Решение № 36 от 20.02.2008 г. по в. гр.д. № 553/2007 година на Апелативен съд Варна.

Производството е образувано по въззивни жалби срещу решение без номер, постановено на 25.10.2007 год., по гр.д. 347/2ОО7 год. на ОС Шумен, подадени от: 1. Д.С.Д. срещу решението в отхвърлителната му част, за разликата от 2500 лв. до претендирания размер на обезщетение по чл. 45 ЗЗД за вреди от престъпление от 10500 лв., ведно със законната лихва, считано от 28.08.2006 год.; 2. от М. Т. М. срещу решението в частта му, с която искът по чл. 45 ЗЗД е уважен за разликата над 1500 лв. до присъдения размер от 2500 лв. на същото обезщетение, както и в частта от решението, касаеща разноските и д.т., съобразно обжалвания интерес.

В с.з. пълномощникът на М. Т. М. поддържа жалбата му и оспорва жалбата на насрещната страна.

За да се произнесе по основателността на жалбата, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, ВАС намира следното:

Пред ОС Шумен е предявен иск с основание чл. 45 ЗЗД за сумата от 10500 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането 27.08.2006 год., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, болки и страдания, от нанесени вследствие на престъпление по НОХД 261/2006 год. на ВпРС телесни увреждания от М.Т.М. на Д. С. Д.: счупване на лява слепоочна кост с проникване в черепната кухина, разкъсно контузна рана в лявата теменна област на главата и кръвонасядания в областта на мишницата, както и страх от

отправена закана за убийство, престъпление по чл. 144 НК, предмет на същото НОХД.

Ответникът пред ОС е оспорил иска по размер.

Установява се от приложеното НОХД 261/2006 год. на РС гр. В. П. с подсъдим М.Т. М., че същото е приключило със споразумение по чл. 382 НПК, по силата на което М. е признат за виновен за това, че на 27.08.2006 год. в с. Драгоево с твърд тъп предмет - дървен сап от брадва, е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в проникване в черепната кухина на лицето Д. С. Д. от с Др., престъпление по чл. 129, ал. НК, както и за това, че на същата дата и място се заканил на същото лице с убийство и това възбудило основателен страх у Д. за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал.з НК.

Съобразно разпоредбата на чл. 222 ГПК следва да се приемат за безспорно доказани предпоставките за уважаване на исковете по чл. 45 ЗЗД, а именно противоправни деяния - две престъпления, извършени от ответника, настъпили вреди - описаните в исковата молба болки и страдания от телесни увреждания и уплаха от закана с убийство, както и пряката причинно-следствена връзка между деянията и вредите.

Спорен по делото е размерът на дължимото обезщетение, претендирай общо за вредите от двете престъпления.

Този размер, съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, следва да се определи по справедливост, като се вземат предвид видът на вредите, техният интензитет, продължителност на периода, в който са претърпяни, трайността на последиците от тези вреди, ограниченията, които е претърпял пострадалия при понасяне на вредите и т.н.

За доказване на претърпените вреди - болки и страдания, в размер, кореспондиращ на претенцията, по делото са ангажирани епикриза от 28.08.2006 год., касаеща телесни увреждания и лечението след инцидента, и гласни доказателства.

Видно е от епикризата, че ищецът е претърпял фрактура на черепа в областта на лявото теменно слепоочие, където е имал и разкъсно-контузна рана, имал е и кръвонасядания в областта на лявата мишница. Ищецът е претърпял петдневно лечение в болницата, след което е бил изписан с медикаментозно лечение, без усложнения, с болкоуспокояващи.

Съобразно показанията на свидетелите Н.Г. и С. С., за последния при условията на чл. 136 ГПК, чиито показания съдът цени като плод на лични впечатления, обективни, безпротиворечиви, съответстващи си помежду си и на медицинския документ, коментиран по-горе, в момента на инцидента ищецът е

бил много уплашен, от удара в главата е паднал и не е успял да се изправи без чужда помощ, след инцидента е получил силно главоболие, виене на свят, като тези последици търпи и към момента на депозиране на показанията от свидетелите - година след инцидента. Единственото възможно лечение е болкоуспокояващи. Имал е и проблеми с намиране на работа, именно поради ограниченията на главоболието.

Съдът не кредитира показанията на свидетелките И. И. и Т. М., и двете в родствена връзка с ответника по исковете, тъй като тези показания са тенденциозни, не установяват конкретни факти, а се базират на обикновено отричане на претърпените вреди от ищеца въз основа на субективна преценка на свидетелките.

При тези доказателства съдът намира, че са доказани болки и страдания при силен интензитет в продължение на поне един месец до зарастване на раната и счупването, причинени от телесното увреждане, силна уплаха, а също и продължаване на вредното влияние на увреждането, макар и при по-слаб интензитет, и понастоящем при неясна прогноза за причиненото главоболие на ищеца раната и болките в ръката му, което е довело до вредно влияние и върху обичайния му живот, тъй като според свидетелите здравословното му състояние ограничава избора му на труд, с който да осигурява прехраната си. При тези факти справедлив размер за обезщетяване на причинените вреди е такъв от 2500 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането.

При съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на ОС обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Разноски не се присъждат.

Водим от изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение на ОС Ш., постановено на 25.10.2007 год., по гр.д. 347/2007 год.

Решението е влязло в сила.