РЕШЕНИЕ № 24/05.02.2009 г. по в.гр.д. № 517 по описа на съда за 2008 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

С решение № 1195 от 05.11.2008 г., постановено по гр.дело № 3273 от 2007 г., Върховният касационен съд на Република България е отменил решението на Апелативен съд гр.Варна с № 34, постановено на 21.02.2007 г. по гр.д.№352/2006 г. и е върнал делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав.

При новото разглеждане на делото, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 196 от ГПК /отм./. Образувано е по въззивна жалба на Министерството на държавната администрация и административната реформа –София срещу решение на Окръжен съд гр.Варна от 14.08.2006 г. по гр.дело № 1433/05 г., с което са отхвърлени, предявените срещу „Н***” ЕООД гр.В. искове: - за заплащане на сумата от 26 451 лв., представляваща обезщетение за ползване без основание на площ върху покрива на плажните складове, върху която е изграден временен павилион, ползван като снек-бар „Терасата” за храна и напитки в обект „съблекални, включващи кабини за преобличане, душове, тоалетни възли и хангар за леки плавателни съдове и плажен инвентар” в почивна база „Св. Св. Константин и Елена” гр.Варна, описан в АДС 3446/206.2001 г. за периода 27.05.2005 г. – до завеждане на иска 18.08.2005 г.  на основание чл. 59 от ЗЗД; - за сумата от 550 лв., представляваща обезщетение за забава за същия период, на осн. чл.86 ЗЗД, ведно със законната лихва от предявяването на иска.

Наведени са оплаквания за незаконосъобразност на решението, като се моли за неговата отмяна и за постановяване на ново решение по съществото на спора, с което предявените искове бъдат уважени.

Въззиваемото дружество е изразило становище за оставяне в сила на решението.

Въззивната жалба изхожда от процесуално легитимирано лице с правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение, като неизгодно за него. Правото си на жалба то е упражнило редовно и в срока по чл.197 от ГПК /отм./.

Предявени са от Администрацията на МС, с правоприемник в процеса Министерство на държавната администрация и административната реформа, като упражняващо правото на собственост на Държавата, срещу „Н***” ЕООД гр.В. искове за заплащане на сумата от 26 451 лв. - обезщетение за лишаване от ползването на предоставен за управление и ползване имот – частна държавна собственост за периода от 27.05.2005 г. до 18.08.2005 г., както и за плащане на 550 лв. - обезщетение за вредите от забавеното изпълнение на главното парично задължение, определено по размер от законните лихви за периода от 27.05.2005 г. до 18.08.2005 г. Ищецът е настоявал в исковата си молба, че процесният имот – площ на покрива на плажни складове и изграден върху него временен павилион, представлявали част от почивна база „Св.Св. Константин и Елена„ гр.Варна - имот частна държавна собственост, като управлението и стопанисването му било предоставено на Министерски съвет, а в хода на производството - на МДААР. Обектът бил отдаван под наем, като последният договор бил сключен с Областния управител на област с административен център Варна на 01.05.2001 г. за срок от три години, който изтекъл на 01.05.2004 г. Сочил е, че през процесния период ответникът ползвал имота без основание, поради което дължал обезщетение, определено по размер от пазарната наемна цена за подобен имот. Тъй като обезщетението не било платено след покана, той дължал и мораторни лихви.

„Н***” ЕООД е оспорил исковете. Изложил е съображения, че ищецът не е активно легитимиран да претендира обезщетението, тъй като имотът се стопанисвал от Областния управител. Заявил е, че ползвал площта върху съблекалните и временната постройка по силата на договор за наем, сключен с Областния управител. Сочил е, че не му е отправяна покана за освобождаване на имота и поради това наемното правоотношение не било прекратено.

Въз основа на събраните по делото доказателства, Апелативен съд гр.Варна, приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно Устройствения правилник на Министерски съвет и неговата администрация /обн. ДВ бр.103 от 1999 г./, почивна база „Св.св. Константин и Елена” е била предоставена за управление на администрацията на Министерски съвет. За сградите и земята на почивната база били съставени и актове за държавна собственост съответно с № 3154 от 12.09.2000 г. и с  № 3446 от 28.06.2001 г. Според вписването в АДС № 3154 от 12.09.2000 г., сградите са предоставени за  управление на Министерски съвет. В забележка към акта е посочено, че съгласно Заповед № РД – 06-7706-59/21.02.2006 г. на Областния управител –Варна, записът в графа 9 „предоставени права върху имота” да се чете: „Министерство на държавната администрация и административната реформа”.

Във втория акт за държавна собственост № 3446 от 28.06.2001 г. е  описан терена на базата, като правата върху него първоначално са били предоставени на Областния управител. Видно от вписванията в т.13 „забележка” на акта, със  Заповед № РД -1-7706/115 от 20.05.2002 г. на Областния управител, в т.3 „вид и описание на имота„ е добавен текста  „съблекални включващи кабини за преобличане, душове и тоалетни възли, хангар за леки плавателни съдове и плажен инвентар”, а в т.9 „предоставени права върху имота” е вписано „Министерски съвет”. С последваща забележка в т.13 от акта, е посочено, че съгласно Заповед № РД – 06-7706-60/21.02.2006 г. на Областния управител –Варна, записът в графа 9 „предоставени права върху имота” да се чете: „Министерство на държавната администрация и административната реформа”.

Установява се, от приетите в настоящата инстанция писмени доказателства, че заповед РД -1-7706/115 от 20.05.2002 г. на Областния управител, в частта касаеща извършената поправката на АДС № 3446 от 28.06.2001 г., е влязла в сила.

Съгласно  &2 от Постановление на МС от 12.10.2005 г. за приемане на Устройствен правилник на Министерството на държавната администрация и административната реформа /ДВ. Бр. 83 от 18.10.2005 г./, почивна база „Св.св. Константин и Елена” –Варна, е предоставена за ползване и управление на Министерството на държавната администрация и административната реформа, като предаването й е сторено с приемо-предавателен протокол от 29.11.2005 г.

От писмо изх.№ 37/22.02.1980 г. за издаване на разрешение за строеж на хангари и съблекални за нуждите на почивен дом „Дружба” гр.Варна, протокол №2 от 26.02.1980 г.  за дадена строителна линия и определено ниво, и от проект за изграждането им, се установява, че съблекалните и хангара са построени от Министерски съвет през 1980 г. През 1998 г. на основание чл. 120, ал.4 от ППЗТСУ, е било издадено разрешение № 62/08.07.1998 г. за поставяне на временен обект павилион – снек-бар „Терасата” на покрива на съществуващите плажни складове, находящи се в к.к. „Св.св. Константин и Елена”. Не е било спорно между страните по делото, че временният обект е бил изграден от „Н***” ЕООД, съгласно уговорките в сключения на 27.04.1998 г. с администрацията на Министерския съвет договор за наем.

На 01.05.2001 г. между ответника и Държавата, чрез Областния управител на Варненска област, бил подписан нов договор за наем на имота, за срок от три години. За ползването през месеците от май до септември била уговорена наемна цена в размер на сумата от 581 лв. месечно, а за останалия период - в размер на 192 лв. месечно.

От изявлението на представителя на ответника, че ползването му е било основано на сключения с Областния управител договор за наем, се налага извода за направено признание на факта на ползването на имота в периода 27.05.2005 г. - 18.08.2005 г.

Независимо от продължилото ползване, след изтичане на срока на договора за наем, той не се е превърнал в безсрочен на основание чл. 236 от ЗЗД. Това е така, защото имотът, предмет на договора за наем, е частна държавна собственост и срокът за наемането му, съгласно разпоредбата на чл. 19, ал.3 от Закона за държавната собственост, в редакцията му -ДВ, бр.124 от 1998 г., не може да бъде по-дълъг от три години. Т.е. в случая не намира приложение разпоредбата на чл. 236, ал.1 от ЗЗД за превръщането на договора в безсрочен.Това означава, че с изтичането на тригодишния срок на 01.05.2004 г., договорът за наем от 01.05.2001 г. е бил прекратен.

С оглед, дадените от ВКС на РБ с решение № 1195/05.11.2008 г. по гр.д. № 3273/2007 г. задължителни указания, съдът е назначил съдебно – техническа експертиза за изясняване на въпросите: - на кого е било предоставено управлението на съблекалните  - дали на МДААР или Областния управител, дали те са част от почивна база „ Св.св. Константин и Елена” и дали за периода, за който се претендира обезщетение павилионът е бил съществуващ обект, с оглед неговия статут на временна постройка.

Според заключението на вещото лице, съблекалните са част от почивната база на МС, находяща се в к.к. „Св.св. Константин и Елена”. Управлението на същите е било предоставено на Министерски съвет, съгласно първата поправка в АДС № 3446/28.06.2001 г. със заповед № РД -1-7706-115/20.05.2002 г., а съгласно втората поправка в АДС № 3446/28.06.2001 г., извършена със заповед № РД -06-7706-59/21.02.2006 г., управлението на съблекалните е било предоставено на Министерството на държавната администрация и административната реформа. В периода 27.05.2005 г. до 18.08.2005 г., павилионът е бил съществуващ и действащ обект. Заключението на вещото лице не бе оспорено от страните и като компетентно и безпристрастно изготвено се кредитира изцяло от съда.

В писмо изх. № 02.19-99 от 20.05.2005 г. на Министърът на Държавната администрация, адресирано до ответника и до Областния управител, е било заявено противопоставяне на ползването на ответника и искане за заплащане на обезщетение. Това писмо, обаче е било пратено на неактуален адрес на управление на дружеството и поради липсата на отбелязване в обратната разписка на имената и качеството на получателя, не води до извод,  че е получено от представител на „Н***” ЕООД.

За доказване размера на обезщетението за лишаване от ползването, определено от пазарния наем на обекта за процесния период, в първата инстанция е била допусната и приета съдебно – икономическа експертиза. Поради невъзможност да се снабди с данни за пазарните наемни цени за подобен имот, вещото лице е определило обезщетението на база уговорената неустойка в прекратения договор за наем и на база претендирания от ищеца месечен размер на обезщетението. Така изготвената експертиза не е дала отговор на поставения въпрос за пазарната наемна цена на обекта, определена въз основа на пазарно проучване, поради което съдът не я кредитира.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Предявените искове черпят своето правно основание от разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Съгласно чл.59 от ЗЗД, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.

За да бъде уважен искът по чл.59 от ЗЗД, следва да бъде доказано: - че е налице обогатяване на едно лице за сметка на друго; - обедняването на другото лице; - липсата на основание за обогатяването; - отсъствие на друга правна възможност да бъдат защитени интересите на обеднелия; Доказателствената тежест за установяването на тези факти според разпоредбата на чл.127 от ГПК /отм./ носи ищецът.

Установено бе по делото, че съблекалните и хангарите, върху които е изградена временната постройка, са частна държавна собственост и представляват част от почивна база „Св.св. Константин и Елена”. Последната е била предоставена за стопанисване и управление на ищеца по делото. През процесния период /от 27.05.2005 г. до 18.08.2005 г./ ответникът е ползвал площта върху покрива на плажните складове с изградената временна постройка - снек-бар „Терасата” без правно основание, тъй като договорът му за наем с Областния управител е бил прекратен, поради изтичане на срока. МДААР, като упражняващо правата на държавата по отношение на процесния имот, е било лишено от възможността да го използва и да го отдава под наем, а от друга страна ответникът се е обогатил със спестените суми, които би дължал за ползването. В настоящия казус размерът на обедняването съвпада с този на обогатяването и обезщетението следва да бъде определено от размера на наема, който би бил получен, съответно платен, в течение на същия период.

Предвид липсата на доказателства по делото за размера на пазарния наем, съдът намира, че обезщетението следва да бъде определено на база последния, плащан от ответника наем за имота, а именно сумата от 581 лв. месечно. За периода от 27.05.2005 г. до 18.08.2005 г. обезщетението се равнява на сумата от 1 607,43 лв. В този размер искът следва да бъде уважен, а за горницата до претендираните 26 451 лв. същият се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.

Тъй като длъжникът не е получил покана за заплащане на обезщетение в периода преди завеждане на делото, той не е поставен в забава и не дължи обезщетение за неизпълненото си в срок парично задължение. Поради горното, искът по чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 550 лв. -обезщетение в размер на мораторните лихви за времето от 27.05.2005 г. до 18.08.2005 г. се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. На ищеца следва да бъдат присъдени законни лихви върху главницата, начиная от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.

Поради частичното несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлен иска по чл.59 от ЗЗД за  сумата от 1 607,43 лв. В останалата част решението следва да бъде оставено в сила.

Ищецът не е заявил искане за присъждане на разноски, поради което такива не му се следват. Ответникът, с писмените си бележки при разглеждането на делото от ВКС, е поискал присъждане на разноски. Такива същият  е сторил за заплащане на адвокатски хонорар на адв. А.М. в размер на 1 000 лв. От тази сума, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника  943,40 лв., съразмерно на отхвърлената част от иска.

На основание чл.64, ал.5 ГПК /отм./, „Н***” ЕООД следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса  върху уважената част на иска в размер на 128,60 лв. за трите инстанции.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ  решение /без номер/ от 14.08.2006 г., постановено по гр.д.  1433/2005 г. по описа на Окръжен съд гр.Варна в ЧАСТТА, с която е отхвърлен, предявения от Администрацията на МС, с правоприемник в процеса Министерство на държавната администрация и административната реформа, като упражняващо правото на собственост на Държавата, срещу „Н****” ЕООД гр.Варна, иск за заплащане на обезщетение за ползване без основание в периода от 27.05.2005 г. до 18.08.2005 г. на площ върху покрива на плажните складове, върху която е изграден временен павилион, ползван като снек-бар „Терасата” за храна и напитки в обект „съблекални, включващи кабини за преобличане, душове, тоалетни възли и хангар за леки плавателни съдове и плажен инвентар” в почивна база „Св. Св. Константин и Елена” гр.Варна,  ДО РАЗМЕР НА СУМАТА ОТ 1 607,43 лв., като ВМЕСТО ТОВА

ОСЪЖДА „Н****” ЕООД гр.В., рег. С решение по ф.д. № 2548/1996 г. на ВОС, със седалище и адрес на управление гр.*****, представлявано от Н.Н.К. да заплати на Министерство на държавната администрация и административната реформа сумата от 1 607,43 лв., представляваща обезщетение за ползване без основание на площ върху покрива на плажните складове, върху която е изграден временен павилион, ползван като снек-бар „Терасата” за храна и напитки в обект „съблекални, включващи кабини за преобличане, душове, тоалетни възли и хангар за леки плавателни съдове и плажен инвентар” в почивна база „Св. Св. Константин и Елена” гр.Варна за периода от 27.05.2005 г. до 18.08.2005 г., ведно със законните лихви върху сумата от 1 607,43 лв., начиная от датата на подаване на исковата молба 18.08.2005 г. до окончателното й изплащане.

ОСТАВЯ В СИЛА  решението в останалата част.

ОСЪЖДА Министерство на държавната администрация и административната реформа, гр.София, бул. „Дондуков” №1,  да заплати на „Н****” ЕООД гр.В., рег. С решение по ф.д. № 2548/1996 г. на ВОС, със седалище и адрес на управление гр.В******, представлявано от Н.Н.К., сумата от 943,40 лв., представляваща съразмерна на отхвърлената част от иска, част от платено адвокатско възнаграждение при разглеждането на делото във ВКС.

ОСЪЖДА „Н*****” ЕООД гр.В., рег. с решение по ф.д. № 2548/1996 г. на ВОС, със седалище и адрес на управление гр.В******, представлявано от Н.Н.К. да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата 128,60 лв., представляваща дължимата държавна такса за трите инстанции, изчислена върху уважената част на иска.

Решението е влязло в сила.