана като неустойка /в общ размер от 20 500 лв./ по чл.7 от договор от 09.09.1999 г. като погасен по давност, решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от уведомяването на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Решението е влязло в сила.